Орлин Баев

Съвест е другото име на Истината  и всеки според нея живее... За това е различна за всеки.
А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям.
 
https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-kak-da-izlezem-ot-klisheto-na-kvadratnoto-mislene-i-da-sabudim-tvorcheskoto-nachalo-v-sebe-si.html?fbclid=IwAR0Z7Ds0SnDIxpn44xVsx0xVAqymI3j9qjYCwFLlE4RRw9fI68s2wsV4dlQ
 

Въпрос:
Отговор:
защото
Вместо да се чудим как да си навлечем поредната беля, защо не го оставим нещото да ни подреди нещата - винаги по най-добрия за нас начин, който ние не виждаме, не осъзнаваме, но се напъваме да натъманим... а после като му сърбаме попарата на нашето натъманяване, обвиняваме нещото, че ни наказва. (установено от горчиви и благи опитности)

Преди няколо месеца приятелката ми ме попита: "Каква е разликата между ясновидството и шизофренията, като знаем че "симптомите" и на двете много си приличат?" Аз се замислих... Наскоро тя отново ме попита същото, с други думи: "Къде е разликата между един луд и един духовно търсещ човек, когато и двамата не влизат в рамките на "нормата", предписана от обществото?" Приятелката ми е много мъдро момиче! Пак се замислих...
Сега чета Зигмунд Фройд, който ме поразява с брилянтността си. Разбира се, често се лута и предполага нещата в грешна посока, но това е поради факта, че е разчитал единствено на собствения си опит и интелект. Но този интелект е изумителен все пак. Като изключим че смята аза за телесен и не приема съществуването на фини структури независимо от тялото, останалата част от разсъжденията му е поразително правилна и в пълна хармония с езотеричните постановки, процеси, опит. Поне що се отнася до моя опит. Но опитът е всичко в нашите животи все пак - теорията само ни насочва към по-правилно натрупване на личен опит!
Искам да чуя ваши разсъждения по въпроса след което ще споделя моите и тези на Хер Фройд относно нормалността, лудостта и процесите които ги определят, съпътстват и предизвикват!

Преди време от клуб психолог към НБУ организирахме обучение по прословутия минесотски тест. В Б-я има обучение по тестове и то добро: http://osbulgaria.com/ . Сега като потърсих сайта даже се учудих, че името ми е там за преминато обучение по MMPI: http://clinical.osbu...gists.php?id=79 ...

Наистина е богат тест, с много скали, включително за лъжа и заблуждващи, така че да бъде достоверен, поне що се отнася за попълването му от непсихолог или под средно интелигентен човек... Иначе човек лесно се досеща кой е социално желателният отговор, старае се да не прекалява все пак, за да не влезе в психопатната манипулативна скала... Общо взето, тестовете са с пъти и пъти по-слаби инструменти от опитното око на терапевта, а в самата психотерапия не вършат каквато и да е работа, наистина! Понякога даден клиент с ригидна психика сам търси тестове, но попълването на такива само би задоволило характера, който всъщност го разболява... Дълго е за обяснение, но в живата психотерапия наистина тестовете имат 0,0000001 % място! Тъй като аз се занимавам с терапия, а не с бизнес "обучение в тестове", не уважавам особено тестовете. Плитки са, поне за мен - като личност и като професионално направление! Разбира се, това е само моята гледна точка. Темата е отворена и тестът може да бъде обсъждан надълго и нашироко, ако има желаещи! Добър е, безспорно!

С уважение, Орлин

ОМ Мисля че в някои от постингите си съм бил доста рязък по темата за Християнството, Христос... Съжалявам - просто съм човек с добрите и лошите си страни, далеч от всезнанието! Скоро бях на братското лозе във Варна и говорих с един много светъл човек, брат, който познавам отдавна, на темата за Христовият дух, разбирането за него, за чистотата и първоизточника на учения като Агни Йога и Теософията, нашето земно Бяло Братство и прочие! Този брат наблегна на това, как Агни Йога и Теософията омаловажават мястото и ролята на Христос и Христовият Дух и го правят умишлено, защото идват от "другата" ложа! Как мислите, дали е така? Как да разбираме Христовият Дух - личностно или като висш принцип? Не може ли този Дух да се прояви във всяка една Религиозно Философска система, без значение на наименованието и, стига резултатите от нея да са чистота и безкористност? Не работи ли този Дух във всеки един добър човек, дори той да не е чувал за Христос? Какво е Христос? Личност от космически и над космически порядък, или ниво на вибрация, вътрешният ни висш принцип? Последното например е било разбирането на Гностиците - първите езотерични Християни!
А може би Христос е личност на един по-конкретен план - по-приземен и близък до разбирането ни - последното го казвам във връзка с книгите на Зечария Сичин! Много научни изследвания водят до това становище!
Нека чуя вашите мнения - благодаря! Желая стремеж към Истината! И нека Любовта и Мъдростта ни водят!!! ОМ
п.п.: Искам само да кажа че вибрацията на Новият Завет и думите на Учителят от Юдея са една от най-силните, чисти и истинни вибрации давани на човечеството... само лично мнение...

Здравейте,
Ако приемем идеята за прераждането, сега живеем в една страна, друг път в друга, сега сме Християни друг път Будисти или Мохамедани…... – като че ли остават по-висшите принципи.
Поздрави,
Петко
 

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. 
 
"Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. 
 
Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! 
Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. 
Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. 
Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. 
Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне. 

Писал съм по темата много пъти и по много начини. Накратко:
Как знам какво искам да работя?
Два подхода.
Първият:
Проба-грешка. Смело опитване на различни поприща, професии, занаяти, дейности. Страхът от "оцапване на ръчичките", е нужно да бъде прегърнат. Докато се действа така, важи правилото: "Ако не работиш това, което обичаш, обичай това, което правиш!" Тоест, превърни действието в медитативен, в учебен процес, в който пробите и грешките служат като тригер за експлициране на собствени психични съдържания и преработката им. Всяка дейност е нужно да бъде поработена достатъчно, сравнително добре усвоена, за да бъде извлечен душевният опит.
Вторият:
Себепознанието. Когато живееш силно, смело скачаш в трудностите, се събуждат много подсъзнателни наличности. Налага се да се отработват страхови програми, вина, тъга, да се минава през много болка, скръб, радост, още тегоба и пак удовлетворение. Когато следваш даден път, водещ решително към Себе-познаването, все повече прехвърляш центъра на самосъзнанието в Себе си. Все от по-отвисоко гледаш и все по-ясно виждаш за какво си дошъл на този свят и какво аджеба дириш в него. Все по-ясно осъзнаваш тихите пориви на същността си и все по-храбро си готов да ги следваш, поставяйки ги на първо място. Път на разширен мироглед, молитва, медитация, единение със смисъла да бъдеш автентичното си Аз. 
..............
Помощни подходи много. Има тестове за професионално ориентиране, спомагателни питанки, намиране на силните си страни, качества и приземената им употреба в социалната реалност. Тези помощни подходи обаче работят добре единствено на фона на интензивно преминаване през основните, през горните два начина. 
Имам някъде статии и клип по темата...

Тук вече не съм съгласна, тъй като познавам хора, които без месо на масата не сядат, а са много по-здрави от други вегетарианци...
Здравето все пак е куп от различни фактори и разбира се и ген...а не само определен вид на хранене...

Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си.
А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане.
Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго.
Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. 
А син да отглежда син......не може да се получи мъж. 
Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред.
Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. 
Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия.
В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж.
Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш.
В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай  това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
 
 

Здрасти, видях писмото ти и ме попита да ти помогна. Намери книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър и отвори главата за отлагането.
Мисля, че просто това което правиш като поведение ти дава някаква изгода. Да бъдеш съжалявана, жертва със своите "бъгове". Не можеш да се насилваш да научиш нещо, нещата не работят така лесно. Колкото повече отпуснеш контрола и желанието да учиш, толкова повече всичко ще си дойде на мястото. Направи си го интересно или просто не трябва да учиш това? Не ти ли е интересно това което учиш?

Здравейте! Като видях какви дискусии се развъртат тук и реших и аз да се включа!  Нищо, че е старичка тема.
Така, Венцеслав Момчилов е уникален, излекувал се е и изчистил от многобройни болести (Бог да го прости, никой не може да избяга от смъртта, но може да избере да е здрав, нали?) Има още десетки примери, един от тях е Васил Тосев (лекарите му дават година живот, но се оправя с прочиствания и йога и до днес е жив и е йога учител)
Така, йога всъщност означава "пауза между мислите", Йога е всичко и нищо. Както Буда- Природа, Зен, Цялото или както и да го наречеш все тая, безименно, изначално, вечно, неподвижно.
Орлин  е много уважаван от мен човек, невероятен психотерапевт, лично аз слушам неговите сесии с йога нидра и го му чета постоянно блога (оффтопик: нищо че ме е блокирал от 5 години във фейсбук, заради старите ми проблеми с агресията, бях се скарал с някакво момиче на негов пост). С удоволствие бих го посещавал ако съм в София.
За мнението му искам да кажа:
С лоша диета, липса на движение и неправилно дишане можеш да си докараш една маса БОЛЕСТИ !
Асаните са нещо ново за йога, те са от 400-500 години. Дишането е основното, и по- скоро
дълбокото, бавно и равномерно от към вдишване и издишване дишане - корем - гърди - издишване - корем - гърди - вдишване.
Това цялостно дишане изчиства организма, нормализира сърцебиене  и кръвно, мустафа картал има книга. Тумори са изчезвали от това дишане. Ползите са многобройни, наистина многобройни. Има изследвания как е лекуван диабет и т.н. и т.н.
Аз опит с асаните нямам, не мога да кажа нищо.
Иначе за другото ДА! Има племена, които нямат информация за НИЩО, а пък нямат грам тревожност.
Хората на село също! Бащата на моя най- добър приятел е израснал на село и се е преместил много късно в града (баща му е много по- силен от мен и няма абсолютно никакви болести), въпреки това не е изчел нито една духовна книга, не знае нищо за никой, нищо не прави за да е здрав, живее си и това е. Но ние израсналите в града, не сме така. Ето същия този мой приятел страда от ПР,  отраснал в града много по- рано. Хората на село си пият и са здрави,  а аз не мога да пия с контрол. Прекалявах със сладките и чипсовете и си докарах неописуеми проблеми.
Искам да кажа за хората на село, че тяхната храна не съдържа транс мазнини, аспартам, живак, пластмаса, животните им ядат трева, ракията те си я правят, месото им е чисто, водата им е чиста, въздуха им е чист. Нормално е да са по- здрави!
Нормално е да не се тревожат, голяма част от тревогата ни се дължи и на МИКРОБИОМА (втория мозък на човека е в червата), с чист начин на хранене можеш да подобриш концентрацията и т.н. и т.н. Всичко! С лош начин можеш да се самоубиеш, някои тела се разболяват от инсулинова резистентност, диабет тип 2, високо кръвно и т.н. и т.н.
Тук стигаме до казаното от Буда преди много години и то е БАЛАНС
Всички знаем, притчата за СТРУНАТА, която ако е опъната ще се скъса, ако не е достатъчно опъната няма да свири!
Но има начин и за НАС  да сме по- здрави. Правилно дишане, правилно мислене,  правилно чувстване, правилно хранене (строго индивидуално за всеки.) Вярвайте !
 

Здравейте. Позволих си да пиша по- рано във форума тъй като не очаквах, че ще си случи, но се стабилизирах (без медикаменти и без психотерапия). Психотерапията би била много полезна, но реших да изляза от това сама. В момента нямам нито натрапливости, нито паник атаки, нито дереализиране. Истината е , че ги нямам, защото не ги намирам за проблем, а за симптом. Всеки човек има натрапливости, всеки човек може да изпита паническа атака и всеки човек при дълго натоварване може да получи какви ли не симптоми. След като разбрах, че нищо ми няма, както ми казахте във форума, следващата стъпка беше да приема, че когато сме тревожни е нормално да страдаме от всички тези симптоми. Мозъкът е преуморен и е в постоянна фаза на стрес, а това го води до по-голяма умора. Как се подобрих ли? С почивка и наспиване, приемане на симптомите и водене на живота както преди. С успокоението всички тези натрапливости си отиват и дори не са проблем. Не казвам, че няма да попадна в подобно състояние занапред или че утре няма да ми е отново неприятно и напрегнато, но исках да благодаря, че ми отговорихте на въпросите тогава, когато бях на ръба на притеснението и в момента напълно спокойно от няколко дни си водя живота и не се притеснявам дали ще се появи някоя паническа атака или натрапливост, защото съм отпочинала и мозъкът ми може да се справи. Всеки човек би изпаднал в подобна симптоматика при толкова много стрес, особено когато и сами си го увеличаваме. Благодаря ви и се надявам да съм полезна и на други хора. Смело пиша това, защото както бях споменала по-горе миналата година след 6 месечна тревожност се бях стабилизирала за цяла година. Вярвам, че е възможно и за повече време стига човек да знае как да посреща стреса и как да го освобождова така, че да не се трупа постоянно и да води до подобна симптоматика. И също така способността човек да може да погледне над тревожността и да разбере, че наистина му няма нищо друго дори и да не го усеща така.
Благодаря на всички отново. 
Ще ви държа в течение занапред как са се развили нещата при мен. И няма да се очудя, ако симптомите ми се завърнат, защото вече знам какво означават- преумора и стрес.

Подкрепям Орлин. Изобщо си избийте от главата, че трябва да впечатлявате жена с мачо поведение или материални неща. Е, разбира се ако търсите забивка за 1 нощ последното може да помогне доста. Но истинския мъж е такъв 24 часа всеки ден, приел себе си и слабостта си трудейки се и минавайки предизвикателствата, излъчването е съвсем различно. Такъв мъж излъчва спокойствие и поставя граници несъзнателно (респектира). Пътя до там не е лесен, иска се рискуване във всяко отношение за да се кали смелостта. Естествено тук нещата опират до личностната промяна, когато човек е минал терапия е много по-лесно да знае какво не е приел все още. За свалка с жена водеща до сериозна приятелка, не са нужни никакви техники единственото което трябва да се промени е вътрешната настройка (frame). Напишете в Гугъл - pick up artist frame control.
 

14 г. след този пост ,   Значи просто да обеля някоя дума .
Не рекламирам никое духовно течение . Просто споделям как пристигна до мен тази идея . Значи четях писаното от известен ученик на Щайнер . Темата за Голгота е широко разработена и там видях нещо което отдавна знам като усещане , догатка ... Усещането е че в човека има особенна сърцевина , която ние не желаем да показваме , Може би основателно се страхуваме да не нараним най чистото у себе си ...Та , ежедневието е толкова брутално , по--някога ... Постепенно , с усилие премахнах тази предпазливост/страх . И странно , уж се откривах , а започнах да забелязвам тази сърцевина у други хора . Това забелязване , не веднага , ме разкри още повече , а учудващото бе че ставах все по неуязвим . Като , че ли изваждането на тази сърцевина  отвън , ме защитаваше .
Май се увличам , и за това направо за описанието което намести , много неща в мирогледа ми .Разбира се със свой думи :
---Значи всички сме уверени че получаваме телата си , наследени от родители и предци .Всички сме виждали не пряко , а рисунки или снимки(както ни убеждават) на ДНК . Мисля всички знаем , че с раждането си  получаваме и физическо тяло
-- много по малко си дават сметка , че с раждането получаваме и още едно по финно , енергийно тяло . И то е водещото от тези две тела .То е фактора за оформяне на физическото тяло .
--Още по--малко са се интересували за развитието/битието на човека през времето и имат до някъде вярна представа , що значи , че Христос ни е спасил . Много има изписано , няма спор .Но никъде няма съществено описание , като например  ,,взел тази част......и я занитил за калъпа на човека ... А човека след първото идване на Христос е променен . До тогава хората живеят като се водят от водачи . След събитието на Голгота , всеки човек получава възможноста да открие в себе си Бога ,,Аз съм ". И ако успее , не му трябват външни водачи/учители . В това е спасението --незаличимата вътрешна връзка на всеки със Бога .
 
 

Антидепресантите потискат и замазват в психиката му наличности, които не желае да посрещне и преобразува. Същите тези наличности изплуват, когато се опита да работи и живее активно и силно. Реакцията му е на бягство. Външно, от работа, а вътрешно от сенките си. Не че антидепресантите са лоши, не. Подходящи са докато човекът реши да опознае и трансформира страховете си. Ако обаче не го иска, зависимостта от тях е удобна. 
 
"Помагайки" му по този начин, подхранвате бягството му от себе си и манипулативните му опити за закачане към добрата "цицка", умело рационализирано обличани в думи за любов. Не е любов, паразитизъм е. Когато донорът "не пуска сокове", зависимата манипулация закономерно прераства в садистична манипулация през генериране на вина в жертвата. На създаване в нея на вярвания от рода на "Лоша си, ако не даваш, защото те обичам!". Нито е любов от негова страна, нито доброта от ваша, а емоционални садо-мазо отношения над орален паразитизъм. 
 
Паразитът обсебва жертвата си и дори я кара да си мисли, че тя има нужда от него, обявявайки искането си за любов. Ако, както твърди, сте целия му свят, интересно къде е неговият?! Къде са здравите му цели, следването и реализирането им, кариерното му развитие, мъжкият му пробивен дух, самостойната му зрялост и мъжествената му грижа за партньорката като емоционален стълб и глава на връзката, но и финансово?! 
Ако тази емоционалност се дискутираше в контекста на характерова, финансова и социална стабилност, здрава връзка с реалността, висока мотивация и добри цели, бих я нарекъл творческа спонтанност. В контекста, който излагате, е емоционална лабилност и манипулативност. 
Бихте могла да разширите ареала на "добротата" си - да го осиновите, за да бъдете комбинация от мама (която обаче дава инцестно и интимност) и татко, а той добра домакиня, син, дъщеря. Бихте могли да узаконите такава "любов" с документ и да превърнете отношенията си в поредната невротична връзка... Иронизирам, разбира се - надявам се, това поражда във вас ответна реакция. 
Аз не виждам в описаното проява на каквото и да е мъжко достойнство. А такава липса на здрави граници от ваша страна, се превръща в част от невротичната му характеродинамика и поведение. 
Колкото повече по този начин се грижите за него, толкова повече намалявате шанса му за осъзнаване и реално справяне. 

Комбинация от добра психотерапия, ефективен пик ап коучинг, мъжки спорт. В терапията се опознаваш и започваш да преобразуваш страховете си, виждаш че сега ти си баща и майка на самия себе си и можеш да промениш всичко. В един качствен пик ап коучинг, отвъд едната свалка механика, се учиш поведенчески-преживелищно, на терен, на общуване с жени - трепериш, страхуваш се, приемаш провала и отхвърлянето, което постепенно ги стапя. Все повече осъзнаваш, а и преживяваш практически как дори пълен със страхове, пак маса момичета са готови да са с теб. А колкото повече ги разтваряш до харизматична смелост, толкова повече ставаш притегателен магнит за другия пол и ти сам започваш да избираш. Спортът, комбинация от фитнес, кардио и боен спорт, са една добра добавъчна част от силното, високо мотивирано живеене, част от чара ти. По-горе са ти препоръчали айкидо. Аз бих те насочил към киокушин с новия правилник с ръце в главата и борба, към кудо, бойно самбо, бразилско джуджицу... Умишлено не пиша за мма - там духът на воина най-често е изгубен (разбира се, вероятно има изключения - зависи от треньора), принизен е до едното его налагане. 
Успехи!

Смирението и приемането са част от самоувереността. 

Не е нужно да засенчваш другите, за да изгрееш, т.е е не е нужно да стъпкваш нечие самочувствие за сметка на твоето. От своя скромен опит съм установил, че жените харесват самоуверени мъже. А такъв се става когато приемаш и обичаш себе си безусловно, вярваш си, комфортно ти е със себе си, проявяваш разумен и здрав егоизъм. Тогава излъчваш спокойствие, удовлетвореност, хармония, позитивизъм.
Преди време правех грешката да търча по разглезените капризи на жените, да се обезличавам за тяхна сметка, да се опитвам да ги забавлявам като клоун, да им роболепнича, за да се харесам и т.н. Това ми носеше единствено провал в 99 % от случаите. Но вместо да се поддам на отчаянието, реших да се поуча от това, да извлека ползите и да сменя стратегията и тактиката. В момента, в който започнах да се държа по-дистанцирано, по-зачитащо се, по-самоуважащо се, по-себеотстояващо и утвърждаващо, започнах да съм им интересен, да ме търсят и да успявам, поради простата причина, че си вярвах и на принципа на проекцията проектирах и в тях доверие и възхищение.

"Докато не се научиш да се чувстваш комфортно сам със себе си, няма да разбереш дали избираш да си с някого от любов или от самота."
Изводът е, че такъв човек, който не може да живее без друг човек е зависим. Това означава, че не може да живее достатъчно добре сам и комфортно със себе си, ако няма друг човек около него, който да му прави живота добър. Такъв човек живее с другите не от истинска любов, а от самота и несамостоятелност, незрялост, т.е с неосъзнатата от него цел другият да прави живота му пълноценен, смислен и удовлетворяващ.
Често такъв тип хора търсят в другите това, което нямат в себе си и го получават по патологичен и нездрав начин чрез защитно вкопчване в другия. 

Цитираното мое мнението е отпреди много години - непрофесионално, лаично е, що се касае отделния индивид. Поради това го изтрих. Има теории за невротичност, предаваща се през поколенията в рода, която след няколко прераства в психоза в дадено родово "коляно". Но, това не важи за отделния човек и жизнения му цикъл. Фактът, че някой се съмнява и го е страх от психоза, вече говори за липса на такава. В тази тема с това, че продължаваш да пишеш, а ние да отговаряме, по-скоро храним хистерия, отколкото насочваме към решаване на натрапливости. Аз се оттеглям.

Според мен страхът от изоставяне е свързан в голяма степен и с ниската самооценка. Ако човек вярва в себе си и в своите ресурси, няма да се страхува чак толкова ако се озове сам или изоставен. Защото където и да отидеш, ти винаги си със себе си. От друга страна, вкопчването в значимия друг авторитет ни гарантира, макар и патологично, че няма да поемем отговорност за собствените си избори и живот, а ще прехвърлим тази задача на друг. А пък ако евентуално той ни изостави, ще имаме кого да виним за собствените си неудачия. 

Благодаря Орлине,
да продължавам да смятам, че работата ми е точно подходящата за мен.
Не практикувам никаква медитация от доста години вече. Преди две години, когато имах проблем, опитах да започна, но не се получи. В онова състояние трябва нещо по-интензивно, което да може да потуши тревожността и това може да бъде спортът. Ти беше споменал това като препоръка и беше напълно прав.
Нещата, през които минах последните години, имам предвид здравословните проблеми, ме накараха да ценя повече външните практически елементи от живота ни. Преди 15 години се хвърлях направо на медитация и духовно знание, дори подценявах асаните и пранаяма като нещо маргинално. Сега има повече смисъл за мен да съм в добра кондиция. Ако не се храня здравословно и не спортувам, би се върнала инертността, умората, а оттам и ще съм по-малко щастлив, а и по-трудно ще си изпълнявам ежедневните задължения. Целият ми ден е запълнен от задачи. Ставам в 6:30. До 7:30 когато тръгвам за работа трябва да съм приготвил сока от зеленчуци и смутито от плодове, да съм измил сокоизтисквачката, да съм минал през банята. После пътувам един час до работата. Вечерта се прибирам в 19 ч. Включвам нещо да се готви и правя упражнения поне 20 минути без пауза. Докато се навечерям е наближило 21 ч. Излизам вечер само в петък или събота, защото на следващия ден не трябва да ставам рано. 
Аз имам осъзнаване за духовното, когато съм сред природата. Това ми е достатъчно сега. Преди имах нужда да съм в духовна група, сега нямам такава потребност. За мен е много важна свободата и спонтанността. Обичам да спазвам са и правила, които сам си наложа и мога да правя това много добре.
Поздрави!

Партньорите са резонантни на вътрешните нагласи. Когато те се променят, идват различни партньори.
Въпрос на приоритизиране е. Имам клиенти, които пътуват от градове, отстоящи на 500км., от Англия, Холандия, Щатите... Приоритети!