Jump to content
Порталът към съзнателен живот

DANOVA_98

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

3 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

958 посещения на профила
  1. Аз също сама виждам колко ми е трудно да изразявам някои емоции и неща, свързани с проблема ми , когато контактувам с психтерапевтката ми. Още повече, че все пак и двете говорим на език, който не е майчин и за двете ни. Цената също усложнява доста нещата. Бих искала ако мога да се свържа с някой психотерапевт и да комуникираме по скайп - ще изпращам предварително таксите. Тъй като не знам още колко ще издържа на тези цени - проблема е и финансов в момента - наистина ми е трудно да ги плащам тези пари. А ще трябва да ходя доста време.
  2. Тук няма български терапевти, има други лекари, но психотерапевти не - страната е малка. А доколкото знам по скайп не е добра идея да се прави психотерапия. Вие как мислите?
  3. Много благодаря за отговора. Значи доколкото разбирам да общувам повече и то с хора "неудобни" за пасивната ми натура, тоест не само с такива, които напълно ме одобряват и харесват, така ли?
  4. Здравейте, аз съм в този форум по съвет на г-н Орлин Баев, при когото бях на консултация през януари тази година. Страдам от генерализирана тревожност и социална фобия. Тъй като живея в чужбина, той ме посъветва да пиша в този форум. Аз намерих една психотерапевтка в страната където живея и я посещавам всяка седмица, но ми се струва че ще трябва да разредя посещенията си, тъй като те не са никак ефтини /ще се наложи да ходя два пъти в месеца/, а освен това езиковата бариера пак си я има въпреки че говоря този език. Затова реших да пиша тук. Преди три години имах панически атаки и чувство за нереалност, които успях да преодолея четейки подобни истории в интернет и също така благодарение на писмата си с г-н Орлин Баев, за което много му благодаря! Сега много се интересувам от себепознание и самоусъвършенстване,чета много литература по темата и мисля че всичките ми проблеми идват от моята неувереност, несигурност, страх и липсата на вяра в себе си. Не мога да кажа че нямам самочувствие, но просто в някои ситуации този комплекс за малоценност сам си излиза сякаш е някъде много дълбоко вкоренен вътре в мене. И колкото повече си мисля и се връщам назад във времето ми се струва че той е част от мен и аз никога не съм била по-различна, сякаш от както се помня съм срамежлива, пасивна и неконтактна. Искам да попитам как това сега може да се промени - възможно ли е изобщо, след като като че ли ми е заложено още от раждането /сега съм на 32 години/. Навсякъде се пише как трябва да вярваме в себе си, колко важно е това, но никъде не намерих практически насоки какво точно да направя, за да стане така. Как ИСТИНСКИ да повярвам в себе си? Така че каквито и провокации и думи да чувам за себе си, аз да не обръщам внимание или ако някой ме погледне по-особено това да не е жизненоважно за мен.
×