Деанна

Какъв е според вас механизмът на осмислянето?

Осмисляне - на мен ми звучи, като намиране на смисъл, което е доста близко до осъзнаването, но пък е различно.
Намиране на смисъл е на по-ниско ниво според мен от осъзнаването.
Осмислянето, намирането на смисъл е краен продукт на мисловен процес, който наистина по пътя на логиката, личния опит и ценности се намира смисъл. Този открит смисъл се добавя към опитността и служи като мотивираща опора за действие.

Докато осъзнаването е усещане. Когато човек осъзнае нещо, той може да не е в състояние да го формулира, просто усеща някаква яснота. Осъзнаването, може да се стимулира, чрез поредица предпоставки, но кога ще се случи е непредвидимо. Осъзнаването се получава в някакъв отключващ момент, предизвикано от някакво събитие, без значение дали е незначително или съдбовно.

За мен мисленето е много важно. С мисълта си аз мога да отида навсякъде, да бъда такава, каквато поискам. Години наред съм прекарвала да фантазирам. Често не се нуждая от нищо друго освен да си фантазирам - във фантазиите всичко е възможно. Затова да остана без мисли е плашещо за мен. Нямам мисли - не съществувам.

В момента съм на етап на разсъждения, философстване, осмисляне, дали бих могла да съществувам без мисли. Самата мисъл за това вече е абсурдна, и е на ръба да ме доведе до лудост. Но, аз продължавам да го правя, защото за мен е важно да се освободя, да стана независима от мислите си, да знам, че мога да съществувам пълноценно и без тях. Да да имам сили да навляза в толкова абсурдно за мен предизвикателство ми дават малкото състояния в които съм била, без мисли.
Всъщност под състояние " без мисли ", имам в предвид без думи. Човек може да мисли, чрез картини, звуци, аромати, усещания... успях да осъзная това най-накрая, но трябваше да го изпитам веднъж, два пъти, няколко пъти... Но не го разбирах и не го разбирах. Не исках да се откажа от думите.
Да осъзная, че мога да бъда щастлива без думи ми помогна...моя котарак. /Бях шокирана, че мога да се уча от котка, но това е друга тема/
Наскоро спорих с един човек, че животните имат само инстинкти. За мен моят котарак е много интелигентно същество. Той е първият ми домашен любимец и първият ми директен контакт с животните. След него в домът ми приюти още около осем котки, но в момента съм си само с него. Другите котки сякаш дойдоха в живота ми само за да потвърдят, че подобно на хората, животните също са различни и уникални всяка на различно ниво на интелигентност.
Наблюдавам моя котарак вече четвърта година. През годините не веднъж ми доказа, че не е просто живнотно с инстинкти. Той има емоции, спомени, мечти, мисли. Имало е ситуации в които просто го наблюдавам как разсъждава върху дадено събитие, не за да вземе решение, а просто се опитва да осъзнае какво става, защо и как дадена промяна се е случила, най-вече усетих, че пита: ЗАЩО?
Та така, моят котарак не знае думи/е не съм съвсем сигурна, че на котешки няма думи/, но това не му пречи да мисли, чувства, спомня и мечтае. Да се чувства щастлив или нещастен.

И така, аз получих осъзнаване, в момент на съзерцание на моя котарак, че мога да съществувам без да мисля с думи. Все още не мога да се откажа от думите, но самата мисъл, че допускам, че е възможно е някакво освобождаване за мен, премахване на един голям страх. А това само по себе си е отваряне на нова врата към нови хоризонти.
Сега съм се заела да мисля върху въпроса, че е възможен и друг начин на пълноценно съществуване - без образи, звуци и познати усещания. Опитвам се да си представя, да изключа едно след друго сетивата. Бих ли могла да съм щастлива, ако не вижам?
Толкова обичам цветове и форми, аз съм художник, за мен те са много важни. Какво бих правила без тях?
Какво бих правила, ако никога не чуя хубава музика, ромон на вода, песен на птици?
Ако не мога да усещам най-приятния допир?
Нямам сетива - не съществувам.
Друг страх, друго ограничение. Надежда тук ми даде любовта. Имах шанс да изпитам неземна любов, любов отвъд сетивата, любов която ме отведе отвъд всичко познато - нещо което не може да се сравни и опише с нищо. За това усещане копнея. И този копнеж, може би ще ми помогне да преодолея и ограничението на сетивата.

Незнам дали това, което споделих ви е интересно. Но по тези начини аз осмислям и осъзнавам нещата.
Колкото и да твърдя, че съм с голямо въображение, широкоскроена и т.н - се оказва, че имам нужда от " доказателство ", за да приема.
Дори когато твърдя, че вярвам. Аз мислено и инстинктивно проверявам, сверявам пасва ли дадената информация на моя калъп.
Има още много да се уча. Подозренията ми, че ключът към всичко е това, което усещам цял живот - любовта.

Едва ли тук някой ще каже на друг нещо ново, всички сме чували, знаем, опитва ли сме, осъзнавали сме едно или друго за което си споделяме в този форум.
Обаче знанието, познанието, осъзнаването, сливането с дадено нещо е на толкова много нива.
За нещо може да си чувал, да го знаеш, да си го опитвал, да го познаваш, и всеки път отново с възхищение да го осмислиш на по-дълбоко ниво, да го усетиш и осъзнаеш още на по-фино ниво. Незнам доколко е безкраен този процес, но е невероятен.

Ако взема за пример най-обикновена ягода. Всеки е виждал ягода, знае че е ароматна и вкусна./е сигурно за тези които са алергични тя е ужасна/. Човек може да си купи ягоди и да си ги хапне с най-голямо удоволствие. Но може да вземе една ягода и да се взре в нея. Да забележи всяка семчица и всяко мъхче по нея, да вдъхне аромата и да предвкуси вкусът й. Може обаче да бъде с любимия си и той да му поднесе ягода. Тогава ягодата става необикновено различна. След време когато е сам взема една ягода - тя вече не е ягода, тя носи спомен за любимия. В следващ път отново може да съзерцава ягодата, да се възхищава на дизайна и структурата й, като феноменално Божествено творение, творение като всяко друго дори като картофа, който няма ярък и изкусителен цвят, няма съвършена форма и аромат, но кой не обича пържени картофки ))). Не е ли възхитително как от едно коренище, миришещо на пръст се получават хрупкави картофки? Сресвам се малко шокирана, от принизяването на мислите си - от къде тръгнах, къде стигнах... А и пържените картофки не са здравословни, но колкото и неприветлив да изглежда картофа, в сравнение с ягодата и колкото и нездравословни да са пържените картофки/а те може и да са задушени/, и картофа е Божие творение. Ние хората сме, които избираме дали картофките са да варени или пържени, кое е здравословно или не, кое е красиво или не. На трапезата има място и за красивата ягода и за картофи. Човек не може да яде само пасти, ако живота е безкраен празник, ще стане скучен.Хармонията е да има по малко от всичко, по толкова, колкото е нужно.
Та така е с осмислянето на нещо: Аз-светът-Аз-Вселената-Любовта

Люпознателност е порив към познание на нещо полезно. любопитство е нетърпението на научиш нещо на всяка цена, без да си сигурен дали е полезно или не. Любопитството е страст, която измъчва любопитният - вид страдание.

На мен непрекъснато ми се случват съвпадения от рода, като се сетя за някой и той да ми се обади. Всъщност съвпаденията са толкова много, че може да се каже, че са ми начин на живот.
Въпреки, че се случва, логиката ми отказва да приеме, че телепатия съществува.
Но все пак съм убедена, че ако някой някъде мисли за човек, който е отворил сърцето и съзнанието си за него, е нещо като канал, по който мисли и чувства достигат до другия.
Също така установих, че ако някой ми досажда, по същия начин мога да затворя канала и той по магически начин престава да ме притеснява.

Представяте ли си в какви сложни плетеници сме омотани, чрез мислите си за другите. Всеки гняв, обида, горчивина впримчват хората и не искат да ги пуснат на свобода, и по не затворения канал тече болка.
Прошката е много ефективно средство да се спре тази болка - прощаваш и престава да те боли, и някъде там другия се освобождава от твоя гняв.
А представяте ли си колко много хора мислят със симпатия за нас... Ако по тези невидими канали им изпратим благодарност и любов, те без да знаят ясно причината ще получат енергиен порив и сили за хубави неща.
Ние сме свързани помежду си с невидими нишки, нека по тях тече любов.

Какъв е според вас механизмът на осмислянето?

Осмисляне - на мен ми звучи, като намиране на смисъл, което е доста близко до осъзнаването, но пък е различно.
Намиране на смисъл е на по-ниско ниво според мен от осъзнаването.
Осмислянето, намирането на смисъл е краен продукт на мисловен процес, който наистина по пътя на логиката, личния опит и ценности се намира смисъл. Този открит смисъл се добавя към опитността и служи като мотивираща опора за действие.

Докато осъзнаването е усещане. Когато човек осъзнае нещо, той може да не е в състояние да го формулира, просто усеща някаква яснота. Осъзнаването, може да се стимулира, чрез поредица предпоставки, но кога ще се случи е непредвидимо. Осъзнаването се получава в някакъв отключващ момент, предизвикано от някакво събитие, без значение дали е незначително или съдбовно.

За мен мисленето е много важно. С мисълта си аз мога да отида навсякъде, да бъда такава, каквато поискам. Години наред съм прекарвала да фантазирам. Често не се нуждая от нищо друго освен да си фантазирам - във фантазиите всичко е възможно. Затова да остана без мисли е плашещо за мен. Нямам мисли - не съществувам.

В момента съм на етап на разсъждения, философстване, осмисляне, дали бих могла да съществувам без мисли. Самата мисъл за това вече е абсурдна, и е на ръба да ме доведе до лудост. Но, аз продължавам да го правя, защото за мен е важно да се освободя, да стана независима от мислите си, да знам, че мога да съществувам пълноценно и без тях. Да да имам сили да навляза в толкова абсурдно за мен предизвикателство ми дават малкото състояния в които съм била, без мисли.
Всъщност под състояние " без мисли ", имам в предвид без думи. Човек може да мисли, чрез картини, звуци, аромати, усещания... успях да осъзная това най-накрая, но трябваше да го изпитам веднъж, два пъти, няколко пъти... Но не го разбирах и не го разбирах. Не исках да се откажа от думите.
Да осъзная, че мога да бъда щастлива без думи ми помогна...моя котарак. /Бях шокирана, че мога да се уча от котка, но това е друга тема/
Наскоро спорих с един човек, че животните имат само инстинкти. За мен моят котарак е много интелигентно същество. Той е първият ми домашен любимец и първият ми директен контакт с животните. След него в домът ми приюти още около осем котки, но в момента съм си само с него. Другите котки сякаш дойдоха в живота ми само за да потвърдят, че подобно на хората, животните също са различни и уникални всяка на различно ниво на интелигентност.
Наблюдавам моя котарак вече четвърта година. През годините не веднъж ми доказа, че не е просто живнотно с инстинкти. Той има емоции, спомени, мечти, мисли. Имало е ситуации в които просто го наблюдавам как разсъждава върху дадено събитие, не за да вземе решение, а просто се опитва да осъзнае какво става, защо и как дадена промяна се е случила, най-вече усетих, че пита: ЗАЩО?
Та така, моят котарак не знае думи/е не съм съвсем сигурна, че на котешки няма думи/, но това не му пречи да мисли, чувства, спомня и мечтае. Да се чувства щастлив или нещастен.

И така, аз получих осъзнаване, в момент на съзерцание на моя котарак, че мога да съществувам без да мисля с думи. Все още не мога да се откажа от думите, но самата мисъл, че допускам, че е възможно е някакво освобождаване за мен, премахване на един голям страх. А това само по себе си е отваряне на нова врата към нови хоризонти.
Сега съм се заела да мисля върху въпроса, че е възможен и друг начин на пълноценно съществуване - без образи, звуци и познати усещания. Опитвам се да си представя, да изключа едно след друго сетивата. Бих ли могла да съм щастлива, ако не вижам?
Толкова обичам цветове и форми, аз съм художник, за мен те са много важни. Какво бих правила без тях?
Какво бих правила, ако никога не чуя хубава музика, ромон на вода, песен на птици?
Ако не мога да усещам най-приятния допир?
Нямам сетива - не съществувам.
Друг страх, друго ограничение. Надежда тук ми даде любовта. Имах шанс да изпитам неземна любов, любов отвъд сетивата, любов която ме отведе отвъд всичко познато - нещо което не може да се сравни и опише с нищо. За това усещане копнея. И този копнеж, може би ще ми помогне да преодолея и ограничението на сетивата.

Незнам дали това, което споделих ви е интересно. Но по тези начини аз осмислям и осъзнавам нещата.
Колкото и да твърдя, че съм с голямо въображение, широкоскроена и т.н - се оказва, че имам нужда от " доказателство ", за да приема.
Дори когато твърдя, че вярвам. Аз мислено и инстинктивно проверявам, сверявам пасва ли дадената информация на моя калъп.
Има още много да се уча. Подозренията ми, че ключът към всичко е това, което усещам цял живот - любовта.

Едва ли тук някой ще каже на друг нещо ново, всички сме чували, знаем, опитва ли сме, осъзнавали сме едно или друго за което си споделяме в този форум.
Обаче знанието, познанието, осъзнаването, сливането с дадено нещо е на толкова много нива.
За нещо може да си чувал, да го знаеш, да си го опитвал, да го познаваш, и всеки път отново с възхищение да го осмислиш на по-дълбоко ниво, да го усетиш и осъзнаеш още на по-фино ниво. Незнам доколко е безкраен този процес, но е невероятен.

Ако взема за пример най-обикновена ягода. Всеки е виждал ягода, знае че е ароматна и вкусна./е сигурно за тези които са алергични тя е ужасна/. Човек може да си купи ягоди и да си ги хапне с най-голямо удоволствие. Но може да вземе една ягода и да се взре в нея. Да забележи всяка семчица и всяко мъхче по нея, да вдъхне аромата и да предвкуси вкусът й. Може обаче да бъде с любимия си и той да му поднесе ягода. Тогава ягодата става необикновено различна. След време когато е сам взема една ягода - тя вече не е ягода, тя носи спомен за любимия. В следващ път отново може да съзерцава ягодата, да се възхищава на дизайна и структурата й, като феноменално Божествено творение, творение като всяко друго дори като картофа, който няма ярък и изкусителен цвят, няма съвършена форма и аромат, но кой не обича пържени картофки ))). Не е ли възхитително как от едно коренище, миришещо на пръст се получават хрупкави картофки? Сресвам се малко шокирана, от принизяването на мислите си - от къде тръгнах, къде стигнах... А и пържените картофки не са здравословни, но колкото и неприветлив да изглежда картофа, в сравнение с ягодата и колкото и нездравословни да са пържените картофки/а те може и да са задушени/, и картофа е Божие творение. Ние хората сме, които избираме дали картофките са да варени или пържени, кое е здравословно или не, кое е красиво или не. На трапезата има място и за красивата ягода и за картофи. Човек не може да яде само пасти, ако живота е безкраен празник, ще стане скучен.Хармонията е да има по малко от всичко, по толкова, колкото е нужно.
Та така е с осмислянето на нещо: Аз-светът-Аз-Вселената-Любовта

Наистина любовта по това се различава от влюбването. когато си просто влюбен светът изчезва. Но когато обичаш, светът става по красивив. Не любовта е сляпа, а страстта. Любовта те кара не само да прогледнеш, но развива всичките ти сетива, дори ти дарява такива, които не си предполагал, че имаш.

А магията на привличането? Ако можехме да я разкрием нямаше да е магия.
Има универсални хора, които с излъчването си привличат почти всички. Всеки носи в себе си невидим заряд от енергия. Част от нея може да се определи по външните качества, друга по черти на характера, но част от нея си остава съвсем скрита за сетивата. Когато един човек се срещне с друг, който има точно такъв заряд, какъвто търси, той е привлечен от този човек.
Може да казва, че харесва очите, косите или някоя черта на характера, но истината е че се е вгледал в тях след като е усетил тази енергия. И понеже се опитваме да сме практични и за повече логичност си обясняваме привличането с външни белези. Разбира се хора с по беден енергиен заряд изобщо може да не се усещат по този начин, затова при тях физическото е наистина първостепенно. Дори най-прекрасния човек да застане пред човек, който няма потребност и сетивност за по-богата и силна енергия, той няма да я оцени - няма с какво и не му е и нужна.
Затова в този случай противоположностите не се привличат - по-физическите хора, търсят и се привличат от себеподобни и обратно.
В другите аспекти на привличането противоположностите се търсят за да се балансират: Мъжът търси Жена и Жената търси Мъж. Доминантната личност търси следваща и следващата търси някой да я води. Всичко в общуването се стреми към баланс. Защото баланса е стабилност.

Магията на привличането може и да се моделира. Човек може да отблъсква или да привлича към себе си. Може да се научи да привлича и точно определен тип хора. Това става, като настройва своята енергия по определен начин. Разбира се това не е много лесно и не на всеки може да го направи.
Но всеки може да се опита да е позитивен, учтив, толерантен, търпелив, внимателен, отзивчив и т.н и така да подобри общуването си с хората. Със всяка една стъпка в развитието си, човек става и по-привлекателен и увеличава шанса да привлече човека, който търси.

Аз нямам халка. Нямахме пари и се оженихме с фалшиви, след като потъмняха или някъде по това време ги прибрахме. Явно ги бяхме взели само защото така трябва. Всъщност сключихме брак само защото трябва. Оженихме се заради детето, което очаквах. Това се отрази неблагоприятно върху брака ми. Когато не чувствах любовта на съпруга ми си мислех - той се ожени за мен само заради детето. Не ме топлеше, това, че е бил отговорен да го направи. Нищо не изпитах на церемонията, дори не помня кога сме разменили фалшивите халки. Не ме целуна. Не ме пренесе през прага на хотелската стая, но пък правихме три дни секс до скъсване, въпреки, че не е имало кой знае каква страст, че да сме заедно заради секса.
Никога и не се почувствах омъжена. Бракът беше някакво робство - заедно защото така трябва.
Не във фалшивите халки е проблема, а във фалша в отношението.
Бих ценила и бих била щастлива и от пръстенче от станиол, ако ми беше поднесено с любов. Бих го пазила в кутийка, и никой нямаше да знае за него, но там на пръста невидимо щях да усещам.
Обожавам символиката. Знам, че е важно това, което се чувства, но за мен е вдъхновяващо и да го изразявам, чрез символи.
Не обичам бижута, дори съм малко странна за жена, но бих се се зарадвала много ако получа някоя дрънкулка в символичен ритуал

Ето какво наблюдавам аз относно еротика в изкуството. Всъщност еротиката е в твореца или в зрителя, не и в творбата.
Когато човек търси еротика, той я намира дори да я няма. Ако не я търси дори да я има няма да я види.
Така, че има или няма място еротиката в изкуството не е точен. Изкуството е свобода на въображението, твореца може да изразява всичко, което усеща със средства каквито му идват отвътре. Дали някой ще оцени обаче изкуството му е друг въпрос. Непреходните творби са такива, защото са оценени от голяма чат от публиката от различни времена.
В много голяма част от Великите произведения на изкуството има голота и еротични сцени. Подбудите да ги има са различни. от една страна творците смятат, човешкото тяло за нещо красиво и е нормално да му се възхищават. От друга страна в съзнанието на нормалния човек има потребност от еротика. И във времена когато интимността е била табу, кой освен непримиримите творци ще се противопоставят на това.

Нека споделя и нещо лично. Аз съм творческа личност, пиша, рисувам, снимам, моделирам. Знам как при мен протича творческият процес. Аз не сядам да напиша нещо с мисълта, че ще е еротично или не, аз пиша защото съм вдъхновена. Защото в мен се е породило едно силно усещане, което ако задържа в себе си ще ме взриви.
Понякога дори не съзнавам какво пиша или рисувам, просто споделям с листа това, което бушува в мен.
След това, когато чета написаното, хем е мое, хем имам чувството, че някъде отвъд да дошли думите. Почти никога не редактирам, смятам, че ако го направя ще стане по-бляскаво, но не и по истинско.
Някои от нещата ми са философски, други абстрактни, трети еротични. Ако еротиката няма място в изкуството, защо процесът е един и същ с не еротичните творби?
Еротиката е красота, тя е одухотворения поглед над материята, по това се различава и дали едно нещо е еротика или порнография - по усещането което създава, а не по възбудата, която предизвиква.
Обичам много да снимам. Имаше един период в който за да е хармонична една природна картина в нея имах нужда от присъствието на човек иначе ми се струваше пуста. Под човешко присъствие имах в предвид красива жена. В това не влагах нищо сексуално, а търсех хармонична композиция.
В момента мога да усетя красотата на един пейзаж и без човешко присъствие, защото нещо се е променило в мен. Присъствието на жената в природна картина, за мен е била символ на образа на самата природа в образа на жена. Сега явно възприемам природата, такава каквато е, утре може да е различно. Това е творческо вдъхновение, често не може да се обясни защо твореца вижда красивото в едно или друго. Анализ на художествено произведение е най-безсмисленото нещо - една творба може да се анализира като зрител, но не и какво точно си е мислел автора, когато я е създавал. Момента на творчеството е като стихия - вдъхновението е като възбуда, когато творецът приключи е в екстаз. С тези думи не искам да принизя творческият процес, а напротив - изкуството е акт на върховна любов. Бих казала, че е и катарзис. Сблъсъкът на земното и духовното в твореца и в резултат на този сблъсък се появява една творба. След това зрителя докосвайки се до нея съ-преживява онова, което е изпитвал твореца. Защото енергията на творческия процес е запечатана в творбата и точно тя различава една цветно боядисана стена от една картина.

По-странните сексуални желания са израз на развито въображение или емоционална липса или излишък. Ако един човеки има фантазии да страда, е възможно това да е метафора, на силното му желание да се отдава в любовта до край. Всеки случай е индивидуален. Тези сексуални желания не са болест, но и се отдалечават от естественото състояние на интимност. Но ако партньорите взаимно се наслаждават, кой може да ги съди и окачествява?

Не точно сексът, а интимността е важна за брака.
Аз съм имала същия проблем.
Партньорът ми има по-малка потребност от секса от мен. Чувството на неудовлетвореност наистина не може да се опише.
И понеже мъжът изразява своето отношение към своята половинка чрез секса, когато не иска да прави секс, жената се чувства отблъсната, не толкова защото и лисва самият акт, а защото той не я желае - чувства се отхвърлена и самотна.
Мъжът трябва да разбере, че може да задоволи жена си по много начини, нека открият своите, съвети не могат да се дават. Но ако няма желание, към алтернативни средства, ако я отблъсква, това разстройва брака.
Колкото и да се опитва да е вярна жената, тя инстинктивно, от инстинкт за оцеляване търси вниманието на друг мъж. И дори да не прави секс с него, изневярата вече е факт, щом е в съзнанието. Но пък изневяра ли е след като другият се отказал от нея?
Сложно е.
Наистина е важно да се разбере причината. Ако просто няма чувства, никой не може да помогне.
Има ли взаимност, заедно може да се превъзмогне всичко.

Не знам. Мисля, че по-добре без партньор отколкото с неправилен. Но всъщност това не, че е по-добре, а по-лесно сигурно. Ако някой човек е на пътя ни, значи има защо да сме го срещнали. Дали ще продължим с него обаче е въпрос на труден избор. Сложни са човешките взаимоотношения.
Дълги години живях с партньор, които никога не ми каза, че ме обича. Мислех, че е достатъчно моята любов. Обаче...Се разболях. Силите ми просто свършиха.
Трябваше да избера, да избягам или да продължа, а бях твърде слаба. Просто останах - но физически. Мислите и чувствата ми бяха далеч.
Започнах да лекувам душата си. Не знаех, че е болна от липса на любов. Не мислех, че ми е нужна. Но ми е била нужна. Но когато се разболееш, няма кой да те обича и тогава търсиш единствения, човек на когото си мил - на себе си. Беше трудно да обичам човек, който никой не обича. Но малко по-малко с помощ на приятели - които днес виждам, че са ме обичали, душата ми започна да се възстановява. Днес знам, че имам нужда от любов, това беше моят урок, за други урока може да е друг, примерно че и другите имат нужда от любов.
Но какво е любовта? Какво е любовта на партньора? Всъщност разбрах, че партньорът ми ме е обичал, просто не го е казвал, защото не може да изразява чувствата си.
Аз пък го задушавах с моите любовни обяснения. И така, аз се научих, че човек трябва да обича другия, не както той иска да обича, а както другия иска да бъде обичан.
Затова сега изразявам любовта си повече с действия, и тълкувам действията на партньора си като любовни думи. Не е толкова лесно, като да ги чувам, но важно е да усещам любовта.

Съзнателния живот за мен се състои в това да се отнасям към всяко нещо с внимание, мъдрост, искреност и любов.
Вниманието е за да се концентрирам, да го усетя със всичките си сетива, да го опозная, да се слея с него.
Мъдростта е за да направя най-доброто за дадената ситуация.
Искренноста е за да бъда интуитивна и спонтанна, според искрата в мен.
За любовта, обяснения не са нужни. Всичко трябва да се прави с любов.

Имаше време, когато си мислех, че тези неща са невъзможни. Всичко изглеждаше сложно, трудно и недостижимо. Мислех прекалено много и все правех неправилен избор. Ако постъпвах импулсивно резултата беше същия. Но явно и грешките са имали своята роля, защото един ден започна нещо да се разкрива пред мен. Започнах да о-съзнавам. Всяко о-съзнато нещо водеше към ново о-съзнаване на друго. Така грешките не бяха вече грешки, а уроци по-знание, научено по трудния начин. По-знанието, когато стане начин на живот става живот със знание - живот съ-Знателен.

-Хайде да си поговорим. - и започнали двама да си говорят, всеки говорел и двамата говорели едновременнно.

Не, това не е виц, обикновено така правим - искаме да си говорим и само говорим. Какво ли ще е двама да си кажат:
-Хайде да се слушаме.

Всъщност най-много се разбирам с човека, с който най-много си мълчим. Дори с него когато говорим правим недоразумения, но когато мълчим се разбираме.
Аз съм много бъбрива, все има какво да кажа и често водя монолози. И ми беше трудно в началото да общувам с него. Дори когато говорех и той мълчеше, се чувствах малко неудобно, не като друг път. И малко по-малко започнах да говоря по-малко, да мълча, дори да не мисля. От него научих много неща. Научи ме да се вглеждам, да се вслушвам, да усещам.
Станах по-внимателна и с другите хора, но.... все още има да се уча в тази област.

Не точно сексът, а интимността е важна за брака.
Аз съм имала същия проблем.
Партньорът ми има по-малка потребност от секса от мен. Чувството на неудовлетвореност наистина не може да се опише.
И понеже мъжът изразява своето отношение към своята половинка чрез секса, когато не иска да прави секс, жената се чувства отблъсната, не толкова защото и лисва самият акт, а защото той не я желае - чувства се отхвърлена и самотна.
Мъжът трябва да разбере, че може да задоволи жена си по много начини, нека открият своите, съвети не могат да се дават. Но ако няма желание, към алтернативни средства, ако я отблъсква, това разстройва брака.
Колкото и да се опитва да е вярна жената, тя инстинктивно, от инстинкт за оцеляване търси вниманието на друг мъж. И дори да не прави секс с него, изневярата вече е факт, щом е в съзнанието. Но пък изневяра ли е след като другият се отказал от нея?
Сложно е.
Наистина е важно да се разбере причината. Ако просто няма чувства, никой не може да помогне.
Има ли взаимност, заедно може да се превъзмогне всичко.

Аз нямам халка. Нямахме пари и се оженихме с фалшиви, след като потъмняха или някъде по това време ги прибрахме. Явно ги бяхме взели само защото така трябва. Всъщност сключихме брак само защото трябва. Оженихме се заради детето, което очаквах. Това се отрази неблагоприятно върху брака ми. Когато не чувствах любовта на съпруга ми си мислех - той се ожени за мен само заради детето. Не ме топлеше, това, че е бил отговорен да го направи. Нищо не изпитах на церемонията, дори не помня кога сме разменили фалшивите халки. Не ме целуна. Не ме пренесе през прага на хотелската стая, но пък правихме три дни секс до скъсване, въпреки, че не е имало кой знае каква страст, че да сме заедно заради секса.
Никога и не се почувствах омъжена. Бракът беше някакво робство - заедно защото така трябва.
Не във фалшивите халки е проблема, а във фалша в отношението.
Бих ценила и бих била щастлива и от пръстенче от станиол, ако ми беше поднесено с любов. Бих го пазила в кутийка, и никой нямаше да знае за него, но там на пръста невидимо щях да усещам.
Обожавам символиката. Знам, че е важно това, което се чувства, но за мен е вдъхновяващо и да го изразявам, чрез символи.
Не обичам бижута, дори съм малко странна за жена, но бих се се зарадвала много ако получа някоя дрънкулка в символичен ритуал

На мен непрекъснато ми се случват съвпадения от рода, като се сетя за някой и той да ми се обади. Всъщност съвпаденията са толкова много, че може да се каже, че са ми начин на живот.
Въпреки, че се случва, логиката ми отказва да приеме, че телепатия съществува.
Но все пак съм убедена, че ако някой някъде мисли за човек, който е отворил сърцето и съзнанието си за него, е нещо като канал, по който мисли и чувства достигат до другия.
Също така установих, че ако някой ми досажда, по същия начин мога да затворя канала и той по магически начин престава да ме притеснява.

Представяте ли си в какви сложни плетеници сме омотани, чрез мислите си за другите. Всеки гняв, обида, горчивина впримчват хората и не искат да ги пуснат на свобода, и по не затворения канал тече болка.
Прошката е много ефективно средство да се спре тази болка - прощаваш и престава да те боли, и някъде там другия се освобождава от твоя гняв.
А представяте ли си колко много хора мислят със симпатия за нас... Ако по тези невидими канали им изпратим благодарност и любов, те без да знаят ясно причината ще получат енергиен порив и сили за хубави неща.
Ние сме свързани помежду си с невидими нишки, нека по тях тече любов.

Наистина любовта по това се различава от влюбването. когато си просто влюбен светът изчезва. Но когато обичаш, светът става по красивив. Не любовта е сляпа, а страстта. Любовта те кара не само да прогледнеш, но развива всичките ти сетива, дори ти дарява такива, които не си предполагал, че имаш.

А магията на привличането? Ако можехме да я разкрием нямаше да е магия.
Има универсални хора, които с излъчването си привличат почти всички. Всеки носи в себе си невидим заряд от енергия. Част от нея може да се определи по външните качества, друга по черти на характера, но част от нея си остава съвсем скрита за сетивата. Когато един човек се срещне с друг, който има точно такъв заряд, какъвто търси, той е привлечен от този човек.
Може да казва, че харесва очите, косите или някоя черта на характера, но истината е че се е вгледал в тях след като е усетил тази енергия. И понеже се опитваме да сме практични и за повече логичност си обясняваме привличането с външни белези. Разбира се хора с по беден енергиен заряд изобщо може да не се усещат по този начин, затова при тях физическото е наистина първостепенно. Дори най-прекрасния човек да застане пред човек, който няма потребност и сетивност за по-богата и силна енергия, той няма да я оцени - няма с какво и не му е и нужна.
Затова в този случай противоположностите не се привличат - по-физическите хора, търсят и се привличат от себеподобни и обратно.
В другите аспекти на привличането противоположностите се търсят за да се балансират: Мъжът търси Жена и Жената търси Мъж. Доминантната личност търси следваща и следващата търси някой да я води. Всичко в общуването се стреми към баланс. Защото баланса е стабилност.

Магията на привличането може и да се моделира. Човек може да отблъсква или да привлича към себе си. Може да се научи да привлича и точно определен тип хора. Това става, като настройва своята енергия по определен начин. Разбира се това не е много лесно и не на всеки може да го направи.
Но всеки може да се опита да е позитивен, учтив, толерантен, търпелив, внимателен, отзивчив и т.н и така да подобри общуването си с хората. Със всяка една стъпка в развитието си, човек става и по-привлекателен и увеличава шанса да привлече човека, който търси.

Какво е в днешно време любовта между мъжът и жената?

Любов - изтъркана дума.
Любов - недостижим блян.
Любов - има я само в любовните романи и филми.
любовта между мъжът и женат днес е на показ. И тя се отдръпва, защото е свенлива, защото е тайнствена. Тя не може да устои на светлините на прожекторите. Любовта си отива, за да остане голата истина - просто едни тела в анатомическа откровеност. Няма вече тайни. Няма копнежи. Но може да има човек всичко, друго каквото поиска. Всякакви пози, всякакви екзотични красавици/красавци. Всичко вече е позволено - няма табута.

Но любовта не си е отишла. Тя просто чака, да бъде усетена, от някой, който в днешните информирани времена има сетива за нея.

Как мислите, възможно ли е днес мъж и жена да сключат брак, без да са се познавали интимно?

Ами ако се окаже, че не си подхождат?
А ако си подхождат сексуално, гаранция ли е, че това ще е завинаги?

На мен лично ми трябваха много години за да разбера, това, което мисля днес по тези въпроси.
Любовта е тайнство.
Може да знаеш всичко за секса, за ерогенните зони, всички пози, всички видове еротика и секс и безброй начин за сексуално удоволствие - това би трябвало да означава, че жриците на любовта наистина са най-щастливите жени в любовта.
Но днес малко жени може да кажат, че са щастливи в любовта. Имат свободата да избират партньор, но идеалният партньор липсва.
Нормално - когато гардероба е препълнен, няма как да знаеш какво да облечеш/друг проблем на съвременната жена/

Идеалния партньор е този, който обича жената. Който изпитва порив да я опознава, да я кара да се чувства като разлистващо се цвете. Но този партньор не може да го види гледайки, а със затворени очи.
Един танц и една целувка, биха и казали много повече за мъжът, отколкото и най-страхотният секс с него.
Подходящият мъж няма да я носи буквално на ръце, но деликатната й душа ще се чувства носена в небесата.

Когато настъпи мигът, двамата ще откриват всичко помежду си не като по книга, а допир след допир.
Какво като мъжът знае 99 начина да доведе жената до оргазъм, ако не знае единственият, който неговата любима би отвел до екстаз.
Какво, ако жената знае всички пози, ако не успява да бъде за него загадка всеки път, да бъде различна, нова и той да няма нужда от друга.

Тези мои размисли, не са породени нито от консерватизъм, нито от романтизъм. Мислех си, че знам всичко за това, което се случва между мъжът и жената, докато не бях докосната от тайнството на любовта и разбрах , че нищо всъщност не знам - любовта е тайнство. Всичко е като за първи път, загадъчен порив и светло разкриване.

Това ми допада. Години наред бях несигурна, все търсех ръководството и оценката на някой авторитет. Хора, които искат да те научат да вървиш по техния път винаги ще се намерят, но наученото често отдалечава от индивидуалния път на човека.
Не исках да разбера това. Когато се намери, човек който ме учеше без да ми натрапва свои решения, ми беше криво. Аз просто исках по-лесното, да ми каже какво да направя. Не разбирах защо не иска. Защо ме кара сама да решавам, макар с риск да сгреша. Сега знам защо, искал е да вървя по своя път.
От този човек научих най-много в сравнение с останалите години лутане, но през което е трябвало да мина.
Имах чувството, че той ме е върнал у дома. А то наистина се е случило, аз се завърнах към себе си.
Та по това вече разбирам кои източници на познание и себе познание са полезни за мен - по усещането за нещо близко, все едно вървя към дома.

Аз се опознавам непрекъснато и чрез всичко. Дори понякога си мисля, че съм едно егоистично същество, което каквото и да прави винаги се оглежда като огледало във всичко.
Всъщност не мисля, че е нещо лошо да се опознавам чрез всичко. Мисля, че това е просто едно състояние на будност.
Ако аз всеки ден минавайки покрай един камък не го забелязвам, или забелязвайки го не виждам в него нищо повече от един камък, в мен няма да има никакво развитие.
Ако човек се научи да се вглежда, непрекъснато ще научава нови неща и най-вече нови неща за себе си. Защото светът е това, което ние възприемаме за него.
Ето един пример:
Мислех си, че не обичам спорта. Мислех го за най-скучното нещо на света. Но, се случи така, че ми се наложи да се занимавам с теми свързани със спорта. Започнах да се интересувам да следя, да се вглеждам и видях, че не е толкова скучно. Всъщност дори ми се до спортува. Но поне по здравословни причини това е невъзможно разбрах, защо не харесвам спорта: Защото завиждам на другите, че се забавляват с него.
Беше шокиращо откритие - бих играла любимите си спортове с най-голямо удоволствие и дори бих опитала и такива, в които не бих се заглеждала.
Но това не е всичко. След като наскоро на пара олимпийските игри видях нашите олимпийци да постигат успехи, въпреки здравословните си проблеми - какво оправдание мога да имам
И така. Вгледа ли се човек, научава много неща за себе си, и дали ще му хареса наученото и как ще използва наученото зависи само от него.

Аз се опознавам непрекъснато и чрез всичко. Дори понякога си мисля, че съм едно егоистично същество, което каквото и да прави винаги се оглежда като огледало във всичко.
Всъщност не мисля, че е нещо лошо да се опознавам чрез всичко. Мисля, че това е просто едно състояние на будност.
Ако аз всеки ден минавайки покрай един камък не го забелязвам, или забелязвайки го не виждам в него нищо повече от един камък, в мен няма да има никакво развитие.
Ако човек се научи да се вглежда, непрекъснато ще научава нови неща и най-вече нови неща за себе си. Защото светът е това, което ние възприемаме за него.
Ето един пример:
Мислех си, че не обичам спорта. Мислех го за най-скучното нещо на света. Но, се случи така, че ми се наложи да се занимавам с теми свързани със спорта. Започнах да се интересувам да следя, да се вглеждам и видях, че не е толкова скучно. Всъщност дори ми се до спортува. Но поне по здравословни причини това е невъзможно разбрах, защо не харесвам спорта: Защото завиждам на другите, че се забавляват с него.
Беше шокиращо откритие - бих играла любимите си спортове с най-голямо удоволствие и дори бих опитала и такива, в които не бих се заглеждала.
Но това не е всичко. След като наскоро на пара олимпийските игри видях нашите олимпийци да постигат успехи, въпреки здравословните си проблеми - какво оправдание мога да имам
И така. Вгледа ли се човек, научава много неща за себе си, и дали ще му хареса наученото и как ще използва наученото зависи само от него.

Аз се опознавам непрекъснато и чрез всичко. Дори понякога си мисля, че съм едно егоистично същество, което каквото и да прави винаги се оглежда като огледало във всичко.
Всъщност не мисля, че е нещо лошо да се опознавам чрез всичко. Мисля, че това е просто едно състояние на будност.
Ако аз всеки ден минавайки покрай един камък не го забелязвам, или забелязвайки го не виждам в него нищо повече от един камък, в мен няма да има никакво развитие.
Ако човек се научи да се вглежда, непрекъснато ще научава нови неща и най-вече нови неща за себе си. Защото светът е това, което ние възприемаме за него.
Ето един пример:
Мислех си, че не обичам спорта. Мислех го за най-скучното нещо на света. Но, се случи така, че ми се наложи да се занимавам с теми свързани със спорта. Започнах да се интересувам да следя, да се вглеждам и видях, че не е толкова скучно. Всъщност дори ми се до спортува. Но поне по здравословни причини това е невъзможно разбрах, защо не харесвам спорта: Защото завиждам на другите, че се забавляват с него.
Беше шокиращо откритие - бих играла любимите си спортове с най-голямо удоволствие и дори бих опитала и такива, в които не бих се заглеждала.
Но това не е всичко. След като наскоро на пара олимпийските игри видях нашите олимпийци да постигат успехи, въпреки здравословните си проблеми - какво оправдание мога да имам
И така. Вгледа ли се човек, научава много неща за себе си, и дали ще му хареса наученото и как ще използва наученото зависи само от него.

Планети в екзалтация:
първа карта - луна в телец
втора карта - марс в козирок
трета карта - меркурий в дева
четвърта карта - сатурн във везни
карта пет - юпитер в рак
карта шест - венера в риби, слънце в овен юпитер в рак
карта седем - венера в риби
карта осем - марс в козирог, сатурн във везни

Ако бог би изпълнявал молитвите на хората,
скоро всички хора биха загинали,
тъй като те постоянно желаят много зло един на друг.

Епикур

"Решил Бог да види какво става на Земята и останал огорчен: 95 процента от хората блили лоши, а само 5 процента добри. Тогава той изпратил персонални електронни писма до тези 5 процента добри хора. Какво съдържали те, питате вие... Но как, нима вие лично не сте получили?"

Изт. В-к Стършел

Да се споделят материални ресурси е много изгодно. Може да се споделя какво ли не...
От една страна вторият живот на вече ненужните вещи. Но едновременно ползване също е добре.
Примерно пособия за строителство и ремонти има във всеки дом, но големи ремонти се правят рядко. През това време те могат да се ползват от друг.
Може би такива вещи и уреди е хубаво да се заемат или наемат, вместо да стоят и заемат място.

Напоследък когато минавам покрай безбройните празни кооперации си мисля, толкова ли не може да се измисли нещо. Безброй хора се тъпчат на малко пространство, а през това време има толкова празни сгради, било то и частни и обществени.

Би било добре, ако не изхвърляме ненужните, но запазени вещи на боклука. Тази вещ може да е необходима на някого. Хубаво е да се сложи в прозрачен чувал и да се остави до контейнера, много скоро ще си намери нов собственик. Разбира се може да се направи усилие, да се отиде до някоя общност, която събира и преразпределя такива неща, или да се обяви в интернет за подаряване и също скоро ще си намери стопанин.
Друг е въпроса, ненужните вещи могат и да се заменят с други които са ни нужни, или да се продадат макар и на символична цена.
Книгите биха били щастливи вместо да стоят по личните библиотеки за красота да отиват при хора, които искат да ги прочетат. Същото е и музика, филми и т н.
За дрехите и обувките често питаме близки и познати дали не ги искат, но пък забързани от ритъма на деня не ни се занимава с това. По лесно е да ги трупаме или да ги изхвърляме.
Като се ходи на пазар с автомобил, може съседите да отиват с едната кола, особено ако няма да успеят да я натоварят цялата с покупки. На мен това много ми липсва. Нямаме автомобил и нямам възможност да пазарувам на едро. А пазаруването на едро е икономически изгодно.
Идеи много могат да се намерят за споделяне, стига хората да имат желание да го правят.

Дали в този сайт може да се намери място за тема: Търся/Подарявам/Заменям?