Здравейте! Не мога да опиша с думи как се чувствам. Преди 2 години се запознах с приятеля ми. Влюбихме се от пръв поглед. Вече живеем заедно повече от година и се разбираме прекрасно. Аз съм само на 20, той е доста по-голям. На 34 години е. Месец след като се запознахме разбрах, че имам аденом на хипофизата и поликистозни яйчници. Той изтърпя всичко с мен. Депресията от лекарствата, постоянното ми мрънкане.... Обичам го. Не съм преставала да бъда влюбена в него нито за миг. Когато разбрах, че ще имам евентуални трудности да забременея не се впечатлих много. Със сегашния ми приятел започнах връзка непосредствено след една 3 годишна ужасна връзка. Но сега ужасно искам дете. На прага съм да се излекувам, а може би вече съм , не зная още. След месец, когато направя новите изследвания ще разбера. Говорила съм с него по този въпрос, но той твърди че съм малка(което е така, разбира се) и все пак аз се чувствам готова. Знам, че ще ми бъде ужасно трудно ако родя дете, аз току що завърших първи курс. Но искам, ужасно искам. Говорили сме, че ако стане случайно няма да махнем детето. До скоро пиех контрацептиви, но ги спрях по предписание на моя лекар. Така се надявам да стане случайно! Знам,че много хора биха ме упрекнали, но толкова ли е ужасно? Може би трябва да вметна, че това не е някакъв откачен опит да го задържа! Аз съм сигурна в него