ISTORIK

Пет годишна връзка е доста дълъг период, а вие сте заедно от месец и половина. Невъзможно е да се прекратят спомени, асоциации и чувства. Добре е да разговаряте за това. Ултиматума, който си му поставила е по - скоро неизпълним и може да доведе най - вече до неискрени отношения към трите страни.
Добре е да поставите ясни граници на взаимоотношенията, като това не включва забрани. 
Има и едно физическо време, което е необходимо да мине понякога.

Приятели, във връзка с инициативата за създаване на нов, по-функционален и съвременен, официален сайт на Общество Бяло Братство (http://beinsadouno.org/), ще се радваме на вашата подкрепа.
 
Освен нов дизайн и структура, сайтът ще има и множество функции, свързани с интеграцията със социалните мрежи и инструменти; полезна и интересна информация, като история на Братските групи, както и съдържание, което представя достойно Учението и Братския живот пред света.
 
Разбира се, за професионалната и качествена изработка на сайта ще са необходими средства, които да бъдат заплатени на избраната фирма или специалисти.
 
Ще сме благодарни, ако сте съпричастни към идеята и ни окажете финансова подкрепа на сметки:
 
BIC  UNCRBGSF
 
Сметка в ЛЕВА:   IBAN  BG 43 UNCR 9660 1060 7045 09
Сметка в EURO:   IBAN  BG 70 UNCR 7630 1209 3426 00
Сметка в USD:     IBAN  BG 58 UNCR 7630 1109 3426 06
 
Като основание за превод може да посочите „Дарение за сайт”.
 
Ако имате компютърна грамостност и желаете да се включите в работата по реализирането на новия сайт, моля пишете ни на office@beinsadouno.org или звъннете на телефон 0893500483 - Светла Нейкова.
 
Благодарим ви!
 
Братски Съвет и Медийна Комисия

Добре и било ДДС за книгите и за учебниците да бъде намалено. Не може хазартът да бъде толериран и с намалено ДДС, а книгите и учебниците да са натоварени с пълния размер на този данък!

Огнена музика, в изпълнение на виетнамката Thu Le
 
http://www.youtube.com/watch?v=FnUGUuoFO5I

Здравей Angie!
Ето ти актуална информация за паневритмията в Пловдив:
Паневритмия се играе от 22 март до 22 септември.
- от 22 март до 30 април от 7.30 ч.
- от 1 май до 31 август от 7.00 ч.
- от 1 до 22 септември от 7.30 ч.
а ето и линк към сайта на Пловдивската група:
http://beinsadouno-plovdiv.org/novini-plovdiv.html
Паневритмия в Пловдив се играе само на Бунарджика.
Поздрави!

Ако правилно съм разбрал, аз и така постъпвам в момента, важното е да не даваш храна на "манипулатора" усмихвам се забавлявам се ... И все едно нищо не е станало и така се чувствам страхотно. Достатъчно съм отворен да чуя отсрещната страна за проблема, няколко стотин пъти питах и се молих да ми кажат какво има, че наистина се превърнах в и аз в незнам какво.
Въпреки че на всяка цена искам да съм в добри отношения, не мисля че трябва на цената на всичко.

Също така ти предлагам, когато женати е сърдита, да и се сърдиш и ти
А не да опитваш да оправяш проблема, който се задълбочавал.
Ами естествено, че ще се задълбочава, жена ти е от този тип хора, които заради собственото си недоволство от света, 
смятат другите за виновни за състоя

тю, публикува се без да искам
.....да смятат другите хора виновни за състоянието им. 
Сърди се и ти........да видим кой по-рано ще направи първата крачка
Освен това, докато се сърдиш на жена си, не й давай пари....ако й даваш
Не бъди до такава степен зависим от жена си и от нейните настроения, все пак си мъж
Би следвало да се държиш мъжки.....колкото повече я глезиш и се опитваш да й оправяш сърденията
тя толкова по-често ще се сърди...ей така, за да бъде обгрижвана, 
Превърнал си се в някакъв неин  роб....ами стига толкова.....

Я да ви разкажа малко смешки... български...
Идва пролет, идва и шефа и казва - Мммомчета, имаме проблем. Идва пролетта, а тия дървета около сградата само пазят сянка и в стаите е мрачно.
Трябва да ги отсечем. И ние докато се сафирясаме, нашият извади една бензинова резачка, раздаде ни по едно брадве и по една тесла и тръгна да реже дърветата. Това бяха стари дървета, не съм им броил пръстените, но над 40 годишни, вероятно от построяването на сградата. И падат ти я ми ти дървета, ние с брадветата и белите престилки сновем, кастрим клони .... а той си реже и разфасова... после мъкнахме цял ден дърва до склада да съхнат лятото и есента да си ги вземе за камината...
Стана лято, стана и жега и ние измряхме без дърветата, щото нямаше сянка никъде... пек!!! Да ти се разтопи мозъка!!!
...
Също така веднъж счупих една мотика, понеже трябваше с нея да... кося тревата. И някакъв камък имаше скрит в тия треволяци, та я счупих. Стана скандал, че съм потрошил инструмента. Шефът купи нови пет мотики.
...
Институтът ни имаше юбилей, а аз тогава, нали бях малко котенце наивно, показах едни мои снимки на една колежка, а то шефът влезе и ни видя... и реши, че ... аз ще направя снимките по случай юбилея на иститута. Снимането ми отне точно 1 месец, понеже ... като отивах при някоя лаборатория, те или не били готови, или нямали прически, или шефката имала пъпка, или били криви и недоволни... Насрочвахме си срещи, а като почнех да снимам, сесиите бяха дълги, щото те все не се харесваха или все искаха нещо, дето няма как да стане. След това те ми споделиха, че отначало ме мислели за фотограф. Някъде след около 3 месеца вече знаеха, че съм "колега". И се чудели защо снимам с толкова обикновено апаратче /това беше апаратчето на дъщерята на шефа, което си купила от Щатите за 100 долара - до този момент в моя живот не бях снимал с нещо толкова просто/.
...
Бачкам аз, трябва да оцветя едни препарати по Грам. Гледам протокола на стената, по който шефъ настоява да работя - нещо не е както го помня... и гледам протокола от училище - тия правеха нещо тяхно си... обаче... тука така се прави и така трябва да бъде - боядисвам. Има лилави бактерии - всичко е наред.
Обаче до този протокол имаше друг - за боядисване на хистологични препарати - също някакъв извънземен... боядисвам по него - йок. Нищо не става. Консултирам се с разни хора, говорим, чета... няма резултат. Виждам, че има разлика между протоколите, ама... нали този протокол трябва да използвам... него ползвам. И накрая, след 6 месечно боядисване, се оказва, че в протокола има фундаментална грешка. Хаха.
Шефът каза, че не съм четял, че не съм се интересувал и ме порица здраво... хахаха.
Това не е толкова важно - има друго важно - някой е закачил протокол на стената, който е набран на компютър неясно кога -
Но става ясно, че този, който е написал протокола, изобщо не е бил наясно какво прави... а вероятно това му е била работата.
Отделно - вероятно този протокол е спазван... по него се е работило... с неясно какви резултати...
...
Трябваше да режа едни препарати, обаче имах един микротом, който на години беше... малко по-млад от дядо ми - роден нейде из Виена преди Втората световна война. И проблемът беше, че нямах нож за него, понеже конструкцията му беше по-различна и руските ножове не ставаха.
Шефът идва и вика - Емиле, моето момче, намерил съм ти лаборатория, където много работят, там ще идеш да нарежеш препаратите. Ето ти номера. И звъня аз - и ми викат - Аааа, Вие ли сте Емил от Льонеберя? Елате, елате, ние с радост ще ви помогнем - само като идвате, не забравяйте да си донесете нож, че ние нямаме.
Ало, вие как режете без нож? С очи?

Благодарим на Бога и на хората, които се отзоваха! Вече има кръводарители сега остава операцията да мине успешно!

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет (имейл програма, чат програма, интернет базиран форум), по телефона или чрез писмо или картичка, изпратени по пощата, вие няма да имате какво да си кажете и на живо - очи в очи.

Възможностите за комуникация не бива да се игнорират. Днес вече никой не използва бързоходци, конни пощальони, пощенски гълъби, огнени и димни сигнали, барабанни удари, камбани и др. средства за предаване на информация.

А сайтовете за запознанства са просто още едно място, където можете да срещнете всякакви хора - и красиви, и грозни, и нормални, и извратеняци, и интересни, и скучни, и умни, и глупави, и възпитани, и невъзпитани, и така нататък. А в някой от тези сайтове може да намерите нови приятели, а дори - и любовта. Също като в агенциите за запознанства. В агенция за запознанства трябва да попълните анкетна карта - вашите данни, какво представлявате, какво предлагате, какво търсите в партньора,

Ако сте в компютърна зала, огледайте се... Подходящият за вас човек може и да не е в сайта за запознанства, който изследвате в момента, а - да е седнал на съседния компютър - вляво, вдясно или зад вас.

Хубаво е в профила си да дадете своето реално описание, своя реална снимка (или снимки). Колкото до името или прякора - може да сложите истинското си лично име, може да сложите своите име и фамилия, или да ги размените (Петър Иванов може да стане Иван Петров и обратно), може да си изберете някакъв прякор - както сами решите. Няма смисъл да се криете от другите, ако наистина нямате задни помисли и користни намерения спрямо тях (например - да следите половинката си, сваляйки го/я от името на измислен от вас профил).

Имайте предвид, че, ако сте във връзка с някого (женени, в съжителство без брак, гаджета...), трябва да внимавате, за да не обидите партньора си. Особено - ако той е болезнено ревнив.

Някои си нямат работа и скучаят, такива хора не търсят нищо извън онлайн разговорите. Не разчитайте да се видите на живо или да създадете връзка с такива хора.

Други искат добре да опознаят човека (или - хората) срещу себе си, за да могат да направят своя избор. Такива се съгласяват на среща, едва след като са се сприятелили с вас онлайн.

Имайте предвид, че много от онези, които "търсят" или "предлагат" секс "за една нощ" може да предлагат платена любов. Може и на такива да попаднете.

Много рядко, но не - и невъзможно - е да попаднете на журналист(ка), който си чати с хората, за да направи интервю, посветено на даден сайт за запознанства. Вие можете да се сприятелите с него/нея, но можете да видите и кореспонденцията си с него/нея във вестника, списанието или сайта, в който този човек работи. Така че - внимавайте как пишете (пишете грамотно!), внимавайте и какво споделяте.

Аз се регистрирах в множество наши и чуждестранни сайтове за запознанства. И около 10 години седях в тях като "алигатор в засада" (само очите на алигатора се виждат над водата или над блатото). Сдобих се с няколко онлайн приятели и приятелки, с няколко други потребители станахме и офлайн приятели (приятели сме с тях и във Фейсбуук).
А най-интересното е, че за всичкото това време все не можех да открия любовта. И, когато вече бях спрял да търся каквото и да е, а само влизах ей така - профилактично, бях открит от едно момиче и вече цели 6 години сме заедно.

Та - така... Ако нищо не си намерите, нещо може да намери вас.

Разбира се, колкото са мечтаещите госпожици, толкова са и идеалите за съпруг. Ако една девойка или жена иска да се омъжи за богат, умен и красив мъж, ще й се наложи да се омъжва поне три пъти.

Естествено, че един форум, с ясно изразена тематика, в който са се регистрирали много хора, може да изиграе ролята и на сайт за запознанства. Няма нищо по-ествествено от това. А, ако хората искат да се видят и на живо, могат да си спретната среща на форумните потребители. Любовта не оанзчава да седите един срещу друг, да се държите за ръце и да се гледате влюбено, а - "да гледате в една посока", да имате общи интереси, да се допълвате и така нататък, вие това го знаете...

Успех в търсенето!

така се чувствах и аз преди да си купя куче. Сега денят ми започва свежо, отиваме на една голяма полянка където се събират много кучкари и кучета. Кучетат много ме обичат и щом се покажа на хоризонта към мен потича кучешка любов, тичат да ги погаля , потоци положителна енергия ме даряват. После си говорим, обменяме, споделяме за нашия живот , за кучетата. Една огромна групова терапия. Уникално е ! Преди да си призная им се чудех как могат тези хора да стоят с часове, сега ги разбирам, чувството е вълшебно, повдигащо. Много често си мисля, как пред блока ми е отрицателната енергия на всеки му перчи моето куче, щяха да го убиват, врънкат, сърдят се и зад блока е положителна енергия. Всички чакат моето куче с любов и ако не се появи ми се сърдят. Трябва да си намираме място където има положителни хора. Тях ги има, но предпочитат животните, парковете, рекичките, местата близо до природата.

Според мен целта на духовния път е самия път. Мисля, че духовния път е нещо като Камино...и дали крайната точка на Камино е испанския град Сантяго де Компостела...може би не, може би от Сантяго де Компостела започва новия път нагоре по спиралата, в следващия по-висок кръг.

http://saprotiva.org/magazin-bez-pari/
 
Ето как изобретателните и разумни хора вече са започнали не просто да развиват на хартия, но и да прилагат безусловното право и задължение за труд в трудоспособна възраст
 
 

Няма начин даден продукт, който да е произведен за ползване от човек, а не от машина, да не е тестван преди това върху животни.
Това означава, че дори безжичният модул за интернет комуникация е тестван върху животински клетъчни култури.
Или клетъчните култури не ги броим за животни?
За извънземните да каже Орлин, аз не мога да разсъждавам на интергалактическо ниво.

Погледнете света около вас - няма продукт, който да е създаден от човека за ползване от хора, който да не е тестван на животни. Защо? Не от някакви абсолютно терористични съображения, но да правим опити с хора, за да установим, че даден продукт е вреден и има изразена канцерогенност, генотоксичност, мутотоксичност и други токсичности... как после ще обясним на тези хора, че са се жертвали за неясни каузи?
Ето, всички имаме компютри, повечето днес - с безжична връзка. Тази безжична връзка е тествана върху клетъчна култура от лабораторни животни /мишки и плъхове/ ... на най-различни клетъчни култури, от различни органи - включително и върху косместите клетки на органа на Корти, с цел установяване дали не водят до някакви промени със зловреден ефект. Оглушаване, с други думи. Така са тествани и мобилните телефони, така са тествани всички лекарства, дори и билките в билковата аптека, както и хранителните добавки, витамини, ... всички, което се сетите, влиза в тази категория на тествани продукти.
Бихме могли да минем без лабораторните изследвания.
И ако ... има грешка някъде в устройството или в хранителната добавка, в лекарството, в платовете /алергии/, кой да е продукт на човешка дейност... ще отворим много работа на болниците и лекарите...
Ако искаме да имаме мобилни телефони ... трябва да преглътнем, че се правят опити с животни.
Телепатията никой не може да ви я отнеме.
Бих могъл да ви покажа и цитат от Учителя, в който той казва, че жертването на растения и животни в името на науката - за обясняване и разбиране на процесите, протичащи в природата - са освободени от негативното си влияние, с каквото се натоварва касапинът, който коли прасето или телето /знаете, че колачите поемат негативи при коленето на животните, но за разлика от консумиращите ги - в пъти по-малко. Но пък колачите колят доста повече животни, отколкото един човек може да изконсумира, така че се събира достатъчно негатив/.
Този цитат няма да го цитирам, понеже това би означавало, че ние не сме хора, които могат да разсъждават самостоятелно, а имаме нужда от биберони, за да поемем дадена информация. Или пък имаме нужда от външен авторитет, за да можем да поставим нашата теза на масата. И следва война чрез цитати, повечето от които - манипулативни.
Цервикалната дислокация, която са обяснили на Орлин, за съжаление е единственият разрешен начин от Европейската Комисия. Преди използвах етер за анестезия на опитните животни, но етерът е забранен.
Забранено е да се въртят плъховете за опашките им. Както и удрянето им в остри предмети до изпадане в несвяст. В тази белгийска лаборатория няма добре установена практика на работа. Това е доста грубо.
Това, което ние сме възприели като практика, е - поставянето на плъха в камера с въглероден диоксид, който успива животното по един безболезнен начин. Няма по-хуманен начин, щом имаме изискването да извършим остър опит.
...
Да кажем, че не одобряваме опитите с животни също означава да заявим, че желаем да зачеркнем всичките знания, получени в областта на морфологията /цитология, хистология, анатомия, физиология и техните производни - молекулярна биология, патологична физиология, патологична анатомия, биофизика, биохимия и много други/.
Ето, Орлин е психотерапевт - знанията, които той има по отношение на мозъчните структури, отговорни за дадено поведение са получени при поведенчески експерименти с плъхове. Той дава добри и красиви обяснения за мозъка и неговите функции, какви центрове има в различните му части, но всичко това е плод на опити с плъхове.
Бях на стаж в най-голямата болница за психиатрично лечение в Германия. Хората разработват модели на различните заболявания при плъхове, изследват тяхното поведение - потвърждават, че даденият модел на заболяване при хора е успешен - и след това се опитват да открият терапия, която да върне животните в нормата - и след като се докаже, че терапията има положителен ефект при лабораторните плъхове - се прилага при малка група болни без надежда от оздравяване.
Цялата съвременна психиатрия се крепи на опити с животни. Доктор Първанов би бил градинар, ако не бяха опитите с животни.
На този етап вие виждате ли как може да се работи без опити с животни?
Вие самите готови ли сте да се откажете от тях?

Има взети мерки за ограничаване на опитите с животни, когато е възможно.
Но не във всички случаи това е възможно.
Опитите с животни са необходими във всички научно-изследователски звена, които са с биологична или биоинженерна насоченост.
Дори и да се работи конкретно по даден проект, който да бихме могли да отнесем като егоистичен, знанието, което се придобива в рамките на изследователския проект излиза извън човешкия егоизъм.

Няма как да намразим себе си опознавайки се, ако подходим към този процес с любопитство.
Натоварвайки го с предварителни очаквания за нещо уникално, вече поставя бариера към истинското самопознание. Ние сме Всичко, как може във Всичко да няма крайности, нюанси, черни и бели петна, това е невъзможно. Ако решим да се фиксираме в едната крайност си е наш проблем, а не на самопознанието.  Ако решим да отхвърлим част от себе си, също си имаме само и единствено наш проблем, колкото по - бързо го осъзнаем, толкова по - скоро ще се опознаем. Твърде често, обаче, не се получава. И прехвърляме отговорността на някой друг, в случая на себепознанието.
Това е нещо като приемането и отхвърлянето на хората във взаимоотношенията ни, огромните очаквания, стоварени върху близките ни хора и нашите приятели, им отнема правото да бъдат себе си - често различни от нашите представи. Тези свръхочаквания са като два размера по - големи или по - малки дрехи, в които се опитваме да натикаме любимите си хора, а после огорчени от това, че не им подхождат, ги наказваме с укор или отдръпване.

При водене на живот, изпълнен с физическа активност, комбиниран с правилно хранене, не са необходими продукти за отслабване.
 
Колкото и да е скъп и прехвален даден продукт за отслабане, магическо хапче не съществува. Останалото са прехвалените качества на продукта - за наивниците.
 
Може да се взимат витамини и/или да се пие зелен чай. 

Едно допълнение:
 
http://www.psiholozi.com/3/post/2013/07/224.html#.Ue2GBHE52Yw.facebook

Би трябвало бойните изкуства да се преподават като Път към духа! Заложено е дори в името на източните - до, дао, тао... В България единствено айкидото се преподава донякъде свързано с етичните и духовни принципи, медитацията, дишането, хармонията със света и хората! Но то само по себе си е е само "черешката на тортата", без самата торта на бойните спортове. На изток наистина бойните спортове се преподават различно - с морални принципи и етика, с дисциплина на взаимоотношенията, с визуализация и медитация, с развиването на абстрактното мислене чрез подходяща литература, свързана с духа на изкуството и т.н. Тук в България джудото се превръща в пехливанлък, а каратето в японски бокс... Тренират се от всеки, от хора с всякакви характери и склонности. От добри момчета и от момчета борчета... Добрата новина е, че за мъжката психика самото занимание с боен спорт резонира с много дълбоки настройки на мъжа ловец и воин и само по себе си дисциплинира. Груповите занимания дават едно естествено колективно чувство и съобразяване с другия в духа на мъжко братско съперничество. Тук от самия трениращ зависи да свърже бойния си спорт с духвните дисциплини - защото далеч не всеки бг треньор го прави!

Чакай, чакай, забихме в съвсем друга посока, но и пак не се разбираме. Никъде не съм казала, че съм добра по природа, казвам само, че не изпитвам угризения, нито срам.
И пак се чудя - защо искаш хората да постъпват някак си, а после пък да ги е страм от това ... То каква полза от този срам, става нещо като "след дъжд качулка"!
 
Въобще разсъжденията ти явно са в посока - хората са слаби, глупави и податливи на низките си страсти, непрекъснато и умишлено правят лоши неща, но ако все пак след време започнат да се срамуват за тези лоши неща, то "Нищо никой не губи, след като има съвест.". И какво като ги е срам, с това какво се променя, помага ли се някак да се подобрят нещата и как така никой нищо не губи?
 
А моите разсъждения са в посока - нека хората станат по-съзнателни, по-разумни и по-отговорни, нека почувстват връзката си с всички и всичко тук на земята, нека израснат и бъдат силни и съзидателни. Това става с много работа, възпитателна, образователна, в семейството, в училище, в обществото като цяло. Не случайно дадох пример с Паисий Хилендарски, не случайно наричаме такива хора "народни будители". Да, хората да се разбудят и да стават все по-будни, това е важно. Будни бъдете, казва и Учителя Петър Дънов.
Героите - да, те желаят доброто на другите, те се жертват за другите, аз не ги подценявам или неглижирам. Само се опитвам да обясня, че героите не могат да направят промяната в обществото. Ако на едно дете му е трудно с урока по математика, как ще му се помогне най-добре - дали като му кажем, чакай, аз ще науча този урок вместо теб или като кажем, ето аз ще ти разясня неяснтите моменти, но ти ще седнеш и ще го научиш. Същото е и в живота. Героят може да каже: А, вие сте поробени, чакайте, аз ще ви освободя от поробителите. Или - О, тази мафия е ужасно зло, аз сега ще се преборя с нея, ще тикна всичките й членове в затвора до живот и така ще облекча моите съграждани.
Да, чудесно, ще ги тикне в затвора, но ако тези съграждани на героя не са израснали като хора, не са съзнателни, разумни граждани, само след няколко години техния стереотип на реакции и живот ще им създаде отново мафиотска органзиация, просто с други действащи лица (щото приехме, че първите са си в затвора до един). И отново могат да изловят всички и да ги тикнат в затвора, но обществото просто е незряло и допуска отново и отново това. Междувременно (докато ги ловят и тикат в затвора) ще умрат много герои. И защо? Уж за да донесат добро на съгражданите си. И героите действително носят добро, но съгражданите им не са дораснали да го задържат това добро.
Сега разбра ли какво имам предвид? Защо е нужно да умират всички тези герои?! Когато обществото узрее, дорасне, то само ще се освободи или ще се отърси от разни паразитни структури и никога няма да ги допусне отново. Героите просто са изпреварили времето си хора, които виждат и разбират всичко, жал им е за хората около себе си, имат светъл идеал как може да бъде по-добре за хората и като не виждат друг начин, тръгват да се борят със злото. Често в тази борба дават живота си; понякога успяват, понякога не, да донесат това, за което са се борили, но винаги, когато героят твърде много е изпреварил времето си, или не успява да се пребори или нещата твърде скоро след това се връщат пак в същото предишно лошо положение. Просто защото всички останали членове на обществото не съумяват да живеят по новия по-добър начин.
Промяната на обществото е бавен и неблагодарен процес, също като домакинската работа. Като е свършена, всеки го приема за нормално, а като не е свършена, всеки се дразни; на всичко отгоре непрекъснато трябва да се върши и това, което е почиствано цял час, може да се замърси за минута, това, което е готвено 2 часа, се изяжда за 10 минути и т.н.
Та, без да омаловажавам ролята на героите, продължавам да твърдя, че много по-важна за хората е работата, която включително всеки от нас може да върши в по-малка или по-голяма степен за развитие на хората, за промяна на обществото, особено относно децата - те са бъдещото поколение. Както казах това е една такава незабележима работа, бавна, продължителна, без ярки резултати, но в действителност много по-съществена. Съпостави го това с действията на героя и ще разбереш, защо много хора (включително и ти самия) виждат и оценяват героите, а не забелязват работата на учители, просветители, религиозни служители и т.н. Е, има и хора, които и на този план успяват да свършат нещо голямо, грандиозно, забележимо, те са малко, това са, какато споменах по-горе, т.нар. народни будители.

Хубава идея!
Само да предупредя - у нас се продават ного шишенца с ароматни масла, които НЕ са нито за вътешна употреба, нито за допир до кожата. Внимавайте какво и откъде купувате. Успех.

С течение на времето хората се развиват и се променят - променя се тяхната личност, променя се физиката им.
 
Може да познаваш половинката си още от училище, от детството си. Но един ден осъзнаваш, че човекът до теб е съвсем различен от човека, в когото си се влюбил(а). Напълнял, отслабнал, поумнял, оглупял и така нататък - в зависимост от настъпилите промени. 
 
Разбира се, съществува възможността с течение на времето да настъпят промени, които да те накарат да харесаш и да заобичаш човека до себе си още повече! Ако това се отнася и за двамата - прекрасно!
 
Но единият може да се е развил в положителна посока, а другият - в отрицателна. В този случай единият все повече заобичва и се повече се влюбва, а другият все повече разлюбва и все повече намразва. 
 
А търпейки нетърпимото, човек намразва не само човека до себе си, но - и самия себе си.