мече

Много искам някои от картините на Лили Димкова. Тъй като няма как да ги имам в оригинал се чудех дали някой прави техни репродукции, за да си купя. На последната изложба пробвах да ги снимам, но тъй като повечето бяха със стъкла, в които се отразяваше светлината не се получиха снимките. Знам, че на сайта има снимки, но те не са с висока резолюция, което е необходимо условие, за да се извади в голям формат. Моля ви, ако някой има идея от къде се купуват репродукции или качествени снимки на картините да сподели.

След като изчетох един куп книги за отслабване и изпробвах един куп диети стигнах до един много важен извод -"ключът от бараката е в главата ни". Всеки един знае много добре какво трябва и какво не трябва да яде, кога е сит и трябва да спре да се храни. За мен беше по-важно да разбера кое е това нещо което замъглява съзнанието ми и ме кара да ям като обезумяла и после да изпадам в самосъжаления. Защо въпреки, че знам нещо упорито продължавам да правя точно обратното. Искам да споделя с вас една прекрасна книга, където получих отговори на всички тези въпроси. Тази книга няма да ви учи кое трябва и кое не трябва да ядете и в какво количество да го ядете. Тя ще ви научи как да бъдете господари на себе си и да слушате вътрешния си глас, който най-добре знае кое е добро за вас и тялото ви. Тази прекрасна книга се казва "Ефектът Йо-йо при диетите - Дорийн Върчу". Тя ще ви даде един по-задълбочен поглед за първопричината на нещата, а излекувате ли нея и симптомите, т.е. килограмите ще изчезнат. Успех!

Приятели, търся книгата "Царството Божие е вътре във вас" на Лев Толстой. По-горе видях, че има линк, но е на руски. Трябва ми на български. Имате ли идея от къде мога да я намеря?

За мен "човек" е преди всичко душата и нейната музика...

Вярвате ли във вечната любов - тази, която никога не умира? Колко сериозно ви звучи обяснението в любов: "Винаги ще те обичам!" Възможно ли е да си мислим, че някоя бивша стара любов ни е вече безразлична, а дълбоко в себе си да пазим огъня на старите чувства жив завинаги?" Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи."

Опитвам се да трансформирам стара любов от миналото в божествена. Проблемът ми е, че все още в мен има желание и копнеж към този човек. Именно от тези страсти искам да се оттърва и запазя в сърцето си само онази чиста и божествена любов към него, както я описва Учителя по-долу. Но как да осъществя на практика тази трансформация. Проклетите страсти на миналото ме преследват упорито в мислите и ме карат да мечтая и фантазирам. Петър Дънов разглежда два вида любов - човешка и божествена. Първата, казва е любов на страстите, проявяваща се чрез целувки и прегръдки. Тук човек все още е много далеч от истинската любов - божествената. Разликата между двата вида любов е, че човешката стопля отвън, а божествената - отвътре. Божествената любов се характеризира със свобода, не привързаност, липса на болка. При нея няма очакване. Ти си щастлив само да знаеш, че другия го има и е добре. Обичаш всички тези, които това същество обича. Божествената любов не е прелюбодействие. Тя носи изобилието и ни помага да растем като души. Когато обичаш някого по този начин ти вече му даваш - ако е болен, би оздравял, ако е лош би станал добър, ако е бездарен дарбите му биха разцъфтели.

Наскоро гледах страхотен филм на тази тема. Казва се "Kids are all right"

Наскоро четох "Квантовият воин" на Джон Кехоу. Много ме впечатли главата за "Квантовото време". Ето и някои цитати, които ми се иска да коментираме: "...в квантовото време минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно и са взаимозаменяеми" "Времето и пространстото са относителни и в крайна сметка се оказват проекции от различна дименсионална реалност. Ако това е вярно, то всичко, което ще се случи някога в живота ни, вече се е случило в измерение отвъд сетивата ни, и в определени случаи границите между двете се размиват." "Ако визуализацията и молитвите могат да се отразяват на бъдещето, тогава е логично от квантова гледна точка да предположим, че могат да влияят и на миналото." "...в квантовата реалност, докато събитието се случва в миналото, ние също така сме в бъдещето и му влияем в същия момент." Споделете ваши подобни осъзнати преживявания, напр. вътрешно предчувствие какво ще се случи в даден момент, пророчески сън, видения от бъдещето и т.н

Подкрепям горното твърдение, ако корена на душевните терзания е вътре в нас. Но все пак, много често има и обстоятелства извън нас. Например партньора ни е пияница и редовно пребива половинката си и децата. Резултата е болка, обида, унижение и всякакъв род други душевни терзания. От каквато и гледна точка да го въртим все си оставаме душевно и физически раними, освен ако не пренаредим физическия ни живот в търсене на нов любящ партньор.

И все пак се чудя, защо в миналото е било толкова важно жената да бъде девствена преди да се омъжи. Нашите баби и дядовци все за първата любов са се женели и заедно в добро и лошо са си изживявали живота до дълбоки старини. А сега уж сме си походили, пробвали, сменяли, избирали и най-накрая какво...Никога не е имало толкова много разводи и генетично обременени деца. Вероятно за всичко това причините са комплексни, но все пак, макар и с доза съмнение, ми се струва, че има доста логика в горните твърдения. А и познаваме ли достатъчно добре енергийната природа на секса? Макар и не само с Първия, вярвам, че след полов акт между партньорите се създават енергийни връзки и остават някакви енергийни отпечатъци , които все дават някакво отражение върху бъдещия ни живот. Та нали няма нищо случайно и всичко е толкова оплетено и свързано. Та знае ли се, знае ли се?

Благодаря на всички, споделили мнение по темата! Едва ли някога ще разберем със сигурност къде е истината, но все пак да споделя и аз. С моята първа любов сме разделени от 10 години. Наскоро се открихме в социалните мрежи и се оказа, че и двамата вече сме създали семейства и имаме деца. Най-интересното е, че децата ни са родени на една и съща дата, макар и с 4 години разлика. Говорим си много често на чат, чуваме се по телефона и понякога излизаме с децата. Не знам за него, но за мен всеки контакт е като празник. Чувствам го толкова близък и скъп. Имам усещането, че част от мен винаги ще го търси. Отначало си мислех, че това е моя слабост, която трябва да преодолея, но горните твърдения ме карат да вярвам, че всъщност между нас, още от миналото са останали връзки на енергийно ниво, които особено се активираха напоследък. Аз никога не бих си позволила да развалям, което и да е семейство. Вярвам, че така е трябвало да стане - всеки от нас да поеме по своя път. Просто се опитвам да намеря правилното отношение и осъзнатост прямо първата любов. Засега чувството е само на любов и копнеж. Много е силно, като стихия ме завлича!

Мисля, че най-после намерих логично обяснение защо „първата любов ръжда не хваща“ ;-) "Генетиците успяха да обяснят връзката между девствеността и качеството на потомството, откривайки през миналия век закономерността за решаващото влияние на първия мъж в живота на жената върху нейното потомство. Именно той, а не бъдещият баща на детето залага генофонда на потомството на всяка жена, независимо от това кога и от кого тя ще ражда деца. Той, нарушавайки девствеността, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." Цялата статия може да се прочете тук : http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2008/br2_1008.html Под статията има още по-интересни цитати от „Теория на енергийния обмен” на Спас Мавров: „...Всяка жена получава своя дух от своя първи мъж, с когото има полово общуване." „...След половата кулминация киноварното поле е усвоило енергията на партньора и тя се запечатва в енергийните вихри на бипирамидалната структура на жената, както и в подсъзнателните информационни структури. Завинаги. Освобождаване от това наследство няма...” „...Първият мъж е единственият, дал същността си на жената и оставил у нея отпечатък докато е жива. Какъвто е бил той - такава е жената и децата й. Генетичните белези на бащата, ако не е първият мъж на майката, ще се онаследят, но те винаги ще бъдат вторични по отношение на енергийното поле на майката приела енергиите на другия...” ".... всеки мъж след първия ще бъде приет като чужд, като интервенция от подсъзнанието и то ще реагира като информира ДНК за вмешателството...” "След това потокът енергия преминава през челния дял, където вибрациите задействуват психотронното ниво на излъчване /така нареченото Трето око/ и жената веднага кодира в Етерното си тяло този, чийто дух е приела. Това е космическото бракосъчетание. Всички други, независимо от причините, са прелюбодействие за Космоса. Тази енергийна информация е код и знак за кармичните отношения до смъртта на човека...” Чудех се какво се случва на енергийно ниво с първият мъж? Дали той също приема духа на първата жена, бива ли и тя кодирана в неговото етерно тяло?

Преди седмица изкарах първо ниво на рейки в Тибетска академия и съответно получих първата си инициализация и таен символ. Нормално ли е да чувствам постоянно напрежение в дланите? Има ли според вас някакви странични ефекти като резултат от отварянето на енергийните канали? Какво е мнението ви за рейки като цяло?

Искам само да вметна, че има детски кухни, които предлагат вегетарианско меню. Такава е "Ям-ям" http://biodetskakuhnia.com/.

Благодаря Ви, Донка за отговора! Съгласна съм с всичко, което пишете. Искам само да вметна, че аз не се боря за чувствата си. Те винаги са били част от мен, просто сега изплуваха на повърхността и се обърках. Ужасявам се от мисълта да развалям нечие семейство. Вярвам, че просто не ни е било писано да сме заедно. Интересни са разсъжденията на Дънов за разлюбването: "Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Може само нишката помежду им да изтънее, но не и да се скъса. Човешката любов пак се появява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Така тя еволюира, но никога не се губи." Точно и аз имах подобно усещане за нещата. С Е. навремето не веднъж сме си казвали: " Винаги ще те обичам". Сега осъзнавам значението на тези думи с пълна сила. Вярвам, че пътят е един - да насоча всичките си усилия човешката любов от миналото да еволюира в Божествена. Или както Вие, Донка казвате - с благодарност, искрени пожелания за щастие и БЕЗ ОЧАКВАНЕ. Последното ми се струва най-трудно, но мисълта за преодоляване 'агресията към човека' ме мотивира напълно.