kostadinova

Благодаря за отговора Ви. Но май повечето не са ме разбрали. Очаквам формиране на група при моята психотерапевтка, където терапията продължава. А иначе сте изключително прав, така е !

Благодаря ти линд за куража!

Интересно ще ми бъде, тези които са се справили със тревожността и паник атаките как са го направили. Давайте мнения и идеи. С нетърпение очаквам формирането на група от сродни души и споделяне на мнения. Хубаво е когато разбереш, че не си сам и можеш да разменяш позитивни идеи за справяне. Споделяйте мнения, тези които вече сте се справили с тревожността и паник атаките, как сте го напривили. Нека видим позитивния опит. Очаквам скоро формиране на такава група и с удоволствие ще участвам.

Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

Благодаря на lind за съвета. Осъзнавам че е така и ще се опитвам да го постигам. И за смелостта сте прави, още веднъж благодаря!

Изключително благодаря за бързия отговор. Да, постепенно се уча на тези неща, за които говорите. Но като че ли бързам всичко да се случи като с магическа пръчка. Сама на себе си не си давам нужното време. Като се почуствам зле, като напрежението нарасне да кажем до 60% по скалите , по които работим, веднага мисълта ми е - ох нищо не се получава, какво хапче ще трябва да взема, пак ше трябва да ходя до психиатъра - пак силен антидепресант ..... и така порочен кръг. Всичко това го осъзнавам много добре, особено в моменти на сравнително спокойствие, но като че ли тогава когато се случи - потъвам. Терапевтката при която ходя /да , тя е тази която ми препоръчахте/ казва че съм много мотивиран човек, но като че ли аз самата не мога да си повярвам, дори когато постигам нещо сама. И въпреки това ми се иска да вярвам, че и това ще мине. Приятен ден и още веднъж Ви благодаря, а поздрави още днес ще предам!

Започнах психотерапия и слава Богу нещата вървят добре. Уча се да приемам страховете си, а паническите атаки да отминават така както идват - и имам напредък. Притеснява ме обаче това състояние, което се изразява в непрестанно чуство за замаяност и същевременно - напрежение. Това ми създава сериозен дискомфорт и ме кара да си мисля , дали един ден ще отмине и това, или пак трябва да туширам с хапове. А точно последното съм осъзнала, че е пагубно. Боря се с мисълта за хаповете и самосправянето и помощта на терапията. От замайването изпитвам страх да вървя навън, но въпреки всичко тръгвам и сама виждам, че стигам до целта си. Трудно ми е, в това състояние съм почти от година. Моля за съвет!

Колко малко му трябва на човек - една добра дума и много вдъхновение.Това струи от поста Ви.Благодаря Ви Орлине!

Бях на психиатър-психотерапевт, но останах учудена че отново ми се предложи рецепта със антидепресант /сероксат/.Нали в постовете си твърдите, че терапията следва да не се води на фона на медикаменти - много съм объркана.Освен това от първата среща терапевта трябва да те грабне, а това не се случи.Моля, препоръчайте ми някой специалист в Пловдив или ще се ориентирам към г-н Баев в София, защото четейки неговите постове имам страхотна вяра.

Здравейте отзивчиви хора, След толкова лутане и аз реших да пиша и да чуя кометнтно мнение. От така наречените паник атаки страдам от повече от пет години. Случи се изведнъж, уж безпричинно - прилошаването, треперенето, замайването - с една дума всички възможни симптоми, описани по учебник. Причината я осъзнах малко по-късно - след няколко смърти едно след друго на близки хора . И така до ден днешен непреклонния страх от смърта. И всичко свързано с него. Мислите никнат автоматично една след друга, и то все свързани със някакъв край - резонно. И аз като всички хора първоначнално обходих безброй много лекари, а да установя, че проблемът е само вътре във мене. Последва пиенето на антидепресанти, първоначално леки /дианксит/ , а после след няколко проби на различни силни лекарства - з години на ципрелекс. Преди около година спрях и този антидепресант, чуствах се добре, докато след някъде три месеца отново среща със края - пред мен едно момче припадна и толкова есетствено изпаднах в ужас. Всичко се върна с мощна сила.След това и до този момент съм само на един деанксит /от около година/ като състоянието е на приливи и отливи - ту добре ту много зле . В момента за съжаление е второто.Реших че отново трябва да потърся компетентна помощ и ще посетя психиатър - психотерапевт.Не искам да се повтаря ужаса от силните лекарства и се надявам да се справя с помощта на терапията.Дано да имам успех. Знам, че всичко, което написах е доста схематично, но искам да чуя Вашето мнение!!!