Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Rwanda

Участници
  • Общо Съдържание

    69
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Rwanda

  1. Здравейте, може ли някой да ми препоръча СПЕШНО добър психиатър в Стара Загора? Става въпрос за 40г мъж със симптоми на дезориентираност, невъзможност да разбере смисъла на кратки изречения, халюцинации от няколко дни. Кръв, урина, скенер-не показват физически проблем. Благодаря предварително.
  2. Точно така. Ти би действала според твоето възпитание и разбирания. Той е действал според своите си. Те са просто различни. Аз и след 10 години семейни отношения още изпадам в такива ситуации с моя партньор. Просто познавайки и неговото семейство вече, съм по-толерантна към тези различия. Затова и казах, че най-хармоничните отношения са между хора със сходни разбирания/усещания, бекграунд. Струва ми се, че ти търсиш от нас отговор дали това е “нормално”, защото не искаш да инвестираш време и усилия в отношения, които може и да се окажат обречени. Единствено ти, ако си позволиш да опознаеш човека, ще разбереш дали твоята норма за “нормално” съвпада с неговата. На този етап обаче всичко трябва да е просто забавно и приятно
  3. Цитат: Вие как преценявате ситуацията, има ли психологическо обяснение? Има. Нарича се его. Пиша с най-добри чувства, разбира се. Аз разбирам откъде идват мислите ти. Но е полезно да приемеш, че твоето его те кара да се чувстваш по този начин, не момчето. Вашето познанство е от твърде скоро и няма как връзката все още да е толкова специална и ексклузивна. Това че сте били на среща, не означава, че той е ограничен да общува с други жени, а още повече да прикрива това. Подкрепям поста на Александър. Когато човек не е сигурен в себе си, иска постоянно доказателство, че е специален. Но увереността идва отвътре навън, не обратното. Въпросното момче най-вероятно дори и не знае, че невинното (предполагам) споделяне, може да натиска определени поведенчески бутони у теб. Но не е ли това най-хубавото във връзките-да запазиш идентичността си и да бъдеш обичан и приеман заради нея. Ако той с неговата откровеност и реакции ти носи дискомфорт, значи сте с различни разбирания в общуването и единствено напрежение, друго не мисля, че може да излезе от ситуацията. Най-хармоничните връзки са между хора, които имат сходни разбирания/усещане за различните ситуации, в които биха могли да попаднат по време на житейския си път. И ако вашите се разминават, може би това не е човекът за теб. Но според мен е твърде рано да знаеш това със сигурност. Аз бих работила върху самочувствието си, отколкото да анализирам него. Един човек се опознава дълги години време, моят опит показва. След време можеш и да разбереш мотивите му и обяснението да е просто, но за теб по-полезно е фокусът да е върху теб.
  4. Мисля че за доста от четящите темата беше ясно, че това ще е най-вероятният вариант на развитие на ситуацията. Поздравявам те за смелостта и разума, които си намерила у себе си. Така даваш шанс на теб и детенцето ти да бъдете щастливи. Като майка вече си осъзнала, че си отговорна за малкия свят, който създаваш за детето си, разбираш отговорността, която носиш от решенията си. Не се примирявай и търси най-доброто за двама ви. Успех!
  5. Ох, миличка! Изпращам ти много прегръдки. Имаш ли роднини наблизо? Или не можеш ли да помолиш приятелка да ти помогне с детенце, за да се погрижиш за себе си - да посетиш лекар, психотерапевт, или просто да отпочинеш дори и за кратко? Не се съмнявам, че ситуацията в семейството е напрегната, но имай в предвид, че по принцип периодът с новородено е труден и всичко изглежда дори по-черно. Просто си давай кураж и всеки възможен момент излизай навън и бъди сред хора, за да сваляш напрежението от еднообразното ежедневие и недоспиване. А ако дори имаш и най-малки съмнения за твоята сигурност или на детенцето ви, обърни се към близките си и дай гласност за това, което те смущава. Просто не минавай сама през този период!
  6. Мисля, че е нужно да се погледне и от друга перспектива над ситуацията. Имах приятелка, която започна връзка с женен мъж, доста по-голям от нея. Постоянно я молеше да прояви търпение и той ще се раздели със законната си съпруга, защото нямало обич и разбирателство помежду им. Трябва да си призная, това ми звучеше толкова заучено. А моята приятелка много страдаше няколко години, защото освен друго, той беше и изключително ревнив, дори и към приятелките й. Аз всячески се опитвах с мекота да й отворя очите, но тя твърдеше, че само веднъж да заживеят заедно и всичко ще се подреди. Мислех си "Милата ми тя! Колко си умна и колко наивна в същото време!". Обаче наистина след няколко години той намери сили да се раздели със съпругата си (която знаеше за неговата паралелна връзка), заживя заедно с моята приятелка, ожениха се официално, имат дете и след толкова години заедно са наистина много щастливи. Дори той вече не е контролиращия човек, който бях убедена, че ще бъде винаги. И такова развитие могат да имат тези триъгълни отношения. При всеки е различно. Въпросът е в друго. Ти наясно ли си дали и доколко искаш да инвестираш във вашата връзка? И той, след като не дава индикации, че има желание да официализира отношенията ви, според теб не означава ли, че не е заинтересован? Все пак не сте от месец-два заедно. Може просто да му е комфортно с положението, в което е. За което няма вина, ако не ти е предлагал и обещавал друго. Но ако ти искаш нещо различно от това, то знаеш, че изходът рано или късно е един. Ти какво искаш?
  7. Ти щастлив ли си в Германия? Успя ли да се интегрираш успешно? Имаш ли среда, приятели и т.н? Чувстваш ли се донякъде подценен, само защото си източноевропеец и трябва да се доказваш повече? Питам, защото аз самата от много години не живея в България и ми е интересно как се справят със стреса останалите. Ти на няколко пъти споменаваш (според мен излишно) българите/българско/България в негативен смисъл. И все пак си тук в български форум и търсиш съвет от български психотерапевти. И не, въпросите ти никак не бяха риторични, а зов за помощ. Тези български психотерапевти са помогнали на толкова много хора по същите тези методи, които предлагат и на теб. И те са във този форум напълно безвъзмездно, отделяйки време от натоварения си график. Едва ли са толкова некомпетентни, щом хора от чужбина им се молят постоянно да провеждат сесии дори по скайп. Може просто да не резонират с твоите представи за това как трябва да протече една психотерапия, но не забравяй, че те и не привеждат такава с теб, а само ти дават насоки. Нямаш някакъв нечуван и необикновен проблем. Често хора имат твоите оплаквания. Можеш да не вземаш мнението ми за меродавно, но според мен трябва да отстъпиш малко и да позволиш на психотерапевт да ти помогне да се справиш с тревожните ти пристъпи. Избери този, който ти резонира и можеш да се довериш и се дръж за тази терапия, тя няма да ти навреди. Ако аз бях истински отчаяна, щях да пробвам всички методи само да си помогна. И все пак нещо, върху което да мислиш-в твоята терапия ти очакваш да ти кажат, че си добре или да се почувстваш добре? Надявам се скоро да се похвалиш с добри резултати и да ни докажеш, че сме били в грешка и не сме те разбрали правилно. Успех!
  8. След като психотерапевтите в Германия толкова добре разбират пациентите си, ти защо продължаваш да търсиш мнението на психотерапевтите в този форум? Защо нямаш доверие нито на едните, нито на другите?
  9. Съществуват 5 езика на любовта-утвърдителни думи, физическо докосване, подаръци, помощ, качествено време. Всеки може да дава преимущество на различен език и да възприема проявите на любовта чрез този език. Така че, ако аз се нуждая от физически контакт, за да се чувствам обичана, понякога погрешно мога да изразявам само така любовта си. Но ако човекът до мен "говори"на друг език на любовта и например има нужда да "чува" любовта (утвърдителни думи), то той няма да се чувства напълно обичан от мен. Доста често има разминаване, въпреки желанието ни да направим другите щастливи. Просто говорим понякога на различни езици. Това е книгата: http://4eti.me/петте-езика-на-любовта-гари-чапман/ Много е полезна. Има и издание за децата и как да говорим техния език на любовта, за да растат обичани.
  10. В живота си човек винаги се среща с хора, с които няма да се сближи или направо няма да се хареса. Увереният, приемащ се и обичащ се човек не се притеснява да прояви своите предпочитания и да изгради по-близки отношения с един човек, а с друг-не. И това не е проблем. Защото хората се събират по сходни интереси, характер, въобще светоусещане. Ти ще имаш твоите приятели-съмишленици, друг-своите. Но това не означава, че си по-малко цЕнен. Просто хората имат различни вкусове и нужди. Съветвам те да пестиш енергията си да задоволяваш нечии други интереси, за да се харесаш, а да се насочиш към това как да ти е още по-приятно с хората, които са ти по-сходни на твоя характер. С всичко останали просто приеми, че трябва да имаш едно нормално общуване. "Тоест когато спра да търся всякакво одобрение от хората, тогава ще бъда по-успешен и положителната промяна ще се случи, така ли е?" Не можеш да имаш одобрението на всички, но можеш да си избереш няколко близки и ценни за теб хора, чиито мнение и насоки, да са ти от полза. Но като цяло като останеш сам със себе си, когато знаеш, че никой не те наблюдава, критикува или хвали, като се запиташ аз добър човек ли съм, гордея ли се със себе си, и отговориш Да, това е най-добрият ориентир, че си на прав път. Само имай търпение и упоритост.
  11. А на мен ми звучи като опит да се похвалиш, но търсиш някой друг да те похвали. Струва ми се, че още търсиш все пак одобрение за себе си и своите действия. А може би не се чувстваш като пълен победител, защото си неуверен, че всички тези чудесни неща, които си постигнал, не са се утвърдили все още достатъчно. Здравите устои се градят бавно. И искат истински житейски опит, за да докажат устойчивостта си. Или с други думи след многото четене, трябва да приложиш всичко на практика, за да го изпиташ и утвърдиш. А това определено отнеме повече от няколко месеца време. Обаче браво, момче! Поздравления колко много си постигнал за този период!
  12. Добри новини! Сумата за лечение, която изглеждаше непосилна, е събрана вече благодарение на хилядите състрадателни и добри хора, както и благодарение на един голям благодетел, който ще направи своето дарение директно към болничното заведение. От тук насетне всичко е в Божиите ръце и се молим Гери да се излекува и възстанови бързо.
  13. Мен много силно ме разчувства това, че животът може да има парична измеримост. Сумата е огромна, но кой родител може да живее с мисълта, че не е опитал, дори и само шанс за излекуване да има? Представете си някой да оцени живота на вашето детенце на сума, която е непосилна и така да ви отнеме дори шанса да опитате да го спасите. Какви гаранции се търсят?!? Това не е инвестиция, която да носи сигурна печалба, а опит да се спаси един човешки живот, още в началото на своя път. Затова нека бъдем съпричастни и помогнем с колкото и каквото можем!
  14. Мен много силно ме разчувства това, че животът може да има парична измеримост. Сумата е огромна, но кой родител може да живее с мисълта, че не е опитал, дори и само шанс за излекуване да има? Представете си някой да оцени живота на вашето детенце на сума, която е непосилна и така да ви отнеме дори шанса да опитате да го спасите. Какви гаранции се търсят?!? Това не е инвестиция, която да носи сигурна печалба, а опит да се спаси един човешки живот, още в началото на своя път. Затова нека бъдем съпричастни и помогнем с колкото и каквото можем!
  15. 5-годишно момиченце от София се нуждае от спешно лечение в Германия, за да продължи да живее. Гери има тежко онкологично заболяване и въпреки направени операция у нас и химиотерапии, животът на детето е в сериозна опасност. Лекари в Германия дават надежда, че Гери ще живее, но сумата нужна за лечението е непосилна за семейството. Ако искате да помогнете на Гери: Дарителскa сметкa в лева: IBAN: BG59STSA93000024022242 BIC: STSABGSF Tитуляр: Камелия Георгиева Младенова (майка на Гери) Мейлът към PayPal сметката e: mladenovakameliya@gmail.com За повече информация: http://nova.bg/news/view/2016/11/21/165625/зов-за-помощ-5-годишната-гери-се-нуждае-от-600-000-евро-за-да-живее/
  16. На тази възраст е нормално да има смущения в съня, особено ако му растат и зъбките. Ако е така, хомеопатични прахчета, гелове за венците, както и болкоуспокояващите (Нурофен и т.н) помагат да се успокои напрежението донякъде, но общо взето всичко минава чак като излязат зъбките. Това, с което можеш да предразположиш детенцето си към по-спокоен сън, е да създадеш ритуал преди сън, ако още нямате. Приготвяй го по едно и също време за сън, не много рано, но и не много късно. Задължително да има поне 4 часа от последната му дневна дрямка. Използвай шампоани с лавандула и направи самото къпане приятно и отпускащо занимание и за двамата. След това е хубаво да го масажираш. В някои държави има курсове за масажи на бебета. Това е доказало, че помага за правилното развитие на двигателната система, а и е добър начин за успокояване на бебето, заради допира между майката и бебето. Кой не обича масажи! След масажа предложи бутилка топло мляко (предполагам не кърмиш, заради АД, които вземаш) и когато се събуди през нощта, отново оферирай мляко или гушкане, докато пак се унесе в сън.
  17. Не бъркай мъжествеността с чистата форма на агресия. Мъжественост=сила, агресия=слабост. Бъди упорит и най-вече последователен и резултатите ще дойдат, така както е дал за пример д-р Първанов. Моят житейски опит ми е показал, че факла, която пали бързо, бързо и изгаря. Какво ти липсва, за да постигнеш целите си? Имаш ясна представа какво искаш от живота-спортни успехи, работа след завършване на университета и т.н. Трябва ти търпение. Едва на 22 години си и ако постигнеш всичко сега какво ще правиш с остатъка от живота си? Започни с по-малките и лесно постижими цели и градирай. След няколко успеха ще трупаш все повече самочувствие и увереност в себе си. Ако скочиш неподготвен в големи начинания и се провалиш, ще постигнеш по-скоро обратен ефект и останеш в мисълта, че не си достатъчно добър и оценен.
  18. Добре си го описала. Сега съпостави поведението на съпруга си с това описание. Въпросът ти всъщност е "как да го накарам да ме обича и уважава?" Не можеш наисилствено. Ако мъжът ти е с властен, избухлив, инфантилен характер, единствено той може да реши да работи по особеностите си в характера. Но трябва да има достатъчен мотив, за да го направи. Това, което можеш ти, е да инициираш комуникация, да дадеш гласност спокойно как неговото поведение в дадена ситуация те кара да се чувстваш. Изложи ясно и точно, както си направила по-горе, как разбираш, че човек трябва да се отнася с теб, когато те обича и уважава. Но работата върху проблемните моменти в една връзка е винаги двустранна и ежедневна. От личен опит горещо ти препоръчвам да направите заедно няколко сесии при психотерапевт. Хубаво е да изгладите това сега. Ако връзката не е хармонична и устойчива, основите могат да се разклатят застрашително с появата на детето. По-добре няма да стане.
  19. Може ли да направиш пояснение как за теб се държи човек, който проявява обич и уважение?
  20. Здравей, Единственото жалко е, че възприемаш живота си като жалък. Само ти най-добре знаеш колко невъзможни са ти страданията. Затова ще поместя една статия за момче, което вдъхнови всички в Англия, а и извън границите й. Надявам се, че можеш да почерпиш вдъхновение от неизмеримата сила на духа му. http://www.lekuvam.se/вдъхновителят-стивън-сътън/ Познавам и други малки деца, които по време на химиотерапията (разбирай коктейл отрова в крехките телца) продължават да ходят на училище, въпреки моментите на слабост, болка и прилошаване. Това се казва смелост, сила, дух! Може би не си открил още призванието си, а може би ти трябва още малко, за да стигнеш ръба на отчаянието/търпението и да се мобилизираш и тласнеш в правилна посока. Но съм сигурна, че средата ти вреди допълнително, особено нощните смени. И още нещо. За мен по-голяма панацея от любовта няма. Не се опитвай да я избягваш, а стремглаво я търси, защото тя ще ти помогне. Най-малкото ще повлияе на физическите ти симптоми с химията, която ще предизвика у теб. И всичко това в положителна насока. Успех!
  21. Аз ще ти споделя моя опит. Не съм имала ПА, но още преди да забременея изпитвах огромен страх от раждането. Забременях непланувано, което си беше малко предизвикателство, защото не бях подготвена за бременност. Но още в първите месеци се научих да релаксирам на музика - упорито и всеки ден отделях време да визуализирам най-отпускащата обстановка (за мен горещ пясък и слънце, което минава и затопля цялото ми тяло, визуализирах и чувствах наедряващото коремче). Запознах се много детайлно (но категорично не от форуми и преразказани истории, а чисто медицински) с целия процес на раждане - какво точно се случва с тялото, подготовка, симптоми, за да бъда подготвена и да не се плаша. Бях започнала да имам сърцебиене няколко дни преди датата на раждането, което е нормално, имайки предвид очакването. По време на самото раждане, което не беше в България, в залата ми предложиха релаксираща музика. Понеже умът ми вече се беше научил да се отпуска за кратко време и да влизам в състояние на спокойствие, нямах никакви проблеми. Сестрите се учудваха, когато всеки път проверяваха тоновете на бебето между контракциите. Нямаха търпение да видят това спокойно и щастливо бебе, защото пулсът на дъщеря ми не беше въобще учестен, както е нормално по време на раждането. А това беше основно, защото аз се стараех да съм спокойна и да контролирам тялото си от стреса. Сестрите бяха учудени и колко усмихната, спокойна и разговорлива съм самата аз между контракциите, казаха че не са имали такъв случай досега. Ако им бях споделила колко много ме е страх от самото раждане, нямаше да ми повярват. Тялото ти реагира, както мислите му диктуват. Научи се да го контролираш чрез спокойствието на ума си. Просто иска упорита практика. Но тя ще ти е полезна за всеки един стресов момент.
  22. Понеже и аз съм била в подобна изолация, ще ти кажа, че това е най-сигурният начин да се съсипеш психически. Ние хората сме социални и имаме нужда да общуваме един с друг, имаме нужда от ласки, добра дума. Дори и да си човек със сравнително висока самооценка, по някое време все ще изпиташ нужда да се огледаш в хората, най-малкото дори и да ти послужат само като коректор. Изолацията евентуално би повлияла пагубно и на децата ти и на техните способности да се адаптират и общуват. Затова посещавай парковете и всички места, на които се събират майки с деца. Те също като теб имат нужда от приятелски разговор, който да ги откъсне от ежедневните грижи. Тук, където живея аз, има навсякъде групи за деца, които майките са създали, за да установяват познанства помежду си, докато децата се занимават с различни дейности. Включи се в кръжоци и курсове (плуване, танци, музикални класове, рисуване и т.н.) където също се завързват познанства с родителите. Въобще потърси в интернет всички мероприятия и дейности, които се организират за деца в твоя град и ги посети. Много от тях може би са безплатни (напр. тук има организирани пикници, разходки в парка и др.). Така ще разнообразиш и своето ежедневие и на децата си и със сигурност ще намериш приятели. А това ще ти помогне много да се почувстваш по-добре.
  23. Ти искаш да се чуеш с нея и тя да ти каже това, което вече ти е показала, игнорирайки обажданията ти. Можеш да продължиш да й звъниш и пишеш и да мачкаш самочувствието си или да приемеш ситуацията и продължиш напред, пък ако е писано пак ще се пресекат пътищата, но не и насила.
  24. Да, само че преди всичко трябва да знаеш какво е интуиция, за да можеш да се довериш. А за да се довериш без страх трябва да имаш и поне малко знание за това що е живот, откъде идва той и самата интуиция. Трябва да си приел, че това което ти е дадено, ще ти бъде и отнето. Най-сигурното нещо е смъртта. И тук човек трябва да е готов да пусна контрола и да признае, че е безсилен да я избегне. Ако имаш доверие, че през целия ти живот дарен от Бога, той е предвидил най-доброто за теб, ще се довериш, че и в предвидената смърт-завършек на всеки живот, има повече смисъл, от колкото ние на това си ниво на развитие, сме способни да разберем. А иначе дори и тези, които казват, че не ги е страх, се страхуват. Нормално човекът се страхува. Това ни кара напр. да не бъркаме в контакта и избягваме или вършим много дейности, които са животозастрашаващи. Но питащата говори за един по-различен страх от здравословния необходим за оцеляването страх. И този страх се намалява, когато се мине през определени житейски опитности и се застане на пътя на духовното и личностно развитие. Когато се развие доверието, че Божественото е винаги справедливо, макар и не винаги да се вижда такова през призмата на човешкото разбиране. Тогава и самият живот става по-пълноценен. И примерите за хора с терминални заболявания, постигнали това, са милиони. Те, разбирайки, че имат малко оставащо време живот, изживяват остатъка по-пълноценно.
  25. На мен д-р Първанов ми каза веднъж нещо много полезно според мен: "При интуицията няма страх!" Аз имам добре услужлива интуиция. И се върнах назад в спомените си и се убедих, че докторът е прав. Живея в чужбина. И от няколко години не бях виждала родителите си. Гостуваха ми и когато си тръгнаха, аз знаех че виждам някой от тях за последен път. Просто, когато се молех и благодарях, че съм ги видяла след толкова време, една ясна мисъл ми казваше: За последно! И имаше тъга, силна тъга, НО НЕ И СТРАХ... И на майка ми след една седмица откриха много агресивен тумор и си отиде след няколко месеца... Едва ли точно на един страхлив човек ще му е дадена дарбата да знае кога ще умре. А и всеки ще си отиде от този свят един ден. Това е ясно още с раждането на човек. Само че за повечето хора това е тема табу, чукане на дърво по три пъти, на глава и т.н. Но истината е, че все още няма безсмъртни хора. Научи се да мислиш, повтаряй си го милион пъти, че смъртта е като заспиването вечер. Нима прекарваш целия ден да мислиш със страх как ще си легнеш? Духовната литература би ти помогнала много в преодоляването на този страх.
×
×
  • Добави...