Verginia_1

Eми има развитие,да .Все още не съм осъществила нещата които искам, но започнах да виждам доста неща от различна гледна точка.Следя темите от форума и това ми помага да мисля по различен начин и да променя живота си към по-добро!

Относно:"И аз като момичето съм завършила право и станах адвокат, но за разлика от нея мен никога не ми е харесвало." Не съм завършила право, а вмомента уча Публична администрация в Юридическия факултет.

Много подробно сте написали , че нещата започват с анализ на характера, промяна на емоциитеи т.н.Искам да попитам само едно нещо, как това, което сте описали да го приложа т.е някакви насоки,които просто да ми дадете, преди да реша, че няма да мога да се справя сама.Благодаря предварително!!!

Много подробно сте написали , че нещата започват с анализ на характера, промяна на емоциитеи т.н.Искам да попитам само едно нещо, как това, което сте описали да го приложа т.е някакви насоки,които просто да ми дадете, преди да реша, че няма да мога да се справя сама.Благодаря предварително!!!

Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе няколко въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси: 1. На кои ценности/области/каузи съм готов(а) да посветя живота си? 2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл (могла) да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя? 3. Какво искам да постигна в живота си? 4. Кои науки/изкуства/спортове/бойни изкуства ми се удават най-много? 5. Кое полукълбо на мозъка ми е по-развито? Това, с което по-скоро не мога да се справя е, че дори и да имам успех, пак си мисля, че няма смисъл, защото например сега съм студентка и като имам отлични оценки, дори и да ми харесва това, което уча си мисля, че е грешка, защото ми липсва увереност и свобода при общуването... Мисля си, че няма да се получи!Родителите ми ме посъветваха да си избера друга специалност, защото тази била прекалено тежка за мен, същото ме съветват и за музиката! А на мен ми се отдава материята, която изучавам и много ми харесва, но като общувам с различни хора и ме питат какво уча и като им кажа, че съм студентка от Юридческия факултет ми казват, че тази специалност не е за мен, защото съм била прекалено скромна и необщителна, а и според мен това е определящо.Дори мога да кажа, че тези, които не разбират и не вникват толкова добре в материята, винаги са предпочитани, заради тяхната увереност и умение да контактуват добре! И с взаимоотношенията е така, дори и да изглеждам добре, първоначално мъжете искат да се запознаят с мен, след това дори да се опитвам да давам всичко за тях, , заради неувереността ми се разочароват и се насочват към други по-уверени жени и едва ли бих си помислила да вляза във взаимоотношения с някого отново, след като съм чула от любим човек, че вече не ме обича, заради това, че се е влюбил в друга жена! Заради това, си мисля, че няма смисъл, защото дори и да имам успех в нещо и да изглеждам добре,винаги ще предпочитат някой пред мен и винаги всичко ще си проваля, зарадитова ,че съм свита, гледам неуверено и се притеснявам.

Здравейте, на 20 години съм и реших да се свържа с вас, защото има неща, с които не знам как да се справя сама.Чета разични статии на темите с които се боря, но сякаш нищо не се променя.Това, което може би беше най-близо до мен беше една статия за темперамент и качествата на меланхолика се препокриват с моите. Искам да разгърна потенциала си, но се въртя в омагьосан кръг.Мисля си, че не съм достатъчно добра, достатъчно красива и се отказвам от мечтите си.Искам да се занимавам с музика, но се отказвам, защото мисля, че винаги ще има по-добър човек от мен и каквото и да правя никога няма да имам успех.Мисля си, че дори да изглеждам добре и да се трудя здраво за нещо, това, че не мога да общувам с другите и се притеснявам от тях ще ме следва винаги. Винаги ще предпочитат другите пред мен. Реална причина за това е може би, че като малка винаги са ме сравнявали с роднини на моята възраст , казвали са ми, че не съм достатъчно висока, като тях, красива, талантлива. Сега отношението към мен е различно, има много момчета около мен, които ми казват, че съм красива, искат ме, но когато се влюбя в някого се чувствам обсебена от него и го обсебвам, искам постоянно да съм с него, правя глупости, защото си мисля, че не съм достатъчна за него и той си тръгва...Искам постоянно да ме ПРЕГРЪЩА и когато ми каже НЕ, аз почвам да го искам по-силно.Единственото, което искам е да ме ПРЕГРЪЩА дори не ме интересува комуникацията.След това става още по-зле, защото започвам да се обвинявам и месеци наред страдам от всичко.Още не мога да се освободя от чувството за ВИНА от последното момче, което обичах, защото му изпратих 1000 смс с които му обяснявах какво всъщност съм искала да му кажа и само се излагах, той остана с впечетление, че съм един слаб човек...Така се вкопчих в него, че всяко нещо, което той пишеше в интернет ме нараняваше.Още не мога да спра да му изпращам смс.КАК ДА СПРА И КАК ДА ГО ЗАБРАВЯ ?В началото той беше привлечен от мен, защото се опитвах да предсавям поведение, което е перфектно и когато му казах, че го обичам започнах с тези глупави смс и немога да спра.Изпитвам болка огромна като се сетя за него и всичко започва от начало. Искам да осъществя мечтите си, но не мога! Имах най-висок успех сред съучениците ми и мисля, че изглеждам добре, но заради това, че не се чувствам красива, талантлива не мога да общувам с хората нормално и това се отразява, когато си търся работа, когато имам връзка.Как да променя това?Благодаря ви за вниманието!!!