Здравей!
Аз съм момичето което „изненада“ д-р Първанов да влезна в сайта и да ти разкажа как аз се справих с проблема( малко разнообразие, тъй като от 3 часа не съм станала от учебниците). Наричам го проблем, защото за мен си беше точно такъв. Прочетох няколко пъти написаното от теб и все едно видях себе си преди около месец…няма да конкретизирам, тъй като 1:1 се припокрива с твоето описание ( с разликата, че при мен бяха повече негативни, отколкото положителни мисли и емоции).
Как се справих аз: първото много важно нещо е, че осъзнах, че ако не го направя АЗ, независимо от усилията, никой не може да ми го излее с „фуния“ в главата или да ми напише дисертацията… (преди това си мислех, че го знам, но май не беше така)
Следващият момент беше на отлагането… все си казвах“ има време, ще седна да пиша/ чета“, но когато почвах седях 15-20 минути и зарязвах всичко, концентрация нула, прочетено много- информация която мога да възпроизведа- нула… По едно време тотално се бях отчаяла и продължавах да отлагам, като причини си намирах всякакви- най- вече свързани със здравословното ми състояние..
Решението на проблема беше много просто, но добре че беше д-р Първанов иначе… Направих си график, по които да пиша и чета. Какво имам предвид- независимо от всичките ми други ангажименти, работа и т.н сутрин ставам, правя си кафе и сядам. Никакви странични занимания, никакви разсейващи фактори и план в които всеки ден трябва да пиша/чета 5-6 часа. През 2 часа почивка 10-15 мин и пак сядам. От началото беше УЖАСНО, точно както ти го описваш, но в същия момент в които се заплесна си казвам „ ааа не, имам почивка след 1 час, тогава ще мисля за други неща“ и без да осъзнаеш почваш да отмяташ все повече и повече неща и както са казали хората, апетита идва с яденето.. имало е дни в които не съм ставала повече от 7 часа, просто защото не съм усещала как минава времето ( не го прави, трябва и време за почивка). Хубавото е, че когато „свършат“ часовете по плана, може да правиш каквото поискаш и знаеш, че си приключил за деня и не се налага да сядаш…чааак до утрешният ден
Знам, че звучи простичко, и че всеки го „знае“, но за мен беше много трудно да започна.
Надявам се да съм ти помогнала поне малко.. УСПЕХ и знам, че ще се справиш, щом аз го мога, значи го може всеки, трябва само малко мотивация и никакво отлагане( само как прозвуча...ако успея да го приложа и при контролирането на стреса, ще съм номер едно хихи)