Jump to content
Порталът към съзнателен живот

empower

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

1391 посещения на профила

empower's Achievements

  1. Казваш, че си по-сдържана, което ми говори, че обмисляш нещата много и плетеш сложни модели в главата си от ситуации, обстоятелства и евентуални последствия, които разкъсват главата ти от притеснения.Дано не се обидиш ако казвам някой неща по-директно, защото и аз както теб, не обичам да чувам истината, а да си я преформулирам по мой начин, който ме удовлетворява.Ти си такъв характер, който иска да вижда света в "розов вид" и мисълта да имаш дете е била издигната в култ, което принципно е нормално.Търсила си мъжа на мечтите си и си го намерила в човека, от когото имаш дете.Наблюдавала си го дълго, искала си да го имаш, издигнала си го в пиедестал, че това е човека за теб, защото видиш ли бил "харесван" от жените(колежки), а пък и бил свободен, и според тези критерии той трябва да е с теб.Вярно е, че човек, подсъзнанетлно е привлечен от от това, което съзнателно отхвърля, но не знам, защо си се насочила към такъв човек, който обича да се заиграва с колежките.Това, че няма снимки партньора ти от детството и от абитурентската хубаво си го прихванала, това говори, че преди в младостта си е бил затворен или ако щеш задръстен и не му е вървяло на човека с жените.В един момент е разцъфнал и е променил идентичността си към по екстровертна и е забелязъл, че може да се заиграва с жени, в смисъл, сексуалното му "порастване" се е случило на късен етап от живота и затова се е заглеждал по жени и ги е ухажвал.За да си оправиш проблема мой съвет е да станеш по-смела, да говориш пред него така, сякаш е мижетурка, да му покажеш, че ти си господарка, а този албум трябва да го хванеш да го накъсаш и да го стъпчеш пред него и да му кажеш, че той има нужда от психологическа помощ, защото това е ненормално. Избии си представите си за себе си, че си слаба, че не можеш да се опълчиш, че си подчинената.И най-трудното за постигане, колкото и да искаме не може да подчиним всичко да става така, както го искаме.Ако свикнем с това живота ни щеше да бъде толкова лек, но за съжаление много от нас не могат да го прозрат и се тормозят в опит да преправят съдбата, което е невъзможно. Изразявам само мнение, което не ангажира с компетентност, а виждания от моя гледна точка. И рабери всички сме несъвършени и правим грешки, но едни ги минават с лека ръка, а други ги приемат за своя съдба(като мен) P.S. Аз се боря с моето отрицателно Аз Лек и ведър ден!
  2. Ами като положителни качества мога да изброя това, че наистина съм добър слушател, честен съм, състрадателен, услужлив, изпълнителен държащ на добрите и коректни взаимоотношения, добронамерен, учтив и прочие.Но тези положителни качества в озлобеното ни общество не вършаработа.Проблема ми е, че в почти всяка една секунда в мен се активира програма за мислене, че не мога да се реализирам успешно в живота, поради слабия ми характер.Започнах да чета великия мотиватор Тони Робинс, който горещо препоръчвам на всички и мисля, че с помоща на вярата ми в Бог, ще си разгърна потенциала.За ядрено-магнитния резонанс е добро хрумването на Зилевв, но предполагам, че е доста скъпо: в диапазона 400-500 лв, а и това състояние, за което говоря е продължило през по-голямата част от живота ми и отхвърлям хипотезата да имам тумор.Просто аз лепвам стрес много лесно и не съм си изградил добра защита да го пропъждам!Кажете ми някои от вашите начини ако обичате. Сетих се да добавя, че съм имал период, в който се чувствах върховно, когато си бях казал, че моят хал е никакъв и има хора с много тешки съдби и тогава наддадох с 10 кг, което е в следствие на душевен релакс, а и си имах една силна фраза, която като почнех да си повтарям и концентрирах съзнанието си за момент в нея и тя се индигираше в мозъчния ми телевизор и ми даваше чувство за надмощие и превъзходство от останалите и ме окриляваше найстина
  3. Не Диана, не казвам, че ми е интересно да се занимавам с езиците, просто с тях нещата се случват без грам напън от моя страна, в смисъл бързо ги уча, но само те няма друго, което да става при мен без напън.Всичко ми е трудно дори да си намажа една филиика, много съм мързелив, ще полудея какво животно кухо съм!!!
  4. Ами какво ми е интересно да правя, да чета някакви статии, книги, от които след това ми остават 10 % примерно в главата.В момента по-скоро не ми е интересно нищо, преди се занимавах да тренирам, да ходя на фитнес, бях си доста голям маниак в залата.Сега съм едно мързеливо магаре, което няма сила да се изправи.Силните ми страни, поне преди бяха де са езиците англииския и френския, като вляза ли в депресията, дори и с тях ми става трудно да боравя, дори започвам да се замислям като шофирам, за елементарни неща или пък забравям на момента за даден маршрут, по който съм минавал наскоро, просто от паниката, че съм страхлив се губи връзката ми с действителността.Ако не бях ходил на психиатър щях да се помисля за луд, но човека е толкова сигурен, че аз просто преживявам един лек депресивен синдром и нищо друго.Забелязъл съм, че когато искам да почна да говоря, в мен се задейства някаква анти-сила, която ми казва- "О не това е толкова трудно сега как да си построя изречението", а като се прибера вкъщи с останалите хора от семейството ми- се разбирам с по една дума, обикновено, когато ме попитат нещо в мен настава гняв, че трябва да обяснявам, не раказвам истории, какво ми се е случило през деня, приемам го за напрягащо, не разказвам другите какво са ми казали, или пък ако има някой интересна клюка, която дори и на мен да ми е направила впечатление, така я обяснявам, че отсрещната страна едва ли може да добие ясна представа, какво точно говоря, в смисъл с беден речник боравя и думите, които бих искал да кажа замествам с по-прости и изреченията ми са кратки.Каква коварна болест само имам аз, да искаш да си общителен, а да не можеш( някой хора ще кажат или не искаш )
  5. Хареса ми сравнението за брадавицата на носа, абсолютно си прав, че ако се обръща внимание на нещо негативно, то ще ме повлече надолу по стръмнината и ще падна в бездната на давещите се риби, които уж могат да плуват ама са си забравили перките си у дома си.Енергията ми къде да я насоча, това е доста хубав въпрос, на който отговора му за мен до ден днешен остава мистерия, защото съм се отчаял, че нищо не ми се отдава(но е съм от най-сръчните, да не кажа хич, не съм добър в говоренето и печеленето на симпатии). Взех да се замислям какъв е смисъла ми на живот, при положение, че нямам един силен интерес, който да ме мотивира да ставам добър в него.Минусите ми са много в характера и ме комплексират, че не съм един нормален човек, а някакъв особняк.Неизвестните пред мен са много, а живота сякаш ме плаши с неговата сериозност.Замислям се дали да не започна да ходя в църква, при свещеник където да се изповядам и да се заредя с енергията от вярата в Господ.
  6. Здравейте! Знам, че във форума има много свястни и кадърни хора, които са помогнали на хора с психологически проблеми, така че ще се радвам на отзовалите се.Моят проблем е следният.Аз изпитвам затруднение в общуването с хора, кооето се изразява в това, че не ми се говори с хората, мисълта ми тече бавно и не мога да си изкарам мисълта нормално.Обикновено се изчерпвам много бързо, започнах да избягвам и компанията си, защото седя като пън и не мога да се включа в разговорите им.Напрягам се да разбирам какво точно си говорят и същевременно гледам и аз да вляза в разговора, но това не става,Какви ли не самовнушения се опитвам да си втълпявам, че живота е хубав, че нямам никакви проблеми, че всеки около мен има в пъти по-големи проблеми и трябва да съм щастлив, но това не става.Изобщо като направя равносметка съм затворен човек, а това винаги ми е глождило съвестта.Сега когато съм в явен "лек депресивен епизод", всичко ми е забавено движенията реакциите мислите.Сега съм на антидепресант есциталопрам по 10 мг на ден.Пия го от два месеца след като се появиха стресови ситуации в работата ми.Стигнах до там, че след втълпяването на негативни мисли от рода постоянно бъркам нещо, не съм добър в това, което правя и след като ми се отправят забележки, които са основателни аз си гълтам граматиката.Когато "стреса" се покачи до високи нива за мен, аз като че ли в опит да избягам от отговорността, уплахата и страха ме завладяват и започвам да правя всичко погрешно и безобразно.Чел съм доста психологическа литература и всеки ден се опитвам да намеря правилния път за мен, но се лутам в състоянието на безнадеждност.Аз съм мъж на 27 год. роден месец май.От много време насам си мисля, че зад проблема да съм така затворен и да обичам да съм сам седи баща ми, който също е с такъв характер и е слаб човек, не обича да говори с хората, няма нито един приятел, домошар е, оплаква се постоянно, има мании за чистота, а освен това е изключително невротичен.Крещи за най-малкото нещо и почти всичко го дразни.Аз винаги съм се старал да имам някакви приятели и да съм всред кръг от приятели, но баща ми е с много рядък невротичен характер.Смятам, че основната причина сега да съм такъв отнесен и неуспял и нерешителен човек е той.Още от детството ми съм ставал свидетел на много грозни скандали, в които той е биел майка ми пред очите ми и то в продължение на години, тя е плакала пред мен, а аз само гледах и се опитвах да я успокоявам.Е минаха повече от 7,8 години откакто вече не и посяга, а само се карат, но този стрес, който аз съм изживял в детството ми смятам, че е един от основните виновници сега аз да съм това, което съм, да съм некомуникативен, лесно да се плаша от новости в живота ми, да не вярвам в силите си, да съм инертен и меланхоличен и депресията да ми е спътник в живота.Пробвах веднъж холотропното дишане, беше интересно преживяване, но поради финансови ограничения, не го продължих.Преди да пия антидепресанта имах вегетативни симптоми-потене, сърцебиене, крампи, пробождания.Съжалявам ако ви обяснявам хаотично и неподредено, но за съжаление и мислите ми са такива.Дайте ми съвети какво мога да направя има ли лек това състояние на постоянна тревога и депресираност.Ядосвам се, че не мога да се изразя хубаво, а това със сигурност не е от това, че съм си простак и не съм прочел една книга през живота си.Напротив през целия ми съзнателен живот гледах да съм образован, като съм бил в езикова, след това завърших и университет, но почти винаги съм се чувствал по-глупав и недостоен от другите.Най- ми е пречило, че трудно успявам да говоря нещо, което да е интересно за останалите, а повече слушам и гледам тъпо и се отплесквам сякаш физически съм присъстващ, но духом не.Май съм безнадежден интроверт, който нема се оправи скоро!!!
  7. Благодаря ти Диди за отделеното време, да се запознаеш с оплакванията ми.Притесненията ми са породени точно от тези причини,които по-горе си конкретизирала: че съм без работа, че със сам и че вследствие от първите две изпитвам затруднения според мен да се изразявам без да се запъвам на 5-та дума от изречението, което искам да кажа.Освен това, забелязвам, че когато съм претърпял поражения- които за мен са такива - оставянето без работа и изоставянето ми от приятелката, ставам черноглед и живота губи всякакъв интерес за мен.Това, което ме плаши е че хората(приятелите ми) ми стават безинтересни за отрицателно време, те си дискутират и обсъждат дадени теми, а аз седя безучастен, защото не знам какво да кажа.Изобщо смятам, че имам някакъв проблем с общуването, а има ли някой, който да обича мълчаливи и дръпнати хора.Плаша се, че ако задоволявам желанието си да страня от хората, да не излизам, от мен няма да стане нищо, защото живота се върти на база социални контакти. Виждам в характера ми предпоставка, да се вглъбявам в проблемите си, да мисля само за тях, да вярвам, че затъвам и да ме обхваща апатия и нежелание за нищо.Имам възможности да замина за друг град и там да си търся работа, но вътрешно ме е страх да предприема нови начинания.Когато някой мой познат започне да ми говори за нещо, аз се опитвам да му следя мисълта и да запомня какво ми казва, но то се изпарява след 5-10 мин, сякаш никога не ми е говорил за конкретното нещо.Когато съм с приятел на кафе и трябва да си говорим, за да се поддържа тема, немалко пъти ми се случва да забивам и да не знам за какво да говоря, да мълча, а от това вътрешно се нагнетявам, защото усещам, че отсрещния човек изгубва всякакъв интерес от мен и аз му пропилявам ценното време.Също така много често при събирания с много хора и празненства, аз отново съм един от най-тихите и неприказливите и постоянно вътрешния ми глас се самообвинява, че така хората ще ме мислят за безинтересен човек и ще почнат да ме убягват.Като цяло мисля, че имам някакъв сериозен проблем с общуването, за който постоянно мисля и ме кара да се чувствам бездарник и човек с пропиляно бъдеще, защото успелите хора и лидерите са тези, които умеят да боравят добре с думите, да казват това, което мислят и да привличат симпатиите на хората.Въпроса ми е как да се променя и какво трябва да направя,за да започна да говоря свободно без вътрешни скрупули и да заобичам да контактувам с различни хора и да не се чувствам като празна кутия, когато трябва да си отворя устата.
  8. Здравейте аз съм мъж на 25 години, зодия телец, който е достигнал до емоционалното дъно, да вярва, че живота му е една помия и безсмислица.Смятам,че съм в депресия,която при мен ту се появява, ту изчезва, но като, че ли в по-голямата част от времето ме държи здраво за юздите и не ме пуска да се оттърва от нея.Фактът, който отключи за пореден път депресията ми е, че останах без работа,която за мен представляваше, финансова сигурност и ми даваше някаква увереност и като за капак на това приятелката ми ме остави.Не мога да се самоопределя каква птица съм, но като се самоанализирам достигам до извода, че съм интроверт и дори меланхолик.Това, което ми тежи откакто бях в гимназията, е че някак си бързо се изчерпвам пред хората, не мога да поддържам разговор,да бъда активната страна,повече слушам какво говорят хората и само се включвам за да допълня нещо, не мога да разказвам истории.Друго, което истински ме притеснява е, че много бързо забравям информация, а след това като се опитам да я пресъздам пред някой се оплитам и трудно намирам думите си, за да изразя това, което искам да кажа.Болката ми е, че ако продължавам да съм такъв затворен човек, избягващ при определени обстоятелства, дори и приятелите си тогава какъв нормален живот ще живея.Как да стана по уверен в себе си, как да запомням повече и да мога да говоря свободно и да не се чудя как да кажа това, което искам да кажа.Аз се определям като средно интелигентен човек и това, което мисля, че ми се отдава са езиците, но в техническите познания и сръчността, вярвам че съм пълна нула.Сега дори в момента имам да кажа 100 неща , тъкмо си мисля да подхвана една моя мисъл и тя се изпарява.Не мога да кажа, че не съм търсил и помощ от доктори.И на невролог съм ходил и на психиатър два пъти.Чета форуми като този и се интересувам от проблемите на хората и депресивните състояния и се опитвам да приложа съвети, които им се дават,но имам чувството, че съм си същия.На външен вид не мога да се трая, изглеждам тъжен, замислен, мрачен дори.Когато съм с приятели винаги си мисля, дали те няма да разберат, че нещо ми има, а мен ме боли, че аз не съм като нормалните хора и не намирам нищо за забавно,интересно.За психиатъра, реших да отида, чак сега преди 2 месеца, като се бях нахъсал, че с антидепресанти ще се оправя.Симптомите ми бяха, а и продължават да са самоизолиране, нежелание да изляза от вкъщи, пълна апатия и демотивация, некомуникативност, самосъжаление.Изписаха ми стимулотон пих го 1 месец, но нямах подобрение даже апетита ми се загуби тотално,почти нищо не ядох.След това, получих 2 удар след като се разделих с приятелката ми, бях тотално смачкан и омаломощен, но интересното е, че след няколко напивания,за да си излея мъката сам на себе си, получих някакво просветление и желанието ми за живот се върна.Казах си какво по лошо от това може да ми се случи, изтърпях толкова много и пердето ми падна.Бях около 2 седмици добре, но в момента отново съм отчаян.След като мина месеца от приема ми на стимулотона, отидох при психиатъра отново, казах му,че не ми действа, за подобряване на настроението, а само изпитах страничните му ефекти-понижено либидо, задръжка на урина, сухота в устата.Тогава той ме посъветва да сменим АД със есцитил- него го пия от 5 дена, но съм предубеден, че тези химии няма да ми помогнат и се чудя дали въобще да го продължавам.Преди това, в моменти, когато съм се чувствал също потиснат съм взимал и деанксит, но и от него нямаше ефект. Бих искал да ми дадете някакви съвети, как да стана по-комуникативен човек, да обичам компанията на хората, да говоря свободно без да се замислям, мисълта ми да тече бързо, а не да се омотавам, коя дума да използвам, как да не забравям всичко(защото започвам да се чувствам като дебил) какво да направя, за да стана по смел и безгрижен и да не се шашкам от най-малката трудност в живота ми. Благодаря ви за вниманието!
×
×
  • Добави...