Alek G

Здрасти, Разбирам и двата ти проблема и връзката между тях. Разбирам го защото и аз съм роден със скъсени сухожилия ( club foot на английски ) и подобно на теб съм опериран няколко пъти в Ортопедията в Горна Баня, и проблемът, доколкото може е отстранен. И също така имам слабо развити прасци, като левия крак е по-добре. Но от малък свикнах да ходя с къси панталони – през лятото и въпреки недобре развитите ми прасци, не се притеснявам. До преди 2 години, мислех че не са развити заради вроденият дефект (макар и оперативно отстранен) и, го бях приел за даденост, но тогава разбрах, че е основно в следствие на неправилно ходене и слабо натоварване на прасеца при движение, т.е. не е достатъчна само операцията ами й трябва да се научим да ходим правилно. Проблем с неправилното ходене имат много хора, които са имали лек проблем в детството ( и от тогава не ходят правилно) или поради някаква причина имат неправилна походка, което се е превърнало в навик – често за цял живот. Повечето хора, които имат правилна походка обикновено са я научили още от детството си и то неволно. Както и да е, с правилни и редовни тренировки, мисля, че неправилната походка може да се коригира, както и да се развие мускула на прасеца и особено подбедрицата ( обърни внимание, мускулите между прасеца и ахилеса най-вероятно са още по-неразвити). При мен левият крак е по-добре, респективно и прасеца по развит, защото този крак компенсира другия, ти също споменаваш, че здравият ти крак е много по-развит. Всичко това го осъзнах, след като пробвах няколко спорта, но прасците не се развиваха. От малък още винаги съм спортувал, само със скоковете имам проблем, но това да е. Преди 2 години, след препоръка отидох в един фитнес – спайдер спорт в лозенец, треньор ми беше Мария – бивша лекоатлетка. Това не е обикновен фитнес, занимават се с възстановяване след травми, операции и подобни. Препоръчвам ти да отидеш при нея. Тя ме научи на няколко упражнения, които правя всеки ден в къщи, отделно ходя 2 пъти седмично на фитнес. Ходи при нея поне 6 мес., защото е много важно да правиш упражненията правилно, а без надзор няма как да стане. Отделно тя ме мотивираше да ги правя редовно. Равносметката ми е, че прасците ми порастнаха с около 1 см. за година, което не е много в сантиметри, но издържливостта им порастна в пъти. Все пак издържливостта на мускула, не зависи от размера му. Преди постоянно имах болки в глезените, сега имам само когато пропускам упражненията. Темата ти е по-различна от това което написах, но оставам с впечатление, че се чувстваш така, основно поради проблема с крака. Да не е обаче друг проблема ? Ако можеш да съчетаваш, психотерапия с фитнес, ще е прекрасно. Предполагам знеш, но в случай че не, много хора са живели и живеят с club foot: Клавдий и Байрон – и при двамата проблема не е бил лекуван и са били куци. Кристи Ямагучи – олимпийска шапмиона по кънки при жени-соло 1992 Албъртвил, помня разказа на коментаторите след като спечели златния медал, за спомените от детството й. При нея е на единият крак и също прасците са несъразмерни, но явно това не е пречка. Стъвън Жерард – настоящ капитан на Английския отбор по футбол. Предполагам, че при него е било в лека форма, щото не мога да си представя как бие тия шутове, но все пак е капитан на националите и най-добрия играч на Ливърпул. Мия Хамм, най-добрата жена футболист (засега). Погледни краката краката й на снимките, няма особено развити прасци, но е най-добрият футболист жена. Най-силна е историята на Джим Месир, на който десният крак е с 1 инч. по-къс от левия, а прасеца на десния е два пъти по-малък от левия. Въпреки това е много добър бейзболен играч, във филма Moneyball му объщат внимание. Има още много примери за известни спортисти, при това не на параигрите, а на игрите. Което не очаквам да звучи надъхващо, а просто показва, че й с вроден club foot, можеш да станеш спортист. А в случай като моят и твоят, да развием по-добре краката си.