numbers

Здравейте, Малко късно се включвам, но се надявам да извлечете някаква полза от това, а ако не.. 1. Синът Ви не е нито социопат, нито хиперактивен. Това са сериозни диагнози. Какво Ви кара да "искате" поведението му да се опише от тези състояния? 2. Както всички дотук коментираха, той не е ваша отговорност от повече от 15 години. Дали ще му помагате или не, си решавате само Вие. Какво Ви пречи да спрете да го спасявате или да постъпите както наистина желаете? 3. Първоначално описвахте сина си, но след това, струва ми се, голяма част от написаното, беше по отношение на Вашите преживявания, как Вие се чувствате. Смятате ли, че ако синът Ви се промени в желаната от вас посока, Вие ще се почувствате наистина добре? 4. Какво Ви кара да мислите, че от написаното читателите ще Ви помислят за еди какъв си.. и дори да е така - какво от това? Дори да ни се иска, насила не можем да помогнем, защото всеки е свободен да избира как да изживее или пропилее живота си и в това е цялата негова магия - свободата

Лошо качество на записа, но няма да се хващате за това