next2u

Айде пак от 100 кладенеца вода. Присъединявам се към Ина и излизам от темата.

Нали според повечето от вас всеки сам си избира родителите. Тогава какъв е проблема, че някой си е избрал да се роди при хомосексуални родители?

Чели ли сте Едгар Кейси, Майкъл Нютон и други хора, които разказват за прераждането? Вярвате ли, че душата е безполова и се преражда под различни форми в семейната среда в която е момента? Ако е така, тогава ще си отговорите много лесно на въпроса. Всеки човек избира уроци, който да вземе по пътя си във всеки един от животите си. Хомосексуалността е един от тях и по-точно начина на мислене на другите хора, с който се сблъсква и трудностите които изживява по пътя който е поел. Очудва ме, че именно в този форум виждам осъждане, неразбиране, намесване на църква и т.н. И кой може да каже кое наистина е правилно и кое не? Кое е добре за едно дете и кое не? Доказано е, че хората използваме едва до 10% от мозъка си, мислите ли че наистина знаете кое е добре и кое не и кое е правилно и кое не или то се гради на вашите лични наблюдения и книги който сте изчели? Цялата история с расизма и дискриминацията е за отвличане на вниманието и разделяне на населението. Не се потдавайте на провокации, живейте си живота както намерите за добре без да пречите на другите и ако можете им помагайте и по-малко раздавайте морал..Защото може именно хората, които не приемате и не разбирате без да усещате да отказват голямо влияние в живота ви..

Татко почина преди половин година и първите два-три месеца го сънувах все, че възкръсва. Всички знаеха, че е жив. Беше излезнал от гроба и си живееше нормално. Този сън ме побъркваше, защото продължи и след 40-то когато мислих, че ще приключи. Един ден си казах, че е време да го пусна и затворих очи почти веднага и ми се появи образа му, помаха ми с шапката си и спрях да сънувам съня. Но беше някакъв ужас няколко месеца... В този ред на мисли си спомням ние го чакахме да почине всеки момент. Вечерта като легнах и не можах да спя, цяла нощ лежах и гледах в една точка, сутринта станах, облякох се и стоях без да мърдам пред бюрото ми и гледах телефона. В същият момент звънна и ми казаха, че е починал. Качих се на автобуса и тръгнах към неговия град, пак затворих очи и изведнаъй чух музика, но много не зная как да я опиша някак си като божествена, не съм чувала такова нещо и ми се появи и ми каза с неговия глас: Ох тате, най - после се свъши, починах си, олекнах ми. Кажи на баба ти че съм добре и да не се притеснява... Това ми даде сили да изкарам цялото нещо и да поема всичко което трябваше. Вие как възприемате случката и както обяснение бихте ми дали? (Разбира се имам мое, просот ми е интересно да видя и други гледни точки)

От скоро във форума, но ми се иска да дойда. Имате ли нещо против и ако има организация на хора от София с коли да се включа и аз? Ще се радваме. Благодаря Мария Ако някой има свободно място в колата моля да ми пише, за да го запълним-

От скоро във форума, но ми се иска да дойда. Имате ли нещо против и ако има организация на хора от София с коли да се включа и аз?

Абсолютно те подкрепям Диана. Когато човек притежава дадено знание, мисля че най-доброто което може да направи е да го сподели с другите, НО! Не чрез афиширане и коментиране на знанието му като такова, а като практически съвети и разговори в дадени ситуации. От другата страна хората сами се усещат, че са попаднали на такъв човек, най-малкото защото намират някакъв временен покой. И когато човек има знание, разбира колко важно е да бъде съпричастен и състрадателен към болката на останалите. Тогавата няма място за "качване" на главата.

От одавна чета форума, но тази тема ме накара да си направя регистрация току що. Сблъсквам се както и вие разбира се ежедневно с този проблем на негативизма в България и за България. Приятелите ми заминаха за чужбина, всеки ден ми се казва: защо стоиш тук, тук всичко е едно и също, там поне каквато и работа да работиш ще изкарваш пари за по-добър живот. Защо се захващаш, че ти е хубава работата и т.н тук всичко е свършено. Честно да ви кажа се поболях от този негативизъм и никой не ме разбира, че просто ми харесва тук, България си ме влече нещо вътрешно и това е. Да много хубаво е човек да пътува да види нови места, да поживее някъде дори за известен период, да се изучи и т.н. Но какво ще остане от държавата ни, от народа ни от нас ако всички заминем..?