Орлин Баев

"Нарушаване граници, привличане вниманието, мания за власт..."
Дразнещите ни отразяват неща в нас самите. Или ние самите нарушаваме граници и търсим внимание и когато други го правят, сякаш изземват собственото такова поведение, което ни дразни или ни се иска несъзнавано, но си го забраняваме и затова формираме раздразнена реакция към тези, които го правят.
В изказването ви прозира и доза неуважение. А уважението към по-възрастните е уважение към собственото бъдеще. Липсата му, е липса на уважение към собствените старини. Всяко време си има своите си плюсове и минуси. Ако тук е било за половин век комунизъм, а сега е диво преклонение пред парата, сегашното време след някое и друго десетилетие би могло да се свърже неуважително към тогавашните бабки/дядки като увредени капиталопоклонници или от сорта... 
 

А и още нещо, което следва от горното:
Когато събеседник, опонент в спор, изразява мнение, то мнението е негово. Ала мнението му, поднесено като света, адекватно, отразява идея, която защитава. А идеите идват от божественото и са просто идеи, ни мои, ни негови и не е целесъобразно да ги "особственостяваме".
Когато се научим да "отделяме" идеите от приносителя им, Спорът се превръща в Дискусия!
Пък и се научаваме да стигаме и до по-дълбоките идеи, изразени като форма във въпроси като тези "Защо спорим", "За какво спорим" и "Какво защитаваме".

Била си в минало, в което робко си мълчала, доминирана от разни пастори. Доколкото съм те чел и си спомням, още от родителското ти семейство си живяла в "това е така" моралността, зададена от авторитарната позиция на "това са верните норми, това е правата вяра ..., така е правилно" и т.н. След излизането ти от това стадно облъчване, натрупало много автоагресия, ти мина през много път. Знаеш за трите степени на агресията. Третичната автоагресия, при която вината раздира, вторичната, насочена навън агресия, в която потиснатият вулкан експлоадира и първичната, здравата, при която със спокойно самоуважение, присъстваш в света, приемайки и различията.
Виж какво става, когато някой назидава и раздава "правда"... Задейства автоагресията за миг, след което защитно избухва вторичната, насочена навън агресия. Бих казал - радвай се на това което става и го ползвай за доотработване. Наблюдавай се, дишай, осъзнавай как вече не искаш някой да ти размахва пръстта на "така трябва и това е правилно". Погали нараненото дете в себе си, поговори му, че вече ти си му една обичаща мама и един благо поставящ границите си татко. Тогава канализирай налягането, пиши, заявявай се все по-спокойно, имай мнение. Вече не на всяка цена, но просто със здрави аргументи, през това вътрешно погалване, външно стабилно и спокойно себеааявяване, в което ти си си авторитетът! Ти си си авторитетът! 
Защо повтарям "Ти си си авторитетът!"?! Защото несъзнавано въздигаш другия, а себе си правиш малка. Това е стара ситуация, Осъзнай го, промени ситуацията. Ти си си авторитетът!

Била си в минало, в което робко си мълчала, доминирана от разни пастори. Доколкото съм те чел и си спомням, още от родителското ти семейство си живяла в "това е така" моралността, зададена от авторитарната позиция на "това са верните норми, това е правата вяра ..., така е правилно" и т.н. След излизането ти от това стадно облъчване, натрупало много автоагресия, ти мина през много път. Знаеш за трите степени на агресията. Третичната автоагресия, при която вината раздира, вторичната, насочена навън агресия, в която потиснатият вулкан експлоадира и първичната, здравата, при която със спокойно самоуважение, присъстваш в света, приемайки и различията.
Виж какво става, когато някой назидава и раздава "правда"... Задейства автоагресията за миг, след което защитно избухва вторичната, насочена навън агресия. Бих казал - радвай се на това което става и го ползвай за доотработване. Наблюдавай се, дишай, осъзнавай как вече не искаш някой да ти размахва пръстта на "така трябва и това е правилно". Погали нараненото дете в себе си, поговори му, че вече ти си му една обичаща мама и един благо поставящ границите си татко. Тогава канализирай налягането, пиши, заявявай се все по-спокойно, имай мнение. Вече не на всяка цена, но просто със здрави аргументи, през това вътрешно погалване, външно стабилно и спокойно себеааявяване, в което ти си си авторитетът! Ти си си авторитетът! 
Защо повтарям "Ти си си авторитетът!"?! Защото несъзнавано въздигаш другия, а себе си правиш малка. Това е стара ситуация, Осъзнай го, промени ситуацията. Ти си си авторитетът!

Вицовете са нещо много хубаво и в друг аспект - в много от тях, основата на хумора е в новата, парадоксална, гледна точка. В този смисъл, те са като учител по, гъвкаво мислене. Когато съм виждал пациент, с много ригидно мислене, аз съм му давал задача, да изпраща по няколко вица на ден, така, четейки ги, той започва да мисли по ,,разкършено,,.

zip12 ,
Ще споделя един режим за развличащо четене , Сутрин и през деня един два вестника   само вицовете . В интернета също има групи за споделяне на вицове .  А след вечеря ако няма подходящ филм слушам беседа (или няколко) на Дънов .
Много често чувам , това са стари вицове , много елементарни и повърхностни . Само че идеята е да се пренесеш мислено в приповдигнатото настроение на компанията . Да почустваш и се приобщиш към общото преживяване .
 

Когнитивен подход
Така загатнатото стадно мислене, се случва през динамиката на някои ключови механизми и сривове във възприятието и мисленето. Когато са осъзнавани и реструктурирани, вече започваме да вършим една по-същинска работа. А именно,
Вадене на тълпата от човека
- Преувеличение/ катастрофизация - негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.
- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.
- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.
- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.
- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
- Позоваване на вероятността/ грешка на "ясновидеца" – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.
- Ирационална ескалация - внушени или самовнушавани вярвания, започващи от верен, рационален факт, постепенно ескалиращи до ирационалност, приемана автоматично също за вярна.
- Позовававане на удобен за страховите вярвания авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. Свързано е с ятрогенията/ ноцебо ефекта.
- Ятрогения/ ноцебо ефект – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци (често виждани без да присъстват такиса реално) на лекарите си или лицата, приемани от него за "значими специалисти" за това, че е болен. 
- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото...
- Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”... "Ето, имащите корона вирус имат температура и кашлица. Сега се изкашлях и май имам температура: следователно съм болен от това!"...
- Нагаждане на хипотезата към внушенията и собствения страх - виждането на всяко телесно усещане като част от симптомите на страхуваната болест. Нагаждане на социалната вирулентна ситуация към собственото субективно страхово преживяване, свързано с безнадеждна безизходност, слабост и смърт. Преувеличаване "чернотата" на социалната ситуация, виждана автоматично като "край на света", докато всъщност е далеч по-оптимистична.
- Дисквалифициране на позитивното при негативистично свръхфокусиране в ужасното - автоматичното дисквалифициране на ползите от ситуацията, на радостта и красотата, любовта, смисъла и щастието, стигащо до сублиминална самозабрана за щастие, понеже в него липсва контрол, а основно вярване тук е, че ако страховият контрол липсва, човекът ще умре. Свръхвглеждане и раздуване степента на кошмарността в случващото се, докато реално е модерирано и дори слабо. 
- Селективно внимание - свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. Автоматично "наострено ухо" за информация, свързана със страхуваното.
- Сляпо петно - склонността на социално сугестираното или невротично съзнание, подобно на шамандура да изплува на повърхността. Така "плаайки по повърхността", през механизма на изтласкване, незпособност за виждане на собствените маладаптивни невротични съдържания, изкривявания и механизми. 
- Рационализации - уж логично мислене и поведение, извиняващо ирационалните невиждани собствени съдържания, изкривявания и динамики. 
-  ... - и т.н. 
...
Работата по реструктуриране на горните изкривявания е старт както при обичайната здравна тревожност, така и при индуцираната през стадна хипноза такава. Подобно осъзнаване изкривяванията в автоматичните мисли и собствен вътрешен диалог, може да се нарече дехипнотизиращ процес. Когато тревожността е единствено стадно внушена, при подлежаща я относително здрава характерова база, тази работа най-често е достатъчна. Когато човекът вече е имал характерова склонност към преживяване на тревожност като цяло и на хипохондрия в частност, е нужно да се премине през по-специфична за натрапливата здравна тревожност пътека, която по-долу също ще маркирам. В последния случай обаче, най-често е нужда лична психотерапевтична работа, а информирането, което тук правим, е просто насочващо. 
И в двата току що дискутирани случая обаче, това "стъпване на твърдата земя" на здравия разум, е абсолютно необходима стъпка. Дори когато, при една силна хипохондрия, островът на разума е постоянно заливан от вълните на ужаса, е задължително периодично упорито да се връщаме в стабилния рационален граундинг на здравия разум. 
Начало на когнитивното реструктуриране, е способността за регистриране на автоматичните когниции. Какво представляват те? Автоматичните мисли са възникващи под влияние на външни или вътрешни стимули мисли, идващи от сублиминално присъстващите базисни вярвания и допускания за себе си, света и хората, заложени по правило през ранните години. Способността за регистриране на автоматичните мисли, се развива през разширяване способността за метакогнитивно/ самосъзнателно наблюдение на собствения психичен процес. Един от най-силните методи за осъществяването на тпзи метакогнитивен психичен развой, е практиката на медитация. В началото водена лично или през записани аудиосесии, а след време, самостоятелно, през развиване способността за смирено съсредоточаване, смълчаване и интуитивно безмълвие на ума. Така че, практикувайте медитация! Тя е спътник на целия психотерапевтичен или самотерапевтичен процес. 
Когато се научим да долавяме авоматичните си мисли, виждаме че те пораждат вътрешен диалог. В случаите, които разискваме - невротичен. Умеейки да преобразуваме гореспоменатите изкривявания в автоматичните мисли, цялото ни възприятие за себе си, случващото се в света и другите, се променя в по-оптимистично, реално и смислено. Принципът в такава работа е, че чувстваме това, което мислим. За въздействието върху чувствата през другата посока - през тялото, поведението и интуицията, ще спомена по-долу. 
 

Връзка с реалността 
Да сме здраво свързани с реалността, изисква мъдрост. Реалността социална, скептично-логична, но и вътрешно същностна, тази на любовта. Само през такова стъпване на земята и глава в безкрая на потенциала, виждаме ясно себе си, живота си, можем да го планираме качествено и следваме здрави цели, идващи от творческата ни природа. 
Както казах, огромна част от настоящата тревожност, е изкуствено индуцирана, през медийното въздействие върху единиците от тълпата, седяща пред приемниците си у дома. Единици от една обща, психична тълпа, следваща характеристиките на стадната психология.
Какви са те?
Тълпата в човека
- Срив в съзнателната рационална преценка, независимо от индивидуалното равнище на интелект, бил той много висок, нисък или среден. 
- Силна хипнабилна внушаемост, отново независеща твърде от личната степен на внушаемост. Щом индивидът стане част от тълпата, в случая от психичната такава, хипнабилността му за подаваните от "водачите на стадото" сугестии, нараства многократно.
- Простота и крайност на идеите. Или/ или, черно-бялост. Човекът от тълпата губи нормалното си критично мислене. Сякаш, докато е част от тълпата, мисълта му регресира до детски (онтогенеза) или примитивно дивашки (филогенеза) стадий, в който е като хлапе, питащо мама (големия друг): "Кои във филма са нашите, кои са добрите и кои са лошите?". През предходно споменатите срив в рационалната мисъл и хипнабилност, човекът от тълпата пред телевизора автоматично-несъзнавано очаква големият друг авторитет, проявяващ се през медийното облъчване, да му каже кой е добрият и лошият герой. Колко лош е лошият вирус примерно.
- Крайност, разцепване в чувствата. Даденият факт или се идеализира емоционално като крайно прекрасен и желан, или се обезценява тотално като изцяло лош, убийствен, ужасен. Това емоционално разцепване принципно е нормално при малките деца, диваците, при психозите и личностовите разстройства. Както виждаме обаче, случва се и при индивида, превърнал се в част от една тълпа. Когато към емоционалното разцепване на лошия вирус като крайно убийствен, се добави и менталното или/ или мислене, при хипнабилния срив в рационалната ясна визия, имаме картината на един безусловно емоционално и ментално нагоден към индуцираните в него сугестии. В сегашната ситуация, такива за крайна опасност, ужасна катастрофа, тотално бедствие - внушения, активиращи най-примитивните страхови механизми в стадния обезличен елемент. 
Току що си взех вана.  Втора ръка, след съпругата. Усещането на превръщане на кризата в шанс, е уникално!
Продължавам с характеристиките на стадната психика, сриваща съзнателния разум. Стадна сугестия, през която човекът в обществото, позволил си "стадото да влезе вътре в него", бива лесно управляван през катастрофизирани страхови внушения. Когато така или иначе имаме и лично преживяване на тревожно състояние, примерно на здравна тревожност, в която масирано присъстват собствени информационни сривове, социалното внушение активно се присъединява към личния тревожен механизъм. 
- Фанатична нетолерантност към различното от следваното стадно внушение. Когато стадното  мислене е предизвикано - дори и да е правено това съзнателно, точно както при обичайните тревожни състояния, подсъзнанието "дава откат", съпротивлява се. Специално при хипохондрията, има базисно вярване: "Ако загубя страха си, ще умра!"... Затова сублиминално човекът си го иска. Само преживелищната загуба на контрола и едно доверяване в потенциала на тялото, в съдбата, в мъдростта на живота и Бога, са които ядрено решават всичко. Но, за да се стигне до там, се извървява пътека. В случая, такава на "вадене на тълпата" от вас. Тогава се пристъпва към типичната за здравната тревожност работа.
- Въздействие през образи, заразяване с емоция, повторение. Така, чрез образното детско мислене, заразяване с емоции и повторение, се въздейства върху въпросното стадно ниво, представляващо срив в съзнателността на индивида. Но, така и се въздейства, за да се извади човека. 
- За овчарите... Тук, само загатвам. Пак казвам, не говоря за конспирации. Няма такива - за един умеещ да събира две и две ум, много факти прозират ясно. Тези "овчари" въобще не е нужно да бъдат кой знае колко умни, знаещи, специални. Не, напротив, нужно е самите да да бъдат с доста примитивна съзнателност, за да проектират нагло собствената си разцепеност, психопатия и елементарност в масите, искащи именно такава проста емоция, черно-бяла елементарна мисъл (по отношение на внушаваното) и внушение. 
(по-надолу продължавам)

Преди малко си говорехме със съпругата колко е готино да сме си у дома, да изчистим, да сготвим, да ни е уютно. С колега по телефона си говорехме колко красиво е всъщност това оттегляне у дома. Като духовен ритрийт е. Ако имаме опит с такива медитативни оттегляния, или ако отвътре си носим вкуса на допира до здравата духовност, при почивка от суетата на света, знаем каква смислена радост носи това.
Между другото, разказахме си как предните месеци в големите офиси е имало бум от кашлящи, с температура и т.н. хора, изкарващи вирусчето си на крак, но как е нямало грам страхуване. Защото не е било внушено такова. Защото натрапваната информация около вируса е силно нагаждана негативно, така че да обслужва интересите на хора, целящи именно това нулиране на икономиката, ползвано за финансово-властово пренареждане в световната "игра на тронове"...  Не говоря за конспирация. Такава практически няма, поне за умеещия да свързва точки. Има пределна прозрачност, през която се вижда как медийното облъчване служи през хипнабилната психология на тълпите на седящите зад раздухваните сугестии икономически "овчари на стадото". Не че няма реална опасност - да, има нужда от хигиенни и др. предпазващи мерки и е добре да ги изпълняваме. Но, наблюдава се и масова стадна делюзия. 
Споменавайки стадната психика, ще поговоря за съдържащите се в нея, а оттам и в човека, станал част от такава застанала пред телевизора тълпа, изкривявания, както и ще мина през пътечката по преодоляването на хипохондрично-натрапаливия страх. Ще ви дам насоки, изискващи изпълнение, работа по себе си, следването им в малки стъпки. Тези насоки разбира се, са общи  и не заместват по-цялостния психотерапевтичен процес, в който се работи индивидуално характерово. 
...
Общи насоки за справяне:
- Здрави граници: медиите внушават страх, като е мит, че информацията която подават, е винаги качествена и прецизно вярна. Съдържа елементи на истинност, преминаващи в ирационална ескалация, която повтаряна до безкрай, води до масова тревожна хипноза, ползвана от власт имащите. Поставете си здрави граници. Как? Спрете зомбивизора! Говоря сериозно. Удивителното при ползването му е, че гледаме "каквото дават". Тоест, изборът ни на гледано, дори да е измежду доста канали, сублиминално се свежда до обусловените и автоматизирани от нас като харесвани няколко. А през тях ни се "набутва" какво ли не. Ако искаме да бъдем съзнателни индивидуалности, а не част от стадна тълпа, блееща пред зомбивизора, ползването му е нужно да е силно ограничено. 
Откъде да поемаме достатъчна и качествена информация? От интернет, при това също силно филтрирана, като избираме какво да четем и гледаме внимателно. Ако искаме да гледаме филм, можем да изберем от множеството сайтове с онлайн стрийм (без сваляне),  youtube, TED Talks и т.н., като ползваме HDMI кабел, свързан с телевизора. Тогава, пак сме пред телевизора, но с изцяло различна концепция. Ние съзнателно избираме какво гледаме! Както и какво четем - съзнателно, през здравия филтър на здравите си граници. 
Започвам с границите, защото без тази информационна избирателност, каквото и да правим, е като да наливаме "вода в продънена каца"... Тоест, без това себезаявяващо поставяне на граници, медийното стадно сугестиране активно се присъедниява към автосугестирането, наситено с когнитивни изкривявания, със сривове в информационния човешки процес. А ако имаме склонност към натрапливо/ хипохондрично възприятие, обсъжданата сугестия мощно се присъединява към него. 
Поставянето на здравите граници, е част от способността ни да обичаме и се обичаме. Този мъжки/ бащин, здраво ограничаващ аспект на любовта! По-долу ще поговоря и за същината на справянето: майчиния, със смирено приемане и доверие аспект на любовта. 
Здрави граници!!!
...
(по-надолу продължавам)
 
 

За да върши работа дотук казаното, нужни предпоставки са: (1) характеровото себепознание, придобито в процес на лична терапия, следване на духовна пътека, медитация, лекситимично (осъзнаване на вътрешния живот) проследяване вътрешните процеси, (2) умението за долавяне на автоматичните мисли (писах как се придобива), (3) много добро познание на споменатите когнитивни изкривявания, както и по-широко такова на защитните психични механизми. 
Характеровото себепознание - в този текст единствено го споменавам мимоходом. То е обект на по-цялостен процес. Автоматизираните мисли  (а.м.) и базисни вярвания зад тях - освен чрез медитативно метакогнитивно/ самосъзнателно себепознание, регистрирането им по-приземено се върши чрез известно насочване вниманието към тях и записването им, при водене на реструктуриращ дневник на мисленето. Относно познанието на изкривяванията - нужно е просто да бъдатт редовно прочитани и все по-често "засичани", когато се случват в автоматичните мисли и следващия от тях вътрешен диалог. 
Има много способи, повече или по-малко структурирани, за работа с вътрешния диалог/ когнитивно реструктуриране. От табличен вид, та до творческо създаване на разкази, поетични варианти, психоатеатър и т.н. Тук ще дам само някои примери на а.м. и преобразуването им с фокус върху изкривяванията, водещо до нормализиране и на поражданата емоция. 
Примери на а.м., вярвания и реструктуриране на изкривяванията, присъстващи в тях, чрез връзка с ралността
- Ще умра!
Всички ще умрем. Някога. Сега, точно от този вирус, не. "Какво казваме на смъртта?! - Не днес!" (Филмът "Игра на тронове"). Всъщност в тази мисъл стои огромно преувеличение. Катастрофизирано скачам към заключения, проектиращи собствения ми ирационален страх, нежели свързани с реалността. Ще умра, когато ми дойде времето за това. Защо всъщност ме е страх от смъртта, знаейки че такава няма, а животът в това земно училище е смърт, ако го мъждукам през призмата на страха, вместо смело да горя творчески, пускайки любовта да залива всеки миг от живота ми. Защото не е толкова важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди това! Има по-големи от мен закономерности и живеейки красиво и силно, съдбата ми дава шансовете да продължа още, така че да бъда полезен и свърша в този свят това, за което съм дошъл! 
Ето някои данни от тази статия:
12 650 човека са умрели в света от глад днес до 10 ч сутринта българско време. Това означаа, че на ден от глад умират около 25000 души, за което странно как никак не се говори. Ако данните от статията са актуални, сам можеш да умножиш и получиш потресаващия годишен резултат (около 8 милиона годишно, ако не ме лъжат слабите ми изчислителни способности). А това не е мигновена, а бавна и мъчителна смърт, предизвикана от липсата на човещина в икономическото разпределение на ресурси по планетата. 
841 милиона души по света не се хранят нормално. Или направо гладуват. Всеки ден. За какво говори това? Нима за един загрижен за хората елит, или свързано с корона сугестията, се получава картината на един свят, в който богатите предизвикват ситуация, за да станат още по-богати, преразпределяйки фигурите по световната шахматна дъска в играта си на престоли. 
Това — на фона на 1 690 635 000 затлъстели в същия този свят. 
И пак днес само до 10 ч сутринта — в САЩ са похарчени 237 милиона долара за третиране на заболявания, свързани със затлъстяването. Не става ясно дали данните са за тримесечие или за ден. А за година? Не е ли безумен този свят, в който вместо да нахраним умиращите от глад, харчим за шишковците, защото първите не могат, а вторите могат да плащат?! 
До днешния ден т.г. в света са измрели 183 201 души заради заболявания вследствие от нечистата вода, която пият.Статията е от 20-ти март. Годишно това прави около 800 000 души, измиращи поради факта, че пият вода замърсена химически, но и биологично, с микроорганизми, бактерии и вируси. Икзлючително интересен е фактът, че медиите дори не споменават за тези близо милион човешки живота годишно. Да, вземат се мерки и бавно ситуацията се подобрява глобално, но бавно. А през това време сякаш всичко е наред, ни вест ни кост, нищо. Така разсъждавайки и свързвайки точки, при вирус по-вирулентен от обикновения грип, но със смъртност едва няколко процента, дали глобалните масирани внушения с огромен бюджет, организирана реклама и PR, са свързани с реално огромна опасност? Дори цял свят да се зарази, глобалната смъртност би била сотици и хиляди пъти по-малка от вече съществуваща поради алчната психопатност на "чичко паричко". 
Общо в света над 800 милиона души нямат достъп до чиста вода за пиене.
105 736 души в света са умрели тази година (до днес) от грип. Това означава, че годишно от "обикновените", поради факта на нерекламираността си грипни вируси, почиват около 500 000 души. Всяка година. Отново по-възрастната популация е в рисковата група не поради друго, а поради естествените възрастови изменения. Някой да тръби за тези половин килион души годишно?  Разликата? В наличието или липсата на пропагандирано внушение, задействащо стадната примитивна психика.
1 653 000 деца под 5 години са починали т.г. до 20-ти март. Сумирано, това означава повече от 6 000 000 до края на годината.
67 245 майки са умрели по време на раждане (общо за изминалите 80 дни). 300 000 за цялата година.
Пак тази година (т.е. до днешния 80-и ден):
365 000 души за умрели заради ХИВ/СПИН. Около 1 200 000 годишно. 
1 786 900 — от ракови болести
Проследявайки огромната "загриженост", излъчвана от тв приемниците, интернет новините, се питам как така се случва, че около 8 000 000 онкологични смъртни случаи годишно странно как се пропускат, при положение че в последните над пет десетилетия многократно са намирани изключително успешни способи за лечение на рак. Успешни, но простички и естествени, от които медицинският бизнес не може да извлече ползи и затова потискани и обявявани за незаконни, а откривателите подложени на "лов на вещици". Да, онкологичните тумори не се причиняват от вируси, но зад отношението към отлагането на лекуването им поради бизнес причини, стои същата интенция, която понастоящем свръхинфлира ситуацията с корона вируса. Отново по властово-икономически причини. Затова, убедено мога да причисля причините за тези осем милиона онкологични смъртни случая годишно към психичния фактор, позволяващ такава пандемия да се случва от десетилетия. 
213 000 — от малария. Годишно, приблизително 1000 000. Един милион смъртни случаи при всяко завъртане на глобуса ни около локалното светило от заболяване, за което има лечение...
Дали глобалният финансов елит, стоящ зад масовото мегасугестивно популиране на ситуацията с корона вируса, е толкова загрижен за човечеството, магнифицирайки умишлено една реална, но твърде умерена опасност, а неглижиращ други болестни процеси и факти, които успешно могат да бъдат елиминирани, но за това не само че не се прави нищо, но умишлено успешните лечения са парирани (визирам официалното отношение към онкологиите)?! Болестни процеси с жертви около 10 000 000 годишно. Нима 10 000 000, които могат успешно да бъдат спасени, но не само, че не са, но информацията за тях едва се промъква частично и интенционално неакцентирано между спортните новини и времето, понякога... Тук изключвам другите споменати причини за преждевременна смърт като пътните произшествия, тютюнопушенето и т.н. 
над 1 милион — заради пушене,
544 000 — от алкохол,
233 305 — от самоубийства,
почти 300 000 души са загубили живота си при пътно-транспортни произшествия.
А до края на годината оставят още 286 дни.
...
(По-тъмният текст е копиран от цитираната статия, а по-светлият представлява мои разсъждения.)
 
- Близките ми със сигурност ще умрат!
Нагаждам проективно виждането си за ситуацията според филтъра на тревожността си, през внушената ми ятрогенетично тревожност, умишлено раздухвана така, че да задоволи нечии интереси. Близките ми със сигурност ще умрат - не от това свръхпреувеличение и не сега, което нарочно ми е внушавано, .а след много години. Всъщност на тях приписвам собствената си тревожност, която актуално няма нищо общо с реалния им живот и здраве, което е доста добро, като се замисля. В реалността, хората в млада и средна възраст често преболедуват този вирус дори без да разберат, че са го имали. 
- Над 60 съм. Казват, че съм в рискова група, следователно почти е сигурно, че ще умра. 
Винаги има риск. След всяко издишване практически не знаем дали ще имаме шанса да вдишаме отново, а страхът от смъртта, освен непознаване по-голямата картина на липсата ѝ, всъщност представлява прикрит страх от живота. От силно и красиво живяния живот! По цял свят има огромно множество от излекувани възрастни хора, та дори и над сто годишни. Избирам да си поставя здравите информационни граници, да повярвам в тялото и съдбата си, докато прегръщайки смирено страха си, виждам, че на колкото и да съм години, той е едно малко дете в мен, имащо нужда не от напрягане над него, не от отбягвнето или борбата с него, а от майчината ми прегръдка, изпълнена със спокойно удържане треперенето му, докато се успокои и преобразува в радостно и сигурно вътрешно себе и свето усещане. 
Огромна маса хора ежедневно умират от глад, още повече от затлъстяване, катастрофи, рак, бедност, от много други далеч по-опасни и смъртоносни болести, за които обаче е избрано да не се тръби и манипулира през тях. 
Това, което зависи от мен, е да разтворя страха си до спокойна смелост, смисъл и един силно живян живот. Разтваряйки страха си чрез промяна в мисленето, възприятието, чрез шегуване, парадокс, молитва, визуализация (нлп/ хипно сесии) и медитация, се доверявам на тялото, имунната си система и пускам потока на любовта да тече през мен свободно. 
За да помогна на имунната си система, регулирам качеството на хранителния си режим (редуциране на бързите въглехидрати, тестото и т.н.), повишавам двигателната си активност, закалявам се постепенно и умерено, уча се и практикувам дихателни практики, медитирам редовно. 
- Положението в света, е кошмарно.
Това е свръхобобщаващо етикетиране. Било е много по-кошмарно хиляди пъти през обозримата човешка история. Фактът, че смъртността е едва няколко процента, вече свързва здраво с една много по-спокойна реалност. Да, вирулентността е по-висока, но фактът, че повечето хора дори не разбират, че са се заразили и са преминали вируса, говори много. Останалите, които чувстват симптомите, всъщност преминават през тях не по-тежко от през всяко друго подобно заболяване. Да, има смъртност, но се оказва, че селективното насочване единствено към този нормален при коя да е вирусна инфекция факт, представлява огромно дисквалифициране на информацията, че преобладаваща част от хората се излекуват, при това в сравнение с много други болести, с лекота. 
- Това е пандемия с огромна сила, предназначена масово да намали числеността чрез огромна смъртност.
Мдам, а "Онази риба, която хванах, беше еееейй толкова голяма!" Практически, смъртността е относително близка до подобните неразположения. Има никак немалък брой други заболявания с много по-голяма смъртност, съществуват предизвиквани от човека причини за далеч по-висок процент човешка смъртност, за които обаче е решено да не се говори. Винаги е имало. Тоест, едно здраво стъпване на реалността показва, че да, малък риск има. Да, добре е да вземаме по силите ни предпазни мерки. Но, виждаме също така, че по-големият проблем, е раздухваната масова сугестия, на която сега виждам, че не съм длъжен да се поддавам. Поставям здравите си информационни граници, реструктурирам възприятието си за ситуацията. Виждам, че тревожните ми мисли са силно преувеличени. Правя каквото мога, да се случва каквото е нужно. Нека променя факторите, които зависят от мен (храна, хигиена, спорт, закаляване, силен и творчески живот, психична смелост, дълбоко доверие в живота, виждане на по-мащабната картина не само на конкретната ситуация, но на живота въобще...). Нека имам смелостта това, което не зависи от мен, да оставя в ръцете на по-голямото, на Бога. 
- Ето това ми покашляне, е симптом на вируса.
Това е непозволено логическо обръщане, със селективно нагаждане на преживяваното "по свирката" на тревожността ми. Ако ромите са индийци, това не означава, че всички индийци са роми. Ако котките са бозайници, това не означава, че всички бозайници са котки. Ако преживяващите корона вирус кашлят, това далеч не означава, че всяко покашляне или дори по-упорита кашлица, са симптом на това заболяване. Има дори психогенна кашлица, има никотиново предизвикана кашлица, има астматична или алергенна кашлица, съществуат многообразни причинители на кашлица.
- Трябва да си накупя много лекарства, за да се спася.
Същинското лекарство тук, е здравата имунна система. Такава се придобива при комбинацията от изпълнена с доверие в любовта и смисъла психика, в оптимални количества здрава храна, ежеседичен гладен ден, честият прием на гореща вода/ чай, постепенното модерирано зкаляване, редовната двигателна активност, практиката на молитва и медитация, дишане и т.н. 
- Нужна ми е много храна, за да се барикадирам.
Това е стратегия, подчинена не на смисъла и любовта, а на страха. Жалка е. Би била актуална, ако е в умерени граници и водена не толкова от страх, колкото от спокоен разум и не на всяка цена, с готовност за взаимопомощ, подкрепа и споделяне с ближния. Не повече. Стратегия е, невключваща "кръчмаря" в сметката на живота и смъртта. Кръчмарят на по-мащабните закономерности на любовта, мъдростта, свободата, на следствията идващи от породени от самите нас причини и отново собствената ни, ключово важна реакция и учещо се, смислено възприятие, променящо всичко. 
Колкото повече даваме повече получаваме. Има начини животът да ни предостави нужното ни. Не запасяване и еземане, а братолюбна взаимопомощ, свързаност, сърдечна топлота, разбиране и любов дори към трудните нам хора, променят дори закодираната ни съдба и водят стъпките ни по пътечката на смисъла да бъдем ученици на безпредела в тази земна школа. 
- Тялото ми няма да издържи, не мога да му вярвам.
Не е до тялото, а до психичната липса на доверяване, постоянно борена чрез невротичен свръхконтрол, който я подхранва и засилва. Липса на базисно доверие, към което именно насочва хипохондричната тревожност. Когато вниманието се фокусира в здравната тревожност, това само по себе си вече представлява удобно изместване, отдалечаване от ужасяващия ужас от безсилната безпомощност, живееща в липсващото доверяване, при подпушен поток на смисленото любомъдрие. Характерова липса на базисно доверие и сигурност, невротично компенсирани през хипохондриазата, сама по себе си представляваща нелеп, частичен и предрешено неуспешен опит за отдалечаване от базисния тук характеров конфликт "Ужасявам се от малкостта на безсилната си слабост и затова безспирно се опитвам да се хвана невротично за биберона на страхуваните болести, предъвкването на който ме държи донякъде настрани от безсилието в ядрото на недоверието ми..." 
- Трябва да се наблюдавам постоянно, иначе ще умра.
Разбира се, правим каквото можем. Правим нужното. Храним се правилно, поддържаме добра хигиена и т.н. Колкото повече обаче живеем в това уж защитно свръхнаблюдение, толкова повече тревожността, по този начин изтласквана, се угоява и нараства. Когато преживелищно се научим да отпускаме хватката на тревожния горд контролец, се оказва че страхът от безсилна смърт, не само че не се реализира, а метафората "силата на слабостта" е разбирана преживелищно, докато в теб се ражда, утвърждава и постоянно заживява ядро от спокойна сигурност, от базисна свързаност с любовта, на която вече охотно се доверяваш при това спукване балона на невротичното нащрек... Красиво е да се живее преливащо от светлина и любов! 
- Тепърва ще става много по-зле.
Така твърди катастрофизираният ужас. Всъщност ситуацията е прекрасна възможност да погледнем в себе си и разтворим страховете си, превръщайки ги в гориво на силата си. Истинската си сила. Тази на смиреното прегръщане на тревожността, трансформрала се до мъдрост. Коя мъдрост? На любовта, умееща да бъде слаба, да се спуска до най-малките мушички и погалваща и най-жалката ни нищожност, превръщайки я в извлечен опит. Тогава избираме да виждаме временната трудност в нормалните кризи като шанс за оцялостяване, разширяване, себедоверие. Доверие, идващо от единството ни с Бога, появил се отвътре ни като усещането за дълбока, стабилна база. Стабилна основа, единяваща ни с познанието за неслучайна синхроничност на всеки миг и случващо се в живота ни. Тогава няма зле и добре. Има учене, единяващо с все повече потенциал, съставен от любяща мъдрост, усмихната сила, благословено доверие в по-голямата мозайка, дори и не винаги да е виждана от малкото ни възприятие. Виждат я очите на сърцето ни. Вече виждат, сега когато редовно преобразуваме мисленето, чувстването, възприятието си чрез следването тихата пътечка на интуицията си, там където тихото смирение поражда доверието - в Себе си. 
- Всеки, който твърди, че по-страшно от реално ставащото, е самият страх от него, е ненормалник. 
Да, така говори гласчето на стадното "мислене", сляпо следващо повтаряните до безкрай внушения, струящи от телевизора. Внушения, автоматично отхвърлящи всичко, противоречащо на приетото внушение. Всеки здрав разум бива автоматично събарян от това гласче, поне докато не решим да поставим здравите си граници, тръгвайки уверено по пътеката към смелостта си. Тогава стъпването върху острова от стабилен разум, е само началото. Добро, нужно начало, но само начало, последвано от далеч по-директното гмуркане в страховете с прерамкирането на възприятието за тях със смела самоирония, смирена учеща се молитва, вълшебен транс и медитативно отношение на самообладана непривързаност. Пътека е, по която ходейки, сега знаеш че тя сма те води по себе си, когато всяка нормална трудност единствено насочва все по-решително крачките ти в посоката на сигурността в Себе си. Тогава различаваш, знаеш, познаваш, можеш да пресяваш информационното зърно от плявата на хищните внушения, поемани от овцете. Вече не си оеца, нито вълк-овчар. Себе си си. 
- Когато някой се изкашля, това със сигурност означава, че е заразен. 
Не точно. Има десетки причини за кашлица, а страхливото наежване против човека, представлява егоцентричен пренос на собствената лишена от задружна заедност откъснатост от любовта, на мястото на отсъствието на която живее страхът. Да, добре е да проверим реалността и когато има нужда, да се предпазваме, но по човешки, сърцато и с уважение един към друг, елиминирайки проекцията на собствения си страх чрез преработката му до самообладание, но виждайки реалната ситация и случай. 
Да, пазим се доколкото можем, разумно. Но, дишаме същия въздух, живеем един с друг. Доколкото, както... Отново стигаме до онова дълбоко доверие в неслучаността на всяка ситуация, през което преминава финото интуитивно понание на благодарната обич, познаваща надхвърлящата малките ни виждания справедливост. Спрведливост мащабна, различна от его прищевките за правилност, но следваща огромната логика на Битието. 
- Няма ваксина - ще се мре.
Вече има създадени ваксини и постоянно се произвеждат нови, все по-ефективни. Всъщност, най-добрата ваксина, е собственият имунитет, идващ от активния творчески живот, здравото следване на обичани, произлизащи от душата цели, физическото натоварване, леката и зареждаща храна, практиката на дълбоко йогийско дишане, активното разумно закаляване... 
Възрастта тук е вторична. Да, телевизорът казва друго и е частично прав. Само донякъде. Защото има родопчани на 100+ години, живеещи по-активно, трудолюбиво и наситено, от мнозина в двадесетте и тридсетте. 
- Трябва тотално да се изолирам, иначе край!
Има прекрасни пещери в хималаите, но и там да отиде човек, ако човешкият му процес изисква преживяването на този вирус, което изчиства душичката, вирусът и там би го намерил. Каква надута гордост стои в презумпцията на малкия човек, че с малките си усилия, ще изконтролира всичко... Да вземеш нужните мерки е едно, но да искаш да знаеш всичко да проконтролираш всичко, това е жалка картинка. Защото не е стремеж към реалното знание на мъдростта, а е бягство от вечно гонеща, все по-надвиснала над бягащия в още контрол, тревожна сянка. Сянка, която прегърната, се оказва че никога не е гонила, а просто следвала. Така успокоена, животът се превръща от бягство от сопата на страха, към моркова на вечно илюзорното и никога непостигано по този начин спокойствие, в радостен творчески стремеж, бликащ от изворното преливане от любящ смисъл. Тогава знаеш - не можеш да избягаш от себе си, където и да отидеш, с колкото и скафандри да се облечеш... Да, предпазни мерки, чудесно. Но, доколко, толкова - спокойно и смело. 
- Ако загубя тревожността и невротичния ѝ контрол, край, умирам. 
 Да, това е едно ядрено, ключово вярване при поддържането на здравната тревожност. Уж искам да се освободя от страха, а всъщност си го стискам, задоволявайки вторичната му илюзия за печалба, за псевдозащита. Само когато преживелищно, през тялото, клетките, опита, през трансовото, молитвено и медитативно умение за загуба на невротични контрол и "скачане" в тревожността със смирено, любящо приемане - само тогава на дело, отвъд думите ще узная какво представлява автентичното доверие в Себе си и живота. Защото само тогава се отваря пространство за любовта, дърпат се перденцата на умствените прозорци, за да огрее виделината на слънчевия смисъл. Да, точно така. Оказва се, че губейки, печеля. Тази прегръдка на страха, да. Това сприятеляване между съзнание и подсъзнание, умиротворяващо носещо дивидентите на естествената сигурност. Сигурност в несигурността - какво е това? Вътрешна сигурност, при външна ментална неопределимост. Тогава духът владее. Само тогава живееш - ти, Човекът. 
- Ако си позволя отпускане, спокойствие и щастие, ще се случи нещо лошо, ще умра.
Щастието плаши невротичния ум. Лишено е от обичайните пертурбации, спокойно и ведро е. Хм, това сякаш е опасно, казва си умът на маймуната в Човека. Всъщност само смирено смълчавайки този маймунест, повърхностен ум, хранещ се със страх - само тогава се ражда същинският, реалният човек на благостта, виделината, на изпълнеността с вдъхновение. Не, не умира малкият ум на маймуната, а още по-малко тялото. Просто стават толкова добри слуги, колкото лоши господари са. 
...
С горните реструктуриращи примери единствено насочвам, осветлявам процеса на вадене на тълпата от човека, както и донякъде трасирам началните етапи на пътеката по преработка на здравната тревожност в здрава сигурност. Както казах, когато характеровата база е относително здрава, горните насоки са достатъчни за разобуславянето на стадното мислене, за изваждане на тълпата от човека. Когато в човека като цяло присъстват характерови компоненти, продуциращи тревожност като цяло и в частност, здравна такава, е нужно преминаването през една по-специфична пътека. По-долу ще я щрихирам. Тези насоки не заменят личната психотерапевтична работа, включваща освен това и един изцяло друг психотерапевтичен вектор - този на цялостното, диалектично характерово хармонизиране. Както и да е, описваните тук дидактични (обучителни) щрихи, се присъединяват към този по-мащабния, характерово трансформиращ терапевтичен път.
Редактираният и допълнен във вид на статия горен текст: Тълпата в човека - индивидуализираща екстракция (клик на линка)

Здравей, психиатърът много точно е дал насоката. Започвайки да пие медикамента той ще може да провежда качествена психотерапия. Състоянието се е влошило много. Често близките не разбират навреме какво започва да се случва и пропускат момента за навременното включване на психотерапевт. Към момента е необходима съвместна работа с психиатър и психотерапевт.
За съжаление от опита си виждам, че хора с този тип усложнения категорично губят логичното свързване с инстинкта за самосъхранение. Терапията в тези случаи е продължителна и трябва да е изключително редовна. 
Случаи като този, с които работя винаги са с придружител, който го води въпреки всички протести.
Това което мога да насоча е да посетите специалист, който работи с ОКР заедно с родителите. За да започне терапия брат ви, семейството трябва да е много добре запознато със спецификата на проблема, защото вие работите като екип с психотерапевта. В процеса на психотерапията, особено в острите кризи вашата адекватна реакция е изключително важна.
Затова посетете психотерапевта първо без него. След това решете, кой ще е придружаващ или как ще се редувате. В процеса на терапията психотерапевта ще подпомогне брат ви да направи избор да си пие лекарствата. От там нататък ще започне съществения терапевтичен процес. 
Подгответе се за пикове и падове на състоянието, не особено бърз прогрес и дълга, но редовна терапия.
Успех!

Когнитивен подход
Така загатнатото стадно мислене, се случва през динамиката на някои ключови механизми и сривове във възприятието и мисленето. Когато са осъзнавани и реструктурирани, вече започваме да вършим една по-същинска работа. А именно,
Вадене на тълпата от човека
- Преувеличение/ катастрофизация - негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.
- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.
- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.
- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.
- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
- Позоваване на вероятността/ грешка на "ясновидеца" – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.
- Ирационална ескалация - внушени или самовнушавани вярвания, започващи от верен, рационален факт, постепенно ескалиращи до ирационалност, приемана автоматично също за вярна.
- Позовававане на удобен за страховите вярвания авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен. Свързано е с ятрогенията/ ноцебо ефекта.
- Ятрогения/ ноцебо ефект – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци (често виждани без да присъстват такиса реално) на лекарите си или лицата, приемани от него за "значими специалисти" за това, че е болен. 
- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото...
- Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”... "Ето, имащите корона вирус имат температура и кашлица. Сега се изкашлях и май имам температура: следователно съм болен от това!"...
- Нагаждане на хипотезата към внушенията и собствения страх - виждането на всяко телесно усещане като част от симптомите на страхуваната болест. Нагаждане на социалната вирулентна ситуация към собственото субективно страхово преживяване, свързано с безнадеждна безизходност, слабост и смърт. Преувеличаване "чернотата" на социалната ситуация, виждана автоматично като "край на света", докато всъщност е далеч по-оптимистична.
- Дисквалифициране на позитивното при негативистично свръхфокусиране в ужасното - автоматичното дисквалифициране на ползите от ситуацията, на радостта и красотата, любовта, смисъла и щастието, стигащо до сублиминална самозабрана за щастие, понеже в него липсва контрол, а основно вярване тук е, че ако страховият контрол липсва, човекът ще умре. Свръхвглеждане и раздуване степента на кошмарността в случващото се, докато реално е модерирано и дори слабо. 
- Селективно внимание - свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания. Автоматично "наострено ухо" за информация, свързана със страхуваното.
- Сляпо петно - склонността на социално сугестираното или невротично съзнание, подобно на шамандура да изплува на повърхността. Така "плаайки по повърхността", през механизма на изтласкване, незпособност за виждане на собствените маладаптивни невротични съдържания, изкривявания и механизми. 
- Рационализации - уж логично мислене и поведение, извиняващо ирационалните невиждани собствени съдържания, изкривявания и динамики. 
-  ... - и т.н. 
...
Работата по реструктуриране на горните изкривявания е старт както при обичайната здравна тревожност, така и при индуцираната през стадна хипноза такава. Подобно осъзнаване изкривяванията в автоматичните мисли и собствен вътрешен диалог, може да се нарече дехипнотизиращ процес. Когато тревожността е единствено стадно внушена, при подлежаща я относително здрава характерова база, тази работа най-често е достатъчна. Когато човекът вече е имал характерова склонност към преживяване на тревожност като цяло и на хипохондрия в частност, е нужно да се премине през по-специфична за натрапливата здравна тревожност пътека, която по-долу също ще маркирам. В последния случай обаче, най-често е нужда лична психотерапевтична работа, а информирането, което тук правим, е просто насочващо. 
И в двата току що дискутирани случая обаче, това "стъпване на твърдата земя" на здравия разум, е абсолютно необходима стъпка. Дори когато, при една силна хипохондрия, островът на разума е постоянно заливан от вълните на ужаса, е задължително периодично упорито да се връщаме в стабилния рационален граундинг на здравия разум. 
Начало на когнитивното реструктуриране, е способността за регистриране на автоматичните когниции. Какво представляват те? Автоматичните мисли са възникващи под влияние на външни или вътрешни стимули мисли, идващи от сублиминално присъстващите базисни вярвания и допускания за себе си, света и хората, заложени по правило през ранните години. Способността за регистриране на автоматичните мисли, се развива през разширяване способността за метакогнитивно/ самосъзнателно наблюдение на собствения психичен процес. Един от най-силните методи за осъществяването на тпзи метакогнитивен психичен развой, е практиката на медитация. В началото водена лично или през записани аудиосесии, а след време, самостоятелно, през развиване способността за смирено съсредоточаване, смълчаване и интуитивно безмълвие на ума. Така че, практикувайте медитация! Тя е спътник на целия психотерапевтичен или самотерапевтичен процес. 
Когато се научим да долавяме авоматичните си мисли, виждаме че те пораждат вътрешен диалог. В случаите, които разискваме - невротичен. Умеейки да преобразуваме гореспоменатите изкривявания в автоматичните мисли, цялото ни възприятие за себе си, случващото се в света и другите, се променя в по-оптимистично, реално и смислено. Принципът в такава работа е, че чувстваме това, което мислим. За въздействието върху чувствата през другата посока - през тялото, поведението и интуицията, ще спомена по-долу. 
 

Здравейте !
Права сте, не се единствена и е нормално при този наситен със страх въздух. Онзи ден станах свидетелка, как моя приятелка работи в световноизвестна компания и чета следната статия : Съкращават хора заради затворените магазини на въпросния бранд. Пращам я на момичето и тя ми праща статия в отговор :  Световния бранд няма да съкращава хора въпреки неработещите обекти.
Защо пиша това - както казва Петър Дънов - От страх и здравия човек ще се разболее. А медиите се грижат да сме стресирани, поне по мое мнение.
Изгасете телевизора, преподрете дома си, изчистете го от излишъка, измиите прозорците, изпийте топъл чай на терасата, гответете.
Тялото ни е свикнало да се движи, да обикаля света, ние имаме така наречения "животински нагон"  - искаме да сме по-близо до корените си - зеленина, слънчевите лъчи, хълмове, гори, планини, а сега сме задължение да се изолираме. Този стрес в комплект с това, че не изразходваме енергията от тялото ни както досега, води до този Ваш вътрешен стрес. 
Вярвам, че ще се справите и ще сте добре. Ето една моя кратка статия с някои малки полезни поне според мен съвета за справяне с изолацията. Разбира се знам, че и колегите ще дадат добри идеи, така че си вземете всичко, което Ви допадне :
https://vasilenahristova.com/2020/03/21/пандемия-и-изолация-как-да-се-справя/
Поздрави !

Понеже прочетох, че се притесняваш от твоята дереализация и деперсонализация, искам да споделя нещо от личен опит, което да даде повод за размисъл. Когато го изчетеш докрай и помислиш върху него, ще разбереш защо.
Първо - деперсонализацията и дереализацията са физически израз и симптом на стрес. Не е задължително да се получават и свързват само с лоши неща. Могат да се получат и при хубави такива - сватба, печалба от тото, оргазъм и т.н. Причината е проста - и при двете се отделя адреналин. Разликата е в интерпретацията му и в ситуацията, в която се появява, както и в свързаните с нея обстоятелства. Ще ти дам пример със себе си, който съм давал и друг път. В моменти на силна тревожност съм изпитвал многократно това чувство. Абсолютно винаги ми е харесвало, било е любопитно и ново за мен. Причината за това, е че от 15 години слушам тежка, дълбока, мрачна и циклична техно музика, която принципно е доста магнетична и хипнотична като звучене. Да не говорим, че голяма част от слушащите я използват наркотици и изпадат в друго измерение, тъй като тя е най-подходяща за това. Аз лично никога не съм употребявал наркотици или каквито и да било забранени вещества, нито смятам да го правя, но дереализацията и деперсонализацията никога не са ми пречели, понеже винаги съм им се кефел, изследвал съм ги, харесвало ми е да съм в такъв вид друго измерение и не ми се е искало да свършват. Именно затова тези усещания са се появявали изключително рядко и за кратко. Но ето, дори сега, в този момент, ако изляза на дискотека, искам да изпитвам 4-5 часова дереализация постоянно. За съжаление, това е невъзможно. Мечтая да отида на дискотека с моята музика, да се потопя в ритъма и да се слея с хората, мигащите светлини и магнетичната обстановка и всичко това на фона на най-силната деперсонализация и дереализация, която може да се изпита. Уви, не се получава. Даже искам да е толкова силна, че да не знам кой съм, къде се намирам, какво се случва, как се казвам и т.н., а да усещам все по-дълбоко тази симбиоза от музика, хора и обстановка. Но отново уви - няма как. 
Какво искам да кажа с горното? Когато приемаш, изследваш с любопитство и се оставяш на това чувство, когато позволиш то да идва и да си отива когато пожелае, когато го посрещнеш като добър гост и вникнеш в посланията му, то може и да не ти стане приятно, но поне няма да го фиксираш и раздуеш. Не казвам да го обичаш и да му се кефиш, а просто да приемеш факта на съществуването му. Като част от теб, точно в този момент, именно при тези обстоятелства. 
От друга страна - когато започнеш да го нищиш, да го мразиш, да му се съпротивляваш, да задълбаваш в него, да го анализираш - това е най-сигурният начин да го раздуеш и увековечиш. Защото всичко, в което се взираме, се разширява. 
Идентично е и положението с останалите симптоми и самия страх - взирайки се и бягайки от тях ги "захранваш". Приемайки ги и дори стремейки се да ги УСИЛИШ правиш точно обратното.
Помисли върху следното:
Виж колко е парадоксално - аз искам да го усиля максимално и да стане поне тройно по-силно, но не само че не ми се получава, а дори става по-слабо и изчезва. Помисли защо е така.
Защо един и същи симптом при мен предизвиква върховно удоволствие, а при теб страх? Къде е разликата? Или по-точно в какво е разликата? Отговорът е близо. Ще ти дам голям жокер - разликата е в ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА. А от кого зависи тя? От теб. Да не говорим, че това е и едно своеобразно пускане на контрола, за което обаче се изисква голяма смелост и мотивация, тъй като не само че се оставяш на усещането, приемаш го и не го гониш, но и искаш съзнателно да го усилиш и то многократно.
Изборът е твой.

Супер се чувствам! Твърде добре виждам, че сладкото гушкаво бацилче служи единствено като механизъм за социален контрол, за да бъдат разместени фигурите в световната игра на престоли. Старая се да виждам и приемам ситуацията през ето такава призма (клик).
 

Здравейте, г-н Баев,
 
съвсем случайно се върнах и зачетох темата и вашия последен отговор - за промяната на стандарта в света. Последно сме си писали само преди някакъв месец, а ето стандарта отново е нов! 
В момента преживяваме нов стандарт, които ни води и към нов живот, нова Земя, нов свят!
Сега осъзнавам за какво е били при мен ПР и ПА, за да ме подготвят за този нов стандарт, пиша много спонтанно...сега, когато всичко старо се разпада, аз не се страхувам! Не казвам че се радвам, но приемам! Страхът идва често при мен, но не ме парализира, не ме души, не ме контролира. Напротив помага ми да разбера, че аз не притежавам никакъв контрол и че когато дойде знам, че не съм във верния си тон и че не съм себе си! 
Та затова ми помогна ПР-то, сега да се чувствам по-готова за новия живот!
Споделете съгрупници, как се чувствате Сега?
 
 

"Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни."
Из За свободата, 21-ва Лекция на МОК, 9.III. 1924 г.

"Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви."

"Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бъдете свободни. Тази е важната работа. Да бъдете свободни, зависи от това, дали служите на Бога. Когато човек служи и на другите, той е пак свободен. Разбира се, в придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употребяват. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази свобода. И ангелите, които паднаха, имаха свобода, но не знаеха как да я запазят. Като слязоха в материалния свят, те я изгубиха."

"Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата."
Из Раждането на свободата, 23 август 1926 г.

Радвам се, че съм бил полезен. Чувството е много хубаво.

Понастоящем пиша отговори в "Психотерапевтични насоки онлайн" почти 11 години. Имал съм моменти, когато съм си казвал: "Защо ли го правя, има ли смисъл, не е ли наливане и изтичане...?" ... Вчера получих на л.с. следното:
"Здравейте,
Следя от години как помагате на хората. Включително на мен. Вашите така логични описания на проблемите ме извадиха от многогодишна депресия, съпътствана от какво ли не. Всеки ден ви благодаря мислено и мисълта,че ако положението ми пак се влоши, ще ви посетя и всичко ще се оправи, ме крепи. Исках просто да ви благодаря.Малко са хората като вас ... Просто исках да го знаете!" 
Периодично получавам подобни отзиви, което ме кара да вярвам, че въпреки малкостта на усилията и грешността на личността ми, се случва смислен, по Бога процес!
Благодаря сърдечно!

Нищо не си разбрал... Ще се справиш, когато си готов да се учиш, не да го виждаш като нещо външно. Колкото повече се бориш и искаш да гомахнеш, повече ще си държиш всичко. 
 

А тя е само връх на подлежащата я тревожност.

Бил ти е полезен, поне допреди време - за да осъзнаеш сосбтвената липса на стабилно свързване със собствената мъжественост. Дори когато си се грижил за баща си и си помагал за продажбите, е било насила, като си останал дълбоко свързан с мама, останал си в лоното на женското, а от татко си възприел нерешителността му. Това не те прави автоматично женствен, не - но е свързано с тревожността, със страховете ти, със собственото ти усещане за себе си като мъж. Било ти е полезно да преминеш на терапевт мъж, при това доста точно отразяващ собствения ти мъжки образ. 
Не можеш да му помогнеш, за да ти помогне после той - така повтаряш старо взаимоотношение от детството си, което те върти в порочен кръг.
 
 
Едно вътрешно застиване в детска възраст, едно непораснало момченце, здраво захванало се за полата на мама. "Хващане", което сблъскано със суровата реалност, събужда страхове. Колкото повече професионално и социално се опитваш да се справиш, изтласквайки обаче тези страхове, те с еподхранват, пораждат постоянна тревожност, която постепенно депресира и продуцира хронична уморяемост. Това да искаш да се включваш социално, да работиш, да имаш приятели, партньорка, е чудесно - но, следвайки тези стремежи механично, както казах, страховете нарастват. Та, нужно е активното им посрещане вътре в самия теб - декапсулирането им, "слагането им на масата" в терапията (вместо задържане в делничности, както казваш, че правиш) и в полезрението на осъзнаването ти, при отношение на бащино приемане, издържане, присъствие на духа. В тази връзка, да - по-подходящ терапевт в случая е мъж. Един по-предизвикващ, по-активно проявяващ в самия себе си мъжкия принцип мъж. Просто казвам - решенията са си твои. 
Постът ти беше в съседна рубрика, която обикновено не четем. Форумът е позамрял и когато питанията не са в "Психотерапевтични насоки онлайн", е възможно да бъдат пропуснати. Видях ти темата, след като Инес ти отговори. Тя ти пише сходни неща. Ако нещо ти дисонира, това е спецификата на получаването на обратна връзка не само тук: чуваме това, което другият вижда в нас и си вземаме, което и доколкото резонира с нас и можем. Което не, това е на другия възприятието, това е. 
 
Важна част от промяната на нещата в теб, е да се научиш да смиряваш защитния невротичен перфекционизъм, за да посрещнеш това детско, зависимо зяпнало гардже/ хлапе в себе си, което иска само да получава. Посрещайки го съзнателно, бидейки вече сам мама на себе си обичайки го, си му и татко, който му поставя здрави граници, учи го н мъжко самообладание, издържане на страховете от слабост, провал, изоставяне, което ги погасява. Тогава тревожността се стапя, оттам уморяемата депресивност си отива. 
Тук стигаме до това, дали истински искаш тази мъжествена смелост, или искаш да разрешиш на статуквото на навика да си поддържа "печалбата" отсегашното състояние: липсата на отговорност, финансовото и емоционално обгрижване, мрънкащото "...длъжни са ми..." и т.н. Знаеш, че никой не ти е длъжен,но на емоционалното детенце в теб така му е по-лесно и си иска да са му длъжни... Искаш ли реална промяна?

Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
За мен това е начинът!
 

Моите поздравления за готовността да продължаваш, за мотивацията. По-трудното обаче е да продължаваш в същия дух на механичност, със същото отношение като към "състояние, което искам да се махне". Самото отношение гарантира хронифицирането. Защо? Защото отсъства дълбоко, цялостно "свързване на точки". Дори и най-прекрасните методи да се ползват, дори и с интензивно предизвикване да се подхожда, когато липсва свързването симптом-маладаптивни характерови вярвания и динамики, към които именно симптомите упорито водят - тогава и най-силните методи сработват частично, донякъде. А твърдението "Няма реална оправия", се превръща в нагаждане на понятийна хипотеза към собствена динамика, както и пренасянето ѝ в живота през механизма на самоизпълняващата се прогноза.
Какво казах току що? Ами, когато в себе си не стигаш до дълбочината в характера си, свързана имплицитно с тревожността и симптомите ѝ, последните продължават да се продуцират, донякъде смекчени от добрата, но плитко ползвана методология. Така хипотезата "Няма оправия" се нагажда към собствената динамика. Оттам същото нестигане "до базата", поддържащо невротичната емоционална и телесна динамика на дисоцииращо изтласкване и телесна симптоматика, се превръща в самозадоволяваща се, самоизпълняваща се прогноза: "Няма оправия..."
Живеейки през това нагаждане и самоизпълняване на хипотезата, се превръщаш в "тексаски снайпер" - тоест, избирателно филтрираш мнения и случаи, пасващи на очакванията ти: "Аз проучих и се оказва, че...няма оправия..."... 
Именно, бориш се с, вместо да се учиш от! Така се реализира въпросното изтласкване на собствена характерова дълбочина, до която не ти се иска да отидеш, видиш, признаеш, обгрижиш. 
Когато, познавайки характеровата си коалиция знаеш към какво те води ставащото, тогава дълбокото общуване с този страх от безсилна загуба на контрола, слабост, провал, изчезване и пр., започва да върши работата си, да те преобразува до един още по-цялостен, сърцат, автентичен индивид. 
Когато когнитивно знаеш какво и накъде, е нужна добра отношенческа промяна в нагласата - оттам при вече поведенческо-социалната, психотелесна и трансова работа с терапевта ти и самостоятелно, се получава ресвързване, оцялостяващо премахване на дисоциацията, в която сега си и която всъщност поддържа състоянието ти. 
Какво става? Нали не го виждаше механично, като болестна диагноза? 
Настройката на "Приемам, че ще е цял живот!", е част от парадоксален подход, който подпомага гореописаното ресвързване между съзнание и подсъзнание преживелищно. Когато го има това смирено, благодарно приемане (забележи, не с жертвено, мрънкащо съпротивляване, държащо на повърхността), при една глобално различна настройка на учене с доверие в зададена от самото преживяване посока, тогава парадоксално, симптомите си отиват в степента, в която уроците са усвоени. Ако се връщат понякога, са много по-слаби, вече не са борени, а са виждани наистина като добри приятели, напомнящи за известно смирение и характерово доотработване. 
О'к. Но, когато визията ти за ставащото е механична, поради което не си донаучаваш уроците, остават няколко варианта: 1.) променяш курса на възприятие и решаваш дадения ти житейски казус в дълбочина (за което намеквам по-горе многократно), 2.) продължаваш да си се бориш, досоциираш парчета от самия себе си и живееш по същия начин, като самоизпъняваш прогнозата си за "Няма оправия", нагаждайки хипотезата си за ставащото чрез виждането ѝ в глобалния социум., 3.) При поддържане на (2), пиеш малка доза медикамент, който заглушава в тактически план нежеланото собствено несъзнавано, но в стратегически трупа и психични, от ненаучавани уроци лихви, но и биологични такива (знаеш: черен дроб, бъбреци, полова система...)... 
Забележи, дори не казвам кой избор е по-добър или по-лош. Животът е шарен, хора и разбирания всякакви. С течение на времето практика, аз самият се научих да бъда много по-толерантен към различността. Влючително и към медикаментозния прием, когато всъщност биологично няма нужда от такъв, но е предприеман поради психичния факт на неспособност или нежелание за сприятеляващо оцялостяване, за единение със самия себе си. Тук не визирам ендогенните състояния - при тях нещата стоят различно, а медикаментозният прием е наложителен. 

Успехи!

Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 
Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 
Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 
Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 
Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 
Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 
Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.
За мен това е начинът!