Лятото на 2009 година с моята най-добра приятелка решихме да спим на палатка в двора й. През нощта ставаха невероятно странни неща. Звуци в небето, светлини и това усещане за присъствието на някой около нас. На сутринта почна разследване на случилото се. Затова спахме още няколко пъти и винаги се случваше по нещо. Но един път бяхме сами у приятелката ми и щяхме да спим вътре. Забавлявахме се, беше към полунощ. И се чу нещо странно. Спряхме музиката и тя погледна през прозореца. Успя да ми каже само - Погледни!!! - с неописуем страх в очите. И аз отвесих пердето и погледнах към двора. ТО стоеше със слабичкото си сиво тяло и ме гледаше с големите си черни очи. Това беше първия път когато видях някой от Сивите.
Втората ми среща беше у нас. Събудих се, но не можех да помръдна, не можех и да говоря. После го видях, ТО стоеше до леглото ми. После бях с моята приятелка в нещо като лаборатория, но не беше осветена, спомням си как придърпах приятелката си към мен, бяхме на нещо като маса в някакъв ъгъл. Всичко беше сребристо. А Тя(приятелката ми), за същата нощ помни как се е надигнала от леглото почти да тавана. Ако ми се беше случило само на мен бих помислила, че сънувам.
Третата среща - Събуди ме много силна бяло светлина, след това бях вече на улицата с около 20 Сиви-Малки. Ръкостисках се с тях или дори май прегърнах едно. Радвах се, че ги виждам.
Спомням си всичко на откъсляци заради хипнозата, на която задължително подлагат преди да отвлекат. Само Сивите се занимават с отвличане.
2010 година по едно време се бях ядосала, че не бяха осъществили никакъв контакт с мен и започнах да си внушавам, че не съм добре с главата и съм си въобразявала и си напрегнах мозъка и мислено се опитах да си свържа с тях и им казах - Ако до 7 дни не ми дадете някакъв знак, че сте тук повече няма да се занимавам с вас и с други паранормални неща. На 7 ден след това сънувах (или наистина се случи) , че ме водят в гората и ми казват - Ще разбереш истината. Внимавай много! - и само това. Миналата година с едно момиче бяхме в гората на разходка, на объркахме пътеката. Всичко ми изглеждаше толкова познато и все едно някой ни гледаше. Бях изпаднала като в транс. По пътя си повтарях, че нищо не може да ме спре, че съм безсмъртна... Пътеката ни спря и аз и тя почнахме да се катерим нагоре, но стигнахме до една малко скала право нагоре, висока 2м. и видяхме че няма как да се качим и слязохме. Тъкмо слезли аз пак се качих и й казах- Аз не бях ли вече тук? Нищо сега гледай какво ще направя.- Чувствах се странно, знаех какво ще стане и то наистина се случи. Полетях надолу и започнах да се търкалям. Изпаднала съм за минути в безсъзнание. Събудих се цялата в кръв и тръгнахме към болницата. Стигнах до там пеша, докато кръвта ми течеше. И в гората и в болницата оживят като по чудо. Бяха ме предупредили извънземните. Тъй като пътуват във времето са знаели какво ще стане с мен и ми бяха казали на сън(или завели). Но този ден не се и сетих за това.
А от тази нощ спомена ми е: Гледах през прозореца небето, имаше две летящи чинии, които кръжаха. После бях на Луната с някой, но не помня кой. Гледахме към Земята.
А вие имате ли какво да разкажете?
п.п. Аз съм от Кристалните деца.
