jul

"НИКОЛАЙ Райнов" е името му, ето поканата, която получих и аз: Деня на Отворените врати на Валдорфското училище "Николай Райнов" (първото в България) и Валдорфската детска градина "Златно зрънце" 10 септември 2011 г. · 10:00 - 13:00 кв. Драгалевци, ул. 508/ 18А, Sofia, Bulgaria Ето и ПРОГРАМАТА 10:00-10:30 Посрещаме гостите, Благотворителен Базар, Чай Училище "Николай Райнов" (в залата на училището): 10:45-11:05 Беседа: основни принципи на Валдорфската педагогика и приложението им в обучението от 1 до 4 клас. 11:05-12:00 Час по математика - за ученици и родители. 12:00-12:30 Въпроси и отговори Детска градина "Златно зрънце": 10:45-11:05 Беседа: основни принципи на Валдорфската педагогика и приложението им при възпитанието на детето до 7-годишна възраст. 11:05-11:30 Въпроси и отговори 11:00-12:00 Демонстрация на основна дейност: РАБОТА С ВЪЛНА: изработваме зайчета, джудженца, ангелчета, настолни кукли. За родители и деца. 12:00-12:30 Куклен театър за деца (в залата за игра на партера) КАК ДА СТИГНЕТЕ ДО НАС? Автобус 98 от кв. "Хладилника" в посока Симеоново, Бистрица, Железница. Слиза се на спирка "ресторант 507" (на ул. "Зографи Молерови" /старо наименование 507-ма, която свързва Драгалевци и Симеоново/). Завийте покрай ресторант 507 нагоре към планината (по ул. 508). Втората пряка - вдясно и веднага отново вдясно. Входът на градината е откъм ул. 505. Очакваме ви! Валдорфска детска градина "Златно зрънце" Валдорфско училище "Николай Райнов"

Поздравявам те...

Насилието в детска възраст е тема, която и преди се е обсъждала. Да се търси проблема в самите деца, според мен, е следствие, чиято първопричина лежи в психическото състояние на родителите им или съответно хората, които полагат грижи за тях. Те попиват скритата (или явна) агресия и я изразяват по своя начин. Децата са едно наистина съвършено огледало на средата, в която израстват. Досега не съм се опитвала да гримирам отражението си.

Бих искала да споделя и още нещо по повод искреността. Когато човек се пренебрегва и самоизмъчва, та ако ще и да постави високопарна табелка "саможертва" не зная някога да е довело до нещо добро. Наблюдавайки себе си (бях много склонна да го правя, затова и твоята история ме докосна), всички мои познати без изключение - когато са смачквали себе си в името на нещо дори "извисено" и не знам си какво - резултатите са били пагубни. Това е като да застанеш пред едно огледало, да загрозиш с нещо лицето си, но да очакваш отражението (партньорът ) да изглежда перфектно и да се държи прекрасно - няма как. Това ми напомня и на много връзки, в които да речем майката търпи мазохистично бащата, нещастна е, но е с него в името на децата. То всичко отрицателно рефлектира върху тях горките, да не говорим, че един ясен модел на самоунищаващо "саможертвено" поведение се кодира в тях. Мисълта ми беше, че като цяло сме далеч от силата да бъдем много извисени, че да правим някакви невероятни жертви. по-добре да сме искрени - истински и да взимаме решения от сърце. А не от вина и зависимост. Така спестяваме болката и в сърцето на любимия.

Има смисъл и бих те подкрепила, ако това ти носеше някакво щастие. Но скъпа Нина, кажи ми честно....нима съществува достатъчно лицемерен и "извисен" човек, който да ти каже, че спокойно, хармонично и щастливо би живял с такъв партньор. В някои среди хората даже са склонни да търсят под вола теле и да развиват невероятни "духовни" способности, които да им помогнат да приемат другия такъв. Защо? Това е чиста форма мазохизъм. Породен от силната зависимост между вас. Той също видимо е силно зависим от теб, затова и моли за шанс. Забеляза ли, че използвах думата зависимост, а не любов. Затова те призовах за искреност. И ти самата сподели, че не можеш да го приемеш. Нещата са много по-прости отколкото си мислим понякога. Щастлива ли си с този човек, такъв-какъвто е? Ако не си, да останеш до него и да го контролираш, да се стремиш да го промениш (с цел "помощ") - със сигурност ще направи нещастни и двама ви.

Мила Нина, бих искала да те попитам - защо сама се измъчваш? Когато не можеш да приемеш човека такъв, какъвто е (в твоя случай е напълно разбираемо!), тогава нужно ли е да упражняваш насилие над самата себе си, да търсиш излишно вина, причина, която е породила неговото поведение? Или приемаш човека или не и го оставяш да бъде щастлив, и си освобождаваш душицата самата ти. Не намирам за необходимо да се прилагат подробни анализи относно какво и защо е породило неговото поведение...не защото едно задълбочаване във връзката не би помогнало да се извлекат нужните поуки, но това не би улеснило теб самата. Нужна е искреност. Ти как и можеш ли да приемеш тази ситуация? Ако не - оставяш човека да бъде себе си, но няма нужда ти да търпиш това или да търсиш някакви обяснения. Та нали си избираме партньорите такива, каквито ние ги харесваме? Кой ни е вързал и ни е заставил да следваме определен модел? Щом не ти харесва да те лъже, изневерява, дали си струва да се хабиш да променяш човека? Любовта не се стреми да променя другия. Или го обичаш и приемаш или си хващаш пътя и го оставяш и него свободен с неговите си идеи за връзка. Нужна е просто искреност. Към теб самата.

Ха! Ето това е казано много добре. Това значи също да позволиш на другия човек да не трупа карма, като ти вреди добре е и за едните, и за другите. Проблемът е, че малко хора издържат, защото обикновено се започват всякакви драми, театралничене, за да се предизвика съжаление. Накратко, започва периодът на абстиненцията, в който трябва да сте нащрек и да не се връзвате излишно, а да го разпознаете.... Много, мнооооого рядко срещано е енергийните вампири да се усещат какво правят. Защо в приказките и във филмите за тях се казва, че нямат отражение в огледалото?! Защото те не могат да се видят отстрани, т.е. да се осъзнаят, съответно и променят. Твоята свекърва, Ани, по-скоро би се изживявала като жертва, във всички случаи. И да ти кажа - ще си вярва до дупка.

Разполагаме с дадено ни количество сила, енергия за нашата ежедневна работа, да съумеем да изпълним задълженията си, в най-добрия случай: да служим - всеки по своя начин; това е една творческа сила, която върви ръка за ръка със свободата на душата. За мен тя е свещена. Когато допуснем дадени паразитни структури (под формата на хора или страхове, тревоги, чувство за вина...) да смучат от нас, те взимат точно от тази свещена енергия и ние не можем да изпълним своите задачи по най-добрия начин. Пример: една моя близка приятелка се занимава с нещо, което би се оказало ценно за доста голям брой хора (колкото са хората, обичащи Николай Райнов...), единици от близкото обкръжение я смучат по един подобен начин и трудността й да ги отреже възпрепятства нейната работа. Е, забавното е, че същите хора после й държат сметка, че тя не действа! Мисълта ми е, че всички тези форми на енергиен вампиризъм застават на Пътя на служенето и човек е нужно да намери смелостта да се отдели, без да се озлобява, но и без да се разяжда от едно ненужно чувство за вина. Да не забравяме, че хората, набавили си енергия по вече споменатия от Ани и Пламъче начин, най-често се разболяват от нея, т.е. това е изключително вредно за тях самите, не само за тези, които допускат да бъдат изсмукани. Получава се порочен кръг - ние уж "помагаме", но реално само вредим - на тях, на близките около нас, които със сигурност пряко страдат. Зад всичко това прозира страха и вината да се отделим по пътя и да оставим хората да намерят един по-адекватен начин за общуване, което е най-добре ЗА ВСИЧКИ.

*************************************************************************************************************************************************** Статията е прекрасна. Вдъхновяваща. Фотографията има своята Диамантена колесница, но дали и Диамантената колесница няма своя "фотография"? Твоите красиви думи, цитирани по-долу пробудиха в мен спомена за черно-белите картини на дзен будистките монаси - туш, хартия, съвършени и изчистени линии, изписващи бързо, но проникновено образа на реалността. Или реалността на образа... "Фотографът в ролята на будистки монах-съзерцател на реалността, търсещ, искащ – защото системата камера-човек (с ограниченията си) отваря безброй врати за изява по един интуитивен начин. Една привидно абсолютно опростена технически система, поставена в контекста на несъвършен свят, да се превърне в абсолютно съвършенство." "Мисля си, че ако трябва да сложа етикет на фотоапаратите Лайка, то това би могъл да бъде “диамантената колесница на фотографията”. Нашето несъвършено тяло е един микрокосмос – то е нашия прозорец към съвършения ментален свят, към макрокосмоса. Идеите, които се оформят в съзнанието, се обгръщат с материя и придобиват осезаеми измерения чрез един инструмент, който е в хармония с ума, защото умът обича простите неща, тези, които са без излишни декорации и фанфари. Сърцето е това, което се възбужда от цветове, емоции, декорации, умът – не. Сърцето и умът като принципи на действие в света" ~ "Минимализмът не е просто течение в изкуството, ако излезем извън рамките на дефиницията, минимализмът е и да изчистиш себе си от наслагванията на времето и да достигнеш до първообраза, първоидеята, която е възникнала в собственото съзнание. Като да шлифоваш един диамант, да му придадеш една завършена, съвършена форма." ~ "Това означава да се отречеш от себе си. За мен не е случайно, че Брессон избира Лайка за свой фотоапарат. Защо да изключваме факта, че може би Брессон е видял точно това – съвършената четка за един художник, заявил пред света, че няма да рисува, а ще краде моменти и ще им вдъхва собствен живот."

Ани, най-добре е да се хванете по-скоро и да се изнесете надалеч (нужна е физическа дистанция!!!)- права е Пламъче - това се нарича енергиен вампиризъм. С такъв човек нормално общуване няма! Той емоционално е на нивото на малко дете и очаква целият свят да се върти около него. Има един сигурен белег, че сте сте се отделили и нещата се хармонизират: тя ще започне да се тръшка, да театралничи и ще се опита да ви сплаши по всякакъв начин (формите варират - от изживяване като жертва до директно агресивно поведение) - но това е болен човек. Болен човек, който не иска да оздравее, а да живее, смучейки от вас, това е. Точно тук е важно да намерите сили да устоите и да не се "връзвате" на тези измислени драми. Може би си се убедила, че каквато и да е "помощ" е нежелана от нейна страна. За нея е важно да има от кого да смуче, но би следвало да се досетиш, че едно подобно нещо не е добро нито за нея, нито за вас двамата с твоя съпруг....а....още по-малко за детенцето ви, което е една потенциална жертва. Убедила съм се, че на първо време е необходима физическа дистанция, да можете самите вие да си стъпите на краката, емоционалната по-лесно се постига след като има физическа такава. Не за друго....ами познавам хора, които се опитват да установят емоционално отделяне, което практически се оказва напълно невъзможно при съжителство и ежедневно контактуване. И така порочният кръг продължава....

Хайде да поговорим и споделим относно някои реални ситуации и факти - визирам конкретния "принос" в работата ни ( да се разбира - призвание) за и в България. Моят любим човек е учен. Той не работи в България. Ето, ако той желае да даде най-доброто от себе си, да се посвети на призванието си, първо, заплатата от 320лв., които след евентуално избиране чрез конкурс, би взел ще му стигнат само за...? Брат ми е талантлив художник. Това не го твърдя, защото ми е брат - така го оценяват и хората. Знаем на какво равнище е изкуството тук в България. Аз съм изкуствовед и ако са ви нужни детайли, мога да ги опиша. Той няма възможност да прояви таланта си и да "нахрани" огладнелите български души с творчеството си, защото за да издържа семейството си работи като графичен дизайнер. Да продължа. Аз съм изкуствовед и след успешната защита на дипломната работа, ръководителят на катедрата вдъхновено ми предложи място за докторантура в академията (в България освен че няма специалисти по ислямско изкуство, в научните среди често и отричат съществуването му). Разбира се, не се получи, защото няма кой да ми назначат за ръководител. Т.е. продължава да няма такова лице, а мен лично от катедрата ми казаха да бягам някъде на Запад. Аз продължих, намерих своето призвание, което не е задължително свързано с докторантурата, има приложен характер и би се оказало ценно за децата...ДА, но за да го изпълнявам, аз трябва да работя нещо съвсем друго, което ще отнема моята енергия (за да се издържам все пак), а в някой друг свободен час да го изпълнявам като хоби. Насочих се към медицината, но се сблъсках си чистия факт, че повечето хора не желаят промяна и лечение. Силна съпротива към промяна... Е, какво излиза? Благоприятни условия тук няма. Миналата година се опитах да съчетая нещата - работех и учих по 7 дни в седмицата без почивка. Как мислите, резултатите с разклатеното здраве (защото, да си кажем, това не е нормално, както я карах, а реално нямах избор, за да мога хем да се издържам, хем да продължа с това, което евентуално ще бъде добро и за останалите..), психическото претоварване и т.н. - СТРУВАТ ЛИ СИ? В България няма условия, които да спомогнат за разцъфтяването на талантите и възможност да живееш чрез тях и да следваш призванието, с което АВТОМАТИЧНО се подобрява състоянието на самото общество като такова. И знаете ли, тук не опирам до негативизъм, а реализъм. Аз не тая нищо против хората, обичам ги. Но когато имаш съвсем различни вибрации от средата (в която аз всеки ден вдъхвам миризмата на кебапчета, под звуците на чалга), по един естествен начин настъпва отблъскване. Хубаво е всеки да намери своето място по сърце. Няма нужда от насилие, а насилие е да живееш там, където се налага да изневеряваш на самия себе си (поне при мен) и дълги години да се убеждаваш, че така духът ти се калява и че "така трябва". Някъде по-горе имаше въпрос: Защо ли Учителя е избрал нашата страна. О, а какво би било без Учението тук....... В една такава ситуация, това е Светлина в тунела! Но да се заробваме сами, кому е нужно?

Аз съм българка. При все това, когато живях в Испания, се чувствах в мой много по-истински дом - атмосферата, средата, хората, езика...всичко така мило и родно отекваше в сърцето ми. Хм - защо така не успях да прилепна от националната гордост и патриотизъм? Дали да се чувствам виновна, че в мен не е пуснало корени онова съмнително чувство за "дълг към родината"? Докога ще са ни нужни изкуствените граници и ще поставяме един народ над друг? Докато идеите на Учението не се слеят с нас. Наскоро един любим човек ми сподели: Моят дом е сърцето на всеки добър човек.

Напоследък си мисля, че при аутизма арт терапията като лечебен метод би трябвало да се насочи към самите родители, а не толкова към децата. Трудността е самият родител да докосне света на детето си. Той е и своеобразен център-модел за него и едни подобни занимания могат да подействат по един косвен положителен начин на самото дете...

Явно е, че може и в крайна сметка се оказва, че ще го направи сам. Въпросът обаче е принципен - хората с общи умения и интереси да си сътрудничат, обменят идеи и опит. Тогава може да се роди нещо много красиво!......

Ивайло, прощавай за личния ми въпрос, но нямаш ли близки - семейство, на които можеш да разчиташ? Все пак хората сме социални същества и всеки има трудни моменти, през които се осланяме един на друг и си помагаме. Много е трудно, а дори бих казала и невъзможно да се "бориш" сам. Аз доскоро се опитвах да го правя, търсейки независимост, но се оказах лице в лице със своята слабост и се научих да приемам помощта на хората. Струва ми се, че сковаващият страх, че свършваш парите, е оградил хоризонта на мислите ти по един толкова силен начин, че в случая никакви утвърждения и молитви не вършат работа. Нужно е да преодолееш страха си и да не си поставяш сам ограничения и рисуваш трагични картини под заглавието: "Какво ще стане, ако не си намеря работа до 3 седмици?!" ...

Трансплантация на органи. Меко казано ми прилошава от тази идея. Не се сещам за друго противоестествено, анти-природно и пр. явление - сътворено от човека. Вярвам, че пишещите тук, в този форум или... поне голяма част от тях се интересуват отвъд чисто физическите аспекти, за да осъзнаят дори и на повърхността за какво природно извращение говорим - присаждане на органи от труп на човек. С единичката цел да удължим по един изкуствен, противоприроден начин живота. Висша форма на Невяра в Божествените закони, страх и приковаване към земното. Има една тема, където е разисквано подробно вече донорството и съответните негативни последствия от него на всички нива: Донорството

Макс, радвам се за теб! Поздравявам те. И да. Мързелът често се крие в прашните и мръсни ъгли на "духовните" вътрешни стаички и оттам дърпа конците. Е, за някой тези конци може и да са послания свише, да се чувстват призвани по един особено духовен начин

Здравей, но... само няколко реда по-нагоре има препоръка от Учителя именно за студен душ?? Срещала съм в не една беседа за ползата от къпането със студена вода. По-скоро вреден е контрастът, който се създава със студена вода СЛЕД топъл душ - същото се отнася и за зъбите, когато приемаме много студена напитка след гореща такава. Употребата на студената вода под формата на кратък студен душ, кратък престой в езеро, река и т.н. не бих свързала с някакво мазохистично действие, водещо до измръзване. Има наистина лечебен ефект, защото след приключването на процедурата тялото се облива от една силна вътрешна топлина, съответно подобрява се кръво- и лимфообръщанието. Прекрасно се съчетава и с приемането на топла вода/чай, защото така се увеличава вътрешната топлина. Особено добре действа при натрупан стрес и след общуването с недотам добронамерени хора.... Не се сещам за по-добро енергийно изчистване всъщност. Подобен ефект има и натъркването със сняг през зимата. Едно скътано слънчево местенце в планината и малко сняг вършат чудесна работа~

Хм, интересно - дали циганката наистина изпитва благодарност за усмивката в красивите очи? Май намазахме очите си с лъжи? Благодарна съм, когато отпадне заблуда - ех, тогава как благодаря - доооо полуда! Истината отключва благодарността, освен че ни прави свободни.

Привет! Разбирам те. Подкрепям те за твоята искреност - именно това е ценното, да си дадеш сметка, че не са нужни думи, усилия, напрежение - на думи много хора розовеят и сладнеят. И какво от това? Аз наскоро преживях нещо особено - едно изпитание, което навяваше доста негативизъм - през цялото време се опитвах да си дам отговор защо съм попаднала в дадените условия (нали....не е като да не ни интересува какво евентуално В НАС го предизвиква). В мига на емоцията ми бе трудно да изпитам истинска благодарност - чувството, бидейки неприятно, е налице - човек трябва да е до болка лицемерен и да се успокоява, че просто думите стигат! Минути по-късно се развързаха нещата, получих ясен отговор, който най-малко очаквах и ме накара да избухна в смях....Именно тогава усетих искрена благодарност за условията, през които съм минала. Но това е следствие на осъзнаването. Вече страня от сладникавите думи - доколко искрени са те? На думи всички са велики!!! Наскоро се запитах: навсякъде се казва да бъдем благодарни. Съзнавам, че това е правилно. Обаче като че ли много хора не прозират една тънка невидима нишка, която е пътят към тази благодарност и която преминава отвъд фалша на захаросаните думи - това е случващото се осъзнаване. Т.е между случващото се "нещо" и чистата благодарност лежи бисерът на осъзнаването - без него второто остава сянка.

Желанието ни да помогнем за добрини не знам, но злини със сигурност може много да докара. Едно време така моя приятелка си бе наумила да ме "спасява". Това, как мислите, дали бе защото е много добра? И желанието ни да намерим решение за всички (това изобщо възможно ли е, кои сме ние да знаем това...?) дали е способно да разруши калъпите на нашето съзнание, ум - нима то е достатъчно, за да наречем себе си мъдри? Аз не станах вегетарианка поради усилието си да съм чиста и да не вредя. Организмът ми внезапно отхвърли месото като храна, пренасити се. Далеч бях от идеята да се подлагам на физическа или духовна диета. Хората, подложени на диета, понякога изпадат в неочакван пристъп на глад - и...си похапват от другите - ама глад! Какво да правиш!... Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си.

Да, съгласна съм с теб. Относно произхода. Също и за въпросите - то затова и ги пропуснах. Много благодаря за прекрасната книжка!

Има нещо гнило и твърде съмнително в негативните нотки, които се прокрадват по отношение на интимността. Това, как мислите, дали води до нещо градивно или напротив фино и деликатно затваря пътя, че даже и го подпечатва с цитати от Словото, ползвани като средство за защита на личнита позиция. Всички знаем докъде води изваждането на дадени мисли от контекста на беседите. Още повече, често срещано е в други беседи да се представи една контрастна позиция по същия въпрос. Как мислите, в случая удачно ли е Словото да се ползва като "оръжие", с което да защитиш личната си позиция и някак още повече да затвърдиш мнението си, да го утежниш....защото...явно без тези цитати би стояло...твърде леко..? Хм. Деликатна тема. Всеки елемент на негативизъм по отношение на интимността за мен лично крие известни пробойни, показва липсата на приемане и любов. Как можеш да издигнеш къща, чийто основи се клатят или...липсват изобщо? ДА, вярно е, че има хорта, които си остават само до основите, но предполагам, че пишещите тук са с други възгледи. Или само се интересуваме от горните етажи, разкриващи поглед към Планината и Небесата, докато основата, скрита дълбоко в Земята приемаме за мръсна и порочна?

Повечето подобни ритуали протичат по една характерна глуповата инерция, понеже "така правят хората". Те затова и отдавна са оперирани от символика. Подобно е и положението с църковния брак, кръщенето и т.н. Когато символите се забравят, идват суеверията. А те далеч нямат нищо общо с вярата.

Най-добрият начин да й помогнете, е като не се страхувате за нея и й вярвате. Връзката между майката и дъщерята е особено силна и проявите на съмнение и страх от Ваша страна могат само да й навредят. Диди е права - радвайте й се, благодарете, тя има сили да се справи.