Орлин Баев

Здравей!

Благодаря ти за искреността, за желанието ти за справяне и откровеността ти! Да, наистина ако човек не е психотерапевт психолог или психиатър, не знае за какво става дума. Затова, когато хората видят някого да прави компулсии, просто си го етикетират с "луд". Което няма нищо общо с реалността, разбира се! Обикновено хората с ОКР са много интелигентни, много и бързо мислещи, дори на няколко нива мислещи. Имат силно развит аметакогниция, т.е. наблюдение на самото мислене. Всичко това всъщност може да послужи като трамплин за себеразвитие, дори за духовно израстване - малцина имат толкова силно и свръхбудно самонаблюдение като хората с ОКР. Преди време в психотерапията аз лично твърде много задавах въпроса "защо" даден психичен факт съществува? Той е важен, защото фасилитира осъзнаването - то е като да копаеш в корените на проблема. Това се прави обаче с анализ на психиката и възпитанието ви, на реакциите и характера си. Прави се от психотерапевт в процеса на психотерапия.

По-важните въпроси обаче са КАК и КАКВО да правим със натрапчивите мисли и ритуали!?!
Зад ОКР-то обикновено имаме един доста ясен психомеханизъм: много силно его, силно желание за контрол, перфекционизъм и максимализъм, често дори инат - на характерово ниво. Едно силно желание за контролиране, за налагане над себе си. Силна критика и автокритика. Емоционалната проява тук е дразнене, отвращение, обида, отхвърляне, свръхнапрежението на контрола. Погледнато през призмата на християнската психотерапия, такъв характер е доста горд - разчита най-вече на себе си, прекъсвайки връзката с живота и закрилата на любовта в живота.

Зад този характер обаче стои силен страх - от нараняване, от провал, от изцапване от този свят, от злоупотреба, от хорското мнение. Силна вина при неизбежните грешки и провали. Тези базови страхове-вярвания се анализират в психотерапията, проследява се произходът им - найчесто са заложени през ранните години от родителския стил. Често родителите са по-изискващи и кондиционно даващи любов - давам ти любов "ако". Разбира се, всичко е индивидуално! Осъзнаването на дълбоките си страхове при анализата вече представлява един директен спокоен поглед върху собствения психомеханизъм. Самото осъзнаване силно снижава тревожността и способността за неправене на ритуалите.

Изследванията с невромозъчно сканиране при ОКР показват, че при едно дълго време носено окр имаме и актуални мозъчни неврални промени. Дадени автоматични когниции (мисли), идващи от несъзнаваните когнитивни схеми, тоест от дългосрочната семантична и емоционална памет, се асоциират с високо ниво на страх. В мозъка се получава нещо като "късо съединение" - прокарват се дълбоки невронни пътечки при страхуваните мисли. Единият, по-опосредствен начин за справяне, е този, който споменах по-горе - когнитивен анализ и осъзнаване. Вторият, по-директен начин работи чрез методите на бихевиоралната и хипнотерапията. Важно е да осъзнаете, че временното снижаване на тревожността при правенето на ритуалите е само едно бягство от страха, предизвикано от свръхконтролиращия ви характер. За малко тревожността намалява, но колкото повече месеци и години правите ритуали, толкова те стават по-малко ефективни, започвате да ги правите все по-често и дори навън, в обществото, стават по-разнообразни. Фройд нарича ОКР една лична религия, като го сравнява с религиозните ритуали. Наистина са същите механизмите и наистина правенето на ритуалите е водено единствено от илюзията за бягане/ защита от страха на суеверните/ ирационални вярвания!

Изоставете ритуалите! Просто използвайте способността си за себенаблюдение и вижте какво става, когато не направите ритуала. Увеличава се тревожността, тъй като е премахната илюзорната защита! Учете се да издържате на напрежението да оставате в тревожността, без да бягате в защитите на ритуалите си. Тогава тя малко по малко се стапя. Стапят се и ирационалните базови вярвания за замърсяване, за нараняване, болест, нараняване и т.н. Тук роля има и когнитивната работа по реструктуриране на интерпретацията, която давате на автоматичните мисли. Тезси мисли идват директно от страховете ви-базисни вярвания в несъзнаваното/ дългоср. ви памет. например идва мисъл: "Това е мръсно, пипнах го и се изцапах!". Интерпретацията ви на тази мисъл би била: "О, да, изцапана съм и ако не се измия, ще се заразя!". Примерно реструктуриране на интерпретацията: "О'к, ако е рекъл Господ, нека се заразя и нека умра! Да бъде волята му! Нека гордостта на егото ми се смири! Оставям живота си в ръцете на Вселената! " Тази когнитивна работа е важна и тя се учи в психотерапията!

Накратко, справянето е напълно възможно - просто потърсете опитен когнитивен и хипнотерапевт, за да ви помогне!

Ето две техники от НЛП за самопомощ: тук и тук.

И тази молитва! Молитвата засяга именно гордостта на егото, която присъства при ОКР. Засяга тази свръхнапрегната битка, бягане от страха и спомага за смирението и толерантността, нужни за справяне, за ресвързване с щастието ви!

Чета и се дивя особено на дамските мнения. Силен и властен (това си мирише на стокхолмски синдром), но после да държи на думата си, да е сериозен (ами това не е ли безполово качество). И изобщо тези генерални качества, които могат да се окажат минирани полета (ако е силен, може да те бие, ако е сериозен прекалено, ще преживееш ли живота си без усмивки). Не искам да съм съдник, но съдейки по хората, които търсят половинки по външни показатели или предварително изградени критерии, не сполучват.
Вървете, а не чакайте; търсете, а не оплаквайте! Намерете своята вътрешна хармония и ще бъдете щастливи, независимо какви бели сте вършили преди.

Латина имаш три да ( и аз като в "България търси талант " за цялото ти мение). Орлин, молитвата прочетох два пъти. Един път пред самата себе си и един път пред майка ми която е наясно със страховете които ме разтърсват и които ми се отразяват дори на физическото здравословно състояние. Наистина си засегнал всички нива и понеже молитвата е най- близкия до мен метод направо я попих. Знаеш ли, не ревнах, но някъде издълбоко от мен бликнаха сълзи които навлажниха очите ми, а сълзите според мен лекуват и освобождават. Благодаря! Ще продължа да си я казвам

Здравейте! Не мога да дам професионален съвет, само мога да споделя собствения си опит.
Мисля, че подобно поведение има нещо общо със суеверията и страха от тях. А кой от нас не е бил суеверен в някой момент от живота си?!
Като дете имах такива периоди, макар и за кратко. Осъзнавах колко са абсурдни подобни импулси и им се противопоставях умишлено. Например "чувствах", че трябва да поставя учебниците в чантата по определен начин, но с насмешка и напук ги обръщах обратно. Нарочно съм оставяла някакво боклуче в перфектно подредената стая. Нарочно съм стъпвала по други плочки на тротоара, а не в реда, който съм си наумила.
За мене ключът към успешното справяне беше осъзнаване на нелогичността на подобни импулси и зависимостта, в която ме поставят. Приемах такива мисли като нехарактерни за мене, като странични и им се надсмивах, дистанцирах се от тях. Просто във всяка подобна ситуация избирах да съм съзнателна, разумна, свободна и силна. Аз решавах какво да направя. Бях дете, а мисля, че за възрастен човек е по-лесно. Може да е нужно малко повече време в началото, но е напълно възможно да се справи, щом осъзнава ситуацията.
Голяма привърженичка съм на поведенческата психотерапия.
Един човек цял живот се страхувал, че има чудовище под леглото. /И това съм го преживяла.../
Пробвал различни терапии, но безуспешно. Най-накрая отчаян отишъл при един начинаещ психолог, който практикувал поведенческа психотерапия. Той го излекувал напълно и окончателно само с един - единствен сеанс. Как ли? Ами много просто - отрязали краката на леглото.
Аз съм убедена, че от нас самите трябва да се свърши главната работа. Отстрани може само да се помогне със съвет и окуражаване. Господари на своя свят сме преди всичко ние. Какво ще се случва в нашия дом, в нашия ум и сърца, зависи преди всичко от нас.
Убедена съм, че спортът, песните, танците, чистият въздух и положителните емоции помагат да се освободи човек почти неусетно от много здравословни и психически неудобства.
Аз например, с удоволствие бих се наплескала цялата с кал, бих тичала боса по някоя поляна, бих пяла песен с неустановен ритъм и мелодия, бих се гонила, прегръщала и отъркаляла в тревата с някое бездомно куче... Е-ех, спомени, спомени...

Всъщност Орлин много ми помогна с тези редове и с обяснението на тези неща. Бях обещала на някой че ще помисля как да се обърна към вас за съвет но все не знах какво да ви кажа. Всъщност и аз винаги съм смятала така както казваш т.е. не мога да се изразя както ти си го направил но за мен вселената не е бездушна и Бог не е глух нито сляп, затова когато мислите ми рисуват ужасни картини и страхове загнездили се в мен още от детството ми поради ред събития и т.н...затова когато се свивам от страхове и ме нападат тежки и страшни мисли, залагам на молитвата, това е което ми дава сили да продължа и ме крепи в живота.






и.т.н...Благодаря и от мен!

Докато четях разказът на Орлин имах чувството че чета К. Кастанеда ))

Първата Паневритмия в живота ми

Споделете опит за първата Паневритмия в живота ви.

Как се случи, че отидохте? Дълго ли го планирахте?
Какво ви мотивира да започнете?
Къде и кога се случи? Кой ви заведе? С кого играхте?
Какво почувствахте? Какво си помислихте?
Лесно ли възприемахте стъпките?
Как протече денят ви след това?
Споделете каквото решите за първата си Паневритмия.

Беше лето господне 92-ро. Бях излязъл в полагаема отпуска от казармата. Служех в жандармерията, вътрешни войски в Нови Пазар. В една от малкото си отпуски преди това обикалях сергиите с книгите в центъра на Варна и търсех "източни мъдрости". Попаднах на авторката Беинса Дуно - поне тогава си помислих, че е жена, заради а-то накрая. Книжката беше мъничка, с мисли от "авторката". Започнах да ги чета в казармата и направо ме проникнаха като танкова картечница през каска... Спрях месото и т.н.

Та, в полагаемата, след няколко дни във Варна, тръгнах към Айтос - разбрах от един приятел, дядо Кольо (писал съм някъде за него), че по това време на годината бялото братство се събира в Айтос. Взех някакви влакове, сменях, стигнах. В Айтос питах народа и ме упътиха за посокат ана лозето, а на път срещнах две сестри и един брат - йога с брада. Там се настанихме в една къщичка, където се лягаше на земята, но имаше постлано с одеяла, както и одеало за отгоре. На другата сутрин този брат, йогата, ме сръчка да ставам, да сме посрещали слънцето. Леле, беше рано. Качихме се горе на някакво плато и няколко души зачакахме слънчо. Аз бях "се наял" с някакви книжки за тибетски йоги вече и оттам бях научил някакви дихателни ритми. Започнах да правя дишането така, както бяхме прави. Тогава за пръв път ми се случи нещо, което после пак ми се е случвало: пренаситих се с въздух, налягането ме замая и ... паднах по гръб. Лежах около две минути като не можех нито да стана, нито да говоря - и вибрациите и т.н.. Добре, че имаше тревичка... . Някоя от жените се обърна и спокойно ми каза нещо от сорта на: "Аааа, с дишането трябва да внимаваш - сутринта има много прана..". Аз тогава бях много социално тревожен и ме беше супер срам, че паднах...

Гледахме изгрева. После слязохме долу на лозето и този брат, йогата, вика: "Айде сега да видиш една гимнастика...". Аз тогава не бях и чувал за паневритмията... Влязох в кръга обаче и започнах да асоциирам за кукутцу и неко аши дачи... - защото някои от стъпките приличат малко на някои позиции от карате... Викам, я гледай тука, що е лесно! След известно време обаче почнах да бъркам стъпките - при квадрат, при тъкане и т.н. . След малко ужасно ме заболяха и раменете - нали ръцете са почти постоянно настрани и нагоре. А тогава бях трениран наистина като за световно - в Нови Пазар почти всеки ден бягах по 21 км. до едно село и обратно, отделно лостове и зала и чувал и т.н. Въпреки това обаче раменете така ме заболяха, че ми се ревеше. Викам си обаче: "Ей, тези бабки тука могат, аз ли няма да мога...". После на лъчите и пентаграма съвсем загинах. Имах мускулна треска на раменете после поне три дни ... .

Тогава бях на 21. И преди, още от 19год. се интересувах от дзен: "Да минеш през вратата, която обаче я няма.." - ъъъ, шах и мат с пешката... На 21г. обаче нещо се събуди в мен - просто като клик. Като спусък. Събуди се в мен едно ново съзнание. Една жажда за идеали, за духовност и сърдечност. Сякаш една вълна ме грабна тогава - и не ме е пуснала и досега, ща или не. Тази жажда беше много силно примесена с катаклизмите на егото ми, които тогава бяха големи. Но събудената духовност ги разбърка из основи и ги направи огромни... . За да могат по-късно тези катаклизми бавно и постепенно да изкристализират в нещо по-стабилно и цялостно.

След Айтос тръгнах директно за Рила - разбрах, че там е бил съборът на братството. Тръгнах с едни гуменки, тениска и лятно яке. Там се губих в планината, валя ме студен септемврийски рислки дъжд, висях по някакви скали... В този дух мога да продължа, но нали темата е за паневритмията...

Здравейте!
Като написах ОКР в youtube ми излязаха хиляди клипчета и останах малко с впечатлението че тва заболяване е няква мода сред младежта.Хората са готови на всичко за да не ги вземат за посредствени.Но внимавай какво си пожелаваш.Уви аз май страдам от него за жалост.
Имам този проблем от 12 годишна.От известно време се ровя в нет-а и съм почти убедена че страдам от ОКР.В определени периоди от живота си съм минала през всичките симптоми- като дете миех ръце по 100 пъти , броях, кляках , ставах.... и тн.После и мислите и компулсиите станаха се доразвиха и тн. Знам че заболяването е хронично.Всеки път когато се почувствам по-добре си мисля че повече никога няма да правя тези глупости(моите компулсии),но ето че най-изненадващо пак попадам в дупката. В момента съм във фазата в която компулсиите заемат доста време от ежедневието ми.Качеството ми на работа спадна ужасно много. Не мога да се концентрирам.Не мога и да водя нормален диалог с хората. Мисля че толкова зле до сега не съм била.Не мога да се справя но имам желание(огромно).Колкото повече се опитвам да контролирам компулсиите толкова по- зле става. Ако реша да и устоя мозъкът ми блокира и мисля само за това.Ужасно е!Имах разгорещен спор наскоро с един приятел и не можех да се контролирам, след всяко смислено изречение следваха по 3 идиотски компулсии, начинът по който ме погледна той беше ужасен.Не знам дали още сме приятели...Страшно ме е срам.
След като анализарах живота и заболяването си установих, че поради дългите паузи(по 6 мес) в които съм се изолирала у дома за да се справя със обсесиите и компулсиите съм пропуснала милиони шансове, изгубих много приятели.Те едва ли знаят че е заради това, контролирала съм се винаги доста умело, само най-забелязващите са долавяли че нещо не е наред но сега положението е зле.Правя глупости пред хората.Разхождам се по 5 пъти напред назад и тн.Имам богато въображение- ритуалите са всякаквиЗа човек, кйто не знае какво е това сигруно изглеждам като психопат.
Надявам се на отговор от специалист.Моля ако има хора в това положение или такива избавили се от него да ми пишат.Имам нужда да знам че има надежда да се оправя.Не мога да продължавам така.Срамът е ужасен.
Лека вечер.

Беше лето господне 92-ро. Бях излязъл в полагаема отпуска от казармата. Служех в жандармерията, вътрешни войски в Нови Пазар. В една от малкото си отпуски преди това обикалях сергиите с книгите в центъра на Варна и търсех "източни мъдрости". Попаднах на авторката Беинса Дуно - поне тогава си помислих, че е жена, заради а-то накрая. Книжката беше мъничка, с мисли от "авторката". Започнах да ги чета в казармата и направо ме проникнаха като танкова картечница през каска... Спрях месото и т.н.

Та, в полагаемата, след няколко дни във Варна, тръгнах към Айтос - разбрах от един приятел, дядо Кольо (писал съм някъде за него), че по това време на годината бялото братство се събира в Айтос. Взех някакви влакове, сменях, стигнах. В Айтос питах народа и ме упътиха за посокат ана лозето, а на път срещнах две сестри и един брат - йога с брада. Там се настанихме в една къщичка, където се лягаше на земята, но имаше постлано с одеяла, както и одеало за отгоре. На другата сутрин този брат, йогата, ме сръчка да ставам, да сме посрещали слънцето. Леле, беше рано. Качихме се горе на някакво плато и няколко души зачакахме слънчо. Аз бях "се наял" с някакви книжки за тибетски йоги вече и оттам бях научил някакви дихателни ритми. Започнах да правя дишането така, както бяхме прави. Тогава за пръв път ми се случи нещо, което после пак ми се е случвало: пренаситих се с въздух, налягането ме замая и ... паднах по гръб. Лежах около две минути като не можех нито да стана, нито да говоря - и вибрациите и т.н.. Добре, че имаше тревичка... . Някоя от жените се обърна и спокойно ми каза нещо от сорта на: "Аааа, с дишането трябва да внимаваш - сутринта има много прана..". Аз тогава бях много социално тревожен и ме беше супер срам, че паднах...

Гледахме изгрева. После слязохме долу на лозето и този брат, йогата, вика: "Айде сега да видиш една гимнастика...". Аз тогава не бях и чувал за паневритмията... Влязох в кръга обаче и започнах да асоциирам за кукутцу и неко аши дачи... - защото някои от стъпките приличат малко на някои позиции от карате... Викам, я гледай тука, що е лесно! След известно време обаче почнах да бъркам стъпките - при квадрат, при тъкане и т.н. . След малко ужасно ме заболяха и раменете - нали ръцете са почти постоянно настрани и нагоре. А тогава бях трениран наистина като за световно - в Нови Пазар почти всеки ден бягах по 21 км. до едно село и обратно, отделно лостове и зала и чувал и т.н. Въпреки това обаче раменете така ме заболяха, че ми се ревеше. Викам си обаче: "Ей, тези бабки тука могат, аз ли няма да мога...". После на лъчите и пентаграма съвсем загинах. Имах мускулна треска на раменете после поне три дни ... .

Тогава бях на 21. И преди, още от 19год. се интересувах от дзен: "Да минеш през вратата, която обаче я няма.." - ъъъ, шах и мат с пешката... На 21г. обаче нещо се събуди в мен - просто като клик. Като спусък. Събуди се в мен едно ново съзнание. Една жажда за идеали, за духовност и сърдечност. Сякаш една вълна ме грабна тогава - и не ме е пуснала и досега, ща или не. Тази жажда беше много силно примесена с катаклизмите на егото ми, които тогава бяха големи. Но събудената духовност ги разбърка из основи и ги направи огромни... . За да могат по-късно тези катаклизми бавно и постепенно да изкристализират в нещо по-стабилно и цялостно.

След Айтос тръгнах директно за Рила - разбрах, че там е бил съборът на братството. Тръгнах с едни гуменки, тениска и лятно яке. Там се губих в планината, валя ме студен септемврийски рислки дъжд, висях по някакви скали... В този дух мога да продължа, но нали темата е за паневритмията...

Беше лето господне 92-ро. Бях излязъл в полагаема отпуска от казармата. Служех в жандармерията, вътрешни войски в Нови Пазар. В една от малкото си отпуски преди това обикалях сергиите с книгите в центъра на Варна и търсех "източни мъдрости". Попаднах на авторката Беинса Дуно - поне тогава си помислих, че е жена, заради а-то накрая. Книжката беше мъничка, с мисли от "авторката". Започнах да ги чета в казармата и направо ме проникнаха като танкова картечница през каска... Спрях месото и т.н.

Та, в полагаемата, след няколко дни във Варна, тръгнах към Айтос - разбрах от един приятел, дядо Кольо (писал съм някъде за него), че по това време на годината бялото братство се събира в Айтос. Взех някакви влакове, сменях, стигнах. В Айтос питах народа и ме упътиха за посокат ана лозето, а на път срещнах две сестри и един брат - йога с брада. Там се настанихме в една къщичка, където се лягаше на земята, но имаше постлано с одеяла, както и одеало за отгоре. На другата сутрин този брат, йогата, ме сръчка да ставам, да сме посрещали слънцето. Леле, беше рано. Качихме се горе на някакво плато и няколко души зачакахме слънчо. Аз бях "се наял" с някакви книжки за тибетски йоги вече и оттам бях научил някакви дихателни ритми. Започнах да правя дишането така, както бяхме прави. Тогава за пръв път ми се случи нещо, което после пак ми се е случвало: пренаситих се с въздух, налягането ме замая и ... паднах по гръб. Лежах около две минути като не можех нито да стана, нито да говоря - и вибрациите и т.н.. Добре, че имаше тревичка... . Някоя от жените се обърна и спокойно ми каза нещо от сорта на: "Аааа, с дишането трябва да внимаваш - сутринта има много прана..". Аз тогава бях много социално тревожен и ме беше супер срам, че паднах...

Гледахме изгрева. После слязохме долу на лозето и този брат, йогата, вика: "Айде сега да видиш една гимнастика...". Аз тогава не бях и чувал за паневритмията... Влязох в кръга обаче и започнах да асоциирам за кукутцу и неко аши дачи... - защото някои от стъпките приличат малко на някои позиции от карате... Викам, я гледай тука, що е лесно! След известно време обаче почнах да бъркам стъпките - при квадрат, при тъкане и т.н. . След малко ужасно ме заболяха и раменете - нали ръцете са почти постоянно настрани и нагоре. А тогава бях трениран наистина като за световно - в Нови Пазар почти всеки ден бягах по 21 км. до едно село и обратно, отделно лостове и зала и чувал и т.н. Въпреки това обаче раменете така ме заболяха, че ми се ревеше. Викам си обаче: "Ей, тези бабки тука могат, аз ли няма да мога...". После на лъчите и пентаграма съвсем загинах. Имах мускулна треска на раменете после поне три дни ... .

Тогава бях на 21. И преди, още от 19год. се интересувах от дзен: "Да минеш през вратата, която обаче я няма.." - ъъъ, шах и мат с пешката... На 21г. обаче нещо се събуди в мен - просто като клик. Като спусък. Събуди се в мен едно ново съзнание. Една жажда за идеали, за духовност и сърдечност. Сякаш една вълна ме грабна тогава - и не ме е пуснала и досега, ща или не. Тази жажда беше много силно примесена с катаклизмите на егото ми, които тогава бяха големи. Но събудената духовност ги разбърка из основи и ги направи огромни... . За да могат по-късно тези катаклизми бавно и постепенно да изкристализират в нещо по-стабилно и цялостно.

След Айтос тръгнах директно за Рила - разбрах, че там е бил съборът на братството. Тръгнах с едни гуменки, тениска и лятно яке. Там се губих в планината, валя ме студен септемврийски рислки дъжд, висях по някакви скали... В този дух мога да продължа, но нали темата е за паневритмията...

Е, как! Ще я бъде, разбира се!

Болката и липсата на любимите хора ни кара да страдаме,в свят непознат ,в свят чужд .Но как да намерим правилният "начин" за да отцелеем.Вече 4 год.не го намирам!А ВИЕ!

Неизбежно е хората да критикуват или да одумват някого. Напълно съм съгласна, че това е една склонност, която се дължи на не много извисеното състояние на ума, на което в момента сме се поддали, но никой от нас не Бог. Разбира се, колкото повече Любов има, толкова по-малко на човек изобщо му идва да критикува. Тогава някак "недостатъците" на другите са осветени от любовта и дори може да ни изглеждат симпатични. Но има и разлика между това някой да бъде одумвам злобно и просто... ей така за спорта и за "разтоварване".

Животът не би бил нищо без контрастите. Те са нужни. Затова ги има и затова сме тук - за да ги изживеем. Тоест не бих си поставила за цел да не критикувам никога никой. Пък и обсъждането на другите понякога разтоварва и е безобидно. Имам една приятелка, на която обсъждането на другите й е като хоби. Веднъж даже ме беше издразнила дотолкова с това, че й рекох "чудя се вече за мен какви ли ги говориш". Буквално ми се разказваха всякакви подробности и интимни детайли от живота на кой ли не. Клюки, клюки, клюки. Тя тогава много ми се обиди. Един вид, изкарала съм я клюкарка. Тя не че не е де, но никой не обича това да му го казват в лицето Тя обаче не е злонамерен клюкар, което се доказва от факта, че хората много я обичат и има много приятели, при това истински. Просто има си жената тази слабост да приказва (между другото, просто бърбори, не е никога злобно), но пък същия този одумван човек като закъса, първа ще му помогне, независимо от това какво си мисли за него и дали вчера си е правила майтап с някакви негови черти от характера. Та може и мен да е обсъждала, но когато лежах в болница и двата пъти тя точно идваше да ме пита как съм и да ме пита дали нещо ми е нужно, а и до болницата ме влачи. Та в един момент си рекох за нея "Добре, това е един прекрасен човек, който има една единствена слабост, че си отваря устата. На фона на всичко друго, тази слабост е без значение за мен". Та така, хората не са това, което говорят, а това, което вършат. По делата ще ги познаете.

“Ако видиш, че приятелят ти не живее добре, не изисквай от него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата погрешка е моя погрешка. Щом аз изправя живота си, и той ще изправи своя.”
източник

"Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. И той трябва да вижда Бога във вас. Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. – Ама обущата му били нечисти. – Не го съди, но вземи една кърпа и, без да те забележи, изчисти ги. Днес хората се съдят, критикуват се, но не могат да си помогнат. Те виждат, кое е право и кое не, но не могат да се изправят. В това отношение те мязат на цигулари, които знаят да свирят, но не могат да настройват цигулките си, вследствие на което свирят неправилно."
източник

"Не се критикувайте едни-други, че този не е добър, онзи не е добър. Между онези, които търсят Бога, няма лоши хора, но има такива, които са в процес на узряване. Докато плодът узрее, минава през много фази: като пъпка, като цвят, като завързал плод – зелен още, кисел или стипчав. Трябва да мине известно време, докато узрее и стане сладък, готов за ядене. Щом е така, радвайте се, че има условия, плодът да узрее и да се ползувате от него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. "
източник

Вижте също: Мисли от Учителя за критикуването

Поради електричните свойства на тъканите му , живият организъм се явява като нееднороден проводник и силовите линии на електричните му токове са разпределени неравномерно. Най-гъсти са областите с по-голяма проводимост, а в лявата и задната част на тялото ни тя е по-добра. Те имат отрицателна полярност - по-близо до тази на земната. Дясната и предната част на тялото имат по-голямо съпротивление и са близо до полярността на небето, т.е. плюс. Това е една от причините за протичане на различни по сила потоци. Когато от едната страна потокът е по-силен спрямо другата, се получава завихряне или циркулация ....

Чрез движение на ръцете във вертикална равнина ние съзнателно препращаме енергиите към небето и земята и се активираме. Напрежението на ръцете зависи от това, на каква височина са те в момента. Периодичното вертикално движение на ръцете или тялото създава пулсация на електричеството в нас и отстранява енергийните блокажи . Тези елементи от движенията са с подчертан електричен ефект, както при упражненията: Пробуждане, Възлизане, Дигане, Скачане, Побеждаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Промисъл, Слънчеви лъчи и Пентаграм....

Електричното поле способствува за обменните процеси в организма на човека. Пряко или косвено, има благоприятно стимулиращо въздействие върху нервномускулният апарат и анализаторите, мускулите на крайниците и растежа. Отделеният от земята крак се зарежда по индукция с положително електричество спрямо другия, стъпил /приземен/. В същия момент между тях протичат уравнителни токови импулси, чиято посока зависи от това, дали кракът се приближава или отдалечава от земята . Това е силно изразено при упражнението Хубав ден. Изпълнението на Паневритмията с обувки не дава добро заземяване и не оформя много ефективна картина на фините електромагнитни процеси.
Преместването на положително заредената дясна ръка и отрицателната – лява, в противоположни посоки, създава еднопосочен ток, пораждащ магнитно поле. Движейки ръцете си хоризонтално , магнитните силови линии се явяват вертикално и обтичат цялото ни тяло. Тези движения от упражненията са с преобладаващ магнетичен ефект и ни успокояват. Успокояват се и функциите на клетките и органите, попадащи в обсега на това поле . Възстановява се равновесието,което е нарушено при липса на тонус или от свръхвъзбудимост. Понижава се кръвното налягане, стимулира се и се подобрява обмяната на веществата. Елементи с магнетично действие имаме при упражненията: Отваряне, Чистене, Тъкане, Мисли, Изгрява Слънцето, Квадрат, Дишане и Пентаграм....

Сложите ли ръцете си на кръста, вие защитавате сърдечната чакра и слънчевия сплит, осигурявате си физична и психична защита (фиг.8). Където се събират ръцете, там се фокусират и енергиите, за да активират тези области. Не случайно ръцете на кръста при ръченицата защитават сърцето и активират крайниците (фиг.8).
"Ако докосването на ръцете става около главата, ще усетите подем в мисълта. Ако докосването става в областта на белите дробове, чувствата се разширяват. Ако това докосване става пред стомаха, ще усетите голям апетит." /Учителя/
За илюстрация на казаното можем да посочим следните упражнения: Пробуждане, Примирение, Даване, Отваряне, Освобождение, Чистене, Изгрява Слънцето, Запознаване, Хубав ден, Колко сме доволни, Стъпка по стъпка, На ранина, Дишане и Слънчеви лъчи.
Въртеливите движения имат не само магнетичен ефект, но преди всичко свързват торсионни полета осъществяващи връзка с всеобщото информационно поле.

Енергийна динамика в Паневритмията
Автор: инж.Тильо Тилев – физик (2001г.)

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. в над 100 страни по света. Датата 23 април е емблематична, защото на нея са се родили и починали много писатели, сред които: Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дюрон, Халдоур Килян Лакснес, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков и Хосе Пла.

Международният ден на книгата се чества за първи път през 1996 г. като признание за ключовата роля на четенето, книгите и писателите. Целта на ЮНЕСКО е да насочи вниманието на хората към ползите и удоволствието от четенето на книги и да акцентира върху необходимостта от закони за защита на интелектуалната собственост. Тази година ЮНЕСКО посвещава кръглата маса на 23.04 на „Книгоиздаване, нови технологии и сближаване на културите”.

Отбелязването на Деня на книгата започва от Каталуния, където средновековната традиция повелявала на 23.04 (денят на Св. Георги) мъжете да подаряват роза на любимите си, а те в замяна да им подаряват книга. На този ден испанците отдават почит и на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата.

Във всички страни, които отбелязват Деня на книгата и авторското право се провеждат различни инциативи, които да насочат вниманието на хората и особено на децата и младите към ползите от четенето. На 23 април светът ще се изпълни с литературни четения на книги и пиеси, литературни състезания и дискусии, с цел подобряване на разбирането на законите за защита на авторките права и интелектуална собственост.

Повече информация: тук

Тодоре - за всичко съм съгласен с теб, но не и за емпатията! Според мен тя е ключов фактор за промяната! Директното конфронтиране е метод, в който и аз се изкушавам понякога - но работи по-рядко и най-често има негативен резултат. Това не са само мои наблюдения. Фриц Пърлз е бил успешен с конфронтиращия си стил поради това, че "името му е вървяло преди него" - бил е много известен. Затова и пациентите му, приемайки социалния му успех за много високо мерило, са го "траели". Директното конфронтиране рядко работи - то е като да внушаваш на пушача вредата от цигарите. Всеки пушач знае за вредите, на всяка кутия пише "пушенето убива" - но не намаляват пушачите по този начин! Да работиш с емпатия означава да напрфавиш дълбок рапорт, резонанс с човека и плавайки със съпротивите му, неусетно и за него самия, да го поведеш към промяна. Това е майсторство, психическо айкидо. Да танцуваш с него, вместо да се бориш с него. И танцувайки, нежно да насочваш - така става промяната. Поне при мен, в моята практика! Роджърс е работил в такъв стил. Аз без да съм учил "клиент центриран подход" на Роджърс, установявам, че интуитивно така работя - и съм доволен от резултатите си.

В друга тема беше писал за мъжкото мислене, фокусирано в решения и за женското нуждаещо се от изслушване и емпатия. Аз не ги противопоставям. Директивен фокус в решения, но представян фино и майсторски през недирективното емпатичното нежно сливане с човека във всеки момент от терапията! Именно като танц - нежно и фино водене.

Мегаточно е на мястото си този цитат! Тази земя може да бъде рай! А това зависи единствено от съзнанието ни! Отдавна ме навестяват едни такива чувство-визии, усещания и преживявания за една нова земя. Имам ги тези усещания още от малък. Събужда ги приказка. Или филм. Или дума. Или природата. Или усмивка на непознат. Или невинният поглед на кученце...

Един цитат от Учителя, който ми звучи...на място...да речем

"И тъй, ние седим и казваме: какви ще бъдат икономическите условия на света? Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“.

Източник

Незнам дали законите ще уредят правомерно, кой да практикува.Едно мисля, че човека терапевт трябва да работи и върху себе си и да помага на хората.Много малко са тези, които са готови да се посветят на истината, плащайки съответната цена от себе си.Изисква се непрекъснато себевглеждане, работа върху характера, нарцисизма .Не знам тук в България не се толерира такава култура.Може би епохата ни на несигурност и тревожност ще подготви душите на такива специалисти.Оптимист съм !

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

Концентриране

Ако искаш да успееш в нещо, концентрирай мисълта си към него. Този закон работи и за Доброто, и за злото... Този закон наричаме закон на щастието. (“Разумният свят”, стр. 227, 229; 10)

Човек може да познае доколко е концентрирана неговата мисъл по следното: като върви из шумните улици, да следва спокойно мисълта си, да продължава пътя си, без да чува шума наоколо си. Колкото по-малко го смущава външният шум, толкова по-концентрирана мисъл има човек. (“Теория и практика”, стр. 146; 3)

Природата иска ние да научим закона на концентрирането. Как ще ни научи? Понеже ние се разсейваме навън, тя ни създава разни болести. И беднотията, и страданията, всичко това са процеси за концентриране, т.е. влизане в самите нас... Противоречията, които се създават в чувствата се регулират от един велик закон – да дойде човек до положението да владее чувствата си, да бъде разположен всякога. Това е най-великото в живота. (“Причини за противоречие”, стр. 11-12; 3)

Вие искате да се концентрирате, искате някой път да прилагате източните методи. Най-първо трябва да се научите на закона да се освобождавате от влиянието на Земята. (“Трите устоя”, стр. 265; 136)

За да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриран, съсредоточен в себе си, човек може да управлява своя страх, т.е. той може да го контролира.(“Малкото съпротивление”, стр. 45; 41)

Каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. (“Съсредоточение”, стр. 133-134; 3)

Сега ще спазвате един закон: В екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на Витоша. Като влезем в Природата, ако нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите й, те всякога може да се привличат. (“Работа на окултните сили”, стр. 4-5; 2)

Ще концентрирате ума си върху работата, която имате. (“Съзнателна монада”, стр. 13; 27)

Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Най-първо като започне една работа, той трябва същевременно да изчисти мисълта си, да има концентрирана мисъл. (“Запечатаната книга”, стр. 80; 97)

Ако човек мисли, няма въже, няма верига, с която може да обесят човека. Той като концентрира своята мисъл, веднага въжето се скъса. (“Вътрешната светлина”, стр. 45; 14)

Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – веднага ще ви ухапят. (“Мощната сила”, стр. 331; 171)

Като движите постоянно в ума си мисълта за Доброто, най-после вие ще се чувствате силни да го направите. (“Слънчевите трансформатори”, стр. 106; 3)

Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. (“Без наука няма сполука”, стр. 66-67; 20)

С Любовта ще се чистиш. Тя е едно мощно течение, което където и да мине – чисти... Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш. Това течение минава през всички части. Иска се все едно да образуваме едно малко препятствие, да го спрем, да ни напои градината и после да си иде. Да си направите една мрежица, да спирате тази енергия. Вие всеки ден правите препятствия и ги разваляте. В това седи законът на концентрирането. (“Живо течение”, стр. 76; 20)

Окултни принципи и закони - том II

nonik, можеш разбира се учебно да изучаваш Паневритмия сама ако условията в момента не позволяват нищо друго. Можеш даже да играеш известно време сама, и аз съм го правил в някои изключителни случаи. Но все пак, както знаеш, Паневритмията е колективна игра и се играе с група в кръг.

Ако в Холандия, в града, в който живееш, няма група, можеш да създадеш такава и да поканиш преподаватели по Паневритмия от България да ви научат.

Другият вариант, за който се сещам е, когато се връщаш в България, да я учиш, за да може да продължиш после в Холандия с групата, която сте си създали.