Ioana

Привет, привет Днес изтеглих дневна карта за себе си - Паж Мечове, като цепих на Паж Жезли. Като се има предвид, че съм начинаеща доста се обърках, защото по отделно двете карти са коренно различни естествено. Паж жезли е може да се тълкува, като ново начинание, вести, а за Паж меч интригантство и някакви скрити разговори зад гърба, естествено според информацията за картите. Прочетох също, че двете карти заедно означават, нова любов . Как бихте коментирали Вие?

Здравейте! Радвам се, че ви открих! Форумът е много интересен и полезен, поздравявам Ви. Казвам се Йоана и от скоро имам карти Таро на Уейт и се уча, чета и се опитвам да тълкувам. Ще се радвам да ми помагате и съветвате, ако е удобно за Вас! Дано да не е проблем, че пиша в тази тема ако е така се извинявам

Трудно е да се борим с "Вятърните мелници" ! Въпреки че всеки ден излизам, ходя на работа, ходя при приятелят ми, върша нормални всекидневни неща ми е трудно и съм си тревожна!На моменти улавям как се заплесвам в гадните си мисли и странните усещания на дереализацията и деперсонализацията в някои понякога успявам да ги хвана преди да са ме обзели и малко или много се опитвам да ги смекча!Казвам си "Добре де не правя нищо лудо защо се чувствам така и се ограничавам от нещата които съм правила преди"!Сякаш съм си сложила една бариера на поведението и действията.Виждам че не съм така от вчера и въпреки всички мисли и странни чувства дните си минават и с мен не се случва нищо необичайно! Аз също нямам възможност в момента да отделя за психотерапия!По - точно нямам от какво да отделя !Аз също искам да се радвам на хубавите моменти и най-после да се освободя от това усещан, че съм тук за малко и всичко наоколо и аз самата съм си странна! Искам когато приятелят ми ми каже да отидем в къщата си да кажа " Хайде" без притеснения и с удоволствие без страх! Относно постовете за тези заболявания в интернет УЖАС! Направо изчетох всичко за всички болести!Толкова съм се начела, че даже започна да ми омръзва! И да ти кажа ужасно се сдухвах!Не е добре това, прекалено е! Сега съм си наложила една усмивка та дано ми дойде настроението и ведри мисли за бъдещето! ПИСНА МИ ДА РОВЯ В МИНАЛОТО И ДА СИ СПОМНЯМ КОЛКО ХУБАВО Е БИЛО, каква съм била преди и да не мога да се позная сега целувки!!!! С теб съм Таня

Благодаря ти Таня! Точно тази неспособност да контролирам мислите и чувства е най - плашещото! И чувството, че не съм аз и че сте полудея или вече съм луда е ужасно! И не мога да разбера защо ми се случва това! Млада и хубава съм!Имам най прекрасният мъж до себе си, който дава мило и драго за мен! Подгатвяме хубаво ново жилище за двама ни!Имам собствен бизнес (е не особено проспериращ в този момент но го имам). Семейството ми е сплотено и здраво!А от мен нищо не става, здраво тяло, болен дух! Какво съм сторила и на кого за да си плащам така пред Бога не знам!Просто искам някой да ми каже, че това ще свърши и ще го забравя!Отново ще се радвам на живота и а това което ми предлага той!Жизненото, весело предприемчиво момиче се превърна в стара изтощена жена, за която живота сякаш вече приключва!

Здравейте отново! Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам. 1. страх 2.притеснение 3. нереалност(на себе си, околните и света) 4.умора 5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно 6. сърцебиене(вече не) 7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни ) 8.кошмари (като цяло доста рядко вече) 9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко) 10.загуба на тегло(6-7кг) 11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала) 12.болки в гърба и врата(имам ги от години) 13. липса на интерес към повечето неща 14.паника (рядко,преди да изляза сама) 15. тъга (за миналото и спокойствието) 16.плач (вече рядко) 17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната) 18.прозяване 19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща) 20.липса на енергия 21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби) 22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам) 23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече) 24.липса на мотивация (или по скоро разочарование) 25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре) 26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание) 27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни) 28.страх от смъртта (имам го и определено) 29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя) 30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР) 32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно. 33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам) Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града. Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността. Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата! Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!? Здравейте отново! Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам. 1. страх 2.притеснение 3. нереалност(на себе си, околните и света) 4.умора 5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно 6. сърцебиене(вече не) 7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни ) 8.кошмари (като цяло доста рядко вече) 9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко) 10.загуба на тегло(6-7кг) 11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала) 12.болки в гърба и врата(имам ги от години) 13. липса на интерес към повечето неща 14.паника (рядко,преди да изляза сама) 15. тъга (за миналото и спокойствието) 16.плач (вече рядко) 17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната) 18.прозяване 19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща) 20.липса на енергия 21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби) 22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам) 23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече) 24.липса на мотивация (или по скоро разочарование) 25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре) 26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание) 27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни) 28.страх от смъртта (имам го и определено) 29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя) 30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР) 32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно. 33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам) Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града. Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността. Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата! Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!? Здравейте отново! Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам. 1. страх 2.притеснение 3. нереалност(на себе си, околните и света) 4.умора 5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно 6. сърцебиене(вече не) 7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни ) 8.кошмари (като цяло доста рядко вече) 9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко) 10.загуба на тегло(6-7кг) 11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала) 12.болки в гърба и врата(имам ги от години) 13. липса на интерес към повечето неща 14.паника (рядко,преди да изляза сама) 15. тъга (за миналото и спокойствието) 16.плач (вече рядко) 17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната) 18.прозяване 19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща) 20.липса на енергия 21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби) 22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам) 23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече) 24.липса на мотивация (или по скоро разочарование) 25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре) 26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание) 27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни) 28.страх от смъртта (имам го и определено) 29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя) 30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР) 32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно. 33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам) Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града. Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността. Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата! Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!? Здравейте отново! Знам, че сте прави! Разбирам го не само защото виждам че май нищо при мен не се променя, е имам някакъв напредък.Ходих във въпросната къща която така ме притесняваше след смъртта на близките ми дори утре пак ще ида, ходя на работа срещам се с хора постоянно!Но не живея истински живота си!Поне не го живея така както бих искала!Не се чувствам същият човек, да деперсонализацията и дереализацията са по слаби, но все още си ги има! Тревожността също!Така съм се стегнала и вглъбила в себе си и в чувствата си че невиждам и не ме интересува нищо друго!Което е наистина ужасно и егоистично и много срамно.Аз не съм такъв човек или поне не бях.Напоследък мисля такива странни неща че се притеснявам доста, мисля за това какво сме ние хората как така се раждаме, живеем после ни заравят в земята!Мисля за света струва ми се странен естествено не нелогичен обяснявам си всичко, знам теориите за произхода на човека.Но явно този стрес и страх породени от смъртта ме карат да си мисля тези неща.Чувствам се като прашинка от нещо.Светлината - деня и нощта, дъжда!Много странно.И това постоянно четене на постове за пси.болести е всекидневие за мен.Аз вместо да се насоча в това как да съм добре аз съм се насочила в това да търся отговор на въпроса защо ми се случва и дали наистина е генерализирана тревовност или нещо тип шизофренно! И се плаша ужасно, вече не съм така тъжна смея се макар и рядко.Все още се притеснявам да излизам сама,но го правя макар и с такси до работа 200,300 метра пеша.Снощи прочетох един пост на Д.р Първанов където казва на една жена да извади на едно листче всичките си симптоми да се порови и да види че всичките са симптоми на стреса.Днес реших и аз да го направя.Изброявам ги по долу от самото начало на тази криза до сега какво съм усещала.Някои симптоми вече ги нямам. 1. страх 2.притеснение 3. нереалност(на себе си, околните и света) 4.умора 5.дълъг сън (9-10chasa)но си лягам доста късно 6. сърцебиене(вече не) 7.натрапчиви мисли(те по скоро не са натрапчиви а неприятни ) 8.кошмари (като цяло доста рядко вече) 9. треперене на мускулите на краката(като мравучкане, вече доста рядко) 10.загуба на тегло(6-7кг) 11. чувство за скованост на краката (при слизане или качване на стъпала) 12.болки в гърба и врата(имам ги от години) 13. липса на интерес към повечето неща 14.паника (рядко,преди да изляза сама) 15. тъга (за миналото и спокойствието) 16.плач (вече рядко) 17.подут стомах (вече рядко, ходя вече всеки ден до тоалетната) 18.прозяване 19. забравяне(напоследък и то за скоро случили се неща) 20.липса на енергия 21.стягане на челюстта (по силно стегната захапка, като стискане на зъби) 22. чувство за заседналост в гърлото (така започна всичко, сега го нямам) 23.затваряне в себе си (вече говоря и споделям много повече) 24.липса на мотивация (или по скоро разочарование) 25. лоша хигиена (може да се каже с тая мазна коса дет ходя и нямам и желание да изглеждам по добре, е сега вече не е така, бих казала че изглеждам добре) 26. липса на сексоалано желание(имах и сега е доста по понижено от преди, но го имам желание) 27. мисли за болести (е вече не чак така ДП и ДР са ми достатъчни) 28.страх от смъртта (имам го и определено) 29. избягване на открити места(е въпреки че не ми се излиза си излизам и дори ми е хубаво когато го направя) 30.чувство за полудяване (имам го явно заради ДП и ДР) 32. мисли че се е случило или ще се случи нещо ужасно. 33.леки световъртежи (по скоро като се движех имах чувствтото, че не аз се движа а всичко наоколо, вече го нямам) Днес разговаряхме с майка ми (тя е медицинско лице по точно старша сестра - онко хирургия).Тя ми казва че се държа напълно нормално, разсъждавам правилно и логично,казва че освен че и изглеждам тъжна нищо друго не забелязва в поведението ми, което да я притеснява,много ми се кара за дето чета постоянно постовете за болести.Не мога да се определя като агресивна и нервна,напротив.Майка ми ми предложи ако все пак искам да ме заведе отново на психиатър или евентуално на психотерапевт.Психиатъра при които ме заведе преди няколко месеца е неин познат с голям авторитет в града. Просто ме е страх че няма да се оправя никога най големият ми ужас е нереалността. Защо не ме боли гърлото или нещо по нормално като нормалните хора, а ме боли душата! Сериозна болест ли е моето, има ли вероятност да полудея!? Налудничеви ли са тези мисли за хората и света!?Все още ли мислите че състоянието ми е поправимо!? Прощавайте за дългият пост! Благодаря Ви много за вниманието, радвам се че ви има!!!!!

Zdraveite, izkliuchitelno mi e neudobno che pak vi pisha na tazi latinica, dori se sramuvam!Prostete molq! В мрежата има много сайтове които позволяват латиницата да се превърне в кирилица.В момента използвах такъв, става за секунди. Използвайте го. Здравейте, изключително ми е неудобно че пак ви пиша на тази латиница, дори се срамувам!Прощете моля! Пиша ви отново с надежда да микажете че съм по добре и че всичко скоро ще е зад гърба ми. Откакто Ви писах минаха повече от 20 дена.Немога да кажа че несъм тревожна и че деперсонализацията я няма.Но сякаш е намаляла или просто запоцнах да свиквам и да не обръщам толкова внимание.Все още има чувството за лудост, но се сарая да го игнорирам.Връхлитат ме лоши и странни мисли, но ги блокирам.От писмата ви разбрах че трябва да променя мисленето си и се опитвам да работя върху това.Доста ми е трудно ако деперсонализацията отмине просто ще е по-лесно или поне така си мисля.Тя е основното което ме подтиска и кара да се чувствам луда и нереална.Прочетохх доста посове на г.н Баев за това как трябва да се спроятелм с това чувство за да гообезвредим и се старая да го следвам.Е определено се чувствам по - добре от преди 20 дена.Почти всеки ден излизам сама в началото ми беше ужасно и непоносимо, сега е по добре пак ми трябва настройка но не чак такава.Продължителното стоене навън или по точно мисълта занего още ми е странна и не ми се искада го правя, когато изляза всичко е наед.Светлината ме дразни, сега когато времето е лошо и вали се чувствам по добре, но когато е слънчево и топло ми е непоносимо.Все още немога да се мобилизирам да отида в дома на приятеля ми (нашият бъдещ надявам се дом).Немислите че съм луда нали?! Все още непия антидепресанти, пия билковите хапчета на моменти се отчайвам че никога няма да се оправя.Вече почти неплача.Правя планове за ден напред,все още съм тъжна на моменти (чести моменти).Мислте ли че ще се оправя и без антидепресанти и ако се оправя така дали няма да ме връхлети отново след време този ужас?! Какво мислите за състоянието ми!? Др.Първанов , Г-н Баев и Г-жа Занкова. Благодаря в предварително! Отново се извинявам за латиницата.!

Mnogo vi blagodarq na D.R Pyrvanov, gospoja Zankova i gospodin Baev! Strahotniste vnesohte uspokoenie v izgubenata mi dusha !

a vsyshtnost minalata godina lqtoto polu4ih syrcebiene i kato predpripady4no systoqni sus pri4ernqvane i vse edno mi padna kryvnoto vieshe mi se svqt i mi se dogadi.Predpolagam 4e e panik ataka bilo.No interesno predi tova si misle ami sega ako mi stane losho i vse edno go predizvikah sama.

Panicheski ataki sym imala prez tezi godini ot koito mi se slu4vat tezi problemi 2 ili 3 pyti. Sega kogato izpadnah v tova systoqnienesym imala osven v nachaloto syrcebieneto koeto sega premina i go nqmam predpolagam zashtoto pih menta glog i valerian a sega tezi hap4eta Nevrolaksin.Nesym polu4avala panicheska ataka siorno ot 2-3 godini.

Blagodraq za byrzite otgovori! Spored vas D.r. Pyrvanov, kakvo e tova koeto mi se slu4va i zashto mi se slu4va!? Mslite li che antidepresantite shte pomognat i nemoje li bez tqh!? Kakvo mislite za bilkole4enieto primerno s bilkovite hap4eta na D.r Toshkov? Jyltiqt kantarion?! Nevroaksin?! Lekarstvoto koeto mi ispisa Doktoryt pri koito hodih se kazva Esopreks 10mg.Imate li nabliudenie kak deistva i da li se proqvqvat chesto tezi ujasqvashti stranichni efekti!? Tova chuvstvo koeto imam che ne sym az depersonalizaciq li e ?! Strah me e da ne se razboleq ot shizofreniq il moje bi da sym bolna veche?! Iskam pak da si jiveq normalno jiznenosta i dobroto nastroenie gi nqma!Iskam si sebesi otnovo! Moje li gospodin Baev syshto da izkaje mnenieto za moqt sluchai!? Blagodarq Vi!

Здравейте отново Искам да започна от самото начало като ви разкажа, че когато бях на 17г. забременях и направих аборт(по собственоо желание) обаче цялото това нещо изживях доста тежко плаках обвинявах се..след като излезнах от болницата след аборта припаднах (ниско кръвно след манипулацията + цигара) много се оплаших, а и за капак доктора ми беше изписал антибиотици с цел предодвратяване на инфекция след аборта.Е от тези въпросни антибиотици получих някаква непоносимост мислех че ще умра, прималяване...замъглено вйдане неможех да стана от леглото. От там се появи този страх от лекарсвта.Пия само такива лекарсвта които съм ги пила преди случая и не е ми имало нищо от тях.Нещата оцхумяха уш всичко беше наред и месеци по късно обаче се появи страха даизлизам сама за да не припадна и да няма кой да ми помогне...отново плач....започнах да си поставям диагнози .....получих паник атака (силно притеснение, съпроводено от силно сърцебиене причерняване , но вис4ко започна с мисълта че сега ще ми стане лошо и майка ми я няма за да мий помогне и натрапчива мисъл как майка ми ме вика да се събудя както когато припаднах след аборта).Е неприпаднах но се оплаших ужасно.Това бешепървият път в това състояние трябваше ми време за да се адаптирам отново, но се справих с помощта на майка ми. Вторият път 2-3 години по късно станах студентка и отидох да живея в града където учех отделих се от семейството което беше ново за мен.към края на учебната година (началото на лятото) започнах да се чувствам подтисната,едно виене на свят много странно, все едно отивам на страни, назад.Една вечер както си лежах и гледах телевизия пред заспиване започна един страх, истръпване от краката до главата сърцебиене.Което сега опреличавам на паник атаката, но тогава незнаех какво ми е и си направих всички пълна кръвна картина която беше перфектна.И сега 4 години по късно след смърта на бащата на приятеля ми 1 месец по късно отново подтиснатост, страх от болести отново изледвания, защото започна с едно чувство за засядане в гърлото съответно гасртоентеролог - всичко ОК, ехограф на щитовидна жлеза - ОК, дори генеколог - перфектно.Разбрахме за болеста на бабата на приятеля ми аз много се притесних за нея и за цялата ситуация.....и усещането за нова смърт ме довърши.Попринцип съм много активна работя ммнoгo имах магазинче за дрехи което по същото време се наложи да затворя.И кафене с което имах безкрайно много проблеми.След заседналоса в гърлото и притеснението, чувството че нямам никаква сила, се появиха и мислите за смърта , мечтите избледняха.Затворих се почти цяла зима несъм излизала.И когато започна след новогодишня сезон за кафето и се върнах на работа след 3 месеца стоене вкъщи. Получих чувството на нереалност, а след това и чувството че несъм аз което описах по горе.Сутрин ставах с ужасно чувство, сърцебиене, натрапчиви мисли че се е случило нещо лошо с бабата и дядото на приятелями.Слабост , ниско кръвно.В един момент се мобилизирах, но малко след това почина баба. И аз съвсем се затворих, чувството че несъм аз ( което предполагам е деперсонализацията) страхотно много ме плаши и ужасява.И всичко останало което описах по горе.Вече го няма сърцебиенето и гледам поведро но това чувство че несъм си в тялото или това не е моето тяло, че сякаш живея нечи живот много ме плаши та този плач и страх да излизам за да не би в един момент и да незнам къде живея и немога да се прибера вкъщи, че ще полудея или съм луда.Всичко е ужасно просто.Аз съм младо момиче искам да живея нормално, да си завърша образованието, да се преместя при приятеля си и да си създадем семейство да имаме деца един ден.......ми се струват толкова евъзможни че се отчайвам още повече.Безкрайно Ви благодаря за отговора и се надявам да анализирате и това писмо.И отново се извинявам за латиницата!Страхотно е че има такива места за да може хора като мен да получат подкрепа и съвет! БЛАГОДАРЯ ВИ! ПП-използвах кирилизатор, по тази причина има доста грешки, но все пак е по-разбираемо.

Zdraveite! Molq prostete che pisha na latinica.I se molq bezkraino da publikuvate pismoto mi.....ne go pravq umishleno imam problem s kompityra koito nemoga da otstranq sama v mometa. Ot chasove se opitvam da go popravq no qvno sama nqma da uspeq. Az sym na 24 godini i ot 5 meseca imam problemi. Hodih na psi. koito mi kaza 4e stradam ot generalizirana trevojnost.Placha postoqnno, tyjna i podtisnata sym. Chuvstvmam vse edno nesym az, kato robot, kato se pogldna v ogldaloto se strqskam che nesym az, a opredeleno znam che sym AZ.Imam chuvstvoto che Az-at mi se e skril nqkade.Poslednata godina beshe dosta tejka....az sym studentka, imam biznes ot 1 godina s koito postoqnno imam problemi, imam prekrasen priatel s kogoto mislim za syvmesten jivot.No veche nemislq zabydeshteto.Predi 6 meseca pochina negoviat bashta a predi 2 sedmici i babamu koito az obichah i bqh strashno privyrzana. Nemoga da izlqza ot nas neiskam da ida v domyt im sled kato pochina i babamu.A tova shteshe da e nashiqt dom.Chuvstvam se ne na sebesi edvam hodq na rabota.Pochti vseki den placha. Doktoryt pri koito hodih pyrvo ne mi predpisa nishto pri koeto az mn se zaradvah zashtoto imam fobiq ot hap4eta.No sled kato mu se oplakah o6te vednuj mi ispisa antidepresant. kogoto az nepiq ....zashtoto me e strah v listovkata pishe ujasni neshta. Kupih si Nevrolaksin plus na Doktor Toshkov opredeleno me uspokoiha no tova chuvstvo che nesym az i che jivota mi e drug neme ostavqt namira.chuvstvam se kato statist v sobstveniqt si jivot. Mogo mi e mychno iskam da jiveq kato predi!Kakvo mi stana shte se opravq li. Veche nerazbiram kakvo stava s men! Molq pomognete i posyvetvaite me! tova depresiq li e ili generalizirana trevojnost!