FreedomOfSale

Провалът- в повечето статии, провалът е свързан с опит или по-скоро неуспешният такъв. Казват ни да не се предаваме, че несгодите ни правят по-силни, но истината е, че когато четеш подобни публикации започваш да се чустваш още по-малък и слаб, сякаш всичко ти е отнето и някакъв непознат с противно позитивно мислене се опитва да те накара да се чувстваш добре , използвайки клишета. Аз съм от този процент, изпитващ огорчение, което наричат "страх от провала". Всичко запозна с книгите от типа " Мисълта, владее материята" или " Щастието е постижимо за всички", " Няма нищо невъзможно". Книгите завладяха живота ми, мислейки си, че създавам утвърждения (подсъзнателно вярваме в определено събитие, което искаме да се случи) аз влязох в ролята на друг човек, който притежаваше всичко, което исках. Чувствах се добре, защото знаех, че скоро моментът ще дойде...и всичко ще бъде още по- реално и ще мога да го споделя с близките си. Всъщност моментът дойде, но се случи нещо коренно различно от моите представи, сякаш гледах същият филм, както винаги, но някой неочаквано беше променил края!!! Аз стоях безпомощна и не можех да го приема, беше неизмерима лудост, сякаш целият ми свят се срина. Всичко, в което вярвах, дори и представата за Бог, кочто си бях създала вече бяха под съмение. Месеци наред продължавах да сънувам и да се надявам на някаква промяна, но нито действителността се променя, нито душевните ми терзания. Чувствам се омърсена, защото си мислех, че имам контрол над пътя си или поне към посоката, но изведнъж други хора се намесиха в него и отнеха моето място. Всеки ден виждам друг човек на мястото, на което трябваше да съм аз, чувстам се ограбена. Казват, че ако нещо не се е случило, не бива да страдаме, защото то не е било правилното за нас и е нямало да ни донесе щастие. Но кой решава? Исках да почувствам победата и да разбера аз дали си е струвало. Чувствам, че не съм добре психически и не знам какво да правя, защото живота продължава, а аз не искам да продължа. Не искам да умирам, далеч съм дори от идеята, но всеки ден чувставм, че живея утешителен живот и наблюдавам всичко отстрани. Знам, че нямам втори шанс да сбъдна мечтата си и това стапя душата ми и щастието ми се срува, че не е за мен, а за онзи там, на моето място...