Орлин Баев

Не ми харесва това, което се опитваш да намекнеш. Но е факт, че именно българчетата са любознателни и по-интелигентни от турските си връстници. Имам опит и знам. Сега кой е невеж и каква простотия има сред българите за мен е обидно да слушам и това не отговаря на истината! Българите са умни, можещи, творящи, но ги управляват крадци и изедници през последните 20 години. Ако имаше национализъм, нямаше да има турска партия и турски министри...С това вървим срещу себе си и народа си. Като си в Германия ти е лесно отдалеч да съдиш и хулиш държавата и народът, който те е изучил и хранил! И аз съм там, но няма да предам държавата си!500 години сме мачкани от турци, стига толкова. Тук в Бремен гледах филма Време разделно, българският ферайн организира вечер по случай 3 март. Няма как това да не е вкоренено генетично. Не може някой безнаказано да излезе официално и да каже, че родният му град Търговище бил повечето турци и щял да иска да се преименува на Ески Джумая...Не може!В Германия няма турска партия нали и не се разрешава?!

Човек за да реши да има деца, трябва до голяма степен да е решил въпросите
с тяхното изхранване, училища, да е доволен от живота, ценен като работник, а
също така от обществото и държавните органи, и да знае че България ще остане
да съществува че и бъдещите му деца му ще имат възможността да са щастливи.

Няма засега ппартия в България която да си поставя цели за постигане до успешни
условия за нашите сънародници българи. Изглежда че колкото и години да минат
те са време което тече без полза. Не бих се учудил ако и за 45 години не се достигне
до това за което 45-те предишни години, изглежда стигнаха.

В Русия в момента има партии които си поставят задачата за демографското положително
развитие след първите 1-3 базови цели на Русия.

Не мога да видя засега честни & силни политически фигури в България. Напротив, могат
да се видят примери на корупция и индиферентност към нуждите на народа и на България.
При това положение положителните промени от членството в Европа са силно
забавени.

Има една неприятна особеност на политиката в България и другаде. Винаги само отгоре са
се избирали и лансирани "подходящите" млади хора да попълнят редиците на бъдещите
управляващи.

Много от честните хора в България също никога не биха се захванали с политика.
Навярно са прави, защото вероятно бързо и здраво ще ги окалят ако не биха приели да
сътрудничат и да си мълчат.

Затова сега са нужни силни фигури с неопетнена чест и патриотизъм, които да израстат отдолу
с подкрепата на своите колеги, съседи, съграждани и други достойни хора от страната.

Иначе за съжаление не виждам начин положението скоро да се подобри.

Няма значение дали се определяме с някаква националност, границите за илюзорни, те се менят, езикът се мени, религията, гените също. Всичко се мени. Миналото е минало, не можем да живеем в него. При това положение какво значи българин? Какво значи България? Това са просто едни етикети.

Пророчества от рода на "България ще съществува вечно" са меко казано смехотворни. От къде на къде ще е вечна? България ще изчезне, ние българите също и никой няма да знае, че сме съществували някога. Както се е случило с много други държави и народи преди нас. С нищо не сме по-специални (по тази част са евреите, хайде да не им отнемаме "богоизбраността" ), ние не сме богоизбрани. Защо ви е нужно да си измисляте подобни неща - България имала най-хубавата природа, българските учени били дали не знам си какво на света, и т.н. изсмукани от пръстите "поводи за гордост". За природата каква заслуга имаме, че да се гордеем с нея? Никаква. Дори и да има някои велики личности българи - с постиженията си могат да се гордеят само те самите, а не ние, защото нямаме никаква заслуга и не сме допринесли с нищо за тях. Историята ни била славна - пак нямаме заслуга за нея. Вижте само колко ваши терзания са свързани и това самоопределяне "българин".

Мен ме тревожи следното.Някои наши сънародници като отидат в чужда държава се срамуват от това че са българи.Поамериканчват се,погерманчват се,поиспанчват се и т.н.
Това не е ново явление.Историята ни е пълна с подобни примери,литературата също.Ако всички ние(независимо от етноса) имахме самочувствието на българи,може би нещата щяха да са съвсем други.
В Америка всеки определя себе си като американец и се гордее с това.А нима ние,българите няма с какво да се гордеем?!

Много, мнооого се чудих защо е тази система.



Сетих се за фотографските форуми – в тях се оценява снимка, композиция.....

Има смисъл човек да погледни най-високо оценените, защото снимките са много, а времето ни – малко..Има какво да се научи от майсторите.



След това се сетих за форумите за хардуер и софтуер - и там има смисъл, защото има много опитни хора, чието мнение е ценно и много практически полезно...



След това се сетих за този Портал и си казах:

„Ами да, нека се докаже, че най-много точки ще имат хора, които не пишат за Учителя и неговите теми..

НО, това пък е толкова ясно, че няма никаква нужда от доказване....





Преди години във форума са писали прекрасни хора, има великолепни мнения, полезни линкове, красиви споделени преживявания - и тези хора ще останат неоценени, защото едва ли някои нарочно ще започне да се рови по темите и да оценява мненията им....а те са прекрасни, духът им е прекрасен!!!!



Замислих се пак...

Май ще трябва да влизам по-често, за да давам точки на хората, които пишат добре.

Да, ама на тях не им пука колко точки имат..



Да, Станимир и Донка са прави –

когато мислим положително и изказваме съгласие – то ние споделяме положителна вибрация!!!

И често някой вече е казал това, което искаме, дори с по-красиви думи!!!!!

Но тогава нека има бутончета:

„”Не съм съгласен” „Съгласен”, „Супер!!!”

Така е по-ясно „статистически” какво мисли „форумното село”.



Или точките имат смисъл само в един подфорум!

Например Сънища или Астрология - това показва рейтинга и опита на човека в конкретната област!!!! Но понеже тук има много различни области, то е добре да има повече яснота.



Или например под-форум психология и психотерапия. -идва човек с проблем.Прекрасни професионалисти! Благоволяват! безвъзмездно! да го посъветват, но той не е доволен и съгласен, че не получава лесни и удобни отговори – и започва да им дава отрицателни точки?!



Иначе какво излиза: някой от форум музика например, понеже пуска хубави песни ще има висок рейтинг.


ОК! Това е добре.

И влиза един нов човек в портала, по стар навик се ориентира по рейтинга и казва:

„А-а, ами щом пичът на форума не е писал в тези теми за някой си там учител, че що аз да се занимавам ..... Ми не е вървежно.....”




Всъщност, накъде вървим???

Значи ли това, че хора с репутация 0 не ни харесват? Аз имам възможност да чукна само 10 точки на денонощие. На кого по напред? Освен това предпочитам лично да кажа "Благодаря за думите ти - много ми харесват!"? И да кажа защо. Мога да го кажа с коментар в профила. Ако всичко, което прави даден човек ми харесва. Мога да го кажа и под мнението му в дадена тема. Но с аргумент – защо ми харесва. И не анонимно.



Харесва ми да чета твоите мнения vorfax. Виждам, че имаш опит от Калдата с тази система и си направил доста интересни заключения. Но как можеш да игнорираш една система, когато си вътре в нея? Все едно някой от участниците в Биг брадър да заяви – аз няма да играя по правилата? Ами не става. Влязъл си и ще играеш.

Обикновено тази система се въвежда с добри намерения. Както е станало в този форум МТБ-БГ(това им е правилника, системата за рейтинг е малко по надолу)

От правилата се вижда, че намеренията са били много добри, но от дискусиите се забелязва, че реализирането на тези намерения се е срутило тотално. Рейтингът се е превърнал в средство за разправа и наказание на човек, който не се харесва. При това анонимно. Не да му се каже направо какъв е проблема, а да се удари в гръб, анонимно...

А това е един доста оживен форум в който ето какво мислят за рейтингите.

Показвам тези примери не за сравнение със съответните сайтове и форуми, а за това – до какви разправии може да се стигне. Приятелският тон, добрите отношения ще изчезнат. Започват ехидните забележки и обиди. Удари под кръста. Изобщо неща, които не ми се иска да виждам тук. Аз съм привърженик на по-лежерните и непринудени отношения, не на състезания от рода кой е по по най. Затова ако Портала и форумът към него се превърнат в гнездо на оси и разправии, както някои други сайтове, то поне за мен това няма да бъде много приятно място за влизане.

Бъдещето ще покаже как ще се развият нещата, но от сега се вижда как някои хора се организираха на принципа „аз на тебе – ти на мене” и започнаха та трупат репутация от абсолютен спам. Защо? Нали тази система нямала никакво значение? Затова на мен изречения от рода :

ми звучат малко неискрено. Но всеки си има мнение. Моето предпочитам да го кажа с думи и конкретно, а не с + и -.

Не мисля, че само на тантра е свойствена радостта от живота. Нито пък само противниците на тантра се предпазват от "потъване" в привързаности. Едната страна на монетата, това е радостта, приемането на живота, което според достигнатото ниво може да се изразява различно - някои все още го намират главно в секса и други "низши" удоволствия, други прибавят към това духовност, творчество и енергийно общуване с природата, при трети тези неща изобщо предоминират...
Другата страна обаче е свързана с факта, че при човека няма (както при животните) гладко развитие, поради хомогенно вградена природна мъдрост. Следователно - щем или не искаме - ще имаме вътрешни борби, докато сме хора... И ще се налага да избираме между противоречащи си импулси. Странно, че е прието да се счита, че е подтискане само изблъскването на "низшите" желания. При човек с достатъчни зачатъци на интелектуално, етическо, естетическо и духовно пробуждане (или дори само на едното от тях) още по-голямо подтискане е пристрастяването към нещата от предишния му етап. В случая, ако човек не знае как да трансформира "низшите" си желания, подтискането им е вредно, но пък отдаването на тях на свой ред подтиска възможността за осъществяване на по-висшите му наклонности. Не случайно много адепти твърдят, че Пътят е като ходене по острието бръснача. Ако изобщо е възможно да се избегнат и двата вида подтискане, независимо дали чрез йога, тантра, езотерично християнство или съвременна психология - това би било оптималното. Но в днешно време рядко се получава чак такава хармония - и тогава всяко наше решение се основава на компромиса "между Сцила и Харибда", между по-малките или по-големите странични ефекти...
И още за тантра: не мисля, че е изцяло "сатанинска", но определено е опасна за недостигналите определено, доста високо равнище. Причината за това е ясна: при недостатъчно осъзнаване, както го е наблюдавал и Орлин, е невъзможно чрез отдаване да се трансформира "низшето" във "висше", а само се затъва все повече в първото. В случая нямаме идеален избор - трябва или да подтиснем наличната преобладаваща тенденция, за да реактивираме подтиснатата друга и да постигнем известно балансиране, или да се залъгваме години наред с примамливи, но практически невъзможни перспективи. Който може да трансформира, обикновено го прави без безкрайно забавяне и дори без учител, а просто защото има висока осъзнатост. Накрая: докато човек не се е пристрастил, добре е да спазва баланс, подтискането както към низшите, така и към висшите импулси да е минимално (но да не си въобразява, че може на това ниво да е нулево). Ако вече е дисбалансиран, да действа по-решително и при нужда да търси помощ - независимо дали се касае за "низше" пристрастяване или за душевна дисхармония от лошо балансиране на "висшите" енергии.

Благодаря за интересната тема на Орлин и на писалите в нея!

Добре е, че се повдигат такива дълбоко интимни и в същото време толкова значими за личностното ни развитие въпроси, върху които обикновено се въздържаме да пишем и говорим. Точно затова и са толкова "опасни", защото са прикрити и несъзнателно подтискани. Както Максим отбелязва "строенето на взаимоотношения" е наистина един от "най-трудните пътища", особено когато сме наранени и разочаровани, което в повечето случаи е резултат и на наши лични грешки и неправилен избор на партньор. Но, след като изчетох внимателно мненията ви, се замислих върху следното: Сексът има градивно влияние върху личността, когато е проява и резултат на любовта. Но, ако човек е поставен в среда и ежедневие, в които няма възможност за нов избор на партньор, ако икономически е нестабилен (това особено зле влияе върху мъжете), притиснат от безброй битови неуредици, делящ маломерно жилище с други по-възрастни членове на семейството, за които сексуалните желания са едва ли не "престъпление", по какъв начин би могъл да се отърси от тази зависимост? А и "насила" как да се влюби човек, особено, ако е на вече по-напреднала възраст!? Да, съществуват сайтовете за запознанства и е факт, че има много хора, които са успели да намерят "половинката" си в тях, но пък има и много злоупотреби и за по-недоверчивите това е сериозна бариера. Мисля, че в подобен случай най-добре е да насочваме енергията си към други полезни занимания, но дали наистина те могат да компенсират липсата на секс (любов) си остава все още въпрос за мен...

И аз познавам семейства, подобни на това, за което Диди говори, но такива мъже (обикновено груби и сприхави) не си задават въпроса защо се получава така,че жената започва да ги избягва. Да не говорим, че за много от семейните мъже сексът се превръща в самоцел, което само по себе си го убива в самата двойка, после естествено се хвърлят гневни упреци върху жената и мъжът намира утешение в порнофилмите, особено ако няма възможност или "не иска" да изневерява.

Може би звуча объркано, но го приемете като разсъждение - кое в крайна сметка е първото - зависимостта от порнография и мастурбация или личностно разстройство на други психически нива, които впоследствие са довели до липсата на воля за постигане на поставените цели, липсата на воля за поемане и отстояване на отговорността за извършеното, от тук и едно постоянно недоволство и мърморене, обвиняване на другите за собствените си грешки и всичко това (а вероятно има и още)съответно води до невъзможност за съжителство с който и да е, дори и с родители, братя, сестри, а камо ли за създаване на хармонични отношения с друг човек... Лично моите наблюдения са,че обикновено това са хора с много пропилян потенциал, търсещи винаги най-лесния начин във всичко; хора, на които много неща (пъргав ум, силна памет, талант) са сякаш дадени им в повече от другите. И все пак какъв е "механизмът", по който се стига до тук? Около мен има хора, без никаква родствена връзка, но с толкова еднакви навици и зависимости, че това ме навежда на мисълта за някаква повторяемост на условията и обстоятелствата, при които те са създадени.

Може би никак не е случайно, че точно тази тема изплува по празниците....
Настроена на тази вълна, сега си мисля, че ако следваме заветите на Христос, бихме могли да разпънем желанието си да осъждаме и наказваме, да разпъваме другите за техните прегрешения и да се научим (поне да опитаме) да виждаме "белите зъби на умрялото куче".
Колкото повече зло виждаме и колкото повече го съдим и наказваме, толкова повече го увеличаваме. Колкото повече добро - дори и микроскопично виждаме - увеличаваме го, особено ако го видим с искрена и безусловна любов в сърцето.
И ако музикалните предпочитания на другия човек са в състояние да повлияят на любовта ни към неговата душа, то дали наистина четем от книгата, която ни е оставил Христос? Или от другата?
В такива моменти, когато съдбата ме срещне с подобни хора и тъжни случаи, спомням си един съвет на Учителя - ще цитирам по памет "Ако не можеш да приемеш нещо със сърцето си, разшири радиуса на ума си; ако не можеш да обхванеш нещо с ума си, разшири радиуса на сърцето си..."
По темата ще добавя само - виждам как в бъдещето Ловно-рибарското сдружение обединява хората, които обичат, пазят, грижат се за майката природа. А за тези, които не са в него, предоставя разнообразни възможности да се докоснат до живата красота отблизо и да я опознаят. Как и кога ще стане това - процесът е започнал, но да бързаме да видим края или да отричаме началото, това е слепота. Дали не е по-разумно да сме част от решението на проблема, а не част от самия проблем?

Здравейте!
Позволявам си да открия тази тема, в която накратко да дефинирам психологичните защитни механизми, до които всеки един от нас понякога прибягва в различните житейски ситуации и да ги онагледя с пример.
Надявам се да ви бъде полезно.
---------------------------------------------------------------------------

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес. Приема се, че повечето хора са мотивирани да редуцират тези негативни състояния и са известни много разнообразни стратегии.
Всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида.
Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимнозависим процес.

Изтласкване - отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси - един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание.
Пример: На човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни.

Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението.
Пример: Вие не сте готов за утрешния изпит, но се стремите да се убедите, че този изпит няма голямо значение и че няма причини, които да ви пречат да отидете вечерта преди изпита на кино; Доктор казва на майката, че детето й е умствено изостанало. Тя отказва да приеме това мнение и търси друг лекар, който да опровергае становището на предишния.

Регресия - връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца (да вярват в ирационални неща, например - в духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу авторитети.
Пример: Дете, което е неспособно да се справи с гнева, който изпитва по отношение на отхвърлящата го майка, започва да проявява поведение, съответстващо на поведението на дете в много по-ранна възраст; След развод мъжът може да прибегне до употребата на алкохол, фантазиране или други незрели поведения.

Рационализация - търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията /неудовлетвореността/.
Пример: Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата; Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна; Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства.

Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят.
Пример: Прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува; Сътрудник, потискащ своите деструктивни желания, може да проектира гнева си на началника, като заяви, че в крайна сметка именно началникът е враждебно настроен към него.

Формиране на реакция – Човек изгражда за себе си образи, противоположни на образите, които всъщност притежава и превръщането на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси.
Пример: Обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози); Човек със силно изразени сексуални отклонения може да се обяви срещу порнографията, демонстрирайки противоположно поведение и реакции. По този начин иска да внуши на околните, че техните констатации са неверни, че реакциите им спрямо него са неадекватни.

Изместване - пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект.
Пример: Ако сте санкциониран от силен социален агент, вие може да излеете насъбрания гняв в/у близък човек; Малко момче, чиито родители са го наказали да не излиза навън, отива при по-малката си сестричка и счупва играчката й.

Психосоциална защита – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на своето семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт.
Пример: На сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже, след това.

Идентификация - идентификация с друг човек; сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите си (първична идентификация). При интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).
Пример: Чрез имитация човек моделира себе си по индивида, имащ успех, и по този начин избягва проблеми и редуцира стреса.

Сублимация - трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Човек освобождава сексуалната и агресивната си енергия по начин, който е приемлив за обществото.
Пример: Спортисти, художници, хирурзи и др., предани на своята работа и притежаващи високи квалификации хора, могат да постигнат големи успехи, благодарение на това, че пренасочват енергията си, която в противен случай би била потенциално опасна.

Фантазиране - мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката; Човек използва въображаеми обекти, за да удовлетвори неприемливите, предизвикващи тревога желания, които в противен случай биха останали нереализирани.
Пример: Агресивен шофьор при паркиране смачква предницата на автомобила ви. По-късно вие си фантазирате, че сте излезли от колата и сте направили шофьора на кюфте пред погледите на възхитените зрители.

Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в други области да дезактуализира комплексите си. Човек се опитва да замаскира някакъв личностен недостатък, акцентирайки вниманието върху друга, по-желателна черта.
Пример: Срамежлива млада жена прекомерно компенсира своите слаби социални навици, прекарвайки много часове в спортната зала, като в резултат максимално реализира своите физически способности.

Интроекция – приемане на образа (imago) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия.
Пример: Желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия.

Конверсия – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т. нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae, това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение.
Пример: Трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида; Хистеричната пареза на ръката, като израз на несъзнавания нападателен порив да удариш или да разрушеш първичния обект на фиксация; Повръщънето, като отвращение от недопустимото сексуално желание към някого.

Отменяне - действия, целящи, като че ли да се отмени някое зло, което човек допуска, че е сторил.
Пример: Най-напред удряш, а после целуваш.

Интелектуализация - криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива. Човек потиска емоционални реакции, като ги заменя с външни логически подходи към проблема.
Пример: Жена, която е била бита и ограбена, дава безпристрастно и методично описание на това, как подобно нападение може да се отрази на жертвата.

Потискане - човек избягва тревогата, като не позволява на мъчителните мисли да проникнат в съзнанието му.
Пример: Силното желание на сътрудник да изрази гнева си и да се нахвърли в/у своя началник или в/у колеги по време на събрание, не се осъзнава актуално; Началникът забравя по-късно отправените му обвинения.

Анулиране - Човек се опитва да заглади вината си за дадено неприемливо желание или постъпка с помощта на ритуални действия.
Пример: Жена, изпитваща агресивни чувства към своя съпруг, разглежда сватбената снимка всеки път, когато има подобни мисли.

Убийството на всяко живо същество за мен е престъпление и трябва да се наказва най-строго от закона.

Орли, напълно споделям мнението ти. Убиецът си е убиец – и за мен разлика в изборът му няма!

В една друга тема (Защита на животните) ме обвиниха как съм можела да сравнявам, например убийството на делфин с това на пиле…?!?

За мен всяко убийство е престъпен акт и девиантно поведение – дори и това на муха или цвете! Защото, почнем ли да правим сравнения, почнем ли да оправдаваме чревоугодничеството си – въпрос на време е да се изтрепем и помежду си, когато в общия планетарен организъм останем само ние хората като видове.

Животните ни напускат, животните дори се самоубиват, губят естествената си ориентация и инстинкт за оцеляване, следствие нарушените биоритми на земята и отровите в атмосферата. Болезнено впечатление ми прави, как в шумният и мръсен град прииждат диви животни - виждам размазани по магистралите таралежи, лисици.. как на балкона ми кацат лутащи се прилепи и горски улулици.. гладни, болни, умиращи...

Орли, благодаря ти, че сподели линка на филма. Това е интересна гледна точка. Аз лично, никога не съм се съмнявала, че за всички неприятности за които не са виновни евреите - са виновни извънземните
Истината винаги е .. някъде Там

http://www.youtube.c...h?v=JDZBgHBHQT8



"Сладки сънища, амиго!"

Магнезият помага при депресивни състояния и предменструален синдром които причиняват нервност и безсъние,витамин Б6 предпазва от нервни заболявания,цинка помага за лечение на психични заболявания,калия улеснява притока на кислород към мозъка.С две думи-чудесен препарат!И напълно безвреден.

Без цялостен правилен мироглед реално положително мислене не може да има.

И т.нар. зло е породено от привързаности към земното. (визирам примерите на Орлин)
И колкото и да се "скубят корените на психическия троскот", то семената са в самскарите и си остават.
И ..... май трябва да се сменя цялата 'психична почва' с духовна такава.

И ако се прилага егоистично положително мислене и молитви, изпросващи блага, то в един момент егоизмът... ще си понесе неизбежните кармичните последствия....

Любовта към Бога и алтруизма
са най-мощните висши сили/енергии, който биха разстопили злото (а не подтиснали/загърбили/изтласкали)
както Слънцето топи снега.

Ако обичаш детето, ще намериш начин и път към него. Разбира се, не става с глезене или със заповеди, забрани и награди. Американската постановка "ще ти дам пет долара ако окосиш тревата" за мене не е приемлива. Аз като детето беше малко, четях много за възпитанието на детето, не за да ми кажат какво да правя, а защото ми беше интересно . Между другото ето какво казва един психолог:
Малкия Джони отива за първи ден на детска грдина и вижда там една счупена играчка. Той пита:
"Кой е счупил тази играчка?"
Учителката, която е психолог, вижда, че детето всъщност не се интересува кой е счупил играчката. То иска да знае какво се случва с тези, които чупят играчки? И какво евентуално би му се случило на него, ако счупи играчка. Това в действителност се крие зад въпроса на Джони. Учителката му отговаря:
"Не се притеснявай, това може да се случи. Играчките понякога се чупят".
По-нататък Джони вижда рисунки на децата, закачени на стената, заглежда се и пита:
"Кой е нарисувал тази грозна картина?" Отново Джони не иска да каже, че картината е грозна. Той иска да знае дали тук ще се изисква от него да рисува хубаво? И какво ще стане, ако той не рисува хубаво. Госпожата му казва:
"Тук не е задължително да рисуваш хубави картини. Ако искаш, може да нарисуваш и грозни".
Та такива работи. Ех, кога ли ще ги стигнем американците...

Останах с убеждението че глезенето на едно дете е най-опасно за неговата психика.
До какви последствия може да доведе този стил на възпитание в по-късна възраст?

Във всички стилове разпознах родителите си по малко- какво ли кълбо съм станала, но никак не е добре, дано не повторя грешката да направя от детето си нещастен човек!

Авторитетен стил
Това е оптималният стил на възпитание! Единственият оптимален! Здравият родителски стил!
Родителите обичат детето безусловно! Но в същото време поставят разумни норми, стандарти и цели, които детето спазва. Когато е нужно, родителите прилагат адекватни, пропорционални на простъпките на децата наказания, но с много обич, разговор и безусловно приемане на личността на детето! Наказва се постъпката, а не личността - но с обич и прегръдка, с обяснение и благост, с мярка и доброта! В децата се залагат самоувереност, естествена свързаност с Любовта, Мъдростта и Волята на живота, асертивност и здрав егоизъм, нужен в живота.


Непредсказуемост и отхвърляне

Родителите са емоционално лабилни и непредсказуеми, често променят настроението и приоритетите си. Често нараняват емоционално (или физически) децата, потискат ги, предизвикват в тях усещане за дистанцираност, студенина, емоционална въздържаност. като резултат в детето (което дете живее като несъзнавано във възрастния индивид) се залагат убежденията/ чувствата: "Аз съм изолиран и самотен, неприеман от хората! Лишен съм от внимание, грижа, обич, разбиране, подкрепа! Той/ тя ще ме изостави! Аз съм дефектен, некачествен, некадърен! Не си вярвам (неувереност)! Не вярвам на хората! " Параноично тревожно мислене и поведение.



Свръхпротективност

Родителите се вкопчват в децата, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощен! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него/ нея до мен! Аз съм зависим от другите! "



Глезене/ всепозволяване

На детето се позволява всичко. Няма ясни стандарти, правила и норми. както и при свръхзащитния стил, детето не е научено да посреща трудностите и да се справя с тях. Не е научено на приемане на друго мнение и кооперация. Залаганите базисни несъзнавани когнитивни убеждения са "Аз съм най-важният! Чуждото мнение и добруване не ме интересуват! Всички са ми длъжни - хората и животът!". Води до базисен нарцисизъм, който ако бъде филтриран през борбен личностов стил резултира в доминиращо, налагащо поведение, а филтриран през пасивно/ отбягващ личностов стил води до отбягващо трудностите поведение.


Свръхпротективност + глезене - води до отбягващ трудностите личностов стил, емоционална инфантилност/ незрялост.


Обуславящо възнаграждаващ стил

Родителите дават обич на децата само след като те са изпълнили изискванията им. Липсва безусловната любов! "Ако не си изядеш супичката, мама няма да те обича повече...!" Залага убежденията: "Моята личност няма значение! Другите са важни и трябва да ги задоволя! Мнението на хората е важното и моето щастие зависи от него! Аз съм жертва на хората и живота! Аз съм изтривалка за другите! Никой не ме разбира и уважава! Отхвърлен съм, необичан съм! Аз не се обичам и приемам! " Обикновено залага тенденции за депресивност.


Автократичен/ доминиращ и свръхизискващ стил

Родителите грубо доминират и потискат личността на детето, налагат се, изискват много. Нормите са ригидни и жестоко високи. Заложените черти са перфекционизъм, максимализъм, ригидни трябва във всяка сфера от живота, трудности в преживяването на удоволствие и радост, нереалистично висок морал и етични норми, спазване на културни, социални и религизони предписания "по буквата", критичност и автокритика, емоционално потискане и фиксация в рационалността, негативизъм и черногледство. Една добра почва за развитие на тревожност, панически атаки, натрапчивости...
................................................

Нека коментираме - с примери от нашите семейства, от собствените си ранни години, от възпитанието на децата ни, от наблюдение и т.н.