Татко почина преди половин година и първите два-три месеца го сънувах все, че възкръсва.
Всички знаеха, че е жив. Беше излезнал от гроба и си живееше нормално.
Този сън ме побъркваше, защото продължи и след 40-то когато мислих, че ще приключи.
Един ден си казах, че е време да го пусна и затворих очи почти веднага и ми се появи образа му, помаха ми с шапката си и спрях да сънувам съня.
Но беше някакъв ужас няколко месеца...
В този ред на мисли си спомням ние го чакахме да почине всеки момент. Вечерта като легнах и не можах да спя, цяла нощ лежах и гледах в една точка, сутринта станах, облякох се и стоях без да мърдам пред бюрото ми и гледах телефона. В същият момент звънна и ми казаха, че е починал.
Качих се на автобуса и тръгнах към неговия град, пак затворих очи и изведнаъй чух музика, но много не зная как да я опиша някак си като божествена, не съм чувала такова нещо и ми се появи и ми каза с неговия глас: Ох тате, най - после се свъши, починах си, олекнах ми. Кажи на баба ти че съм добре и да не се притеснява...
Това ми даде сили да изкарам цялото нещо и да поема всичко което трябваше.
Вие как възприемате случката и както обяснение бихте ми дали? (Разбира се имам мое, просот ми е интересно да видя и други гледни точки)