Jump to content
Порталът към съзнателен живот

терзо

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

1097 посещения на профила
  1. Благодадя Ви д-р Първанов за светкавичния ,изчерпателен и коректен отговор!Той ми носи успокоение и същевременно и ме кара да се замисля как да продължа живота си нататък!За каква препоръчителна практика ще ме посъветвате за да заживея и аз нормално,извън оковите на страха за живота и здравето ми?Вече останах буквално без сили 30 години да живея в този ад в който съм се вкарал сам за съжаление!Огромното ми желание е да се срещна непосредствено със Вас ако е възможно!Ще направя всичко за да се срещнем при съгласие от Ваша страна!Благодаря Ви Бог да Ви пази!Вие подарявате надежда а тя е всичко за такива като мен!Хубав и спорен ден! Пенко
  2. Здравейте д-р Първанов!Приемах анафранил за лечение на генерализирана тревожност в рамките на шест месеца/приблизително т началото на октомври 2016 до края на март тази година!Наложи се да спра приема му рязко поради факта че,няма внос на този мадикамент!Приемах по 25 мгтаблетка дневно разделена на два приема по половинка сутрин и обядТова е твърде низка доза но все пак я вземах почти половин година!Вече точно месец не съм вземал от препарата!Не зная колко време продължава действието му ,предвид дългия прием но сега се страхувам да няма някакъв риск за здравето ми от това че го прекъснах толкова рязко!Допреди няколко дни се чувствах съвсем нормално ,единствено чувството за електрошок минаващ за секунда през главата ми ми напомняше че съм прекъснал лечението!Но от няколко дни се чувствам адски уморен в чисто физически план,започнаха и едни доста неприятни ярки картини като калейдоскоп особено преди заспиване ,което ме притеснява допълнително!Не зная дали това са симптоми на абстиненция от спирането на лекарството или за съжаление тревожността се завръща !Би трябвало при почти цял месец вече да съм се изчистил от анафранила поне така мисля!Основният ми въпрос към вас е има ли сериозен риск за здравето ми от рязкото спиране,трябва ли да започна отново да пия анафранила и да се опитам след време да го спра плавно ,или според Вас критичният период на абстиненция е вече отминал и не се налага нов прием,а тези неразположения дали ще отшумят/умората,трудното заспиване и тези сякаш нескончаеми мисли и картини са от реакцията на организма след спирането!Благодаря Ви предварително и бъдете здрави!!
  3. Здравейте д-р Първанов!Писал съм Ви във форума преди години за помощ при генерализирана тревожност,паникатаки и хипохондрия!Там доста пространно описвах как съм,какво чувствам,как живея и какви са преживяванията ми!От тогава до сега вече четири и повече години нищо кой знае какво не се е променило при мен!Живея на приливи и отливи взависимост от това дали тревогата и страха у мен са се разбушували или са в относително затишие и успявам някакси да ги потисна игнорирам и владея!За толкова дълги години/почти 30/ с това страдание разбрах че е изключително устойчиво,способно на невероятна мимикрия-симптомите и усещанията се променят,местят,лавират ,но си остават все толкова мъчителни,разнообразни и изтощителни!От много време съм с постоянна,перманентна умора която ме измъчва много! Правих си изследвания/стандартните кръв и урина/ за да угодя на хипохондрията си ,всичко е в норма а аз се чувствам като пребит.Умората не преминава нито от дълъг сън,нито лекарства,нито витамини!Почти на сто процента съм сигурен че е на неврогенна основа,но не зная как да и противодействам и да се справя с нея!Явно високите нива на тревожност,спорадичните паникатаки макар не толкова жестоки съвсем ме изтощават!Д-р Първанов кога и как мога да се срещна с Вас за помощ и съвет!Бих искал да проведем и психотерапия ако е възможно и да е по възможностите ми!Благодаря Ви предварително ,бъдете здрав !
  4. Ще съм благодарен на всеки който ми даде съвет макар че,поисках компетентното мнение на д-р Първанов,само да се отърва от този ад ПР и генерализираната тревожност!!Ще се радвам да видя и мнения на напълно излекувани или получили подобрение на състоянието си братя и сестри по съдба страдащи от тази гад!!Пишете, не ме жалете и щадете! Терзо
  5. Здравейте д-р Първанов!Извинете ме че ще се представя с псевдонима Терзо!На 45 години съм , а вече 20 и повече години страдам от ПР/паническо разстройство/!!Вече толкова години няма излизане от този почти ежедневен нечовешки,адски терор над личността и тялото ми какъвто е ПР!!Почти целият ми съзнателен живот мина в борба и сизифовски усилия да се мъча всячески да се преборя съсПР.Опитвал съм какво ли не:антидепресанти,билки,хомеопатия,самовнушение и автохипноза,иглотерапия и какво ли още не,но за огромно мое съжаление резултатите бяха нулеви или пренебрежимо малки!!Може би не съм бил настоятелен до края или не съм попаднал на правилната терапия или човек-незнам?Вече почти изгубих всякаква надежда че ,някой ден ще се отърва от този кошмар и ще заживея отново нормален живот!!За психотерапия съм споменавал на лекаря психиатър при който ходех, но той с пренебрежение и снисхождение се изказваше за своите колеги психотерапевти като ги наричаше търгаши и бърборковци, и че само с лекарства взимани месеци или дори години наред ще съумея да се почувствам "нормален" човек!И наистина цената на психотерапевтичните сеанси са прекалено високи за мен ,а с това сякаш се изчерпват и възможностите за лечението на това състояние!Тази безизходица още повече засилва отчаянието ми!Почти ежедневно съм тревожен,напрегнат,депресиран,със световъртеж,задух,сърцебиене и още куп "прелести" на които ме подлага Пр и Генерализираната тревожност!По някога получавам кризи поняколко на ден по време на работа или у дома независимо къде и с кого съм , а тревогата и страхът са неописуеми!!До такава степен съм свикнал с тези атаки ,че никой дори и не подозира как се чувствам аз в този момент и не разбира че нещо става с мен !! За капак на всичко имам и неврит на слуховият нерв който допълнително "подслажда" букетът от неприятни симптоми!!Не казвам ,че няма и хубави и сравнително спокойни дни,но те са отчайващо малко на фона на безкрайните години тормоз!!В дъното на всичко е непреодолимия страх от СМЪРТТА!!Страхувам се дори от споменаването за болести ,нещастни случаи и смърт!!Страхувам се че тези паникатаки и постоянна тревожност ще ме разболеят от рак ,инсулт и тн.Страхувам се за здравето и живота на моите близки:майка,баща ,съпруга ,дете и тн.И макар че, да благодаря на Бога всички са добре ,не ми дава покой мисълта че рано или късно ще се случи нещо лошо с тях или мен! Зная че страховете ми са преувеличени,ирационални и въпреки това съм като в психологически капан!! Хиляди пъти съм се връщал назад във времето и съм се опитвал да намеря първопричината за това ми сегашно състояние и сякаш нямам обяснение за това а само догадки! Объркан и отчаян съм:така ли ще изживея живота си като заложник на собствената си психика?Ситуацията в която се намирам в момента просто ме съсипва психически ,че и физически!!Проблемът е следният:преди няколко дни изтеглих банков кредит от1000 лв за да подпомогна финансово моя близка.Добър човек съм и го направих!Всичко бе съгласувано и обсъдено и със семейството ми, но в последствие се оказа ,че съпругата ми ми е адски сърдита за това че съм се решил на това и че как мога да помагам на хора които не познавам достатъчно добре и не е сигурно че ще бъдат лоялни, и в състояние да изпълнят своята част от задължениятат си за погасяне на вноските по кредита!!И наистина има право!!Действах импулсивно и емоционално,прибързано и с известна доза лекомисленост, понеже сумата не е чак толкова голяма и страшна, но все пак доста ще натовари семейният ни бюджет за година напред АКО моята позната не е във възможност да го погася !!И не напразно написах АКО с големи букви защото от там започнаха и моите проблеми! Писах Ви че страдам от много тежко ПР и генерализирана тревожност и тази случка отново" запали фитила" на неконтролируема тревога и стрес!Червеят на съмнението и безсилието и безпомощността ми да контролирам случващото се ме карат буквално да се треса от страх,мисля НАТРАПЧИВО И ПОСТОЯННО за риска, и при всяко подсещане за това се изпотявам,задъхвам,чувствам как стомахът ми се свива,замайвам се!Загубих и сънят си ,спя буквално по 2-3 часа на нощ което ме съсипва и физически и подсилва неимоверно страхът и тревогата, а в момента съм от два месеца на антидепресант и транквилант ,но и те не помагат!Хипохондрията /страхът ми от болести/не ми дава мира!Знам че се притеснявам за неща коитоБИХА СЕ СЛУЧИЛИ ЕВЕНТУАЛНО ,но от това не ми става по-добре!!Мъча се да се успокоя че всичко ще е на ред,че няма да има никакви проблеми ,и въпреки че вземам антидепресант и транксен се чувствам адски тревожен,относително спокоен съм само в кратки периоди от време в които се занимавам с нещо и сякаш се откъсвам за малко от проблема.Чувствам се виновен пред семейството си че едва ли не го обричам на глад и недоимък!!Изчетох едва ли не всички сайтове на български свързани с пр и гт, но сякаш се обърках още повече и се загубих в многообразието от техники!!Прочетох десетки пъти вашия блог за самопомощ при тези състояния!!Дори само като го чета изпитвам известно облегчение!!Как да се занимавам с интензивен спорт като едва имам сили да ходя а камо ли да тренирам усилено?Тревогата и безсънието до такава степен са ме изцедили че съм като призрак!!Техниките за релакс ги правя със записи от вашият,на Радио за личностно развитие сайт и от няколко руски сайта за самохипноза ! Наистина облегчават страха и дори понягога заспивам сладко по време на записа ,но още като отворя очи и се връщам в морето от тревога и страх!!Пробвам и контролирано дишане но нещо не ми се получават нещата!Моля Ви най-горещо за помощ и съвет!Имам Ви страхотно доверие и възхищение от материалите които съм чел от Вас за тези проблеми!!Нямам финансова пък и донякъде физическа възможност да пътувам до София или Плевен в това си състяние но ако се наложи и това ще сторя!!Живея и работя в Сливен!!Ходя и дневни и нощни смени на работа ,което също обърква в голяма степен ритъма на живот но нямам избор!!Моля Ви ако е възможно напишете ми няколко реда със съвети за излизане и справяне с моите здравословни и психологически проблеми!!Моля Ви Вие сте ми като последна надежда и лъч светлина!! Извинете ме за многословието и прекалената емоционалност на изказа ,но само мисълта че има с кого да споделя проблема си ме кара да се чувствам по-добре!!БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ СЪС СЪВЕТ!!ЩеВи бъда безкрайно благодарен!!Ще чакам с трепет и надежда вест от Вас!!Бъдете здрав! ps:Много ви моля ако е възможно да ми напишете ваш мобилен или друг телефон ,защото ми се ще по- директен контакт с Вас !! Поздрави
×