Nikolova99

И между другото живея във Варна, така че ако може да ми препоръчате специалист ще съм благодарна. Преди време татко ми почина и тогава с мама отидохме при Мариян Господинов за 1 сесия холотропно дишане. Честно казано, малко се уплаших от схващането на тялото по време на сесията и нямам куража да повторя. Поздрави!

Здравейте, Благодаря Ви за бързия отговор. Аз имах предвид консултация с психолог/психотерапевт за себе си. Той смята, че може да се справи и сам с проблема си, но аз не мога да се справя сама с неговия проблем. Колкото той е зависим към хероина, толкова аз съм зависима към него. И отново - ако аз не му дам пари, той ще намери начин, един или друг да вземе наркотици. Проблемът ми идва оттам, че когато не му дам пари, изпадам в истерия и в главата ми идват всякакви мисли относно това какво може да му се случи в процеса на търсене на пари за наркотици. А като му давам пари, всъщност намирам някакво успокоение, че няма да направи той някоя глупост. И в единия и в другия случай се чувствам зле - когато не му дам пари, започвам да се тревожа какво може да направи, а когато му дам - да, успокоявам се, но и се чувствам зле, защото знам, че подхранвам зависимостта му. И така, намирам се в един непрекъснат кръговрат, от който не знам как да изляза. Имам нужда от професионална помощ и не знам дали да се обърна към психолог, психотерапевт или психиатър за себе си.

Здравейте, Имам проблем с приятеля ми, който е наркозависим от около 10 години. Заедно сме от малко преди да започне да употребява наркотици. През всички тези години по един или друг начин се опитвах да му помогна да се справи със зависимост, но не успях. Знам, че това си е неговата борба, но исках да сме заедно и да преодолее тази зависимост. Напоследък, обаче, дори не знам дали искам да се заедно - когато работи (не работи постоянно) си дава парите за наркотици, а когато не работи иска от мен. Живеем заедно, аз плащам наема, сметките, купувам храна и правя всичко, за да се чувства добре, но...зависимостта е силна. Казва, че иска да спре и когато предложих да отиде в терапевтична общност, той каза, че и сам може да се справи, но...нещо все се обърква и не става. Не знам дали няма желание или просто не може да се справи, но..адът продължава. Защо му давам пари? Страх ме е, че ще заложи я телефона си, я личната карта. Страх ме е, че ще му се случи нещо, непрекъснато му звъня, за да видя как е...и така. Много съм объркана и не знам какво да правя. То и досега не знаех, но живеех ден за ден - между дните в които е надрусан и тези, в които не е. Когато не е надрусан, започвам да си мисля, че всичко може да се нареди, но идва следващия ден и той пак се друса и така вече десетина години. Не намирам сили вече да се справям с това и искам да се консултирам със специалист, но наистина не знам към какъв точно да се обърна - психолог, психотерапевт или психиатър. Споделила съм с няколко приятелки и първата им реакция е да ми кажат да го напусна. Да, обаче през тези 10 години той се е превърнал в част от мен, от семейството ми. Да не говорим, че ако се разделим, не знам как ще живея без да знам дали е добре, дали се е прибрал и дали не му се е случило нещо лошо. Ще съм благодарна, ако ми дадете съвет.