Орлин Баев

Честно казано, не успях да разбера какви са ми съмненията според теб ... . Това което казвам е, че паневритмията е прекрасен инструмент за постигане на съзерцание! Първо се концентрира/ медитира човек върху движенията, дишането, кръга от хора, движението на енергията и т.н., докато самата медитация върху тези случвания се автоматизира. Тогава осъзнаването на движението на енергията, на дишането, на движенията става автоматично. Това предполагам при повечето участници в паневритмията става за няколко години редовна игра. След това вътрешният зрител/ наблюдател/ съзерцател, тоест духът може да освободи и дистракторните мисли. Тогава настъпва съзерцанието. То е особено свободно състояние на цялостната психика, полет, който слива с ритъма на космоса. А етимологията на думичката паневритмия е точно космически ритъм. Тоест когато в паневритмията се постигне съзерцанието, тогава тя е пълноценно играна! А всъщност целият ни живот е една по-добре или по-зле играна паневритмия, в резонанс или дисонанс с ритъма на по-големия, целокупен живот!

Честно казано, не успях да разбера какви са ми съмненията според теб ... . Това което казвам е, че паневритмията е прекрасен инструмент за постигане на съзерцание! Първо се концентрира/ медитира човек върху движенията, дишането, кръга от хора, движението на енергията и т.н., докато самата медитация върху тези случвания се автоматизира. Тогава осъзнаването на движението на енергията, на дишането, на движенията става автоматично. Това предполагам при повечето участници в паневритмията става за няколко години редовна игра. След това вътрешният зрител/ наблюдател/ съзерцател, тоест духът може да освободи и дистракторните мисли. Тогава настъпва съзерцанието. То е особено свободно състояние на цялостната психика, полет, който слива с ритъма на космоса. А етимологията на думичката паневритмия е точно космически ритъм. Тоест когато в паневритмията се постигне съзерцанието, тогава тя е пълноценно играна! А всъщност целият ни живот е една по-добре или по-зле играна паневритмия, в резонанс или дисонанс с ритъма на по-големия, целокупен живот!

Да, Максим, отчаяна съм.
Върнах се, щото мислех, че така ще е по-добре. Но сбърках. Слава богу, винаги има пътища, отворена съм и следвам съдбата си :-) Целувки за теб и за твоя нов живот, толкова се радвам!!!!

Нещата са прости. Който могъл да замине за чужбина, заминал и естествено харесва новия си дом. На когото не се удала възможност да замине, търси причини за самоуспокоение защо е останал и как било хубаво, патриотично или геройство. Неслучайно по правило под всяка статия, написана от българин, живеещ в чужбина и поместена в интернет, следват негативни коментари и често гневни реакции на българи, останали в България. Пословични сме с това, със завистта и с търсенето на оправдания за останалите, и плюене на заминалите. Не искам да кажа, че това се случва в този форум, съвсем не. Но казвам какъв е механизмът на реакции, които наблюдавам като цяло в интернет по този повод. Щом обаче даже Мона, един толкова силен човек, се е отчаяла от действителността в България, представям си докъде стигат нещата.

Да, темата е много осмешна ...

Тази вечер гледах, разбира се - Мартин Карбовски - мъжът, който сериозно ме втрещява и евала.
Понеже си говорим общи приказки за България, да споменем и всички онези жени, залети с киселина. Тук мястото е малко да се обсъди тази тема, както и публиката е настроена по различен начин. Аз исках да споделя, как е лесно да пожелаеш да се махнеш от тази държава и е ненужно да си измислен герой, за да останеш.
Тук не се живее добре. Тук можеш да бъдеш залят с киселина, да бъдеш обруган, да са убили детето ти, а убиеца да е на свобода. При нас може всичко, а ние всуе си говорим как всичко било прекрасно и какво геройство е да си тук. Нима животът е да се докажеш на света и да бъдеш някакъв нещастен герой или просто да живееш щастливо и спокойно? Нима е ценност да отстояваш права, отдавна ясни някъде другаде?

Всъщност, аз мисля, че ние нямаме акъл, казано най-семпло.

Аз акцентирах на това какви са хората, които идват тук от България. Не в това какво работят, то беше една добавка, която е маловажна. И дълбоки хора могат да работят като чистачи или берачи на ягоди. Бъди сигурна, че веднага ще ги разпозная. Аз съм добър наблюдател и знам за какво говоря, а това как ти го тълкуваш е твой проблем. Във всички духовни учения учителите говорят едно и също "има хора, които само мислят какво да ядат и пият, те нямат някакви по-големи стремежи, те не са ученици". Нима ще кажеш, че и Дънов е високомерен и е за съжаление от твоя страна??? Но между другото човек с висше образование отива в Чехия да бере ягоди или да мие тоалетни, това нещо не се вписва нали?

Уважаеми участници в Портала за съзнателен живот,


Психологичното консултиране в този портал е нова идея, насочена към нуждаещите се. То е предназначено за хора, които осъзнават, че имат психичен проблем, който поражда в тях неприятни чувства и ограничава в различна степен живота им. Психологичното консултиране не е съветване или командване. То цели предлагането и обсъждането на нови гледни точки и варианти на решения, които клиентът да изследва и приеме или отхвърли. Психологичното консултиране по интернет не е вид терапия и няма за цел лечението на психични заболявание или значителни личностови промени - то е насочено единствено към решаването на конкретния проблем. Липсата на непосредствен контакт между психотерапевта и търсещият помощ е значителен недостатък на тоизи метод за психологично консултиране. От друга страна, анонимността позволява на клиента да не се притеснява и спокойно да сподели тревожещия го проблем. Психологичното консултиране, което се ще се осъществява в сайта, е дело на специалисти в областта на психичното здраве, които желаят да помогнат със своите умения на нуждаещите се. Целта на рубриката е не само да се помогне на конкретния човек, но и да се дадат идеи за справяне на посетители със сходни проблеми.

Следвайки идеята на портала като врата към съзнателния и духовен живот, форум „Консултация със специалист” е още една проява на вярата на екипа, че взаимно можем да си помагаме и не просто да не съществуваме, а да живеем, при това в един далеч по-уютен, хармоничен и добронамерен свят.

Важно!
Консултациите в този форум са напълно безплатни.

Имайте предвид обаче следните условия – отговорът на въпрос от ваша страна (по-добре е той да е конкретен и да се отнася към ваш или на семейството ви проблем, а да не е в областта на психологическата теория като цяло) може да се забави с ден или два. Кой ще отговаря на вашия въпрос се определя на случаен принцип.

Благодарим ви за разбирането и уважението към нашето време, възможности и добра воля!



Кои сме ние /или кой ще отговаря на вашите въпроси/:

Орлин Баев – психолог и психотерапевт, когнитивна психология в Нов Български Университет, гр. София. Специализирал е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия (“Институт за екология на мисленето” – гр. София), психосоматична психотерапия (неорайхианска), хипнотерапия, невролингвистично програмиране, фокусиран в решения подход, позитивна психодинамична терапия, трансперсонални подходи и др. Има частна психотерапевтична практика в гр. София. Има опит в терапията на паническо р-во, конверзивно р-во (хистерия), обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, хипохондрия, социална тревожност, синдром на дразнимото дебело черво, депресия, параноидна шизофрения, шизоафективно р-во и биполярно р-во, психотична униполярна депресия, личностови р-ва, семейна терапия, персонални проблеми, вземане на решения, бизнес и лайф коучинг, групова терапия и медитативни тренинги.
Персонални сайтове: http://orlin.bravehost.com, http://orlinbaev.blogspot.com


Д-р Тодор Първанов - психиатър-психотерапевт с 28 години стаж.


Диляна Колева - Психолог - ВСУ "Черноризец храбър" гр. Варна
Психолог консултант по метода на позитивната психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия.           Председател на Клуб Психология Варна - https://klubpsychologyvarn.alle.bg/
Фамилна терапия и детска игрова терапия при развод и раздяла на родители.
Практика - психолог - частна практика в сферата на фамилната терапия и тревожните разстройства.
Основна дейност - работа с деца и родители, фамилна терапия, тревожни разстройства, психологично консултиране -  http://lammen.bg/



С какво ни привлече идеята за онлайн-консултиране във форумите на Портала?

Психологическото консултиране по Интернет не е експеримент, нито неутвърдена практика, просто не е все още особено популярно в България.

Основните предимства на този метод пред контакта „очи в очи” са няколко:

◊ хората понякога са склонни да споделят с по-голяма откровеност в общуване „с компютъра”, а не с човек;

◊ анонимността и конфиденциалността в онлайн-контакта са гарантирани;

◊ самият процес на написване на проблема играе сам по себе си психотерапевтична функция;

◊ и не на последно място – значително се спестява време, а времето в наши дни е фактор.


Надяваме се да споделите нашия ентусиазъм и очакваме въпросите ви!

Бих искала да благодаря за темата и на всички включили се в нея! Опита ни да "обхванем" и систематизираме едно духовно учение, като това на Петър Дънов, е наистина нелека задача и колкото повече са хората, които сътрудничат, толкова по-близо можем да бъдем до реализирането й.

В този пост ще сложа само препратки към две теми на DobrDen , които съдържат линкове:
О каталоге бесед Учителя... и Путь ученика. Възможно е те да се повтарят с някои от вече публикуваните, за което ви моля да ме извините! Но реших,че е по-добре да има повторение, отколкото да пропуснем някой материал.

Ще добавя и аз нещичко от мойте "фаворитес",казано на чист английски да речем:

1.Сайта на Риния: http://www.truth-of-life.net/ нейния вариант на Учението в живота.Харесва ми,защото опитва живота на дело.

2.Център Слънце в Аризона,САЩ- http://www.angelfire.com/moon2/isisaz/ много живи хора,посветени на практическото приложение на науката за слънцето и приложението на Паневритмията,има българи там.
http://www.angelfire.com/moon2/isisaz/SUNGAZET7.pdf тук ще видите и брат Роланд Шауер от Австрия,дошъл да преподава Паневритмията пак там.

3.Сайта на Леон Москона,един добър българин,работещ здраво,, кандидат за "Нобелова" награда за религия,номинация за годишната награда на Templeton.
http://www.secondcomingmission.com/index.html
Наскоро издаде книга на Български-“Завета на Истината”. Тук има представяне на книгата- http://www.kiskinov.net/2008/01/11/%d0%bd%...82%d0%b5%d0%bb/

4.Един мохикан на Паневритмията в Германия-брат Ангелов,възхищавам му се-
http://www.paneurhythmie-angelovs-schule.de/page4.php
това може да е интересно за модераторите,тук има текста на Паневритмията на Немски!!!

5.Немски сайт за Учението,пак практично линкче http://www.prosveta.de/index.php?cPath=80_83
има едни черни тонколонки в дясно до всеки албум,чукнето по говорителчето.....появчва се "играч" или player
чува се позната музика,нали,но непозната за много българи интерпретация.И тези хора работят красиво,с любов.

6.Сайта на Паневритмиците в САЩ- http://paneurhythmy.org/
и групата в Чикаго http://paneurhythmy.us с много видео и фотоси.

7.Накрая оставам братята и сестрите от ИДЕАЛ, канадския ИЗГРЕВ.
http://www.idealsociety.org/
http://www.idealwellness.ca/html/eng/index.html
http://idealcreation.ca/ .....ех,кога ще ги стигнем американците,пееше Тошко Колев,когато се върна от Канада,
сигурно е имал тях предвид
Това е моят дан в този подфорум.
Мир,Любов,Светлина.
Дамян.

Здравейте приятели,
В тази тема ще събираме линкове към сайтове и страници в Интернет - на всички възможни езици - посветени на Учителя и на Учението. Можете не само да предлагате линковете, но и да описвате с няколко думи съдържанието им. Особено ценни ще бъдат за всички останали потребители вашите лични впечатления.
Като начало ще представя основните български сайтове, посветени на Учителя и Учението:
Общество Бяло Братство - в старата и обновяващата се в момента версии на сайта можете да намерите много ценни материали за Учителя и неговото наследство, да се свържете с братските групи в различните градове. Сайтът предлага информация на различни езици.

Издателство Бяло Братство - сайт на ИББ. Можете да намерите информация за издадена литература, текстове на беседи, статии, броеве на списанията "Житно зърно" и в-к "Братски живот", музика и албуми.

Учителят Петър Дънов - или bratstvoto.net, както го наричаме обикновено. В сайта можете да намерите синтезирани основите на Учението под формата на материали за философията, музиката, паневритмията, здравето, храненето, медитацията, семейството и педагогиката и др.

Библиотека Триъгълник - в електронната библиотека можете да намерите:
* Книги с беседи
* Пълен списък на описаните беседи в една страница
* Каталози на беседите: хронологичен, по заглавие
* Молитвеник
*Речник на остарели думи
Много полезна е търсачката на библиотеката, в която можете да търсите по зададени думи, изрази, имена на беседи.

Паневритмия - Този сайт е изцяло посветен на системата от музикални физически упражнения, наречени Паневритмия.

Оставям на вас да продължите списъка с адресите на страниците, където сте намерили интересна и полезна информация. Ще се радвам, ако споделите своите впечатления и от сайтовете, които изброих по-горе.

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

Финалналната трансформация "описана" в Селестинското пророчество:
http://www.youtube.c...player_embedded

Дао:
Покажи ми твоето Кунг-Фу!



„Какво е Безсмъртието?
Какво представлява това Безсмъртие за което си говорим? Дали то е вечна младост във физическата форма? Или е съзнание в Духовна форма? А може би е нещо съвсем различно?
Думата „Безсмъртен” (Сян) се употребява свободно в Китай. Всъщност тя се използва в толкова голям брой различни описания, че дори ерудиран Даоист ще се затрудни да и аде точно обяснение. Възрастните хора често са наричани почтително „възрастния безсмъртен”. Даоистките монаси, независимо дали са осъществени, или не, обикновенно се наричат „безсмъртни”.
Гъ Хун, който ни е дал първото историческо описание на алхимичния процес за постигане на Безсмъртие, класифицира Безсмъртните чрез три отделни нива на постигане на същия този алхимичен процес:
- освободени от тялото Безсмъртни
- земни Безсмъртни
- небесни Безсмъртни

Най-нисшето ниво са „освободените от тялото Безсмъртни” и то се постига главно със специални билкови рецепти и други съставки. Този метод гарантира удължаването на живота и постигането на оптимално здраве. Но много често този тип Безсмъртни изоставят тялото, за да съществуват в Духовните Сфери, като например в някой от различните видове Рай за Безсмъртни. Освободилите се от тялото си Безсмъртни обикновенно живеят по 100 и повече години на Земята и след това напускат тихо, оставяйки телесните си останки за погребение. Когато по-късно обаче ковчегът им бъде ексхумиран, тялото привидно изчезва, като от него остава съвсем малка част. Тези Безсмъртни постигат полет на Духа, но не и на физическото тяло (формата).

Средното ниво принадлежи на „земния Безсмъртен” и се постига главно с методите на вътрешната алхимия. Практикува се медитация, която води до спокойствие; и дихателни упражнения, които създават „Елексира на Безсмъртието” и „Духовния Зародиш”. Този метод прави безсмъртен Духа, но не и физическото тяло. Разликата между „земния Безсмъртен” (средното ниво) и „освободения от тяло Безсмъртен” (най-ниското ниво) е, че „земния Безсмъртен” може да създаде „Тяло на трансформацията” и да съществува където си иска и какъвто си иска. Този тип Безсмъртни обикновенно живеят в земното царство, високо в планините, в продължение на 100 и повече години и след това просто изчезват. След себе си те не оставят тяло за погребване. Заради умението си да създадат „Тяло на трансформацията”, обикновенно се появяват отново при определени обстоятелства, понякога след няколко века. Тези Безсмъртни могат да левитират, но не могат да осъществят истински физически полет. За да се придвижат от едно место на друго, разчитат повече на Духовна трансформация.

Най-висшето ниво е „небесния Безсмъртен” и се постига с с използването на специална рецепта – „хапчето на Безсмъртието”, което прави завинаги безсмъртни и тялото и Духа. Тези Безсмъртни никога не остаряват. Притежават всички умения на останалите два типа Безсмъртни, но рядко ги използват, а освен това могат да изпълняват истински физически полет. Обикновенно не общуват със смъртните и предпочитат да се скитат в „Пустотата”. Тези Безсмъртни могат да идат където и когато си пожелаят, като обикновенно посещават различните видове Рай за Безсмъртни и Небесните Сфери.”
източник: „Класическа книга на Нефритения Император за запечатване на ума” Даоиско ръководство за здраве, дълголетие и Безсмъртие; Стюърт Олв Олсън

Геният Ауробиндо е медитирал дори докато е говорел, дори докато е мислел. И през целия си живот. Да медитираш докато говориш и мислиш обаче - това е вече едно тотално проникване на медитацията в ума. Фонът на присъствието на съзерцанието става толкова постоянен и основен, че мисленето и словото са само на периферията му. Тогава и умът и словото стават само инструмент за съзерцанието и не е нужно дори да бъдат спирани - вече не пречат, а само провеждат. Но в началото, в първите години е нужбно да бъде спиран умът, да. А в началото дори е трудно. Това да седиш и медитираш е като да се учиш да сменяш скоростите на колата като се спряна - учиш се. После ги сменяш автоматично. Така и медитацията прониква в живота. В ежедневния ум. В работата. Във всичко. За да стане медитацията динамична обаче, трябва да е преживявана и пак и пак и пак - докато проникне. Докато тя започне да те медитира теб. Има много философии около съзерцанието (това е по-точната дума според мен). Има много визуализации. Има работа с енергии. Всички са добри и са като паяците проходилки - докато напипаш самото съзерцание. А то е просто една разтвореност, един разтворен ум. Тих, спрял диалог. Това прави човек по-чувствителен за всичко наоколо, по-отворен и за доброто, но и за болката. По-преживяващ експлозиите от радост при разцъфтяването на априлските фиданки. Но и по-съпреживяващ болката на наранено котенце. Съзерцанието е да си отвъд логиката, да преживяваш със сърцето. Тогава и обикновените чувства се разтварят в онова по-дълбоко сърце, зад емоциите. Дълбочина, която знае! В това няма нищо възвишено. Както и нищо принизено. Нищо необикновено - защото всичко става необикновено!

Паневритмията е прекрасна за практикуване на съзнателно дишане, съзнателни движения, фокус на ума, осъзнаване на енергиите. Когато това се автоматизира, умът може просто да спре и всичко да се прави от ... духа зад него. Защото духът е съзерцателят!

Целият живот е една паневритмия!

Току що го гледах в IMAX 3D в мола в София. Много интересна метафора за работата на ума. Отначало седнах да го гледам скептично - ня бях чел приказката. Бях гледал някаква анимация за Алиса отчасти, но не до край, защото не ми беше харесвала... Сега обаче беше приказно преживяване. Още веднъж се убеждавам, че приказките са повече за възрастни, отколкото за деца. Децата ще ги разберат буквално - а има толкова символика.

Едно момиче, което изоставя момическия си живот, пълен с блянове, мечти, фантазии, въображение, приказност, щастие. Земята на ИСКАМ и мога всичко. А пред нея зейват ужасяващите перспективи на ТРЯБВА и съобразявам се. Интуицията, въображението, сърдечната емоционалност им предстои да бъдат може би оковани от сухата жестока логика, от страха и скучните изисквания. Всичко е архетипно и се развива в несъзнаваното на Алиса в резултат на случващото се в живота и. Личностите от живота и имат отраженията си в архетипните приказни персонажи на несъзнаваното и. Бялата кралица, мама, е заточена от червената кралица - майката на оня сух и бездарен лорд-вале. Зайчето на тредвожността от ставащото повлича Алиса в 'заешката дупка' на собственото несъзнавано, където в края на краищата се среща с най-големия си страх-змея на така ТРЯБВА, на ужаса от механизмите на социалния контрол, убиващи творческия дух... това са общи приказки, разбира се. Един юнгианец би написал книга по тази приказка - може и да е написана...

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли.

В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност !

В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах.

Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.

Току що го гледах в IMAX 3D в мола в София. Много интересна метафора за работата на ума. Отначало седнах да го гледам скептично - ня бях чел приказката. Бях гледал някаква анимация за Алиса отчасти, но не до край, защото не ми беше харесвала... Сега обаче беше приказно преживяване. Още веднъж се убеждавам, че приказките са повече за възрастни, отколкото за деца. Децата ще ги разберат буквално - а има толкова символика.

Едно момиче, което изоставя момическия си живот, пълен с блянове, мечти, фантазии, въображение, приказност, щастие. Земята на ИСКАМ и мога всичко. А пред нея зейват ужасяващите перспективи на ТРЯБВА и съобразявам се. Интуицията, въображението, сърдечната емоционалност им предстои да бъдат може би оковани от сухата жестока логика, от страха и скучните изисквания. Всичко е архетипно и се развива в несъзнаваното на Алиса в резултат на случващото се в живота и. Личностите от живота и имат отраженията си в архетипните приказни персонажи на несъзнаваното и. Бялата кралица, мама, е заточена от червената кралица - майката на оня сух и бездарен лорд-вале. Зайчето на тредвожността от ставащото повлича Алиса в 'заешката дупка' на собственото несъзнавано, където в края на краищата се среща с най-големия си страх-змея на така ТРЯБВА, на ужаса от механизмите на социалния контрол, убиващи творческия дух... това са общи приказки, разбира се. Един юнгианец би написал книга по тази приказка - може и да е написана...

Иво, сигурен съм, че е така както казваш. Ако обаче в периода в който редовно посрещаш слънцето и играеш паневритмия, имаш семейство и въобще интимност. Когато обаче живееш живот на монах, но въздържанието ти идва в повече, гледането на слънцето и паневритмията дори раздразват още повече. Зависи и от годините, разбира се и от цялостната психична структура. Паневритмията е един много тънък обмен между целия кръг и наистина балансира. Въпросът е да си готов това фино балансиране да ти е достатъчно. По същия начин, подобно на паневритмията действа и груповото пеене и молитва и медитация в група - енергиите се сливат, преливат и това се чувства. Но на едно много фино ниво. Ако обаче си гъсеница и искаш да ядеш листа, нектарът на подобен обмен не ти стига. Тогава семейният живот е решение - докато станеш пеперуда.

Когато обаче си поддържал известно време въздържание, преживяваш този фин обмен още по-силно. Защото си жаден за противоположната енергия. Естествено е тогава и въображението да сработи в такава посока автоматично, особено при упражнението запознаване, при допира и погледа в очите. Това са нормални неща и неговоренето за тях нито ги анулира, нито ги трансформира. Мъжът преживява женската сексуална енергия като една влага, пълна с нежност и обич. Жената пък мъжката като гореща и огнена. Това са реални факти, не фикция. Когато си на целомъдрен живот и играеш паневритмия, си доста зареден със собствената си огнена енергия, но и поизсушен от нея самата, Жадуваш да я дадеш и да получиш живителната женска влага. Като казвам влага, нямам предвид физически неща, но самото енергийно чувство е такова. При играта на паневритмия или пеенето обаче нямаш директен допир и актуална сексуалност, била тя лечебна или обикновена, с овладяваме или без на оргазма и енергията. На по-високо ниво става обменът. Ако при любовен физически акт енергията се приема и предава директно - като огън и вода, при паневритмията женската влага стига до теб в малки дози, като фина дисперсирана субстанция. А доколко сме готови само на такъв обмен, е друг въпрос. Жените като цяло много по-лесно се справят с такъв род обмен, плюс интензивен обмен при нормалнотъо общуване и получаване на мъжко внимание - по-дълго време им стига само такъв обмен. При повечето от мъжете е по-трудно, по-болезнено дори ако се изсилва човек. Затова семейството е добър вариант. Говоря тези неща (е, пиша ги де), защото сме в сайт, посветен на учението все пак. Затова си позволявам да намеся и по-друг начин на живот, да спомена поне за него - този на стабилно вървящия по пътя ученик на великото учение! Визирам преживяванията си в центъра в Канада.

Михаил Иванов говори за сексуалния обмен по време на пеене и паневритмия. Има негови преводи за това: тук, тук и тук.
Сексуалността наистина е рядко поставяна тема - а е актуална.

При паневритмията енергията се преживява директно. Дланите се нагряват, дишането движи силата нагоре и надолу по предния и задния главни канали на торса, краката, ръцете вибрират нежно в ритъма на събудената и обменяща се с природата и кръга от хора енергия. Често се появява едно боцкане на върха на главата, сякаш си вързан за невидима нижка, която оживява. В условията на тези движения на радостната вибрация, се случва и финият обмен между партньорите в паневритмията, а и между целия кръг.

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли.

В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност !

В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах.

Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли.

В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност !

В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах.

Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.

Здравейте. По темата писахме преди 2 -3 години, но не виждам лошо в това да я подновим.

Мисля, че Станимир е уцелил десятката с това:,, Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит."

Ще обърна нещата наопаки: нужни са много знания, практика и опит.Те, от своя страна, дават увереността, която трябва да се предаде на клиента; ,,Психотерапевтът, казва Милтън Ерисон, изглежда уверено.Той се движи уверено и говори уверено.’’
И за да не се възгордее, ще го коригирам за това:"При психотерапията целта е нещата да стават съзнателно"
Не е така. Всичко, което ние правим изкустно и майсторски, го правим с помощта на подсъзнанието. Замислете се и вижте, че всеки от вас, който е специалист в нещо и го прави отлично, не мисли правейки го. Например отличният шофьор не мисли как ще кара колата –въпреки, че това е една от най- сложните човешки дейности. Всичко се прави от подсъзнанието. Така правят и отличните психотерапевти. Веднъж, след успешна психотерапевтична интервенция, попитали Ериксон защо я е направил точно така. На всички предположения на учениците си той отговарял, че не знае. Накрая те му поискали обяснение как е възможно да прави нещо, като не знае защо го прави. Тойим отговорил, че има такава част в него и това е подсъзнанието му, която много добре знае защо е направена интервенцията, но за да разбере отговора той трябва да осъществи контакт с нея, влизайки в транс. След като влязъл за минута в транс и получил отговор на въпроса си, Ериксон вече в ясно съзнание обяснил на учениците си логиката на интервенцията.

За това допълвам Станимир: опита на психотерапевта трябва да е довел до пълно доверие в собственото му подсъзнание. Всъщност тази голяма увереност, която се предава в клиента идва от там, от вярата в мощта на подсъзнанието. И тук не става дума само за вярата в собственото, на терапевта подсъзнание . Отличният психотерапевт вярва еднакво силно и в подсъзнанието на клиента си. Ето в момента работя с клиентка, която съзнателно се бунтува и е недоволна от мен, но подсъзнанието и е активирало цялата си мощ и прави точно това, което трябва да прави за да реши проблема. Така че опитът, знанията и практиката трябва да доведат до вяра в подсъзнанието –собственото и на клиента.Тогава идва голямата увереност ,която може да предадеш и е предпоставка за успешна психотерапия.

Аз постигнах тази увереност преди десетина години. Бях много щастлив и терапиите ми вървяха. Не мислех, че може да подобря нещо в работата си.Дори мислех като предизвикателство да я сменя с нещо ново. Тогава с мен се случи нещо, бих казал закономерно- приех, че Бог съществува. И тогава увереността ми се увеличи с пъти. Днес знам, че всеки един клиент е пратен при мен от Бог за да получи помощ.Разбрах, че Бог е създал най-добрите условия аз да се подготвя в тази професия и сега ми изпраща хора, за да им помагам. Един вид, той е инвестирал в подготовката ми и сега си получава своето. Разбрах и, че не мога да помогна на всеки, но това вече не ме разочарова. Психотерапията е съзнателен избор за промяна, но човек е свободен да направи или не този избор. И Бог не се намесва, ако човека се откаже от опцията да му се помогне.

Друго важно, което не бе казано ясно е: психотерапевта да си дава сметка с кой човек може да работи и с кой не. Наистина между мен и него трябва да има нещо, което може да наречем ,,резонанс." Чисто инстинктивно, по начина по който пише или говори, го усещам и ако го няма, му препоръчвам друг колега. Даже някъде срещнах коментар какъв лекар съм, като си подбирам клиентите. Но без подбиране работата става убийствена и неуспешна. Същият подбор съветвам да правят и клиентите. Ако те не усещат, че аз съм техният терапевт, няма смисъл да идватпри мен. Психотерапевтът трябва да се съобразява с ограниченията на психотерапията и собствените си методи. Преди доста време ме намери колега. Жена му се нуждаеше от помощ, но едновременно бе на голяма доза силен антидепресант. Съгласих се да я поема. И аз не зная кое ме накара повече, дали ,че е труден случай или жена на колега. Но както писах в друга тема, на замъглен от лекарството мозък каква психотерапия се прави? Никаква. Това е. Нищо не постигнахме. Психотерапията е неприложима при тази доза на този медикамент и несъобразявайки се с това разочаровах и себе си и хората.

Емпатия – има спорове по нейната полезност. Фриц Пърлс –основоположникът на Гещалт терапията, има специална статия по темата. Против нея е и дава следният пример-шансът един емпатичен терапевт да изпадне в депресията на клиента си е много голям. Така ще имаме двама депресивни. Ако те отидат при друг терапевт, който също е емпатичен, шансът да имаме трима депресивни пациента става още по-реален. Затова е против нея.

Аз ще разкажа един случай, в който бях много не емпатичен. От този сайт ме намери клиент с дадени оплаквания. Беше обиколил всички светила в София, а напредък нямаше никакъв. Поех го. Случаят за мен беше лек и му дадох ясни и точни напътствия какво да прави. Знаех, че ако ги спазва до следващата среща, ще редуцира симптоматиката поне наполовина. Когато той дойде, беше по-зле от първият път. Не беше правил нищо от уговореното. Не помня какво сме говорили, но му дадох други неща и той обеща да ги прави. Третият път също не си бе мръднал пръста и тогава аз проумях нещо важно: това момче бе обиколило всички известни психотерапевти с София и не се бе подобрило. Те бяха от различни школи и са му предлагали различни средства, и не може никое да не доведе до резултат. Сега биеше пътя за да идва при мен, но не правеше и най-елементарните неща, които го карах да прави за да си помогне. И тогава му казах това което мисля . То бе нещо подобно: "За мен ти си разкрит. Ти си посетил всички известни в страната психотерапевти само за да ги унижиш и покажеш колко са некадърни. Но аз съм най-добрият и те разкрих. Ти загуби. От убиец на психотерапевти сега оставаш едно нищо, каквото си бил винаги. Играта ти свърши. Може след мен да отидеш при който и да е колега, но е безсмислено, победен си. Аз те победих, това е, по -добър съм от теб. И понеже си разкрит и загуби, сега ще ми дадеш двоен хонорар, за да запомниш кога се опитвал да ме победиш.’’ Естествено момчето отричаше всичко, но аз бях непреклонен и той наистина си тръгна.

Забележка: Всичко това естествено не е било плод на някакво дълбоко размишление. Просто в процеса на разговора подсъзнанието ми го даде като готов отговор на моето затруднение. Решението ми да му кажа това, което му казах, също дойде абсолютно интуитивно, без каквото и да е обмисляне. Най-вероятно, ако се бех спрял и обмислил, решението ми би било съвсем друго и в никакъв случай не толкова ефективно.

Обади ми се след половин година. Дойде и каза, че след мен е отишъл при друга терапевтка, но когато и тя не му е помогнала се е убедил ,че съм прав и идваше за съвет какво да прави. Не помня какво сме правили и говорили. Той дойде може би още един път и се загуби. Миналата година жена се обади, за да поиска среща с мен. Попитах я от къде има телефона ми и тя каза, че му е сестра. Беше в лек стрес и тъй като знаеше, че брат и познава всички известни имена, го бе попитала къде да отиде. Според нея брат и се намръщил и казал:,,Само при Хип." Видях как я доведе, но не се качи да ме види. От сестра му разбрах, че след последната ни среща брат и е направил страхотни промени - отслабнал с 20 килограма, завършил висшето си образование, започнал престижна работа. Не бях емпатичен с този младеж.Сигурен съм, че дори малко ме мрази .Но той се промени и реши проблема си. А това, че точно той ме препоръча на сестра си, е една от най-големите похвали, които съм получавал.

Темата наистина е неизчерпаема и когато имам време ще се включа може би пак.

Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгит епредставляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит.

Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност!Тази "пътека" никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност.

Всички терапевти, които досега съм наблюдавал, без изключение са доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока агресия и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога непредаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевта! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция на този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно мачка. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура.

Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво всътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, междъ другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализ и светлината/ инсайт на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, възнамеряване, логика, оптимизъм, медитация, дишане и промяна в поведението. Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека!

Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от постоянната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля. Връзка, която губя, после пак възстановявам. Осъзнавам, че връзката е нужно да бъде по-плътна и постоянна! Сигурен съм, че тук, в този форум за съзнателен живот метафората ми е разбирана!

Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Аз самия обаче засега съм твърде слаб в справянето със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах.

Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива!
Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си.

Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати!

Психотерапевтът, според мен, преди всичко трябва да бъде уверен в себе си. Не само това, но той трябва да излъчва тази увереност. Само така тя може да бъде пренесена в пациентите (т.е. те да почувстват едновременно доверие в психотерапевта и в последствие да развият увереност в самите себе си). За такова излъчване разбира се са нужни определени индивидуални качества, знания, а също практика и опит.

Колкото до поемането болките на пациента (в случая когато говорим за психотерапия – психически), то според мене това е доста криворазбрано прилагане на състраданието. Целта на последното е състоянието, вибрациите и тонусът на страдащия да се повишат, а не тези показатели при лекаря/психотерапевта да бъдат принизени до нивото на страдащия. Законът за резонанса винаги може да бъде използван, но волята на лечителя трябва да е силна и той трябва да владее в голяма степен своя микрокосмос (чувства, мисли, емоции). При енергийното лечение също е възможно лечителят да приеме част от болестта на пациентите, но там това става по енергиен път (лечителят приема в себе си проблемната енергия от пациента и е заменя с друга, т.е. тук обмяната не се извършва на принципа на резонанса). При принципа на резонансът лечителят/психотерапевтът оказва влияние на пациента си чрез пълен контрол върху собственото си вътрешно (емоционално и ментално) състояние. Тук не се оказва пряко въздействие върху пациента. Това на практика не е лечение, а нещо, което може (и е добре) да съпътства лечението.

Личността на психотерапевта е нужно да бъде доста преживяла, изстрадала, видяла две и двеста. Разбира се, постоянното нарастване на знания е нужно и още как. Сега като погледна назад и се питам "Боже, как съм се занимавал с това като нищо не съм знаел...". Иска ми се да прочета и знам всичко, такава жажда за знание ме мъчи, че направо боли понякога. Когато бях малък, баща ми ми беше казал една метафора за знанието - "като знаеш малко, ти се струва, че знаеш много. Кръгът ти от знание е малък и допирът му с непознатото също е малък, затова ти се струва, че всичко знаеш. После, като почнеш да увеличаваш кръга на знанието си, започва да ти се струва, че все по-малко знаеш - защото допирът на кръга ти от знание с непознатото расте!". Психотерапевтът има нужда от знание - той е нужно да бъде човек на знанието, в смисъла използван от толтеките примерно. Живо знание, сила, опит, обич и мъдрост. Външните знания от книгит епредставляват опита на другите и затова също са ценни, особено когато резонират с личния опит.

Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност!Тази "пътека" никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност.

Всички терапевти, които досега съм наблюдавал, без изключение са доминиращи и властни личности, контролиращи, с висока агресия и дори нараняващи себе си във високите си изисквания. Тези черти са по-скоро дълбинни и съвсем не е нужно да бъдат виждани - и обикновено не са виждани, защото са умело прикривани от една добре обработена персона. Те именно обаче предпазват терапевта при "дълбокото гмуркане" в ада на човешките души - те са като една предпазна броня от енергия, идваща от вътрешния център и насочена навън. Просто характерова и личностова структура, която или имаш или нямаш. Разбира се, в хода на живота си и работата си, психотерапевтът шлифова тези си базисни черти до положителния им вариант - самообладание, смелост, воля за постигане и никога непредаване, честност и откровеност. Често някой пита: "Не се ли натоварваш, не попиваш ли болките, мъките, тъгата и вината, страха и отчаянието, докато работиш по цял ден с тези емоции и енергии? Аз ако бях на твое място, щях да рухна веднага...". Ами не, не се натоварва терапевта! Просто има характеровата психична структура, която го пази. Може би донякъде може да се изгради такава психика, но...казвам го с голяма доза съмнение. По-скоро или я имаш или я нямаш тази психоструктура. Пак казвам, не говоря за външни черти, но за много дълбинна базова психична структура. Обикновено тя се формира от свръхизискващ родителски стил и лична борбена реакция на този стил. При мен лично сформирането на такава психика е предизвикано от спецификата на говора ми, която за несъзнаваното ми е била един трети родител. Един безпощаден, мачкащ, злоупотребяващ, непредвидим, унизяващ и жесток родител, който безмилостно мачка. Говоря за заекването си, което подобно на дразненето на песъчинка е карало психиката ми като дете и по-късно постоянно да отделя съпротивителни сили, оформили гореспоменатата психична структура.

Моето мнение е, че психотерапевтът, за да бъде успешен и да си върши работата добре, е нужно да бъде изключително емпатичен! Да умее на мига да се вчувства в преживяванията на човека, да резонира с тях, да го чувства директно! Това емпатично съпреживяване, съчетано със силна психична енергия и здраво всътрешно ядро, връзка с психичния център на цялостната личност позволяват на психотерапевта да слее психиката си с тази на пациента. Да я усети директно, а не само да я разбере с разума си, който също е изключително важен в тази професия. Някои обучители по психотерапия учат, че терапевтът трябва да държи известна емоционална дистанция от пациента/ клиента. За мен такова поведение е гаранция за слаба и неуспешна работа! Напротив, нужно е едно плътно емоционално сливане с пациента, смело проникване в най-тежките му преживявания, резониране с тях. Когато го прави, психотерапевтът в същото време е в постоянна връзка със собственото си психично ядро/ център - просто психиката му е такава, че му позволява това да се случва. Пациентът, междъ другото, директно чувства степента на емпатично сливане на терапевта си с психиката му - самото това сливане е директна гаранция за това, че той е разбиран, усещан, съпреживяван, че не е сам и че е приеман. Оттам насетне терапевтът, с помощта на разума, стъпка по стъпка води пациента по пътечката към щастието му. Защото сам е минавал по тази пътечка многократно - по собствената си такава и по тези на пациентите си! Води го чрез анализ и светлината/ инсайт на осъзнаването, чрез хипноза/ визуализация, възнамеряване, логика, оптимизъм, медитация, дишане и промяна в поведението. Добрият психотерапевт учи пациента си на това как сам да върви по собствената си психична, а оттам и житейска пътека!

Психотерапевтът, според мен винаги е нужно да осъзнава колко много има да учи! Като мъдрост, като опит, като стремеж към знанието. Психотерапевтът има неутолима жажда за знание - знанието като информация, но и преживелищното знание на мъдрия опит! Знание, което да завибрира във всяка клетка на паметта, но и на съществото му! Аз например осъзнавам огромната си нужда от себеразвитие - и като четене на книги, съдържащи опита на други терапевти, но и като лично израстване! Сега, след няколко години практика в терапията, може би малко съм израстнал психически. Но, отвътре изгарям за постоянното сливане с щастието и силата, стабилността и вибрацията, идващи от постоянната връзка с онова вътрешно слънце на свободната воля. Връзка, която губя, после пак възстановявам. Осъзнавам, че връзката е нужно да бъде по-плътна и постоянна! Сигурен съм, че тук, в този форум за съзнателен живот метафората ми е разбирана!

Личността на добрия психотерапевт е нужно да бъде веща на имплицитно ниво със справянето с проблемите, с които работи в пациентите си. Да умее в самия себе си да работи умело, леко и спокойно с тези проблеми. Смея да кажа, че добре се справям със собствения си страх, паника, ужас и вещо умея да го трансформирам в смелост и спокойствие. Затова и пациентите ми засега са преди всичко с тревожни разстройства. Аз самия обаче засега съм твърде слаб в справянето със собствената си страст. С нагона към удоволствието, с отлагането му и сублимирането му. Това е работа, която ми предстои да върша. Съзнавам, че провалът в тази вътрешна работа би бил провал и във външната работа с психичните разстройства, където е намесена страстта: зависимостите! Те са и най-тежките, по-трудно се успява в тях дори от работата с психозите. Само най-добрите терапевти са успешни в тази работа! Страхът, тъгата, вината при тревожните разстройства са като малки котенца пред тигъра на страстта. Бог да ми е на помощ в тази работа - успехът в нея е врата към бъдеще, а неуспехът, крах.

Интелектът на психотерапевта е нужно да бъде остър и прецизен - донякъде той е даденост, а донякъде се и развива!
Терапевтът е нужно да бъде смел, спокоен, разтворен за пациентите си и приемащ ги безусловно, каквито са! На дълбоко несъзнавано ниво той замества личностите на майката и бащата, като процесът на терапия за несъзнваното се явява едно структурирано превъзпитаване, израстване, премоделиране на себе си.

Личността на терапевта е важна! Знанието му, техниките му - също! Но личността е подлежащата основа, която според качествата си предопределя успешното или не приложение на терапевтичните похвати!

Ключовата дума е резонира- т.е. за да има успех лечението, лечителят и пациентът трябва да са с еднакви вибрационни честоти. Тук вариантите са много- ако ти си с ниска честота в момента (уморен примерно).. пациента ако е с по-висока сваля своята.. и става зле.. Ако ти трептиш с висока честота (например медитативно състояние, или просто си такава личност) и увлечеш пациента да качи своите вибрации.. се случва Лечението.
Тук Гранат1 насочи темата в логичната и посока за възстановяването на терапевта след това, а аз бих искала да я насоча още малко- нещо, което ме вълнува- Къде свършвам аз и почваш ти? Знам, че има здравословно его, здравословни граници.. но ако няма сливане няма лечение?! Разсъждавам просто..