Jump to content
Порталът към съзнателен живот

petarstankov

Участници
  • Общо Съдържание

    416
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

За petarstankov

  • Ранк
    Участник
  • Рожден Ден 04/09/1982

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    176948221

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    sofia
  • Интереси
    muzika

Последни Посещения

10095 посещения на профила
  1. 1. Oгре звезда в сине небе, та разгряла всички света, недогряла на едно място, тамо има свети люде, свети люде архангелци, да се молят на господа: "Дай си и нам кому волец, кому волец кому дживгар, да забраздим равно поле, да посеем бяла пшеница, бяла пшеница кутурлица, да я жънат все девойки, да я върхат все юнаци, да я мелят все кметове, да я месят все невести, да я дават на господа, светим люде архангелци!" 2. gladna me4ka horo ne igrae 3.http://www.segabg.co...id=5&id=0001101 (http://www.fullbooks...of-Bengal1.html SHAZADPUR, _February_ 1891. Just in front of my window, on the other side of the stream, a band of gypsies have ensconced themselves, putting up bamboo frameworks covered over with split-bamboo mats and pieces of cloth. There are only three of these little structures, so low that you cannot stand upright inside. Their life is lived in the open, and they only creep under these shelters at night, to sleep huddled together. That is always the gypsies' way: no home anywhere, no landlord to pay rent to, wandering about as it pleases them with their children, their pigs, and a dog or two; and on them the police keep a vigilant eye. I frequently watch the doings of the family nearest me. They are dark but good-looking, with fine, strongly-built bodies, like north-west country folk. Their women are handsome, and have tall, slim, well-knit figures; and with their free and easy movements, and natural independent airs, they look to me like swarthy Englishwomen. The man has just put the cooking-pot on the fire, and is now splitting bamboos and weaving baskets. The woman first holds up a little mirror to her face, then puts a deal of pains into wiping and rubbing it, over and over again, with a moist piece of cloth; and then, the folds of her upper garment adjusted and tidied, she goes, all spick and span, up to her man and sits beside him, helping him now and then in his work. These are truly children of the soil, born on it somewhere, bred by the wayside, here, there, and everywhere, dying anywhere. Night and day under the open sky, in the open air, on the bare ground, they lead a unique kind of life; and yet work, love, children, and household duties--everything is there. They are not idle for a moment, but always doing something. Her own particular task over, one woman plumps herself down behind another, unties the knot of her hair and cleans and arranges it for her; and whether at the same time they fall to talking over the domestic affairs of the three little mat-covered households I cannot say for certain from this distance, but shrewdly suspect it. This morning a great disturbance invaded the peaceful gypsy settlement. It was about half-past eight or nine. They were spreading out over the mat roofs tattered quilts and sundry other rags, which serve them for beds, in order to sun and air them. The pigs with their litters, lying in a hollow all of a heap and looking like a dab of mud, had been routed out by the two canine members of the family, who fell upon them and sent them roaming in search of their breakfasts, squealing their annoyance at being interrupted in enjoyment of the sun after the cold night. I was writing my letter and absently looking out now and then when the hubbub suddenly commenced. I rose and went to the window, and found a crowd gathered round the gypsy hermitage. A superior-looking personage was flourishing a stick and indulging in the strongest language. The headman of the gypsies, cowed and nervous, was apparently trying to offer explanations. I gathered that some suspicious happenings in the locality had led to this visitation by a police officer. The woman, so far, had remained sitting, busily scraping lengths of split bamboo as serenely as if she had been alone and no sort of row going on. Suddenly, however, she sprang to her feet, advanced on the police officer, gesticulated violently with her arms right in his face, and gave him, in strident tones, a piece of her mind. In the twinkling of an eye three-quarters of the officer's excitement had subsided; he tried to put in a word or two of mild protest but did not get a chance, and so departed crestfallen, a different man. After he had retreated to a safe distance, he turned and shouted back: "All I say is, you'll have to clear out from here!" I thought my neighbours opposite would forthwith pack up their mats and bamboos and move away with their bundles, pigs, and children. But there is no sign of it yet. They are still nonchalantly engaged in splitting bamboos, cooking food, or completing a toilet.)
  2. Земното си е земно. Небесното може би си е пак земно, но видяно с по-чисти очи. Или пък такива очи на земята няма. Значи всичко тук си е земно, но някои са с по свободни очи... Например ако погледне човек към облаците почва да мечтае олеква му всъщност явно очите са огледала и са най-небесното нещо което може да види двукракия но отвориш ли очи за нещо което може би е истина, а може би е лъжа остават само думите с които трябва да се бориш за да погледне чистотата. Небето е чисто, когато и земята е чиста, защото от земята се издигат към небето газообразни вещества, които могат да изцапат небето и очите които го гледат. При хубаво време в планината, която е като небето на земята, очите на хората се радват на всичко по земята и по небето, защото е чисто и хубаво. Това са мисли без практическо приложение. Небето всъщност си е винаги хубаво в мечтите на страдащите хора, които може би сами са си виновни, може би страдат за истината, може би заради своята си истина, може би заради своята си духовност и небесност в кавички - такива страдат най-много и си мислят че сами нещо могат. Не могат, освен да си летят в облаците на делта планери и парапланери докато уж пребивават на земята с краката си. Родината им е на по-висока надморска височина, но и тук има работа за тях, за която са си дали си ви-та преди много луни. И сега няма връщане на зад, т.е. на горе, горе долу така стоят моите неща в момента.
  3. petarstankov

    Свободната воля

    не знам помислих нещо страшно - за цялата про-западна култура и за тези които не обичат или по-скоро обичат бушмени... и други въпроси, опитват се ... освен свободна воля, която е направила нещо... свободна воля, на свобода а защо ... другите почват да изглеждат несвободни, значи и аз... толкова е леко, облекчаващо, но може ли да се върне ... защото толкова барикади... не знам, толкова ку-кувци са кукали и ставаш или подражател, следовател или оскърбител няма един просто един
  4. Изтока, запада, това са понятия, но как да се обхване нещо, което е
  5. Аз си мисля че може да се ннамери едно нещо добро, което е истина и спокойствие и реалност за всички. Трябва да има някаква такава истина за всички, от която всеки може да си налее чиста вода и да си изплакне лицето и да му се изясни поне малко всеки ден. Всъщност може би нещо съм разбрал, че тази чистота може да се остави да си е Търся нещо реално, толкова кристално, по-добро, по-светло дори от истината... Всеки си има своя реалност, но сигурно е че има една реалност по-реална, в която искам да ходя и трябва да има - сред толкова външни - едната река която просто няма нужда от определение опитва се, не е лесно, въпреки че е лесно а сигурно някъде е истинската софия, истинската надежда ще възкръсне за мен си моя си ден добър ден добра нощ
  6. petarstankov

    Разговорки

    http://www.youtube.c...h?v=jisgfALQw0w Movie : Naya Daur Singers : Asha Bhonsle and Mohammad Rafi Song : Ho Ude Jab Jab Zulfein Teri Lyricist : Sahir Ludhianvi Actors : Dilip Kumar, Vyjayanthimala, Ajit Music Director : O P Nayyar ho ude jab jab zulfein teri ho ude jab jab zulfein teri ho ude jab jab zulfein teri ho ude jab jab zulfein teri kanwariyon ke dil machle kanwariyon ke dil machle jind meriye ho jab aise chikne chehre ho jab aise chikne chehre to kaise na nazar fisle to kaise na nazar fisle jind meriye ho rut pyar karan ki aayi rut pyar karan ki aayi ho rut pyar karan ki aayi ho rut pyar karan ki aayi ke beriyon ke ber pak gaye ke beriyon ke ber pak gaye jind meriye kabhi daal idhar bhi phera kabhi daal idhar bhi phera ke tak tak nain thak gaye ke tak tak nain thak gaye jind meriye ho us gaaon se sanwar kabhi sadke us gaaon se sanwar kabhi sadke ho us gaaon se sanwar kabhi sadke ho us gaaon se sanwar kabhi sadke ke jahaan mera yaar basta ke jahan mera yaar basta jind meriye paani lene ke bahaane aaja ho paani lene ke bahaane aaja ke tera mera ik rasta ke tera mera ik rasta jind meriye ho tujhe chand ke bahaane dekhoon ho tujhe chand ke bahaane dekhoon ho tujhe chand ke bahaane dekhoon ho tujhe chand ke bahaane dekhoon tu chhat par aaja goriye tu chhat par aaja goriye jind meriye abhi chhedenge gali ke sab ladke ho abhi chhedenge gali ke sab ladke ke chand bairi chhip jaane de ke chand bairi chhip jaane de jind meriye ho teri chaal hai naagan jaisi ho teri chaal hai naagan jaisi ho teri chaal hai naagan jaisi ho teri chaal hai naagan jaisi ri jogi tujhe le jaayenge ri jogi tujhe le jaayenge jaaye kahin bhi magar ham sajna jaaye kahin bhi magar ham sajna ye dil tujhe de jaayenge ye dil tujhe de jaayenge jind meriye
  7. http://librivox.org/...-yordan-yovkov/ http://audiobooks.domainbg.com http://www.avtori.com/
  8. Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна. Тъй, като погледнеш в банката, вярата е силна. Казваш: „Има Господ.“ Но представи си, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега – какво ще правиш? Да допуснем, че ще се молиш. Молиш се, но молитвата няма никакъв отговор. Тогава какво ще правиш? В Божествения живот човек носи всичките възможности в себе си. Той не ги търси отвънка. Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво разбирам. Ти си един екскурзиантин и носиш огън в себе си, в джеба си. Като идеш някъде, ще намериш дръвца, ще ги запалиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш. Та сега, някои от вас, вие не разбирате. Правите една погрешка. Условията съществуват, но възможност нямате вътре. Вие нямате тия запалки – огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Противоречия, казвате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече. http://triangle.bg/b...6-01-05-05.html http://www.youtube.com/watch?v=hf1HIDJwLa4
  9. petarstankov

    Разговорки

    всичко това по-горе е спекулация.
  10. сигурно си прав. но и това е вярно, аз вярвам - съществува само другия и ставаш река. който иска (може би трябва да е щастлив и да се обича) може да го изпробва. аз ставам по-щастлив и по-се обичам. сигурно ти си прав на практика, но като информация исках да съм полезен, просто да участвам.
  11. ето една информация, теория ли е практика ли е не знам: когато за човек съществува само човека до него, човека до него получава отдадеността на отричащия се от себе си. А отричащия се от себе си получава нещо в него което е живо и може да обича, и среща в този на когото се е отдал, колкото и болен да е той, своя лекар. Това може да бъде и обичане на другия като средство, а не цел. Но може би ако един е средство, това което получиш, веднага искаш да го дадеш на някой и вече той не е средство а е просто обект на милостта. Дано да има полза.
  12. права си за всичко. според мен съжалението си е самосъжаление. А доколкото разбирам за милост може да се говори ако първо приема, че тези книги които чета са хубави, но не са за егоистично самобичуване. пак става теория. от съжалението расте нереалното самочувствие, а милостта е просто естествено нещо което не оставя мисли за себе си. ако изоитам съжаление към някой просещ, това може да значи, че имам нужда, а милостта може би първо е едно с всички и не приема тяхното страдание, усеща надежда и без необходимост от думи и действия я излъчва. теория. конкретно това може би значи ако срещнеш човек, който проси да отдадеш себе си в името на истинския му образ, който да стане за теб спасител. пак теория. на практика може би това действа за някой по-болен. може ли един болен човек да ми помогне? не той ми помага, а неговото отказване от себе си, което е единствената му надежда. и той вече не живее, а само другите.
  13. petarstankov

    Интересни случки от живота на светците

    св. Теодор Тирон Теодор дигнал очи към небето, прекръстил се и твърдо отговорил: "Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!" - Не те ли е срам - казал му управителят - да се уповаваш на човек, който умрял от позорна смърт на кръст? - Нека бъде тоя позор и на мене, и на всички, които призовават името на Господа Иисуса Христа! - отговорил мъченикът. - А какво искаш ти: с нас ли да бъдеш или с твоя Христос? - запитал го пак управителят. - С моя Христос ще бъда вечно! - радостно извикал Теодор. - Прави с мене, каквото искаш! Слугите на управителя донесли дърва, направили клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, за да бъде изгорен на кладата. Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него. Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че пред първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, той за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена. Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед". Учуденият архиепископ го запитал, кой е той, който се грижи за християните. - "Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - отговорил светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните". След тия думи мъченикът станал невидим. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди. Църквата, за благодарност на св. Теодор, запазила досега обичая - в събота на първата седмица от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик. Като излезли от тъмницата, те отново заключили вратите и си отишли. Съдията заповядал всеки ден да дават на светеца неголямо парче хляб и малко вода. Но в потвърждение на думите от Свещеното Писание: "праведният чрез вяра ще бъде жив", - свети Теодор не искал да приема хляб и вода, и казал: - Моят Господ и Цар - Иисус Христос - ме храни. На сутринта съдията заповядал да доведат светеца на съдилището и му казал: - Послушай съвета ми и не ме карай да заповядвам да те изтезават и мъчат: принеси жертва на великите богове. Тогава аз ще напиша за тебе на нашите царе - владетели на вселената, и те ще те направят главен жрец на боговете, и тогава ще получиш същите почести, каквито и аз. Като погледнал към небето и се осенил с кръстното знамение, свети Теодор отговорил на своя мъчител: - Изгори тялото ми в огън, предай ме на различни мъки, сечи ме с мечове, хвърли ме на зверовете да ме изядат, но аз до края на живота си няма да се отрека от моя Христос. http://www.hkussr.com/japabeads.htm "The twenty-third and twenty fourth prominent devotees of Nityananda Prabhu were Sadasiva Kaviraja and his son Purusottama dasa, who was the tenth gopala. Since birth, Purusottama dasa Thakura was merged in the service of the lotus feet of Lord Nityananda Prabhu, and he always engaged in childish play with Lord Krsna." The Caitanaya-Bhagavata records (C.B. Antya 5.741-742): "Sadasiva Kaviraja was greatly fortunate. His son was named Sri Purusottama dasa. Purusottama dasa Thakura had no concern for his external body; Sri Nityananda Prabhu always resided within the core of his heart. 1967 February 17: "Now my staying in your country is increased for two years at least. Let us take help from Krishna by honestly working for Him rather than utopian theories. Even there are three centres I can move everywhere without any tiresome feeling. I can stay one month in each centre and see that things are going in order." Prabhupada Letters :: 1967 1968 February 17: "I am very happy you are making nice arrangements for the Kirtana Party. And I am so happy to hear you are finding strength to spread Krishna Consciousness all over the world. My Guru Maharaja wanted like that, especially the Western world, to every home, to every village and town." Prabhupada Letters :: 1968 1969 February 17: "I have considered your thoughts on the matter of our printing press, and for the time, the matter is still pending. Regarding your reprinting of my letters, if it will not detract from your other important engagements you may do it." Prabhupada Letters :: 1969 1970 February 17: "The potency of spreading Krsna Consciousness is everywhere the same. In every village and town all over the world there are many candidates who are awaiting this message. Chant your daily beads regularly. Follow the footsteps of the disciplic succession and everything will come out successful." Prabhupada Letters :: 1970 1973 February 17: "It is brought to my attention that he has become deviated from the four basic principles given to all my students when initiated. He must be brought back to the standard immediately. I have not made any decision, but I would like you to discuss this amongst yourselves and send me your conclusion." Prabhupada Letters :: 1973 1974 February 17: "The value of accepting a bona fide Spiritual Master is more than we can calculate. It is not a mere formality. We must become free of all material desires and this can only be achieved by following a bona fide Spiritual Master." Prabhupada Letters :: 1974 1975 February 17: "Krishna will see that you are sincerely trying to follow the real process of Krishna Consciousness and He will give you all help. Don't try to manufacture some artificial process. The real process I have already given you. Now you simply have to follow it strictly." Prabhupada Letters :: 1975 1975 February 17: "Prepare seven different dances from Caitanya Caritamrta and seven different dances from Krishna Book. When you come I shall give you personal direction. It will be very attractive. We can go all over with a party of dancers and perform these dances and distribute our books." Prabhupada Letters :: 1975
  14. благодаря ти Орлине. Не ходя на психотерапия сега. Нямам гадже. Не работя. Завърших индология. мисля, че я получавам тази помощ или поне се опитвам. Не знам как звучат другите ми постове, но се надявам да се прокрадва нещо по-полезно, на мен ми носи нещо като самонареждане + самоусмиване, понеже никой не взима на сериозно това което пиша
  15. за него човече, нещо има в мен... капчица сам можеш да се направиш да си говориш сам и в един момент може би няма да има нужда от публика
×