Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ISTORIK

Участници
  • Общо Съдържание

    632
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Репутация Активност

  1. Like
    ISTORIK reacted to Орлин Баев in Чуждите думи   
    Лонгитюден рисърч..., интеракция..., атитюд към поведението, айтеми по скалата, хабитуално себеосъзнаване, аз мониторинг, себеугодно атрибутиране, форми на праймиране, кинестетична и интерличностна интелигентност, коефицент на корелация, себе рефлексия, номенклатура на психопатологията, себеакцептация, ембодимънт на когницията, експанзия на личността, себеактуализация, идентитет, дисонанс на афекта, рестриктивно инхибиране, консервативна и либерална персоналност, дистортни перцепции, интернална или екстернална атрибуция и локус на контрола, обсесия и компулсия, дистимия, циклотимия, циклофрения, биполярност, дистални стимули, фаворизация на обеистичността, ерорна предикация, инвентаризация на когнитивната динамика, консистентност на извадката, цензурата на ИД-а, драйвът на ТО, хипотетичната стереотипизация, креативността на сублиминалното процесиране, метакогнитивни компоненти, интензитет на дистърбността, плацебо сугестия, мотивирана интерпретация, асимилиране на контекста, мнемоцептивна информация, идеационно атрибутиране, операционализация на хипотезата, имплицитна памет, когнитивен дивелопмънт, пси конструкти, бихевиорална диспозиция, наративни техники, процесуална психодинамика на анорексия и булимия нервоза, минорна и мажорна грешки, континуитет на аз образа, аз репрезентация, психични инстанции, катексиси в несъзнаваното, мотивирана интроспекция, емпирично потвърждение, феноменологично аз....

    Горните фрази извадих току що от интересна книга на виден български доцент по психология от женски пол. Когато "незабъркан" в психологичните води в Б-я човек прочете подобни термини, наистина има основания да му се сторят странни. Когато преди време се запознах с езика на преподаване на психологиоя в Б-я, езиковата мода просто ме порази... После свикнах - дотам, че сам започнах да употребявам тази англо-гръцко-латино терминология. Подобна терминология определено е нова за Б-я. Обаче ако се ползва още известно време и ще стане естествена част от езика, както обикновено се случва. Ако се вгледаме в настоящия си език, ще открием огромен брой чуждици, за повечето от които дори не подозираме, че са такива, защото сме свикнали с тях дотам, че несъзнавано сме ги включили като най-естествена част от езика си. Спомням си как веднъж една учителка по буългарски език в началното училище ни беше казала, че българската дума за гардероб е дрешник - беше ни смешно. Никой обаче не се замисли, че гардероб е френска дума... Факт е обаче, че подобен език се изисква, налага се, с него се пишат докторати, доцентури и професури, на него се преподава...

    Вероятно поне 30% от думите в езика ни са чуждици! Въпросът на Валентин е много уместен! Обогатяването на езика е естествен процес - доколко обаче и как да става това хармонично?
  2. Like
    ISTORIK reacted to Пламъче in Чуждите думи   
    Ако човек иска да бъде разбран от аудиторията е необходимо да употребява думи, които тази аудитория разбира.
    Винаги съм уважавала хора,които умеят да изразяват сложни неща с прости думи.
    Думи от чужд език се употребяват тогава,когато не могат да се преведат на български.
    Употребата на каквато и било терминология пред широка аудитория трябва да се избягва или да се обяснява кой термин какво значи.
  3. Like
    ISTORIK reacted to Валентин Петров in Чуждите думи   
    Навлизането на думи от други езици в българския език е голямо.
    Те внасят своето излъчване и разнородните си вибрации в него.

    Установил съм че мисля различно когато използвам български, руски, английски или френски.
    Да можеш да мислиш по различен начин е хубаво.

    А хубаво ли е в българския да идват думи които имат автентични български еквиваленти?

  4. Like
    ISTORIK reacted to Орлин Баев in Изневярата   
    Всяка ситуация е уникална и шаблонни поведения и решения няма. Какво би станало, ако дълбоко в себе си приемете, че вече сте го изгубила, намерите сила в себе си да приемете този въображаем факт и оттам да бъдете в общуването си с него повечко себе си! Защото когато се вкопчим в някого и се стараем да му се харесваме прекалено много, губим себе си. А така губим и харесването му към нас -защото той иска да е с нас, а не с някакво приспособено към него прекомерно и смачкало себе си същество. Това, което ви предлагам, е просто ментална работа - когато приемете загубата, сте готова на смело себезаявяване, здрав диалог и разговор върху преживяванията ви! Когато приемете провала, сте готова и за успеха! Когато приемете изоставянето, сте готова и за реално и адекватно, с уважение към собствената личност съжителство!Иначе страхът от загубата и напускането карат човек да трупа напрежение в себе си, това променя и поведението му, губи се чара му и съответно страховете стават реалност. Друга неприятна реакция тук би била болната преувеличена ревност - тя е защитна агресия, зад която стоят същите страхове. И в двата случая обаче подлежащите страхове биват задоволявани. Решението в подобна ситуация според мен стои в спокойното приемане на загубата и от тази смела позиция здраво вглеждане във връзката ви. Вглеждане в откровени и спокойни, интелигентни разговори и осъзнаване на реалното положение на нещата. Осъзнаване, но не с цел на всяка цена задържане на връзката, а със спокойно допускане и на раздяла. Само тогава, когато и двамата можете да бъдете зрели и честни към самите себе си и един към друг, можете да заявите посоките, целите си, емоционалните си припокривания и различия, битовите радости и сблъсъци, да видите в стратегически план искате ли да бъдете дългосрочно заедно и какво можете да направите, за да се случи това. Има компромиси, но ако са прекомерни и изискват загуба на идентитета на цялостната ви личност, биха били прекалени. Но известни нормални компромиси, разбира се, са начин за съвместно житие битие. Според мен добра посока е и двамата да намерите зрелостта да поговорите откровено за случващото се, с трезв разум, спокойно и относително свободно и невкопчено в другия сърце. Защото любовта не е вкопчване, а стабилност и вътрешна сигурност, които и другият може да споделя, но ако не го прави, не е фатално за обичащия. Поне зрялата любов, не и страстите на обсебената вкопченост, компенсираща дефицитите на страховете ни! В подобни откровени и честни разговори бихте могли да заявите ясно как виждате параметрите на връзката си! И вие и той! Параметри като граници на общуване, какво разбирате под вярност и до каква степен е важна за вас, какво искат нагоните ви и доброто им познаване и какво иска морала ви и дали са в хармония или както обикновено, в противоречие. Да осъзнаете характерите си, взаимодействията им, евентуалната нужда от лична работа и промяна - ако е реално желана, с обич и радост. Защото насила хубост не става! Ако ви е трудно сами да осъществите този процес, съществува семейна терапия!
  5. Like
    ISTORIK reacted to Пламъче in Диабетът - пръв приятел на нездравословния живот   
    Неотдавна прочетох, че болестта на Алцхаймер може да се разглежда като форма на диабет и съм склонна да вярвам на това.

    Болестта на Алцхаймер е форма на диабет?
  6. Like
    ISTORIK reacted to Диана Илиева in За оценките   
    Съгласна съм с Багира. И аз съм наблюдавала подобни резултати.

    Когато на мен ми се наложи да обучавам и да поставям оценки, макар че преподавах на студенти, дисциплината ми беше заложена да завърши с процедура "текуща оценка". По принцип трябваше през семестъра да се проведат 2 или повече контролни работи, евентуално да им възложа нещо като курсова работа, която да разработват през семестъра и накрая да оценя и през последната седмица да им напиша оценките в книжките.

    Аз доста помислих и избрах друг вариант. Студентите ми, макар и не деца, в болшинството си бяха от дефинираната от Багира категория "деца със слаб успех", за първи път тук виждаха и пипваха компютър (действието се развива през 1990г.) и се обучаваха за инструктори по селскостопанска или автотранспортна техника, често без това да е кристалната мечта от тяхното детство (обикновено 1-2 години преди това бяха кандидатствали неуспешно за инженери, агрономи ...) т.е бяха и без никаква мотивация, както за образованието си по принцип, така и относно нуждата им от точно този предмет.

    Съобразих се с обстоятелствата и хвърлих всичките си сили 1. да ги убедя, че само след 10 години компютрите ще са ежедневие, 2. да учим и правим упражнения през цялото време, без никакви контролни, без никакви оценки и 3. да ги окуражавам, че могат, че се справят... Предварително им бях обяснила, че няма никакъв смисъл да зубрят теория, че няма да има контролни или устно препитване последната седмица за оформянето на текущата оценка, защото и за мен и за тях е много по-важно не да рецитират наизуст що е то оперативна памет на компютъра, а да могат да свършат нещо полезно с тази машина. И тъй като имахме по 3 поредни часа упражнения в компютърната зала, последната седмица от семестъра ще им подготвя много варианти на практически задачки с различна сложност, такива, каквито сме правили през семестъра, разпределени в 4 купчинки: за 3, за 4, за 5 и за 6. Всеки ще има възможност да си изтегли листче от която купчинка иска, ако след известно време прецени, че не може да се справи, връща ми го и си тегли друга задачка по-лесна и обратно, ако си е изтеглил по-лесна, справил се е с нея и има още време, тегли си билетче за по-висока оценка и т.н.

    Беше много интересно и от чисто психологическа гледна точка. Имаше такива, които силно подцениха способностите си, изтеглиха си листче за 3, после за 4, за 5 и за 6 вече не им стигна времето и обратно други, които започнаха от 6 и слизаха постепенно надолу, като накрая също ги притисна времето и вместо да се справят с повече мислене за 4, едва успяха да изпълнят за 3; някои ме питаха според мен от коя купчинка трябва да си изтеглят билетче, на други аз се изкушавах да дам тактичен съвет да изберат съседната купчинка ... От една страна исках това да им е и урок, да не се подценяват и да не се изхвърлят, да се научат да разчитат на себе си, но си признавам, че се смилих и на някои им написах по-високата оценка, въпреки че не им стигна времето.
  7. Like
    ISTORIK reacted to Багира in За оценките   
    Това са много интересни въпроси. Обаче не знаем отговорите им.
    1. Много е трудно да се говори за реален показател на знанията и уменията. Бих казала - по-скоро- относителен. Правила съм най- различни експерименти. Всички те дават обикновено Гаусова крива в резултатите. Само е отместена при различни степени на трудност на изпитването. Понякога и даже не е отместена. Склонна съм да считам, че едно дете отговаря според собствена представа за себе си. Независимо от това дали са лесни, или трудни въпросите. Дали ги знае, или не. Децата със слаб успех просто някак са бетонирани в слабия си успех. Адски трудно ми е да изчовъркам от тях добри отговори. Дори когато сама съм работила за подготовката им и съм сигурна, че нещата са учени. Аз съм сигурна, а те- не... Три четвърти от времето ми отива за създаване на някакво самочувствие.
    2. Двойката върши някаква работа. Но никога не съм сигурна на кого се пише- на детето, или на учителя...
    Мисля, че най- важно при оценките е някак да не са фатално окончателни. Да има възможност да се поправят още, и още.
    3. Единствената система, която излиза извън кошмарното Гаусово разпределие на успеха е системата на Шаталов. Само той успя да пробие това "проклятие" . Разбира се, това показва, че най- сериозния проблем на учениците е, че всъщност не ги учим как да учат.
    4. Обаче никак не съм сигурна, че съвременното общество иска децата му да знаят и да могат. Иначе трябва да предположа, че това е едно съвсем олигофренично общество- иска едно, а прави всичко необходимо това, дето уж го иска, да не се случи...
  8. Like
    ISTORIK reacted to Донка in За оценките   
    Какво означават оценките за ученика? Реален показател ли са на знанията и уменията? Как се чувствате и как се чувствахте, когато ви оценяха и когато изискваха от вас "успех"?
    Какво мислите за "средно-аритметичната" оценка?
    Двойката стимул ли е или наказание?
    Битката за добър и отличен успех наистина ли осигурява пълноценно развитие на детето или по-скоро го изкривява и свежда до удовлетворяване на изискванията на възрастните?
    Ако вие - настоящите и бившите ученици, можехте да промените нещо свързано с проверката и оценката - какво бихте направили?
    Какво е отношението на вашите деца към оценките им в училище?
  9. Like
    ISTORIK reacted in Стимулите да се образоваш   
    Никога не съм учил, понеже съм си мислел как един ден, имайки тези знания в главата, аз ще получавам определена $$$ заплата. Учил съм си за себе си. За да мога да си обяснявам нещата, за да съм наясно със света около мен, да съм един адекватен човек.
    ...
    Орлине, това изследване, което споменаваш, е интересно. Интересен е изводът, че хората с докторат не се справят да взимат заплати. Би ли уточнил това изследване международно ли е, европейско, регионално или национално?
    Фактът, че има хора, които не им трябва образование, за да въртят алъш-вериши, е ясен. Но как се става управител на банка? Без образованието /знания и диплома/ няма как да стане.
    ...
    Оня ден едни работяги ме питат на улицата - абе, батка, ти къв си? - И аз им викам - докторант.
    И те ми викат - А, то убаво, ма образованието нема та рани.
    Е, да ставам ли тираджия?
    ...
    Какво да очакваме от един народ, който има подобен израз? "Образованието нема та храни"...
    ...
    "Тече животъъът, не виждаш, ли... и време няяма, разбирашшш, лиии..."
    ...
    А не бива и да приемаме образованието само като необходимост за нашата прехрана. И - със сигурност това само помага да вървим по пътя, макар че на пръв поглед да поглъща от времето ни. Защото ако само седяхме по полянките с кръстосани крака и викахме "ом, ом, омммм", щяхме да сме не хора нормални, а пуйки.
  10. Like
    ISTORIK reacted to Орлин Баев in Стимулите да се образоваш   
    - образованието те поставя в позиция на силата - знанието е сила
    - непрестанното учене, и светско, но и вътрешно, е нормална част от живота ни като съзнателни същества и израз на стремежа на душата ни по черпене на елементи от този свят и сублимирането им, усвояването им до нейното ниво. Човек се учи докато е жив, че и след това.
    - ученето е радост, когато учиш това, което резонира с житейската ти мисия, с призванието ти. Тогава учиш непрестанно и знаеш, че така ще бъде до сетния ти дъх.
    - ученето издига ума ти до надемоционални нива, допира те до чистия ментален свят на спокойна светлина. Дори университетското образование го прави.
    - образованието като духовно учене е път по себеовладяване - трудно, но най-възнаграждаващо с истинско щастие.
    - образованият човек гледа отвисоко, прави мащабни интегрални аналогии, знае, има предпоставки за по-ясно виждане и преценка.
    - повече образовани хора, по-малко популация. Защото планетата плаче от количествения ни бум икачествения ни регрес, а е установена пряка корелация между образованието и минимизирането на популацията. Последното според мен зависи не само от решението на родителите, но някакси много по-трудно се дават деца отгоре на по-интелигентни и знаещи хора...
    - образованието в по-висш смисъл образува човешкото в теб, оформя сливанетъо с духа отвътре. Така погледнато, образованието в духовен смисъл е джнана йога, път към единство със Себе си.
  11. Like
    ISTORIK reacted to Ася_И in Общуването с някои преподаватели е трудно. Защо?   
    Подкрепям това децата ни да имат интереси извън училището. Животът е много динамичен и не може да караме по старому, дори и да искаме. Когато бях дете нямаше домашно видео; сега видео не се гледа, защото има DVD и куп други нови неща, за които част от възрастните имат бегла представа. Но децата там са в свои води, както се казва.
    Но мисля, че изместихме малко темата. Защо с някои преподаватели е интересно и лесно, а с други не? Защото преподавателите са част от обществото и така както около нас има добри и не дотам добри и приятни хора, така е и в училище. Лошото е, че част от тях, които нямат призванието да бъдат учители, оказват понякога много силно влияние върху децата, което впоследствие дава отражение. Има една поговорка: 'Учителят винаги може да ти докаже, че не знаеш и за две'. И доста преподаватели се възползват от това. Но, както казах, животът е динамичен. Вярвам, че постепенно нещата в образованието ще се оправят. Дотогава можем само да подкрепяме нашите деца и желанието им да бъдат грамотни.

  12. Like
    ISTORIK reacted to Донка in Общуването с някои преподаватели е трудно. Защо?   
    Е, не е чак толкова трудно и гадно да си учител, ако децата за теб не са просто имена на "борци" за оценки...
    Благодаря за ценната тема. И отново си имам важни за един учител въпроси:
    Кое в поведението на един учител изгражда стената между него и учениците му?
    Кое топи разликата във възрастта, опита, позицията и ученикът започва да чувства учителя си достатъчно близък, за да споделя с него....?
    Благодаря за отговорите и на настоящите и на бившите ученици.
  13. Like
    ISTORIK reacted to Орлин Баев in Чувствам се мъртва   
    Ти си специалиста по своята душа! Който и да е друг може само да ти помогне да си помогнеш! Именно в доверието е ключът! В Себе си, в дълбинно доброто в другия, в мъдростта и смисъла на всичко, в погледа от една по-висока позиция. За да вярваме на другите, е нужно първо да вярваме на себе си. За да вярваме във всеобхватния смисъл на живота, е нужно едно по-широко съзнание, което може да се смири. Да се смири и признае малкостта си. Можеш да се смириш, да върнеш мира в душата си само ако отново си повярваш. Тогава идва и доверието в другите и живота. Да си вярваш... лесно е да се каже... На какво? На уплашените и бясно съпротивляващи се и защитаващи се в изолация или агресия его механизми? Или на фината мъдрост, идваща през сърцето?
  14. Like
    ISTORIK reacted to Mel in Чувствам се мъртва   
    Здравей,Лили.Ще те нареча така,с твое разрешение.
    Всеки от нас има трудни периоди от живота си.Периоди в които не знае дали живее,или просто съществува.Не знае защо трябва да живее...
    Всичко ,което ти се е случило е вече в миналото.Опитай се да затвориш тази врата на миналото и от днес например да приемеш,че живееш нов живот.
    Животът е пред теб.Той е само твой.Не го свързвай нито с прегрешенията на баба ти,нито търси някаква вина у себе си.
    Всичко,което ни се случва в живота са изпити и уроци,от които трябва да вземем поуки.
    Взимай поуките и изхвърляй всичко старо от живота си и от мислите си.
    Бъди уверена,че от днес нататък твоят живот ще се промени.Знай,че винаги след дъжда изгрява слънце.Че след злото ,винаги идва добро.
    Бъди уверена в това.
    От личен опит,а от наблюдения знам,че много често всяко зло е за добро.
    След време може да разбереш и установиш това.
    Може би това е поводът да навлезеш в света на духовното и да направиш първата крачка в твоя духовен Пътя....Само духовното развитие ще ти помоне да намериш щастието,което не е някъде вън,а се крие вътре в теб.
    Излез навън,радвай се на пролетта,на цъфналите дръвчета и цветя,на чуруликането на птичките.
    Нека както Природата се обновява за Нов Живот,така и ти почнеш своя Нов живот,изпълнен с щастие и любов.
    Пожелавам ти го от все сърце.Успех.

  15. Like
    ISTORIK got a reaction from Надеждна in Алтернативно и неформално образование   
    Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище.

    През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

    Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило.

    Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях.

    Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи.

    При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности.

    Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите.

    Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя.

    Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота.

    Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора.

    Примери:

    - Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата;

    - Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип;

    - Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности;

    - Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност.

    - Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене.

    Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка.

    Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др.

    Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си.

    "Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера.

    Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда...

    Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър).

    http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/neformalno_obrazovanie/obuchenie/redovno_obuchenie
  16. Like
    ISTORIK got a reaction from Надеждна in Алтернативно и неформално образование   
    Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си.

    Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението.

    Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове

    Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера.

    Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие.

    От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът.

    Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му.

    Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.
  17. Like
    ISTORIK got a reaction from B__ in Алтернативно и неформално образование   
    Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива).

    Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначенa за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване.

    AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора.

    Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия.

    Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези прорами се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание.

    На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории:
    - Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация.
    - Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.)
    - Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!).
    - Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи.
    - Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.
    - Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимо-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор.
    Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.
    - Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем“ – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи.
    - Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общонаучен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет.

    Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно:
    - Обучаващите се да го посещават по собствен избор.
    - Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него.
    - Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.
  18. Like
    ISTORIK got a reaction from Донка in Алтернативно и неформално образование   
    Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива).

    Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначенa за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване.

    AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора.

    Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия.

    Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези прорами се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание.

    На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории:
    - Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация.
    - Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.)
    - Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!).
    - Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи.
    - Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт.
    - Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимо-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор.
    Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности.
    - Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем“ – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи.
    - Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общонаучен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет.

    Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно:
    - Обучаващите се да го посещават по собствен избор.
    - Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него.
    - Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.
  19. Like
    ISTORIK got a reaction from Inatari in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Според последни проучвания европеецът купува средно 10-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от ок. 60-70% от населението, а българските - едва от 10%.

    От 2008 г. до 2011 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Съвременната строго научна литература, а също така - и книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват книжния си фонд си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят дори и по едно ново постъпление на година.

    Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последни проучвания, през изминалите 20-тина години ежегодно от училище отпадат по около 15 000 ученици. Освен това, около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща големи територии в неграмотни феодални региони. Особено тревожно е положението в малките населени места. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Културната политика в България е пред провал. В действителност такава политика липсва, провежда се геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани.

    Би трябвало книгите, учебниците и научните списания да не бъдат облагани с ДДС. Или пък - ДДС за тях да бъде драстично намален. Това със сигурност ще облекчи хората, читалищата и библиотеките, които искат да се сдобият с нови книги, учебници и научни списания.

    Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не - да бъдат обикновени складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора. В училищните и в университетските библиотеки трябва да има компютърни зали с безплатен интернет. Компютрите и интернета да нмогат да се ползват безплатно - срещу годишен или месечен абонамент за библиотеката. Хубаво е университетските библиотеки да бъдат с удължено работно време. А защо да не работят и 24 часа в денонощието? Поне - в нощта на музеите и галериите...

    Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподават българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат собствени библиотеки. Хубаво е българските студенти, когато отиват в чуждестранен университет по програма Erasmus, да занесат като дарение няколко книги на български език.

    По повод на международния ден на книгата (]23 април) била направена интересна анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” от Джордж Оруел, „Война и мир” от Лев Толстой, „Одисей” от Джеймс Джойс, "Името на розата" от Умберто Еко, "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков, Библията и др. Навярно различните народи лъжат, че са прочели различни книги. Прелюбопитно е това, кои ще са книгите за които лъжем, че сме ги чели, ние - българите...

    Твърде тъжна статистика, нали...

    Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена.

    "Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите.

    А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните.

    Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения

    Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт.

    Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет.

    Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата.

    Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват.

    Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности.

    Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество?

    Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство.

    Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...)

    Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека.

    Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен!

    Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства.

    Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите?

    - На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.

    - Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето.

    - Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно.

    - Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени.

    - Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си.

    - Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.

    - Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни.

    - Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща.

    - Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.
  20. Like
    ISTORIK got a reaction from Диана Илиева in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Според последни проучвания европеецът купува средно 10-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от ок. 60-70% от населението, а българските - едва от 10%.

    От 2008 г. до 2011 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Съвременната строго научна литература, а също така - и книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват книжния си фонд си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят дори и по едно ново постъпление на година.

    Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последни проучвания, през изминалите 20-тина години ежегодно от училище отпадат по около 15 000 ученици. Освен това, около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща големи територии в неграмотни феодални региони. Особено тревожно е положението в малките населени места. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Културната политика в България е пред провал. В действителност такава политика липсва, провежда се геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани.

    Би трябвало книгите, учебниците и научните списания да не бъдат облагани с ДДС. Или пък - ДДС за тях да бъде драстично намален. Това със сигурност ще облекчи хората, читалищата и библиотеките, които искат да се сдобият с нови книги, учебници и научни списания.

    Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не - да бъдат обикновени складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора. В училищните и в университетските библиотеки трябва да има компютърни зали с безплатен интернет. Компютрите и интернета да нмогат да се ползват безплатно - срещу годишен или месечен абонамент за библиотеката. Хубаво е университетските библиотеки да бъдат с удължено работно време. А защо да не работят и 24 часа в денонощието? Поне - в нощта на музеите и галериите...

    Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподават българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат собствени библиотеки. Хубаво е българските студенти, когато отиват в чуждестранен университет по програма Erasmus, да занесат като дарение няколко книги на български език.

    По повод на международния ден на книгата (]23 април) била направена интересна анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” от Джордж Оруел, „Война и мир” от Лев Толстой, „Одисей” от Джеймс Джойс, "Името на розата" от Умберто Еко, "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков, Библията и др. Навярно различните народи лъжат, че са прочели различни книги. Прелюбопитно е това, кои ще са книгите за които лъжем, че сме ги чели, ние - българите...

    Твърде тъжна статистика, нали...

    Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена.

    "Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите.

    А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните.

    Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения

    Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт.

    Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет.

    Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата.

    Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват.

    Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности.

    Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество?

    Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство.

    Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...)

    Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека.

    Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен!

    Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства.

    Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите?

    - На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.

    - Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето.

    - Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно.

    - Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени.

    - Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си.

    - Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.

    - Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни.

    - Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща.

    - Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.
  21. Like
    ISTORIK reacted to Пламъче in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Децата се научават да четат от родителите си или бабите и дядовците. Дали интересът към книгите ще продължи да съществува, зависи от личността на учителя по литература. Ако попаднат на педантичен и необичащ професията си литератор, много от четящите деца получават отвращение към четенето.
    Неподходящо подбраната задължителна литература също отблъсква, но децата, които обичат да четат, не я пренебрегват.
    Любовта към книгата се възпитава от бебешка възраст - прекрасните книжки с картинки, изработени от найлон привличат бебето не само поради причината, че могат да ги дъвчат.
    След тези книжки идва ред на картонените и т.н.
    Дали едно дете ще обикне книгата зависи преди всичко от родителите.
  22. Like
    ISTORIK reacted to Донка in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Мнението на Борислав и на много мои колеги по литература отдавна ме кара да мисля над въпроса, зададен в заглавието на темата:

    Защо децата не четат произведенията от училищната програма?
    Четат ли изобщо нашите деца сега?
    Ако да - какво?
    Ако не - защо?
  23. Like
    ISTORIK reacted to Донка in Защо децата не четат произведенията от училищната програма?   
    Като всяко друго умение четенето (изкуството да се четат книги) се развива с... четене. И като всяко друго умение то се усвоява по няколко закона:
    - доброволно и с желание и удоволствие
    - с изобилни примери за неговата нужда и ценност, идващи от най-близката авторитетна среда на детето

    Защо игрите и филмите заместиха четенето? - защото наготово дават на детското съзнание образи, сценарии, идеи. Игрите позволяват и интерактивност - виртуална.

    Книгата е по-ценна от филма, защото развива личните ресурси за създаване на идеи, образи, сценарии - т.е. стимулира активност на мисленето и фантазията, а те са в основата на творчеството.
    Вместо да се конкурира с другите видове средства за комуникация, тя трябва да се "хване за ръчичка" с тях. Вместо да я избутват назад, тя трябва да заеме своето заслужено място на "венец".
    Как?
    Ето това е въпросът, над който трябва да мислим и предлагме и най-вече да работим и прилагаме любовта - всички - и филолози, и педагози, и родители и просто човеци.
    Много ще ми е радостно вместо да плюем това и онова, този и онзи в тази тема да съберем идеи "Как да научим децата да четат".


    (За сугестопедията и каква роля може да играе в развитието на детето предпочитам да отговарям в другата тема. Колкото до ролята и в четенето на книги, тя е предимно в прилагане на общите и принципи, а те са принципи не само нейни и съвсем не са родени от д-р Лозанов.)
  24. Like
    ISTORIK reacted to Дъгата in Попитай педагог. Задай въпрос тук   
    Моя много близка приятелка е учителка, които редовно подготвя и води ученици на различни състезания по цялата страна.
    От една страна тя много ловко отбива родителски амбиции "моето Трябва аха-аха да стане гений по математика".
    Но от друга, тя приема участието в такива мероприятия като много ценен опит за децата.

    Ако се разясни, че животът често е забързан и стресиран, както е и кратко времето за решаване на задачите; ако се обясни, че понякога е по-важно да си спокоен, а не най-подготвен, то децата получават ценни жетейски уроци.
    Стават по-комуникативни, тренират справяне със стрес и загуба (лошо представяне), посещават много градове, научават нови и забавни факти...
    Именно това според нея са най-ценните ползи от тези състезания.
  25. Like
    ISTORIK reacted to Донка in Попитай педагог. Задай въпрос тук   
    Здравей Дриада (Павлета)
    Трябваше ми малко време да обмисля отговора, а и да остана по-свободна, за да го напиша.
    Нямам еднозначен отговор.
    Първо - за съжаление, напоследък се появиха платени олимпиади - т.е. организаторите събират пари за участието на децата. Разбирам, че провеждането им е свързано с някакви разходи, обаче там вече е трудно да се определи границата. Затова няма да коментирам този аспект. Аз лично трудно го приемам.

    Второ - съществено важно е да се разбира, че олимпиадата НЕ Е проверка и оценка на знанията и уменията на ученика. Не би трябвало да бъде. Не би трябвало да оказва влияние и върху оценката на детето по съответния предмет. За това си има други критерии и друг начин на проверка.

    Трето - по принцип олимпиадите са замислени като начин да бъдат открити деца с нестандартно мислене и то в определена област - математика, литература, език, химия и т.н. , като им се предложат нестандартни за училищната програма задачи. Това на свой ред означава, че няма логика учителите да "мотивират" масово участие в олимпиадите от всякакъв род, като обещават или поставят условия, свързани с поставяне на оценки по съответния предмет. Детето наистина би следвало да участва в олимпиадите и състезанията по свое лично желание, осъзнавайки ясно какво представлява това състезание и какъв е смисълът му. За тази цел организаторите на състезанията би трябвало да предоставят примерни тестови задачи. Категорично съм против, обаче, редовните учебни часове да се ползват за рекламиране или подготовка. Учителите и без друго имат хроничен недостиг на часове за упражнения по основния материал. Да не говорим, че много деца, които трудно се справят с основния курс, имат нужда от специалното внимание на учителя и повече време за специално внимание.


    Все пак, ако детето усеща олимпиадата и състезанието като предизвикателство за своя интелект и интереси в една конкретна област, хубаво е да уаства. Това, което аз бих направила, ако бях родител:
    - бих се уверила какви са мотивите на детето да отиде на олимпиадата. Не бих одобрила печелене на "червени точки" по предмета, извинение от изпитване на следващия ден, ако има такова, "защото и другите отиват". Не бих одобрила и участие, ако усетя силен интерес не към самите задачи, а предимно към броя на точките и класирането.
    Бих насърчила детето, ако виждам, че има естествено влечение и природни дадености към този дял от науката (не към всички). Апропо, моят син никога не бе участвал в олимпиади по математика, но стана отличен програмист.

    - бих се уверила, че детето има представа от това, какво точно ще прави на състезанието и поне се е опитало да реши някоя от примерните задачи.

    Все пак последното решение се взема във всеки отделен случай - нека го вземе самото дете. Грижата на родителя да му избистри добре "картинката", но без да се опитва да му влияе и манипулира решението му с мотиви, които нямат нищо общо с науката и развитието на детето.

    Благодаря ти за въпроса - отдавна изтиквах личното си отношение на заден план - помогна ми да си го сформулирам.
×
×
  • Добави...