todorova

Диана, та вашите думи са пълно отражение на това което се случва. многократно съм провеждала разговори със сина си защото той е малко по- затворен и трудно проговаря и затова нашите разговори са винаги дъъъълги , и съм ползвала точно тези думи които вие пишете. Обяснила съм му всичко защото смятам че трябва да знае не съм го лъгала а и защо да го лъжа.А сина ми точно от това се страхува - да не стане като баща си. Дори последно ми заяви че нямало да създава деца че да не разпространява гена на баща си... последва разговор в който се опитах да го убедя че човек ако иска може да се промени и да не е такъв но в случая баща му точно това си е харесал. Диана, имам чувството че сте в главата ми толково добре ме разбирате. Благодаря Ви.

Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Какво значи "що за птица". Вашият син си има баща, единсвен баща, когото никой не може да замести. Ако се опитвате да разделите сина от бащата, ако го отхвърляте така яростно, ще се получават всякакви подобни ситуации. Има си баща да, и аз колкото и да ми е неприятно не съм се и опитвала да им преча на срещите макар че силно вътре в себе си съм искала те изобщо да не се състоят. Нямате си на представа какво е детето ти да бъде с промит мозък за неща от типа /извинявам се, но ще цитирам дисловно/ майка ти е курва тя се е изчукала с всички мъже из целия град, тя не ти купува нищо , тя не се грижи за теб, а аз в това време се разкъсвах да работя на две места за да мога да му осигуря долу- горе нормален живот и не знаех на кой свят съм, и особено тъпкане на главата с нацистки убеждения и привличане в такава група . Искрено се надявам ако имате дете ако не когато имате, да не ви се случва подобно нещо - да виждаш как детето ти потъва а ти да бъдеш почти безпомощен...И не е вярно че никой не може да замести бащата...физически не но в случай като моя и други подобни бащиния пример може да бъде заменен. а знаете ли, че при положение, че и бившият ми съпруг няма нито друго дете нито другар в живота не е дал на сина си НИЩИЧКО ама съвсем. Нито ме е попитал от какво има нужда нито как е детето всъщност нито да се е интересувал как се чувства. Не съм била съгласна със срещите им но и не можех и да ги предотвратя тъй като най- малкото си има съдебно решение за това.

това е насилие това при всички положения няма да го направя но идеята е добра - може да ползвам услугите на педагогическия съветник. ако не свърши работа то вече ни познават в КСУДС

Благодаря за бързите отговори. Трябва да кажа още, че откакто сме без баща му значително се подобри всичко - от битовите условия, в които живеем до отношенията между възрастните в къщата. Вулгаризми вкъщи не се говорят. дори и чокекът, с когото сме заедно много ми помага, че той пък има богат опит, но все пак той си е мое дете и си е моя отговорност. Все се надявах да направи сравнение и да прецени кое ще му хареса повече, но уви... и още повече ми става мъчно, затова, защото аз други деца няма и да имам, а едничкото ми дете се държи по този начин. А с бащата консенсус не мога да постигна. Търсила съм съдействието му няколко пъти, но нищо. Доволна съм и от това, че поне детето го разбра що за птица е...Имам чувството, че още малко и на мен ще ми трябва психолог, до такава степен съм си обострила нервите.Не мога да се понасям, не ми е хубаво, но не мога да се контролирам.

Здравейте. Имам син тийнеиджър, с когото ми е много трудно да комуникирам. Но да започна отначало. С баща му се разведохме когато преди три години , тогава той беше на 12 год. Преживя го много трудно, макар да знаеше и виждаше , че баща му е човек, който мисли само за себе си и за неговото собствено и за нищо друго дори и за детето си. След раздялата ни баща му продължи да ни трови с неща от типа на- ще правиш така, майка ти е еди каква си...Аз в това време се събрах с друг човек, баща му се озлоби още повече и ме тормозеше чрез детето ми. Стигна се дотам, че му наби в главата някакви фашистки идеи. Наложи се да подам жалба. Тръгнахме по психолози... направо ужас. И само чаках да разбере какъв човек е.. и този ден дойде тия дни. обаче нашите взаимоотношения не се променят - той продължава да ме тормози с номерата на баща си - той не ми говори а се зъби, отговаря по най- вулгарния начин, обижда, подиграва се. Не мога да говоря с него - той или се обижда или изобщо през едното влязло през другото излязло. Е разбирам криза ама то не се търпи.И аз съм изнервена - сума ти неща ми минаха през главата. Наскоро преживях и тежка операция и много ме изнерви и това. Не мога и не искам да си оставя детето и няма и да го направя. Искам просто вече спокойствие защото в момента караниците вкъщи ги предизвиква той. А ми омръзна да ходя и по психолози... няма да ставам зависима от тях я.Моля помогнете. Дайте ми съвет или споделете вашият опит. Всяко мнение ще ми бъде от полза.