hard_to_be_myself

Здравейте , не съм психотерапевт или психолог , но може да намерите помощ и в моите редове . Просто съм погълнал страшно много информация по темата и това беше най-голямата ми грешка - да търся информация за \"моя проблем\" . Докъто не започнах да правя нещо , нямаше шанс да се промени нещо. Всичко от това което прочетох по горе би могло да се отнесе за мен , чувствам се по абсолютно същия начин през повечето време (през последната година наистина интензивно..може би и преди това , но съм обвинявал за това си състояние всички други , освен себе си ...сега когато се обърнах към себе си кашата е тотална). Страхуващ се от провала и отхвърлянето на околните. Изправих се срещу страха и лека по лека приех и преглътнах всичко . Това не стана лесно , трябваше да понижа очакванията си , и да приема че ако не постигна нещо сега , то ще умра опитвайки се докъто не успея (това бе най-успокояващата мисъл , и още е.) Приемах всеки провал които се случваше , и не спирах да се провалям отново . Какво можех да изгубя ? Проблема идва от това че мислим че не можем да приемем това което ни чака . Мисля че този нашия проблем е най-трудното нещо с което може да се сблъска човек (страх от страха). Забелязвам много хора около себе си който имат същите демони в главите си с разликата че не осъзнават с какво се борят. И те не са малко . Спечелих доста в търсене на себе си , постигнах това , което не допусках че мога . Пред мен е страха че мога да изгубя отново това , което си завоювах , а през останалото време - празнота , че това за което се борих не ми носи никакво щастие. Ще продължа да се боря със себе си (страхливия и слаб мен), вярвам че това е най-ценното което мога да спечеля в този си живот. Благодаря на г-н Орлин Баев за помощта която ни указва . Искам един ден да мога и аз да заразявам с вярата си в светлината , която е в нас. Learn to have fun

Благодаря на всички за положителните коментари и съвети. Вече съм на ясно, че и аз съм се хванал в клопката на "Розовия позитивизъм" , проблема е че се страхувам дали ще успея сам да се уравновеся . Доста често (или винаги) когато съм сред хора получавам паник атаки или не/съзнателно избягвам контакти , дори и с най-близките ми хора. Знам, че ми е нужна помощта на психотерапевт и то в най-скоро време.

Благодаря Ви за съветите и линковете

Здравейте, Имам огромен проблем с общуването. И най-лошото е че сам си изградих този навик. ще започна от начало: преди 4 години се преместих в ново училище понеже , нашето в село беше до 8ми клас… пътувах всеки ден , връщах се обратно в моето село…и се затварях в себе си. Бях аутсайдер (и в училище и в село) и нямах никакви приятели…всякакви критики и подигравки чувах по мой адрес, по – гадно е отколкото да ти го кажат в лицето, защото нямаш възможност да се защитиш…това ме убиваше , станах прекалено критичен към себе си , и когато/ако кажех нещо ,автоматично търсех неудобряващи реакций, такива винаги имаше… Сега след 4 години …имам почти същите проблеми в общуването… Проблема е , че съм изчел толкова много материал на тема: "силата на мисълта" , че преди да кажа нещо, в главата ми се появяват онези спомени , и се получават наистина много нескупосани ситуации. А най-лошото е че преди 6-7 месеца започнах да мисля за този "проблем" наистина интензивно. Буквално се промених . Сънувам кошмари много често. Хората около мен също забелязват промяна в поведението ми . Преместих се в град и започнах работа . Прекалено много се страхувам , съмнявам се в себе си . Анализирам , всяка дребна ситуация. Откакто прочетох "Тайната" , започнах да се страхувам от лошите мисли в главата ми ... Четох и доста неща за общуването , и знам че когато говориш с някого зависи как се чувстваш т.е. той те вижда че си неуверен , усеща на подсъзнателно ниво страха ти .Понякога успявам да общувам нормално , но когато забравя за това . Ибягвам контакти , и хората започват да ме мислят за безчувствен и неадекватен , защото точно така се държа... Пробвал съм естествено и да се отпусна , но винаги се случва нещо тъпо. Винаги мисля за този проблем и незнам как да спра. Това ме поддържа в супер депресиращо настроение и е ужасно. Просто не мога да спра ... За 6 месеца толкова свикнах с това чувство и тези мисли че, започвам да се страхувам да не подлудея. Страхувам се от самотата , от това че се превръщам в това което най-силно не искам да бъда. Когато съм в добро настроение , което е рядко , пак мисля за това , но мисля как един ден ще съм далеч от този проблем...как няма да го има , как ще общувам нормално ... и само за това постоянно. Приел съм , че друго не ми е интересно ... и не виждам как ще изляза от тази ситуация. Знам че ми е нужна помощта на специалист , даже от доста отдавна... Живея във Велико Търново в момента и ще се радвам , ако ми препоръчате някой , който да е от тук.