Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Калисто

Участници
  • Общо Съдържание

    21
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Калисто last won the day on April 20

Калисто had the most liked content!

За Калисто

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Пловдив

Последни Посещения

1042 посещения на профила
  1. Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот. Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))
  2. Да възможно е да не ни пука за хорското мнение, когато се обичаме и приемаме такива каквито сме. Имала съм такива щастливи моменти в моя живот (макар и рядкост все още ) неописуемо, като усещане и свобода. Да бъдеш себе си и както казваше една жена, който трябва ще те оцени. Та по повод примера с боядисването на косата, ще допълня, че ако аз обичам и уважавам този човек, може да мисля че по-добре изглежда боядисан, но чувството на обич в моето сърце не се променя
  3. Misha64 Имаш право... пишейки в този форум, попадам в 3-я случай, търся помощ и виждам, че има хора, които, помагат с опит, мнение. Благодаря получих по-голяма яснота. Докато следя тук нещата и вниквам в това, което споделяте, ми се случи една случка. В неангажиращ разговор, моя позната се опита да ме засегне с факт, който ме нараняваше, като извади сравнение в полза на други хора.... и видиш ли наличието на този факт в моя живот ме прави не нормална... Интересното беше, че в место да се прибера в къщи и да се нарева (както правех преди, когато бръкнеха в мои рани), аз го приех спокойно с усмивка не само за пред нея, но и вътрешно се чувствах спокойна приела, този факт. Както и Донка беше, дала пример по-горе така че аз знам какво е нужно, за да не е наличен този факт в моя живот, като същевременно приема, че той е съществувал много дълги години и не се разпъвам на кръст, не мога да върна времето назад... Май процесът по себеобичане е започнал и аз съм много щастлива, ще се старая още.... но вече по-рядко срещам хора, като тази позната, за която разказах.... Зараждащото се в мен спокойствие разгонва такива хора.... За първи път ми се случи да се прегърна с нежно отношение
  4. REAL_person Донка, благодаря, че сподели мнението си, примерът, който даде ми беше полезен. Наистина не е лесна работа да обичаш себе си, но аз не търся дали ли е лесно или не, а конкретен резултат. Ако имам любов и приемане към мен самата, това че някой може да ме отхвърли, няма да намали или промени тази любов.
  5. Александър Т.А. благодаря за твоя отговор Би ли пояснил, какво означава това, май не осъзнавам смисъла му (а иначе имаше нещо по-дълбоко).
  6. Много хубаво и интересно казано Мisha64, ей сега се замислих още по-надълбоко. Много благодаря И на мен ми се е случвало излизам от къщи като ураган, и минавайки покрай площадката за игра на домашните кучета да ме залае някой дребен кучо, а иначе е имало моменти повече кучета играят и никое не ме забелязва, даже някое изтичва до оградата и помахва с опашка Имаше вселенски закон, че страхът привлича това, от което се страхуваш.
  7. благодаря, че сподели личния си опит Misha64. Съгласна съм, че по-нараняващо е да не си жив, т.е да не си емоционално свързан с другите посредством любовта, доверието, общите преживявания. Да страхувам се от емоционално нараняване, защото голяма част от живота си, да не кажа и целия ми се е случвало....
  8. iti имаш различна гледна точка и аз я приемам, знам че нещата са дълбоки, но аз съм ок с новото ми приключение. Вярвам, че отварянето към "правилните" хора тези, които ме приемат такава каквато съм ще ми дадат нов житейски хоризонт. REAL_person не само какво да мисли за себе си човек, но и с каква емоция го захранва
  9. iti благодаря, че се включи в моето питане . Никога не съм се запитвала, как се се чувствали, тези хора, които опитват да се свържат с мен, проявяват интерес, когато аз се "врътна" или изобщо ги игнорирам. Сигурна съм че не е приятно и забавно. Работя върху себеоценката си, защото тя е един дебел минус (вече не толкова спрямо датата на моя пост), но аз не се приемах, как другите да ме приемат, нали ме отразяват. REAL_person благодаря и за твоето включване. Вече избирам ново и забавно себе си, което да не е сковано от забрани, изисквания, критика, страх. Моето щуро аз
  10. Господин Баев благодаря за пояснението.
  11. Благодаря за отговорите Ви - господин Цендов, г-н Първанов; не съм и помисляла че ще е лесен процес. Господин Баев това, което бе интересно в изказването Ви е "писането на писна" , бихте ли пояснили, ако е възможно какво представлява това
  12. Здравейте Какво може да се направи за да може човек да възстанови връзката с потребностите си, истинските си желания. Аз имам проблем с разпознаването на потребностите си ..... когато осъзнах това започнах да се наблюдавам и открих съответните предизвикателства. Не успявам да се справя с потребността от близост, искам близост, но не мога да я постигна в никакви отношения. Винаги избирам да общувам с хора, които ми изглеждат "безопасни" , някак си си мисля че няма да ме разочароват, но те не предизвикват в мен никаква радост или друга положителна емоция. А тези с които наистина искам да общувам да опознавам не смея да доближа или изобщо аз да им позволя да се доближат до мен Например преместих се на ново място от няколко години и има съседка, която иска да се сближим, но аз отхвърлям всякакви опити да ме заговори, избягвам да я поздравявам дори, за да не реши че искам да се сприятелим / аз искам, но не знам как да изляза от затвора, в който съм се вкарала/ . Много взе да ми тежи тази саможивост - да няма с кой да споделиш, да няма с кой да се радваш, от кой да поискаш услуга или някой да ми поиска услуга.....Това което ме яде е че през всичките 30 години от моя живот винаги съм била по схемата от училище вкъщи, ваканциите вкъщи, сега се очертава да е от работа вкъщи.... и той кръгът е същият. Ужасно се страхувам, че хората ще ме отхвърлят, когато разберат че нямам никакви преживявания, които да споделя с тях, не ходя никъде, не се срещам с никой. Другото което искам да отключа е спонтанния израз на чувствата си.. Защото не показвайки, чувствата си нараних човек, който обичах много, видях заболя го, но когато го видях просто се бетонирах въобще не можах да помръдна от мястото си, а толкова се радвах да го видя и исках да го прегърна. Има ли някакви начини да разпозная потребностите си, да изразявам чувствата си такива каквито са в душата ми въпреки че с години съм живяла по чужди правила. Искам да мога да се науча да приемам вниманието и интереса към мен, а не да бягам. Готова съм да се потрудя върху себе си. Искам да се разделя със саможивостта си.
  13. Здравейте Какво може да се направи за да може човек да възстанови връзката с потребностите си, истинските си желания. Аз имам проблем с разпознаването на потребностите си ..... когато осъзнах това започнах да се наблюдавам и открих съответните предизвикателства. Не успявам да се справя с потребността от близост, искам близост, но не мога да я постигна в никакви отношения. Винаги избирам да общувам с хора, които ми изглеждат "безопасни" , някак си си мисля че няма да ме разочароват, но те не предизвикват в мен никаква радост или друга положителна емоция. А тези с които наистина искам да общувам да опознавам не смея да доближа или изобщо аз да им позволя да се доближат до мен Например преместих се на ново място от няколко години и има съседка, която иска да се сближим, но аз отхвърлям всякакви опити да ме заговори, избягвам да я поздравявам дори, за да не реши че искам да се сприятелим / аз искам, но не знам как да изляза от затвора, в който съм се вкарала/ . Много взе да ми тежи тази саможивост - да няма с кой да споделиш, да няма с кой да се радваш, от кой да поискаш услуга или някой да ми поиска услуга.....Това което ме яде е че през всичките 30 години от моя живот винаги съм била по схемата от училище вкъщи, ваканциите вкъщи, сега се очертава да е от работа вкъщи.... и той кръгът е същият. Ужасно се страхувам, че хората ще ме отхвърлят, когато разберат че нямам никакви преживявания, които да споделя с тях, не ходя никъде, не се срещам с никой. Другото което искам да отключа е спонтанния израз на чувствата си.. Защото не показвайки, чувствата си нараних човек, който обичах много, видях заболя го, но когато го видях просто се бетонирах въобще не можах да помръдна от мястото си, а толкова се радвах да го видя и исках да го прегърна. Има ли някакви начини да разпозная потребностите си, да изразявам чувствата си такива каквито са в душата ми въпреки че с години съм живяла по чужди правила. Искам да мога да се науча да приемам вниманието и интереса към мен, а не да бягам. Готова съм да се потрудя върху себе си. Искам да се разделя със саможивостта си.
  14. АлександърТ.А. Благодаря за включването,не се бях замислила,че всички с които вършим общи дейности са партньори .
  15. Здравейте ,прочетох предишни мнения,търсех отговори ,които в момента не търсех и съм благодарна ,че споделяте знанията и опита си .Влязох,за да попитам как се решават проблемите с бъбреците,най-вече ваденето на песъчинки,усещането на тежест,болки преди самото ваденето на песъчинките и целия дискомфорт свързан с тях(интересувам се от ликвидирането на духовната причина). Доколкото разбрах от прочетеното ,това е свързано с партньорството,но аз ги има още от 3-4 годишна възраст(тук вече не ми се вписва идеята за партньорство),сега съм на почти 30 години,през тази година много ме препотиха тези бъбреци.Интересува ме духовната причина.......За да получа добър отговор ще дам информация за житейската си ситуация,нямам никакви социални контакти от около 5-месеца ,все още съм в търсене на работа,а от няколко години вече търся път към себе си и личните си граници и няколкото "приятелства" и познанства са заличени ,общуването ми е сведено до битово ниво-разговарям само с тези,които живея.Възможно ли е това бъбречно предизвикателство,продължаващо година вече,да е в резултат на недопускане на близост,на човешки контакт толкова време ....?!Как бих могла да се справя ?
×