ISTORIK

Ами тя ви я е казала, но вие не сте склонен да вярвате... вие не искате истината - вие искате да ви каже това, което вие си мислите. 
 
Една добра подборка за ревността

В подобни случаи е добре човек да обърне ролите в ситуацията и да си представи себе си на мястото на другия, а него на своето. Заедно с качествата.... Как бихте се почувствали, ако момичето ви подозираше в същото, в което вие подозирате нея? И как щяхте да я убедите в правотата си? Добре разбирате, че по никакъв начин на може да се докажат подобни неща - както казва народът - едва ли някой им е светил. В същото време твърденията на мъже, че са имали връзки с жена съвсем спокойно могат да бъдат безпочвена хвалба или много силно преувеличаване. 
Нека да предположим, че е имала някакви връзки, за които намеквате, взела си е поуката от тях и е решила да поеме по друг път - сериозно и завинаги. Това е по-сигурно дори, ако никога не е правила подобни неща, защото е възможно в бъдеще да си позволи нещо само от любопитство и за адреналин. 
Има и още една логика - като му писне на тормозения партньор и му пада пердето и си казва "така и така ме тормозят, поне да има за какво". 
Според мен решението е постепенно да осъзнаете, че ревността е симптом за притежание, а не за любов към  човека до нас. Вие бихте лис е чувствали добре, ако най-близкият ви човек мисли за вас и вашия живот като за своя собственост? 

Форумен стожер
Форумен стожер е човек, на чийто рамене се крепи голяма част от форума. За него е върло прегрешение, ако в личния му профил са записани по-малко от 10.0 поста на ден. Стожерът държи на дълги, смислени и заинтиригуващи постове, но не подбира темите, в които да ги пусне. По този начин той съумява да разбуди интереса и да подкара интeлигентен спор дори в най-нафлудената тема. Стожерът има няколко свои любими форумни потребители, в чиито теми се проявава по няколко пъти на ден. Той не пречи на никого – обикновено хората следят с интерес неговите прояви. Някои предпочитат да подминат поредния дълъг пост, но така автоматически подминават темата, тъй като тя неумолимо се е завъртяла около изкаванията му. Стожерът следи киломеричните мнения на другите като него. Ето защо винаги е готов да поздрави някой, който го е изпреварил с дълогото постване.

Форумен свежар
Този див ентусиаст е готов да ни сюрпризира винаги с постовете си. Учудващо е колко умело се справя с всичко – от създаването на нова тема до закачливото флудване тук и там. Неговият мироглед се крепи на раменете на най-свежите и оригинални идеи и той е способен да пренесе това във всяка буква от своя пост – от заглавието й до веселяшкия му подпис. Форумният свежар може да не е човекът с най-умните изказвания във форума, но е любимец на всички, защото е способен да разнообрази тягостаната атмосфера, създадена от затормозените с лични и световни проблеми съзнания на потребителите. Той има неуморима енергия да намира интересни текстчета, шегички и бисери из интернет и да ги пейства хаотично из секциите на форума, без да се страхува, че някоя от темите му може да се окаже “преместена” от чевръстите ръце на админа. Ако случайно някой реши да оплюе свжарчето, че се занимава с глупости и поства само клишета или чужди смешки, най-много да се сблъска с пълен непукизъм от страна на разглеждания сега субект или да срещне неудобрението на поразсмялите се потребители, които съвсем изненадващо и неангажиращо са прекали няколко минутки, забавлявайки се с наистина добре измислени и събрани смешки.

Форумни ветерани
Когато форомът понатрупа годинки, се откорояват и потребителите, останали, въпреки непостяността на ветровете на промяната, духали през годините... Това са потребителите, около които има някава загадъчна аура, и които, ако преодолят мързела и леността си, натрупани от многогодишното киснене във форума, постват мнения, пълно с много мъдрост и истина. И въпреки, че говорят така, сякаш са видели вече всичко, много потребители държат на тяхното мнение и го уважават. Ветераните винаги могат да изненадат околните с нещо неочаквано свежарско или много умно, а много рядко ще видим някой от тях да се изкаже неуместно или да "сдуха" някоя тема с безсмислен пост. Ветараните са по склонни да отбягват и пренебрегват глупостта на другите потребители, отколкото да я критикуват и само в екстремни ситуации биха се решили да понатупат някой с тъпата страна на нащърбения си меч, видял какви ли не велики форумни битки. Интересът около тях се крепи до известа степен на любопитсвото колко ли още ще издържат преди да грохнат съвсем. Ето защо всеки път, когато някой от тях влезе във виртуалното пространство, всички други притаяват дъх, за да могат да засекат дори и най-леките признаци на болест, лудост или умора у ветерана. Но ветераните от своя страна са твърдо решени да докажат на какво са способни и не се отказват лесно от престижното място, което са си извоювали заслужено.

Форумен шут
Ако на форума му провърви, шутът е участник със симпатично чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми. Ако форумът е преследван от лош късмет, то шутът си пада по плоски шеги и закачки.

Пришeлецът
Този няма нищо общо нито с останалите членове, нито - с тематиката на форума. Той е футболист във форума на адвокатите, привърженик на "Левски" във форума на "ЦСКА" (или - на "Ливърпуул" или "Челсий" във форума на "Манчестър юнайтед"), строителен работник във форума на клуба по шев и кройка, цирков артист във форума на хирурзите, ловец на мечки гризли във форума на шахматистите, мотоциклетист във форума на каратистите и така - нататък. Технически погледнато, той не нарушава правилата на форума, мъчи се да дава адекватни мнения и понякога успява (случайно!), но никой не може да си обясни, какво всъщност търси той там и защо виси по цял ден във форума.

Модераторският ник
Общият ник (прякор), зад който се крият група модератори (примерно – Хидрата, Триглавата ламя и др. под.) - това е профил на фиктивен "потребител", зад който "надничат" няколко души, скрити в колона зад първия. Никога не можете да знаете кой от тях пише нов постинг в дадена тема или гласува в анкета. Може да е всеки един от групата. Стилът на писане на този "потребител" е смес от стиловете на всеки от модераторите, скрити зад него. За щастие, се среща сравнително рядко.

Научният работник
Брилянтен български език, брилянтни правопис и пунктуация и много висока обща култура, приложими, конструктивни и адекватни идеи. Високо ниво на толерантност. Може да е учител или университетски преподавател. Понякога е и двете. Изказва се само по теми, за които има изчерпателни знания. Коригира конструктивно грешките на другите потребители и избягва да влиза в спорове, макар понякога да му се налага да го прави.

Домакинята
Появява се в темите, свързани с живота, дома, пътуванията и винаги е склонна да сподели опит, често - примесен с примери от нейното семейство. Приема форума като онлайн разговор с приятелки.

Тийнейджърът
Пише рядко, предимно - неграмотно, или - на latinica, понякога - само с ГЛАВНИ БУКВИ или - с думи, които са толкова съкратени, че дори не се разбират. Слага много емотикони. Не спазва правописа и пунктуацията. Понякога създава теми, в които апелира за премахване на граматически правила, които е разбира или - на букви от кирилицата, които не ползва. Не знае броя на буквите в кирилицата.

Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората.
През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие.
Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава.
Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях.
Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота.
Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството?
Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич!
Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. 
А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт  или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни.
Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! 
Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!
 

Веднъж в трамвая едно около 10 годишно , през целия път (15 мин ) се уговаряха ( по телефона) със съученик, кой при кого да дойде .Той ли на последната врата или другото отпред до ватмана .   Няма лошо .
Дори : мъжете не обичат играчки . те ги обожават.
Само вижте проблемите в ,,психотерапия онлайн "   Повечето са вследствие намалени комуникативни  способности или заседнал живот .Все придобивки покрай  новите технологии ...Все още очите ни са в основата при общуването .
  Но имам един проблем . Не ми е ясно това често споменавано общуване със себе си .Не е ли по точно да се каже превъртане на спомените , разиграване на ситуацията . А общуването с висшия Аз  , тези преди нас са го наричали  разговор с Бога . Нещо ми се размива това ,, общуване със себе си" ...  Не , най точно е да се каже  възпитаване и облагородяване на звяра . Някакси е грубо , простовато май . Ще трябва да прочета повече мнения и да .......пообщувам със себе си .
 

Много верни неща има в клипа, за съжаление. Бедата е в самочувствието, което добива собственикът на един такъв телефон - да го ползват за тях е синоним на "една класа по-нагоре", а другите занимания влизат в категорията на "скучни, глупави, старомодни", вкл. четенето на книги. Докато един ден с гордост не заявят, че не са прочели нито една книга. 

Идеалното общуване е обмен на енергии-колкото отдаваме,толкова и получаваме.За съжаление това се случва рядко.
Понякога се случва да отдадем повече енергия отколкото получаваме.Нормално е,но ако започне да става винаги,трябва да се замислим дали да не ограничим(или прекъснем) контактите си с човека който "краде" енергията ни.
Случва се и друго-получаваме повече,отколкото отдаваме.Ако стане системно трябва честно да си отговорим на въпроса дали пък не сме се превърнали в енергиен вампир.

Човек винаги трябва да намира време за да пообщува със самия себе си.Това е начинът да балансира енергиите си,за да може продължи пречистен напред.

Не искам
В живота - камъни бол.
Стават и за хвърляне, и за строеж на мостове.

"Общуването започва, когато човек престане да вижда само себе си, когато започне да живее чуждия живот като свой, когато намери в щастието на друг своето собствено щастие. Да общуващ, означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаместимост.

Общуването е отговорност, а участието в живота на друг човек е избор, който Азът прави за себе си, този избор придава отговорност на учасността. Избирайки за себе си, аз избирам за другия.

Общуването изисква безусловно уважение към тези, с които общуваме. Засвидетелстването на уважението става чрез признаване на ценността на другия. Себеприемането е условие за приемането, а с приемането започва общуването. Себеприемането се основава на чувстветулността, която имаме за собствените си силни страни - способности, талант, добродетели, черти на характера. Несебеприемането, с което мога да се обградя, създава само тревожност, несигурност, депресия и цинично отношение към себе си.

Общуването се изгражда върху доверието, да се довериш, означава да се повериш на другия. Доверието предполага съзнание за възникване на добри и лоши неща, съзнание за зависимост от чуждите действия, антиципиране на определено страдание, антиципиране на конструктивно пжведение. Доверието е свързано с преодоляването на страха от това, че можем да бъдем наранени или отхвърлени. То зависи от нагласите ни към другите и към самите себе си.

Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но и честност. Дълбоката загриженост не се изразява в скриване на разрушителното поведение на другия само защото се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени. Честното изправяне срещу слабостите открива възможност да предпазим другия от повторение на грешките. "
източник

Ина!
Мисля, че и обратното също е вярно - отношението ни един към друг определя общуването ни. Когато подхождаме към контакта с някого резервирани и подозрителни, то общуването между нас е заредено с това подозрение и често води само до затвърдяване на резервираността. Обратно - когато започваме общуване с позитивно отношение към човека, ние забелязваме позитивното в него, в отношенията си, с това ги "подобряваме"...
Отдавна ми е интересен и един друг аспект - общуването с хора в пряк контакт и въртуално - тук в нета. Чувала съм и чувам доста негативни мнения за второто - аз лично тук общувам понякога дори по-пълноценно..
Как е при вас?

Всички ние се нуждаем от приятели, любими, партньори, хора с които да споделим радости, мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните ни струни и обогатява и най-затънтените кътчета на душата ни.Всички се нуждаем от дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност и въпреки това често остваме на разстояние един от друг, не желаейки или неможейки да протегнем ръка и да осъществим пълноценен контакт.
Нуждаем се от нови подходи и по-голяма готовност за изследване на възможностите при взаимоотношенията между хората.

Как общуваме, умеем ли да общуваме, с кого общуваме, защо общуваме? Коя е притегателната сила, която сближава хората и коя е тая сила, която ги раздалечава. Общуването като начин на изява. Интровертност, екстравертност. Как реагираме - в ролята на инициатори и в ролята на ответници. Какво очакваме от общуването и какви са резултатите.

Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец.
Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно. 

Вината определено не е в сенсея, защото той прави всичко по силите си да бъдем добри хора, да уважаваме другите и да сме честни. Даже си няма на представа какви обиди са изричани от двама ни. 
Прочетох няколко пъти постовете ти, мислих, мислих и откъдето и да го погледна, говориш верни неща. Не знам защо се чувствам длъжна да отговарям на бебешките му обиди, дори не знам защо изпитвам нещо към него...логично обяснение явно няма да намеря за втория въпрос. Помислих обаче по първия и осъзнах защо се държа по начин, който аз самата не одобрявам.
Винаги се държа с другите, както те с мен, приемам това за справедливо. Имайки предвид факта, че съм зодия везни с асцендент везни, напълно нормално е да ценя справедливостта. Само че след кратък размисъл се зачудих - защо според мен е справедливо да казвам на другите това, което не искам те да казват на мен? Определено трябва да променя характера си коренно, за да постигна каквото и да било.
Благодаря ти, че ми наля малко ум в главата! Определено вината не е в него, а у мен. Ще опитам да осмисля действията си и се надявам, че положителен резултат ще има. 

Общо взето бели кахъри, но за вас това сега е на преден план. Щом е така отсвирвайте останалите, които не ви харесват и толкова, да говорят каквото искат . Има една приказка: кучетата си лаят,керванът си върви,още малко и ще завършите училище и ще се разпръснете, дори няма да им помниш имената на всичките си душмани. Повярвай, в живота могат да се случат доста по тревожни неща, отколкото тези, които се случват сега с вас.

След като дълго си живяла с двама, и не си успяла да определиш кой все пак е по-добрия от тях
значи никой от тях не е бил най-подходящият за тебе.
 
Съветвам те да прекъснеш връзката си и с двамата (надявам се да не си много материално зависима от тях и да можеш да продължиш и сама)
 
След това остани известно време сама, без мъжко присъствие, за да се самооцениш и да разбереш какво всъщност искаш
 
А по натам, истинският мъж сам ще дойде

Да, нищо ти няма. Спортът ще увели притока на кръв към мозъка и нереалността ще изчезне.

Вярата е нещо прекрасно! Там е работата, че когато правилата за липса на секс преди брака са били създавани, хората са се женели на по 13-18 години. Кой какво и тогава е спазвал, не е много сигурно, но в съвременния свят, в който браковете се случват обикновено след 30, че и повече годишна възраст, това правило приложено към съвременните условия, може да доведе до много проблеми. Защото ако младият човек не е семеен примерно до тридесет, какво се случва? Хронична мастурбация, порно, секс по различни начини, което обаче не е приемано за секс единствено в ума, но на практика си е подвид секс... МНого добро правило - няма секс преди брака. Наистина прекрасно правило, но добро, когато бракът се сключва овреме... Така че, или брак, или предложи в световния конгрес на деноминацията си преразглеждане на правилото! Или, по-приземеният и реален вариант, виждане, че правилата се дават за хората за да им помагат, не да им пречат. Както се казваше в една мъдра книга: "Съботата е за човека съзадена, а не човекът за съботата!"...  С последното намеквам, че по-адекватния вариант е допир до вътрешната мъдрост. Виждане, че системата, към която се равняваме, е за да служи на мъдростта и любовта в нас, а не последните да служат на системата. 

Темата май доста се измести.

Проблемът на Системен се състои в неговото нетърпение.Иска да се промени с едно щракване с пръсти, да заспи един и да се събуди някакъв друг.

Днешното поколение ученици и младежи нито може да мисли, нито - да потърси информация в интернет, нито - да намери книга в библиотека. Всичката информация трябва да му се дава в сдъвкан и изплют вид.

От друга страна, той не чете критично. Предоверява се на съмнителни и псевдонаучни източници.

От диалога си с теб разбирам, че искаш някаква промяна, някакви умения, някакви неща - тук, сега и веднага.

Това е невъзможно, освен в детските филми.

Пръстени и лампи, пълни с духове, не съществуват (или пък пещерата на Аладин все още не е открита от археолозите).

Има един друг пръстен - този, за който се борят Арабела и Румборак. Завърташ го около пръста си, на който си го надянал, и това, което искаш, се получава... тук, сега и веднага.

Ето ти двата сериала - "Арабела" и "Арабела се завръща". Това са детски сериали от моята младост.

http://vbox7.com/play:587ec091

http://vbox7.com/play:83902614

Бих променила категорията Топ допринасящи на Най-активни потребители. Изразът топ допринасящи е странен и не е подходящ.
Платформата си остава все така свежа и хубава, просто трябва да се опознае повече. 
 
 

Диляна може да е права, че възрастта оказва влияние на поведението, но аз твърдя, че това се отнася само до определен процент от хората в това отношение.Трябва да ти кажа, че познавам хора на 50- 55, които живеят чрез лъжа, те просто са си такива, не могат без да лъжат, независимо дали е в личния живот, работа или др.социални отношения. Това поведение те си го намират за нормално. С годините те остаряват, но няма промяна в съзнанието и поведението. Такива хора може да минат през сериозни, разтърсващи премеждия в живота си, но не всички се променят, някои ак си остават актьори, хитреци, смятащи, че сценарият им е блестящ и никой не може да го пропука.  Смятам, че за теб е добре, че връзката е приключила така.

Историята е често срещан сюжет на хора, които са създали връзка в ранна възраст, когато емоционалната зрялост още не е изградена. Ако правилно пресмятам вашата връзка е започнала, когато си била на 15 години, което означава - дете. Все още са в ход развитието на емоционални модели, концепции за основни житейски ситуации, вярвания, морални норми и принципи. Те дори на 24 все още са в процес на изграждане. 
Както ти така и той не сте били наясно с това кои сте, какви сте и какви са точно желанията ви. След излизане от семейството и свободата в отношенията експериментите и запознаването с различни модели е част от естественото израстване. 
Той се е държал с теб като с дете, защото ти си била дете. А той е влязъл в ролята на баща. Това са позиции, които не са задоволителни за никого. Затова и се разпадат през конфликти. 
Той има нужда да бъде мъжа и да вижда в теб жената. Може би ще се срещнете пак, вече пораснали. Или ще срещнете други партньори, които да отговарят на търсенията ви.
 

Да, Диана. Там, където има квадратчета, може да се дават повече отговори, а където има кръгчета - само по един отговор. В разширената анкета има повече въпроси и логиката им е по-ясна. Понеже не знам колко въпроса мога да задам максимално, се спрях на тези. 
 
Аз не съм питал дали е хубаво или лошо да се идентифицираме национално. Този въпрос липсва и в двата варианта на анкетата. (Изходил съм от идеята, че това е... хубаво.)
 
Нищо не пречи хем да си патриот, хем - космополит.
 
Но мисля, че не е много хубаво да си интернационалист, пък национален нихилист спрямо собствения си народ, спрямо собствената си нация. 

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция  - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.
 
Дерастежът  не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.
 
Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.
 
Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще.  Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.
 
Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.
 
Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата  значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и  разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството  между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като  решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин  обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура  и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя  социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената  отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!
 
 
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=