Калисто

Здравейте Какво може да се направи за да може човек да възстанови връзката с потребностите си, истинските си желания. Аз имам проблем с разпознаването на потребностите си ..... когато осъзнах това започнах да се наблюдавам и открих съответните предизвикателства. Не успявам да се справя с потребността от близост, искам близост, но не мога да я постигна в никакви отношения. Винаги избирам да общувам с хора, които ми изглеждат "безопасни" , някак си си мисля че няма да ме разочароват, но те не предизвикват в мен никаква радост или друга положителна емоция. А тези с които наистина искам да общувам да опознавам не смея да доближа или изобщо аз да им позволя да се доближат до мен Например преместих се на ново място от няколко години и има съседка, която иска да се сближим, но аз отхвърлям всякакви опити да ме заговори, избягвам да я поздравявам дори, за да не реши че искам да се сприятелим / аз искам, но не знам как да изляза от затвора, в който съм се вкарала/ . Много взе да ми тежи тази саможивост - да няма с кой да споделиш, да няма с кой да се радваш, от кой да поискаш услуга или някой да ми поиска услуга.....Това което ме яде е че през всичките 30 години от моя живот винаги съм била по схемата от училище вкъщи, ваканциите вкъщи, сега се очертава да е от работа вкъщи.... и той кръгът е същият. Ужасно се страхувам, че хората ще ме отхвърлят, когато разберат че нямам никакви преживявания, които да споделя с тях, не ходя никъде, не се срещам с никой. Другото което искам да отключа е спонтанния израз на чувствата си.. Защото не показвайки, чувствата си нараних човек, който обичах много, видях заболя го, но когато го видях просто се бетонирах въобще не можах да помръдна от мястото си, а толкова се радвах да го видя и исках да го прегърна. Има ли някакви начини да разпозная потребностите си, да изразявам чувствата си такива каквито са в душата ми въпреки че с години съм живяла по чужди правила. Искам да мога да се науча да приемам вниманието и интереса към мен, а не да бягам. Готова съм да се потрудя върху себе си. Искам да се разделя със саможивостта си.

АлександърТ.А. Благодаря за включването,не се бях замислила,че всички с които вършим общи дейности са партньори .

Здравейте ,прочетох предишни мнения,търсех отговори ,които в момента не търсех и съм благодарна ,че споделяте знанията и опита си .Влязох,за да попитам как се решават проблемите с бъбреците,най-вече ваденето на песъчинки,усещането на тежест,болки преди самото ваденето на песъчинките и целия дискомфорт свързан с тях(интересувам се от ликвидирането на духовната причина). Доколкото разбрах от прочетеното ,това е свързано с партньорството,но аз ги има още от 3-4 годишна възраст(тук вече не ми се вписва идеята за партньорство),сега съм на почти 30 години,през тази година много ме препотиха тези бъбреци.Интересува ме духовната причина.......За да получа добър отговор ще дам информация за житейската си ситуация,нямам никакви социални контакти от около 5-месеца ,все още съм в търсене на работа,а от няколко години вече търся път към себе си и личните си граници и няколкото "приятелства" и познанства са заличени ,общуването ми е сведено до битово ниво-разговарям само с тези,които живея.Възможно ли е това бъбречно предизвикателство,продължаващо година вече,да е в резултат на недопускане на близост,на човешки контакт толкова време ....?!Как бих могла да се справя ?

Поздравявам ви за уникалната и полезна тема ,преди няколко години (от 2012 г. насам търсех подобна информация ,но все не намирах търсеното).Много ми помогнахте със споделянето ,цитатите.Вярвам,че зъбите са свързани с решенията ,с това да вземаме избори.На 29 години вече имам 5-6 пулпита + няколко стандартни пломби.Но най-важния извод бе че разбрах причината за всичко това ,отказа ми да взимам решения.До 20-21 години имах 2-3 пломби ,първата бе на 10.До тогава приемах на готово всички мои важни решения(други ги взимаха) ,без аз да се замислям.Когато започнах да се осъзнавам ,да търся път към себе си,започнах да се колебая и да не приемам вече "готови " решения и резулта е на "зъби".Още веднъж много ви благодаря за темата .

Благодаря за съвета д-р Тодор Първанов и аз усещам ,че това е пътят.

Съгласна съм с Вас господин Баев ,нямам цялостна нагласа ,за споделяне на самата мен с някой очи в очи.Завършвам с нещо,което много харесвам като житейска истина и ще добавя само -да открием нашето време и да си дадем време,то да дойде. " Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. " Еклисиаст 3

д-р Тодор Първанов Благодаря Ви за препорката ,книгите "Разговори с Бога" съм ги чела,напомнихте ми да се погледна нещата ,които съм подчертала цветно.Водят до доста замисъл .... Господин Баев прав сте възпитанието ми е изградило едни убеждения и вярвания ,които влечат след себе си неискани от мен преживявания.Осъзнавам ,че ми е нужно да пробвам различни неща ,да се заема с различни дейности,за да позная себе си в опитностите си.Даже когато съм преглеждала различни профили или някой е разказвал за себе си съм откривала ,разликата с мен самата в това ,че този другия ,е участвал в различни неща още в училище.Не можем да знаем какви сме без да се пробваме. "Стоиш настрани от света и живота, потискаш целия си потенциал, само и само, за да не накърниш фалшивия си навик за илюзорна сигурност." Тези ваши думи най-точно описват ситуацията вътре в мен. Случва ми се да виждам ,тези които ме съдят и обвиняват в най-различни хора,дори и в такива от които нямам преки впечатления.Например някоя колежка,която обича да разглежда магазините за дрехи ,кани ми ме да разгледаме ,аз бягам защото имам"работа" -само и само да не разбере,че за мен подобни дейности са ми чужди и да не чуя думите ,които съм чувала стотици пъти от хората с които съм израстнала -моето семейство. Прочетеното ми помага да си задавам въпроси и да откривателствам в откриването на отговорите им,но усещам ,че ми липсва действеност.Е признавам си Бог урежда нещата доста добре,обикновено си търся опорни точки,под формата на информация или помощ,за да съм сиигурна ,че това което искам да свърша ще е успешно,но откакто си осъзнах пропуските става така ,че нямам възможност да имам такива подсигурявания и влизам в опитността само със себе си. Досега нещата са се получавали добре,но ще се уча да се отучвам ,да построявам нещата и вярата си извън мен.Днес имах един такъв опит неисках да се сблъскам с нечие мнение,за целта вместо да мина по сенчест път ,предпочитах да мина по най- слънчевото,за да не видя въпросното мнение. Но се хванах и се 'уговорих" да не правя такива неща ,защото този ,който избягвам няма да дойде ми оправя прегряването.Зададох си въпроса ,защо ми е да се интересувам от хора ,които гледат само на повърхността Тук заобичах себе си и минах посянка- това е само един пример. П.П Щом успея да превърна живота си в пълнокръвен и действен ,се надявам да дойда да споделя тук в тази тема ,как се случили нещата -може би темата ще е отправна точка за някой търсещ читател.Благодаря Ви господин Баев за изчерпателния отговор.

Чела съм Ваши мнения в портала и много ми хареса искрения интерес ,който влагате в отговорите си( понякога откривах въпроси ,които ми бяха полезни) и се реших да поискам насоки относно преодоляването на себеотхърлянето.Като човек ,който иска да живее осъзнато ,да е в помощ на другуте поели пътя към себе си,попрочел различна литература се питам аз себеотхвърлям ли се ,понеже до преди 1-2 месеца не осъзнавах ,че не живеех по своите очаквания ,изисквания и чувствах едно напрежение и понякога безпътица.Винаги правих това което се очакваше от мен -от майка ми ,брат ми ,баба ми( баща ми ,когато е успявал да присъства в живота ми-родителите ми са разведени).Те ми казваха какво да правя ,аз нямах право на собствено мнение, избор,винаги бях обиждана и обвинявана. В резултат на това нямам изградени приятелства вече 28 години - не ми се позволяваше да излизам след училище ,да ходя на рожденни дни ,да бъда сред връстниците си,дори избираха дрехите ми ,свих се ,защото ,когато другите казваха как са прекали ваканция ,личен празник с приятели или просто са излизали,се чувствах неудобно-защото нямаше с кой да изляза и най-малкото да ми се разреши.Когато бях във ваканция имаше време ,когато седмици не излизах от нас,после попадайки сред хора ми се искаше да избягам,бутах се в тях,а ако бях с някой от семейството ми търпях подигравки за това.Дори сега ми натякват ,че съм единствения човек ,който си седи само у дома и никой него търси по телефона- това чувам от брат си и майка си.Натякват,че нямам работа и не я търся.Истината ,е че пробвах няколко пъти да вляза в областта на сигурността и отбраната( такава ми е бакалаварската степен),но нещата не се получиха това в рамките на няколко години-сега събирам знания ,за да навляза в света на информационните технологии и поне малко да отвоювам свободата си.Когато търся най-добрите решения за мен и моето развитие ,ме обвиняват ,че съм неблагодарна и ми напомнят-как са платили образованието ,лаптопа и другите неща,които съм получила даром.Никога за 28-те ми години не съм се забавлявала ,не съм празнувала ,какъвто и да е успех ,завърших средно ,висше образовние без нищо ей така все едно се случва всеки ден.Случваше странични хора да оценяват постиженията ми,аз също не ги оценявах кой знае колко.Студентски празници не съм имала не се събирах с колеги ,само и само пари да има и да не се налага да им искам. Приемах граници ,които не ми оттърваха без да го съзнавам.Дори и някой да посика да излезем отхвърлям,защото ще ми се мрънка ,че харча пари без да ги изкарвам и пак старите песни ще звучат.Как да изляза от този кръг,как да не се отказвам от нещата ,които искам. След толкова години свита в себе си ,се чудя как да споделя себе си.Ако имате възможност да ми дадете насоки или някаква подходяща литература. П.П Дори и лични моменти като молитви и други ритуали,с които се чувствам добре не ми се разрешават.Когато говоря за енергиите ,които излъчват хората ,пак ме взимат на подбив.Към края на имейла се сетих да допълня,че до към 14-годишна възраст износвах дрехи от брат ми или други роднини,а след това имах дрехи ,ако вече се бяха купили на брат ми или останеха пари.Спомням си,че в 1-ви клас носех раницата на братовчедка ми която е с 6-7 години по- голяма от мен.И сега нямам лични вещи,все имам нещо купено или дадено ми от друг( като не се пропуска да ми се напомни този факт).Искам си моя живот ,защото Бог има план за мен и ако вървя в чужди пътеки не мога да го изпълня.

На скоро открих картите Таро , малко след това и вашия форум. Тъй като още нямам опит в него бих искала да се възползвам от задаването на въпроси с любовен характер. Моят въпрос е следният; Ще имам ли до 3 месеца сериозна връзка , очаква ли ме споделеност в любовта. Надявам се въпросът ми да е точно зададен.Благодаря на отговарящите.