Stancheva

До г-н Баев: питам за хипноза, защото си мисля че би спомогнала допълнително. Далеч съм от мисълта да разчитам само и единствено на нея и да си стоя пасивно и да чакам някой да ми помогне без да полагам каквито и да е усилия. И съм абсолютно наясно че не е като по филмите. След като изчетох и се запознах с материалите в блога Ви и тук във форума ми стана ясно в общи линии как трябва да си помагам и сама. До д-р Първанов:И аз си задавам този въпрос, защо да ходя и да си говоря след като не ми се дават никакви насоки и така да кажа предписания за "домашна работа". И повярвайте ми не съм нито наивна, нито проблема ми е измислен... за съжаление. Учудих се от това което прочетох тук във форума и ме впечатлиха точно думите Ви за плана за действие и насоките за работа, защото при мен след 4 посещения при терапевта ми , все още не ми е разяснено какво точно трябва да правя и как да действам. Говорим си и си говорим...и така повече от 2 месеца ( през които можех да работя върху себе си сама и да си помогна поне малко). И точно това ме учудва че не ми се разясни нито механизма и химията на страха, нито какво да правя по време на по- силни емоции, нито как да променя начина си на живот, нито стъпките за това (междурвеменно ги прочетох в материалите на г-н Баев, за което съм изключително благодарна, както и за записите на Йога ниндра, които са невероятни! и ги слушам и правя с удоволствие). И още нещо си мисля във връзка с това- че трябва да мога да разчитам на терапевта си така, както разчитам да адвоката си и на личния си лекар! Мисля за хипноза като още едно допълнително средство,а не като единствено средство! Бих искала само да добавя още нешо: стигнах до терапия не от мързел или наивност ( т.е. не защото не искам да работя сама, ако беше така щях да си пия предписаните лекарства- Ривотрил от единия лекар, Транксен и Сероксат от другия и тн... щях да ги пия и да чакам да ми помогнат...)

Изключително съм благодарна за отговора Ви Орлин и за линка към статията! Започвам стъпка по стъпка... всъщност сега се замислих че където и да съм ходила при специалисти никой не ми е казал и обяснявал какво точно трябва да правя... как да променя действително качествено начина си на живот. Минава ми въпроса, който е към Вас и към д-р Първанов : хипноза би ли ми помогнала?

Първо бих искала да благодаря и на двама ви за отговорите! Не мисля че 6 години са малко и не бих искала да станат 16, защото тогава не само семейството ми, но и вече внуците ми биха ме гледали любопитно... това е шега разбира се. Ще отговоря на въпросите: В момента не спортувам често и интензивно - веднъж седмично велоергометър и когато имам възможност се разхождам. Страховете срещу които се боря са различни в зависимост от ситуацията и времето, опитвам се да ги опозная и да ги визуализирам. В момента съм в особен момент така да се каже - отново са провокирани от външни събития и не мога да се отърва от натрапчивите си мисли. Дали се познавам? е това е добър въпрос на който се затруднявам да отговоря...мога да кажа само че се стремя да живея по земните и Божии закони откак се помня. Търпение, ясен план и стратегия вече ми липсват. Дълбоко в себе си съм оптимист, и сега в момента в ситуацията в която се намирам отново дълбоко в себе си съм оптимистично настроена за изхода от нея, но непрекъснато в главата ми се въртят други мисли, които противоборстват - ами ако да... ами ако не... Когато нямам страх или ситуация която го предизвиква не мисля за това, но в момента съм в доста стресова ситуация меко казано и се опитвам да прогоня мислите си за евентуалния изход от нея... може би тук греша. В обикновени житейски ситуации приемам вероятността да се проваля и не ми създава кой знае какъв проблем, но сте прав че обикновено стремежа ми е всичко да е под контрол. Мисълта да сгреша и че съм слаба... е това вече е проблем, защото всички ми повтарят колко съм силна и аз си го казвам и че мога да устоя на всичко... Как влизам в транс- до колкото успявам разбира се- дишане, релаксираща музика, съмнявам се дали успявам защото пак има мисли облачета... Обикновено усещам цветове (обичам да рисувам), визуализирам сърцето си и искам да му кажа че го обичам и да не се тревожи толкова много и да не се страхува. През последните дни опитвам техниката ви за дедето в мен да го успокоя и да му покажа че живота не е страшен и е красив... то се получи едно несвързано обяснение Съзерцание не съм практикувала, но ще опитам. Желанието ми е в момента да се справя накак със ситуацията възможно най- безболезнено, защото има сериозно отражение върху здравословното ми състояние. И най- вероятно сте прави за бързането, но съм изтощена вече и напълно безпомощна се чувствам.

Първо бих искала да поздравя всички специалисти които отговарят на въпросите поставени тук, а също и хората като мен, които имат нужда от помощ! В заглавието на темата съм написала диагнозите ми. Съвсем накратко ще опиша проблемите си: Всъщност като се върна назад в годините от както се помня, все се тревожа за нещо и нещо ме притеснява...преди 6 години, вследствие на натрупан стрес напуснах работа, изпаднах в депресия, примесена със страх. Страха преобладаваше и беше много силен: от хора, случки евентуални и тн... С четене на книги, позитивни мисли, емоции и занимания успях да се стабилизирам. Започнах нова работа, която ме удовлетворява. Страха обаче дреме все в мен и само чака повод да изскочи. Преди 2 години се случи нещо, което отново ме извади от равновесие: съчетаха се негативни стечения на обстоятелства- по едно и също време се случи злополука с детето ми ( която - благодаря на Бог се разви благополучно и се оказа не кой знае какъв проблем, сега е живо и здраво и всичко с него е наред) и неприятност служебна доста сериозна... Може би в следствие на силния отново стрес, нещо се "счупи" в мен. Вече 2 години не мога да се върна към балансирано състояние. Пулсът ми е над 110, дори и да няма причина, аритмията е постоянно с мен, започнах да вдигам кръвно, понякога нямам сили да ходя дори. Клинични изследвания не показват отклонения или физически проблеми. В началото ходих при личния си лекар, на психиатър, невролог. Всички ми предписваха транквиланти и антидепресанти. Пих ги около 2 месеца и ги спрях защото не виждам кой знае какъв ефект от тях а и се опасявах от пристрастяване. Не ги спрях защото се чувствах вече добре, а защото искам да се чувствам наистина добре! В началото на тази година понеже отново ме връхлетяха силни страхове и дискомфорт реших че няма да пия отвово лекарства, а ще потърся алтернативни начини да се лекувам, защото съзнавам че това си е продължаващ проблем, а не обикновена моментна тревожност. Преминах лечебен курс иглотерапия, който за момент подобри състоянието, сеанси при психотерапевт и хипнотерапия ... но не се чувствам добре определено. Причината е може би в това, че търся и очаквам по- бърз резултат, а не се получава вероятно поради това че те са веднъж месечно.... Започнах да чета и се интересувам от медитативни техники, опитвам да ги прилагам поне веднъж на ден, опитвам да променя начина си на живот - да има баланс между работа и почивка и да мисля позитивно, да се усмихвам повече, но това е моментно справяне с проблема... От наглед незначителни неща, а какво остава за по- сериозните - изпадам в паника която продължава с дни и дори седмици, случва се дни и седмици наред да не мога да изхвърля от ума си лоши мисли и предчувствия... Съзнавам, че така вредя не само на себе си, но и на семейството си, защото въпреки че се опитвам да скрия от тях състоянието си, те истинктивно усещат че нещо не е наред с мен и се притесняват разбираемо. Желанието ми и намерението ми е да се оправя възможно най- бързо и заради себе си и заради тях. Искам да се радвам на живота и на хубавите неща в него, а не да се концентрирам върху негативите само както е в момента. Всъщност като започнах да пиша мислех, че ще задам конкретен въпрос... а не мога да го формулирам... просто имам нужда от помощ и съвет. С най- добри пожелания на всички!