zatedi

Да, моля ви. Дайте ми имена и телефони за контакт на специалисти, с които мога да се консултирам.

Целият ми живот в момента преминава под знака за яденето. Това ми пречи да живея пълноценно. Сънувам, че ям. Ставам и започвам да се тъпча. Когато преям /което чувство настъпва, след като изям огромно количество храна/, отивам до тоалетната и повръщам всичко. И отново започвам да се тъпча. Винаги, задължително повръщам. Това е по-важно дори и от храненето. Знам, че ако не го направя, ще напълнея, а това ме плаши. Бях доста пълна в детството си. Тогава също ядях прекалено много, но все пак спирах в един момент. На 20 годишна възраст започнах да пазя диети. Гладувах със седмици и месеци. В следствие на това теглото ми от 78 кг достигна 45, но все още се чувствах дебела. Не съм диагностицирана от специалист, но по мое мнение имах всички психически и физически симптоми на анорексичка. Не ме е отвращавала храната. Никога. Но страхът от това, че ще напълнея ми помагаше да спазвам желязна дисциплина. В един момент приятелка ми сподели "номерът с повръщането" като начин да ям и да не напълнявам. Влюбих се в този модел на поведение. Това беше през 1999 г. В началото повръщах инцидентно. Опитвах се да ям малко, но ако не можех прибягвах до повръщане, за да се отърва от ненужната храна. Постепенно започнах да го правя все по-често. След всяко хранене. Ядях колкото ми се яде, на корем. Мазна, висококалорична храна, а после повръщах. Сега изяждам на 1 хранене вечеря за 4-5 членно семейство. И това се случва по 4-5 пъти на ден. Почти нямам усещане за ситост. Усещане, че стомахът ми ще се пръсне - да, но не и чувството, че не ми се яде повече. Обожавам вкуса на храната. Това е може ми най-голямото ми удоволствие. За щастие - работя, но разпределям ангажиментите си така, че да имам достатъчно време за ядене на всеки 3-4 часа. Ако не мога - ставам нервна, избухлива, не мога да се съсредоточа. Това наистина ми пречи. Почти всичките ми доходи отиват за храна. Поне 6 часа от деня ми минават в пазаруване, готвене, ядене и повръщане. А понякога, когато нямам ангажименти - и повече. Ям когато съм тъжна, когато съм щастлива, когато ми е скучно и нямам какво да правя, ям просто защото не съм яла през последните 2 или 3 часа, дори и да не съм гладна. В момента съм на 33. Имам сериозна връзка. Приятелят ми знае за проблема ми и твърди, че това не му пречи. Майка ми и най-близките ми приятели също са запознати с проблема ми и го приемат, макар и трудно. Аз не мога да го приема и не искам животът ми да продължава така. Искам да бъда нормална. Да променя нещо. Не знам откъде да започна. Моля Ви, помогнете ми.