Току що чух, че учени доказали, че описаната случка в библията е съвпадение на преминаването на евреите по дъното на морето с природно явление породено от вулканична дейност.
Какво е чудо е подзаглавието, понеже искам да поразсъждавам в тази насока - сега това откритие на учените как да го свържем с нашето познаване на Отец.
Исус е казал: "който вярва в Мен, моите дела ще върши и по-големи ще върши". Значи вярата ни, ни дава една връзка с Разума, за който няма невъзможни неща, цитирам по памет: "което е невъзможно за човек, за Бог е възможно". Този Разум е в отношение с Любовта и със Съдбата. "Чудесата" са едни трудно смилаеми за ума случки, които се случват за да предпазят този, на когото Любовта му е силна и Тя му е начертала една добра Съдба - да се прослави Силата на тази Любов, която се изразява в Разумни думи - Слово, Разумни Дела, Разумен Живот, Разумен Път назад към Чистотата. Чистотата, която не допуска лукавщина, а чудесата стават за да се види Предопределеността от Голямата Любов на яве, защото "нищо не остава скрито". Знаем, че масово хората и след като видят чудо, пак не вярват в способността на Човек да променя съдбата. А тези, които повярват, на тях "им е дадено", т.е. те също имат заложена Голямата Любов.
Какво става с тези, които нямат достъп още до Голямата Любов? Това са "овчиците". "Моите овчици Ме познават и идват при Мене"(по памет). А другите овчици? Те не вярват, дори и да видят чудо. Търсят друго обяснение, само да не е, че съществува Божествена Личност, която е заложена във всяко сърце. Защо не вярват? Защото "семето веднага бива отнасяно от гаргите", т.е. от мислите за материалното - силната привързаност към материалните блага, включае семейството. И как тогава да се хване в тези глави семето? С чудеса като не става? С личен пример! Когато тези умове видят процъфтяването в дома на праведния, на Човека в хармония с природата, а в своя дом видят разруха, породена от неумение да се нагаждаш към законите на материалната природа. Тогава ще има почва в тези умове за семе избрано.