Здравейте за пръв път пиша тук.Избрах тази тема, защото онази "Да се разделим ли../" е заключена!
Тук говорите за компромиси към партньора, имам още един вариант в който са влючени и родителите на партньора..?
Ще споделя колкото се може по-накратко нашата ситуация и моята дилема.
Женени сме от 3 години и сме заедно от 3 и половина.Още в самото начало аз бях влюбена до уши в него и му давах всичко от себе си, само, че той беше малко друпнат и все изморен и така нататък.В един момент това почна да ми тежи, споделях всичко с него, молих го ако наистина ме обича да ме разбере...в крайна сметка стана нещо, което продължава и сега от материална гледна точка.
Двамата останахме без работа за 2 месеца, преживяхме супер мизерията - на половин хляб на ден двамата, а понякога и без да ядем.Нямахме цигари - ние сме пушачи.На мен не ми пречеше, но той изливаше всичката си ярост върху мен.
Нещата станаха повече от зле, моите родители ми помагаха с пари за да плащаме заема на мъжа ми, който е изтеглил преди да се запознаем.Храниха ни.Неговите родители и пръста не си мръднаха за нас.Криеха се в другата къща и ни гледаха как се изпокарваме.Спряха ни тока - продължи 4 месеца.Почнахме някаква работа с него - аз сезонна, а той в един хотел, като мияч.Не носеше пари , защото оправданието беше, че не му ги дават, забравих да спомена, че бях вече бременна.Той се прибираше всяка сутрин в 4-5 , пиян , напушен и мноооого весел.При положение, че аз гладувах в къщи..тревожех се за него, за това как да се оправим..Мислех, че когато родя детето, той ще се промени, ще гледа по-трезво на нещата.., но не познах.
Минаха тези трудни 9 месеца, родих 3 седмици по-рано от нерви.Една седмица стоях в гадната болница, защото бебето беше много малко и имаше нужда да стои на системи.Върнах се в къщи.Един ден подкрепа или помощ не получих от никого, всеки само идва дава си ъкълите и до там.Той спи, аз се занимавам със всичко..Малкия поотрасна.Мъж ми си намери по-добра работа, аз бях в майчинство.Спавяхме се някак първата година на бебето.Разбира се не говоря за скандалите, за страданието, за всичко пропиляно като чувства и т.н.Напусках го 3-4 пъти, връщах се с надежда, че обещанията за по-добър живот ще са истина този път.Вярвах, че свекървата и свекъра ще спрът да взимат пари от нас.Вярвах, че няма да ми се меси. Вярвах, че ще ми позволят да движа финансите на семейството, при положение, че се справям по-добре.Но до преди 2 седмици, когато тотално спряха тока, при положение, че сме дали 600 лв за 3 месеца на свекърите да го платят (тока е общ), но не..не..не..не!!
Прибрах се в Бургас при баща си и казах, че няма да си ида докато нещо не се направи и то да е завинаги, за да не изпадаме повече в това положение.Помолих мъжа си поне да си намерим квартира, той каза добре и до там.Обаждам му се последната седмица 3 пъти да го питам дали прави нещо по въпроса, а той ми казва, че скоро ще пуснат тока о0 и какво ме топли мен това,До следващия път, когато детето ми пак ще мизерства гладно и мръсно и неизпрано..ии аз не мога повече да гледам как детето ми страда, как аз страдам и как родителите ми се чувстват безпомощни, като ме гледат заслабнала, с падащи зъби на 23 и как не мога да спра да плача...Обичам мъжа си, бога ми незнам защо!!Според вас какво да направя..?!Да остана в Бургас или да си ида във Варна, кадето нищо добро и ново не ме очаква.Дете с баща или без него.Какво да правя..смисъл от разговори няма, защото говорим , обещават ми се някакви неща и после нищо.Не мога да му вярвам повече..не мога.