Monika_

Мислейки го, предполагам, че връзката ми трябва да е била начина да се справя с проблемите вкъщи. Беше добре когато имах опора в тази връзка и тя наистина е нещото, което винаги ме е крепяло. Сега ми е трудно без нея и я търся отново, когато съм по-слаба и по-уязвима, макар да съзнавам, че не носи същото значение както преди. Тук приемам написаното генерално за всички, макар, че си посочила в примерите само родителите. Ако трябва да го отнеса към моите, знам че те си имат своите особености като хора, приела съм ги. Така или иначе с времето ми се наложи да се напасна към тези типове поведение в семейството ми, които са извън общото разбиране за обич, до известен период бяха и извън моето. Като, че ли обаче с времето се копират върху мен. Говоря конкретна за държането на хората настрана, за недоверчивостта. Когато се влюбих в приятеля си нямаше и грам недоверчивост и резерви към хората .. сега нещата са на другия полюс. А що се отнася до думичките.. честно казано давам си сметка, че много често се обърквам като пиле в калчище измежду тях. "Обичам" може би ми е най-ясно с какво свързвам, защото съм го чувствала чисто специфично към най-ограничен кръг хора. Другите три... която и да избера в конкретна ситуация сигурна ще и сложа и една въпросителна. В списъка имах някои колебания. Може би това ще ми помогне да го поразместя малко. Явно трябва да стана по-пестелива на някои места за да мога да съхраня част от силите си. Наистина правя компромиси с вътрешната си емоционалност само и само да виждам, че други хора биха били ок.

Илиана, причината вече я написах. Майка ми е по-либералния от двамата ми родители, но баща ми има деспотично отношение към другите хора. Мисля, че мисълта, че някой оказва толкова силно влияние в живота ми просто го дразнеше. Сестра ми също има подобна мания за контрол, след като и тя беше подложена на такъв с години. Диди_тс, направих упражнението с листа и те моля да продължиш да пишеш. Малко или мн систематизирането на тези неща ми помага. Благодаря и на двете ви за това, че обръщате внимание на проблема ми така търпеливо.

Майка ми винаги е била по-либерална, но както вече написах баща ми беше изключително деспотичен. Фактът, че друг човек има такова влияние в живота ми го дразнеше.. при сестра ми мисля, че причината е същата. Тя също е страдала от тези негови качества, сега просто ги носи в себе си..

Здравейте Илиана, Може би трябваше да уточня да - на 24 години съм. Живея в София, семейството ми е от провинцията. В момента живея със сестра ми и приятелят й. Може би трябвяше да уточня, че с нея също до скоро не бях в добри отношения. Попринцип семейството ми не одобряваше приятеля ми през всичките години, в които бяхме заедно, най-вече баща ми разби се. Имала съм жестокки скандали заради връзката си, със сълзи рев и обиди, но съм ги преглъщала. Сестра ми също не го харесва. 2 седмици преди да получа нервния срив имах жесток скандал с нея точно по темата за него и не общувахме докото не ми стана зле и не се наложи тя да ме заведе до Спешното. От тогава сме по-близки, може би тя видя, че наистина нося товар и не се справям вече с напрежението. Всъщност през всичките 7 години аз изключително ревниво се борих за отношенията си с него, дори срещу тях. Раздялата с него стана защота като, че ли се уплашихме, че на тези млади години сме само аз и той. Ние наистина живеехме само един за друг, вярвахме само един на друг. В последствие аз опитах с друг мъж, втори.. но и двата пъти съм се връщала на изходна позиция, отново при първия. Той също опита с други хора, аз уважих това и стисках зъби. Сега е сам след като и при него не се получи. Не знам какви са отношенията ни, опорочени са със сигурност, няма го доверието както преди, макар да споделяме почти всичко, не виждам и начин да се върне.. въпреки това така и не спираме да се виждаме, понякога и интимно, макар да не се събираме. Изморих се едновременно да се надявам на този човек и да се отдръпвам от него. Вмомента работя, ръвокодя няколко човека. Не мога да се отдам само да завърша, тъй като се издържам сама. Уча.. Стресът - опитвам се да съм буфер в отношенията на родителите си, а и да им помагам - всеки от тях двамата освен, че е сам изгуби по един от родителите си, сега гледа другия и... ме съсипва да виждам как те се съсипват поотделно. Имам приятели, но вече нямам търпимост и сили да изслушвам и техните проблеми, и съм ограничила котактите си с тях. В крайна сметка не чувствам, че мога да дам каквото и да е от себе си на другите.. просто не ми е останала душевност да раздавам.. затова не допускам хората твърде близо - не искам да допускам да ставам зависима от помощта им, нито пък отново да ме наранят така какво останалите ми близки. Имам неимоверна нужда понякога от подкрепа, но така и не мога да се доверя. Цялата тази въртележка ме кара да мисля, че по някакъв начин съм.. ненормална, търся какви ли не причини за да нямам близък човек и все повече се самоизмъчвам..В живота ми в момента има работа - издържам се сама и нося отговорност за 4ма служители, и образование, за което вече едва успявам да намеря време.

Днешното аз е притеснено от това да общува с хората, защото е уморено от всичките товари, с които го трупат. Свикнах непрестанно да бута сама и се страхувам, че вече дори да имам крещяща нужда, не допускам да се доверя на никого, тъй като се страхувам да не се случи като в предишната ми връзка, или както примера в семейството ми. Може би имам твърде големи очаквания от хората, от себе си и когато никой не ги удоволетворява се чувствам несигурна.. в себе си като характер, като външност, като възможности и това ми тежи.

Здравейте! Трудно ми е да пиша, трудно ми е и да реша какво точно да напиша, но напоследък се чувствам нещастна, объркана и напълно излязла от кожата си. Все едно не съм Аз, все едно живея несъзнателно, нямам грам увереност в себе си, в това коя съм, какво търся и какви са целите ми. Започнах да живея ден за ден и да се затруднявам постоянно във всичките си отговорности. Не знам защо, но усещам, че трябва да започна от далеч и из основи. Семейството ми никога не е било много сплотено. Още от малка съм ставала свидетел на ужасни скандали между родителите ми, които с времето прераснаха в безразличие и пълно мълчание между тях. Ситуацията е такава, че през по-голямата част от годината не живеят заедно, макар и да не са разведени, и това ми носи ужасни трудности когато трябва да комуникирам с тях. Баща ми винаги е имал адски деспотично отношение към мен и никога не се е съобразявал нито със семейните ни нужди, нито с тези на майка ми. Винаги ни е държал настрана от живота си и е поставял прегради в общуването си с нас. Забелязвам тази негова черта в себе си – изключително трудно се доверявам на хората, макар по принцип да съм общителна. Напоследък това много се задълбочи, просто защото проблемите и очакванията към мен станаха повече от това, с което мога да се справя. Самата аз преди 7 години започнах отношения с мъж, с когото много се обичахме. След около 5 години се разделихме, като от тогава до сега не сме спрели по един или друг начин да поддържаме връзка. В началото това истински ме нараняваше(появиха се и други хора около нас, които ги няма вече, но оставиха огромна болка), опитвах не веднъж да се откъсна от него, да намеря някой друг, да се отърся от това, но то така и продължава до ден днешен. Виждам, че е обречено, но като че ли продължавам да търся точно любовта си с този човек, като че ли твърде много съм вярвала в нея за да мога да я изоставя. Връзките ми с всички останали мъже се проваляха бързо – казвам проваляха защото спрях да опитвам да имам такива. В началото сама ги саботирах – още обичах мъжа си, после просто спрях да се доверявам, спрях да допускам да ме опознаят. За известно време беше добре, но всичките непрестанни проблеми в семейството ми, в работата и други просто ме притискат ужасно.Скоро претърпях нервен срив от стреса и напрежението, на които съм подложена – просто тотално не можех да говоря за час-два и мозъкът ми отказа. Правих си изследвания – медицински всичко е наред. Просто не мога да се справям сама, а съм изгубила способността да се веселя и да общувам с хората от срещуположния пол. Имам нужда от подкрепа и взаимност. В един момент останаха само приятелките ми, дори започнах да се притеснявам дали не съм с друга сексуална ориентация и това тотално ме психяса… абсолютен водовъртеж е и не издържам. Имам страшно много задачи, не мога да ги свърша, ужасно ми тежи нещо вътрешно, в гърлото ми има буца и просто искам да си върна себе си, искам като се погледна в огледалото отново да съм аз! Как да намеря пътя към себе си и към хората…