Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Калисто

Участници
  • Общо Съдържание

    29
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Калисто last won the day on Февруари 3

Калисто had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Пловдив

Последни Посещения

1304 посещения на профила
  1. Знаеш, ли Александър.Т.А на мен много ми липсва в турските сериали особено (не че и в другите филми го няма) онова осмисляне на собствения си живот, чрез нечия житейска случка, някаква преживелица, някак си в турския сериал, няма място за човека като личност, в което си има лично пространство, в което да помълчи със себе си, да потърси отговори в тишината. А не постоянно някой да се вайка, какво е станало и да не го оставят намира. Окупацията на личния живот от един човек било майка или баща ми идва в повече. Как аджеба се разгръща потенциала на личността, ако все някой ти диктува отговорите, изборите....
  2. Не на турските сериали (радвам се че вече някъде мога да споделя(напиша) мнението си за тях). Смятам, че съдържат много отрицателна енергия, ако включиш емоциите си, развълнуваш се... изхабил си ценна енергия. Не харесвам сюжетите, еднообразни са. А харесва Б, но Б харесва В, включват се родителите и цялата сюрия роднини... То в живота ги има тия моменти,но... защо не почерпят малко творческо вдъхновение от Истанбулската конвенция да включат смяна на пола и всичко, което е упоменато. Предпочитам филмите вдъхновяващи за промяна ( аз от години не гледам сериали, телевизия, харесвам комедийни филми например заглеждам се в руския Кухня, Хотел... наистина ме развличат, испанския Новите съседи и неговите прозиводни, той май най-добре отразява промяната на житейските ни роли, минаха няколко сезона артистите са почти същите... имат други роли във всеки от филмите). Турски сериал мога да гледам по принуда ( вкъщи сме на тясно и където е телевизора аз спя)...или ако преминавам през някое простарнство озвучено с думите како, рожбо, миличка и боже....Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците.....Смятам, че хората, които гледат такива сериали, имат липса на емоции, преживявания... такива са хора, които са пенсионирани, затворени в себе си, или просто изпитват определена емоция, която някоя турска героиня, изпитва. Може да се сетите за ваши познати, роднини, как коментират някоя ситуация от турски сериал, в такива моменти ги прекъсвам с думите без коментар в ефир.....
  3. Намирам това изказване за доста интересно... ще го пробвам за себе си. Може ли да се смята за минус (сериозен), ако не познаваш отблизо семейства, които да ти харесват т.е отношенията им да са открити, искрени, топли, пълни с доверие. Аз не познавам такива семейства. В началото съм (не съвсем де) на сближаването със себе си , и затова изказаната по-горе идея ме предизвика да се замисля. Искам да видя възможно най-много, а защо не и всички модели на моето семейство, които някак си ми пречат да съм щастлива по собствен начин. Успявам вече да хвана някои неща, но усещам, че изпускам още нещо важно... За това обичам да чета в този форум, да изказвам мнение, защото това е помощ и за мен, а знае ли се за някой друг
  4. Калисто

    Социални проблеми

    Misha64 Да. Аз съм го чувала най - вече по време на моите студентски години. Колегите я казваха за някоя доцентка, колежка с изявено поведение .... смисълът, който според мен те влагаха чисто на физическо ниво е жена за развлечение, само удоволствие. Това е другата страна на монетата. Или п***а за жена, мога да приема, че е жена, която не уважава женствеността си и от нея прави не храм (който се посещава от малцина ), а в хан, който влиза и излиза, който и да е, както и да е...
  5. Калисто

    Социални проблеми

    Misha 64 интересна дискусия предизвикваш. Смятам, че когато някой се оценява през очите, думите, действията ит.н на някой друг е нормално да се чувстваш като не на място, пришит. Та това, което аз влагам в думата п***а (за модераторите с любов :), е жена, мъж няма значение, която грубо казано се оставя да я прекарат колко и както си искат и когато искат. Това включва да правиш, да говориш неща които не са в твоя ползва в сегашен или бъдещ момент, но оставяш другите да ти е**ват живота. Не заставаш с цялото си достойнство, самоуважение с твоето лично не срещу чужди претенции. Така някой друг е получил удоволствието да направиш нещо според неговия кеф, а в теб е останал спомен за едно механично действие. П.П Призовавам още хора, да споделят мнението си. Важно е да оценяваме пътя, който сме изминали дори и да нямаме искания резултат, а да не позволяваме на хора, които не са вървели, а си ги носили, за да получат търсения резултат, да ни равняват със земята. Никой не може да пише 0 на твоите действия, ако ти не му позволиш.
  6. Донке, благодаря за изчерпателния отговор. Сега ми е по - ясно. Не знаех и че след положителни емоции е нужно да се заземим. Под духовни практики имах предвид медитация, молитви, различни техники за изчистване на негативни връзки между хората, мечтаеш, визуализираш (последните 2 изброени, не ги числя към духовните практики, ама айде да не задълбаваме). Сигурно има какво още да се добави в изброеното, но аз знам толкова. Полезни ще са ми нещата, които сподели. А има ли начин, който да показва, че наистина си заземен. Например направил се нещо заземяващо, но още мислиш за събитието с еди какъв си поляритет на емоцията + -. Спомена за астрологията да те питам трудно ли би усвоил заземяването човек зодия риби, асцедент стрелец, северен възел в телец . Чела съм от любопитство, кое какво означава, но някак си не успях да ги интегрирам в живота си, а иначе винаги обичам да препрочитам годишните хороскопи на зодиите. АлександърТ.А. теоретически знам че заземяването ни връща, прави тук и сега в действителността.
  7. Донке може ли да ми кажеш какво означава "заземяване", това никога не съм го разбирала практически. Кога сме заземени и кога не? Знам че е важно при разни духовни практики... но си ми е практически мъгла
  8. Калисто

    Социални проблеми

    Диляна Колева какво означава " има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание." има ли някакво определение за това (като за хора, които не са терапевти), как може да разпознаем съдържанието на чувствата си? Изказванията Ви в темата са доста интересни, аз лично не бях си задавала въпроса "Какво чувствам към себе си"? Знаех, че понякога в някои ситуации, взимайки дадени решения, не съм настроена приятелски към себе си. Знам за важността да обичаме и приемаме напълно себе си, но не винаги ми се получава, радвам се поне че не се отказвам да опитвам.
  9. Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот. Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))
  10. Да възможно е да не ни пука за хорското мнение, когато се обичаме и приемаме такива каквито сме. Имала съм такива щастливи моменти в моя живот (макар и рядкост все още ) неописуемо, като усещане и свобода. Да бъдеш себе си и както казваше една жена, който трябва ще те оцени. Та по повод примера с боядисването на косата, ще допълня, че ако аз обичам и уважавам този човек, може да мисля че по-добре изглежда боядисан, но чувството на обич в моето сърце не се променя
  11. Misha64 Имаш право... пишейки в този форум, попадам в 3-я случай, търся помощ и виждам, че има хора, които, помагат с опит, мнение. Благодаря получих по-голяма яснота. Докато следя тук нещата и вниквам в това, което споделяте, ми се случи една случка. В неангажиращ разговор, моя позната се опита да ме засегне с факт, който ме нараняваше, като извади сравнение в полза на други хора.... и видиш ли наличието на този факт в моя живот ме прави не нормална... Интересното беше, че в место да се прибера в къщи и да се нарева (както правех преди, когато бръкнеха в мои рани), аз го приех спокойно с усмивка не само за пред нея, но и вътрешно се чувствах спокойна приела, този факт. Както и Донка беше, дала пример по-горе така че аз знам какво е нужно, за да не е наличен този факт в моя живот, като същевременно приема, че той е съществувал много дълги години и не се разпъвам на кръст, не мога да върна времето назад... Май процесът по себеобичане е започнал и аз съм много щастлива, ще се старая още.... но вече по-рядко срещам хора, като тази позната, за която разказах.... Зараждащото се в мен спокойствие разгонва такива хора.... За първи път ми се случи да се прегърна с нежно отношение
  12. REAL_person Донка, благодаря, че сподели мнението си, примерът, който даде ми беше полезен. Наистина не е лесна работа да обичаш себе си, но аз не търся дали ли е лесно или не, а конкретен резултат. Ако имам любов и приемане към мен самата, това че някой може да ме отхвърли, няма да намали или промени тази любов.
  13. Александър Т.А. благодаря за твоя отговор Би ли пояснил, какво означава това, май не осъзнавам смисъла му (а иначе имаше нещо по-дълбоко).
  14. Много хубаво и интересно казано Мisha64, ей сега се замислих още по-надълбоко. Много благодаря И на мен ми се е случвало излизам от къщи като ураган, и минавайки покрай площадката за игра на домашните кучета да ме залае някой дребен кучо, а иначе е имало моменти повече кучета играят и никое не ме забелязва, даже някое изтичва до оградата и помахва с опашка Имаше вселенски закон, че страхът привлича това, от което се страхуваш.
  15. благодаря, че сподели личния си опит Misha64. Съгласна съм, че по-нараняващо е да не си жив, т.е да не си емоционално свързан с другите посредством любовта, доверието, общите преживявания. Да страхувам се от емоционално нараняване, защото голяма част от живота си, да не кажа и целия ми се е случвало....
×