Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ISTORIK

Участници
  • Общо Съдържание

    630
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

ISTORIK last won the day on Октомври 3 2012

ISTORIK had the most liked content!

8 Следващи

За ISTORIK

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден 05/29/1973

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://nauka.bg/

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Пловдив
  • Интереси
    военна история, военна архитектура и фортификация, военна стратегия и тактика, история и философия на религиозните учения, история и философия на бойните изкуства, култура и цивилизация на Далечния Изток, археоастрономия, география, музеология, холистична медицина, психотерапия, шахмат, класическа китара и др.

Последни Посещения

8408 посещения на профила
  1. ISTORIK

    Брадата?

    Лицето е първото нещо, което мъжът вижда сутрин в огледалото. Лицето му също така е и първото, което хората забелязват у него. Брадата подчертава мъжествеността и дори помага за самочувствието на тези, които са си я пуснали. Този лицев аксесоар може да е признак за религиозен или за социален статус. Придава обем и царственост на лицето, може да символизира сила и мъдрост. Брадата се явява последният щрих, определящ визията на мъжа. Както за всяко друго начинание, така - и при пускането на брада, мъжът трябва да бъде постоянен и последователен. Брада и мустаци няма да израстат за няколко дни и търпението ще бъде негов пръв другар. За да стигнете до етапа, в който да започнете да полагате грижа за брадата си, тя трябва да е стигнала определена дължина. След като косъмчетата са пораснали достатъчно, вече можете да направите желаната от вас форма, като я подстрижете на някои места. В Древен Египет само фараоните имали право да носят брада, но това била фалшива брада във формат на фунийка, привързвана с връвчица, която се закрепвала зад ушите. Там тя имала чисто символично значение, като символ на сила и власт и дори цариците я носели. В древна Елада (Гърция) е било достатъчно да си брадат, за да те сметнат за философ. Евреите смятат брадата за свещена.
  2. Сам казваш, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Колкото по-скоро я прекратиш, толкова по-скоро ще се почувстваш свободен и търсещ своята половинка. А това, че тя има заболяване, си е неин проблем. Ти не си й длъжен с нищо, нито - тя - на теб, ако ти беше болният. Има си родители, да си я обгрижват те! Минали сте някаква част от житейския си път заедно. И всеки е научил по нещо от вашата заедност. Приключвате връзката помежду ви и всеки продължава по своя собствен път. Колкото по-дълго отлагаш неизбежното, толкова по-трудно ще бъде. Щом нито я харесваш, нито я обичаш, щом си стигнал дотам, че колкото повече я опознаваш, все по-малко искаш да я познаваш, няма какво повече да му мислиш.
  3. Ако смятате човека до себе си за боклук, защо още сте заедно?
  4. ISTORIK

    Общуването

    Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората. През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие. Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава. Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях. Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота. Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството? Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич! Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни. Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!
  5. Историята има ли продължение?
  6. Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец. Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно.
  7. Може би, за да се сближите, освен разговорите, трябва и да вършите заедно някакви неща. Да спортувате, да карате колело, да играете шах, карти, табла, "Не се сърди, човече!", настолни игри (или каквото там играете)... Да идете на поход в планината или на екскурзия в чужбина... На риболов... Запишете се да тренирате заедно някакво бойно изкуство, примерно... Гледайте заедно филми... С други думи, освен разправиите, обидите и закачките, да имате и други спомени. Да се надяваме - попожителни... Ще имате какво да обсъждате. Някакви странични неща, а не - собствените ви личности. Може би е рано да се месите в личния живот на братовчед си, да го карате да "ви се обяснява" и да се "оправдава" (вероятно на него нещата му изглеждат точно така. Колкото до неговите закачки, бъзици и обиди, вероятно това е неговият начин да държи околните хора настрана от себе си. С риск да се скарате, опитайте тактиката на огледалото - подигравайте му се и вие! Ако не му хареса, обяснете му, че и вие не се чувствате комфортно, когато той го прави. Може пък този път да разбере какво е усещането. От друга страна, може да избива някакви комплекси (не сте длъжен да знаете какви са те!) и чрез подигравките да се чувства на по-високо стъпало от този, на когото се подиграва. Трудно се дават работещи съвети, когато човекът, който ги дава, не познава ситуацията. И се дават лесно, когато някой друг трябва да ги изпълнява. Ако, в крайна сметка, той не желае да се сближите, вие пък спрете да се "натискате". Отдалечете се от него (толкова години сте живели без него, можете да продължите по стария начин!) и вижте дали сам ще потърси компанията ви. Ако не го направи, явно не заслужава компанията и приятелството ви. А това, че имате кръвна връзка, в случая няма особено значение. Проблемът може да е в неговия характер.
  8. А какво е продължението на историята с другото твое момче? Поддържате ли контакти все още или вашите взаимоотношения са вече история? А как завършва историята с първото момче (с лъжеца)? Разказът ти спира неочаквано.
  9. Когато пак получиш такова съобщение, просто потърси (някъде най-долу в текста) възможността да се отпишеш (да отпишеш имейла си) от списъка с имейли, на които дадената фирма праща спам (нежелани и непоискани съобщения).
  10. Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти? Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги. С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора. Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност. Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."
  11. Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.
  12. Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.
  13. Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад. Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата. Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."! Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.
  14. Колкото до обидите, за тяхната размяна са необходими двама. Така е и в любовта - пак са необходими двама. Престани да го обиждаш първа и, ако/когато той те обиди отново, ти не отговаряй на обидите му. Ако те нарича с обидни думи (примерно - глупачка или друго), отговори му да не съди за теб по себе си. И - толкова. Може пък този неочакван отговор да го откаже от обидите и от закачките. От друга страна, съществува и теорията за конспирацията. Неговото поведение спрямо теб може да е провокирано от някой друг, например - от неговите съученички, които са те завели при него. Напълно е възможно. Проучи и тази версия.
  15. Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена. Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми. Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление. Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави. Дерастежът не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята. Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия. Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще. Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление. Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост. Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни). Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди. В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса. Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като: - намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата); - постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие); - прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели; - влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество. - възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване); - Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата значително се увеличава. - Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата. - Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм). - От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло. - Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води. - Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд. - Свеждане до минимум на производството на отпадъци. - Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно. - Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство. Ето петте стъпки в правилната посока: - намаляване на консумацията; (reduce) - поправяне на това, което вече имаме; (repair) - повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse) - рециклиране на старото в ново, (recycle) - възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine). Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци. Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили. Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо. Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото. Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък. Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти. Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване? Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=
×