Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kpetrova

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1776 посещения на профила
  1. Да, Делфинче, бъди сигурна, че всичко ще се оправи! От личен опит ти казвам, че решението не е в медикаментите, а във волятата ти, вярата ти, че ТИ и само ТИ МОЖЕШ да се справиш! Силата е в ТЕБ! Бъди сигурна, че ПР не случайно се е "отбило" и при теб, то иска да ти помогне! Да, вярно е, симптомите са ужасно нетърпими, плащещи до неузнаваемост, страховете те завладяват като демон, но точно тази картина би ти помогнала да те изтласка от дъното към върха! Да станеш друг - силен, волеви и вярващ човек! И можеш, ЩЕ станеш! Аз, също горях в този огън! Вярвам ти как се чувстваш, колко те е страх! Има една приказка: "Знай, че и това ще отмине". Трябва да разкараш медикаментите, те само замъгляват и притъпяват, тикат проблема дълбоко в подсъзнанието ти! Това е грешно! Остави го да изплува, срещни с него очи в очи! Покажи му колко по-силна си от него! И той, повярвай ми, проблемът, ще се свие в миша дупка и никога повече няма да посмее да изплува, защото вече знае, че ти си по-силна и могъща от него! Приеми миналото си и след това се освободи от него! То вече е минало, факт! Аз, също като теб бях много весело, енергично и общително момиче, контактувах с много хора! Уважаваха ме! След това ПР-то, Тревожността, Агорафобията - те ме смазаха, сринаха ме, потънах, но.... Съвзех се, вдигнах се с още по-голяма сила от преди и ето ме сега - отново весела, щастлива, общителна! Тук идва голямата промяна - по-силна, уверена, смела, вярваща, решителна, смела, не позволявам вече на никой да ме тъпче и мачка, защото не съм по-малко човек от някой си, че ще ме мачка и обижда!!! Сигурна съм, че един ден и ти като мен най-искрено ще благодариш на състоянието си, защото ще си много по-нависоко в духовната йерархия! Запомни едно от мен - Няма проблеми - има възможности!!! Бъди здрава, щастлива и обичана! П.П. Дано съм успяла поне мъничко да ти вдъхна кураж! И, ако те интересува моята история, прочети първият ми пост в този сайт и ще разбереш за какво става дума!
  2. Съжалявам, но нещо натиснах и публикувах, без да съм довършила темата. Та относно раждането ми, ключът беше в това, че откакто разбрах, че съм бременна аз се наслаждавах на бремеността си, не ме беше изобщо страх от раждането, насладих се и на този велик момент, да стана майка за първи път и сигурна съм висчко това постигнах благодарение на ПР и Тревожността. Бъдете здрав и щастлив! Благодаря!
  3. Здравейте, д-р Първанов, благодаря Ви, че се включихте и Вие в темата! Това е извадка от първата ми публикация във форума, наистина тези три неща се оказаха ключови към моето състояние. Чрез посещение при психотерапевт, заедно достигнахме до извода, че от там се коренят нещата при мен. Странно защо, но си мислех, че това което съм постигнала сама с много труд и усилия, си мислех, че го дължа на всеки друг, но не и на себе си. И така, бавно и постепенно започнах да изваждам от спомените си върху лист хартия какво съм постигнала със собствени усилия и средства, е списъкът се оказа, че не е никак кратък. Сега се гордея със себе си. След това се замислих върху образованието си - вярвате или не, но аз почти бях забравила че имам висше образование, че от 1-ви клас до завършване на университета все съм получавала много добри и отлични оценки. Прочела съм толкова много книги, участвах във викторини, състезания и отново странно - аз и на това не отдавах никакво значение. Все ме интересуваше чуждото мнение за мен, кой какво ще каже, кой как ще ме погледне, дали съм се облякла хубаво. Сега вече това изобщо не ме интересува - кой каквото ще да мисли за мен, това си е негов проблем, не мой! Започнах да излизам по-често на кафе с приятели, по-често вече телефонирам на близки и приятели, просто ей така да се чуем, без да има специален повод. Д-р Първанов, а да знаете само, колко ми беше трудно да взема някакво решение, елементарно, от сорта - дали сега да ида до магазина. Все чаках някой друг да ми каже какво да правя, как да го направя. Мислех, че моите решения са неправилни, не обмислени добре. Мислех, че винаги съм сгрешила. Е, и това се промени. Оказа се, че много добре се справям и сама с вземането на решения, това също ми помогна за самочувствието. Кагота най-много се тресях от най-различни безпочвени страхове изгледах филма "Тайната", прочетох книгата "Мета тайната" и още поне 10 книги на тази тематика. След това започнах часове при психотерапевт. И така аз преодолях състоянието, което мъчеше от години. Имама 3 познати, които страдат от ПР, споделям им моят горчив опит, опитвам се да им вдъхна от моята увереност и вяра, но не разбират. Дори не ми вярват, че съм била в същото положение, след като не съм пила медикаменти, значи при мен е било нещо друго, не точно като тяхното. Преди няколко месеца станах и майка на едно прекрасно момиченце. Аз винаги ще благодаря на ПР-то, че се отби и до мен, защото благодарение на него, станах много по-силна, решителна, уверена в собствените ми сили и способности. Родих само за 2 часа, и то първо раждане, без абсолютно никакви болкоуспокояващи или упойки. Екипът бяха изумени, скъсаха се да ме хвалят и поздравяват. Споделих им, че съм преживяла толкова много неща
  4. Благодаря много за отговора и за инфото за г-н Баев, не знаех! От края на 2008 г. съм с ПР, първо получавах ПА, после спряха, но получих постоянна тревожност с множество физически симптоми, кой от кой по-ужасяващ. Да, медикаменти ми бяха предписвани, купувах ги и тъкмо да посегнех към тях и незнайно защо, отварях коша и ги изхвърлях. Чувствах много силна увереност и вяра, че и без тях ще се справя! И чудото наистина стана, преборих се и то без никаква употреба на медикаменти, но с цената на биволско търпение, вяра и воля!
  5. Здравей, благодаря много за отговора! Много точно описваш нещата, точно както ги чувствам и аз. И наистина вчера пропуснах да пиша, че да, дори и като се нахраня ми става лошо, изпитвам силна замаяност и нестабилност!
  6. Здравейте! Отново се обръщам към вас, с молба за съвет. Преди половин година г-н Баев ми даде много точно обяснение на състоянието ми и непоносимите симптоми към него, и разбира се ми прати много методи за самопомощ. Доверих му се и не сгреших, за което много благодаря! Към момента се чувствам много по-добре, замаяността значително намаля, а от там и страховете ми! И най-важното излизам вече навън, без да ме е страх, че може да припадна на улицата! Всичко това постигнах по много прост начин - изправих се срещу страха си от припадане и го приех! Само това, а какъв ефект само! Победих го и съм много щастлива! Искам да подчертая, че не съм приемала абсолютно никакви медикаменти, а страховете и симптомите ги имах от 5 години! Г-н Баев искам сега да ви попитам, дали неиздръжливостта на глад е също друга "екстра" към ГТ, всички останали симптоми изчезнаха или намаляха, но пък сега това се появи. Още преди да съм почувствала глад, вече започва да ми става лошо, но не треперя, просто ми прилошава и леко неадекватна се чувствам, главата започва да ми тежи много! След като се нахраня минава доста време, докато се почувствам по-добре, а понякога дори и не ми минава! Незная дали има значение, но преди да се появи този симптом, си нося страх в себе си, дали не съм болна от Диабет! Дядо ми, към който бях много привързана, защото аз не познавам баща си, чувствах него като мой баща, имаше тежка форма на диабет. Правени са ми изследвания за фамилна обремененост - резултати бяха много добри! Няколко пъти вече ми е изследвана кръвната захар на гладно - също е в много добри граници, затова лекарите казаха, че не може да се чувствам така от ниска кръвна захар, независимо, че симптомите са такива! И, това ли е на психична основа, част от пъстроцветната картина на ГТ? Бъдете здрав, все така добър и толкова съпричастен с всички ни! Искрено благодаря!
  7. Здравей мило момиче, позволявам си да се обръщам на Ти, защото като прочетох поста ти, те почувствах толкова близка, с една и съща съдба сме с теб! Толкова еднаква! От както се помня аз не съм виждала баща си, защото майка ми му е забранила да ме вижда, а тя самата не се грижеше за мен, а баба ми и дядо ми, които обожавам и до днес! Ще им бъда благодарна и на Онзи свят, за човекът, който са сътворили от мен! Преди 15 години майка ми роди син от друг мъж, направо ме принуди да отида да живея в неговият дом и така започнах да се грижа за брат ми като за мое собствено дете - гледане, хранене, къпане, преобличане и т.н., самата аз сега съм майка на 5-месечно бебе и полагам същите грижи за собственото си дете. Преди 3,5 г. се запознах със съпруга си - невероятно добър, грижовен и любящ баща и съпруг! Благодаря на Бога, че ме срещна с този човек! Но..., тук идва голямото НО... Моято майка, която цял живот не намери време за мен, тя все имаше срещи с някой си, изведнъж стана много-много загрижена за мен, че този мъж не бил за мен, бил лош, бил наркоман, бил дилър, женкар, побойник, пиянца и т.н., все неща, които аз не виждах у него, но тя била разбрала от достоверен източник, че бил такъв. Започна да ме принуждава да се разделя с него, заплаши ме със самоубийство, започна да ме тормози психически, а един път дори ми посегна и физически, тогава бях на 26 години и се осмели да ми посегне, защото не искам да я слушам! Искаше да ми отреже от косата или нещо да ме обезобрази, за да може той вече да не ме харесва и да ме остави! Причината се оказа, че не той е лош, а тя много си харесвала предишният ми приятел, той имал пари, бил с имоти, а не се интересуваше дъщеря й дали се чувства добре и спокойна с него! Един ден ми каза много лоши и тежки думи - да нямам деца или ако имам да бъдат недъгави.... От този ден, та до днес, аз повече не я видях! Просто си събрах нещата, със съпруга ми си намерихме квартира, оженихме се, родих прекрасно момиченце и сега сме едно много щастливо семейство, в което цари мир, любов, разбирателство и уважение! За разлика от твоята майка, моята не се интересува от първородното си внуче! Забрани и на брат ми да се вижда с мен! Скоро разбрах, че крие от баба ми, че съм родила, но ще намеря начин да се чуя с нея и да й кажа! Взела съм твърдо решение да намеря баща си, да се запознаем и да имам контакти с него! От целият този тормоз, аз развих паническо разстройство, депресия, тревожност, агорафобия. Имам много страхове, много неприятни симптоми ме измъчват ежедневно, но ще се преборя и ще устоя на ударите от живота. Твърдо съм решена и вярвам, че ще справя, просто е въпрос на време и вяра! Имам постоянна замаяност на главата, живея като в безтегловност и все чувствам, че ще припадна, въпреки, че досега не се е случило още, но мен си ме е страх! Благодарна съм на Бог за всичко до сега, защото всичко, което ми се случва е за мое добро, колкото и зле да изглеждат нещата на външен вид! Пожелавам ти много щастие със семейството ти! Тази енергия, която хабиш, за да се опиташ да разбереш постъпките на майка си, по-добре я съсредоточи в твоето семейство! Дано, да си прочела историята ми и да ти е поолекнало малко, че не си самичка и не си само ти с такава съдба, и такава майка! Аз, напълно те разбирам и вярвам, че си много добра дъщеря и майка! Обичай съпруга си и детето си! Прегръщам те и силно те целувам!
  8. Благодаря много за отговора и насоките, които ми дадохте, г-н Баев. В началото на поста Ви, така точно ме описвате, направо се просълзих като прочетох, че някой ме е разбрал, толкова добре. Пожелавам Ви всичко най-добро!
  9. Добър вечер, г-н Баев! Благодаря Ви, че толкова бързо откликнахте по моята тема. За себе си мога да кажа, че съм много открит характер "отворена книга" за всеки, който ме познава. Дори хора, с които много скоро съм се запознала, са ми давали съвет да не бъда така открита с всеки, че не е полезно за мен самата. Откакто се помня съм кротък и смирен човек. Още от малко дете все гледам да угодя, да съм послушната, да не правя грешки, да бъда отличната ученичка с най-примерното поведение. Не си давам право на грешки, осъзнавам, че не трябва да е така, но... Кой, каквото ми каже, аз все се съгласявам, а много често вътрешно не съм била съгласна, но как аз ТРЯБВА да се съглася с мнението на другия, нали то е по-важно от моето. Аз, нямам право на мнение! Изобщо не умея да изразявам собствена позиция и да отстоявам правото си, след като смятам, че съм права в определени случаи. Мисля, че съм с много слаб характер, ако изобщо имам такъв. Лесно ме манипулират. Като личност си мисля, че съм силно емоционална, незнам защо но съм много скептична, песимистична и все отрицателно настроена. Имам силно развита фантазия, от нищо и никаква ситуация, мога да направя цяло чудо, дори смятам, че заради тази развита фантазия сега съм с този ужасен филм в главата си и не мога да се оттърва от него. Амбициозна и отговорна личност съм, поема ли ангажимент, се изпълнява. Това при мен е закон. Често ми се е случвало недоброжелатели да се възползват от тези ми качества, съвсем умишлено. Не умея да казвам думичката "НЕ". Иначе съм доста приказлив и контактен човек и лесно се сприятелявам. Раздавам се за всеки, а за себе си не помислям. Не умея да се щадя. Света около себе си го виждам в черна окраска, много страешен, опасен. Постоянно мисля, че нещо лошо ще ми се случи, че някой иска да ме нарани. Много съм страхлива, понякога ми се случва да си спя сама в апартамента, по цяла нощ не мигвам, а се ослушвам. Представям си как някой влиза през вратата или терасата, дори съм сънувала такива кошмари и съм викала наистина от ужас. Ако някой ми даде съвет за нещо, аз го възприемам, че едва ли не ми се кара и ме обвинява в нещо. Започва се едно тежко изживяване, едни размисли и т.н. Най-често това се случва със съпругът ми. Ако изрази някакво мнение, аз го обвинявам, че умишлено ме обижда, че ме мисли за некадърна и аз нищо не разбирам. Дори му се ровя в миналото и такива обвинения му хвърлям за неща, които мен изобщо не ме касаят, защото са се случили в период, в който не съм съществувала в неговия живот по никакъв начин. С психотерапевта ми работим върху факта за пълната липса на биологичният ми баща в живота ми, за това, че за разводът на родителите ми разбрах от едно дете в детската градина, че той имал друга жена и дете и затова не се прибира у дома. За многото връзки с мъже на майка ми, за пълното й пренебрежение към мен и че трябваше баба ми и дядо ми да ме отгледат. Когато имах нужда от нея, тя все нямаше време, а пък сега се набърка така в живота ми и изведнъж прояви такава нелогична за мен загриженост. Израснах в почти ежедневни скандали, придружени с чупене на предмети и понякога бой, между майка ми и дядо ми - нейн баща. Винаги тя предизвикваше скандала. Срамувах се да играя на улицата с децата, защото те слушаха крясъците и после ми се подиграваха, като имитираха майка ми как крещи. Израснала съм на село, а там е едно затворено общество. Когато бях 14-годишна започна първата ми интимна връзка с мъж 11 години по-голям от мен. Той пиеше с лошо пиянство, ревнив и ме обиждаше и унижаваше. Връзката ни продължи 9 години, не можех да сложа край, защото какво щяха да си кажат хората за мен. Е, все пак го направих и изобщо не съжалявам. Заключението на терапевта ми е, че имам почти нулева самооценка, тотална липса на самочувствие и самоувереност. А, притежавам толкова качества, които много жени искат. Казва, че съм постигнала толкова много сама, че съм упорита и най-важното, че не съм тръгнала по грешната пътека, както обикновено се случва с момичетата на разведени родители. Тя настоява да се запозная с баща ми, мисли, че ключът на проблемите ми идва от неговата липса в живота ми. Постарах се да бъда максимално кратка. Благодаря много! Желая здраве, дълголетие и много любов!
  10. Здравейте г-н Баев, Казвам се Катя и съм на 29 години. Проблемите ми датират от 25-годишна възраст. Всичко започна една вечер и продължи около 1,5 часа. Множество ужасяващи симптоми, които ме караха да мисля, че това е моят край, в тялото и мислите ми беше пълен хаос. Родителите ми закараха до Спешното, където нищо не се установи. Същата история се повтори още 3 пъти, по едно и също време, веднъж седмично. Между тези кризи се чувствах добре, нямах симптоми, нямах лоши мисли, нямах страхове. Тъй като не знаех какво се случва с мен и най-вече с тялото ми, се започна лудо препускане от кабинет на кабинет, изследвания, направления, частни прегледи, баячи, екстрасенси и т.н., но от никъде нищо. Преди всеки преглед се молех да ми намерят болестта, да ми назначат лечение и да се оправя, но уви .... болест няма! И благодаря на Бога за това! Постопенно се появиха и постоянните симптоми - ускорен пулс, усещане за топлина, потене, треперене, трудно дишане, червенина по лицето и шията, стягане в главата, замъглено зрение, разсеяност. Така времето си течеше, аз си ходех по доктори и изследвания, и търсех обяснение за състоянието си. Точно в този труден момент, съдбата ми се усмихна и си намерих приятел, сега вече мой съпруг. Той много ме караше да ходим навън на разходки и така покрай него, постепенно тези симптоми изчезнаха. С всеки ден започнах да се чувствам все по-добре, по-смела. Дори се реших да ходя на планина и море. Но това щастие бе закратко. Майка ми се обяви твърдо против нашата връзка, пиша майка ми, защото не познавам баща си, отдавна са разведени и тя не е давала той да ме вижда. Тя не пожела да каже защо е против, но настояваше. Казах си, че този път няма да бъда послушната Катя, както досега и ще се доверя на избора си и интуицията си, която ми подсказваше да следвам сърцето си и че това е моят човек, и наистина не сбърках. Започна много да ме тормози, майка ми, у дома, по телефона, на работното ми място, пращаше ми предсмъртни писма, пълни със заплахи и обвинения към мен, че братчето ми ще остане без майка заради мен. Рухнах. Реших, че ще спра да се виждам с нея и вторият й съпруг и ще заживея на квартира с приятеля си. Така и направих. След тези случки започна внезапно да ми прималява и причернява, навсякъде - на работа, по улицата, у дома, сред хора, сама. Получих постоянна замаяност на главата, стегнатост във врата, издуване и стягане в сплита, задъхване и адска умора. Живеем на вторият етаж и едва се качвам по стълбите - задух, сърцебиене, тежест в краката. Отново ходене по лекари, за да си търся скритата болест, която според моите мисле работи бавно, но сигурно и ще бъде открита, едва когато е твърде късно. Заради тези симптоми бавно, но сигурно започнах да ограничавам излизанията, само на работа и обратно. И това, което най-много ме тормози, като паразит е в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! Особено сега лятото е кошмар, симптомите и страха от припадане са още по-силни. Вече и на глад не мога да издържам, започва да ми прималява и треперя, ако не хапна. Сега си мисля, че имам скрит диабет, въпреки, че ме изследваха и няма нищо. И слава Богу! Бяха ми изписвани лекарства - Ксанакс, Деанксит и Вертигохил. Купих ги, но благодаря на Бога, че ми е запазил, може да е малко, но здрав разум, не ги пих, а ги хвърлих в коша за боклук. Искам сама да се преборя, съзнателно, а не с хапове. Въпреки, че всички ме убеждават, че трябва да попия нещо. Започнах психотерапия - вече загубих броят на сесиите, но мисля, че няма голям ефект. Все пак искам да говорим за симптомите, те ме плашат много, а ние постоянно се ровим в миналото ми. Като, че ли и по-зле станах. Г-н Баев, към днешна дата се чувствам физически и психически много зле и изтощена. Физически - постоянната замаяност на главата, силната умора, задъхването, плиткото дишане и стягането в стомаха. Психически - Фобия от припадане, множество страхове, всички видове ситуации, за които можете да се сетите, които според болното ми мислене биха ме довели до загуба на съзнание. Не излизане навън, не искам да виждам никой, не мога да се покажа от вратата навън от страх. Не издържам вече така. Не ми се живее този живот. А, толкова силно искам да ходя навън, на кафе, на разходка и аз като другите нормални хора, явно страхът е по-силен от мен. Чувствам, че при мен нещата вече са автоматизирани - сутрин се събуждам, ставам от леглото и вече си представям как припадам до него. Започва се - замаяност, при каквото и да е движение, дори домакинската работа не мога да върша от замаяност и потене. Единствено що-годе се чувствам добре само като лежа и то защото съм си втълпила, че щом лежа и да припадна, никой няма да забележи това. Преди 3 дни колежки с 300 зора ме изведоха на кафе, раното по хладното, по мое настояване, защото слънцето ще ми причини припадък. Е, получих адска силна замаяност, която направо ме теглеше към земята, страх, че ей сега вече ще припадна, няма на къде и всички ще ме видят. Повече не искам и да си помисля да ходя навънка, защото пак ще ми се случи това нещо. Постоянно мозъкът ми прави сцени, как припадам - няма значение вън или у дома, как се строполясвам на земята, удрям си главата, как става суетня около мен и вкарвам невинни хора в паника, заради мен. Не мога да се преборя с тези мисли, те са постоянни плюс симптомите. И, така ден след ден, та до днес. Моля Ви, г-н Баев, ако имате възможност да ми отговорите, наистина ли е възможно всички тези гадории да са само от нерви? Какво е това чудо, вече толкова време? Сърдечно благодаря за отделеното време и внимание! Извинете за фермана, който написах. Бъдете здрав и благословен и дай Боже повече хора като Вас, така отзивчиви и всеотдайни! Благодаря и лека вечер!
×