Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lenovo

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

870 посещения на профила
  1. Винаги съм знаел че изневярата не е решение на който и да е проблем в семейството. Не мисля че специално от нейната грешка съм научил нещо. По-скоро осъзнах собствените си грешки в поведението и отношението си спрямо нея. Това обаче не ми помага да игнорирам случилото се и да го подтисна
  2. Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала. Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас? Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек? Водещата фигура беше майка ми, баща ми се съгласяваше винаги с нея. Тя налагаше правилата, контролираше всичко. Беше изключително ревнива, правеше постоянни скандали на баща ми, в повечето случаи без основатена причина. От мен се искаше да съм примерно дете, да уча и да получавам високи оценки, никакви волности или лигаво поведение не се допускаха. Трябваше да съм пример, да се гордее с мен и да ме ползва като средство за изтъкване и хвалене пред хората. Темата за секса беше табу, ако е ставало дума за любов или партньорство те смятаха че тези неща се случват като му дойде времето, изневярата беше нещо страшно - абсолютно недопустимо. Като цяло не бяха сплотено семейство, по-скоро семейство от двама егоисти. Баща ми се интересуваше само от себе си, почти незаинтересован от мен. Имаше си свои хобита и се занимаваше с тях. Никога не ми е давал бащински съвети или напътствия а и аз никога не съм търсил съвет от тях - винаги и за всичко съм вземал решения сам. Ако съм споделял нещо с тях, впоследствие съм съжалявал за това тъй като не съм срещал разбиране. Като цяло баща е мекушав, отстъпчив но и силно раздразнителен когато не стане нещо по начина който той иска. Майка ми е властна, емоционална, винаги отстоява своето и смята че е права за всичко. Научил съм се да се справям със всичко сам в живота. По-принцип съм много добър човек, винаги търся доброто в хората и им давам голям кредит на доверие, но в същото време ако ме разочароват приключвам всякакви контакти и продължавам напред. Постоянно си правя планове, гоня някакви мечти и цели, обичам всичко да е под контрол (наследствено може би), но пък и лесно отстъпвам ако бъда убеден че другия вариант е правилен. Обичам да споря, да изтъквам правотата си, може би и да натяквам понякога, което като цяло е много лошо качество. Ревнив съм, но съм много искрен и честен с хората и мразя лъжата. Ако се ядосам лесно избухвам, мога да кажа думи в яда си за които след това да съжалявам. Вкъщи гледам децата, когато жена ми е заета или са болни, мога да готвя, чистя, мога да върша почти всички домакински задължения. По принцип съм домошар, обичам да прекарвам свободното си време със семейството, да излизаме на разходки, да се срещаме с приятелски семейства. Жена ми е спокоен характер, много организирана, обича да планира, да прави списъци. Когато е под напрежение или стрес лесно изпада в депресия, липсва й самочувствие. По принцип не харесва себе си и външния си вид, а за нея той е много важен. Обича реда и чистотата, добра домакиня е, обича да е сред хора и да общува, да й се обръща внимание. Не обича да спори, опитва се винаги да балансира, би предпочела да скрие нещо или дори да излъже отколкото да каже истината, ако реши че истината може да навреди. Когато е притисната Проблемите ни започнаха когато се регистрира в сайт за запознанства с мое знание и съгласие - беше в майчинство и имаше нужда да разнообразява скучното си ежедневие. Впоследствие се пристрасти и увлече към чата, което провокира раздразнение и ревност у мен и оттам се завъртя един омагьосан кръг, при който аз се дразнех от поведението й а тя приемаше моето държание като обсебващо и задушаващо и там охладняхме и се отчуждихме един от друг. След изневярата сме говорили и ми е казвала че никога не е имала намерение да стига до изневяра, но моята ревност я е отблъснала от мен и тогава е потърсила отдушник за проблемите си, споделяйки с колега. Но дори тогава не го е приемала за нещо повече от приятел, до момента в който е попаднала в стресова ситуация и не е успяла да устои на изкушението. Искам да се променя и да променя виждането си за случилото се, да го приема като един урок който е трябвало да научим и двамата, който да ни върне в пътя един към друг. Мисля че тя е осъзнала грешката си и прави всичко по силите си да ми доказва че се е променила и заслужава втори шанс. В момента проблема е в мен и се опитвам да променя себе си, виждането си за случилото се, затова търся помощ от вас
  3. Здравейте, напълно съм съгласен с вас че в основата на всичко стои ревността и чувството за притежание. Когато човек е идеализирал партньора си и връзката си като цяло, една изневяра разбива целия му свят. Аз лично не можах да повярвам че това се е случило, не можех да повярвам че тя е способна да направи такова нещо. Тогава идеала се разбива на парченца. Най-странното е че в момента не изпитвам ревност, но може би тя е заспала някъде дълбоко и няма какво да я събуди. Осъзнавам че точно ревността е една от причините да се случи всичко и всички произтичащи от нея проблеми, неразбиране потребностите и желанията на другия, отчуждаване. Мисля че съм възпитан в прекалено строги правила, може би имам прекалено силно развит свръх-аз, което също допълнително утежнява положението.
  4. Здравейте, Темата е до болка позната - изневяра. Случи се преди година и 3 месеца, жена ми ми изневери с колега, имали са кратка връзка за около 3 седмици, ако изобщо може да се нарече връзка... Преживях ужасен стрес и болка, преминахме през много катаклизми и в крайна сметка реших че искам да си запазя семейството и да останем заедно. Жена ми е на същото мнение, тя също много държи да си запазим семейството, твърди че никога не е искала да губи мен или семейството си. Имаме 2 деца, сами без ничия помощ сме изградили всичко. Според нея се е случило в момент на слабост, когато нашите отношения бяха доста охладнели, имаше много проблеми на работа, беше под стрес и напрежение. Въпросния колега се е представял като много добър приятел, имaла му е доверие, споделяла е с него, чувствала го е близък и нещата един ден са се случили, без да го планира или очаква предварително. Въпреки че измина толкова много време, въпреки че се опитвам да й простя, аз продължавам да се измъчвам от случилото се, мятам се от една крайност в друга, не мога да намеря спокойствие. Моля ако някой е преживял нещо подобно да сподели как го е преодолял, как е успял да стъпи на крака и да продължи напред. Наясно съм че всеки прави грешки, че когато има грешка има и прошка, наясно съм че има много неща които мога да отчета като свои грешки, но въпреки че разума ми казва че трябва да се успокоя и да продължа напред, нещо подсъснателно ме спира, кара ме да живея в миналото, да тъпча на едно място и да не мога да се измъкна от капана да отчаянието и депресията. Постоянно ме връхлитат натрапчиви мисли, постоянно мисля за случилото се и това ме измъчва. На моменти чувствам че живота ми е изгубил смисъл и нямам желание за нищо. Жена ми се опитва всячески да ми показва колко много ме обича, уверява ме че е осъзнала какво означавам за нея след случилото се и за нищо на света не иска да ме изгуби. Въпреки това аз не мога да намеря спокойствие в душата си и продължавам да се измъчвам и да страдам. Не мога да спра натрапчивите мисли които ме унищожават ден след ден. Нещо като че ли се пречупи в мен, не мога да я почувствам близка както преди, не ми идва отвътре да е прегърна както преди... моля дайте ми съвет как да изляза от тази дупка
×