vilas

Много ви благодаря г-н Баев! Благодаря, че се отзовахте толкова бързо. Ще спазя съветите ви и дано се оттърся от страховете си. Много ви благодаря още веднъж и хубав ден Ще ви пиша пак.

Здравейте г-н Баев! Преди време ви писах във facebook, а вие ме напътихте да ви пиша тук. Аз съм на 29 год. и имам едно прекрасно детенце на 3 год. Страдам от т.нар. Паническа Атака. Преди време и еднократно получих много силно сърцебиене. Бях в кола. Много се стреснах и оттогава постоянно наблюдавам сърцето си. Малко забързване и започвам да се паникьосвам. После забременях и повреме на бременността получих екстраситоли. Отначало не им обръщах внимание, но през последната година съм вманиачена на тази тема. Ходих на кардиолог, по мое желание ми слагаха холтер, като си мислех, че, когато докрорът ми каже, че съм здрава, страхът ми ще отмине. Но уви. Продължавам да се страхувам, че от поредните екстрасистоли сърцето ми ще спре. Страх ме е да пътувам в кола /може би подсъзнателно си спомням случката със сърцебиенето/, страх ме е да ходя в друг град, защото постянно си навивам, че може да ми стане лошо и може да умра. Не ми се ходи на море, защото ме е страх от пътя, не ми се ходи на балкан поради същата причина и така. Когато се кача в колата се чувствам сякаш няма въздух, започват да ми се потят дланите, ръцете и крата ми се сковават до такава степен, че ноктите ми посиняват. Страх ме е от това, че дори да не съм болна от сърце, с тези ПА мога да си причиня нещо сериозно. Сякаш има друг човек в мен, който, тръгна ли на път, започва да ми говори да мисля само за това, как ще ми стане лошо и ще получа екстрасистоли. Ходих и на психиатър миналото лято. Изписаха ми атаракс и ципралекс, който пих 7 месеца. Сама реших да го спра и за известно време се чувствах много силна, но сега пак се започва. Откакто се чувствам така мразя слънчевото време, подтиска ме, искам да си стоя вкъщи, не ми се излиза. Не мога да обърна внимание на детето си, не ми се играе с него, страшно изнервена съм, страшно. Интересното е, че това се случва само в едната посока. Когато тръгна да пътувам за вкъщи съм страшно спокойна и изобщо не мисля за това. Искам да ми помогнете, защото в най-скоро време ми предстои да пътувам със самолет и направо не съм на себе си. Събуждам се посреднощ и си мисля как ще получа ПА още на път за София, за летището, а да не говорим за самия самолет. При самата мисъл, че самолетът НЕ може да спре и аз да изляза да си поема въздух, направо полудявам. Много е мъчително. Стигнала съм до там, че започвам да си бия шамари, когато усещам, че отново започвам с ПА. Моля ви да ми кажете как да се справя стози панически страх. Помогнете ми!!!!