ISTORIK

http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=Ffy_ygFdEmQ

Може би трябва да загърбиш за малко перфекционизма и прекалената подреденост. Пробвай да поживееш с елементи на "творчески безпорядък"! Понакога хармонията на хаоса е за предпочитане пред хармонията на подреденото ежедневие, програмирано по часове и минути. Хубаво е да се стремим към съвършенството във всичко, но това не бива да се превръща във фикс идея, в мания.

За да промениш света и хората около себе си, промяната трябва да започне от теб самата. Промени първо себе си, а след това ще виждаш себе си, света и хората в него с други очи. С всеки избор, който правиш, с всяко взето решение, с всяко действие или бездействие полагаш основите на промяната, която желаеш да постигнеш, и предначертаваш своето бъдеще. В света има по много от абсолютно всичко – добро и зло, любов и омраза, радост и тъга... Но ние виждаме в света предимно онова, което е в нас и онова, в което вярваме. Светът, който виждаме, съответства на нашите най-дълбоки вътрешни убеждения, чувства, мисли и нагласи. В нашия свят влизат хора, отговарящи на вярванията и очакванията ни. Привличаме определен тип отношение към нас, попадаме в сходни ситуации, които отразяват наши убеждения, страхове или неосвободени негативни чувства. По този начин ние виждаме света, пречупен през призмата на своя вътрешен свят. Външният свят е просто отражение на нашата собствена същност, а хората в живота ни са огледало. Светът отразява нашите чувства, нашите настроения и нашето душевно състояние. Когато не ви харесва как хората се държат към вас, е необходимо да откриете кое е това нещо във вас, което привлича подобен тип отношение, тоест кое ваше качество, убеждение, чувство или мисъл отразява това отношение. Проблемите, идващи от неспособността на хората да общуват пълноценно помежду си, се дължат на неспособността им да общуват със самите себе си. За да разберем другите по-добре, трябва да разбираме първо себе си. А за да оценим мястото си на този свят по-добре, трябва да имаме познания за света, да разбираме неговите механизми и историческите причинно-следствени връзки. Да виждаме детайлите и ролята им, заедно и поотделно, в цялостната структура на битието. Широката обща култура е положителен белег, присъщ на будния и активен ум. Въпросите водят търсещите по пътя на познанието. Любознателността и стремежа към познание и осъзнаване са инструменти за качествено развитие на личността. Пълноценният човек се стреми към постигане на хармония и изграждане на взаимноползотворни и положителни взаимоотношения с хората около себе си, винаги и навсякъде. А за да може да бъде полезен и да помогне на някой друг, човек първо трябва да може да бъде полезен на себе си и да може да помогне на самия себе си, а именно да - разреши собствените си проблеми. И чак след това да се бори заедно с други хора за разрешаването на колективните проблеми. Стремежът към постоянно вътрешно развитие е начин на мислене, начин на живот. Самообразовай се, информирай се, бъди "в час", мисли, разсъждавай, споделяй, изказвай мнението си, уважавай тези, които те уважават и не мрази останалите. Стреми се към разгръщане на интелектуалния си потенциал, като степен на вътрешно развитие и личностно усъвършенстване. Изграждай себе си като личност и характер. Ако се опитваме да променим хората и света, това ще се окаже като бездънна яма, която никога не може да запълним и винаги ще бъдем разочаровани. Първо - защото хората могат да се променят, само ако сами пожелаят това. Освен това, в света винаги ще има всичко, а и представите за добро и зло са нещо относително. Няма как да нагодим всичко и всички в света според своите представи. Не винаги можем директно да въздействаме и върху обстоятелствата. Но ние можем да променим своя свят и отношението към себе си - като се освободим от негативните чувства, от тежестта на миналото, от всичко онова, което ни пречи. А когато променяме своя вътрешен свят, с всяка промяна в нас се променя и всичко около нас. Вижте своето отражение в огледалото и приемете това, което виждате - това което сте сега! Да, вие в момента сте такъв, не сте идеален, имате недостатъци, слабости, страхове, като всеки друг човек. Но полза от самообвинения няма. Няма и да има. Това, което трябва да направите, е да поемете отговорността за собствения си живот, да си сверите часовника си с това, което ви показва светът около вас и да използвате отражението, за да се развивате и да подобрявате живота си. Можем да променим отражението си в огледалото, само ако променим оригинала, тоест - самите себе си - в желаната посока (духовна, психическа, физическа...). Пожелавам ти успехи по Пътя на промяната!

Ето два калкулатора на "идеалното" тегло: http://www.calculator.bg/1/idealno_teglo.html#pog http://www.zdravoslovno.com/calculators-ideal-weight/ Калкулатор за индекса на телесна маса: http://www.otslabvam.com/index.php?page=calculators&calc=bmi Ще останеш доста изненадана! Казваш, че при височина от 170 см и тегло 60 кг. се чувстваш дебела... Знаеш ли колко жени, тежащи два пъти или три пъти по толкова, биха дарили душата си на дявола, само и само да са а твоето място и да тежат колкото теб? Опитай се да се поставиш на тяхно място и ще видиш, че няма нужда от такова черногледство...

Камъкът наистна си тежи на мястото, но пък дяланият камък пасва навсякъде, където го поставиш.

Може би дистресът ти е дощъл в повече. Една кратка почивка - от всичко и от всички - на планина или на море, а може - и някъде в чужбина (по което и да е време на годината) би могло да те отдалечи от проблемите, да те успокои, да те зареди с нови сили, с нови впечатления и емоции. Ако не харесваш тялото си, опитай се да го промениш! Алкохолът, тютюнът и наркотиците само ще влошат положението. Откажи се от тях! Започни да тенираш фитнес + някакво бойно изкуство! Това също би могло да подобри нагласата ти към собственото тяло. Разбира се, докато тренираш, би могла да слушаш "вярната музика". А ти какви стилове метал слушаш? Опитай се да заобичаш тялото си! Прави като децата! Децата се гледат в огледалото и целуват образа си в него. И ти целувай образа си в огледалото, заобичай тялото си - то е твое и ти не можеш да избягаш от него. Но можеш да го подобриш - чрез повече движение, с упражнения, с правилна диета, със спиране на вредните вещества и токсини. Ако съумееш да обикнеш тялото си или - поне да се примириш с него, мисля, че част от дистреса в живота ти рязко ще спадне.

В този ход на мисли трябва да добавим също атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки. Видяното в музеите на мира (музеите на атомната бомба) в двата града е много ужасно. След посещението на такъв музей всякакво позитивно и оптимистично мислене ще се изпари от главата на посетителя. Hiroshima Peace Memorial Museum http://atomicbombmuseum.org/ http://www.pcf.city.hiroshima.jp/top_e.html http://www.pcf.city.hiroshima.jp/virtual/index.html Nagasaki Atomic bomb Museum http://www1.city.nagasaki.nagasaki.jp/peace/ И все пак, има място за оптимизъм - градовете Хирошима и Нагасаки са построени отново - от нищото и днес са космополитни градове.

А какви интереси имаш? С какво ти се занимава? Какво си опитвала и кое мислиш, че наистина НЕ е за теб? Има психологически тестове (дори - и в интернет, онлайн), които биха могли да ти дадат някаква по-обща насоченост за една или повече области на образователно и професионално развитие.

Съгласен съм, но пък се сещам за следното... Имаме няколко много хубави поговорки: - Преклонената глава остра сабя не я посича. - Всяко зло - за добро. - И това ще премине, и това ще се свърши. Този начин на мислене е част от причините за почти двата века византийско и за около петте века османо-турско владичество в нашите земи. Ето още един чудесен пример за положително мислене: Песимистът казал, че от това положение на нещата по-лошо не може да бъде. А оптимистът му отговорил, че може, и още - как!

Здравей, Турмеон! Според мен, не би било зле да си починеш от мъжа си. И двамата да си починете малко от другия. Какви са възможностите? Ако все още някой от вас е студент, той може да отиде за един семестър в чужбина по програма Erasmus. Ако и двамата сте студенти, най-добре е да сте в различни държави, в различни градове или поне - в два различни университета. Друга възможност е някой от вас да се върне в родния си дом за малко (примерно - за седмица, най-малко)... Третата възможност е следващият път, когато сте в отпуска, да си починете всеки на различно място. Единият да иде на море, а другият - на планина, например. Идеята на това "упражнение" е да можете да се срещнете с различни хора, да смените домашната обстановка с по-различна. И най-важното - всеки от вас да има възможността да остане насаме със себе си и да си изясни какво иска от себе си, от живота, от човека до себе си... И каквото още го тормози. След като отново се съберете, може би, нещата ще тръгнат в някаква (поне малко) по-добра посока. А може да се наложи и да седнете и сериозно да си поговорите, да си изясните взаимно един на друг житейските стратегии. Пробвайте този вариант и, ако не друго, то поне ще се поразсеете малко и ще си отпочинете един от друг. Тъкмо ще разберете дали единият би липсвал на другия (и обратното). Разбира се, че каквото и да се случи с вас в бъдеще, е хубаво да си останете приятели. Защото не е толкова важно да имаш до себе си филолог, преводач, икономист, учител, масажист, продавач или каквито там професии имате. По-важното е да имаш до себе си приятел, с когото винаги да имаш какво да си кажеш и с когото винаги да ви бъде приятно да сте заедно. В една сериозна връзка общите преживявания и общите спомени са много важни. Сексът също е (много) важен, но не бива да бъде единственото важно нещо. Той е приоритет до време, като след един момент на преден план минава речевото общуване. Ако вашата заедност и вашето речево общуване не ви доставят удоволствие, надали сексът би оправил нещата. Преди всичко се обичайте, бъдете приятели, опознайте себе си и другия, пък нататък - каквото сабя покаже!

Промивката на мозъка e част от характеристиките на новите постиндустриални общества. Няма нужда от физически окови, когато могат да ти наложат психически ограничения и програмиране да си "щастлива" кукла на конци. Ако не си дадем сметка, че сме транквилизирани, че обществата ни са на транквиланти (успокоителни), че "позитивното мислене" носи фалшиво успокоение и няма дори и наченки на опит за справяне с трудностите, няма никаква трезвост, ще загубим свободата си и ще загубим всичко останало след това. Един човек, подложен на транквиланти, не може да види проблемите си, камо ли - да се пребори с тях и да ги преодолее. И как би могъл да ги преодолее, докато си повтаря като хипнотизиран, че всичко е наред, че няма никакви проблеми и, че е щастлив? Проблемът е, че такъв човек не би се и замислил дали действително е щастлив, всичко ли е наред, има ли някакви проблеми.

Струва ми се, че това интервю разбива на пух и прах теорията на зеландизма (на Вадим Зеланд), по която бе залитнал нашия бивш съфорумник "Системен". А именно - че можеш да си създадеш някаква своя собствена мислена реалност, в която да спечелиш на тото, да ходиш по вода, да летиш, да минаваш през стени... Системния искаше да бъде нещо средно между нинджа, Иисус Христос, Батман, Спайдърмен и други чудотворци.

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. - Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? - Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. - Развита ли е тази индустрия и у нас? - Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители. Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава. Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна. Това прониква и във фантазиите на политиците, и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи. - Кое всъщност прави позитивното мислене опасно? - Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене. Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими. - Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие? - Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си. Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого. - Доколко са напреднали тези процеси у нас? - Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността. - Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре? - И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси. - Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия? - Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората. - Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти? - Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си. Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред. Интервюто взе Лиляна Филипова. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032

Аз все още не съм родител и не съм стигнал до проблемите на родителството. Не участвам в родителски кооператив и като специалист. Просто самата тема ми е много интересна. Тези родителски самоинициативи са интересни от гледна точка на това, че става дума за неформално и алтернативно (извъндържавно) образование и възпитание.

Сетих се да попитам и още нещо... Родителският кооператив предполага родителите на ротативен принцип да са учители, възпитатели, бавачки, психолози, да пазаруват, да готвят, да чистят... А какво правите в случай, че и двамата родители работят и то - повечко часове в денонощието? Ако са живи и здрави бабите и дядовците на детето, няма проблем те да се включат, но ако не са живи, ако са тежко болни или пък живеят далече, тогава какво се прави? Да, родителите ще могат да поемат своята част от разходите на кооператива, но къде остава идеята те да са близо до детето си?

Една интерена разновидност на алтернативното образование са родителските кооперативи. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13888&hl=

Както всяко нещо, и тази инициатива си има своите плюсове и минуси. Да видим какви биха могли да бъдат те... 1. Плюсове, положителни неща: - Алтернатива както на детската ясла, така - и на детската градина. Една такава организация позволява децата да бъдат "гледани" чак до тяхната училищна възраст. - Средата е близка до семейната. Роднините на децата могат да са заедно с тях в кооперативното детско заведение. - Децата не са прекалено много, на всяко дете може да се обръща индивидуално внимание по всяко време. - При достатъчен брой деца тази инициатива може излезе по-евтино от посещаването на частна ясла или детска градина - Постоянен родителски контрол върху методите на възпитание на децата, материалната база, условията, хигиената, храненето, дневния режим, физическата активност и учебния материал. - Ако някой от коопериралите се родители има педагогическа правоспособност, може да се включи като учител в кооператива, особено - ако е безработен. - Възможност за активно участие на родителите при избора на учители, възпитатели, психолози, логопеди, лекари и зъболекари, книги, учебници, учебни помагала... - По-малък брой деца, отколкото - в яслите, в детските градини и подготвителните групи в училищата, следователно - по-малко вируси и бацили. Никой няма да води болното си дете, за да не се разболеят останалите деца. - Това е една интересна възможност за родитеите, а също - и за бабите и дядовците, при наличие на желание от тяхна страна, да участват активно и да помагат в отглеждането на децата/внуците си. - Ако се съберат достатъчно голям брой деца, и ако има спестени пари, има възможност някое семейство да прескочи плащането на една такса, ако са настъпили някакви временни финансови затруднения (примерно - смърт на баба или дядо). - Родителите могат по-дълго време да бъдат с децата си. - Може да се събере кооператив от родители, които са приятели, съученици, състуденти или колеги (и се познават от по-рано) - Ако се съберат непознати семейства, това е възможност за нови познанства и приятелства между тях. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Получавате още едно семейство – сприятелявате се с децата, с родителите им, дори с бабите и дядовците им, с преподавателите и психолозите... - Възможно е родителският кооператив да прерастне в частна детска градина, в начално, а после - в основно и средно училище. Така родителите ще могат да бъдат по-близо до децата си през цялото им детство. 2. Минуси, отрицателни неща: - Възможна е моментна нестабилност на организацията – ако поради някаква сериозна причина едно или повече семейства се откажат в даден момент, финансовата тежест върху останалите може да стане непосилна. В такъв случай ще трябва да се търсят нови семейства за попълване на първоначалната бройка. - Може да излезе значително по-скъпо от държавните ясли и детски градини. - Нееднаквост на месечните разходи за семейството – няма как да се фиксира една постоянна месечна такса – тя ще варира всеки месец, в зависимост от възникналите разходи. - Понякога може да бъде много трудно да се намери добър възпитател, който да прегърне идеите и разбираниятана родителите от кооператива за отглеждане на децата, а също - философията и ценностите им. - Трябва да се намери подходящо помещение с приемлива цена на наема, ако някое семейство не разполага с някакво подходящо помещение (апартамент или къща с двор) - Няма възможност да се възстановява месечната такса, в случай, че нечие дете (или нечии деца) е било болно. Така реално дори и цял месец някое дете да не е посещавало общата ясла/градина, семейството му ще трябва да се включи в месечното покриване на общите разходи. - Ако един родител не е готов да поеме своите отговорности и задължения, той не би могъл да бъде част от кооператива. Всеки един кооператив функционира спрямо това, доколко сдружените родители в него имат възможността да се включват във всяка една дейност. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Колкото и да са сходни идеите на сдружилите се родители за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всички аспекти. - Месечната парична сума, която родителите трябва да отделят, може да се окаже значително по-висока от таксите в държавните детски градини и да се доближава до таксите в частните детски градини. (100 - 500 лв на месец). - Родителският кооператив не представя образователни услуги, както това прави частната детска градина, затова родителите в него не могат да разчитат на финансови печалби. 3. Как стоят нещата в общинските или частните детски градини и училища: - Родителите не могат да избират нито местоположението, нито материалната база, нито учителите, нито учебната програма, нито пък - другите деца. - Липсват достатъчно места и по тази причина в детските градини детските групи са твърде големи и е по-трудно да се обръща индивидуално внимание на всяко дете по всяко време. - Общинските детски градини може да са центрове за социална дресировка, вместо - среда за креативно развитие на децата. - Броят на учителите, възпитателите, психолозите, логопедите, лекарите и зъболекарите понякога може да не е достатъчен. - Понякога средата е агресивна - изпълнена с физическо и/или вербално насилие, от страна и на децата, и на служителите в детската градина. - Не всяко училище има възможността да осигури предучилищно обучение. - В предучилищните групи на някои училища се обучават деца на различна възраст (4, 5 и 6 годишни). - За съжаление, вместо да става все по-гъвкава, образователната ни система става все по-твърдоглаво неадекватна.

Още едно интересно интервю: http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_l.a_c.327_i.247681.html И още една статия: http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/kooperativ/

Попаднах на интересно интервю по темата: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/9606-roditelskiyat-kooperativ-lyubov-grizha-i-spodelyane/

Здравей, Сантал! На мен ми е интересно каква е програмата, по която децата във вашия кооператив се обучават.

Според мен по-, по-, най-важните събития на 2012 г. са следните: - Смъртта на Негово Светейшество патриархът на БПЦ - Максим и борбата за патриаршеския престол в България - Отварянето на досиетата (на ДС) на българските митрополити - Даряването на три светогорски икони ("Достойно йестъ", "Всецарица" и "Геронтиса") на три храма в България - Приемането на стратегия от страна на БПЦ в областите църковна просвета, катехизация и духовна култура - 100 годишнината на храма "Св. Александър Невски" в гр. София - Успешният атентат, проведен пред летището в гр. Бургас - Природните бедствия (наводнение, земетресение, горски пожари) - Кадровите промени в българската армия - Позицията на българия СРЕЩУ определянето на конкретна дата за започване на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС - Скандалите в съдебната система - Спортните ни успехи в областта на индивидуалните спортове - борбата, бокса, джудото, сумото, гимнастиката, шахмата - Отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона и в еврозоната

Ако нашето момиче и румънеца не са желани в България, Румъния и/или Гърция, има много други държави по света, в които те двамата могат да се преместят и да заживеят заедно. Ако пък връзката им е виртуална, значи са заедно някъде в дебрите на интернет.

Пожелавам на всички вас весели празници, здраве, щастие и много сбъднати мечти през 2013 г.!

Срещал съм идеята, че Адам и Ева са били твърде малки или твърде млади, когато опитали от плода на дървото на познанието (за добро и зло). Господ е щял да им даде да го опитат, но - по-късно, чак когато те порастнат.

Да, така е, но по принцип, ако с някого нямате какво да си кажете онлайн, няма да имате и какво да си кажете офлайн, на живо, очи в очи.