Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mary_48

Участници
  • Общо Съдържание

    18
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За mary_48

  • Рожден Ден 11/08/1981

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    299075585
  1. Здравейте, а аз бях в Сливен в този ден, но не знам там къде се играе Паневритмия. Имате ли идея къде се играе по принцип в Сливен и дали на 11ти се е играло? Благодаря ви предварително!
  2. Здравейте, здравейте, Ето ме и мен - "богинята на планината" Да ви кажа - страхотно изкарах - просто това място си е светло, колкото и мъгла да има Тръгнах в петък в 14.20ч, за всеки случай, и стигнах благополучно към 18ч в лагера. Разпънах палатката и падна мъгла - изчака ме мъглата - да стигна, да се оправя, пък тогава се смъкна И макар че беше мъгливо и през нощта валя, въобще не беше студено. В събота сутринта мъглата и дъжда продължиха, но в неделя изгрева беше уникален! Наистина има много хора - с лифта вече се стига много лесно и бързо и планината гъмжи от хора. Не е като миналата година, но всички имаме нужда от пречистващата любов на планината - затова ни влече, така че - да ходят - все нещо, дори и малко, се обръща в човека към добро, когато е в планината. Само с боклуците проблема трябва да се измисли...
  3. Е, ако не е станало много тъмно (след като успея да си разпъна платаката - поне половин час борба ще падне ) ще се разходя до кухнята - ако не, на другия ден ще действам. Аз до там да стигна - пък, другото е лесно
  4. Ееей, Деяне, Благодаря ти Сега вече се чувствам спокойна! А вдругиден ще бъде и богиня на планината!!! Наистина - благодаря ти от сърце - точно от това имах нужда - някой да ми каже, че всичко ще е наред
  5. Приятели, Имам още малко нужда от яснота по темата - аз ще пътувам утре от София, като ще тръгна в 17.15. Надявам се, че до 19-19.30 все ще стигна до лифта. Късно ли е за да го хвана? Защо се чака 1 час преди това? И ако успея а го хвана и стигна горе, ще трябва да си разпъна палатката - разбира се искам в лагера, още повече че моите приятели ще дойдат чак на другия ден и за супер нов планинар като мен е малко притеснително да изкарам нощта сама, та бихте ли ми дали няккави контакти на отговорника за палатките - че малко трудно ще го намеря в тъмното горе )) Сигурна съм, че ще има достатъчно хора, които да ми помогнат и все пак ми е леееко притеснено Благодаря предварително! Мария
  6. Здравей 0896778512 - Калин Гелев има бусове и организира превозването от Дупница и Сепарева баня, а ако групата е голяма и от София. Хубави рилски дни! Благодаря много за бързия отговор!!! А дали знаете до колко най-късно мога да използвам лифта, за да се кача до горе? Има ли още джипове, които да возят до горе вместо лифта и ако да - до колко часа най-късно тръгват от х. Пионерска? Благодаря ви предварително
  7. Привет, Планирам да се кача на езерата тази седмица в петък вечер до неделя - за такива като мен, на които не им се полага отпуска този месец - толкова! Та искам да питам - за извозването от София - какви са телефоните - не можах да намеря. И още - ако успея да се придвижа сама до Сапарева баня или до Дупница, с какво мога да стигна оттам до лифта? А лифта до колко часа вечерно време работи? Благодаря предварително! Мария
  8. Здравейте приятели, Много ми се иска да попитам какво мислите за даряването на кръв. Наскоро дарих кръв. Споделих с приятел. Той реагира бурно против този акт. Неговото мнение бе, че нямаме право да даваме от това, което не е наше. От друга стана, пак според него, кръвта носи важна информция и карма и не може да получаваш чужда кръв - това било груба намеса в живота и съдбата ти. А и който бил загубил от кръвта си, значи е имало защо и не е нужно да му бъде давана. Аз разбирам позицията му, но не съм съвсем на неговото мнение. Смятам, че който е загубил кръв и е получил кръв, значи е имало защо да я получи А и не сме ли всички едно цяло? Нали всички сме братя? После като се замислих установих, че не съм чувала за някой светец или учител да е дарявал кръв. Или пък по-ярък и буквален пример от този на Христос няма... Знаете ли какво казва Учителя по този въпрос? Какво мислите вие?
  9. Привет и от мен! Искам само да кажа колко много се радвам, че присъствах и участвах на събора в Мадара! За първи път бях, но съм очарована. Прекрасно беше! Има особена енергия това място, усетих се по-така.., по-високо Благодаря на всички за снимките и чакам филмчето!
  10. Здравейте приятели, Наистина по време на Паневритмия съзнанието се променя, издига се и човек се чувства в рая. Затова имам един призив - моля ви не прилагайте никакъв вид насилие преди, по време или след Паневритмия! Усещането е като че ли някой те събужда с удар и вик! Или сякаш те блъска камион докато празнуваш рожденния си ден! Моля ви! Някои хора вече знаят какво имам предвид. С пожелание новия живот и новите методи да се проявят във вас, Мария
  11. Здравей Еси, Не знам от къде точно тръгваш, но в даден момент трябва да се качиш на автобус 67 и да слезеш на последната му спирка в Симеоново. Също може и автобус 98, но трябва да слезеш на същата спирка(последна за авт.67) - мисля, че е на две спирки преди последната на 98. С маршрутка не знам как се стига. Като стигнеш значи на последната спирка на 67 към 7.15-7.30ч. оттам доста хора тръгват по една стръмна уличка към Витоша и общо взето 95% от тях отиват на паневритмия, така че няма да ти е трудно да намериш поляната. Поздрави, Мария
  12. Здравейте и от мен! Без да знам се оказа че и аз съм почанала "черешовите дни" заедно с вас! Сега ми е толкова радостно, че имам съмишленици и съчерешовци Тъй като имам няколко излишни килограма, които още от април се опитвам да пусна на свобода, сега най-накрая се реших да ги изпратя с череши! Чувставам се страхотно - по-лека, по-свежа и имам сили за всичко. Говорейки си за диети и режими, един познат ми каза, че клетките помнят една година и за да отслабна трайно (защото повечето пъти след като отслабна е налице йо-йо ефекта) трябва поне една година да съм на режим. След това дори завръщане към настоящите ми хранителни навици няма да доведе до напълняване или поне не до голямо напълняване. А сега - много често решавам и се подлагам на гладолечение с плодове, но след това след около седмица или по-точно от момента, в който отново започна да ям хляб или картофи, всичко се връща на мястото си. Вие как мислите? Година режим стига ли?
  13. Здравейте и от мен! Една година след първия ми въпрос за паневритмията, ето ме и мен - вече научена и играеща! Искрени благодарности на Людмила Червенкова за това, че ме научи да играя. Тя е най-прекрасния учител! Аз играя паневритмия засега само на Витоша, всяка неделя. Невероятно изживяване е! Сякаш рая е дошъл на земята! Няма друго нещо в живота ми, което да ме кара да се чувствам толкова щастлива! Всяка неделя ходя там и имам предложение до всички, които ходят. Тъй като сега паневритмията там се играе от 9ч, а слънцето по това време вече напича дори и на Витоша, предлагам да бъде от малко по-рано - от 8 или 8.30ч. Разбира се, не очаквам всички вкупом да се съгласят и веднага да променят часа, но с напредване на лятото според мен това е неизбежно. Ами това е скъпи приятели. Дерзайте! Питайте, научавайте, играйте, споделяйте! ----------------------------- Господи, да възрасне в мен Божественото
  14. Здравейте на всички вас, любими мои порталци! Иска ми се да споделя нещо с вас и да "чуя" вашето мениние по въпроса. Предполагам, че много от посещаващите сайта са чели или чували за Владимир Мегре и книгите му за Анастасия. Преди около месец започнах да чета поредицата. Вече съм на четвъртата книга - "Сътворението". Освен многото други интересни и учудващи ме неща в тези книги, в четвъртата прочетох и мнението на Анастасия за молитвите. Според нея човек получава всичко от Бог още с раждането си. Ето защо, когато се моли, човек не трабва да проси от Бог - "дай ни", "прости ни", "не въведи ни", "избави ни", защото всико вече му е дадено. (Използвам обръщения от Господнята молитва.) А колко още молитви има, в които ние "просим" милостта на Господа? Според Анастасия, Той всичко ни е дал и ни остава само да бъдем щастливи и да Го обичаме. Откакто прочетох това всеки път, когато се опитам да се помоля с някоя от "стандартните" молитви в молитвениците, не се получава - просто не искам да "моля", да "прося". Искам да възпявам, да възвеличавам, да обичам Бог! Моят прекрасен Баща!!!От мен струи любов, радост! Защо ми е да искам нещо от Него? Искам аз да Му дам нещо от себе си! Някой от челите книгата, чувствал ли се е така? Въобще какво мислите за днешните молитви?
×