Jump to content
Порталът към съзнателен живот

cveti1234

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

cveti1234's Achievements

  1. Здравей! Аз съм момичето което „изненада“ д-р Първанов да влезна в сайта и да ти разкажа как аз се справих с проблема( малко разнообразие, тъй като от 3 часа не съм станала от учебниците). Наричам го проблем, защото за мен си беше точно такъв. Прочетох няколко пъти написаното от теб и все едно видях себе си преди около месец…няма да конкретизирам, тъй като 1:1 се припокрива с твоето описание ( с разликата, че при мен бяха повече негативни, отколкото положителни мисли и емоции). Как се справих аз: първото много важно нещо е, че осъзнах, че ако не го направя АЗ, независимо от усилията, никой не може да ми го излее с „фуния“ в главата или да ми напише дисертацията… (преди това си мислех, че го знам, но май не беше така) Следващият момент беше на отлагането… все си казвах“ има време, ще седна да пиша/ чета“, но когато почвах седях 15-20 минути и зарязвах всичко, концентрация нула, прочетено много- информация която мога да възпроизведа- нула… По едно време тотално се бях отчаяла и продължавах да отлагам, като причини си намирах всякакви- най- вече свързани със здравословното ми състояние.. Решението на проблема беше много просто, но добре че беше д-р Първанов иначе… Направих си график, по които да пиша и чета. Какво имам предвид- независимо от всичките ми други ангажименти, работа и т.н сутрин ставам, правя си кафе и сядам. Никакви странични занимания, никакви разсейващи фактори и план в които всеки ден трябва да пиша/чета 5-6 часа. През 2 часа почивка 10-15 мин и пак сядам. От началото беше УЖАСНО, точно както ти го описваш, но в същия момент в които се заплесна си казвам „ ааа не, имам почивка след 1 час, тогава ще мисля за други неща“ и без да осъзнаеш почваш да отмяташ все повече и повече неща и както са казали хората, апетита идва с яденето.. имало е дни в които не съм ставала повече от 7 часа, просто защото не съм усещала как минава времето ( не го прави, трябва и време за почивка). Хубавото е, че когато „свършат“ часовете по плана, може да правиш каквото поискаш и знаеш, че си приключил за деня и не се налага да сядаш…чааак до утрешният ден Знам, че звучи простичко, и че всеки го „знае“, но за мен беше много трудно да започна. Надявам се да съм ти помогнала поне малко.. УСПЕХ и знам, че ще се справиш, щом аз го мога, значи го може всеки, трябва само малко мотивация и никакво отлагане( само как прозвуча...ако успея да го приложа и при контролирането на стреса, ще съм номер едно хихи)
  2. Д-р Първанов, много Ви благодаря за отговора. Прочетох материала които сте постнали в отговора си и видях себе си в него- Подходът при третата група: контрол върху симптомите и паниката се овладява. При малка част остават елементи на соц. фобия, но се работи за повишаване на самочувствието и нещата се решават. В тази група има един много неприятен вариант. Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре- за пръв път някой разбита какво имам предвид! Психиатъра при които ходя е и психотерапевт, но освен смяна на лекарства и посещения един път на 2-3 месеца друго не е предприел. Ще Ви бъда много благодарна, ако ми препоръчате някои при които да започна психотерапия, защото искам един път за винаги да се избавя от тази "болест". Забравих да поясня, че съм от София
  3. Здравейте, Моят проблем с ПА датира от около 4 години. Всичко започна от прилошаване на улицата- омекване на краката, подкосяване, сърцебиене, побиваха ме тръпки, зачервяване на лицето... и след купища изследвания и констатирането, че клиничната ми картина е добре, ме изпратиха на консултация с психиатър. Изписа ми ципралекс- по 1 таб. сутрин и нещата се оправиха- но за голямо мое съжаление само за около година, след това всичко се върна с нова сила.. Смениха ми лекарствата- минах през золофт, флуанксол.. но нищо не се променяше- "обливането" на вълните, тръпките, сърцебието и виенето на свят продължиха. Върнаха ципралекса по 1/2 таб. в комбинация с ксанакс 0,25мг и карбамазепин. След последната консултация психиатър ми каза, че изглеждам превъзбудена и спря ципралекса. Останах на карбамазепин и ксанакс. За мое учудване, след спирането на ципралекса не се чувствах толкова зле, но се появиха ужасни натрапчиви мисли- как ще се случи нещо ужасно, как мога да се нараня, че ще полудея и ще скоча от някъде. Консултирах се с хомеопат, даде ми препарати, но ефекта е нулев. Не мога да спя нормално, будя се, страх ме е да остана сама, а преди 4 години когато започна всичко нямаше проблем да стоя сама, даже бързах да се прибера и когато си влезнех от врата всичко минаваше, но сега не е така и този факт ме плаши ужасно много. Реших да почна отново ципралекса по 1/2 таб. но се чувствам много зле- сърцебиене, изпотяване, тръпките се върнаха.. преди спираше всичко това, сега го предизвиква. От 3 дни го пия и натрапчивите мисли като че ли понамаляха, но физическите симптоми са ужасни. Единственото което ме облекчава е ксанакса, но се усещам замаяна след като го приема.Всичките ми близки настояват да спра ципралекса, но тези мисли ме убиват и не знам какво да предприема. Голямото ми желание е вече да си имам детенце, но тези натрапчиви мисли не ми дават мира, имам чувството че полудявам... Ще Ви бъда много благодарна, ако ми дадете съвет.
×
×
  • Добави...