Калисто

Не знам доколко ще е полезно на темата, но ще цитирам прощалното писмо на Габриел-Гарсия Маркес:
 
„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…
Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.
Покажи на приятелите си какво означават за теб.“

Стара тема, но с голямо и непреходно значение та... сега и по нея..
От какво имате нужда в една интимна връзка?
Приемане, подкрепа, уважение
Как си представяте най-подходящия за вас партньор? Моля, опишете го!
С Позитивна нагласа  към живота, добронамерен, прощаващ, тактичен, себеуважаващ.
Кои са критериите, по които избирате и се влюбвате в някого?
Аз не избирам в кой да се влюбя, ако можех сигурно рай щеше да бъде   Като цяло, избирам, някой, с който и едно пазуруване в магазина ще е спокойно, няма да ме припира. И както бяха писали доста преди мен, човек, с който мога да си позволя да бъда себе си, да проявявам слабостите си, да се обичам. Хич не ми трябва някой, който затъмнява слънцето ми ( Учителя, имаше едни слова за затъмняването на слънцето ).
Какво сте готови да дадете в една връзка и какво очаквате да получите в нея?
Каквото имам ще дам  Приемане с годините осъзнах, че някои неща, действия няма да ги харесвам, но няма да ми пречат да обичам, човека до мен, както и неща, които няма да приема и такъв човек, няма място до мен.
Подкрепа ще дам, защото по личния си път всички имаме нужда, от рамо до нас.
Очаквам от една връзка това, което и аз ще дам да ме приемат, подкрепят, уважват. Защото някъде до 25 годишна възраст, приемах за единствено условие, човекът насреща да ме обича и нищо повече, но с времето си натресох на  неприятни истории...аз приемах, да ми се изисква че тук малко трябва да стегна тялото, там да стегна, походката да ми била еди каква си, косата..... та държането даже и на цигарата   Това са дребнотиии, но искам зачитане на моята индивидуалност като поведение, избори, мисли, чувства... уморих се да се самоотричам, за  да се вместя в нечийй житейски темплейт.
Имам си странностти като например, че имам огромно желание да си купувам икони (спрях, защото нямам място, но бих отделила и отделна стая за тях  ) та човекът до мен не трябва да ми каза, че не съм нормална...... за да ги върша  тези неща, както и колко време ще отделя да седя в някоя църква. Аз не държа и той да е по същия начин странен....
Миналите разочарования – как се справяте с тях и влияят ли на бъдещите ви търсения в любовта?
О аз мноооогооо трудно ги преживях....след тях с години не исках и да знам да допусна който и да е...  не давах шанс. Повлияха много отрицателно на любовните ми трепети, аз замръзнах в болката си.. Но  от почти 10 години, избрах печеливш подход (според мен де  ) срещнах се със себе си, заобичах се, опитвам се да живея според вътрешния си подтик и някак си естествено, все по рядко се увличам по празни души, търсещи само едно тяло.
Като край на споделянето мога да кажа, че красотата на човека е енергийна и привличането е на база енергийно съвпадение. Любящата нагласа, намира любящо отношение. Един човек е подходящ в определен период за нас и толкова... енергиите постоянно се обменят. Знам че моментът с търсеното на нов човек не  е особено приятен, но това е животът. Всеки ме е научил на нещо  

Поздравления, Калисто! Напипа най-важната точка. Налагането на строг модел за етика, естетика, благополучие, съдба, ако щете. Сериалът не просто промива индивидуалностите. Той върши много по-сериозна работа за системата, за статуквото - програмира ценностната система на "масите" във всяко отношение. Неизброими са. Като се започне от "ако искаш да си човек - стреми се да натрупаш пари." и се стигне до "ако не постъпваш по правилата, лош си,  наказан си". Въпросът "Кой определя правилата за добро - лошо" е сам по себе си вече грях. 

Знаеш, ли Александър.Т.А на мен много ми липсва в турските сериали особено (не че и в другите филми го няма) онова осмисляне на собствения си живот, чрез нечия житейска случка, някаква преживелица, някак си в турския сериал, няма място за човека като личност, в което си има лично пространство, в което да помълчи със себе си, да потърси отговори в тишината. А не постоянно някой да се вайка, какво е станало и да не го оставят намира. Окупацията на личния живот от един човек било майка или баща ми идва в повече. Как аджеба се разгръща потенциала на личността, ако все някой ти диктува отговорите, изборите....
 

Не на турските сериали (радвам се че вече някъде мога да споделя(напиша) мнението си за тях).
Смятам, че съдържат много отрицателна енергия, ако включиш емоциите си, развълнуваш се... изхабил си ценна енергия. Не харесвам сюжетите, еднообразни са. А харесва Б, но Б харесва В, включват се родителите и цялата сюрия роднини... То в живота ги има тия моменти,но... защо не почерпят малко творческо вдъхновение от Истанбулската конвенция  да  включат смяна  на пола и всичко, което е упоменато. 
Предпочитам филмите вдъхновяващи за промяна ( аз от години не гледам сериали, телевизия, харесвам комедийни филми например заглеждам се в руския Кухня, Хотел... наистина ме развличат, испанския Новите съседи  и неговите прозиводни, той май най-добре отразява промяната на житейските ни роли, минаха няколко сезона артистите са почти същите... имат други роли във всеки от филмите).
Турски сериал мога да гледам по принуда ( вкъщи сме на тясно и където е телевизора аз спя)...или ако преминавам през някое простарнство озвучено с думите како, рожбо, миличка и боже....Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците.....Смятам, че хората, които гледат такива сериали, имат липса на емоции, преживявания... такива са хора, които са пенсионирани, затворени в себе си, или просто изпитват определена емоция, която някоя турска героиня, изпитва. Може да се сетите за ваши познати, роднини, как коментират някоя ситуация от турски сериал, в такива моменти ги прекъсвам с думите без коментар в ефир.....
 

Не на турските сериали (радвам се че вече някъде мога да споделя(напиша) мнението си за тях).
Смятам, че съдържат много отрицателна енергия, ако включиш емоциите си, развълнуваш се... изхабил си ценна енергия. Не харесвам сюжетите, еднообразни са. А харесва Б, но Б харесва В, включват се родителите и цялата сюрия роднини... То в живота ги има тия моменти,но... защо не почерпят малко творческо вдъхновение от Истанбулската конвенция  да  включат смяна  на пола и всичко, което е упоменато. 
Предпочитам филмите вдъхновяващи за промяна ( аз от години не гледам сериали, телевизия, харесвам комедийни филми например заглеждам се в руския Кухня, Хотел... наистина ме развличат, испанския Новите съседи  и неговите прозиводни, той май най-добре отразява промяната на житейските ни роли, минаха няколко сезона артистите са почти същите... имат други роли във всеки от филмите).
Турски сериал мога да гледам по принуда ( вкъщи сме на тясно и където е телевизора аз спя)...или ако преминавам през някое простарнство озвучено с думите како, рожбо, миличка и боже....Ей с тия сериали на доста хора им се разбозват мозъците.....Смятам, че хората, които гледат такива сериали, имат липса на емоции, преживявания... такива са хора, които са пенсионирани, затворени в себе си, или просто изпитват определена емоция, която някоя турска героиня, изпитва. Може да се сетите за ваши познати, роднини, как коментират някоя ситуация от турски сериал, в такива моменти ги прекъсвам с думите без коментар в ефир.....
 

Поздравления  за усилията - струват си, постепенно ще става все по-лесно. Сега понякога ми е трудно да намеря негативите или те ми се струват повърхностни. Постепенно умът се учи на позитивното и му харесва - положителната оценка му дава енергия, отрицателните му я отнемат. 
За третото място - че по какъв начин един нещастен човек може да направи другите щастливи - не разбирам. Какво ще им даде от себе си. За да дам на хората щастие, аз трябва да имам достатъчно стабилно за себе си и в повече за тях. Другото се казва "пожертвах си личното щастие заради вашето" и е агресия. Само се опитай да си представиш как би се почувствала, ако разбереш, че някой си е пожертвал своето лично щастие за теб.... 

Забелязва се, че говориш с отрицания. Опитай се да ги промениш на положителни форми. Например: 
Мисли какво ИСКАШ, а не какво НЕ  искаш. Какво ПОЗНАВАШ а не какво НЕ познаваш. Вземи лист хартия и се опитай да изредиш ситуации, хора, качества, семейни / приятелски отношения и т.н. все такива неща, които ти харесват. Ако ти текне мисълта към НЕ това, спри, остави да минат поне 3-4 часа и отново се настрой на вълната какво добро и красиво познавам, искам, мога - с примери от реалния живот. Обаче! проверени! Често ние отразяваме само една външна лъскава повърхност на хората и техните отношения, а под тях никак не е розово... Така че - настрани от розовите измислици по възможност (романчета, любовни филми, турски и латино сериали и т.н.) - само реални хора, които познаваш добре. 

Misha64 
Да.
Аз съм го чувала най - вече по време на моите студентски  години. Колегите я казваха за някоя доцентка, колежка с изявено поведение .... смисълът, който според мен те влагаха чисто на физическо ниво е жена за развлечение, само удоволствие. Това е другата страна на монетата.
Или п***а за жена, мога да приема, че е жена, която не уважава женствеността си и от нея прави не храм (който се посещава от малцина ), а в хан, който влиза и излиза, който и да е, както и да е...

Misha 64 интересна дискусия предизвикваш. Смятам, че когато някой се оценява през очите, думите, действията ит.н на някой друг е нормално да се чувстваш като не на място, пришит.
Та това, което аз влагам в думата п***а (за модераторите  с любов :), е жена, мъж няма значение, която грубо казано се оставя да я прекарат колко и както си искат и когато искат. Това включва да правиш, да говориш неща които не са в твоя ползва в сегашен или бъдещ момент, но оставяш другите да ти е**ват живота. Не заставаш с цялото си достойнство, самоуважение с твоето лично не срещу чужди претенции. Така някой друг е получил удоволствието да направиш нещо според неговия кеф, а в теб е останал спомен за едно механично действие.
П.П Призовавам още хора, да споделят мнението си. Важно е да оценяваме пътя, който сме изминали дори и да нямаме искания резултат, а да не позволяваме на хора, които не са вървели, а си ги носили, за да получат търсения резултат, да ни равняват със земята. Никой не може да пише 0 на твоите действия, ако ти не му позволиш.

Misha 64 интересна дискусия предизвикваш. Смятам, че когато някой се оценява през очите, думите, действията ит.н на някой друг е нормално да се чувстваш като не на място, пришит.
Та това, което аз влагам в думата п***а (за модераторите  с любов :), е жена, мъж няма значение, която грубо казано се оставя да я прекарат колко и както си искат и когато искат. Това включва да правиш, да говориш неща които не са в твоя ползва в сегашен или бъдещ момент, но оставяш другите да ти е**ват живота. Не заставаш с цялото си достойнство, самоуважение с твоето лично не срещу чужди претенции. Така някой друг е получил удоволствието да направиш нещо според неговия кеф, а в теб е останал спомен за едно механично действие.
П.П Призовавам още хора, да споделят мнението си. Важно е да оценяваме пътя, който сме изминали дори и да нямаме искания резултат, а да не позволяваме на хора, които не са вървели, а си ги носили, за да получат търсения резултат, да ни равняват със земята. Никой не може да пише 0 на твоите действия, ако ти не му позволиш.

Аз точно към това го предизвиквам. Между другото предизвиквам всички участници в дискусията - мъже и жени. Защото не само той е подвластен на езика и словестните и мисловни формули. Аз предизвиквам всички да разнищим тази мисловна/словесна формула и да открием кой какво съдържание намира и смята че трябва да притежават истинските, достойните, качествените МЪЖ и ЖЕНА.. Да речем че трябва да ги дефинираме и да ги обясним на някой паднал от Марс, който не знае що е то. какво ще му обясним?

Здравей Калисто  Благодаря за доверието, но аз мога да кажа само своето лично мнение и опит в заземяването. Предполагам, обаче, че ти това искаше да ме попиташ, защото какво е това заземяване не смея да си помисля дори, че знам, още по-малко да го обяснявам на друг... Мога само да споделя своите опитности. 
Аз си ги деля на три категории:
- ежедневно заземяване - за мен това са първо физическите упражнения от Учителя, които старателно правя всеки ден. Тъй като и моето време е сгъстено с много ангажименти, ми "мина идеята", че докато правя упражненията мога да казвам на ум молитва или формула - Господнята, Добрата и други - по вдъхновение. Е, това означава или да се знаят наизуст, или да се повтарят без четене, т.е. така ги уча и обмислям... някак влизат в мен естествено и после през деня усещам как влияят на преценките, мисленето, емоциите и поведението ми. Второто - храненето - напоследък успях да си наложа внимание към избора и приготвянето на храната си за деня. Свикнах със сутрешната грижа за това и с кутийките, които си нося на работата. Докато ги приготвям, си пея различни песни от Учителя и от Паневритмията - стари или нови разучавам (слушам ги и пея със записа). 
- заземяване при силни положителни емоции - еуфорията винаги ни разпада връзката с реалността... Когато усетя, че "прелива" и застрашава равновесието ми, се свързвам с някое растение - дърво, най-често. Най-лесно става, ако излезем навън и сме близо до него и особено сред природа, но може и мислено, ако е много спешно. Прегръщам дървото и споделям с него силната си радост - искам да зарадвам и него, дори си представям, че танцуваме, често пея някоя от по-динамичните песни - Малкият извор (Светъл лъч), Подмладяване, Киамет Зену (тя е бърза в оригинал)... Когато усетя, че вълната вече е по-спокойна, се връщам към обичайните си занимания. Това не изисква много време - човек винаги може да "отиде до тоалетна", за да остане сам със себе си... Достатъчно е. 
 
- заземяване при силно страдание, уплаха, гняв и т.н. Подобно е на горното, но е добре да си осигурим поне стъпване на земята или да подпрем длани до нея, до дърво, камък, можете и стена да ползвате. Мислено става много по-трудно. Когато имам тази опора, мислено насочвам вълната към центъра на земята, за да се разтопи в лавата и да се трансформира, моля земята да ми прости и да ми помогне да овладея бурята в мен или отчаянието. Там са ми помагали Махар Бену Аба, особено Фир фюр фен, Псалм 91... 
Това е накратко. Иначе аз съм силно земен човек - слънце + 5 планети в земни знаци в тях Луната и Сатурн и нямам голям проблем със заземяването. 
За кои духовни практики говориш? 
 

Диляна Колева какво означава " има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание." има ли някакво определение за това (като за хора, които не са терапевти), как може да разпознаем съдържанието на чувствата си? 
Изказванията Ви в темата са доста интересни, аз лично не бях си задавала въпроса "Какво чувствам към себе си"? Знаех, че понякога в някои ситуации, взимайки дадени решения, не съм настроена приятелски към себе си. Знам за важността да обичаме и приемаме напълно себе си, но не винаги ми се получава, радвам се поне че не се отказвам да опитвам.

Ако прочетеш внимателно, какво си написал, ще видиш, че това изречение няма никакво съдържание. Позитивни чувства няма, има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание. Едно е съдържанието на чувството Радост, а съвсем друго на чувството Доволен съм ако нямаш ясна и точно представа за това какво е отношението ти към себе си, няма как да се свържеш добре с хората. Изпитвам към себе си обич е едно, а радвам си се, е съвсем друго. Тези чувства, ако ги слагаш в графа "позитивни" в никакъв случай не могат да станат арогантни. Арогантен е човек който изпитва  Горделивост / не гордост, това е друго чувство/ , самодоволство /не удовлетвореност, това е с друго съдържание/ страх, гняв и т.н. Чувства, които са много пъстри като съдържание и определят поведението и излъчването на човека, а съответно и свързването му с хората. 
Та, какво чувстваш към себе си, Без общи определения лишени от смисъл и съдържание?
Това което описваш не е самота, а страх - СТРАХ ме е, че ще остана сам, СТРАХ ме е, че съм отвращаващ и ще бъда отхвърлен,  самоубийствените мисли са индикатори за желанието на човека да избяга от действителността, която си е създал.
Самочувствието ти изобщо го няма, заради липсата на чувства като самоувереност, любов, радост, обич, спокойствие и подобни, насочени към теб самия.
Не е лесно да определим себе си. Всички мислим, че се познаваме много добре, но когато трябва да си направим характеристика стигаме до общи и шаблонни понятия без смисъл. Опитай се по - задълбочено да разгледаш себе си. И отново, какво е отношението ти към личността наречена твой Аз.

За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си.  Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който  и да е.
За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . 
Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?

По принцип двете понятия до някъде се припокриват, но според психологията те се различават.
Най- грубо- емоцията е физиологично състояние и в него организмът не може да стои дълго време, например гнева е емоционално състояние в което човек изпада за кратко, докато чувството на неудовлетвореност е състояние в което човек може да остане доста дълго време и дори да навреди на действията му. Същото е със смеха, радостта, това са емоционални състояния които са краткотрайни, не може човек да се смее без прекъсване дълго време, смехът избухва и затихва внезапно. Докато чувството на удовлетвореност може да продължи доста дълго време.
Смята се че емоцията е свързана с физиологични промени в мозъка за това си има и цели теории.
Относно любовта е спорно, дават я като емоция, но аз не бих застанала зад това. По скоро влюбеното състояние е емоционалното, а любовта е вече изработено чувство, което може да поддържа дълго време.
Най- общо.

Илиянче! Само за себе си ще сменя последната дума с "повече и по-различна любов и разбиране".
Когато с мен се случва това, за което говориш, различавам как човекът се страхува да обича хората такива каквито са и започва да ги дели на глупави и умни, на лоши и добри, на фалшиви и на истински и още по куп някакви свои критерии, които са му нужни, за да му доказват колко той самият е жив и умен и добър.
А когато някой продължава да хвърля кал, различавам, че той не я хвърля по мен, а по самия себе си - но щом се нуждае от тази кал в ума и сърцето си - нека я хвърля. Калта също му помага може би - Бог знае как, не е моя работа. Различавам моята свободна воля от очакванията на другия за нея
Ако имах безразличие към това, което върши, щях да му отговоря на агресията с агресия - за да няма разлика...
Можа би си мислим,че безразличието означава да не обръщаме внимание на нещо, което се случва около нас?
Като се замислих - не е съвсем така - мога да не обръщам вниманието, което някой иска от мен по начина по който той го иска от мен - това е различаване на моя и на неговия начин. Не е безразличие.
Безразличие ще бъде ако му обърна вниманието по начина, по който той го иска... Тогава няма да различавам моя от неговия начин.... :feel happy:
Благодаря ви, приятели за уроците по различаване :

bфг

Безразличието за мен е липса на интерес. С него ти показваш или даваш на другия да разбере, че това за теб не е важно или поне ти така мислиш на момента. То е и добро и лошо. Можеш да останеш безразличен, ако някой те обиди и това за мен е правилен вариант, а още по - божествено е да му подадеш ръка. Но, ако човека не желае твоята помощ, по - добре е да си останеш безразличен, все едно от това не ти зависи нищо. Липса на желание да вложиш част от себе си в нещо или пренебрегване.

Безразличието, това е моето отношение към шумотевицата и напъните на някои да бъдат, или задържат на "гребена на вълната", но на мен не ми пука - една по-цветна дума за безразличие

Не мисля,че се отнасяш с безразличие към тези покани - достатъчен е фактът, че знаеш какво пише в тях. Това, че отнасяме нещо, с което ни среща живота, към "ненужно за момента", не означава ли именно, че го различаваме от "нужното в момента"?
Мисля, обаче, че ти разбираш добре мотивите на тези, които са изпратили поканите и информацията. Също така сигурно признаваш, че за тези хора това не е безсмислено и им даваш право те да не са безразлични към изпратеното... ?
Може би не наричаш с точната дума своето отношение към това?

Добро попадение, Донка!
Все пак, ако всеки подкрепяше всичко неприемливо, а не го удостояваше с безразличието си, в какъв ли свят щяхме да живеем?
Трудно е да бъде различено доброто възпитние от искреното отношение. И колкото по-възпитани ставаме, толкова е по-трудно.
"Честита нова година!" казано с ентусиазиран тон - дали това е искрено или от желание да се покажем весели и да спечелим привърженици?
Аз лично като нямам настроение за поздрави и честитки, не го правя просто. Верно че има риск да ме сметнат за невъзпитан. Но така избягвам другия риск - да загубя себе си...

Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот.
Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))

Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот.
Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))

Разликата между унижението и самоунижението е, че едното се случва с прякото участие на други хора, а другото е следствие на лични възгледи и отношение към себе си. 
Човек се чувства унизен, когато са нарушени негови основни човешки права и свободи, достойнство и самоуважение в ситуации, в които е безсилен да противодейства. Ако реакцията е примирение, не означава, че не го разбира, а че няма емоционален или физически ресурс да противодейства, но много добре разбира какво се случва.Привидното не е реалното.
Самоунижението е следствие на лични вярвания, често е свързано със самооценката и страховете.
 
Ние можем да кажем каквото си искаме, важното е той как се чувства, ако е ок с това, значи не се самоунижава, ако обаче положението му носи подобни усещания, вече е важно защо го прави. Което в повечето случаи пак ни препраща към страховете.