Саня

Благодаря за отговорите. Да, мотивирана съм да се справя с проблема си с помощта на психотерапия. Мисля да пътувам до София всяка седмици, с надеждата ,че нещата при мен ще потръгнат. Въпросът ми е: Можете ли да предположите колко средно на брой сесии ще са нужни за разрешаване на моя проблем? Нямам абсолютно никаква подкрепа от страна на близки и роднини. Така, че разчитам изцяло на себе си и на специалиста, който ще е с мен. Кой от вас / специалистите по тревожни разстройства / има желание, приел е присърце проблема ми и може да започне да работи с мен? Ще съм откровена... става въпрос за борбен човек, но в много тежко състояние.

Здравейте! Благодаря за времето, което ми отделяте. Защо работиш? (изключваме ясния и тривиален отговор - защото трябва да получавам пари, за да съществувам) Чувствам се задължена от родителите си, обществото, приятелите си. Те не са наясно, че аз всеки ден повръщам, вие ми се свят и че всичките тези болести, които ги имам вече са в резултат от страха. Никой не ме разбира, мислят, че се преструвам и ме убеждават, че " всеки млад човек трябва да се занимава с нещо". Напълно съм на ясно, че всеки трябва да намери своя път в живота, да има приятели и да създаде семейство, но аз не съм една от тях. Този страх ме побърква, депресира, мислите ми са негативни, поведението ми е напрегнато и то само при мисълта за утрешния ден, когато трябва да отида на работа, която работя вече 4 години. Като дете родителите ме тормозиха психически и физически като ме изпращаха да работя черна, тежка работа, която беше съпроводена с много усилия, тормоз, мръсотия и кал. Исках да уча, за да не работя това цял живот. Като студентка започнах работа, която ми носеше удовлетворение, беше свързана с много контакти. Справях се добре. Един ден докато работих получих първата си паническа атака пред шефката си, както си говорихме спокойно. След години смених работата си и попаднах в колектив на хиени, клюкарки и лицемерки. Там изживях психически тормоз. Бях притеснителна, не можех да се защитя и ме смазаха. Напуснах и си намерих работа където ме уважаваха, справях се добре, но този страх, че ще ми се случи нещо не ме напусна. Изключително чувствителен човек съм и когато попадна в някаква интрига, която не ме засяга лично аз го преживявам с дни. На работа създадох приятелства, контакти, много хора ме уважават, имам успехи, но така и не повярвах в себе си. Изправям се срещу страховете си 10 пъти в различни ситуации, справям се и въпреки това самочувствието ми не се подобрява и на следващия път аз съм отново пак в ОГРОМЕН СТРАХ. Минала съм през тази ситуация, със същите хора, имала съм успехи и отново СТРАХ, СТРАХ, СТРАХ. Между другото тази работа е една моя осъществена детска мечта. Казвали са ми ,че имам талант и потенциал и трябва да ги развия. Но как когато ме е страх да общувам с хора, да ходя на събрания, семинари. Стигнах до там да мразя работата си и всичко свързано с нея. Ако сега някой ми каже, че ще ме издържа ще вдигна голям купон. Ще направя една голяма торта и ще ви поканя всички. Не се страхувам да се срещам с непознати хора в барове, дискотеки, но ако трябва пак да се срещна с тези хора във връзка с работа мога да изпадна в огромна тревога и депресия. Относно ниското ми самочувствие то се проявява и в други ситуации, но по-рядко. Страда личния ми живот и макар, че съм симпатична не мога да срещна подходящ партньор в живота. Нуждая се от помощ и то спешна, защото здравето ми е разбито и не се знае до колко ще издържа и какви биха били последствията. Нямам на кого да разчитам, в града ми ме познават много хора и се притеснявам да посещавам психотерапевт. Как може да ми се помогне? ОТЧАЯНА СЪМ. Трябва ли да работя в това състояние? Благодаря за вниманието, моите уважения.

Здравейте! Живея в един кошмар от 8 години, една борба със себе си- с ниското си самочувствие и страховете си. Като магаре на мост съм се заинатила и не мога да премина на другия бряг, където ме очакват успехите и радостите. Живея с несполуките от миналото си, лошите спомени и непростителността си към определени хора. Страдам от социална тревожност, която се изразява в ОГРОМЕН СТРАХ от работа и по-точно от колективи. Всеки ден преди да отида на работа и по време на работа получавам сърцебиене, гадене, прилошаване. Работя в тази фирма повече от 3 години, но така и не се адаптирах, не се почувствах спокойна. Само при мисълта за работата изпадам в панически страх, не мога да спя, не мога да се насладя на почивните дни и хубавите моменти в живота ми. В резултат на този стрес развих няколко болести. Всеки ден след работа съм на легло, отпаднала,объркана и отчаяна. Често ми се е случвало когато общувам с по-близки колеги да получа сърцебиене, изчервяване и да гледам като вцепенена. По време на тази атака аз се боря със себе си и си мисля как съм се изложила. Малко по-късно когато се присъединят повече хора към разговора аз се успокоявам и атаките преминават, общувам и ги слушам адекватно. Странното е че когато сме на съвещание, събрание и сме в кръг умирам от някакъв огромен страх, прилошава ми и изпадам в едно състояние, което не мога да овладея. Сигурно ще попитате след всичко това как работиш? Слагам си една маска и се опитвам да прикрия всичко това, което е в мен. Налага се да общувам с над 100 човека на ден, насилвам се, защото за мен това е голяма мъка и изпитание. Боря се с мислите си, изправям се срещу страховете си, но нищо не помага. ОГРОМЕН СТРАХ е завладял душата ми. Интересното е че когато съм на плажа, в бара или на друго обществено място аз се чувствам спокойна / стига да не мисля за работата си/ ,забавлявам се, шегувам се с непознати. Хубава, обаятелна, способна жена, дисциплинирана без капчица самочувствие... Как да се преборя с мислите, страховете, отрицателната ми нагласа . Какво да правя с тези панически атаки, до кога ще ме преследват? Да продължа ли да работя? Изтощих се. Смених работата си от скоро и съм с по-малък колектив и пак съм в същото състояние. Нямам мечти, разболях се, състарих се и вече не виждам изход.