ISTORIK

Ха-ха. Не знаеш как да се държиш с лоши хора, дошъл си да питаш други лоши хора как да се държиш с лоши хора. По - добре се откажи, докато не е станало по - лошо.

Добър коментар - много поучителен....- бъди себе си какъвто си, защото такъв си добър. 
(Горното е предназначено за Тома... )

Здравей, Тома! Радвам се на това, което прочетох - радвам се, че има млади хора, които мислят като теб. И най-много ме зарадва това, че не искаш да слизаш на тяхното ниво. Продължавай да летиш и да бъдеш себе си. 
Проблемът, приятелю, не е в теб, не е в "злобарите" - проблемът е в скапаната ни система, която ви принуждава да бъдете заедно и така ви заставя да се обезличите, за да не станете "черните овце" в стадото. Тази манипулация започва в училището и продължава в живота. Дано все повече млади хора откажат да бъдат част от нея - все един ден ще успеем да я разбием... 
И това по-горе е написано от учител с първи клас квалификация и 35 г. стаж (от тях 20 в образователната система и 15 в своя школа) - така че и аз съм от "черните овце". Опитайте се да ги разберете - никак не им е лесно да усещат близо до себе си присъствието на свободни хора, а те самите да нямат сили за тази свобода... И когато един човек усеща, че няма сили да полети, той решава да пречупи крилата на другите - така ще бъдете заедно и няма да се чувстват зле от калта в себе си и около себе си. 
Моят съвет - обичайте ги, разбирайте ги, не ги гледайте отвисоко, каквито и да са, каквото и да говорят за вас. Усмихвайте им се и им помагайте, дори и да ви плащат с неблагодарност и завист. Истинската отплата не идва от тях, но нека вие сами усетите откъде идва.... 
Най-добрата победа над един враг е да го превърнеш в приятел.... 

Здравей!
 
Не споменаваш какъв стил карате тренираш... Kакто и да е...
 
В този случай "има човек - има проблем", "има срещи - има проблем", "има общуване - има проблем"...
 
Опитай се известно време да не се виждаш с него и, оставайки насаме със себе си, отдалечавайки се от него (поне - за известно време), да осмислиш вашето, хм, как да го наречем... - общуване, познанство... Не бих го нарекъл приятелство или връзка. А дали е любов, която всеки от вас двамата се опитва да скрие от другите (и другия!) чрез караниците - това не мога да кажа.
 
Как това отдалечаване - от човека и от чувствата - би могло да стане - като избягваш да минаваш покрай класната му стая и като не се виждаш с него на тренировките по карате. Ако може, смени групата. (Ако няколко групи тренират при вашия сенсей, смени часа и групата. Може да смениш дожото, ако той преподава в повече от едно дожо. Или да смениш и сенсея, ако друг сенсей преподава на друга група в друго дожо или в същото дожо, но в друг ден/час.)
Другият вариант е да смениш стила карате, а оттам - и сенсея, и другите колеги - каратеки. Ако тези два варианта са невъзможни, помоли сенсея да не ви групира двамата. Това е най-малкото, което може да се направи.
 
Предполагам, че ако известно време не се виждате или поне не се пречкате един на друг в училището и в дожото, и двамата ще можете да (пре)осмислите отношението си към другия и да го коригирате. Не знам дали и двамата искате другия за приятел(ка) или за гадже/съпруг(а).
 
Ако все пак в този момент сте във възрастта между 6-ти и 10-ти клас, за сериозни чувства на този етап от живота ви е твърде рано да се говори. Вие все още сте деца. Наслаждавайте се на детството си, на образованието си и на тренировките! Животът е пред вас, а любовта няма да ви подмине, бъди сигурна! А дали този Красимир е твоята "половинка" е твърде рано да се каже.
 
Огледай се и провери дали, докато ти въздишаш по това момче, някое друго момче, по-свястно от него, случайно не въздиша по теб...
 
Животът крие изненади. Но някои от неговите изненади ние сами трябва да открием.
 
Успех по Пътя на карате!
 
---
 
Ако се чудиш дали да продължиш в същия стил или да го смениш, може да се консултираш с написаното тук:
 
http://daobg.com/forum/index.php?showforum=69

Здравей!
 
Не споменаваш какъв стил карате тренираш... Kакто и да е...
 
В този случай "има човек - има проблем", "има срещи - има проблем", "има общуване - има проблем"...
 
Опитай се известно време да не се виждаш с него и, оставайки насаме със себе си, отдалечавайки се от него (поне - за известно време), да осмислиш вашето, хм, как да го наречем... - общуване, познанство... Не бих го нарекъл приятелство или връзка. А дали е любов, която всеки от вас двамата се опитва да скрие от другите (и другия!) чрез караниците - това не мога да кажа.
 
Как това отдалечаване - от човека и от чувствата - би могло да стане - като избягваш да минаваш покрай класната му стая и като не се виждаш с него на тренировките по карате. Ако може, смени групата. (Ако няколко групи тренират при вашия сенсей, смени часа и групата. Може да смениш дожото, ако той преподава в повече от едно дожо. Или да смениш и сенсея, ако друг сенсей преподава на друга група в друго дожо или в същото дожо, но в друг ден/час.)
Другият вариант е да смениш стила карате, а оттам - и сенсея, и другите колеги - каратеки. Ако тези два варианта са невъзможни, помоли сенсея да не ви групира двамата. Това е най-малкото, което може да се направи.
 
Предполагам, че ако известно време не се виждате или поне не се пречкате един на друг в училището и в дожото, и двамата ще можете да (пре)осмислите отношението си към другия и да го коригирате. Не знам дали и двамата искате другия за приятел(ка) или за гадже/съпруг(а).
 
Ако все пак в този момент сте във възрастта между 6-ти и 10-ти клас, за сериозни чувства на този етап от живота ви е твърде рано да се говори. Вие все още сте деца. Наслаждавайте се на детството си, на образованието си и на тренировките! Животът е пред вас, а любовта няма да ви подмине, бъди сигурна! А дали този Красимир е твоята "половинка" е твърде рано да се каже.
 
Огледай се и провери дали, докато ти въздишаш по това момче, някое друго момче, по-свястно от него, случайно не въздиша по теб...
 
Животът крие изненади. Но някои от неговите изненади ние сами трябва да открием.
 
Успех по Пътя на карате!
 
---
 
Ако се чудиш дали да продължиш в същия стил или да го смениш, може да се консултираш с написаното тук:
 
http://daobg.com/forum/index.php?showforum=69

Здравей Диана,
 
Не си сама мила! Няма значение на колко години си... аз съм на 46 и същото нещо се случи с мен .... имам голям списък с дати ..кога какво се е казало... как съм се чувствала.... и тн.. но ние имахме и някаква връзка.
Не само че не си говориме вече ,а и дума не може да става да сме приятели.
Аз само за едно съжелявам.... никога не говорех открито за чувставата си с него.
 
Не съм , терапевт, но вярвам че това е начина. Намери сили и говори с него. Мисля 4е и той е толкова объркан колкото и ти, и се страхува да бъде отблъснат ако той покаже неговите чувства.
Нищо няма да загубиш.
НО ПРЕДИ ТОВА:
1.Не бъди никога по-ве4е груба с него, никой не обича да го нагрубяват. Думите които ти си използвала.... са ужастни.
2.Когато си около него бъди любезна, чаровна и УСМИХНАТА, БЪДИ ЖЕНА! ако искаш той да бъде" рицар"
и помни че рицарите обикновенно спасяват...
Помоли, да ПОМОЛИ го за някаква помощ. Било то в клуба или в училище. Мъжът се чувстава умен,силен и значим когато искаме мнение и помощ. Не те мрази... на мен ми звучии като че го е страх.
 
След това пиши дали и неговото поведение не се е променило.
 
Не се страхувай от любовта... колкото и да боли е прекрасно когато обичаме.
 
Много бих искала и Орлин Баев да пише по въпроса.
Весела Коледа и Щастлива нова година.
Ан

Аз съм преподавал в училище най-вече история (вкл. - и на френски език), а също така - и други дисциплини: география, български език, френски език, изобразително изкуство, трудово обучение, час на класа (или - на класния ръководител). Не съм преподавал психология.
 
В университета съм преподавал учебния предмет странознание на България (включва история, география плюс култура и цивилизация) на чуждестранните студенти. 
 
Водил съм курс по френски език в езикова школа.
 
В момента преподавам карате. За да сме по-точни - Shito ryu karate do Kofukan. 
 
Извън преподаването се занимавам с преводаческа дейност. Вече няколко години превеждам новини и статии за сайта и за онлайн списанието "Българска наука". 
 
Такива неща...
 
---
 
Колкото до статиите по психология, пускам ги тук, понеже ми се струват много интересни. Най-малкото - карат ни да се замислим. 

1. За да разберете какво се случва с детето, ще се наложи  ВИЕ  да влезете и да станете част от този паралелен свят, а не да очаквате от него да направи това. 
2. Съветите на възрастните - едва ли има нещо по-досадно за тийнейджър! Забравете за съветването - дошъл е реда на искреното споделяне на своите преживявания - но не своите успехи, а по-скоро проблемите, с които сте се сблъскали в неговата възраст, вашия труден опит и грешките, от които сте се научили на важни неща... Много родители се опасяват да загубят авторитет, ако споделят нещо такова, а то е обратно - младият човек започва да ги приема като приятели, от каквито има нужда. 

Здравейте Както потвърдиха и писалите преди мен, тази криза е по-скоро норма, отколкото изключение. 
Какво се случва на 16 години, каква граница пресичат младите хора, та в живота им стават подобни сътресения?
 
Променя се авторитетът им. През първите 8 години това са възрастните - родители, учители; през вторите 8 - връстниците - малкото обшество на децата; след това започва изграждането на самостоятелната личност - човекът вече се чувства голям и иска да поема отговорност, да решава сам, да покаже, че не е зависим от никого, че е свободен. Пресичането на невидимите граници на тези периоди е трудно заради универсалния принцип, съпътстващ генералните промени  - вече не може по стария начин, но още не може по новия. 
Ако и когато родителите променят отношенията си според особеностите на тези периоди, преминаването през границите им става по-малко болезнено.
Така че съветът ми на педагог е да промените отношенията си - момчето се превръща в мъж, очаква уважение и прави всичко възможно да го получи, но не знае как. Засега може само с предизивкателства и бунт срещу статуквото. Прав е за себе си - сега му е нужно да намери нови цели в живота, нови перспективи и нови интереси. Нови хора с които да ги споделя - това, което търси rainder... Добра идея е вместо да му се налива ум в главата, да го опознаете по-добре - особено неговите ценности и мечти, представите му за света, хората и неговото собствено бъдеще. Предполагам това е направила mvm и както споделя, е имало добър ефект. 

Пробвайте да запишете детето на някакъв спорт, на бойно изкуство, на шахмат, може - и на уроци по някакъв музикален инструмент - китара, например... Може пък това ново начало да му даде нужното самочувствие. Пробвайте!
 
Той на тази възраст трябва да контактува с повече хора, които му влияят положително.
 
Колкото до училището - попитайте го защо му е омръзнало. Двойки ли е натрупал или бяга, само за да не го изпитат и да не му напишат двойка?
 
Може да има някакъв проблем със съученик, съученичка или с учител. Всичко е възможно. 
 
Обяснете му, че бягствата от училище не решават никой проблем.
 
Ако трябва, срещнете се и с училищния психолог (педагогическия съветник) и/или с учителя по психология.

Не виждам проблем, освен притеснението. А то идва вероятно от някои вярвания за правилно и неправилно... През познатите на всички ни хилядолетия на човешка история, любовта на жена към жена винаги се е толерирала, дори е била харесвана и зад плиткия слой от съзнателни социални норми, приемана за нормална, даже мистична и красива. А в разкрепостеното ни съвремие, всякакви табута отдавна са само спомен. Би възникнал истински проблем, ако започнете да се борите със ставащото във вас, да го отричате и отхвърляте. Ако спокойно осъзнаете и приемете факта на случващото се, от позицията на жена, която се разбира и обича, всичко се нормализира. Какво е да се разбираш обаче? Да познаваш психиката си така, че да знаеш защо именно към по-голяма и точно към жена се появява влечение. Да поставиш в реалния контекст на живота си - семеен, социален и т.н., за да го насочиш адаптивно. Да знаеш какво искаш всъщност, на какво си готова за това, докъде искаш да стигнеш, как би приела евентуално неразбиране и отхвърляне от харесвания обект... Да се познаваш и да имаш смелостта да живееш живота си с пълно себеприемане, разбира се, разумно и адекватно спрямо контекста ти. При разговор с психотерапевт тези въпроси биха били изяснени бързо!

Човекът явно си има неговите си issues, които повторяемо се проявяват в партньорските му взаимоотношения и ги разбиват. Дори и той да се връща след всяко бягство при задействане на комплексите си (бягство от собствената му сянка, нямащо много общо с вас), то вие колко пъти и колко време бихте издържала на такова поведение? Другите жени в неговия живот преди вас не са го изтърпели и явно има защо. Аз вярвам в способността за промяна и в хората въобще. Затова въпреки казаното, при негово желание да поработи с терапевт върху себе си, както и при ваше немалко любящо търпение, има хипотетично бъдеще за връзката ви...

Здравейте Рената, за съжаление понякога е не просто трудно, а невъзможно да се каже нещо конкретно.
От така представената информация, аз не бих се ангажирала с мнение, тъй като за мен има много неизвестни. 
Когато човек така рязко променя решенията за живота си и те са свързани с моментални действия или е импулсивен, невротичен, или има предистория, която може и да не съществува за вас, но за него си е реален проблем, или има друг проблем за който няма как да гадаем, а е необходимо неговото участие.
Как точно си представяте да се борите за запазването на подобна връзка?

да, това е така,
не се отказвай да общуваш с него, не само дали ще ходи или не на училище,
а въобще да общуваш, да го изслушваш, да питаш как му е минал деня, какво е правил, от какво се интересува......
ако иска нещо да сподели, не го отрязвай, че нямаш време да слушаш, или че не ти е интересно.......изслушвай го...
аз поне така смятам, че е правилно да говорим с децата за всичко, за което ТЕ искат да разговарят с нас
а не само да им казваме какво да правят и какво не, и да ги питаме имат ли джобни

Аз също съм ученик и миналата година имах подобен момент. Трая близо 2 месеца. Ходех къде ли не, само на училище не ми се ходеше. Стана ми тъпо, безинтересно, скарах се със всички там. Въобще не ми се ходеше и си измислях оправдания да отсъствам, но родителите ми го приеха много зле, баща ми ме заплаши, че след като не искам училище ще почвам работа, поскараха ми се и нямах друг избор. Дочаках края на учебната година и бях адски щастлив. Почивах си цяло лято, а пък тази година си ходя с голямо желание. Чак сега осъзнавам колко прави са били родителите ми и колко много бих пропуснал, ако не бяха те. Благодарен съм им.
Мисля, че на неговата възраст това е нормално. И аз бях на толкова, когато ми се случи същото. Просто трябва да го ограничавате и дори да го посплашите малко, няма как иначе. В противен случай ще се запусне и въобще няма да му дойде желанието. Две момчета от класа ми точно по този начин ги изключиха. Дръжте го по-изкъсо, сигурен съм, че ще вие благодарен след някой и друг месец. Успех!

Затова беше хубаво да си дадеш ясен отговор на въпроса дали това е Той. Само, когато си сигурна би могла да дадеш всичко по силите си да направиш вашата връзка работеща и пълноценна. Но отношенията винаги са двустранни и затова трябва да поискат и полагат усилия и двете страни. Това, че той се е открил, може и да е добър знак за желание за работа в тази посока. Едно е сигурно - без работа от негова страна върху собствената си несигурност и без работа на двама ви върху общите ви проблеми, те сами няма да отшумят. При мен, например, проблемите бяха отчасти сходни, с едната разлика, че ние имаме дете. Аз също като теб изпитвах носталгия.... Исках всичко да е като преди... Исках всичко да е така, както съм си представяла в мечтите си, та нали той беше Той, идеалният! И така много често аз си създавах измислени проблеми, заради които да тъгувам, породени от моята първоначална фантазия-мечта, че всичко ще е вечно същото. Но то не може да бъде. Може да е хубаво, лошо, по-хубаво, по-лошо, но никога същото! Опитвахме с разговори, но сякаш все излизаше, че ние проблеми нямаме, а аз все ги създавах. Затова се обърнахме към терапевт, който не само ни даваше задачи и ценни съвети и идеи, но беше и необходимият независим отдушник, пред който най-после имахме смелост да открием страховете и терзанията си и споделим истинските си мисли. Много ни помогна да разберем вътрешния свят на отсрещната страна и подобрим комуникацията си книгата "Мъжете са от Марс жените от Венера". Споделям всичко това като опит, защото чувствам, че би ти било полезно. А и имам усещането, че ти също като мен правиш компромиси, заради една идеалистична представа за любимия, която представа понякога твърде лесно се замърсява от дребни прояви. А те доста често са много преувеличени.....
Аз мисля, че новото ти познанство, като тръпка, която си усетила, е напълно нормално и няма лошо в това, то е ново, вълнуващо и естествено, че от тази гледна точка е хубаво...по-хубаво от връзката ти, продължила по-дълго време и затова имала възможност да натрупа болки и проблеми до хубавите моменти и тръпка. Но от тази си позиция това познанство е нечестно и вредно към настоящия ти партньор, правейки го още по-лош и него и отношенията ви, отколкото може би са, само защото сравняваш. Нима сегашната ти връзка не е била така вълнуваща в началото? Ето защо е необходимо да се абстрахираш, докато не вземеш решение.

мдаа, това променя нещата в такъв случай,
дай му някакъв шанс на момчето, вероятно е бил искрен

Сто процента те харесва.

"Ако не си сигурен да целунеш ли момичето или не, за всеки случай го целуни." - Янина Ипохорска  

Нали не си представяш, че ще успееш да сложиш на първа линия в паметта си всичко, което прочетеш в живота си?
Автори и биографии ще са ти необходими само, ако ще ставаш историк, че дори и тогава пак ще си ги припомняш в случай на нужда.
В нашата памет има огромен резерв, който се отключва при необходимост. 
Опитай се да излезеш от рамката, в която се представя учебния материал и да излееш съдържанието му така както на теб ти харесва, ще видиш колко добре си го запомнил.

Здравей Дори, никъде не грешиш и няма проблем. Единственото разминаване, което се случва е, че вероятно търсиш запознанства на място където има предимно мъже търсещи секс. 
Скоро един приятел ме попита : " Защо всички жени, с които излизам искат сериозни връзки, аз искам приятелка, с която да правим неангажиращ секс?"
За съжаление в днешния тип взаимоотношения това се смята за норма. Има доста жени, които сериозно биха се притеснили, ако след втора - трета среща мъжът не им предложи секс, за тях това е равносилно на  - не ме харесва.
 
От другата страна стои самооценката ти, каквото и да ти каже мъжът отсреща при теб винаги ще възниква въпроса: " Достатъчно добра ли съм? Защо гледа другата? Само за секс ли си мисли?" и т.н.
Когато бях на 23-24 имах подобен проблем, с тази разлика, че носех брачна халка и имах 2 деца. Работейки в изцяло мъжки бранш, неприличните предложения бяха ежедневни и безцеремонни. Нямаше притеснения нито от семейния ми статус, нито от това че имах деца, аз бях 23 годишна добре изглеждаща жена - подходяща за неангажиращ секс. До тук нищо изключително, всяка втора жена на тази възраст има подобни предложения, изключително ненормалното беше как аз реагирах на всичко това. Моята ниска самооценка ми говореше: " Ти не си изобщо красива жена, щом те атакуват така, значи имаш вид на лека жена, нещо в теб не е наред".  Прибирах се често с плач в къщи и питах съпруга си - Аз имам ли вид на лека жена? Безумно изкривяване на моята представа за себе си благодарение на ниската ми самооценка. 
Това е добре наистина да се поработи на време, защото често не позволява на човек да разгърне потенциала си, да направи най - добрите избори, да се радва на възможностите си не само в партньорските взаимоотношения, но и в избора на приятелства, на бизнеспартньори, на работа и т.н.. Неговия вътрешен изкривен глас проваля животи. 
Разглеждай предложенията към теб, като избори, които можеш да приемеш или да отхвърлиш, а не като липси, които не можеш да запълниш.

Както казва Тодор, важно е да бъдеш Себе си! За целта обаче, е нужно това Себе да се уважава, обича, да си вярва, да имаш висока самооценка. Когато я имаш, чуваш абсолютно нормалните (за Бога...) сексуални намеци и предложения на мъжете като най-естественото нещо на света. Да, мъжете си искат и сексът им е важен - факт. Сега пречупваш тези им щения през ниската си самооценка, филтрираш ги изкривено и ти се струва, че така те пренебрегват и използват... Докато всъщност хората просто искат това, което природата им заповядва да искат. С това не ти казвам да си лягаш с всеки, който си поиска. Говоря за това, защото го споменаваш, но вероятно и в много други моменти при взаимоотношенията ти, които не са свързани пряко със секса, в теб се активират същите когнитивни схеми. 
 
Какво би станало, ако на тяхно място в теб живее дълбоко самоуважение? Тогава спокойно би се заявявала, с много чар и харизма, струящи от теб. Би разбирала мъжките желания, без непременно да се съгласяваш с тях, нито да ги приемаш като лична обида... КОгато емоционално си пропита от доверие в Себе си, виждаш света на човешките взаимоотношения ясно. Липсват пречупванията, които сега правиш през комплексите си. Ставаш щастлива жена, чаровница, която пръска чара и радостта си около себе си естествено. Тогава и мъжете, на които неизбежно даваш отказ, го чуват спокойно (сега, през собствените си комплекси, нерядко ги караш да приемат "не"-то ти като отхвърляне, незачитане и пренебрегване на личностите им - тоест причиняваш резонанс между собствените си и евентуално наличните в другия комплекси), както и ти виждаш тяхното  пренасочване към друга жена като нещо нормално. Обаче, когато си пропита от качествено доверие в Себе си, обожателите ти стават десетки и стотици, като са готови да претърпят много, за да получат дори само усмивката ти!
 
Накратко, чистенето на комплексите и граденето на висока самооценка е това, което би променило всичко в живота ти!

Всеки иска да има трайна и щастлива връзка.За целта, когато се запознае с някой, започва да се притеснява дали ще го харесат и за да получи одобрението на другия, започва да се се прави на нещо различно.Само че, другият също за да се хареса се прави на някой друг, в резултат  на което се получава един театър, в който, всеки играе ролята на някой който според него ще се хареса на партньора му. И така двамата живеят, женят се и ......ролята вече не им е нужна-тя ги уморява, нали вече другият е вече сигурен.Маските падат и всеки разбира, че ....човека за кого се е оженил е едни непознат.Тогава идва разочарованието и  обвиненията.Всеки обвинява другият, че се е променил, че вече не го обича, без да си дава сметката ,че и той е участник в този театър.
 
Това, една връзка да започне като чисто сексуална е, начин този театър да бъде избегнат. В една връзка в която и двамата знаят,че е, само за удоволствие, никой не си слага маска, тя е неангажираща, в нея всеки е такъв какъвто е, и шанса тя да прерасне в приятелство и любов е много  голям, защото всеки е себе си.Така разочарование не може да има и двамата може да изградят един щастлив брак. Не казвам, че това е задължително, но във всеки случай втория начин е много по-перспективен.

Колегата е много прав!
 
А моят отговор: причините са вероятно заложени някъде в процеса на възпитанието, изграждането ви като личност и израстването ви. Добре е да се видят опознавателно, но това не решава нещата. Решава ги работа с вътрешния диалог, промяната на мисленето, някои хипнотични и нлп визуализации, с които се подготвя психичния "терен", подготвят се вече осъзнатите програми/ вярвания и ума ви за промяна като цяло - като старт, като подготовка за същинската работа. А тя започва с поведенчески експерименти, които дизайнирате с терапевта ви: 1) Излагане. Да, излагане, в което се учите на смирено прегръщане на изплуващите комплекси. програми. Така прегръщайки страховете си, те се топят като айсберг на планета с парников ефект... 2) преминава се към поведенчески експерименти, в които вече се заявявате смело... Успоредно с тези действени способи, в кабинета на терапевта ви в лична, а след това и в групова работа, тренирате социални умения: даване и приемане на комплименти, чуване спокойно на отказ, невинно даване на такъв и себезаявяване, нлп печелене на доверие и водене и т.н. и т.н. За няколко месеца се свършва много силна и променяща ви работа! 
 
Успехи в терапията ви!

Секса е нещо много, много сериозно.Щом има такива намеци, вие определено сте много интересна.Не променяйте нищо, дръжте се така, като се държите. Това е, при положение,че сте хетеросексуална, както личи от думите ви.
Ако бяхте хомосексулана, неща са други.Но, на нас мъжете ни е вродено, преди всичко да мисли за секс.И когато го предлагаме, значи ,, обекта ,, е интересен.
 
Просто, разсъждавате като жена, опознайте по-добре мъжете и ще разберете, колко напразни са тревогите ви.