Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stoyan_V

Участници
  • Общо Съдържание

    66
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Stoyan_V

  1. Мълния удари върха на купола на базиликата "Св. Петър" във Ватикана само часове след като папа Бенедикт XVI обяви своята изненадваща оставка (в понеделник, 11-ти февруари 2013 г.), последвана от избора на първия папа-йезуит Франциск I. "Ние хвърляме нашата ръкавица на догматичните богослови, които биха поробили едновременно и историята, и науката; и особено Ватиканът, чиито деспотични изисквания са станали омразни на по-голямата част от просветените християни." -Е.П. Блаватска ("Разбулената Изида") "Той (Римо-Католицизмът) не само възпрепятства пътя към Теософията и Окултизма, но заплашва да задуши и двете." -Е.П. Блаватска (Писмо до А.П. Синет) "Противниците ни представляват огромни преки интереси и те получават възторжена подкрепа от дугпите (тъмни магъосници)- в Бутан и във Ватикана" (Писмо от Учителя К.Х.) "Йезуитите са практикували не само Окултизъм, но и ЧЕРНА МАГИЯ в най-лошата си форма, повече от всяка друга организация; и на това те дължат до голяма степен своята власт и влияние." - Е.П. Блаватска ("Теософия или Йезуитство") ... "Теософското Общество ...разпознава и знае, и по тази причина избягва в своите редици представителите на един враг- враг общ за всички, а именно Римо-Католицизма." - Е.П. Блаватска ("Сила на Предразсъдъка") Един предмет, който свободно се е обсъждал и по който е било писано в дните на изначалното Теософско движение е бил този за йезуитите, познати още като "Обществото на Иисус" -противоречив религиозен орден в рамките на Римо-Католическата Църква и основан през 1540 година от Игнатий Лойола. Странно, или може би не чак толкова след изследване на фактите, нищо никога не е било споменавано за тях или против тях от по-късните водачи на Теософското Общество Адиар, като например А. Безант и Ч.У. Ледбитър, или от Адиарския теософ А. Бейли ,която основава своя собствена организация, наречена "The Lucis Trust". В действителност тези тримата дори са говорили благосклонно за Католицизма, като Ледбитър в крайна сметка става съосновател на т.нар. "Теософска Църква", позната като Либерална Католическа Църква.... ...Е.П. Блаватска веднъж е обяснила, че един начин, по който йезуитите действат, за да разрушат едно потенциално мощно духовно движение е чрез проникването в него и постепенното му отслабване чрез замяна на неговите достоверни учения и практики със слаба и блудкава форма на Християнството... папа Бенедикт XVI с група йезуити Но, оставяйки всичко това настрана, какво всъщност Е.П. Блаватска и Учителите са казали за йезуитите? Има цял раздел, посветен на тях във втория том на книгата на Блаватска "Разбулената Изида", в който са изложени познати факти, цитати и препратки, отнасящи се за тях и техните дейности, заедно със силни изявления и късове информация, предоставени от някои от Учителите и Адептите, които са я подпомагали в написването на книгата. Там ние биваме запознати с това, че Римо-Католическата Църква в днешно време е почти изцяло под контрола на йезуитите, които са "скритият враг, с когото бъдещите реформатори трябва да се сблъскат и преодолеят." "Църквата е отсега-насетне бездейно оръдие и папата е жалък, слаб инструмент в ръцете на този орден. Но за колко дълго?...Тази коварна, учена, безсъвестна, ужасна душа на Йезуитството в тялото на Романизма бавно, но сигурно обладава целия престиж и духовна власт, които са неразделна част от него."..."Йезуитите са причинили повече морална вреда в този свят, отколкото всички злодейски войнства на митичния Сатана. Всяко възможно чувство за пресиленост в този коментар би изчезнало, когато нашите читатели в Америка, които знаят малко за тях, бъдат запознати с техните принципи (principia) и правила, тъй като те се появяват в разнообразни трудове, писани от самите йезуити." На същата страница в "Разбулената Изида" е поместен откъс от доклад относно йезуитите, предоставен на френския крал през 1762 г., от комисарите на френския парламент, които пишат за "погрешността на тази доктрина...Доктрина, позволяваща Кражба, Лъжа, Клетвопрестъпничество, Поквареност, Всяка Страст и Престъпление, учеща на Убийство, Отцеубийство, и Цареубийство, събаряне на религията с цел да я замести със суеверие, чрез насърчаване на Магъосничество, Богохулство, Безбожие, и Идолопоклонство...и т.н." Е.П. Блаватска също цитира "Кралската масонска енциклопедия" от Маккензи, който казва за йезуитите, че "Орденът притежава тайни знаци и пароли, в зависимост от степените, на които членовете принадлежат, и тъй като те не носят отличително облекло, е много трудно да бъдат разпознати, освен ако те самите не се разкрият като членове на Ордена, защото те може да изглеждат като протестанти или католици, демократи или благородници, неверници или фанатици, в зависимост от особената мисия, която им е поверена. Техните шпиони са навсякъде, от всички известни прослойки на обществото, и те биха могли да изглеждат учени и мъдри, или прости или глупави, щом такива са инструкциите ,които изпълняват. Има йезуити от двата пола и от всички възрасти, и е добре известен факт, че членове на Ордена от знатни семейства и с изтънчено потекло играят ролята на раболепни прислужници в протестански семейства и вършат други неща от подобно естество за подпомагане целите на Обществото. Трябва да сме крайно бдителни, защото цялото Общество, бидейки основано на закон за непоколебимо послушание, може да стовари своята сила във всеки даден момент с безпогрешна и фатална точност." Това, разбира се, би било отхвърлено равнодушно от болшинството хора в днешно време като нищо повече от параноя, невежество и отживял предшественик на днешните зловещи теории на заговора. Въпреки това, подозрителността към йезуитите е била сравнително широко разпространена сред всички класи на западното общество до неотдавна. Единствената истинска причина това повече да не е така, се дължи на многократните упорити старания на Римо-Католическата Църква и на самите йезуити да поправят опетнения си имидж и да представят себе си като благоприлични и уважавани в очите на света. Един начин за постигане на това е нееднократно да се отнасят подигравателно към всяка критика и осъждане, без значение колко добре обосновани и справедливи са те, докато в крайна сметка немислещите маси просто не се присъединят и отдадат всичко това на луди конспиративни теории и развихрено въображение...точно както йезуитите биха искали от тях да постъпят. Е.П. Блаватска обяснява, че "викът на оскърбения обществен морал се е надигнал срещу този орден от самото му зараждане.(Датира от 1540 г. и през 1555 г. се повдига повсеместен протест срещу тях в някои части на Португалия, Испания и др.страни). Едва 15 години са изтекли, откакто булата (основен папски документ с оловен, при особени случаи - със златен печат), одобряваща конституцията му е била обнародвана, когато започват да прогонват членовете му от едно място в друго. Португалия и Ниските Земи (Бенелюкс) се отървават от тях през 1578 г.; Франция през 1594 г.; Венеция през 1606 г.; Неапол през 1622 г. От Санкт Петербург са били изпъдени през 1815 г., а от цяла Русия през 1820 г...." В "Изпитанието на Слънчевия посветен" от Е.П.Б. ние се натъкваме на следното прозрение: "Йезуитите...За да дадем един пример за техния успех в хвърлянето на прах в очите на обикновените лица, за да им попречат да видят истините на Окултизма, ние ще изтъкнем това, което те са извършили в това, което днес се нарича Свободно Зидарство. Това Братство притежава значителен дял от символизма, формулите и ритуалите на Окултизма, оставени като наследство от незапомнени времена от праисторическите Посвещения. За да направят това Братство просто една безвредна фикция, йезуитите изпращат някои от техните най-способни пратеници в Ордена, които първо са накарали наивните братя да повярват, че истинската тайна е била изгубена с Хирам Абиф (главният архитект на Соломоновия храм), и след това са ги склонили да вградят това вярване в техните системи от формули. След това те са изобретили благовидни, но фалшиви по-високи степени, преструвайки се, че хвърлят повече светлина върху тази изгубена тайна, за да подведат кандидата и да го развличат с образци, заимствани от истинското учение, но лишени от съдържание, и всичките изкусно скалъпени, за да доведат упорития неофит до задънена улица. И въпреки това, хора със здрав разум и умения, в други отношения, ще се срещат на интервали и с тържествено лице, усърдие и задълбоченост ще се отдават на подигравката да разкриват "подменени тайни" ,вместо истинските такива." Нейната статия "Теософия или Йезуитство?" информира читателя, че "Римо-Католическата Църква бързо се разлага отвътре. Тя е изцяло разядена и бива поглъщана от хищните микроби, зародени от Лойола. Тя не е нищо по-добро от един плод на Мъртво море, красив за разглеждане за някои, но изпълнен с гнилостта на разложението отвътре. Римо-Католицизмът е само едно име. Като Църква той е един фантом от Миналото и една маска. Той е напълно и неразривно обвързан и окован от Обществото на Игнатий Лойола." "Безполезно е да се спори и да се претендира за разлика между Йезуитството и Римо-Католицизма съответно" -продължава тя, "защото второто сега е погълнато и неразделно слято с първото." Същата статия продължава с думите: "Какъв е произходът на този орден? Може да бъде описан с няколко думи. На 16-ти август 1534 г. бивш офицер и "Рицар на Девата" от Бискайските провинции (Испания), и собственик на великолепния замък "Каса Солар" (Casa Solar)- Игнатий Лойола става главно действащо лице в следната случка. В подземния параклис на църквата Монмартър, заобиколен от няколко свещеници и студенти по богословие, той приема техния обет да посветят целия си живот на разпространението на Римо-Католицизма чрез всички възможни средства, независимо добри или лоши, и по този начин му е било позволено да създаде нов орден. Лойола предлага на своите шестима главни сподвижници техния орден да бъде войнствен, с цел да се бори за интересите на Светия престол на Римо-Католицизма. Две средства са били потвърдени за постигане на тази цел: образованието на младежта и прозелитство (апостолат). Това се е случило по време на управлението на папа Павел III, който е изразил пълна съпричастност с новия замисъл. Оттук през 1540 г. бива публикувана известната папска була- "Regimini militantis Ecclesiae" (Управлението на воюващата или войнстваща Църква), след което Орденът започва бързо да нараства като численост и власт." Днес "Обществото на Иисус" наброява около 20 000 членове в целия свят. Тъй като съществуват различни нива и степени на Ордена, средният йезуит без съмнение няма каквато и да е представа за истинското естество на сдружението, към което принадлежи, и е най-вероятно добра, искрена, и напълно безобидна и скромна личност... Николини, въпреки това, пише,че "Съществува таен клас, познат само на Генерала и малък брой верни йезуити, който, може би, повече от всичко друго е допринесъл за страховитата и загадъчна власт на Ордена." С течение на вековете цял куп доказателства са били натрупани сред всеки народ и дори в самата Католическа Църква от свещеници, които са се осмелили да проговорят и да разобличат злото, че публичното лице на йезуитите е в действителност само това- фасада за пред обществото. В една част от йезуитската "Крайна Клетва при встъпване в длъжност" ,от Висшестоящия се изисква да каже следните думи на кандидата за посвещение: "Сине мой, досега ти си бил научен да действаш двулично: сред римо-католици да бъдеш римо-католик, и да бъдеш шпионин дори сред своите братя; да не вярваш на нито един човек, да не се доверяваш на никого. Сред реформаторите да бъдеш реформатор; сред хугенотите да бъдеш хугенот; сред калвинистите да бъдеш калвинист; сред другите протестанти, в общи линии, да бъдеш протестант; и спечелвайки тяхното доверие, да се стремиш дори да проповядваш от техните амвони, и да осъждаш с всичката страстност в характера си нашата Свята Религия и Папата ; и дори да слезеш толкова ниско, че да станеш евреин сред евреите, така че да бъдеш способен да събереш цялата информация в полза на своя Орден, като верен воин на Папата. Ти си бил научен да засаждаш коварно семената на ревността и омразата между общности, провинции, държави, които са били в мир, и да ги подтикваш към кръвопролитни дела, замесвайки ги във война помежду им, и да създаваш революции и граждански войни в страни, които са били независими и благоденстващи, култивиращи изкуствата и науките, и наслаждаващи се на благата на мира; да вземаш страна с воюващите и да действаш подмолно с твоя брат йезуит, който би могъл да участва на другата страна, но открито противопоставяйки се на това, с което ти би бил свързан, само за това Църквата да може да се окаже печеливша в края на краищата; в условията, определени от мирните договори и затова, че целта оправдава средствата. Ти си бил научен на дълга си като шпионин да събираш всички статистически данни, факти и сведения в твоята власт, от всеки възможен източник; да предразположиш и спечелиш доверието на семейния кръг на протестантите и еретиците от всяка прослойка и естество, както и на търговеца, банкера, адвоката, сред училищата и университетите, в парламенти и законодателни органи, както и съдебните системи и държавните общини, и да бъдеш всичко за всеки, в името на Папата, чиито служители сме ние до смърт. Ти си получил всички твои наставления досега като новак, неофит и си служил като съзаклинател, изповедник и свещеник, но все още не си бил набавен с всичко, което е необходимо да командваш в Армията на Лойола в служба на Папата. Ти трябва да служиш в точното време като инструмент и палач, според указанията на твоите висшестоящи; защото никой не може да командва тук, ако не е осветил своите усилия с кръвта на еретика; защото "без проливането на кръв, никой не може да получи спасение"."... Алберто Ривера, който е избягал от Йезуитския Орден през 1967 г., потвърждава, че текстът на тази определена клетва е сходен с посочения по-горе. Клетвата също така е цитирана от Чарлз Дидие в неговата книга "Подземен Рим", издадена през 1843 г., като също така е била записана през февруари 1913 г. в Журналите на 62-ия Конгрес, 3-та сесия, на Конгресния Протокол на САЩ, от които е била по-късно отхвърлена, за да не бъде видяна никога отново. Има едно проницателно и силно писмо, публикувано от Теософската Университетска Преса в книгата "Писмата на Е.П. Блаватска до А.П. Синет", в което йезуитите непоколебимо са наречени "врагове на човешката раса". Алис Лейтън Клийтър- една от доверените приятелки и ученички на Е.П.Б. от последните й дни в Лондон и една от специално избраните 12 членове на нейната "Вътрешна Група" от езотерични студенти, е смятала, че това определено писмо (No. CVI) е било в действителност продиктувано на Е.П.Б. от Учителя К.Х. Писмото е неподписано и стилът, тонът, и начинът на изразяване носят много от отличителните белези на писмата на К.Х., които по-късно станаха добре известни, по този начин придавайки достоверност на тази теория. Ние цитираме тук някои от най-любопитните и важни части от това писмо, което разглежда единствено предмета за йезуитите: "Техните нечисти заговори имат много по-широк обхват и включват безупречност на детайлите и внимание, за които светът, общо взето, няма никаква представа. Всичко се върши от тях ,за да доведат множеството от човешкия род отново до състояние на пасивно невежество, което те много добре знаят, е единственото, което може да ги улесни в постигането на тяхната цел за Всемирен Деспотизъм." "В отминалите времена поне, нито една страна не е устоявала на посегателствата и коварните замисли на Папството по-добре и по-успешно от Англия. Следователно няма друга държава, която йезуитите биха искали толкова много да разчленят и унищожат." "Те открито са признали, че на всяка цена ще сложат край, спирачка на колелата на английската политическа машина, чрез приобщаване към тях на някои от нейните главни мъже. На целия свят е известно, че те са си осигурили няколко от най-големите богаташи, благородниците и др." "Тези подробности са предоставени така, че не само окултистите, но също нациите, общностите и личностите да могат да бъдат наясно и предупредени срещу тези, които без никакво колебание наричаме врагове на човешката раса. Общоизвестно е ,че Колежът на йезуитите се намира в Рим. Не дотам добре известно e, че на практика, от доста години насам, тяхната Главна Квартира е в Лондон и е била там, дори преди да бъдат прогонени от републиканска Франция. Тогава те се стичат към Англия в по-голям брой и им е било позволено да пристигнат, англичаните са показали своето обичайно равнодушие." "Студентите по Окултизъм би трябвало да знаят, че макар йезуитите, с техните способи, да са смогнали да накарат света като цяло и англичаните в частност да мислят, че няма такова нещо като Магия и да се присмиват на Черната Магия, тези проницателни и хитри интриганти сами се събират в магнетични кръгове и образуват магнетични вериги, чрез съсредоточаването на тяхната колективна ВОЛЯ, когато имат някакъв особен обект, на който да повлияят или някаква определена и важна личност, на която да въздействат. Отново, те използват също така своите богатства извънредно щедро, за да бъдат улеснени във всяко едно начинание. Тяхното благосъстояние е огромно." "Времето ще настъпи, когато тяхното богатство ще бъде насилствено отнето от тях за бедните и самите те безмилостно предадени на унищожение сред общите проклятия на всички народи и хора. Съществува Възмездие, наречено КАРМА, въпреки че често позволява на злодеи да преживяват успешно в продължение на векове. Междувременно, който има уши, "нека чува"." Въпреки, че това писмо е написано преди повече от 120 години, основните обстоятелства, свързани с въпроса няма да са се променили оттогава. Ако се доверим въобще на Е.П. Блаватска и на Учителите, които са я подготвили, обучили и изпратили на Запад, на нейната теософска мисия, тогава ще постъпим добре, ако помислим два пъти, преди да отхвърлим с насмешка или забравим за възгледи като този, че йезуитите са "врагове на човешката раса". Няма да бъде излишно тук да споменем, че по времето, когато Е.П. Блаватска е била заета с писането на "Тайната Доктрина", член на Римо-Католическата Църква е бил изпратен да й предложи 25 000 франка (огромна сума пари в онези дни!), ако се съгласи да не казва каквото и да било относно Християнството и Църквата в книгата. Естествено тя яростно отхвърля предложението или, ако трябва да сме по-точни, подкупа. Нейната добра приятелка графиня Вахтмайстър (Wachtmeister), която е била с нея по това време, е писала относно това и добавя, че "Те се борят за живота, защото "Т.Д." притежава това, което ще нанесе смъртоносния им удар,..." По-късно в статията "Теософия или Йезуитство?" Е.П.Б. пита: "Но какво трябва да мислим за бъдещето на Обществото, ако то трябва да бъде контролирано с думи и дела от такава подла Организация? Какво трябва да очакваме от население, което знаейки за съществуването на гореспоменатите обвинения и това, че те не са пресилени, но се придържат към исторически факти, все още търпи, когато не се бои от тях, йезуитите, срещайки ги, докато всякога е готово да посочи с пръста на презрението теософите и окултистите? Теософията е преследвана с незаслужена клевета и присмех с подстрекателството на същите тези йезуити, и мнозина са тези, които трудно се осмеляват да изповядат вярата си във Философията на Архатството. Въпреки това, нито едно Теософско Общество не е заплашвало някога обществеността с морално разложение и пълното, и свободно упражняване на седемте смъртни гряха под маската на светостта и водачеството на Иисус. Нито пък са тайни техните правила, но отворени за всички, защото те живеят в обширната дневна светлина на истината и искреността. А какво да кажем за йезуитите в тази връзка?" "Обществото на Иисус" е "ненаситно чудовище, хранещо се от главния и костния мозък на човечеството, и развиващ нелечим рак върху всяко парченце здрава плът, до което се докосне", според Учителя К.Х. На едно място той пише тези доста сериозни и силни думи, противопоставяйки Учителите от Транс-Хималайското Братство и техните способи за подготовка на учениците с методите на йезуитските Учители: "Както вече споменах веднъж, те знаят, че това, което учат е лъжа; и ние знаем, че това, което ние съобщаваме е истина, единствената истина и нищо друго освен истината. Те работят за по-голяма сила и слава(!) на техния орден, ние- за силата и окончателната слава на индивидите, на отделните единици, на човечеството като цяло, и ние сме доволни, дори принудени- да оставим нашия Орден и неговите водачи изцяло в сянка. Те работят, трудят се изтощително и заблуждават, в името на земна власт в този живот; ние работим и се трудим изтощително и позволяваме нашите чели (духовни ученици) да попаднат във временно заблуждение, да им позволим означава никога да не бъдат заблудени оттам-насетне, и да видят цялото зло на фалша и неистиността не само в този, но и в много от техните следващи животи. Те- йезуитите принасят в жертва вътрешния принцип, Духовния ум на егото, за да захранят и развият по-добре физическия ум на личния, мимолетен човек, жертвайки цялото човечество, за да го принесат в холокост на тяхното Общество- ненаситно чудовище, хранещо се от главния и костния мозък на човечеството, и развиващ нелечим рак върху всяко парченце здрава плът, до което се докосне. Ние -укоряваните и погрешно разбрани-ние се стараем да доведем хората до това да жертват тяхната личност- мимолетен блясък- за благото на цялото човечество, следователно за собствените си безсмъртни Егота (Души), част от последното, както човечеството е една малка част от неделимото цяло, в което един ден ще се превърне. Те са обучени да заблуждават, ние -да извеждаме от заблуждение."... Източник: blavatskytheosophy.com/theosophy-the-jesuits-the-roman-catholic-church/ (със съкращения)
  2. Разгадаване на окултното с Марк Пасио (Mark Passio). Пасио е независим изследовател, радиоводещ на разговорно предаване, оратор и деец за свобода от град Филаделфия /щат Пенсилвания/. Той се е заел със задачата да сглоби големи количества изследвания в областта на окултизма, духовността, метафизиката, символиката и съзнателността. Вие може да намерите цялата тази информация на неговата страница www.whatonearthishappening.com , както и на www.freeyourmindconference.com /Едно интервю на Лий Ан Макаду за "Infowars.com":/ "-...Чувала съм те да казваш в няколко от твоите беседи, че ти си бил всъщност практикуващ в тъмния окултизъм. Очевидно от там идва част от твоята експертиза.Ти можеш да потвърдиш, че тези окултни символи са действащи, че те имат сила, но какво означава това, дотолкова доколкото ти си се занимавал с това, нещо като сатанизъм, луциферианство, някакъв друг вид тъмен окултизъм, за който аз действително не зная нищо и разбира се какво те е принудило да търсиш това познание, и кое беше това, което ти помогна да осъзнаеш, че това не е било нещо, за което си искал да изразходваш своите сили? - Разбира се. Това е наистина чудесен въпрос. В моите младежки години аз възприех без да подлагам на особено съмнение доста от религиозните догми и индоктринация (втълпяване), които бял получил от членове на семейството и от преподавателите в училище. Аз произхождам от доста образцово римо-католическо италианско окръжение в Южна Филаделфия и моето семейство беше от този род хора, които никога истински не оспорваха религиозните системи, със сигурност никога не бяха подлагали на съмнение властите и всичко подобно, и по това време, когато бях възприел много от тези догматични вярвания и се бях примирил с тях, несъмнено ми липсваше немалко знание относно това какво представлява религиозната индоктринация, защо тя се прилага. Аз, разбира се, не знаех нищо за Астротеология по това време и много от това познание би могло вероятно да постави това втълпяване в някаква перспектива, но тъй като ми липсваше [това знание], моето разочарование от съвременната организирана религия се преобърна в краен гняв, и в гнева си аз предприех действия чрез опита си да търся противовес на религията, противовес на системата, в която бях роден. И аз го открих под формата на тъмното скрито знание, на тъмния окултизъм и в частност сатанизма, който бе видът тъмен окултизъм, към който бях силно привлечен. И аз възприех много от сатанинските вярвания и идеологии, особено чрез съчинения и музика. Част от моя труд беше, в края на краищата, призната от Антон ЛаВей, който беше първосвещеник в организацията, позната като "църквата на Сатаната" по това време. Той почина впоследствие, но ме беше помолил да взема участие в "църквата на Сатаната" и да стана свещеник в нейното паство. Аз приех тази покана, станах пастор в "църквата на Сатаната" и работата, която трябваше да върша, в основни линии, в по-голямата част от времето, беше да разяснявам идеологията на сатанизма на хората и да се опитвам да привлека повече хора към чиновете на тази идеология. Докато моята въвлеченост в сатанизма въобще (не само в организацията "църквата на Сатаната") растеше, на мен ми стана ясно, че това не беше просто една изолирана група от личности, които работеха с окултно или скрито познание, с цел да увеличат по същество своята собствена сила, но че имаше групи - взаимосвързани групи, които действаха заедно, и те идваха от разнообразен кръг хора от всички сфери на живота. Във всички обществени институции, които можете да си представите имаше сатанисти, поставени на длъжности, с висша власт и влияние вътре в тези институции- включително политиката, банковото дело, правото, въоръжените сили, правораздаването, забавленията, технологиите, здравеопазването, образованието и всяка друга област на нашия живот. И те не бяха отделни личности, които просто се опитваха да разширят собствената си власт и влияния, те работеха заедно като сплотена единица върху една обща цел, и тази обща цел бе да увеличат своята собствена колективна власт, за сметка на правата и свободите на всички останали. Когато ми стана ясно, че това към което тази сатанинска, йерархична мрежа, съществуваща в света се стреми всъщност е робство, моята осъзнатост не ми позволи да продължа нататък с въвлечеността си в тези групи и аз започнах да се отдръпвам от моята обвързаност. Хората често казваха: "Не бяха ли те извънредно ядосани заради това и не се ли опитаха да те задържат в групата?" Те първоначално се опитваха да ме изкушат с по-високи нива на участие в други мрежи и мозъчни тръстове, които достигат доста по-високо в политиката, и определено в операции, свързани с евгениката. Но когато осъзнах какво представлява всеобхватната програма на цялата сатанинска, йерархична мрежа, съществуваща в света, аз се отказах от участие в тези групи. Хората ме запитваха: "Не се ли опитаха да те придърпат обратно, не те ли заплашваха?" Те бяха напълно незаинтересовани от моето напускане. Те просто казаха: "няма нищо, което можеш да направиш, за да промениш нещо, ние държим човешките умове и ние държим обществото точно там, където го искаме, отиди и си свърши мръсната работа, кажи на хората това, което знаеш, и ще си "удряш главата в бетонна стена" до края на естествения си живот. Така че направи всичко лошо на което си способен, защото няма нищо, което би могъл да сториш, което да ни навреди." Това беше тяхното отношение, когато напуснах. -Наистина, това е подобно на "удряне на главата в стена" и съществуват такива крайни сили, държащи хората под хипноза, точно говорихме за Антон ЛаВей и "църквата на Сатаната", за връзките с NSA (Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), ако желаете да поговорим за наблюдението и контрола. Имам предвид, че те са високите ешалони на властта и тук имаше тайна програма с NSA, която не беше разкрита до съвсем наскоро, очевидно тя е продължавала доста дълго време. -Аз считам групите, в които бях замесен за доста ниско ниво, определено не такива от високо ниво, дотолкова, доколкото можем да си представим. Смятам, че ЛаВей беше един вид марионетка в ръцете на тези сатанински мрежи и групи от високите нива, и със сигурност работеше с правителствени институции по времето, когато беше жив. Повечето хора не разбират каква е идеологията на сатанизма, те си мислят, че става въпрос за почитане на дявола. Няма нищо общо с прекланянето пред християнската представа за дявола. Сатанизмът, в общи линии има 4 главни догми или всеобхватни принципа на вярата и те са: * Самосъхранението е най-висшата цел и ти трябва да правиш всичко което можеш, за да увеличиш своята лична власт и влияние в света, без значение кого трябва да прегазиш, настъпиш или нараниш, за да получиш това, което искаш. Това наистина е най-главната догма и ако погледнете обществото, по-голямата част от него е затънала в тoзи манталитет на "прерязване на гърлото" и на "самоизяждане". * Моралният релативизъм (относителност) е вторият главен принцип, който е схващането, че не съществува подобно нещо като обективни образци за правилно и грешно поведение, че ние като човешки същества можем да решим какво е правилно или погрешно, въз основа на нашите прищявки и на нашите действия съответно, и ако погледнете по-голямата част от обществото, аз бих казал, че повече хора са морални релативисти, отколкото морални обективисти (които смятат, че съществуват обективни образци на правилно и грешно поведение).Това е също доста широко разпространено в обществото. * Третият главен принцип е социалният дарвинизъм- идеята, че най-безпощадните в обществото притежават някакъв вид предварително предопределено право да властват над всички останали в обществото, защото тяхната генетичност ги е довела дотук и ги е направила годни за управленчество, и знаете ли, много хора всъщност биха разсъждавали по този начин- че това е добре, че това е просто естественият ред на нещата, и това също е немалко разпространено в нашето общество. * И накрая, четвъртият основен стожер на сатанизма- това е евгениката- схващането, че на онези, които са социално годни да управляват, които са най-годните в обществото и са се издигнали до върха и дават заповедите, се отдава да решават кой ще разпространява гените и кой не, или казано с други думи, кой ще живее и кой трябва да умре. -Това е невероятно, защото очевидно има толкова много неща, които ние се опитваме да разобличим тук в "Infowars" и ние говорихме немалко за това самосъхранение. Дори когато видите тези членове на тайни общества и си мислите как тези хора понякога буквално се измъкват с убийство и ужасни неща, които са прикрити: педо-садизъм и подобни неща, и човек просто се чуди как тези хора в правораздаването, в политиката, как тези престъпления биват покривани. Но това е този вид система за самосъхранение на тайните общества, която притежават, за да се защитават взаимно и да защитят тази всеобхватна, надзираваща "ръка", която направлява всичко. Какво да кажем за тези окултни символи, които те използват и тъй да се каже проникват нашето общество? Какво е това, което знаете и как те биват използвани? -Мисля, че добро предисловие към това би било да обясним какво означава "окултно", защото много хора чуват тази дума и не разбират какво наистина означава тя. Те имат погрешно схващане за това какво общо взето означава окултно. Думата окултно произлиза от латински език, идва от латинското прилагателно "occultus /окултус/", което означава "скрит от погледа" и глаголът "occultare /окултаре/" означаващ скривам, прикривам, пазя в тайна, така че и двете латински думи поред произлизат от латинското "oculus /окулус/". "Oculus" означава око, така че всичко се свежда до това, което може да се види и това, което е трудно да бъде видяно- което е скрито от погледа, което е забулено за нашето зрение, което е трудно видимо, защото в много случаи действа в невидимото или духовно царство. Това означава "окултно". Окултизмът е знание, което е било скрито по определени причини (може да разгледаме какви са тези причини), но това е знание, което е било прикрито и се пази само от малък брой хора. Когато скриваш и държиш много важно познание изцяло за себе си, и се опитваш да го пазиш недостъпно за всички останали, това което правиш в този случай е, че ти създаваш разграничаване на властта, чрез разграничаването на познанието, което си създал. Ние всички сме чували израза "знанието е сила". Аз бих го променил в малка степен и бих казал: "Знание, което е приложено, може да бъде превърнато в истинска световна власт." И това е, което тези тъмни окултисти правят, те използват своето познание със сигурност не за да повдигнат човечеството, те го използват, за да създадат разграничаване на властта в света, така че те да останат укрепени във властта и да могат да се възползват от всички останали, които са затънали в невежество. Окултното е просто тайно познание, което е скривано от много малък кръг хора, които експлоатират това знание, за сметка на всички невежи хора, на невежите маси, които нямат идея какво е това знание и как действа. Следващият въпрос, който обикновено задават хората е какво е познанието на окултизма, за какъв вид знание ние говорим тук, ние говорихме за окултизма като цяло. Окултизмът е дял от науката, който не е известен обикновено на широката общественост, скрито познание относно две всеобхватни области на изучаване на човешката дейност: Това е човешката психика, умът и това как умът работи- всички негови вътрешни дейности и операции, как действа всъщност психиката, какво представляват човешките подбуди и как действат те. Аз бих нарекъл това вътрешният свят на индивида и в окултизма това често се нарича "по-малка Аркана" или дялът на познанието, който представлява светът на микрокосмоса, с други думи казано, животът на личността, психиката. Следва вторият дял на познанието, което е относно по-големите духовни закони, с които, в края на краищата, цялата Вселена е обвързана и съобразно с които работи. Това се счита за главна или "по–голяма Аркана" на познанието или светът на макрокосмоса ,или това е знание за духовните закони на Вселената и също така физическите науки. Защото много от дейностите на физическите науки също са окултни, или скрити от нас, така че обществото да не се развива и напредва, по начин по който хората, които понастоящем държат властта, не искат това да става. (...) Вземайки това предвид, тези два дяла съставляват всичко, което човечеството се нуждае да разбере, за да се освободи. Това е причината да бъде скрито, да бъде окултно, защото хората, които понастоящем заробват човечеството и, които в днешни дни направляват нашето общество, не искат равния шанс, който се дава на всички чрез това знание да бъде разбран от хората, защото ако хората масово научат за това, те ще бъдат в състояние да вземат властта в свои ръце и да се освободят от това, което е било направено с тях, от това да бъдат държани в условия на човешко робство, в каквото се намират сега. Окултното знание не е нито добро, нито лошо, не е нещо, което по своята същност е отрицателно или положително. Съзнанието на притежателя на това знание в края на краищата би определило дали това знание се прилага в действителност за добро или за зло. С други думи казано, или за повдигане на човечеството, чрез разпространението и разпределянето на това знание сред населението (следователно да просветлява хората и да ги прави способни да бъдат осведомени и да правят своите добри избори и добри решения, в хармония с духовните закони на Природата, с природния Закон), или това окултно знание да бъде използвано за зло, за зли намерения, за контрол и управляване на хората, на които то понастоящем им липсва или не са запознати с него. И това е различието, което аз бих описал между светлия окултизъм или това, което аз съм избрал да нарека "деокултизъм"(което е това, което смятам за себе си, че съм- деокултист- някой, който се опитва да извади навън, "на дневна светлина" това скрито познание, така че всички да го видят и разберат) и тъмния окултизъм от друга страна. Тъмните окултисти искат умишлено да крият и да запазят това познание прикритo, с цел да създадат и да поддържат това разграничаване на властта, което те имат в днешно време. -Именно, защото дотогава, докато те поддържат една фалшива действителност, хората са като "в мъгла" и никой не би могъл да промени тази действителност, защото те не притежават разбирането за това какво всъщност е реалност. Те просто се намират в транс, с всичкия този символизъм, с който биват бомбардирани отвсякъде. Очевидно зрителите на "Infowars" знаят относно "всевиждащото око", пентаграмът и всичко подобно, но този символизъм е рекламиране, просто основна реклама. Кажете ми малко за това! -Разбира се. Наистина достига доста надълбоко и мисля, че този пример, който бих искал да дам наистина ще илюстрира какво действително е окултизмът, как е прилаган в обществото и как действа върху психиката на хоратa, които нямат никаква представа за символите, които са използвани срещу тях и нямат никаква представа за дълбокото, вътрешно познание на психиката, което е използвано срещу тях от хора, които го разбират в голяма дълбочина. За да разберем този пример, ние просто трябва да се потопим в света на архетипите, които са по същество първични видове символи. За архетип се счита изначален образец, от който други образци или други по-развити видове символи са възникнали. Това е някакъв вид модел или изначална форма, или първообраз. Има някои основни символични архетипи. Разбира се имаме кръга, който представлява безкрайността и вечността, съвършенството и божественото. Кръговете всякога са били до известна степен считани за форма, която представя божественото...това е символ, който просто представлява съвършенство. Обратно, противоположно на това е квадратът, който е друг архетип и означава стабилност, също така твърдост и несъвършенство и представя неща, които са само обвързани със земята, които са силно земни и човешки, за разлика от божественото, което кръгът представя. След това имаме друг архетип- триъгълникът, ние също го срещаме често в символизма, защото представя равновесие, представя съюз и сближаване, често на противоположни крайности, означава интелект и в много случаи знание. Друг архетип е звездата, която представлява Дух или право на върховна власт и както знаете ,разбира се, това се използва немалко в политиката. Има много други архетипи, които можем да разгледаме, но по същество архетипите отекват силно в човешкото подсъзнание, това е основното, което трябва да имаме предвид. Архетипите са един вид вградени, едва ли не, в самата тъкан на нашето битие, това което някой би могъл да нарече потомствено ДНК, тъй като тези форми и символи са били около нас, откакто човечеството е на тази планета. Изопаченото използване на символизма и архетипите продължава непрестанно в нашето общество, и отново, тъй като хората са неосведомени относно това как много от този символизъм действа, за тези тъмни окултисти да използват това знание по този начин е като...детска игра (англ.-"piece of cake"). И така, искам да дам кратък пример. "Бети Крокър" (Betty Crocker) през 50-те години изобретиха микс (готова смес) за кексове и те не знаехa как това щеше да се приеме от американските домакини. Направиха доста проучвания и подoбрения върху този продукт, и го бяха разпространили по супермаркетите, изхарчиха купища пари за всичко това, и тогава миксът за кексове не се хареса никак на хората, не се продаваше въобще, и за това имаше скрита причина, но "Бети Крокър" не разбираха тази причина по това време. Ще дам само малко предистория. За този микс за кексове, всичко което се изискваше беше да добавите малко вода към доставения прах, след това го запичате и накрая получавате готов кекс. В онези времена това се считаше за нещо доста удивително и за съжаление домакините и семействата като цяло не го приеха, те направиха един вид официално изявление, чрез липсата на покупки от тяхна страна, че това не беше нещо от което бяха заинтригувани. И "Бети Крокър" вместо да кажат: "Ние получихме един вид мандат от мнозинството от хората, те не се интересуват от това", те решиха, че ще накарат хората да искат микса за кексове. Само помислете върху това за момент. "Ние няма да кажем: Опитахме нашия продукт и не се получи, хората няма да го купуват, и хората ни произнесоха обвинението, че не се интересуват от него, и това е тяхната свободна воля и решение. Не, не, не, това не е достатъчно добре за нас като корпорация, ние ще направим проучване не само върху това защо хората не го искат, но и какво ние ще трябва да направим като компания, за да ги накараме да желаят самия продукт. Ние няма да се върнем обратно към чертожната дъска, няма да изоставим идеята, ние ще го запазим на щандовете и в крайна сметка ще кажем какво ще трябва да направим, за да го изменим леко, така че да накараме хората да го желаят." И така те наеха фирмата за рекламна кампания "Медисън Авеню", която поначало се състоеше от голям брой психолози, и те помолиха екипа на този психологичен мозъчен тръст да открият, чрез психоанализа, скритата психологическа причина защо домакините не искаха микса за кексове. Заключението, до което беше достигнало това проучване на мозъчния тръст беше, че докато средните домакини по това време, през 50-те години, оценяваха удобствата на микса за кексове, те чувстваха един много особен вид емоция, чрез спестяването донякъде на време и усилие, като се има предвид, че те първоначално са приготвяли кекс за своите семейства от нулата и са влагали много от своята енергия, усилие и любов в него. Емоцията, която тези домакини чувстваха беше всъщност вина. Това беше резултатът от психоанализата, проведена от мозъчния тръст към тази фирма за рекламна кампания "Медисън Авеню". Това, което те трябваше да направят, е по някакъв начин да уталожат тази психологическа вина в тези домакини. Начинът, по който те постигнаха това, доста любопитно, беше просто да добавят няколко думи към упътването върху кутията. Само помислете върху това за секунда. Колко мощни биха били няколко думи на кутията, за да променят изцяло мисловната нагласа на цяла група от хора в обществото, но точно това се случи, и този микс за кексове се продаде в края на краищата. Трите думи, които трябваше да добавят върху кутията. Фирмата за рекламна кампания, съставена от тези психолози заръча на "Бети Крокър": "Просто запазете микса за кексове такъв какъвто е и добавете върху упътването "Прибавете едно яйце" Това бяха трите думи, които трябваше да бъдат добавени върху кутията. Когато домакините прочетоха това ново упътване при опита си да разберат как тази смес се приготвя преди да я купят, това промени тяхното мнение. Повечето хора биха казали: "Какъв смисъл има това и как то действа? " И точно тук се крие същината на окултизма, на познанието на окултното, това е, което тези психолози приложиха. Това е, което трябва да разберем за окултното, че то е дълбока, древна и наследена психология, която е прилагана срещу хора, които нямат никаква представа как тя действа. Яйцето е символичен архетип на женската енергия.Това е творческата същност на жената, която се съчетава с мъжкото семе, за да сътвори живот. То е символ на женската плодовитост. Това е, което те влагаха в съзнанието на домакините: "Ние сме ви дали готовия микс за кексове, който е много лесен за приготвяне, и след като сте получили това, вие добавяте едно яйце в микса." Символично, виртуално, косвено вие отдавате от своята творческа, женска същност на проекта и в това си действие тези домакини уталожват тази вина, която преди това са чувствали, като не са отдавали достатъчно от "себе си" в това начинание- да направят кекс за своето семейство. Добавяйки яйцето, това психологически успокоява вината подсъзнателно, без тези жени някога да са разбирали какво е било направено с тях по задкулисен, психологически път. И това е което, дами и господа, действително представлява окултното. Миксът за кексове се продаваше като "топъл хляб", след като те единствено промениха упътването на кутията, за да добавят символичен изначален образец, с който да успокоят тази психологическа вина на подсъзнателно ниво. Ако това не е достатъчно силен пример, не знам какво друго е. Това е, което хората трябва да започнат да разбират- какво е окултно знание, какво може да направи и как може да се приложи по изкривен начин в обществото, за да действа като вид оръжие насочено срещу хората, които не разбират как то действа. Бих предположил, че това е нещо много повече от изкусна реклама, от умни маркетингови техники, аз бих предположил, че това е пълно нарушаване на процесите на вземане на решения, породени от свободната воля на другите, защото ти използваш знание, което на тях им липсва, за да насочиш ума им в определена насока, без те дори да разберат как си сторил това. -Безусловно! И това беше преди десетилетия, да не говорим колко погрешно използвано е това в рекламирането днес. Виждаме го в рекламите на "Мак Доналдс", "Бъргър Кинг", бързото хранене: "Знаем, че е вредно за вас, но вие просто трябва да отидете да се наредите пред ресторанта още сега!" Роб Дю всъщност направи репортаж за Генно-модифицираните храни, имаше много активисти, които надигаха глас за това да бъдат поставяни етикети на ГМО, и те ги заведоха на вид среща на неправителствена изследователска организация, и когато излязоха от тази среща, те вече бяха настроени в защита на ГМО. Така че е просто удивително как лесно ние можем да бъдем програмирани. Знам явно, че разполагаш с тонове повече сведения, които хората могат да намерят на твоята страница whatonearthishappening.com , но само в последните няколко минути, имаш ли някакъв съвет как да избегнем всичко това или всичко е въпрос на самообразоване относно реалността, така че да избегнем преди всичко промиването на мозъци? -Аз бих казал, че както при всички други аспекти на решаване на проблемите, в търсене на разрешение на това, пред което сме изправени в днешния свят, което определено се свежда до умствен контрол и окултно управляване на човешката психика, чрез познание, което е било изкривено и с което се злоупотребява, първата стъпка е да признаем, че проблемът съществува и да започнем да разбираме не само, че той съществува, но какви са причинните фактори за този проблем. Аз бил предположил ,че дълбокото невежество е един от най-големите причинни фактори за проблема, пред който сме изправени като вид. Ние можем да говорим много за признаците и за всичките различни аспекти на обществото, които са увредени докато "посинеем", но наистина те са симптоми и последици на скритите причини. Ние трябва да спрем да се опитваме да лекуваме симптомите и трябва да влезем в областта на съзнанието и на разбирането на тази досега затъмнена информация, на това затъмнено знание относно това как ние работим, което е било скрито. Това е едно от най-важните знания, които съществуват- себепознанието. И след това, другото знание, което е било прикрито, това е познанието за Вселената, в частност духовните закони на Вселената . Когато ние започнем да разбираме причинния фактор лъжи и невежество, ние правим диагноза на причинните фактори на проблема. И ако само погледнем думата диагноза, това е първата стъпка при лекуването, трябва да дадем диагноза за това какво не е наред. "Диа-" на гръцки е представка, която означава през или по пътя на, следвана от "гносис", което от гръцки означава знание, така че ние ще достигнем до разрешението по пътя на знанието, чрез знанието относно причинните фактори на проблема. Тогава можем да проумеем как това проявено състояние, до което сме стигнали, наречено настоящо човешко състояние, за което много хора биха казали: "Не искаме да присъстваме и искаме да се измъкнем от това състояние на робство и контрол", ние не можем да направим това освен ако имаме точна диагноза чрез знание за причинните фактори, които предизвикват това проявено състояние. Накратко, отговорът на това е, че познанието, което трябва да разберем са тези духовни закони на Вселената или това ,което аз определям просто като Природен закон. Моята работна дефиниция за това e: всеобщи, несътворени от човека и неизменими условия, които управляват последствията на човешките поведенчески избори, те са всеобщи, това означава, че тези закони съществуват навсякъде в сътвореното. Няма място, където би могъл да избягаш от тях, те са в сила и ти си обвързан с тях. Те не са създадени от човека. Те не са били въведени в действие от нито едно същество от триизмерния свят във Вселената. Те са въведени в действие от съзидателната сила във Вселената, наречете я Бог, наречете я скритият Интелект зад всичко, няма значение как я наричате, това е съзидателната енергия, която е наченала всичко и е привела в действие законите на това царство, което ние наричаме физическа Вселена. Тези закони са обвързващи и неизменни, което означава, че те са в сила независимо дали ги разбираме или харесваме това, че те са в сила или не, и ние не можем да променим нищо от това, че тези закони са действащи, точно както ние не можем да променим закона за земното притегляне или закона за електромагнетизма. Те са в сила във Вселената и те са винаги действащи, ние сме обвързани с тях, ние можем само да разберем техните действия и след това да изберем дали да приведем нашето поведение в съответствие с тях или не. И това, което тези духовни закони в основата си правят е да управляват последствията на нашите поведенчески решения. Когато правим избор, който е в съответствие с тези духовни закони, следователно това поведение е вярно според този природен или духовен закон, тогава ние получаваме една определена поредица от резултати. Когато постъпваме в противоречие с тези закони и като следствие постъпваме неморално и не следваме поведение, което е правилно, ние получаваме съвършенно различна поредица от следствия. Много е просто, аз наричам това законът, който определя дали нашето общество е свободно или не, законът на свободата. Свободата и моралността са в правопропорционална зависимост. Когато моралът нараства в което и да е общество, тогава свободата в това общество също ще нарасне. Ако нравствеността в кое да е общество е в упадък или върви към залязване, тогава свободата в това общество също ще е в упадък и това общество ще се приближава все повече към тиранията и поробването. Истинска свобода никога не може да съществува в общество, което възприема понятието или идеологията на моралната относителност. Това е основният проблем, който тласка нашето общество към тирания и към робство. Отново, морален релативизъм е схващането, че няма присъща и обективна разлика между грешно и правилно поведение, така че човечеството може да бъде съдник за това, ние можем да решим кое е правилно или грешно или да решим за себе си въз основа на нашите прищявки, харесвания, предпочитания какво е правилно и грешно за нас, но те не са обективни образци на поведение, които са залегнали в духовен закон. Така че истинското решение е да разберем Природния закон, всеобщия духовен закон, който управлява последствията на нашите поведенчески избори- дали избираме моралност или неморалност. Единственият начин, по който бихме могли да се измъкнем от тази бъркотия, в която ние сами сме се забъркали е да станем истински нравствени същества и да повишим моралността сред цялото наше общество. Тогава ще постигнем напредък към истинската Свобода..." /Източник: Youtube https://www.youtube.com/watch?v=KKBpBrsXMuk ПРОДЪЛЖАВА:... към Втора част : http://stoyan80.blog.bg/history/2017/09/02/bivsh-amerikanski-satanist-razkriva-taini-za-elita-i-za-umst.1565004
  3. Stoyan_V

    Човешката Аура

    Цветни илюстрации, показващи няколко различни вида човешка аура (според английския ясновидец Чарлз У. Ледбитър, 1854-1934): Дълбока депресияНаучен тип човекОтдадена личностСкъперничествоВлюбен човекШок от ужасСилен гнявРаздразнителна личност(Из книгата "Човекът- видим и невидим" -Чарлз Ледбитър, 1902 г.)/ Източник: anandgholap.net / КИРЛИЯНОВА ФОТОГРАФИЯ/ по метода за Цветен Коронен Спектрален Анализ на проф. Игнат Игнатов/ : През 2010 г. проф. Игнатов (от Центъра по Медицинска Биофизика- НИЦМБ) успява да проведе един изключително прецизен експеримент. Фотографирани са цветни коронни (електрични) изображения на водни капки на различни видове вода. Фотографирането на коронния спектър е един от физичните методи, при които изображението е много по-качествено върху фотографски филм, в сравнение с цифрови (дигитални) методи или Полароид. Експериментът показва, че за различната вода се получава различнo електричнo изображение (проф. Игнатов, 2010). Коронна фотография на водни капки върху филм ©: 1 капка – чешмяна питейна вода; 2 капка – планинска вода, Тетевен, България; 3 капка – морска вода, Хамамет, Тунис; 4 капка – карстова и минерална вода, Златна панега, България; (проф. Игнатов©, инж. Яцевич ©, 2010) Проф. Игнат Игнатов се разграничава от прилагането на псевдонаучното изследване Аура камера. Самият проф. Марин Маринов посочва: „Поради това, че образът не е центриран се наблюдава нереално изображение”. Аурата е с много слаба биофотонна емисия и не се наблюдава при дневна светлина. Изследванията се извършват от хора без академично образование и няма положителна рецензия на учен.Прибор за коронен разряд (инж.Стоянов, проф. Игнатов) Коронна фотография- разряд в областта на контакт на палеца с фото емулсия (Валентина Томова- България) Коронна фотография -Бетина Мария Халер (Австрия) Коронна фотография -Таня Вил (Германия) Коронна фотография- Инж. Цоло Петков (България) Коронна фотография- Таня Методиева (България) Източник:http://www.medicalbiophysics.bg/ ЧОВЕШКАТА АУРА Муси Дачева Аура на сребърен кръст Аурата е енергийно поле, което обгръща човешкото тяло. Виждат я много сензитивните хора, а вероятно и някои животни. В последната си книга “Аурата” (изд 1945г.) един от най-известните пророци на нашето време – американецът Едгар Кейси казва: „От момента, до който се простира паметта ми назад във времето, аз винаги съм виждал цветове, свързани с хората. Не си спомням случай, когато съм се срещал с човешки същества, ретината ми да не е регистрирала синьото, зеленото или червеното, меко струящи от техните глави и рамене… Беше изминало дълго време, преди да осъзная, че другите хора не виждат тези цветове. Измина също така много време, преди да чуя думата „аура” и да се науча да я прилагам към този феномен, който за мен беше нещо съвсем обичайно.Аз никога не мисля за хората по друг начин освен за тяхната връзка с аурата им. Аз наблюдавам промените при моите приятели и близки с течение на времето – при болести, униние, любов, удовлетворение – всичко това се отразява на аурата, а за мен тя е индикатор на душата. Тя ми показва в какви посоки духат ветровете на съдбата.” Аура имат всички живи същества, растенията и някои твърди структури като минералите и изделията от метал. Човешката аура е триизмерна, има формата на яйце и се простира от 2 см. до 3,5 метра извън тялото. Аурата на високоеволюиралите души, на въплътените представители на висшата Духовна йерархия, е много по-голяма и може да се простре на километри извън физическите тела, които обитават. Ореолът, който се рисува около изображенията на светците в иконографията, всъщност представлява рисунка на аура. Присъствие на аура около човека, животните, растенията, минералите, дори металите, е регистрирано от учените още в края на 19 век, а в средата на 20-ти век се създават и първите апарати за нейното заснемане. Известни през четиридесетте години на 20-ти век стават фотографиите на съпрузите Кирлиан, които заснемат излъчваната електромагнитна енергия от човешките ръце и от растения. Аурата на човека е многопластова. Най-отчетливо обаче се различават два слоя. Първият е близо до тялото и следва неговия контур. В различни източници може да се срещне като чи, прана или етерно тяло. Най-лесно се вижда излъчването около пръстите на ръцете, дланите, стъпалата, около главата и раменете. Ширината варира от 1-2 см. около по-голяма част от тялото и стига до 7-10 см. около ръцете. Цветът на този слой на аурата може да бъде от сивкав до меко бледо синьо като започва непосредствено до тялото с тънка ивица в черно. Кирлиянова фотография на върховете на пръстите Поради фината енергия, от която е съставена аурата в нейната цялост, може да бъде видяна от много малък брой надарени с духовно зрение хора. Но пък може да бъде заснета с подходяща апаратура. От времето на кирлияновите фотографии досега, вече близо 70 години, са създадени устройства, с които се заснема аурата и промените, които настъпват в нея при различни психични и емоционално състояния, от влиянието на околната среда и начина на живот, и при провеждане на различен вид лечения. Аурата отразява физическото и психическо здраве на човека. Пробивите в нея, промяната на обема, цвета, интензитета показват начало на деструктивни процеси в съответните зони, органи и системи. Има цял клон на алтернативната медицина, който се основава на състоянието и промените в ауричното поле. Аурата е нашето невидимо Аз Нашата човешка аура е уникална така както са уникални нашите пръстови отпечатъци, ирис и ДНК. Всеки човек притежава аура с индивидуална честота, на базата на която изпада в резонанс или в дисонанс с другите хора. Хората със сходни параметри на аурата се привличат. При междуличностовото общуване се извършва непрекъснат енергиен обмен между аурите. Този процес не винаги е равностоен, някои хора повече отдават енергия, а други са склонни повече да взимат енергия от другите. Човек може да обменя енергия с животните, с растенията, с минерали и с др. представители на одушевената и неодушевена проявена материя. Повечето от големите дървета притежават силни аурични полета и обменът с тях действа ободряващо на всеки докоснал се до дънерите им. Кристалите могат да акумулират енергия и да я отдават при ауричен обмен, което позволява лечение с тях. Също така общоизвестно е, че домашните животни могат да влияят положително върху здравето на стопаните си при смесване на аурите им. Животните са биологичен източник на инфрачервено излъчване, тъй като имат способността да генерират лазерни лъчи с малка мощност, които имат силен лечебен ефект. Човек насища с енергията на своята аура средата, в която живее като по този начин си създава необходимият му енергиен комфорт. Неговият енергиен модел оставя следа навсякъде, където е или където е бил и тази следа може да бъде уловена от сензитивен човек или психометрична техника. Няма двама души с еднакви аури. При продължително общуване или дълъг съвместен живот обаче хората споделят своите аури и изграждат общ енергиен групов модел или така наречената аура на двойката. Групова аура могат да изградят съпрузи, майка (баща) и дете, близки приятели. Колкото по-близък и продължителен е контактът, толкова по-силно и взаимнопроникващо е взаимодействието между ауричните полета. При раздяла изтеглянето на едната аура от общото енергийно поле на двойката оставя остро чувство на загуба и празнота. В “Древната тайна на цветето на живота” Друнвало Мелхиседек казва: “ Човекът е обгърнат от множество геометрични полета, които в това измерение имат елекромагнитна природа.” и “ … първо, през чакрите тече енергиен поток. Оттам той достига до всяка клетка по меридианите. Второ, близо до тялото е разположено пранично поле, създадено от енергийния поток в чакрите/меридианите. По-нататък имаме аура, породена от мислите и емоциите/чувствата, която се простира на около метър извън тялото и е заобиколена от енергийно поле с яйцевидна форма. Следват геометричните светлинни полета, които образуват основната част от човешкото светлинно тяло.” Източници на снимките: http://www.madra.dp.ua/galery/galery2.html http://www.kosmohealer.narod.ru/PHOTO.html http://www.madra.dp.ua/galery/galery17.html http://www.novosvit.com/paradigma/aura/aura_galereya.htm http://www.photoaura.ru/export_photogallery_simple.php?docId=3332&page=1 http://www.auraphoto.com/examples/ http://www.auraphoto.com.au/aura/main_menu.htm http://clients.net2000.com.au/~shankara/Aura Color.html 15 март 2009 година Препубликация е възможна при следните условия: 1.Статията е в пълен текст, без никакви промени 2. Автор: Муси Дачева 3. Източник: www.temura.net
  4. Учителя неслучайно казва на с. 245 от серията „Сила и живот“ в томчето беседи „Ето човека“ следното: „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания ... В трета серия на „Сила и живот“, озаглавена „Солта“, на с. 177 можем да прочетем: „Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина,“
  5. Здравейте, приятели! Извинявам се за безпокойството. Бих искал да запитам защо е било допуснато определени беседи от Учителя да бъдат публикувани в два различни варианта? Повод за моето питане е нещо, което забелязах съвсем наскоро в електронните книжарници. Посочвам един конкретен пример: беседата "Мир на този дом", от 5 март 1933 г. В страницата на братството (Petardanov.com) ясно е посочено, че лекцията има първи и втори вариант. В библиотеката "Triangle.bg" е поместена само втората версия. В 1-ия вариант, в един от абзаците четем : "Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която животните се избиват безразборно, е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. ..." Съответно, във 2-ия вариант, изречението "Всяка страна, в която животните се избиват безразборно, е осъдена на страдания." е пропуснато ...Забелязал съм ,че и други последователи на Учителя изразяват своето негодувание от това, че беседи са подложени на редакция (вероятно под претекст за някакви уж стилистични различия), като в някои случаи се забелязва промяна, "доукрасяване", или пропускане на цели важни изречения (като в горепосочения пример). ...
  6. ПЕТЪР ДЪНОВ ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО Числа Който разбира смисъла на числата от 1 до 10, той е разбрал смисъла на живота. Числата и геометрическите фигури представляват азбуката на Божествения свят. Човек е една математическа формула, той е направен от числа. Учителят Като количествени величини числата имат свое силово поле. Числата крият велики тайни. Те, заедно с музиката, са езикът на природата. Те са в основата на мирозданието. Макар и да изглеждат отвлечени величини, подобно на буквите, те притежават специфични вибрации, когато се изразяват геометрично. Като че ли по този начин те се материализират. Вече споменахме, че махалото реагира диференцирано на четните и нечетните числа. Някои автори отричат арабския произход на възприетата система от числа и вероятно имат право. Но какъвто и да е този произход, истината е, че тази организация на числата е абсолютна. Графичното изражение на числата от едно до девет крие интересни изненади: 1, 2,3,4, 5,6, 7, 8,9 - изразени схематично, всяко число има толкова ъгли, колкото е стойността му. Известни са многобройни случаи на причудливи закономерности при последователни аритметични действия и куриозни числа, които проявяват странни свойства. За пример ще посочим един от т.нар. магични квадрати. Той е изобразен на графичното произведение "Меланхолия" от Албрехт Дюрер. Квадратът съдържа числата от 1 до 16, разположени в 16 квадра­тчета, подредени в четири реда. За този квадрат се знае, че сборът от числата на всеки хоризонтален, вертикален или диагонален ред е винаги 34 ! А 3 + 4 = 7. Според Учителя числото 7 представлява диаметъра на вселената. 1 + б също е 7 (от 16). Проучвайки свойствата на споменатия квадрат ние се натъкнахме още на изненадващо много закономерности. Ето част от тях: 1. Ако свържем центровете на квадратчетата в хронологичен ред по четири в група (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11,12,13, 14, 15, 16), получава се строго симетрична геометрична схема с два центъра (виж гл. "Двата принципа"). 2. Сборът на числата от пет вътрешни квадратчета, съставени (всяко поотделно) от 4 първични квадратчета е пак 34: 16 + 3 + 5 +10 = 34 2+13 + 11 + 8 = 34 11 + 10 + 6+7 = 34 и т.н. 3. По-нататък може да потърсим и други зависимости, като събираме или изваждаме срещуположни квадратчета от симетрични групи 16 + 10 = 26 14 + 12 = 26 5+3=8 7+1=8 15-9 = 6 8-2 = 6 6-4 = 2 13 - 11 = 1 и т.н. Закономерностите продължават. Те са около 20, но ние ще спрем до тук. Според нас тук могат да се използват и компютри за разкриване на други тайни в този квадрат. Такива магически квадрати има поне още шест. Броят на техните квадратчета е 9, 25, 36, 64 и 81., а сборът от числата по хоризонталните, вертикалните и диагоналните редове е съответно 15,65, 111,175,260 и 365. Тези странни квадрати са благодатни случаи за проучвания, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Числото 142857 е феноменално. Ако го умножим по 2,3,4,5 и 6, ще получим числа, съставени от същи­те цифри, само че подредени различно: 142857 х 2 = 285714 142857 х 3 = 428571 142857 х 4 = 571428 142857 х 5 = 714285 142857 х 6 = 857142 При това резултатите от умножението по 2 и по 5 имат известно сходство: 285 и 714 са разменени във втория резултат - 714285. Аналогичен е и случая с втория и третия резултат. Същото число, умножено по 7 дава 999 999. А умножено по 8 дава 1 142 856. Ако в така полученото число прибавим първата цифра (1) към последната (6), ще получим първоначалното число 142 857. Интересни са и следните примери: Числата се проявяват двояко. Ако човек живее по законите на природата, числата му помагат. Когато се движи в невярна посока, числата проявяват разрушителна сила. Сега Земята се намира в числото четири и е на път да излезе от него, преминавайки към числото пет. Днес човечеството се намира на границата между две епохи. Изминалата - свързана с числото четири, и новата - свързана с числото пет. Числото четири се съдържа в кръста. А кръстът идва от диагоналите на квадрата. Последният има четири страни и четири ъгли. Той е числото четири. Хоризонталната част на кръста е свързана с чувствата и физическия свят, а вертикалната - с ума и духовния свят. И наистина, изминалата епоха беше ознаменувана от християнския кръст. Църквата със своя символ доминираше в обществения и личния живот на човека. В последно време, на световната сцена се появи нацисткият кръст в двата му варианта. В резултат от инквизицията и фашизма пострадаха десетки милиони хора. Според Учителя и много други чужди автори Българският народ е богоизбран. Ето защо всичко, което е свързано с нашата история, има особено значение. Например датата 09. 09. 1944 има за краен резултат числото девет (завършен цикъл, резултат). При това 1 +9 + 4 + 4 също е девет. Човек се ражда на деветия месец. Детето родено на седмия месец може да оживее, докато в осмия животът му е в най-голяма опасност. Осем е най-трудното число. 7.11.1917 (Октомврийската революция) има същия резултат - девет, защото 7 + 11 + 1+9+ 1+7 = 9 Кръстът представлява още отворен куб, разгъвка на куб. Кръстът е съществувал преди християнството. Кръстът сам по себе си не е причина за човешките страдания, но ги съпътства. Страданията са до числото четири. Числото пет освобождава от страданията. Днес ние сме свидетели на едно ново явление -кулминацията на звездите. А звездите лъчеизпускат и се приближават към кръга - най-съвършената геометрична фигура. Кръгът е геометрична фигура от друго измерение, поради което той не се подчинява на земните закони. Тази е причината за липсата на формула, с която да се изчисли точно лицето му, защото числото "пи", с което си служим, е неточно. Русия, Израел и САЩ са държави, които във втората половина на XX век имаха особена роля на све­товната арена. Те имат звезди на знамената си. Звездата символизира човек, изправен, с разтворени ръце и крака, така както Леонардо да Винчи го е изобразил в известната си рисунка, вписана в окръжност и квадрат. В българската история числата 17,18 и 23 са били фатални. Балканската война започва през 1912 година. Сбо­рът на цифрите е 13. Ето защо резултатът е лош. Друг пример от нашата история: 10.11. 1989 год.: Тук "10" представлява "1", т. е. начало в личен план. "11" е борба между двете единици в обществен план, т. е. - противоречия. 1989 представлява като сбор "9", т. е. - край на даден цикъл. Общият сбор от тази дата (10 + 11 +1 +9 + 8 +9) е "3". Това значи, че събитието е за добро, защото "3" е хармонично число, което накрая ще уравновеси всичко. А10+11е21- числото на прилежната любов. Следователно, тази дата съдържа както начало (1) така и край (9) на фона на борбите и раздорите (11). Изучаването и опознаването на числата не е лесна работа. Питагор е стигнал до числото четири, въпреки високата си ученост и надареност. Той се е обучавал, при посветените в Сирия и Египет в продължение на 18 години. ' Ако искате да разберете кои от числата ви помагат, започнете да ги пишете от едно до десет. Спирайте се на всяко поотделно и се вслушайте в себе си. Числото, което изписвате с най-голяма радост и удоволствие, е това което ви помага. Според Учителя числото 1 е най-голямо, защото преди да се появят всички останали числа, е имало само числото 1 - всемирното яйце, от което се ражда вселената. Числото две и всички останали са получени след разделянето на единицата, както семките на всички ябълки от дадено дърво са произлезли от една семка. * * * Качествата на числата, дори в този кратък вид описани, могат да послужат за определяне на някои особености от характера и развитието на дадената личност. Сборът от рождения ден, месеца и годината дава така нареченият път в живота. Тези рождени дати са много важни за живота. Числото, което означава деня на раждането, се отнася до личните работи. Числото, което означава месеца на раждане, се отнася до общите работи. Числото, което регистрира годината на раждането, се отнася до съдбата. (За удобство, при редуцирането, изпускаме деветките, защото с тях или без тях резултатът не се променя.) ПРИМЕР: 30! 08.1933 година Човекът е роден на "3", число, което благоприятства интереса и стремежа му към изкуство, хармония и равновесие. Месецът, в който се е родил е 8. Това число, отнасящо се до обществения живот, област, в която индивидът намира някаква реализация, макар и с много трудности. Служебните дейности търпят неблагоприятни влияния на осмицата. Целият му живот е една продължителна одисея от много десетки, все различни длъжности и задължения - работа в материалния свят, свързана с практически занимания и материални проблеми. Всичко казано за 8 важи за нашия пример. Годината е 1933,1+9 + 3 + 3 = 7. Седем определя една съдба, свързана с учене (споменахме честата смяна на длъжностите и професиите), увлечение по философията, което дава тона на целия му живот. Независимо от това лицето проявява явни склонности към творчество, дори в областта на техниката, заедно с една универсална любознателност. Пътят на живота е З + 8 + 7=18 = 9. Въпреки, че крайният резултат е 9, налице е неблагоприятно преминаване през 18. Това носи отрица­телни последици. Само положителни усилия могат да ги предотвратят, или смекчат. Наличието на тройки (съдържат се и в "9") предполага красота, равновесие, изкуство и пр. Като изхождаме от рождената дата и числените стойности на името, ние можем да направим убедителни изводи за характера и живота на дадена личност. За тази цел читателят може да се обърне към съответните издания и източници. Учителят за числата Числата от едно до девет изразяват трите свята: 1, 2, 3 - Божествен свят . 4, 5,6 - Ангелски свят 7, 8, 9 - Физически свят. В числото 1 има деление; в 2 - умножение; в 3 -изваждане; в 4 - събиране. Тия числа представляват закон. Числата 1 и 2 са творчески. Числото 3 е резултат, получен от съединяването на 1 и 2. Шест е получено от съединяването на 2 и 4, а девет - от съединяването на 4 и 5. Числото 2 показва, че ще имате любовни, добри отношения с хората. Числото 5 показва, че ще се свързвате с хората външно, без големи задължения, значи, при двойката ще правите любовни връзки, при петорката ще се изучите да служите, както жената служи на мъжа и мъжът на жената. При 10 ще използвате всички условия на живота. Бащата разбира смисъла на числата 1, 4, 7. Майката разбира смисъла на числата 2, 5, 8. Синът разбира смисъла на числата 3,6,9." 1,4,7 - положителни 2, 5, 8 - отрицателни 3, 6, 9 - неутрални Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на-едното и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество - примирението. Значи, жената има сила да примирява нещата. Тя проявява силата си, когато дойде числото 3 - солта. Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изразяват в положителния, т. е. в добрия, нормалния живот, а отрицателните в неправилния живот. За добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия - затвор. 1, 4, 7 - киселина 2, 5, 8 - основа 3, 6, 9 - сол. 1 - 10 - Божествена еволюция 10 - 100- Ангелска еволюция 100 -1000 - Човешка еволюция. 1 Единицата е Бог. Основа на всички числа. Тя представлява ума и още бащата. Изразява сила, творчество, воля, независимост, щедрост, енергия. Единицата не с за всекиго. Тя е строго число. 1 пробужда съзнанието и порива за работа. Тя е начало, път, по който идват божествените благословения. Числото едно е динамично. То е семето, което се посажда, човекът в движение. Творчески принцип. Мерило на нещата, извор от който си излязъл. Едното създава нещата. Божествената правда. Божественото начало у нас. 1 не означава количество. Най-силното и най твърдото число. Символ на щастието. Човекът на единицата е много прям, открит, не се влияе. При едно човек е неотстъпчив. Едно е най-тежкото и най-бързото число. Така бързо се движи, че е едновременно във всичките центрове на вселената. Единицата е създала останалите числа, както точката е създала правата линия.и всички тела. Силата е в 1. Живо число. Едно е пролет. 2 Две е любовта, която гради. Това число е майката. То е числото, което нарежда нещата. Вторият ден е на послушанието и приложението. Двойката работи навсякъде в природата. Числото две е закон за противоречието и контраста. Число на раздори. Дето влезе числото 2, непременно ще създаде борба и противоречие. Единственото число, което събрано и умножено със себе си дава един и същи резултат: ' 2 + 2 = 4; 2x2 = 4 2 - закон за примирение на две единици. Числото 2 освобождава. В него има винаги безпорядък. Показва движение и подтик към напредък. Път. Числото две е свързано с егоизма на човека, пораждащ спорове, скандали, фатално число. При две човек отстъпва. Число, което помага. Пътят, по който си тръгнал. Астрологически е на Луната. Фатално и скандално число. Нажежено желязо - не го пипай. Възможностите за движение са в 2. Числото 2 е да умеете да оценявате, а това не е лесна работа. Закон за Любовта. В 2 е законът на смекчаването. 2 показва движението на човешкия живот отзад напред, към очовечаване; Две е приложение на любовта. Най-трудно число е то. За него Бог не се е произнесъл. Докато Господ не се произнесе и работата на числото 2 е незавършена. Числото 2 е незавършен процес. Числото на красивите, мъчни и прогресивни процеси, незавършен процес. Всички спорове се дължат на числото 2. 2 - От един висш свят се влиза в един низш свят. То е число против човешката личност. Личността е осъдена на смърт при двойката. Ако имаш числото 2, винаги го умножавай. Числото 2 е лято. 3 Три е положително число, резултат. Носи радост, оптимизъм, талант, добър вкус, хармония и равновесие. Числото три символизира детето, любовта, мъдростта и истината. Това е числото 3. Носи благослов. То е спасително. Числото три символизира триъгълника. То е неутрално число. Три е завършен процес. Число на примиряване. Посока, към която трябва да се движиш. Числото три е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божественото, мястото, до което си дошъл, най-близката станция Три е закон на равновесие. 3 е по-мощно число от 6. С три се върши повече работа, отколкото с шест. 3 е хубаво число, късметлия - Любовта, Вярата, Надеждата. Меко число. Три е есен. 4 Четири работи в материалния свят. То е квадрат и кръстопът. Тези фигури ограничават и носят страдание за човека. Мъчнотиите са до числото четири. 4 - Начин за примирение на две двойки. Четири -човекът в животинско състояние. Закон за стабилност. Изкуство за деление на нещата. Четири е число на волята и устойчивостта. Число на мисълта. 4 - Затворен кръг. Обикаляш като кон на хармана. Щом вършееш и камшик ще има. Волево число. В това число има топлина. То е земно. 4 - Зима, нямо условия за външна работа. Мярка, с която можете да разрешите една задача. Квадратът е закон за числото 4. Триъгълникът показва основна идея, квадратът показва условия, при които тази идея може да се разреши. Число на мисълта. Символизира Божията правда, пред която хората не могат да издържат. 4 - Сега влиза в света и още не се разбира. Числото 4 е зимата 5 Пет символизира човека. То освобождава от страдания и ограничения. Води до промени. Олицетворение е на свободата, разнообразието и пътуването. То е напускане на земното, човешкото и прилагане на божественото. Свързано е с човешкия ум. Пет всякога взема. То е кинетично число. Число на .работа. Това число е съкровището. Прилича на сърп, с който може да се жъне. Изкуство за добро свършване на работата. Числото 5 означава, че човек трябва да напусне злото, егоистичното в себе си и да изпълни, да приложи Божественото. Принцип на противоречията. 5 - Женски принцип, човек на добродетелта. Числото 5 е човек, който е извън четириизмерния свят. Тази е причината, поради която човек не се появява. Число на работа и на промени. Човек, който вече е индивидуализиран. Има двойно лице, има опака страна. От едната страна хапе, от другата милва. Петорката е път на освобождение. Пентаграм. Числото пет е число, което българинът обича. То работи за него. Свързано е човешката цел и човешките чувства. 6 Шест означава материални условия. Посято семе, което е израснало нагоре. Краен резултат. Да ядеш сладко. Шест е щастливо число, защото е пълно. Има резервоар. То е число на илюзиите. Ако не се реагира и работи навреме причинява пакости. Олицетворение на дома, отговорността, справедливостта и съвестта. Изразява музика, талант, разбирателство и равновесие. Има аналогично съдържание с числото три (3), защото съдържа две тройки. Три и шест са в хармония. Числото шест е търпение. За добрия човек 6 е растене, развитие, а за лошия - смърт. Шест е слизане и възлизане (две по три, два триъгълника, соломонов знак). Шесторката представя змията. За пример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. Числото 6 е свързано със закона на развитието. Шест е закон на еволюцията, който показва отношението на човека спрямо животните, че трябва да сме милостиви.към всички същества. 6 - Закон за развитие, на прогрес. При 6 вярваш на всичко, живееш в илюзии. В шестия ден сме създадени, в закона на Любовта. Добре, че в добър ден сме създадени. Растенията и животните са създадени в други дни и виждаме, че животът им е тежък. По-добър е седмият ден - ден на почивката. 6 - Резултат от влиянието на числата 1 и 5. Число на илюзии, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на Земята е число то 6. Радост и скръб, печалба и загуба - все 6. Бог ни създаде на шестия ден, в деня на Любовта, по закона на Любовта. Шестият ден е материален. 6 - това е човекът - разумът. В шестия ден стана поляризирането - мъж и жена. 7 Седем е число на съвършенството и творчеството. Свързано е с ума, знанието и мъдростта. То е олицетворение на умствен анализ, техничност, вяра, теоретизиране, принципност и склонност към философия. 7 - Число на пълнота. То представлява диаметъра на вселената. В седмия ден Бог си почива. Почивката винаги показва изобилие. Число на задълбочена работа, на изолираност и самота. От 1 до 7 - най-силно е седем. Строго число. Изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота -Любов, Мъдрост и Истина. Число на Духа. Чисто число - чистота от вътре, красота отвън. 7 е число на ангелите, ден на почивка, на изобилие и любов. Седем е свещено число. Мъжки принцип. В него се съединяват два свята. Седем е свързано със силите, които работят в човечеството. 8 Осем е почивка - работи на физическия свят. Осем е число на справедливостта. То е най-трудното число и носи най-големи страдания. То е числото, ко­ето може да поправи лошите хора. Свързано е с кри­тичен ум. Изплащане на дълговете. Осем е майката – природа. Символизира властта, силата, напрежението, контрола, изпълнителната способност, организацията, успеха. Числото осем съдържа две четворки. Числото осем е връзка между двата свята - физическия и духовния. То е число на вечността и безконечността. Трудно число, но може да помогне понякога да си свършите работата. Число на затвор, на ограничения. Това число е последното, на което можете да разчитате. 8 - пасивно число. Число на Духа. Числото осем е майка на света. 9 Девет е число на духовния свят. То е възвишеното число. Число на резултата. Примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи. Девет е число на човечеството, на разумността. То е образ на по:съвършени от нас същества. Това число е главата на човека с неговите възможности. В числото девет са съединени земния, духовния и божествения живот. Това са портите, през които ще минете. Портите са деветият ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимитe, Серафимите и Херувимите. Девет съдържа всички добродетели. Краен резултат па всеки човешки живот. Проявеният човек. Като дойде числото 9 не отлагай! Отложиш ли, ще дойде нещастието. При девет не се философства. Активно число. 9 е в триизмерния свят. Ще обобщи всички неща. Числото девет е резултат от влиянието на числата седем и осем. 10 Десет е хармонично число. Който иска да заповядва, той е числото десет. Всички многоцифрени числа, които имат сбор числото десет, са хармонични числа. Десет е най-хубавото космическо число. То носи ред и порядък. Това е число-чудо. Човекът в неговото обществено развитие. Закон за развитие и прогрес. Свещено число. Нулата е условие и среда за проява на силите. Събрано с нулата, числото десет е пак едно, 10 - отиване при Бога, да дадеш отчет за всичко, което си направил на Земята. С десет започва новото в света. 11 и 22 са числа, чийто смисъл е служба на обществото и човечеството. Когато тези числа присъстват в рождената дата на дадено лице, това означава, че последното е надарено със способности и качества да ръководи и доминира, поставяйки живота си в служба на другите. 11 и 22 имат значение на идеализъм, саможертва, вдъхновение. В това отношение 22 има въздействие на по-високо ниво и на по-висок международен план. 22 служи на цялото човечество. То означава универсалност. 11 означава вечна борба между двете единици. 12 Резултат на човешкия свят. Израз на разумността. Число, което спасява. То играе важна роля. 13 Число, в което хармонията е нарушена. Нарушено е равновесието. И причина за това е липсата на "2" (1, 2, 3). Ето защо 13 е фатално число, с което не всеки може да се справи. Негативното му влияние в обществения живот не е така голямо, както в личния. Числото тринадесет е безмилостно. Руши и създава. Изобщо избягвайте числата, сборът на които образува 13, 16,17 и 19. 14 - Закон на жертвата. Число на жертвата. Две по седем. Разумността, която е привела животинското царство в разумно царство. 15 Числото, което означава разклащане на устоите на злото и всичко старо. Число на катастрофи. Каквото имате - ще го изгубите. 16 Събаряне на злото от трона му. Число на сърцето. Дяволът бяга от 16. 17 Число на божествения принцип, и на милосърдието, защото 1 +7 = 8, има падение и слабост. 18 Число на егоизъм. Нехармонично. Число на погрешките. Носи нещастия. 19 Спасява човечеството. То е числото на общественото развитие. Щастливо число. 20 Число на любовта. 21 Число на славата. В него има три седмици. Израз на великата Любов, която осмисля живота. 22 Число, което е минало през животните. 23 Скандално число. Съставено е от 2 + 3 = 5. В някои случаи - число на раздора. 24 Число на сърцето, защото 2 + 4 = 6. 25 2 + 5 = 7. Божественият живот. 26 Светът, в който живеем. 27 Число на търпението. Строго число 2 + 7 = 9. 28 2 + 8 = 10. Число на съзнанието. Епохално число. Щастливо. 29 Символ на изпълнението. 30 Означава големи противоречия. 70 е на благодатта. Съдържа всички условия за развитието на човека. 72 е важно число. 90 Цял живот ще слугувате без да ви плащат. 99 Най-щастливото число. 100 е на ангелите. То е съвършенството. 120 Играе роля във вселената. 123 е съвършено и хармонично. 123 Божествен свят. Бог. 153 Сборът му е девет. То представлява завършен резултат, един божествен цикъл. От това число човек може да се ползва, ако разбира нещата. Може да намери щастието си в това число. Единицата спа­да към божествения свят, а 5 е от онези велики души, които са разбрали божия закон. То твори, но не съгражда. 3 спада към човешкия свят. Щастливо число. 456 Духовен свят. Ангели. 666 е числото на греха, защото 6 + 6 + 6 = 18. 789 Физически свят. Хора. 800 е победа над злото. 999 Хармонично число. Щастливо във всички времена. Число, в началото на което има 5 (5, 50, 500) не е благословено. За мъжа щастливите числа са 1, 2 и 12, а за жената 1, 9 и 19. За българина щастливото число е 31, за евреина - 22, а за французина - 30. Дойдете ли до осморката в живота, ще знаете, че външните условия са по-силни от вас. Очите ви трябва да са отворени на четири, а съзнанието - будно. Едното създава нещата, двете ги развива, а трите ги прилага. 999-27-9 666-18-9 333-9-9 888-24-6 555-15-6 222-6-6 777-21-3 444-12-3 111 - 3 - 3 За лекия човек числото 15 означава уволнение, 16 - обръщане на работите му наопаки. 1 - ум, 2 - сърце, 3 - воля 123 може да се видоизмени така: 231 и 321. Съдът е по-голям, но съдържанието е същото. В трудни моменти, в мигове на изпитания изговаряйте числото 123. Стаите на жилищата не трябва да имат размери на квадрат (3:3), (4:4), а на правоъгълник (4:5). /Източник: bratstvoto.net /
  7. Stoyan_V

    Учителя Дънов за гнева

    По-разрушителна сила от гнева в човека няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, а изправя нещата. Като се разгневи обаче, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28) Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът – в благоразумие, а страстта – във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915) Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920) Добродетелният не се гневи, гневи се само сиромахът – грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915) Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Трябва да го изпращате надолу, а вие го изпращате нагоре и с това се подпушвате. Като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, получава се експлозия. Казвате: «Защо трябва да се гневи?» Не питай защо е дошъл гневът, а не го пускай нагоре. Гневът е една сила, която трябва да се пусне, да се насочи надолу – у волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на Земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се отпращат надолу, в нашето естество. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Ако и при човека това движение се спре, образува се топлина, която се изявава в гняв – гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25) Някой казва: «Много се разгневих!» Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с розова вода, с някакъв парфюм или с някаква нечистотия и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината било за приятната, било за неприятната миризма, е вън от вас – някой извън вас ви е напръскал. Следователно от вас може само временно да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28) Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използуват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят.Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. (ВЪТРЕШНА ОБХОДА, Утринни слова, 1937) Има две същества у нас – едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето. А първото, като грубо и недодялано, си остава тук, на земята, и когато второто същество замине за Небето, то казва на първото същество – на човека в плътта – сбогом, довиждане. (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. – Как? – Ще приложите волята си. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28) Щом се разгневиш, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: «Блудкава е водата!» Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944),Toм I) Наскоро държах на младите лекция за сприхавостта на човека. Мястото ѝ е в скулите. Щом се разгневиш, намокри една гъбичка във вода и накваси скулите си три-четири пъти. Така гневът ти ще мине. Ще кажете: „Какво ще мокря скулите си с гъбичка?“ Като намокриш скулите си с гъбичката, работата ти ще тръгне наред. ( ТРИТЕ ПЪТЯ, Ликвидация на века (1937–1938 г.) Ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. «Как да го трансформирам?» Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, гневът веднага изчезва. Ако не го хванеш, други ще го хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: «Слава Богу – минах една криза.» Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал." (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2) (Учителя Петър Дънов)
  8. "Доктрината за прераждането е ерес единствено за по-късното Християнство. Много християни не знаят, че идеята за многократните завръщания на човек на Земята, за християнството съвсем не е нова. И в първи век от новата ера, и във втори, а дори и в трети в много църкви учители са преподавали и закона на причинно-следствената връзка, и закона за повторното раждане. Но само един век след смъртта на Иисус ортодоксалните богослови започнали да осъзнават каква голяма опасност за устойчивостта на тяхната власт над хората, се крие в тези закони. Те със зъби и нокти са се стараели да внедрят в съзнанието на хората, че спасението може да се получи само от Църквата, но именно идеята за прераждането разрушавала тази власт. Разрушавала я до самите й основи. В продължение на много векове, много поколения Църквата е трябвало да се бори против идеята за прераждането, да се бори докато тази доктрина, явяваща се основата на всички древни духовни учения, не бъде заклеймена като ерес. Почти 500 години ортодоксалните богослови е трябвало да участват в много трудни спорове с привържениците на превъплъщението. Но победата е била постигната единствено с обединените усилия на Държавата и Църквата, когато в средата на 6-ти век, църковният олтар се е обвързал с императорския трон. И въпреки,че законите на човешката еволюция не са подчинени дори и на императора, той все пак си въобразил, че и космическите закони попадат в неговата власт. И законът за прераждането...бил отменен. Особено жестока е станала борбата с привържениците на превъплъщението между трети и шести век- след смъртта на Ориген, виден християнски философ, богослов и писател. Ориген не само учил на закона за причинно-следствените връзки и прераждането, но е оставил и философски труд, където той прямо говори за предишните съществувания на душата и повторното й завръщане на Земята, където животът на новата личност се развива, вземайки се предвид предшестващи причини, зародени в минали животи. И все пак, въпреки преследванията, учението за повторните завръщания на душите на Земята се разпространило практически по целия християнски свят. Още в седми век то се е изучавало в християнската секта на павликяните в България и Босна. Пак тук на Балканите през десети век учението за прераждането се е изповядвало от християнската секта на богомилите. А християнската секта на катарите, основана около 1150 г. в най-католическата страна в Европа- Франция (а също и в Италия) - е учила превъплъщението даже в най-мрачните и опасни за знанието средни векове. Кръстоносният поход против катарите, обявен в 13-ти век от Римския Папа, завършва с техния разгром, и след това цяла Европа вече е била обхваната от огньовете на Инквизицията. Несъзнателният страх от тях е жив в сърцата на много християни и до ден днешен. Но мрачните времена все пак приключили. Започнала епохата на Възраждането на разума. И за пореден път на светло излязла унизената човешка мисъл. В съвременния Юдаизъм съществува едно негово течение, което се нарича Хасидизъм. Началото на движението на хасидите било поставено в Полша, след това се разпространило в цяла Източна Европа. В основата на Хасидизма лежи учението за прераждането, което е взаимствано от средновековните юдейски мистици- кабалисти. Равинът Израил Баал Шем Тов (1700- 1760) е основоположник на движението на хасидите (днес те се отличават с пейси -дълги къдрици, спускащи се от слепоочията, черни шапки и дълги черни палта). Идеята за прераждането проникнала даже в самото сърце на Християнската Църква. Може би за това, че в края на 20-ти век 25% от католиците в САЩ вече признават прераждането, до известна степен е "виновен" и полският архиепископ Пасавали (1820-1897) , съвременник на Е.П.Блаватска. Архиепископът открито признавал прераждането и по този начин като че ли дал "зелена светлина" на други свещенослужители и енориаши. Веднага след като той заявил, че идеята за повторното раждане не само не противоречи на учението на Христа, но и помага да се намерят правилните отговори на по-рано неразрешими въпроси, много полски и италиански свещеници споделили убежденията на Пасавали. Но ако през 20-ти век сред свещениците симпатията към идеята за повторното раждане все още е по-скоро изключение, отколкото правило, това съвсем не означава, че сред мълчаливите католически Никодими няма хора, споделящи тази идея. А в новия Век, въобще не е изключено, и сред руските православни архиепископи също неизбежно да бъде обявен и техен собствен Пасавали. И той би имал чудесен адвокат- най-видният християнски учител от първите векове, преподавал през трети век в школите на Александрия и Палестина заветите на Христа, все още ненарушени в следващите векове. Името му е Ориген. Ориген е живял 69 години. Когато се е родил, а това е било през 185 г., Учението на Христа още не е било засипано с пепел. Но когато Ориген е правил последните си стъпки на Земята в 254 г., той е стъпвал вече, както е казала Елена Ивановна Рьорих, по последните загасващи въглени. Ориген, възпитаник на идеите на Платон, Питагор, гностиците и нео-платоническата гръко-римска школа (а всички те са проповядвали идеята за превъплъщението, както впрочем и Климент Александрийски) е придал научен смисъл на учението на Христа, той е настоявал за философски подход към Свещените писания на евреи и християни. Ориген отказвал да приеме буквално алегорията в Книга "Битие" и алегориите на Христа. По-късно, в книгата "За Началата" той ще напише, че към повествованията, изложени в буквален смисъл са приложени такива разкази, които не могат да бъдат приети в исторически смисъл, но може да се разбират (единствено) в духовен смисъл... Почти 300 години след смъртта на Ориген (около 543 година), император Юстиниан I (управлявал 527-565 г.), фактически ръководел живота на Църквата, назначавал епископи и дори хвърлил за няколко години в Константинополския затвор Римския Папа Вигилий, който не се е съгласявал с него, издал указ, осъждащ приципите на Ориген, включително, разбира се и учението за предишните съществувания на душата. Указът гласил: "Анатема срещу Ориген и всички, които мислят по подобен начин ". Местният събор в Константинопол (който след разпада на Римската Империя през 5-ти век останал столица на Източната или Византийска Империя) утвърдил указа и заставил всички епископи да го подпишат. Само Папа Вигилий не поискал да подпише този документ, за което и бил арестуван от императора. През 553 г. Юстиниан свиква Петия Вселенски събор. Вигилий I отказал да присъства и да изследва писанията на богословите, които императорът е щял да предаде на анатема. Първият път съборът е бил свикан през Май 553 г. в Агия София - знаменитият храм в Константинопол. Сред 14 анатеми в списъка с еретици, в 11 анатеми се упоменава името на Ориген. Петият Вселенски събор отменил доктрината за прераждането на душите и по този начин в ортодоксалното Християнство била наложена забрана на древната вяра в повторното раждане на човек на Земята... /Из книгата "Посланикът на Утринната Звезда Христос и Неговото Учение в светлината на Съкровеното Учение на Шамбала, VII том - Лариса Дмитриева "/ "Ако може да се докаже, че едно нематериално и разумно същество има живот в себе си независимо от тялото и, че е по-зле в тялото, отколкото извън него, тогава без съмнение телата имат само второстепенно значение и възникват от време на време, за да отговарят на различните условия на разумните същества." (Ориген, из "Подбрана библиотека на Никейските и След-Никейски Отци на Християнската Църква" ) "Така че, всички онези, които слизат на Земята - съобразно със своите заслуги или с това място, което са заемали там (в света, т.е. в съответствие с предишните опитности - Ред.) - в този свят е определено да се родят в различни страни, между различни народи, в различни връзки, с едни или други слабости, и да произхождат или от богобоязливи, или от по-малко благочестиви родители. Така, понякога се случва ,че израелтяни попадат сред скитите, а бедни египтяни се озовават в Юдея." (Ориген- "За началата"- трети век сл.Хр. превод: П.Петрова) "Имал ли съм някакъв житейски период, предшестващ ранното детство? Бил ли е това този период ,който аз съм прекарал в майчината утроба или някакъв друг?...А какво е било преди този живот, о Господи на моята радост, пребивавал ли съм някъде или в някое тяло? " ( Блажени Августин -"Изповеди " -ок.397-398 г. сл.Хр.)
  9. В раздел XIII на нейната книга "Ключът към теософията", Е.П. Блаватска се занимава с въпроса за месоядството и вегетарианството, както и за пиенето на алкохол и употребата на наркотици. Макар че по-голямата част от духовно предразположените хора се въздържат от употребата на подобни неща като рекреационни лекарства, много хора продължават да ядат месо и да пият алкохол, точно както са правили преди да се впуснат в духовното. За тези, които се доверяват на думите и ученията на мадам Блаватска и на Учителите, които тя е представлявала, ще обобщим тук същността на това, което тя е имала да сподели по този въпрос ... *Храненето с месо води като следствие до "запушване" и "натоварване" на нашите "мозъци и тела" и "възпрепятстване и забавяне на развитието на нашата интуиция, вътрешни способности и сили". * "Ние вярваме, че много от болестите, и особено голямото предразположение към болести, което става толкова забележима особеност в наши дни, до голяма степен се дължат на употребата на месо". * "Всеки вид животинска тъкан, независимо от това как сте я сготвили, все пак запазва определени характеристики от животното, на което е принадлежала." * "Когато животинската плът се усвоява от човека като храна, тя му придава физиологично някои от особеностите на животното, от което е придобита ". * "Окултната наука учи и доказва на своите ученици, че това" загрубяващо "или" животинско "въздействие върху човека е най-голямо при плътта на по-големите животни, по-малко при птиците, още по-малко при рибите и другите хладнокръвни животни и най-малко, когато човек се храни само със зеленчуци. " * Точно както яденето на месо има отрицателен и нежелан ефект върху нашата вътрешна природа, такъв има и пиенето на алкохол и употребата на наркотици. * Всеки вид алкохол е лош за нашия "морален и духовен растеж" и има "много вредно влияние върху психическото състояние на човека." Пиенето на вино и спиртни напитки в каквато и да е степен е "разрушително за развитието на вътрешните сили". * Пиенето на алкохол е по-вредно от консумацията на месо, а употребата на наркотици е по-вредно от пиенето на алкохол. Така че можем да видим, че "редът на вреда" (поради липса на по-добър израз) относно тези неща е следният: (1) наркотици (2) алкохол (3) месо. Често е доста изумително да забележим властта, която алкохолът има над много духовни хора. Има много, които всеки ден изучават учението на Теософията или други езотерични учения и строго практикуват самодисциплина и лично пречистване в различни области от живота си, и които все още наивно се придържат към идеята, че "няма да ми навреди по никакъв начин, ако пия по чаша вино или бира от време на време ", въпреки че знаят много добре какво имат ученията да кажат по този въпрос. Но според Е.П.Блаватска - която само преповтаря Учението на Учителите, това причинява вреда, и ако човек приеме възгледа, че е сгрешила в това отношение, тогава също би повярвал, че тя е сбъркала и във всичко останало. Едва ли може да се надяваме да достигнем дори до най-ниските стъпала на дългата стълба на изпитателното служене или ученичество, докато нещо толкова малко и просто като чаша вино продължава да бъде източник на изкушение и да стои като пречка или препятствие по пътя ни. Продължаването с пиене на питие от време на време на социална основа "само защото приятелите ми го правят" не е задоволително извинение. Ако те наистина са ваши приятели, то тогава няма да възразят изобщо, ако им кажете, че сте станали въздържател. В статията си "Практически окултизъм", която носи подзаглавието "Важно за Учениците", Е.П. Блаватска цитира 12 от 73-те "частни правила", които се отнасят до всички сериозни кандидати за ученичество ...в езотеричното Тибетско Братство. С други думи, тези правила се отнасят до определени практики и начини на мислене и живот, които трябва да бъдат стриктно спазвани от всеки, мъж или жена, който ще премине през порталите на посвещението и ще стане, сам по себе си, Учител, Адепт, истински и ползотворен Помощник на Човечеството. Едно от тях е следното: "Не бива никаква животинска храна от какъвто и да е вид, нищо, което съдържа живот в себе си, да бъде приемано от ученика. Никакво вино, спиртни напитки или опиум не трябва да се използват, защото те са като Лхамаините (злите духове), които се привързват към непредпазливите, те поглъщат разума. " В нейната бележка към това правило Е.П.Б. обяснява, че "виното и спиртните напитки се предполага да съдържат и запазват лошия магнетизъм на всички мъже, които са съдействали за тяхното производство; а месото на всяко животно- психическите особености, присъщи на неговия вид. " Някои от другите цитирани правила, които са особено достойни за нашето размишление, са : 7. Никой не може да усеща разликата между себе си и другите събратя-ученици, като например: "Аз съм най-мъдрият", "Аз съм по-свят и приятен на учителя или на моята общност, отколкото моя брат и т.н." - и да остане упасака*. Неговите мисли трябва преди всичко да се съсредоточат върху сърцето, като отблъскват от него всяка враждебна мисъл към всяко живо същество. То (сърцето) трябва да бъде изпълнено с чувство на своята неделимост от всички други същества, както и от цялата природа; в противен случай успехът не може да бъде постигнат. (*Упасака (за мъже) и Упасика (за жени) - ученик или посетител. Това е термин, отнасящ се до последователите в Будизма, които не са монаси, или послушници от монашеския ред, които обаче дават определени обети. "11. Медитация, трезвеност във всичко, съблюдаването на моралните задължения, нежни мисли, добри дела и любезни думи, както и добрата воля спрямо всички и цялостна забрава на Аза, са най-ефикасното средство за получаване на знание и подготовка за приемане на по-висша мъдрост ". "12. Само посредством стриктното спазване на горепосочените правила един Лану (ученик) може да се надява да придобие своевременно Сидхите* на Архатите*, растежът, който го кара да се превърне постепенно в "Един с УНИВЕРСАЛНОТО ЦЯЛО". / *Сидхи - психични способности, мистически съвършенства; *Архат (санскрит: „достоен“) – в будизма това е човек, постигнал пълно освобождение от смущаващи чувства и излязъл от „колелото на преражданията“, човек достигнал Нирвана. / Що се отнася до яденето на месо, Теософията учи, че всеки живот е свещен, всеки живот е скъпоценен, всеки живот е божествен. Всеки живот е ЕДИН живот. Така че можем да се запитаме, какво ни дава правото да отнемем живот и да изтръгнем живота от друго живо същество, особено когато няма абсолютно никаква законна необходимост да го сторим, виждайки ,че човешките същества могат да преживяват съвършено добре и здравословно без консумацията на месо? Тук на Запад, за съжаление, сме станали толкова о-безчувствени през вековете, че дори не се замисляме два пъти за яденето на месо ... никога не разсъждаваме върху това, което всъщност правим ... и по този начин сме се превърнали в щастливи консуматори на животински трупове, и в много случаи развивайки далеч по-животински копнеж за животинска плът, отколкото дори този, присъщ на дивите месоядни животни. Злоупотребата и страданието, които ние в човешкото царство донасяме на нашите по-малки братя и сестри в животинското царство ежедневно, е просто ужасяващо. Никой не може да отрече, че това е така. Прекарването дори на пет минути в касапница или кланица ще го докаже. Не е чудно, че много ясновидци възприемат огромни тъмни облаци и зловещи форми и сенки около подобни места. Масовото клане ( "масовото убийство" би било еднакво приемлива фраза) на милиони и милиони животни всеки ден, с цел хората да могат да пируват с техните трупове, допринася към страданието на света и човешката Карма по начини, които трудно можем да си представим. Но въпреки, че всичко това е вярно, Теософията с право поддържа мнението, че никога не трябва да съдим хората за техните лични хранителни навици, нито за каквото и да било друго. Също така трябва да помним, че има много малка част от хората, които поради здравословни причини трябва да ядат някакво месо и които буквално не биха оцелели, следвайки чисто вегетарианска диета, въпреки че техния брой се оценява на по-малко от 5% от населението. В същия този раздел на "Ключът към Теософията" Е.П. Блаватска казва: "Не разбирате ли още, че никога не налагаме каквито и да било трудни и бързи задължения в това отношение? Запомнете веднъж завинаги, че по всички тези въпроси, ние възприемаме рационален и никога фанатичен възглед за нещата. Ако поради болест или продължителен навик човек не може да живее без месо, защо да имаме нещо против да го оставим да се храни с него. " ... Учителите на Мъдростта зад Теософското Движение заявяват, че следването на Окултната Наука е "фатално" за практиките на "пиене на вино и хранене с плът". Животните са също толкова божествени във вътрешната си същност, колкото и самите ние. По-голямата част от тях са безпомощни и беззащитни и лесно надвити от насилственото или убийствено намерение на едно човешко същество. Не можем ли да ги обичаме, да се грижим за тях и да им покажем същото съчувствие, което бихме показали за едно невинно, безпомощно, беззащитно човешко същество? Това кaкво вършим и как живеем собствения си живот зависи изцяло от нас. Нито един теософ не е смятан за по-лош, ако той или тя избере да яде месо или да пие алкохол. В крайна сметка, това е само въпрос на нашата собствена съвест ... все пак, може би, трябва редовно да проверяваме дали гласът на нашата съвест не е бил обгорен и заглушен от мощта на силната воля и страстите на нашата по-низша природа. / Източник : Blavatskytheosophy.com /
  10. "Изглежда, че относно въпроса за превъплъщението философията на Индия се разминава с християнските учения. Но в действителност тази доктрина се отрича единствено в широко разпространените тълкувания на Библията, но не и в самата Библия. Превъплъщението не се явява нехристиянско или неюдейско учение. То се е проповядвало от няколко велики отци на ранното християнство, включително и от Ориген (185-254 г. сл. Хр.), който е твърдял,че го приема като нерушима традиция на "апостолските времена". /Британската енциклопедия нарича Ориген "Най-бележитият от всички Отци на църквата,може би, с изключение на Августин". Ориген пише за прераждането- "Нима не е разумно, че душите се помещават в тела в съответствие с техните достойнства и предишни постъпки?"/ Едва след петото столетие след Рождество Христово, през 553 г.сл.Хр., на Втория Константинополски събор, тази доктрина е била окончателно отхвърлена от християнските догми. Анатемата, която е била произнесена срещу тази доктрина е била следствие на политически маневри, а не толкова на теологична чистота. Учените неотдавна установиха, че папа Вигилий, присъствал по това време в Константинопол, не е взел участие в провъзгласяването на анатемата и всъщност е бойкотирал изобщо този събор... Беседите за превъплъщението понякога се оказваха крайно интересни. Веднъж аз попитах Учителя: "Имал ли е Юда някаква духовна реализация?" "Той определено е имал лоша карма -отвърна Учителят, но въпреки всичко той е бил пророк". "Бил ли е?" Такава вариация на известната тема за злодеянието на Юда ме порази. "О, да -потвърди Учителят уверено. Той е трябвало да бъде пророк, за да стане един от дванадесетте. Но е трябвало той да преживее страдания в течение на две хиляди години заради предателството. През този век той, най-накрая, е получил освобождение в Индия. Иисус се явил на някакъв учител и е помолил той да бъде освободен. Аз познавах Юда в този живот", -добави Учителят. "Вие сте го познавали? Мен страстно ме развълнува тази история. Как изглеждаше той?" "Всякога много спокоен и сдържан. У него все още се е съхранила някаква привързаност към парите". Веднъж един друг ученик започна да се шегува по повод на тази склонност. Но Учителят поклати глава и каза спокойно: "Не бива. Оставете го на мира". През 1936 година Учителят посети Стоунхендж в Англия. На своя секретар, Ричард Райт (брат Дая Мата), той подметна тихо: "Аз самият съм живял тук преди три и половина хиляди години". Понякога той ни заинтригуваше с препратки, винаги мимолетни, относно миналите животи на някои знаменити обществени личности. "Уинстън Чърчил е бил Наполеон- ни говореше той. Наполеон е желаел да покори Англия. Чърчил, в качеството си на министър-председател на Англия, е разрешил тази амбициозна задача. Наполеон е искал да унищожи Англия. В ролята на Чърчил той е бил принуден да председателсва при разпада на Британската Империя. Наполеон е бил изпратен в изгнание, след това отново се връща във властта. По същия начин и Чърчил е бил отлъчен от политиката, но след известно време отново се възкачва на власт". Интересен е фактът, че Чърчил в младостта си е намирал вдъхновение във военните подвизи на Наполеон. "Хитлер- продължи Учителят, е бил Александър Велики. Любопитно е, че и двамата- Хитлер и Александър, са приели стратегията на мълниеносната атака - блицкрийг, както я е нарекъл Хитлер. Разбира се, на Изток, където завоеванията на Александър са довели до гибелта на велики цивилизации, названието "Велики" звучи саркастично". Учителят се е надявал да пробуди в Хитлер общоизвестния интерес на Александър към религиозните учения на Индия и, по този начин, да отправи амбициите на диктатора към по-високи духовни цели. Той действително се е опитал да се срещне с Хитлер през 1935 година, но му е била отказана такава среща. "Мусолини - казваше Учителя, е бил Марк Антоний. Кайзер Вилхелм е бил Юлий Цезар. Сталин е бил Чингиз Хан". "Какъв е бил Франклин Рузвелт?" - попитах аз. "Аз никога никому не съм казал за това -отвърна Учителят с усмивка. Аз се опасявах от неприятности!" "Ейбрахам Линкълн, -ни обясни той, е бил йога в Хималаите, който е умрял с надеждата за постигане на расово равноправие. С раждането си Линкълн е имал за цел изпълняването на това желание. Той се е завърнал отново в това столетие като Чарлз Линдбърг -каза Учителят. Интересно е да отбележим, че независимо от достойните заслуги, Линкълн не е получил така широко обществено признание, докато почти без особени усилия то е станало достояние на Линдбърг. Странно е, че след смъртта на Линдбърг, неговият хавайски приятел Джоузеф Кахалеахи, възкликнал: "Това не е незначителен човек. Този човек е от нивото на Президент" ... Известно е, че Чарлз Линдбърг е проявявал интерес към индийската философия. Вероятно (може само да гадаем), осъществявайки желанието, възникнало в йогата да се посвети на делото за расово равноправие, и отхвърляйки, като Линдбърг, общественото признание, което е било кармическа награда за успеха на Линкълн, той отново в следващия си живот да стане йога. Относно по-святи хора, Учителят казваше, че Тереза Нюман, католическата притежателка на стигматите от Конерсройт, Германия, е била Мария Магдалена: Ето защо,- ни обясни той, тя е притежавала дарбата да получава видения от Христовото разпятие". Лахири Махасая -веднъж той ми каза в Туенти-Найн Палмс, е бил най-великият светец на своето време. В предишния си живот той е бил крал Джанака. Бабаджи го е посветил в златния дворец, поради факта, че той е живял в дворец и преди. Според друг ученик, Учителят е казал, че Лахири Махасая е също големият средновековен мистик Кабир. "Бабаджи, -ни каза Учителят, е въплъщение на най-великия пророк на Индия Кришна." Учителят ни разкри, че той самият е бил най-близкият приятел и ученик на Кришна, Арджуна ("Принцът на преданните", както е наречен в Бхагавад Гита). За нас се оказа лесно да повярваме, че той е бил този могъщ войн, тъй като изключителната волева сила на Учителя, неговият вроден талант за водачество, и неговата огромна физическа сила (когато той избираше да я прояви) характеризираха някого със склонностите на могъщ, непобедим герой. Говорейки за това превъплъщение, Учителят ми каза: "Ето защо, в този живот, Аз съм толкова близък с Бабаджи". / Откъс от глава 28 на книгата "Път" от Свами Криянанда /
  11. "...Накъдето и да се обърнем, почти у всички народи непременно ще намерим тези общи реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляни те напълно са преминали към съвременните парси. Финикийските Кабири и гръцките Диоскури са частично възродени във всеки храм, във всяка катедрала, във всяка селска църква, а християните-българи, както ще покажем по-долу, дори напълно са запазили култа към Слънцето. Повече от хиляда години този народ, за който преди последната Руско-турска война знаеха малцина, е бил покръстен в християнството. И въпреки това те си остават същите езичници, както и по-рано. Ето например как те празнуват Рождеството и Новата Година. И до днес те наричат този празник Сурваки, тъй като той съвпада с празника в чест на древния славянски бог Сурва. В славянскaта митология това божество – Сурва – очевидно е идентично на арийското Суря – Слънцето – бога на топлината, плодородието и изобилието. Корените на този празник отиват далеч в дълбините ва вековете, тъй като много преди християнството българите са се покланяли на Сурва и са посвещавали празника на Новата Година на този бог, молейки го да благослови нивите им и да изпрати на тях самите щастие и поцъфтяване. Този обичай е запазен в цялата му езическа сила и макар че във всяка една местност има своите особености, обредите и ритуалите като цяло са едни и същи. В навечерието на Новата година българите не работят и са задължени да постят. Младите моми приготвят голям сладкиш – платий – в който слагат корени с различна форма с млади кълнове, като дават на всеки име според неговата форма. Така един от корените те наричат къща, друг – градина, други – воденица, лозе, кон, кокошка, котка и така нататък, в съответствие с това каква поземлена собственост и какви земни богатства притежава семейството. В този символ на рога на изобилието са представени дори такива ценности като украшения и кесии с пари. Освен това в сладкиша поставят старинна сребърна монета, наречена бабка, която се превързва с червена нишка така, че да се получи кръст. Тази монета се смята за знак на късмета и щастието. След залез слънце и някои обреди, включващи молитви към залязващото светило, цялото семейство се събира около голяма кръгла маса, която се нарича паралия; върху нея се поставя описаният по-горе сладкиш, сушени плодове, царевица, тънка восъчна свещ и накрая голяма кадилница с благовoния от най-високо качество – за бога. Главата на семейството, обикновено най-възрастният от неговите членове – дядото или бащата – с особено благоговение взема в едната си ръка кадилницата, а в другата свещта и обикаля къщата, окадявайки всичките четири ъгъла, като започва и завършва откъм източната страна; при това той произнася различни обръщения към бога, завършвайки с християнското “Отче наш, иже еси на небесех…”, адресирани към Сурва. След това свещта се скрива и се пази през цялата година, до следващия празник. Смята се, че тя притежава чудотворни лечебни свойства и се пали само когато някой от семейството е болен, като се смята, че това ще излекува болния. След този обред най-възрастният взема нож и разрязва сладкиша на парчета, според броя на членовете на семейството. Получавайки своето парче, всеки бърза да го разгледа. Най-щастлив през предстоящата година ще е този, у когото в сладкиша се окаже старинната монета с кръста от червен конец; той е смятан за избранник на Сурва и всички завиждат на щастливеца. Следващи по важност са символите на къщата, лозето и останалите; в съответствие с намереното човек узнава своя хороскоп за предстоящата година. Най-нещастен ще бъде получилият котка; той пребледнява и трепери: горко му, защото е обкръжен от врагове и трябва да се подготви за тежки изпитания. В това време в пещта слагат голяма цепеница, символизираща пламтящ олтар, и запалват огън. Това дърво гори в чест на Сурва и представлява оракул за цялото семейство. Ако то гори през цялата нощ и не угасне – това е добър знак; в противен случай се очаква смъртта на някой от членовете на семейството и празникът завършва със силен плач. През тази нощ не спят нито момите, нито момците. В полунощ започват предсказания, чудеса и разнообразни обреди, в които горящата цепеница изпълнява ролята на оракул. Млада пъпка, хвърлена в огъна и гръмко пукнала се, означава бърза и щастлива сватба – и vice versa. Късно през нощта младите двойки излизат от домовете си и отиват на гости на познати, минавайки от къща на къща, разменяйки си поздрави и въздавайки благодарност към божеството. Тези двойки се наричат Сурвакари; всички момци носят големи клони, украсени с червени ленти, старинни монети и изображение на Сурва; по пътя те пеят в хор песен, толкова своеобразна, колкото и необикновена. Тя заслужава да бъде цитирана тук, макар преводът на друг език да намалява нейните достойнства. Ето думите, с които се обръщат към стопаните на всеки дом: Сурва, Сурва, Господине, Прати ни щастлива Нова Година, здраве и късмет на този дом, успех и благословление до следващата година. Да имате добра реколта и пълни класове, да имате злато и коприна, грозде и плодове, да имате пълни бурета с вино и сити стомаси. Бъдете благословени от Бога - вие и вашият дом... Неговото благословение да е върху всички ви. Амин! Амин! Амин! Пеещите Сурвакари, получили във всеки дом възнаграждение за добрите пожелания, на разсъмване се разотиват по домовете си... Ето така символите на екзотеричния култ към Кръста и Огъня на древната Аряварта вървят ръка за ръка в християнска България..." ("Кръстът и Огънят"- списание "Theosophist", 1879)
  12. Stoyan_V

    дядо Влайчо

    ДС крие досието на пророка Влайчо "Загадка остават срещите му с цар Борис, Ванга, Дънов и Людмила Живкова Комунистическият режим превърна в истински ад съзнателния живот на един от най-силните пророци в България – Влайо Жечев от новозагорското село Коньово. Той е известен като дядо Влайчо, въпреки че така почват да го наричат още преди да е прехвърлил Христовата възраст. Вече 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София. „Настояваме да надникнем в тази мръсотия, за да се знае истината, че дядо Влайчо предпочете да гние по арести и лагери, да бъде преследван и да се крие в нелегалност от комунистите, но да не предаде вярата си в Бог и дарбата, с която помагаше на хората”, каза пред „Торнадо” племенникът му Жечо Жечев. …Сред жертвите на червената репресивна машина, утвърждаваща атеизъм, попада и дядо Влайчо. През 1948 година животът му се преобръща с главата надолу. Неочаквано, без причина, без предупреждение, комунистите го пращат първо в ТВУ- Перник, а по-късно го въдворяват в Белене, където пребивава до 1953 г. Мотивите са: “извършване на незаконни работи”. “Какъв “кабахат” ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, аз знам вече за какво е дошъл”, спомня си изповедта на Влайчо неговият другар от Белене Иван Ангелов от Раднево. Народната милиция обаче го преследва почти до края на живота му през 1981 г., обвинявайки го непрекъснато в шарлатанство, плашейки го със съд, за да спре да пророкува и да лекува болни. И днес много хора си спомнят с респект и произнасят с благодарност името на пророка, което е известно и в Румъния, Гърция, Сърбия, Русия. Из страната се разказват легенди за ясновидските му дарби, но за мнозина той е и неизвестен, защото никога режимът на Живков не му позволи да излезе на светло, а феноменът му да се изследва обективно. Мистерия за науката остават и тайните му способности, въпреки че известният учен проф. Георги Лозанов прави няколко изследователски сеанса с него в Института по сугестология, но не успява да разшифрова загадката, казва племенникът му. Първото видение "Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш...” Няколко години по-късно думите му се сбъдвт - на 15 септември 1912 г. Турция обявява война на България. Картини с предстоящи събития почват да го връхлитат почти всеки ден. Не го напускат и през 1916 г., когато отива доброволец на фронта. Там получава пак откровение и за края на войната и своето спасение. “В полунощ заспах и в полусънно състояние виждам Исус зад мен в светло сияние. Каза ми: На 30 януари ще потеглите за България, ще си отидете. На сутринта го разказах на войниците... едни повярваха, други казаха, че това е лъжа... Но моят сън се сбъдна”, свидетелства прорицателят. Силната му дарба обаче се отприщила след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в неизвестното, далеч над земята. Незнайна сила го въвежда в бяла, чиста от мрамор стая, където го очакват учениците на Господ. “... Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: ”Ще го върнем на земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път.... “, разказва Влайчо пред роднините си. Той винаги обичал да предупреждава хората: “Аз не съм гледач, аз съм ясновидец. Казвам се Влайо. Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят...” Съдбовна среща В търсене на истината чрез предсказания съдбата го отвежда при Петър Дънов. Срещата с Учителя е случайна, но повратна в живота на пророка от Коньово. Общуването с Дънов отприщва творческата му енергия. Сам започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове, реферати и откровения. В това време пророческите му умения и лечителски дарби стават феноменални. Пред племенниците си Мария и Жечо дядо Влайчо често казвал: “Когато отида при някой болен, който вече е безнадежден според медицината, в болния гледам как първо да събудя разкаянието му от неговите, или на родителите му, или на дядовите му грехове и да плаче със сърцето си за тях. Тогава го моля да обещае да служи на Исуса, като оздравее. Тогава и аз го лекувам с моето присъствие, с моята вяра, придружена с неговата вяра”. "Единствена утеха чичо намираше в Библията и книгите, те му бяха най-верните приятели. И днес пазя още томчетата на Лев Толстой, Маркс, Енгелс, Ремарк, Николай Рьорих, Петьофи, Махатма Ганди, попиваше знания от всеки”, твърди Мария Жечева. Три знакови срещи Мистериозни за обществото остават три знакови срещи от живота му. Първата е с цар Борис, само дни преди раждането на Симеон, посредник е царският звездоброец Лулчев. Следващата е през 1943 г., когато тримата най-големи пророци на България – баба Ванга, Петър Дънов и Дядо Влайчо, се събират в София. За повода и за обсъжданите теми и до днес витаят само догадки. В сянка остава и единствената среща на ясновидеца от Коньово с дъщерята на бившия комунистически лидер Тодор Живков – Людмила. “Дарбата си дядо Влайчо никога не превърна в бизнес. До края на живота си остана безсребреник който не престъпи веруюто “Даром съм го получил, даром го давам”, разказва с вълнение племенницата му. Тя запазва и последното му послание към българите: “В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото у човека е истинският му лик... Когато обичате някого, вие обичате Бога в него... Семейството е първият обект на любовта. Вторият обект на любовта е обществото. Третият обект на любовта е цялото човечество – космосът...” Откриха музей за пророка Признателни вярващи откриха наскоро музей посветен на пророка в родното му село Коньово. В него са експонирани лични вещи, предмети, снимки и книги на Влайчо. Хора, които пазят спомена за него пък не спирали да изпращат и до днес свои спомени и благодарности от личните си срещи с мъдреца. Кметът на селото се надява музейната сбирка да превърнала в притегателен център за прохождащия у нас поклонически туризъм и гости да отбиват от магистралата към Коньово. Племениците на пророка Мария и Жечо пък подготвят книга с предсказанията му." автор: Мая Стоянова "Остава рано сирак, но споменът за последните думи на майка му предопределят неговата съдба:”Отивам си, мило дете от този свят. На него те оставям, на Исуса. Той ще се грижи за теб. Моли се на него със сърцето си и го обичай. Словото му обичай.” 1920-1921г. е началото на ясновидството му. При него идват много хора от България, Румъния, Гърция .Със силата на своята божествена дарба и вярата си в Бог той лекува болни от охтика, туберколоза, недъгави, сакати, сваля самоубийци от въжето и ги дарява с втори живот. Хора от селото започват да протестират, че се носят болести и той построява няколко скромни стаички на една от бащините си ниви извън селото, където продължава да приема хората, потърсили неговата помощ. Нижат се годините, променят се времената, а с тях идват униженията и страданията на един от най-големите пророци на България.Цели 5 години този свят човек е преживял адът в лагерите на комунистическата власт – в Перник и Белене. Не го оставят на мира и след излизането от Белене." (nova-zagora.com) "Безсребреникът дядо Влайчо е един от най-добрите български ясновидци, но въпреки това през целия си живот не е взел и стотинка от хората, на които е помагал...Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война, а по-късно обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкувал е дори на бойното поле като доброволец през далечната 1916 година. Интересен е фактът, че след завръщането си от фронта станал последовател на Петър Дънов. 4 години след това – през 1920 година, той се почувствал зле и се затворил в една малка стая. Там духът му го напуснал за един ден и една нощ, издигнал се на един метър над земята, а после напуснал и къщата. След дълго лутане, стигнал до мраморна стая, където благ глас му казал, че вътре в стаята един до друг седят учениците на Господ. На следващия ден той се събудил и казал: „Ако ме бяха намерили в това състояние, сигурно щяха да ме помислят за мъртъв и щяха да ме погребат“. Един месец след тази странна случка, Влайчо лежал тежко болен на легло, но през това време ясновидските му способности се засилили. Той започнал да помага на стотици хора с неизлечими болести, откривал изчезнали предмети и хора, като никога не пропускал да се помоли на Бог. При него идвали както хора от страната, така и от чужбина…” (bgbook.dir.bg) "- Сред имената на големите ясновидци е и дядо Влайчо – кой е той и защо не е познат на широката аудитория? - Става дума за един много интересен човек с пророчески способности – дядо Влайчо Желев. Сега събирам материали за него. Леля Слава е от Нова Загора, а той – от с. Коньово, на 12 км от нейния град. Любопитното при него е, че той е най-преследваният от пророците, от хората със свръхспособности в България. Той е от обкръжението на Учителя Петър Дънов. Ванга са искали да я пратят в Белене или в Ловеч да чука камъни. Спасява я Людмила Живкова. Когато преследват леля Слава, я спасява министърът на отбраната генерал Иван Михайлов, защото излекува двамата със съпругата му. В откъснатото в провинцията село над дядо Влайчо не е имало кой да сложи чадър за защита. И той минава през лагерите - през Белене, през Куциян, през мина Перник, мина Качулка... затова, че е предсказал смъртта на Георги Димитров. Той предвижда деня, месеца и годината много преди да умре Вождът. И когато това се случва на предсказаната дата – го определят като агент-провокатор, който работи срещу системата и внася вражески настроения. Многократно е заплашван, че отново ще го приберат, ако не спре да се среща с хора. Карат го да подпише документ, че е мошеник и шарлатанин, той отказва. На полицая, който го заплашва, дядо Влайчо казва - ще докажа, че не съм мошеник, питай ме нещо. Трябвало да познае числото, което полицаят пише на гърба на кутия с цигари. Дядо Влайчо се концентрирал и след малко казал числото. Полицаят не могъл да повярва и за дядо Влайчо Желев отново няма мир. Тръгва от град на град, от село на село, като апостол, пребивава при дъновисти, при приятели, при разни хора, които го крият. Дядо Влайчо вижда и края на комунизма. Умира през 1982 г., на погребението му идват над 600 души от различни селища, което е било шок за властта по онова време.” (интервю с Христо Нанев- blitz.bg)
  13. Stoyan_V

    Защо 7 е свещено число?

    “Значителен брой знакови предмети и събития се асоциират с това иначе толкова обикновено число 7. Седем е едно от най-удивителните числа. Свещено число, число от духовен порядък. Според Свещеното писание седем е съвършеното число. То управлява времето и пространството. В Египет седем е символ на вечния живот, числото на бог Озирис. В Християнството седем е символ на сътворението. На седмия ден от раждането се кръщава новороденото. В древна Гърция седем е символ на Аполон. Аполон се родил в седмия ден на месеца, а неговата лира имала седем струни. С числото седем са свързани и най-известните паметници от античността, наричани Седемте чудеса на света. Седем са дните от седмицата, а седмият от тях, неделята е отреден за почивка на Господ. Седем са континентите на нашата планета, Седем са основните цветове на дъгата, Седем са музикалните тонове, Седем денонощия продължава лунната фаза. В Библията - Стария и Новия завет числото седем се споменава 770 пъти. В християнството се говори за Седем смъртни гряха: Гняв, Алчност, Завист, Лакомия, Похот, Високомерие, Леност. В ислямската традиция съществуват седем невести и седем земи, седем врати на рая и седем стъпала на ада, седем пророци —- Адам, Ной, Авраам, Моисей, Давид, Иисус, Мохамед. Седем е най-тайнственото и свръхестествено число. Седем е числото на завършения цикъл. Използвано в магическите ритуали, то изразява овладяването на природните стихии, на видимия и невидим свят, символизира акта на съзиданието, еволюцията, видоизменянето, съзряването." (topshop.bg) “7 -Седмицата винаги е покорявала човечеството това е числото на мъдростта. Има седем планети: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера, Сатурн, които определят живота на човека в астрологията; има седем дни в седмицата, а седмият е за почивка. Състоянията на луната се променят на всеки седми ден. Млечните зъби изпадат в седмата година, на 14 години встъпваме в пубертета, на 21 години човек става зрял. Така можете да продължите до седмия Х, на всяка седма година става някаква промяна. Често пъти се проявява като молитва на Доброто за живота и света, седем пъти.” (meridian27.com) “Символът на числото 7 е триъгълник върху квадрат - форма, представляваща цикличното време в космоса и човешкия живот. Доктор Уейн Уесткът е открил връзка между числото 7 и развитието на човешките деца: след една седмица пада пъпната връв; след две седмици (два пъти по седем) очите започват да виждат; след три седмици детето започва да обръща глава; след седем месеца му растат зъби; след 14 месеца (два пъти по седем) може да седи стабилно; след 28 месеца (четири пъти по седем) върви уверено. Седмицата -е смятана за особено щастливо и важно число. Според древните традиции тя символизира победата на духа над материята. Исус Навин обсаждал стените на Йерихон седем дни, преди те да паднат. В книгата „Откровение" в Новия завет числото 7 се появява често: 7 църкви, 7 златни свещника, 7 звезди, 7 лампи, 7 печата, 7 царе. Традицията твърди, че седмият син е надарен с магически способности...” (chudesa.net) “Числото 7 е считано за свещено и е било въплащение за началото и края. Във Вавилон, например, почитали седем главни божества, които се прекланяли пред 7 големи небесни тела: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. По-късно имената на тези планети дали имената и на седемте дни от седмицата в римския календар. Така неделята станала Слънце, понеделник – Луна, вторник – Марс, сряда – Меркуриий, четвъртък –Юпитер, петък – Венера, а събота – Сатурн. Числото седем има водеща роля в летоноброенето. В Библията се срещат седемте поколения на светото семейство, в приказките се казва "през седем държави"... Често се среща и в географските названия – много градове, села, планини носят следата му. Рим, Прага, Киев, Москва се гордеят, че някога са били построени на "седем хълма"... Наполеон е вярвал в магическата сила на седмицата. Изградил войската си на базата на 7 принципа. Самият той стоял начело. Всяка част била водена от маршал, на всеки маршил принадлежали 7 генерали, на всяка рота – по 7 взвода. И до ден-днешен много учени по света се занимават с особените характеристики на числото седем.” (sanovnik.bg) “Седмият ден "И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави , и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал." Числото седем не подлежи на определение и убягва на формата: геометрична особеност, която не следва естествената прогресия на фигурата и формата, които съставляват геометрията на метерията, както видяхме до числото шест. Въпреки това седмицата от незапомнени времена се смята за най-мистичното от всички числа, защото съответства на седемте посоки, на седемте дни на седмицата, на седемте чакри, лъчите на безброй други системи, които неизбежно отразяват фино-материалния аспект на числото. То е спектър, призма и тон: тнива, пластове и аспекти. Седем е денят Сабат за почивка и свещен размисъл... най-святата нумерологическа цифра в много от свещените ви книги и традиции. Дали има връзка между тази ексцентричност, това изключение на формата и неговото мистично значение? Помислете, че геометричната седмица седмоъгълникът, просто не изглежда естествено в света на плътната материя. Няма го в структурата на листото, нито на клетката, на кристала или на капката роса. Въпреки това седем са цветовете на дъгата; нотите в музикалната стълбица; енергийните центрове в системата на чакрите. Дали седмият ден на почивката не символизира съзнанието, което проявява висшите си измерения... може би времето за мечтаене на Бог? Седмият ден на Битието описва как Бог "си почива от всичките Си дела, що извърши". Думата "извърши" е нарочно използвана, тъй като иска да разграничи работата на съзнателното проявление на материята, която достига завършеност в шестия ден от текста. Дали тук, на седмия ден, не ви показват как Бог (съзнанието) изразява "своето" разнообразие и неизмерима мъдрост в изследването на собствения си възвишен Аз? Числото седем наистина принадлежи на света на цвета, музиката и духовността, понеже е мярката на дъгата, на диатоничната стълбица и на чакрите - отражение на божествената съзидателност, която притегля материята нагоре. Подобно на боговете на Олимп, приспивани от подръпването на седемте струни на Лира, Бог си почива като забавя честотата си. Когато го прави, се появява видимият спектър /дъгата/. Музиката, хармоничното отражение на звука, танцува по седемте ноти на стълбицата и във Вселената отеква Музиката на Сферите. На седмия ден Бог, художникът, полага основата на вашата еволюция от материята - чакрите на светлината, енергията и вибрацията: божественото се устремява към идеала, вдъхновението на душата. Спомняте ли си седмата посока? Представете си, Бог влиза навътре в себе си - Първосъздателят изучава "себе си" - и сигурно ще откриете по-дълбокото значение на благословения и осветен седми ден. Тогава ще проумеете магията на седмия ден.” (Aвтop: Патриша Кори) “Вярата в силата на числото седем се корени в дълбока древност. В палеолитни предмети, намерени в различни райони на света, се натъкваме неведнъж на числото седем – върху копие в планината Кавказ са изрязани 7 знака като стрели. Смята се, че те са били послание за успешен лов. Костна пластинка, която се намира в Ермитажа на Санкт Петербург, доскоро удивлявала учените с орнаментите си. Професор Виктор Бурков от Санктпетербургския университет е установил, че това е култова кост, която е служила в неизвестен ритуал. Централната спирала върху нея е със 7 извивки, а всяка има по 7 пробива. От двете й страни има по-малки спирали и всички те започват със 7 дупчици. Подобни култови предмети, обожествяващи числото 7, са намерени и при ацтеките, и в древен Египет и в Полинезия. Питагор е смятал, че седмицата олицетворява единни процеси у човека, които ние все още не познаваме. Той пръв забелязва ,че основните тонове в музиката са седем. След него древните учени търсели отговори в астрономията, в броя на планетите, но съвременните астрономи смятат, че тогава не е било възможно да бъдат видяни повечето планети в Слънчевата система. Американски учени са потърсили тази закономерност в нервната система и по-специално в зрението. При многобройни опити било установено, че човекът, за разлика от останалите живи същества, може да възприеме едновременно до 7 зрителни възприятия. Седем едновременно е неговият предел. При съвършено различни изследвания на човешкото ухо учени от Чикаго установили, че максималният брой тонове, които неподготвен човек може да различи е ... точно седем. Отново седмицата става предел на възприятието както при зрението, така и при слуха. На практика 97% от информацията за заобикалящата ни среда получаваме именно с тези органи – очите и ушите. Това означава, че седем бележи върха на психическите възможности на човека за едновременно възприемане на света. Физиолозите търсят съвпаденията в устройството на нервните клетки. След всяко дразнене невроните например имат период на рефракция, който отнова стига до числото ... седем. Може би наистина това число е биологично програмирано в нашия живот като ритъм, който подчинява живота ни.” (Aвтop: Петя Петкова (Castaneda-bg.com) “Морфичното Поле е информационно поле създадено от сходни мисли,емоции и видения,които са свързани заедно на едно енергийно ниво.По този начин може да бъде създадено изключително силно енергийно поле,наречено още енергийна решетка или Матрица. Защо 7 е най - силното и мистично число в света? Защо великите пирамиди в Египет са построени под ъгъл от 51 градуса от вън? Защо мистичните култове и религии използват числото 7 в техните учения,символизъм и литература? Защо Матрица 7 е едно от най-мощтните Морфични Полета ,към които можете да бъдете настроени? Нека погледнем по от близо мистичното число 7.Чрез умножение тези числа 1, 2, 3, 4, 5,6, 8, 9, 10 могат да бъдат получени или да създават едно друго.Числото 7 не може да бъде получено чрез умножение или деление,не може да участва и в получаването на горните числа.Този факт прави 7 много загадъчно и интересно.Защо това е така? Помислете.Опитайте да намерите отговор на пъзела. Числото 7 има много по-голямо влияние от колкото хората си представят.Ние носим това число вътре в нас като дълбоко подсъзнание,духовна истина.Неговото влияние е огромно.Силата която има над нас е велика.... То формира основата на цялата система от убеждения.Например: Христяните очкват спасение като избягват 7-те смъртни гряха,а числото ,което са дали на техният Бог е : 777. Ако милиарди хора почитат това число и носят дълбока подсъзнателна ,духовна истина в себе си,енергията на Матрица 7 трябва да е огромна.Вие ще бъдете посветени в божествената енергия на това тайнствено и могъщо число 7. И така защо 7 е най-силното и мистично число в света? Защото то просто не трябва да съществува ,но в действителност съществува.В духовно отношение 7 означава да бъдеш извън колелото на Кармата,цикълът на живота или за някои,колелото на страданието.Този жизнен цикъл често е представен символично чрез числото 22.Ние намираме това число 22 в Тарот (голямата Аркана) ,а също и в Кабалистичното Дърво на Живота.В Нумерологията ,22 е също символ за кръг.Когато погледнем формулата виждаме 22:7. 360-те Градуса(кръг) не може да бъде разделено на 7 по равно,както останалите цифри от 1 – 9 могат.Така 7 остава самостоятелно,извън цикълът на живота или реалността.То стои извън времето ,пространството и универсалните закони.То символизира сътворение само по себе си,където всичката реалност е забравена.Това е самата сила на Сътворението.Това е силата на Бога ,която съществува в друго измерение,но в същото време съществува точно сега. Енергията на Матрица 7 е нещо специално.Моля ви да разберете,че вие сте 7 , 7 това сте вие,от вътре и от вън.Това е вашата истинска същност. 7 е чисто съзнание,вие сте чисто съзнание.Без него вие просто няма да сте наясно с нищо.Чистото съзнание не е вашият логически ум.Важно е да преживеете истинската си същност като чисто съзнание.Опита,преживяването е единственият път да го разберете.Вие съществувате едновременно в тази реалност и в 7-то измерение.И двете съществуват точно сега. Матрица 7 ще ви помогне да живеете в настоящето,да съществувате сега.Ще ви помогне да спрете да живеете в миналото или в бъдещето,които са продукт на ума,а не на вашето съзнание. Матрица 7 е Морфичното Поле на мистичното 7,което ни води обратно до нашият Истински Аз ,до нашето божествено ядро.Това е единствената цел на нашето духовно пътуване .Няма значение как ще го направим или по кой път ще стигнем там.Матрица 7 е навсякъде.Тя е дълбоко в нас,над нас,под нас и около нас.Ние не сме наясно с това,защото сме твърде заети с ежедневният ни живот.Винаги мислим за това какво ще правим утре,къде ще отидем за празниците,мислим за миналото,за всички добри и лоши преживявания...Матрица 7 ни води обратно тук и сега ,далеч от илюзиите на миналото и бъдещето,които са създадени от нашият ум.Ние ще научим разликата между логическият ум и чистото съзнание,истинската ни същност.Матрица 7 ни води в състояние на съществуване ,в което логическият ум утихва и нашата Божествена Същност се появява пред нас.Не се тревожете ако това звучи сякаш ще изгубите ума си напълно,това със сигурност няма да се случи.Дори напротив : вашият ум ще ви стане приятел тук и сега.” (reikiforever.com) “Числото седем е познато като свещено число между числата. В древно - индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама...За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи. За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него. Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала - наука за Бога, вселената и човека, тора - наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата. В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение - когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон - при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция - при ъгъл 180°. В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз - на Луната, Сердолик - Меркурий, Изумруд - Венера, Рубин - Марс, Сапфир - Юпитер и Обсидий - Сатурн. Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”. И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим. (Източник: Из “Слънце след буря”, Есета,Георги Томалевски) “Числото седем (7) е като 6, само с прибавено послушание. 7 - закон на съвършенство; 7 - число на пълнотата. 7 - почивка. Почивката е ден на изобилие, ден на любов. 7 е свещено число. В седмия ден Господ си почива. Почивката винаги показва едно изобилие. Всякога разумното в света е почиване. 7 - число на луната; на пълнолуние. Коя е причината, че всички се спъват в числото 7? То е много старо число - който си позволи да излезе от числото 7, една съчица да вземе, убиват го с камъни. Ако кажете една лоша дума, веднага на въжето ще увиснете. Такова е числото 7, никому не прощава. Евреите, които взеха числото 7 за свещено и като начало на леточисление, виждате, че няма народ, който да е страдал толкова много, колкото евреите. Строго число е седмицата. Евреите не го разбираха. А числото 1 още по-малко го разбираха. 7 е чисто число, чистота отвътре, красота отвън. 7 - знак на пълнота. Това число изразява хармоничното отношение на човека към света.” (Учителят Петър Дънов)
  14. Stoyan_V

    H.Рьорих и България

    "Тъй като сме склонни да забравяме историята и фактите й да потъват в морета от документи, свързваме името Рьорих преди всичко с програмата Знаме на мира, провеждана през 70-те години на ХХ век от покойната Людмила Живкова. Никой не може да отрече нейната заслуга за голямата популярност, която името Рьорих тогава получи в България. Нейните предшественици обаче, сред които е и Васил Стоилов нe са имали нито намеренията й, нито възможностите й, да въздействат върху публиката по начина, по който тя успя да го направи. По това време Васил Стоилов бе един от малцината, за които Рьорих не беше нещо ново, не беше поредна сензация, както за по-голямата част от публиката. Той не бе въвлечен в духовната държава на Рьорих в резултат на проведената кампания или по принудата на конюнктурните обстоятелства. Художникът обитаваше тази държава много преди това, през 20-те и 30-те години на ХХ век, в годините на своята младост, заедно със своите приятели и колеги тогава – по-възрастните от него Борис Георгиев, Николай Райнов, Благой Мавров, Майстора /на които в началото дължи и голяма част от своята информация за Н.Рьорих/... Николай Рьорих (1874 -1947) "Връх на пет съкровища (Два свята)" -Н.Рьорих, 1933 г. Koгaтo B.Cтoилoв пoeмa cвoя път в изĸycтвoтo пpeз 20-тe гoдини нa XX вeĸ, H. Pьopиx e yвлeчeниe нa мнoзинa, в няĸaĸъв cмиcъл e мoдa, ĸoятo зa няĸoи oтминaвa c гoдинитe, тaĸa ĸaĸтo ce e пoявилa. Ho зa Bacил Cтoилoв, вeднъж пpипoзнaт, H.Pьopиx cи ocтaвa дyxoвeн yчитeл зa цял живoт. Зa нeгo H.Pьopиx e иcтинcĸo въплъщeниe нa чoвeĸ и твopeц c впeчaтлявaщo, мoщнo дyxoвнo излъчвaнe, oбeдинявaщ Изтoĸa и Зaпaдa c изĸycтвoтo cи и c eтичecĸaтa cи дoĸтpинa. Bлeчeниeтo ĸъм идeитe нa H.Pьopиx и вĸycът ĸъм нeгoвaтa живoпиc ce ycтaнoвявaт ĸaтo тpaeн eлeмeнт, cъвceм бeзĸoнфлиĸтнo впиcaл ce в cтaбилнaтa, пpocтa и cтpoгa, цeннocтнa cиcтeмa нa B.Cтoилoв. Mнoгo ca ypoцитe, ĸoитo тoзи бългapcĸи xyдoжниĸ възпpиeмa oт H.Pьopиx и cлeдвa в изĸycтвoтo и живoтa cи... Bacил Cтoилoв cъбиpa пpoдължитeлнo и цeлeнacoчeнo в cвoя apxив дoĸyмeнти зa Hиĸoлaй Pьopиx. Mнoгo oт тяx ca yниĸaлни и гoвopят зa дългoгoдишнo зaдълбoчeнo пpoyчвaнe нa твopчecтвoтo и дyxoвния oпит нa тoзи xyдoжниĸ, ĸaĸтo oт нaчинaeщия, тaĸa и oт зpeлия Bacил Cтoилoв. Toвa ca peдĸи ĸниги, cтaтии, пepиoдични издaния, бpoшypи oт цeнтpoвe, пocвeтeни нa изyчaвaнeтo и paзпpocтpaнeниeтo нa идeитe нa Pьopиx пo cвeтa – Pycия, Индия, CAЩ, Eвpoпa.[4]. Teзи мaтepиaли пoпaдaт в ĸoнтeĸcтa oт дoĸyмeнти, cвъpзaни c eднa твopчecĸa личнocт cилнo ycтpeмeнa ĸъм тъpceнe нa cвoй caмocтoeн път в изĸycтвoтo и изгpaждaнe нa cвoй нeпoвтopим cвят... Eднo oт пoдчepтaнo интepecнитe пpoтивopeчия, пo-cĸopo вътpeшнo, пcиxoлoгичecĸo, eтичнo и ecтeтичecĸo e бoгoмилcтвoтo нa Bacил Cтoилoв. Увлeчeниeтo мy пo тoвa peлигиoзнo yчeниe, пoявилo ce пpeз 10 вeĸ, oбявeнo пo-ĸъcнo oт цъpĸвaтa зa epec, нe e пpoявa нa oбиĸнoвeнo любoпитcтвo. To би мoглo дa ce oпpeдeли ĸaтo пpoтивoпocтaвянe нa poдoвaтa и ceмeйнaтa тpaдиция, чиитo ĸopeни ca в пpaвocлaвнoтo xpиcтиянcтвo и ĸaтo нapyшeниe нa пpaвилaтa oт глeднa тoчĸa нa цъpĸвaтa, чиитo cлyжитeли ca нeгoвия бaщa и дeдитe мy нaзaд във вpeмeтo. Изpacнaл в cвeщeничecĸи и ĸнижoвeн дoм xyдoжниĸът твъpдe paнo oпoзнaвa и зaпoчвa дa cи cлyжи c изoбpaзитeлнитe и cлoвecни изpaзни cpeдcтвa нa xpиcтиянcĸaтa ĸнижoвнocт и ĸyлтypa. Учeничecĸитe мy тeтpaдĸи пo литepaтypa и pъĸoпиcнитe мy ĸниги cъc cтиxoвe ca yĸpaceни c pиcyнĸи и винeтĸи c цъpĸoвeн изoбpaзитeлeн peĸвизит – цъpĸoвнocлaвянcĸи шpифтoвe, cтилизиpaни oбpaзи нa Xpиcтoc, пpидpyжaвaщи тeĸcтoвe, ĸoитo oбaчe ca твъpдe дaлeч oт ĸaнoничнoтo xpиcтиянcтвo... Интересът към богомилството и неговите сродни европейски духовни движения – патарени, катари, албигойци – за В.Стоилов се превръща в предмет на професионално проучаване. При първото си пребиваване в Париж /1928-1932/, благодарение на приятелството си с големия български библиограф д-р Никола Михов той открива във Френската национална библиотека голямо количество от интересуващата го литература по този въпрос като продължава в този дух на нови търсения и при всяко от следващите си пътувания там. Ценни издания за богомилите, между които е и т.нар. Златна книга, той събира и в личната си библиотека. В посоката на богомилството, на извънканоничното боготърсачество, В.Стоилов търси корените на българския етнически и антропологически характер и тип. А увлечението му по идеите и изкуството на Рьорих бележи степента на универсализация на тези негови духовни нагласи и занимания. Четенето на споменатата Златна книга, което можем да проследим по запазения в архива му екземпляр, отбелязва синхронизирането и наслагването на сходните конструкти между богомилството и идеите на Рьорих. “То [богомилското учение] представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили, които движат всемира и на които е подчинен и човека, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без царе, без царства, без господари и без роби”. Подчертаната от В.Стоилов част в този израз характеризира посоката на подчертаванията в цялата книга. Отбелязани са всички изрази и отделни думи, изразяващи универсални понятия в нейния текст. Събираните от В.Стоилов материали за Н. Рьорих са свързани и с обществената задача да запознае по-широка част от българското културно общество с идеите и творчеството на този мислител, художник и учен, за когото по това време се говори на много места по земята, който изпраща своите сигнали от Изтока, от Индия и Тибет и от свободния свят отвъд океана. Пространната статия на нашия художник, посветена на Н.Рьорих е публикувана в няколко броя на вестник “Родно изкуство” през 1940 година /от бр. 4 до бр. 5 вкл./. Тази статия заема особено място в литературните и изкуствоведски изяви на В.Стоилов. Тя представлява своеобразен код към общуването и разбирането на изкуството не само Рьорих, но и на самия В.Стоилов. Замислянето и написването на текста за Н.Рьорих е повод и за кореспонденцията на нашия художник със самия Н.Рьорих, както и с музеите и центровете събиращи неговото изкуство и пропагандиращи идеите му – Париж, Рига, Ню Йорк, Москва и др. За да разберем мащабите на тази задача е добре да я положим върху важните събития от тези години – навечерието и началото на Втората световна война, пресният спомен от индийските националноосвободителни борби начело с Ганди и обаянието на младия Джавахарлал Неру начело на Индийската държава , както и обиколките на големия индийски мислител и писател Робиндранат Тагор из Европа и гостуването му в България, изобщо обаянието и влиянието на Изтока, на неговото изкуство и философия за европейската култура. В тази своя статия В.Стоилов поставя Н. Рьорих в редицата на “великите посветени”, на “вечно прераждащите се учители, готови всякога да понесат кедровия кръст на земното страдание, за спасението на човека”. “Такива са били – пише той – Исус от Назарет, Св.Франциск Асизки, Рембранд, Бетховен и др.” Николай Василиевич Рьорих е сред тях “най-светлият викинг, който живее днес на земята”, “който има всички тайни знаци на пророк и водач в пътя към културата”. Като”дейност от апокалиптичен мащаб” В.Стоилов определя в самото начало на текста си живота на Рьорих. “Това, което за Средновековието и Ренесанса са Джото, Фра Анжелико, Леонардо да Винчи, Микеланжело, Рафаело, Веласкес, Рембранд, Нуно Гонсалв, Рюиздал, това е Николай Рьорих за днешната епоха”. Aвтоp: Надежда Александрова (със съкращения-bibliosphere.eu) ........................................................................................................................................................ -Людмила беше един истински човек. Людмила направи чудеса. Нейните чудеса ке говорят и без филм...Тя беше на мене керка,тя беше много близка. Като ми тежеше нещо: - "Не се сърди,Ванге!"- ми казваше. И затова си бехме близки и сме си близки. -Чувствате ли я Людмила сега, явява ли се понякога? -А-а тая тайна няма да ти кажа аз. А-а ,това е тайна. Кой каза? Ванга каза...Тия тайни са мои.Те са богови..." (Откъс от интервю с леля Ванга,проведено през Май 1996г. на Рупите) "...Истина е и че Ванга не разкрива причините: “Все ме питате, разпитвате. Аз няма да ви кажа. Историята ще ви каже. От историята нищо не може да се скрие. Людмила имаше големи качества. Ако беше останала жива, много неща нямаше да бъдат така, както са сега. Тя щеше да направи чудеса, ако не беше умряла.” Но за дъщеря й Евгения Живкова нещата стоят така: “Няма никаква мистерия нито около нейната смърт, нито въобще около нейния живот.” Все пак нейните близки приятели я смятат за убита. В книгата си "Людмила" пък един от най-добрите й приятели - Богомил Райнов, смята, че тя просто е напуснала обезсилена този свят... Спиралата – синоним на развитие Людмила Живкова публично показва своите уклони към източния мистицизъм, което е твърде общо казано. През 1979 г. излиза статията й “Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”, а сборникът й “За усъвършенствуване на човека и обществото” е просмукан с източна мисъл. “Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата – пише Пантелей Зарев. - По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре.” Основният постулат на Бялото братство е за постепенното възходящо развитие в спирала - от раждане към смърт, всъщност затваряне и развитие на еволюцията. Дори ако се застане пред главния вход на НДК, строен от Людмила Живкова, и погледът се отправи вляво и вдясно, той ще открие два черни барелефа, които се състоят само от една стилизирана спирала. В левия се вижда годината 681, а в дясно - 1981 - т.е. 1300 години от спираловидното развитие на България. (Днес тези барелефи са скрити от рекламни пана - б.а.) Людмила е свързвала миналото, настоящето и бъдещето във велико триединство. За нея това е било синтез на върха, до който е достигнала тогавашна България и народът й –“дръзновение, носено от силата на вечния огнен стремеж”. Посланикът ни през 80-те в Мексико Богомил Герасимов твърди, че Людмила Живкова е била Агни Йога, а Агни е индуисткото божество на огъня. “Мила обичаше страстно огъня – пише и Любомир Левчев, - обичаше неговата пречистваща сила, неговата опасна красота. Обичаше го по прометеевски, за нея той беше символ на духовния живот и знак на вечния стремеж към съвършенство. В нейните най-зрели слова, тази дума се среща често.”... Между 17 и 27 март 1981 г. Людмила е на поредно посещение в Индия по покана на Индира Ганди. Там посещава градовете на махатмите Лакнау, Мадрас, Аоровил, Понтичери... През април 1978 г. в галерията на ул. "Шипка” № 6 Живкова прави грандиозна изложба на Николай Рьорих с присъствието на неговия син Светослав, който организира собствена изложба. Провеждат се научни симпозиуми за осветляване дейността на учения и мислителя. И днес България е собственик на най-голямата сбирка от над 200 платна на художника, след тази в "Рьорих център" в Ню Йорк. С изложбата Людмила Живкова цели да направи пробив в масовото съзнание, да използва животът и творчеството на личността като конкретен сравнителен пример и средство за естетическо възпитание. Успехът на програмата "Рьорих" води до идеята за движението "Знаме на мира". Л. Живкова награждава Светослав Pьopиx при посещението му в България За Людмила Живкова "царството на бъдещето" вече е "царството на красотата". Според нея детските форуми трябвало да култивират у децата планетарно, а по-късно - космическо съзнание и мислене. Тогава ООН обявява 1979 г. за година на детето и оформя програмата "Леонардо Да Винчи", която работи и до днес. Всички ученици в България са включени под една или друга форма в движението, то представлява цяла културна програма. Децата от целия свят влизат в българския парламент и по едно дете от всяка страна произнася слово от трибуната. Международният успех на Асамблеята може да се посочи само с един факт - словото на Людмила пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк през същата 1979 г. Тогава в кулоарите на ООН се образува опашка за поднасяне на лични поздрави към голямата ораторка. Телевизионните станции постоянно излъчват неини изявления... Обърната на Изток, “Людмила Живкова имаше пиетет към духовното и към онези култури, в които са господствували не материалните и технически фактори, а фактори морални, фактори на духовността. Източната философия е философия на съзерцанието. Тя приема действието само като духовно състояние, докато Людмила се стремеше към практическо действие. Това е качествено различно от философските системи на Изтока. Тя не се откъсваше от големия и сияещ свят около нея, за да възприема нещо, което има характера само на идея, на метафизичност. Тя чувстваше връзките си със света. И най-вече с неговата младост, с децата”. Това пише Пантелей Зарев, а самата Живкова заявява: “Мисълта за детето е мисъл за бъдещето. Нека придадем искрите на творческия Огън в достойни ръце, които ще продължат да утвърждават прекрасната същност на творчеството”. Работата си по програмата за всенародно естетическо възпитание тя започва още през 1975 г. За тази си програма Людмила е наречена от западни професори "Мечтателката от София". Дотогава само един човек от Източния блок е наричан мечтател – Ленин, водителят на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Фундаменталните резултати на жизнения път на Людмила Живкова не спират да ни удивляват, а неразбирането на нейните идеи прекалено опростенчески ни кара да я назоваваме "ексцентрична”. С будния си и творчески ум тя прави толкова за българската култура, колкото всичките правителства след нея взети накуп не успяват. Като майка и жена тя прави толкова много за децата на България и на света, че предизвика любовта на хиляди от тях и уважение от страна на световни организации, авторитетни люде и цялата тогавашна международна общественост..." (Текст: Стоян Радулов, със съкращения)
  15. Андрей Александрович е учен-експериментатор, завеждащ отдел в Института по атомна енергия "Курчатов", провел научна експедиция, която си поставила за цел да разясни естеството на появата на Благодатния Огън. Научните изследвания, проведени от него в Йерусалим са първите по рода си в историята, касаещи чудото със слизането на Благодатния Огън. Ето какво физикът от Курчатовския център сам разказа в интервю за вестник "Вера": "Андрей Александрович, защо точно вие сте се насочили да изследвате естеството на Благодатния огън? Това в съответствие ли е с вашата научна тема ? - В последните 12 години съм се занимавал с така наречената нискотемпературна плазма. - Какво е това? - В плазмено състояние на материята се намират по-голямата част от веществата във Вселената : Звезди, галактически мъглявини, междузвездната среда. Това е силно йонизиран газ, в които концентрациите на положителните и отрицателните заряди са равни. Около Земята плазма съществува, например, във вид на слънчев вятър, йоносфера. На самата Земя това е рядко явление, а нейното създаване ние усвоихме съвсем наскоро. Например, в хирургията започнаха да прилагат "скалпел" от най-тънки струи плазма, нажежени до 5000-7000 градуса. Това е високотемпературна плазма, която може само да разрязва материи. Има още и нискотемпературна, от 40-80 градуса, която е в състояние да заздравява раните. Тук със създаването на такива медицински "изцеляващи" инструменти се занимавам аз, вече започваме да ги пускаме в употреба. -А каква е връзката с Благодатния огън? - Съдейки по многобройните описания, появяването на Благодатния огън се придружава от възникване на плазма, която външно много наподобява нискотемпературна. Например, известно е, че за определено време този Огън изобщо не изгаря ръцете и лицето. Също така, почти хиляда години, свидетелите говорят за някакъв вид светкавици, преминаващи по стените на храма, както и преди, така и по време на слизането на Огъня. Сега, обаче е трудно те да бъдат забелязани - заради хилядите фотографски светкавици, тъй като в храма не е забранено да се правят снимки. - Тези плазмени явления уникални ли са? - Разбира се. В лабораторията ние изследване нискотемпературна плазма само във вакуум. Във въздуха тя също може да съществува, но само при строго определени условия. Знам само за един аналог на Благодатния Огън - това е запалването на т.нар. огньове на Свети Елмо. Те обикновено възникват по мачтите на корабите при високи различия в електрическите потенциали между облаците и водата, както и при много висока влажност. Но над Божи гроб на Великден е горещо и сухо, няма никаква електропроводима влага, и няма откъде да се получат мощни различия в потенциалите. В същото време, там се появяват светкавици, светлинни колони, които, според мен, се превръщат в искри и образуват Огън. Това явление е напълно физично, но от къде идва то? Ние се надявахме, че изследванията ще ни подскажат. -И как започна вашата работа ? - Със запознанство. При мен в лабораторията дойде моят сътрудник и ми каза, че има един човек, Александър Викторович Московский, който се интересува от плазмени явления. Аз реших да му дам телефонния си номер. Когато Александър Викторович позвъни и започна да обсъжда темата, аз първоначално не повярвах. Той ми предложи да съберем неголям комплект за радиочестотни измервания и да се отправим на Великден към Йерусалим в Храма на Божи гроб. Пътуването беше платено от продуцента на документалния филм, и заедно с неговия оператор ни предстоеше да отпътуваме. Разбира се, аз бях поразен, тъй като отдавна мечтаех да посетя Светите земи... - Какво устройство взехте със себе си? - С него не можахме да решим веднага. Когато обсъждахме с Александър Викторович физическите аспекти на появата на Огъня, постепенно стигнахме до такова заключение: че той е възможен в резултат на електрически разряд. Какво предхожда това, ние не можем да знаем, но в материалния си стадий той се проявява като електричество. За да се определи такъв разряд, е достатъчно да имаме прост радиоприемник - той улавя пращене в ефира. Но за чистотата на измерването е необходимо, разбира се, по-съвършено устройство, за предпочитане възприемащо дълги вълни - те обикновено от никого или от нищо не се задействат, на тези вълни цари "тишина", в която един сигнал ще се чува отчетливо. Второто изискване за устройството беше малкият размер, който би бил едва забележим и не би привлякъл никого, когато отидех с него в Храма. Третото изискване - захранването трябваше да е достатъчно за продължително време, тъй като точното време на възникане на Огъня не е известно на никого и измерванията трябва да се поддържат постоянно. По всичко личеше, че на нас щеше да ни е от полза компактна апаратура, която се използва за откриване на "бръмбари" и радиостанции. Но тя е високо-честотна. Оказа се, че най-компактни устройства за дълго-вълновия диапазон у нас в Русия не съществуват. Но тук късметът започна да ни се усмихва. Купихме осцилоскоп тип "Велиман" американско производство. А скоро след това от Америка ни донесоха същия, но по-доброкачествен. Усъвършенствахме го, прикачихме чувствителна антена и специална защита от статично електричество, така че да няма никакви външни шумове. След това изпробвахме оборудването в най- различни ситуации, на концерти, по време на гръмотевична буря. Цялата работа отне около два месеца и точно на време успяхме да заминем - на 24-ти април аз вече бях в Йерусалим. A 26-ти беше Великден. Още по това време аз разбрах, че има нещо нередно. От опита си в изследователската работа знам как всякакви проблеми възникват, когато се захванеш с нова научна тема. А тук сякаш бяха утъпкали пътеката пред тебе. И устройството сглобихме бързо, и с отпътуването всичко мина гладко. Само едно препятствие беше възникнало ... - Какво е то? - С визуален запис са направени редица измервания. За да станат замерванията научен факт, е необходимо скалата на устройството да бъде заснета на видео . Но нещата се развиха по различен начин. Официално, аз бях записан като помощник- оператор, а моето устройство, като предназначено за следене на качеството на звукозаписа. То действително е подходящо за това. И така ние с оператора и другите телевизионни служители отидохме в Храма за Великденската служба. Първият път бях отделен от снимачния екип на площада пред храма, въпреки че аз имах същия пропуск като на журналистите. Те трябваше да се върнат за мен и да ме проводят през огражденията и тълпата. За втори път ме разделиха с оператора вече по пътя - и отново той ми помогна. Най-накрая влязохме вътре, а след това мен просто ме издърпаха от групата на телевизионните работници. - В какъв смисъл "издърпаха "? - Там в коридора вярващите бяха разделени на три части: едни бяха изпратени в православната част на храма, други- в арменската, трети- в коптската. Ние, екипът на телевизионерите , отидохме в арменската част, защото там, на втория етаж, гледката е по-добра . Всички тях ги пропуснаха, а мен, въпреки че по нищо не се отличавах от тях, буквално ме издърпаха от групата и ме насочиха към православната. Не можех да направя нищо, започнах да си търся там подходящо местенце. Сгуших се на пет-седем метра от Гроба Господен - на достатъчно разстояние, така че да се запише точно радиофизическата обстановка в Гробницата. Сред тълпата беше трудно да се разположи устройството, но тук беше възможно да оградя малък кът в стената : на половин метър от нея стоеше инвалидна количка, а след това дойде журналистът от ORT Сергей Пашков със своята камера, и аз поставих неговия статив заедно с количката, като ограждение. Периодично в този кът ние трябваше след това да придърпваме хора, които изгубваха съзнание,- изливахме вода, давахме им валидол. Шест часа да се стои прав сред тълпата- не всеки е способен да издържи. Същевременно следих и скалата на устройството. "Ловене" на радиолъчи имаше през цялото време. Патриархът на Ерусалим отдавна беше се скрил в Гробницата, церемонията започна ... И ето - сега! Записано е изменение на спектъра на излъчване поради неизвестен импулс. Това се случи след 15 часа и 4 минути. Един плясък - и нищо друго подобно на него. И скоро се появи и патриархът на Йерусалим с горящи свещи. - И какъв е бил този плясък? - Електрически разряд. Какво е той, от къде се появи, аз не зная. По-късно той се завърна в Русия. Аз се заех с разкадроването на записаните радиосигнали. Записването продължи в течение на шест часа и половина. Едно измерване- това са около хиляда "кадъра". Работата е доста отегчителна. Но се потвърди: преди появяването на Огъня е имало електрически разряд. - И това е всичко? - А вие какво бихте искали? - Е, нещо потвърждаващо... - Подробности сега не мога да изложа, тъй като това е свързано с договореностите със създателя на документалния филм. Картограма на измерванията ще бъде подробно представена там. Но главното аз вече го казах: това беше електрически разряд. Защо това е важно ? Вижте, тук се разкрива цялата картина. Относно плазмените явления аз вече споменах - и те сами по себе си представляват чудо , тъй като Храмът не разполага с никакви условия за тяхното възникване. Вторият необясним факт е електрическата зареденост на въздуха, която се установявя дори и без инструменти,- мнозина чувстват, че по време на слизането на Благодатния Огън космите на ръцете им настръхват . Това е възможно при много големи различия в електрическите потенциали, да речем, между покрива на къща и пода на първия етаж. Това е, в случай че къщата е направена от чист кварц, а на улицата има гръмотевична буря. Но на Великден в Йерусалим , по правило, не възникват никакви бури , там е сухо . А самият Храм на Божи гроб е построен от разнородни материали - варовик, мрамор, дърво . Построен е без единен план , той има множество различни пристроявания. Така че да се подозира, че може би в него първоначално е бил вграден гигантски резонатор, токоизправител и кондензатор, необходим за натрупването на електрически заряд и последващ разряд, е просто нелепо. Но разликата в електрическите потенциали в края на краищата възниква ! И то в определен ден, на Великден, след молитвите в Гробницата. И тук пред нас се появява последният открит от нас щрих - появата на Благодатния Огън се придружава от електрически разряд. Така се оказва, че появата на Огъня е неразделна част от всички тези невероятни, необясними явления, имащи едно електрическо естество. Това не е ли доказателство за неговата чудодейност? Между другото, заедно с това ние проведохме още един анализ. Съществува историческо свидетелство, че през 1549 г., когато Йерусалим е бил под турско владение, на православния Великден вярващите не били допуснати в Храма. Хората започнали да се молят на улицата , и скоро една от колоните пред входа на Храма била ударена от мълния . Колоната се разцепила и лумнал Благодатния Огън- за утеха на православните и за назидание на неверущите . Ето това съвпадение , че именно на Великден, когато Огънят не е слязъл, се появила пукнатина , не е ли чудо ? Човек би могъл, разбира се, да се усъмни, някои казват, че всичко е било постановка и пукнатината върху колоната е била направена по изкуствен път. Обърнахме се за съвет към Евгени Михайлович Морозов - той е водещ специалист в областта на механиката на разрушаването, не само в Русия, но и в света, автор е на над 800 научни публикации на тази тема. Евгени Михайлович изследва предоставените му подробни снимки на пукнатината и недвусмислено заключи, че тя е могла да се появи единствено в резултат на електрически разряд, такава е нейната структура. Какво означава това? Че да се фалшифицира пукнатината е нямало как да стане: това, което е трябвало да притежават е някакъв електрически генератор, и то още през XVI век, когато за съществуването на електричеството не са имали и представа ! Това означава,че свидетелството е достоверно, мълния е имало, и тя е предшествала слизането на Огъня. Истинността на това потвърждава и нашето откритие за електрическия произход на Благодатния Огън . - Филмът кога ще бъде излъчен ? - Най-вероятно тази година, но до Великден е малко вероятно да успеят да го монтират. Разбира се, по-добре ще е да се види , отколкото да се чуе. И още по-добре - да се преживее за себе си. Това, което най-много от всичко ме порази, беше ... отвореността на пътя, който водеше към Храма - колко лесно ни се отдаде подготовката на експеримента. И ясната забрана за неговото визуално записване, което не ни позволи да направим изследването на научните факти. Сякаш Невидима ръка ме беше дръпнала и отделила от оператора с видеокамерата. - Как смятате, защо е възникнала тази забрана? - У мен се появи следното убеждение : достоверен запис на чудото е невъзможен. Може да е нещо, което само да бъде видяно, да бъдат засечени косвени доказателства, както на мен ми се отдаде, но да бъде превърнато в научен факт няма да се получи. Такова е естеството на чудото." Записал Михаил Сизов Източник: вестник "Вера" (21.04.2009 (със съкрaщения)
  16. Хиромантията е древно учение за тълкуване на съдбата и характера на даден човек по линиите на ръката му. Понякога тези линии образуват дори фигури и букви. Една от буквите, за чието значение са се питали толкова хора по света, е буквата М. Ето за какви качества говори тя. Буквата М се формира от пресечените линии на дланта и подсказва за голям талант и много умения на дадения човек. Смята се, че тази буква се появява само при избрани хора, които се отличават със силна интуиция и вродено чувство за справедливост. Те са много целеустремени, но винаги постигат успеха си с честност. Според древно предание въпросната буква я имат само хората с гадателски способности. Ето защо, когато някой се опита да ги излъже или измами, бива разкрит, ако не веднага, то скоро след това. Фактът, че носителите на буквата М притежават толкова много способности, понякога ги прави прекалено взискателни и критични към останалите хора. Тъй като "медиумите" имат ум като бръснач, всяка проява на лекомислие и глупост ги отегчава и дразни. Но те трябва да се научат да бъдат малко по-спокойни, защото иначе съвсем ще се стесни кръгът на хората, с които общуват. Всеки, които има изписана буквата М на ръката, е горд и непримирим човек. Той не желае да се задоволи с малкото. Тези хора се борят с всички сили и когато правят нещо, влагат цялото си същество и воля. По тази причина очакват, че и другите ще са като тях. Често обаче биват разочаровани. Ако Вие сте човек, притежаващ въпросната буква, то със сигурност имате лидерски качества и умения. Вие успявате да мотивирате околните и да ги сплотите, за да можете заедно да достигнете желаните цели. Екипите, които сформирате винаги са успешни. Известно е още, че най-популярните философи, медиуми и учени са имали буква М на дланта си. В любовта хората с буква М са също толкова непримирими и борбени, както и в работата. Ако вашата нежна половинка е носителка на тази буква, тя не би позволила да бъде мамена. Ако все пак това се случи, лъжецът ще съжалява горчиво за постъпката си. Ако пък в една връзка и двамата партньори са от „избраните“, то жената има по-развита дарба от мъжа и това се дължи на прословутата женска интуиция, която всяка дама притежава. /Източник : sanovnik.bg /
  17. Могат ли творбите на Моцарт да направят хората по-умни и съобразителни? На 260-ата годишнина от рождението на великия музикален гений китайски учени са провели изследване което е потвърдило съществуването на „ефекта на Моцарт“, съобщава агенция Синхуа, цитирана от Мегавселена бг .За първи път за благотворното влияние на произведенията на Моцарт в научния свят заговаря Франсис Раушер. Още през 1993 година той провел изследване, според което прослушването на соната К. 448 подобрява паметта и пространственото ориентиране. Предприемачи от цял свят взели тези данни предвид и продажбите на музиката на Моцарт започнали да растат . В същото време в научния свят нямало единно мнение за „ефекта на Моцарт“. За да разсеят съмненията, професорът от Института за науките за живота и технологиите в Китайския университет за радиоелектроника и технологии Яо Дечжун и екип учени провели в рамките на етологията и невробиологията редица експерименти. Първоначално върху техните лабораторни мишки (повече от 100), а след това и върху хора (60 студенти). Участниците в експеримента били разделени на три групи. В продължение на една седмица едната от тях слушала произведения на Моцарт в обичайно изпълнение, а другата – в обърнато, тоест творбите на Моцарт били изпълнявани огледално – от края към началото. Освен това учените променяли ритъма и тоналността. И така всеки ден по половин час. След това участниците в експеримента трябвало да изпълнят някои задачи – да намерят изход от лабиринта, да изрежат изделия от хартия или да направят обемни фигури от нея. Получените резултати се сравнявали с резултатите на контролната група.Изследването потвърдило съществуването на лечебно въздействие на музиката на Моцарт – първата група изпълнявала задачите най-добре. В същото време „огледалното“ изпълнение на Моцарт давало противоположен ефект и втората група се справила със задачите по-лошо от контролната. Според изследователите причината е в ритъма и именно той оказва благотворно влияние. „Под влиянието на музиката на Моцарт в главния мозък се увеличава броят на невроните, а при обратното прослушване на соната К. 448 те стават по-малко и осъзнатостта на поведението се снижава“, отбелязва Ся Ян, един от изследователите. Резултатите от експеримента са публикувани в британското издание Scientific Reports. /Блиц/
  18. "Пророчицата сочи пръстите на ръцете си: „Два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, докато се яви човек, който да не мисли единствено и само за собствения джоб.“ Племето ни не ще погине oт изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.“ „Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!“ „Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът. Югоизточната (част).“ „Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити…“ „В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено духовността ще ни възроди.“ „Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да отидат към Турция.“ „Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ.“ „България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината.“ „Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната. В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.“ „Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият. Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не. „Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!“ „На Земята винаги има две крайности, Светлина и Тъма, продължава прорицателката. Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.“ „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: Гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!“ „Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз.“ „С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбие и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области.“ „Ще настане чудо през XXI век в Родината.“ „Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй (сочи ръка надолу). Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически. България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.“ „И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.“ „Да знаете – духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България.“ „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа.“ „Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.“ „Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.“ „Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание – наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.“ „Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.“ „Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…“ „Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили.“ „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните.“ „Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване. Тежката мрачна българска карма, побеляла от очакване, вече е на привършване.“ („Зеница към вселената“, 2007 г. -Христо Нанев) Видя богомилите "Леля Слава владееше психотронната възстановка на събития, които са минали преди много години. Така тя успява да види и с какво са били облечени богомилите", разяснява нейният летописец. Малцина знаят, че Антон Дончев се допитвал до нея, когато пишел сценарий, и тя му разказала детайли от тяхното облекло. Според ясновидката богомилите са носели бели и кафяви раса, препасани с шнур. Облеклата им били направени от по-тесни платове, пришити един към друг. Носели колан с джоб накрая, където държали огнивото си. Благодарение на своята свръхсетивност именитата българка се добрала до територии в познанието, които още стоят заключени за човечеството. "Светът и Космосът са разумни. Земята - казвала тя - е живо същество, както човешкият организъм." На "ти" със светците ...Слава Севрюкова била способна да чува най-извисените духове, които не се прераждат втори път. Така наученото от тях било най-достоверно. Слава била убедена, че точно тези същества са нашите светци, които църквата е канонизирала и ревностно почита в календара си. Един ден, беседвайки с Нанев, пророчицата от кв. "Овча купел" го изненадала с откровението, че може да види и формата на човешката мисъл. Според слуховете по този повод комунистите веднъж дори я накарали да "влезе" в ума на Ричард Никсън. Така българката прозряла, че американският президент няма намерение да прекрати войната във Виетнам и смята да я води до дупка. Слава Севрюкова разкрива и много тайни за родината си. Според нея страната ни е богоизбрана. "България, казвала тя, е страна на двата полюса, тук има много извисени души и много принизени. Искрите обаче, които непрекъснато прехвърчат между тях, като цяло движат държавата напред. Хората ще се научат да живеят духовно и здравословно и ако сега рекордьорите по възраст ще са 90-100-годишни, в средата на ХХII век дълголетниците ще стигат до 180 години", пророкува феноменът от световна величина Слава Севрюкова." (Източник: indigota.com) "Защо над България се стоварват горчиви изпитания -две робства с низ непосилни страдания? Тегоби, неотшумяващи до наши дни? Това е от "орисията" на племето ни. То, както ми се "разкрива", никога не е изоставяно от подкрепата на Висшата сила. Колкото до народностната ни карма, тя е плод на злодеяние - някога сме отхвърлили един велик дух, въплътен по земите ни... Пророчицата не уточнява името му. В по-късен разговор дава да се разбере - това е Поп Богомил: - Виждам нашите богомили. - Слава потъва в диплите на отдавна отшумелия живот. - Не са безбожници и антихристи. Несправедливо дамгосани, напразно се опитват да ги опозорят. Прозорливи люде, знаели са -човек по природа е "сгъстена светлина". От душа са се уповавали да й дадат земно проявление. Мъдри, смирени, с желание отивали на смърт в името на висша кауза - подобряването на живота. Убедени - създаденото от примера на мъртвите, невинаги е по силите на живите. Не се постига правда, без да се мине през страдание. Нито се опознава сладостта й без горчивините му. Богомилите са избивани невинни като агнета по време на злополучния цар узурпатора Борил, сринал духа на държавата. Най-страховитото зло е винаги коварно скрито не другаде - в душите ни. Особено, ако е облечено във власт... Оттук- значима част от националната кармична натовареност. От тъмата на Средновековието изгряват потулени открай време истини. Слава "взривява" скверната фабрика, бълваща от столетия злословия срещу богомилите. Много страдание е побрано в народната душа. Една тъжна пословица я издава: „На българина мъка дай". Управниците открай време не пропускат щедро да я предоставят... „Срамота е, толкова сте дали на света, а нищичко не знаете за себе си!" - Гневно подмята преди по­вече от век за нестихващите ни недоразумения българският историк от чешки произход Карел Шкорпил. Въпросът е: на какво да се надяваме в задаващите се месеци и години? Какво се очертава пред самобитната ни древна европейска държава? Къде се люшка след поредно крушение скърцащият, още непотопен кораб наш, мятан из мъглявата световна неизвест­ност? Къде са прозорливите навигатори в бурите на политическото море? Нека се изправим пред недогорелите надежди на изстрадалите, отчаяни бедни сънародници. В измъче­на, брулена от свои и чужди (болезнен е въпросът от кои повече?) страна. И се запитаме: къде ще ни отведат в новите световни предизвикателства "първите държавни мъже"? Във "великата епоха на забогатяване кой как може". В снишените висоти на "натежало от сладост безвремие". (Христо Нанев)
  19. Космонавт от Аполо 14 твърди, че извънземни са осъществили контакт, но това е било прикривано 60 години. "Извънземни са осъществили връзка с хората няколко пъти, но правителствата са укривали истината в течение на 60 години, твърди шестият по ред човек стъпвал на луната. Космонавтът от Аполо 14, д-р Едгар Митчъл казва, че е бил запознат с редица посещения от НЛО на Земята по време на своята служба в NASA, но всяко едно от тях е било засекретявано. Д-р Митчъл, 77 годишен, заявява по време на радио събеседване, че източници в космическата агенция, които са имали контакт с пришълци, са описали съществата като "малки хора, които изглеждат странно за нас." Той споделя, че вероятно действителните извънземни са били сходни с традиционната представа за тях -малко тяло, широки очи и глава. Стряскащо, той твърди, че нашите технологии "не се доближават дори най-малко по развитост до техните " и "ако биха били враждебно настроени", той предупреди, че "бихме били заличени досега." Д-р Митчъл, заедно с командира на Аполо 14 Алън Шепърд, държи рекорда за най-дългата някога лунна разходка, продължила 9 часа и 17 минути по време на тяхната мисия през 1971 година. "Случи ми се да имам щастието да се докосна до истината, че нашата планета е била посещавана и НЛО феноменът е истински," -заяви д-р Митчъл. "Това е било старателно покривано от всички наши правителства за последните 60 и повече години, но постепенно информацията изтече, и някои от нас са имали преимуществото да узнаят част от нея." "Аз съм общувал с представители на военните и разузнавателни кръгове, които знаят, че под повърхността на общественото знание се крие отговора - да, ние сме били посещавани. Четейки вестниците напоследък, става ясно, че това се случва доста често." Д-р Митчъл, който има Бакалавърска степен по авиационно инженерство и Докторска степен по космонавтика и астронавтика твърди, че случаят Розуел е истинен и сходни посещения на пришълци продължават да се разследват. Той каза на удивения водещ от радио "Kerrang!" Ник Маргерисън: " Това наистина започва да излиза наяве. Мисля, че се приближаваме към истинско откритие и някои сериозни организации се движат в тази посока." Господин Маргерисън споделя: "Аз си мислех, че съм се натъкнал на някакъв вид астронавтски хумор, но той беше напълно сериозен, че извънземните наистина съществуват и в това няма никакъв спор." Официални представители от NASA, въпреки това, побързаха да опровергаят тези твърдения. В изявление, техен говорител заяви: "NASA не следи НЛО. NASA не е замесена в какъвто и да е вид засекретяване, свързано с извънземен живот на тази планета или където и да е другаде във Вселената." Д-р Митчъл е велик американец, но ние не споделяме неговите виждания по този въпрос." д-р Митчъл е бил пилот на лунния модул по време на мисията "Аполо 14" Източник: "Daily mail": http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-1037471/Apollo-14-astronaut-claims-aliens-HAVE-contact--covered-60-years.html
  20. ЕПИФИЗА: Какво е епифизата (Третото око /Аджна чакра)? Епифизната жлеза се счита за една от най-важните части на нервната ни система. Тя е обвита в мистерия, но колкото повече хората я изследват, те осъзнават, че епифизата по същество е духовна антена, мистичното трето око (Аджна чакра), за което древните традиции говорят. В продължение на много векове, третото око е приемано за начин да се достигнат по-високи нива на съзнанието, докато все още човек е във физическо тяло. Концепцията, че епифизната жлеза е "седалището на душата" или "духовната врата към всички светове и всички измерения" е важна за осъзнаването на пълната й функция. Преди да можете да стигнете до тази духовна врата, трябва да започнете практики за детоксикация и активация на вашата епифизна жлеза, чрез методи, като например промени в диетата и духовни практики като медитация и визуализация. Медицината описва епифизата като: "Малка ендокринна жлеза в гръбначния мозък, която произвежда производния на серотонина хормон, наречен мелатонин, който влияе на модулацията на моделите за събуждане/сън и сезонните функции. Формата й наподобява малка шишарка... и се намира в близост до центъра на мозъка, между двете полукълба, завита в канал, където двата заоблени таламични органа се свързват"... "Епифизната жлеза е структура с форма на шишарка и често се вижда при рентгеново сканиране на черепа, тъй като тя често се калцифицира; калцификацията е доказана и се съпоставя с натрупването на флуорид."... Идеята за третото око е научен факт. Целта на това трето око е ключът, който отваря вратата към метафизичните тълкувания, за които древната мъдрост говори. Какво е калцификация и какво я причинява? Калцификацията е натрупване на калциеви фосфатни кристали в различни части на тялото. Това е естествен процес, причинен главно от нанобактерии. Нанобактериите са малки микроорганизми, които образуват черупки от калциев фосфат около себе си, главно, за да се предпазят от имунната ви система. Именно тези черупки, които се натрупват в нашата епифизна жлеза, в крайна сметка я калцифицират. Освен това много изследователи установиха, че това може да бъде причината за повечето болести, от артрити до инсулт, от рак до болки в гърба, тъй като тези калциеви черупки се натрупват в различни части на тялото ни. За съжаление епифизната жлеза при повечето хора е силно калцифицирана. Тя толкова се калцира, че при сканиране се вижда като бучка от калций, в крайна сметка залепявайки третото ни око. Поради ужасяващите западни менюта и хранителни системи, повечето хора са изложени на много повече от тези организми, отколкото когато и да било... Има два етапа в декалцификацията на епифизата. Първия е да се спре по-нататъшната калцификация на вашата епифизна жлеза, причинена от някакви навици в начина на живот или фактори в средата на живот, например флуорид и т.н. Втората стъпка е да работите за намаляване и премахване на съществуващото калцифициране и да подпомогнете по-нататъчното развитие на вашата епифизна жлеза... /Източник: Георги Петров : http://gpetrov.blogspot.co.uk/2014/02/1.html (със съкращения) Символът на боровата шишарка е една от най-загадъчните емблеми, открити в древното и съвременно изкуство и архитектура. Малко учени го осъзнават, но шишарката загатва за възможно най-високо духовно просветление. Това е било признато от различни древни култури и символът може да бъде открит в руините на индонезийци, вавилонци, египтяни, гърци, римляни, християни...Също така се появява в рисунките на езотерични традиции като: Свободното Зидарство, Теософията, Гностицизма, Езотеричното Християнство. Боровата шишарка е запазила същото значение при всички : символизира таен рудиментарен орган, "пинеалната жлеза", "Третото Око", което ние всички притежаваме. Вляво: Великолепните руини на Ангкор Ват в Камбоджа, едно от най-магическите и духовни места на света, са изпълнени със символизма на шишарката. Дясно: Противоположно разположени животни от двете страни на просветления Бодхисатва в Ангкор Ват. Величествените каменни руини на Ангкор Ват са чудесна забележителност за наблюдение. Огромни кули, оформени като шишарки, очертаващи се на фона на небето се въздигат от тучната зелена джунгла по начин, който предизвиква въображението. Шишарковидните кули биват често споменавани от учените: "Отделните заострени върхове на кулите в Ангкор имат...очертания на шишарки..." /Бенджамин Роуланд: "Изкуството и архитектурата на Индия"/ Въпросът все пак е значимостта на боровите шишарки: изглежда малко вероятно такъв отличителен белег да се появява ни в клин, ни в ръкав. Какво е значението на тези шишарки за древните постройки на Ангкор? Друго явление, свързано с Ангкор Ват, което също така никога не намира обяснение са "противоположно разположените животни". В примера, показан в горното изображение ние виждаме двойка еднакви, съразмерни слона, обърнати с лице един към друг- изображение, което често бива потулвано или неразяснявано. Любопитното е, че сходно изкуство с противоположно разположени животни се появява на други известни археологически "шишаркови" старини. Като например на древната римска скулптура "пигна" (от италиански- шишарка) показана долу, огромна бронзова шишарка е пазена от двойка противостоящи пауна: Построена от римляните през първи век, тази римска бронзова статуя, наречена "Пигна" ... е била използвана за фонтан в миналото. / Ватикан, Италия/ Жезълът на Озирис, 1224 г. пр Хр. (Египетския музей в Торино, Италия) Вляво: Шумерският бог Мардук, държащ шишарка в дясната си ръка./ Дясно: Римският бог Бакхус държащ в ръце "тирс", който завършва на върха с шишарка. Римски барелеф, изобразяващ менада, държаща тирс в десницата си (120-140 г. сл.Хр.) Дионис с тирс в ръка Вляво: детайл с бронзова шишарка от катедралата в Аахен, Германия;/ В средата: римска бронзова статуя с форма на шишарка на Пиаца Венеция, Италия;/ Дясно: зреещи шишарки Снимка на личното писалище на Адолф Хитлер. В средата на левия панел е изобразено божество, зад което са кръстосани два жезъла, завършващи с шишарки на върха. Вляво: Жезълът кадуцей, носен от Хермес в гръцката митология. В древен Рим е бил изобразяван в лявата ръка на Меркурий. Дясно: визуално представяне на практиката на Кундалини йога. "Любопитно е, че езотеричният символ на Кундалини йога е кадуцеят, който включва две противоположно разположени змии. Кундалини е духовната енергия или живителната сила, присъстваща във всяко човешко същество, намираща се в основата на гръбначния стълб. За да бъде събудено Третото Око, енергията на кундалини трябва да бъде призована към челото, където тя се разраства и по този начин пробужда Третото Око. Смята се, че енергията пропътува през ида (ляво) и пингала (дясно) нагоре по централния стълб или сушумна. (Пингала е свързана с мъжката (активна, електрическа, слънчева) енергия в човешкото тяло, Ида- с женската (пасивна, магнетична, лунна) енергия - бел.прев.). Това е процесът, езотерично изобразен чрез символа на кадуцея с двете противоположно разположени змии, издигащи се спирално по централния жезъл. "кадуцеят, прътът на силата...В Индия той е бамбукова пръчка със седем възела...които представляват гръбначния стълб с неговите седем центъра или чакри... Също така означава и гръбначния мозък...докато змиите представят символично двата потока, наричани в Източната терминология "Ида" и "Пингала", и огънят, затворен в него е змията-огън, която на Санскрит бива наричана кундалини." /Чарлз У.Ледбитър/ Така, изкуството на противоположно разположените животни, свързано с шишарката ( *двойка слонове в Индонезия; *двойка пауни в Рим; *двойка змии в Египет), е всъщност алюзия (загатване) за потоците ида и пингала (противоположно разположените змии в кадуцея). Централната сушумна е поред символизирана от третия центриран рисунък (често шишарка), който на кадуцея е главният стълб, разположен Север-Юг. Много древни култури включват изображения на шишарка в тяхното духовно изкуство и архитектура и всички те също така създават изкуство на противоположно разположени животни. Езическите богове на Вавилон, Египет, Мексико и Гърция са били свързвани с шишарката, и жезлите на тези богове често са били украсявани с нея. Дори природните поведения на шишарката имат езотерично значение: докато зрее, тя бавно се разтваря, за да освободи своите напълно развити семена. Този процес е символизиращ разширяването на съзнанието, което съпровожда отварянето на пинеалната жлеза (епифизата) и пробуждането на Третото Око. Метафората е ценен и поощряващ умствен урок за езотерично явление, което не може да бъде видяно или обяснено по друг начин, тъй като протича вътре в мозъка. Читателите, запознати с Източните религии ще разпознаят Третото Око като имащо дълга история в Индия, Китай и Югоизточна Азия, където религиозните традиции на Хиндуизма, Будизма и Таоизма имат широко влияние. Повече от "религиозно" схващане, Третото Око е древен "духовен" обичай, издигащ се над обсега на религиите. Известно е в различни случаи като "урна" и "тринетра" и е често отбелязвано с точка в средата на челото между двете очи. Третото Око е било наричано с различни имена през цялата история, включително: "вътрешно око", "око на ума", "око на душата", "око на причината". Изображението на единично "Око" е, в действителност, архетипен образ, който датира от хиляди години назад в човешката история. Появява се отново и отново в митове, скулптури, гравюри, и картини в древните култури по цял свят. Често е изобразявано в цял древен Египет като единично, безтелесно Око, Окото на Ра. Третото Око е било обикновено описвано от древни мистици, изпитали божествената светлина. " Във всеки човек съществува Око на душата, което...е много по- драгоценно от десет хиляди телесни очи, защото единствено чрез него истината бива видяна...Окото на душата...е единствено пригодено да бъде съживено и подбудено чрез математичните дисциплини," (Платон- "Държавата")... Символът на шишарката, в такъв случай, загатва за Третото Око: той изобилства в древното изкуство и архитектура, символично представяне на нашия понастоящем спящ прозорец към света. Източник: http://www.richardcassaro.com/occult-symbolism-behind-pine-cone-art-architecture (със съкращения)
  21. „Кола-кола“ и Пепси са канцерогенни и причиняват рак „Кока-кола“ са изправени пред тежко предизвикателство. След поредица анализи, екип от американски учени са доказали, че комбинацията от вещества в двете напитки, е канцерогенна и причинява рак. Специалисти от Калифорния са открили в колата огромни количества от веществото 4-етилимидазол, за което е доказано, че причинява редица ракови заболявания. Опасният химикал се получава вследствие на смесването на четири различни карамелени оцветителя, за да се получи характерния за Кока-кола тъмен цвят. Той се получава при загряването на кафява боя, заедно с амониев сулфат. Който пък се използва основно като… изкуствен тор! Заради скандалните разкрития и от „Кока-кола“, и от Пепси обявиха, че ще променят технологията на производство на продуктите си, за да се спре синтезирането на опасното вещество. Само че то не е единственият опасен химикал в така обичаните напитки. Голяма част от всички останали синтетични оцветители в напитката също са изключително вредни за човешкото здраве, предупреждават от Hotarena.net. Въпросните химикали са причинители на редица проблеми, най-вече при децата и подрастващите, които са им най-големите фенове. Тези оцветители се сочат като основните причинители на астма, нарушения в концентрацията, хиперактивност и други. Заради всички тези опасни странични ефекти, властите в Калифорния дори излязоха с предложение върху бутилките на „Кока-кола“ и Пепси да се слагат предупредителни надписи, както на цигарите, че съдържанието им е опасно за хората и здравето им. Подобна перспектива обаче е немислима и за двете компании. Затова те обявиха, че ще измислят друг начин да синтезират оцветителя, за да не представлява той риск за здравето на потребителите им. /razkritia.com/
  22. Изглежда учените най-накрая са предоставили доказателство, че наистина би могло да съществува съзнание след смъртта, след като най-обширното досега проучване върху въпроса е показало, че пациенти са могли да си припомнят учудващи подробности, въпреки че официално са били обявени за клинично мъртви. Изследователи, работещи в Университета на Саутхамптън (Обединеното Кралство), които са участвали в проучването "Съзнателност по време на реанимация" (AWArness during REsuscitation), поместено в списанието "Реанимация" (Resuscitation), твърдят, че близо 40 % от хората, които преживяват клинична смърт са описали някакъв вид "осъзнаване" във времето, предшестващо рестартирането на техните сърца. Проучването, проведено от д-р Сам Парниа от Щатския университет на Ню Йорк в Стони Бруук е продължило 4 години и е включвало 15 болници в САЩ, Обединеното Кралство и Австралия, както и повече от 2060 случая на сърдечен арест. Въпреки, че голяма част от пациентите са били отстранени от изследването поради смърт, умора или оставяне на втория етап от интервюто незавършен, два доста специфични случая се открояват в проучването- достатъчни за да хвърлят сянка на съмнение върху факта, че всяко съзнание след деклариране на смъртта напълно престава да съществува. "Аз бях там горе, гледайки надолу към самия себе си, мед. сестрата и още един мъж, който беше с плешива глава...Не можех да видя лицето му, но успявах да го виждам в гръб. Беше доста едър тип... Носеше синя лекарска униформа и синя шапка, но можеше да разпозная, че нямаше никаква коса, поради мястото на което беше поставена шапката"- спомня си един пациент, преживял сърдечен арест. В послеписа към проучването е отбелязано : "Прегледът на лекарския запис потвърди...лекарският екип, присъствал по време на сърдечния арест и ролята, която идентифицирания "мъж" е изиграл в отговор на сърдечната смърт." Във втория, макар и непотвърден спомен, се посочва : "В началото, мисля че чух сестрата да казва "набери 444 сърдечен арест." Все пак, Парниа поддържа, че случаят е бил "значителен". Същият пациент е докладвал издаване на звукови сигнали от машина, произвеждани на триминутни интервали. "В този случай съзнанието и будността изглежда да са възникнали по време на триминутния период, когато не е имало сърцебиене," казва Парниа. "Това е парадоксално, тъй като мозъкът обичайно престава да функционира в рамките на 20-30 секунди след спиране на сърцето и дейността му не се възобновява докато сърцето не бъде рестартирано. Нещо повече, подробните спомени на зрително осъзнаване в този случай са били в съответствие с потвърдени събития." Екипът на Парниа е издирил 330 пациента, преживяли сърдечна недостатъчност, 140 от тях са пожелали да споделят своите преживявания. От тези, които са били разпитани, 61 процента са казали че не си спомнят нищо, но останалите твърдят обратното. Проучването върху областта на живота след смъртта е показало, че 46 процента са преживяли широк спектър от умствени възпоминания и два на сто са показали пълно осъзнаване на техните извънтелесни преживявания. От запитаните, 13 процента твърдят, че те са се отделили от техните тела. Били са установени няколко повтарящи се теми в спомените, най-често срещаните от които са били страх, насилие и "чувство на преследване." Пациентите също така са наблюдавали отвъдни картини, свързани със семейството, с животни, както и ярка светлина. Изследователите вярват, че последното изследване посочва необходимостта от по-задълбоченото проучване на този предмет. "Оценките сочат, че милиони хора са имали ярки преживявания, свързани със смъртта, но научните доказателства са били ,в най-добрия случай, неясни," заявява Парниа." Тези опитности изискват допълнително разследване." ИЗТОЧНИК: http://rt.com/news/195056-life-after-death-study/
  23. от Павлин Неновски, четиво за 7 минути Със сигурност протеинът е най-популярното хранително вещество за всички активно спортуващи хора поради разнообразните си приложения и функции в тялото, сравнявайки ги с тези на въглехидратите и мазнините. Той е търсен и консумиран под всякаква форма, за да изгради, възстанови и поддържа клетките, мускулните тъкани, кожата, костите, кръвта и при нужда да създава антитела. Растителен срещу животински протеин Според аминокиселинния си състав съществуват два типа протеини - завършени и незавършени. Завършените са тези, които съдържат всички есенциални (незаменими) аминокиселини и обикновено са от животински произход. Незавършените протеини са от растителен произход и им липсват една или повече от незаменимите аминокиселини. Съществува вариант човек да си набави завършен протеин, без да яде храни от животински произход. Това става чрез внимателното комбиниране на растителни протеини. Ограниченото съдържание на аминокиселини варира при различните протеини. Това означава, че когато две различни храни се съчетаят, аминокиселините в единия протеин могат да компенсират отсъствието на онези в другия. Това се нарича протеиново допълване. Този принцип е основен за всяка една здравословна, вегетарианска диета. Освен това самият организъм също е способен да си произведе завършени протеини, стига да му бъде доставено разнообразие от растителни източници. Житните растения например са с ниско съдържание на лизин, докато бобовите почти не съдържат метионин. Това не означава, че вегетарианците или веганите приемат по-малко основни аминокиселини. Комбинирането на растителни протеини като житни с бобови води до високо качествен протеин, който е също толкова добър, а в някои случаи дори по-добър в сравнение с протеина от животински храни. Соята сама по себе си има високо съдържание на протеин, който може да бъде считан за равнопоставен на месния. Вегетарианското и веганското хранене е добре балансирана диета от житни, бобови, семена, ядки и зеленчуци, която съдържа смесица от протеини, които се допълват взаимно без необходимостта от каквото и да е планиране. Боб с препечени филийки, сирене или сандвич с фъстъчено масло, мюсли с мляко (соево или краве) и ориз с грах или боб са всички подходящи примери на протеиново допълване. Преди се е смятало, че протеиновото допълване е нужно да се осъществява с едно хранене. Сега вече се знае, че това не е необходимо, след като тялото запазва за дълго време запас от основните аминокиселини. Добре балансираният вегетарианец или веган лесно ще достави всички протеини и основни аминокиселини, необходими на тялото. Източници на растителен протеин Добрите хранителни източници за вегетарианците, както и за всички останали, които желаят да разнообразят менюто си и да заменят традиционните меса или млечни продукти, са ядките и семената, бобовите растения, соевите продукти (тофу, соево мляко, соева кайма) и зърнените растения. Различните храни съдържат различни протеини, всеки от които със собствения си уникален аминокиселинен състав. Съотношението на важните аминокиселини в храните може да се различава от тези, нужни на тялото, за да създаде протеини. Пропорциите на всяка от основните аминокиселини в храните, съдържащи протеин, определя неговото качеството. Хранителните протеини с всичките основни аминокиселини в съотношението, което тялото изисква, са наречени висококачествен протеин. Ако протеинът е малко в една или повече от основните аминокиселини, то той се определя като нискокачествен. Качеството на протеина е обикновено определяно според аминокиселинния модел на яйчения протеин, който се смята за идеалния. В този смисъл не е изненадващо, че животинските източници на протеини като месото, яйцето, млякото и сиренето имат тенденция да са по-висококачествени, отколкото растителните. В таблицата са описани най-популярните хранителни източници на растителен протеин, като белтъчното им съдържание се мени в зависимост от начина на приготовление за консумация. Растителни храни (за 100 гр. продукт) Белтъчини (гр.) Авокадо 2 Ананас 0.54 Аспержи 2.2 Бадеми 21 Банани 1.09 Боб 21 до 25.3 според сорта Броколи 2.82 Брюкселско зеле 3.38 Бял дребнозърнест ориз 6.5 Бял дългозърнест ориз 7.13 Бял среднозърнест ориз 6.5 Бяло грозде 0.69 Грейпфрут 0.63 Гъби 1.8 Гъби (консерва) 3.4 Диви круши 0.73 Диня 0.61 Зелен грах 5.42 Зелен фасул 1.82 Зелени маслини 1.03 Зимно къдраво зеле 2 Зрели маслини Джъмбо 0.97 Кайсии 1.4 Картофи, небелени 2.02 Карфиол 1.98 Кафяв дългозърнест ориз 7.94 Кафяв среднозърнест ориз 7.5 Кашу 18 Киви 1.14 Китайско зеле 1.2 Копър 1 Краставица 0.65 Кромид лук 0.8 Круши 0.38 Кълнове от пшеница 7.49 Ленено семе, смляно 1 Лешници 15 Леща 26 Лимон 1.1 Малки азиатски круши 0.5 Макаронени изделия 10.8 Манго 0.27 Мандарини 0.81 Маслини Класик 0.84 Мека бяла пшеница 10.69 Моркови 0.93 Нар 0.95 Обикновено бяло зеле 1.21 Овесени трици 17 Овесени ядки 16.89 Оранжеви домати 1.16 Орехи 15 Патладжан 1 Портокали 0.94 Праскови 0.91 Просо 11.02 Пшенични трици 16 Пъпеш Канталуп 0.84 Пъпеш Касаба 1.11 Пъпеш Медена роса 0.054 Репички 0.68 Ръж 10 Розово грозде 0.77 Ряпа 0.9 Салатка 1.23 Сладка жълта чушка 1 Сладка зелена чушка 0.86 Сладка червена чушка 0.99 Сладки картофи 1.57 Слива 0.7 Смокини 0.75 Соя 36.9 Спанак 2.86 Стрък праз лук 1.5 Сусам 18 Сухари 10.8 Тиква 1 Тиквичка 1.2 Фъстъци 26 Фъстъчено масло 25 Хляб "Добруджа" 7.1 Хляб "Софийски" (типов) 8 Хляб "Стара Загора" 7.3 Хляб (ръжен) 6.8 Царевица 9.42 Целина 0.7 Цикория 0.6 Червен домат 0.88 Червеникавокафяви картофи 2.14 Червено грозде 0.72 Червено зеле 1.43 Червено цвекло 1.2 Шам-фъстък 21 Ябълки 0.26 Ягоди 0.58 Предимства на растителния протеин Според едно проучване сред 4680 мъже и жени тяхното кръвно налягане се е понижило значително при продължителна консумация на зеленчуци, бобови и зърнени храни в сравнение с тези, които консумирали месо. Това показва, че вероятността вегетарианците да страдат някога от хипертония, а оттам и от тежки сърдечно-съдови заболявания, е значително по-малка от тази при останалите. Освен това се счита, че предимството при вегетарианските диети е в по-слабата им наситеност в общото приемане на протеини, отколкото невегетарианските. Тук се избягва рискът при високобелтъчните диети от остеопороза и бъбречни затруднения. Този тип режим на хранене е идеален за профилактика на стомашно-чревния тракт и спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Необходими количества Изследване показва, че ние не се нуждаем от толкова много протеин, колкото се е смятало преди. Препоръчителното количество белтъчини за възрастни и деца се е намалило повече от два пъти за последните 20 години. Увеличените протеинови нужди по време на бременност и кърмачество са обикновено лесно засищани от завишената консумация на храна. Поради растежа на бебетата и децата те се нуждаят от повече протеин, отколкото възрастните (пропорционално на телесното тегло). Деца на балансирана диета обикновено приемат достатъчно протеин, стига да получават съответно достатъчно енергия (или калории). Препоръчителните количества от протеини са валидни, само ако енергийните нужди са задоволени. В противен случай хранителният белтък е използван за енергия, а не толкова за растеж и възстановяване. Това не винаги се отнася за вегетарианците, тъй като растителните източници на протеин се смятат и за добър източник на въглехидрат, използван за енергия. Противно на известните вярвания на атлетите и тези, които са заети с много натоварване, нямат непременно нужда от протеин като допълнителната енергия, изисквана за усилена активност, която най-добре се доставя чрез въглехидратите. Допълнителните протеинови нужди на бодибилдър могат обикновено да бъдат доставени чрез увеличеното енергийно приемане от повече храна. Растителният протеин има своите достойнства и предимства пред животинския. Той е здравословен, алтернативен вариант за консумация от страна на тези, които всекидневно наблягат на месото, яйцата и млечните продукти. В статията са използвани източници - виж списъка. Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/3276_rastitelni-iztochnitsi-na-protein#ixzz43HZqKjGj
  24. Stoyan_V

    Музика на сферите

    "Музика на сферите ~ част от космическата музика пронизваща Универсума. В Слънчевата система всяка от планетите има свое звучене ~ хармонията от тоновете, на което образува и индивидуалната мелодия "песен" на всеки един от нас... От Питагор до Кеплер мнозина съобщават за космическата музика - музиката на сферите... В древността лирата имала четири струни, представящи четирите елемената.Басовите струни представлявали елемента земя, вторите вода, третите са огън, а най-високите са посветени на въздуха.След откриването на седемструнната лира, планетите заемат полагащото им се място. В небесната музика, древните, преписват на отделните планети спиацифично звучене.Меркуриевото звучене е небрежно, дръзко, весело, Венера е представена от сладострастни звуци, деликатни и плавни.Слънцето в хармонията си е улегнало, с чисти и ясни звуци, изпълнени с грация.Юпитер от своя страна звучи с тежки, постоянни и монотонни звуци.Луната е лека и неангажираща.Марс, позовавайки се на огнената си природа звучи грубо, остро, заплашително и нервно.Сатурн в изпълнението си е тъжен, дрезгав с бавни и тежаки звуци. Подредбата на планетите в небесната музика е представена от модела на Птолoмей.Естествено Земята е в центъра, над нея се подреждат Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн и Звездната твърд.Разтоянието между отделнте тела е представено от тонове. Рзтоянието от Земята и Луната е един тон, от Луната до Меркуарий половин тон,от Меркурий до Венера също половин тон.Разтоянието от Земята до Венера формира квинта.Разтоянието от Венера до Слънцето е три тона и половина.Разтоянието от Земята до Слънцето е диасетарон и половин тон.От Слънцето до марс имаме един тон, Марс-Юпитер, половин тон.Разтоянието от Сатурн и от Сатурн до Звездното небе е половин тон.От Слънцето до Звездното небе се формира кварта. Разтоянието от Земята до Звездното небе имаме пълна октава." (Вендор) Ето запис, направен от НАСА на "Песента на Юпитер", ако мога да се изразя така.Мислех да го пусна в "Бюлетин от космоса", но може би тук е по-добре. Ето го и линка: http://www.youtube.c...feature=related (Атлантида)" "Доскоро Слънцето бе вдъхновение за стотици песни и певци. Днес, обаче, учени откриха, че звездата на Слънчевата система произвежда своя собствена музика. Астрономи от Шефилдския университет успели да запишат за първи път в историята на човечеството тайнствената музикална хармония на магнитното поле в атмосферата на Слънцето. Изследователите открили, че огромните магнитни вълни, известни още като коронни вълни, в някои случаи вибрират като струни на музикален инструмент, а в други звучат като звукови вълни. Британските учени направили сателитни снимки на слънчевите вълни, някои от които достигат до над 100 000 км дължина и пресъздали звука, като превърнали вибрациите в звукове и забързали честотата им, за да може човешкото ухо да ги чува, допълва БГНЕС. "Това, което чух, бе необичайно красиво и вълнуващо. Вълните са вид хармонична музика. Нашето откритие ни представи една нова страна на физиката, която идва от външния слой на Слънцето, където температурите достигат милиони градуси", заяви професор Робертус фон Фай-Зибенбюрген, служител на Шефилдския университет. (Darik news) Датские астрофизики с помощью телескопа "Кеплер" записали "звучание" звезд в самых отдаленных секторах Вселенной. Космический телескоп, предназначенный для поиска похожих на Землю планет за пределами Солнечной системы, помог ученым с высокой точностью измерить параметры колебаний поверхности более тысячи звезд. Все звезды испытывают колебания, изучением которых занимается специальный раздел астрофизики - астросейсмология. Ученые отмечают, что частота колебаний зависит от размера объекта - большая звезда будет колебаться с меньшей частотой, чем маленькая - как контрабас будет звучать ниже, чем виолончель. Принимая это во внимание, можно узнать размер звезды.Кроме того, на "голос" звезды влияет ее возраст. У постаревшего светила из-за внутренних процессов колебания начинают "звучать" иначе. На пресс-конференции была представлена запись звучания звезд, полученная путем обработки звездных колебаний в доступный человеку звуковой диапазон." (РИА Новости.) "Всички религии учат, че началото на творението е звукът. Без съмнение не става дума за звуците, които използваме в ежедневието. Те не се припокриват с изначалния звук. Езикът борави с назовими предмети, а това, което не може да бъде сравнимо, няма име. Истината никога не може да бъде изказана. Мъдреците от всички времена са казвали, че не са в състояние да я изрекат точно. Музиката, която ние познаваме, е една нищожна част от музиката на Вселената. Нашето чувство за музика, нашата привързаност към нея показва, че тя живее в най-съкровените дълбини на нашето същество. Музиката стои зад работата на цялата Вселена... Музиката е не само най-великото достижение в живота. Тя е самият живот. Хафиз, великият и прекрасен персийски поет и суфи е казал: „Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика“... В графиката и живописта именно нашето чувство за пропорции и хармония ни донася наслада. Това, което ни призовава към природата е музиката, звучаща в нея. Музиката на природата е по-съвършена, отколкото музиката на човешкото. Разходката в гората, гледката на зеленината, течащата вода, има свой ритъм, тон и хармония и пораждат в душата ни чувство на хармония и покой. Потрепването на клоните в гората, приливът на вълните — всичко има своя музика. Ако съзерцаваме и се слеем с природата, сърцата ни се отварят за нейната музика. Ние казваме, че се наслаждаваме на природата. Но на какво в природата се наслаждаваме? На музиката. Нещо в нас се отваря от ритмичните движения, от съвършената хармония, която така рядко присъства в нашия изкуствен живот... Всички закони на астрологията, магията и мистицизма се основават на музиката. Същността на живота на най-просветлените души в нашия свят — например великите пророци на Индия — е музиката. Чрез музиката, която достига до нас, те се докосват до цялата вселенска музика и успяват да въодушевят и останалите. Ключът към разбирането на живота получава този, който е надарен с интуиция и вдъхновение. Пред него се откриват откровения, защото той говори с езика на музиката... Всеки човек, идващ при нас, всеки предмет, който виждаме, ни се открива в някаква форма. Разкрива ни своя характер, природа и тайни. Всеки човек носи своето минало, настояще и бъдеще. Ние можем да разчетем неговата вселена, ако успеем да чуем музиката, която звучи в душата му. Съществува един универсален език — езикът на музиката, на нейния ритъм и тон. Ние го чуваме, но не с ушите. Дружелюбният човек излъчва хармония със своя глас, думи, движения и маниери. Недружелюбният човек чрез движенията си, чрез погледа и изражението си, чрез походката си излъчва дисхармония. Просто трябва да я забележим. Имах приятел в Индия, който много лесно се раздразваше. Веднъж, когато той дойде при мене, му казах: „Раздразнен ли си днес?“ Той попита: „Какво те кара да мислиш, че е така?“ Отговорих: „Тюрбанът ти ми разказа. Толкова неправилно си го завързал, че говори за дисхармония“. Действия на човека издават за хармонични или дисхармонични състояния... Съществува една история за известния арабски халиф Омар. Някой искал да му причини зло. Потърсил го и чул, че Омар не живее в дворците, въпреки, че е халиф, а прекарва почти цялото си време сред природата. Този човек бил много радостен и мислел, че ще има всички възможности за изпълнение на замисъла си. Когато доближил мястото, където се намирал Омар, колкото повече се приближавал, толкова по-силно се променяло отношението му, докато накрая измъкнал кинжала и казал: „Не мога да ти причиня зло. Кажи ми, що за сила има в теб, която не ми позволява да направя това, което бях решил?“ Омар отговорил: „Моето единение с Бога“. Какво разбирал Омар под единство с Бога? Имал пред вид сънастроеност с безграничната хармония на цялата вселена. Омар бил приемник на музиката на цялата вселена. Светите хора във всички времена проявяват чувствителност и усет към музиката на цялото битие. В това е тайната, която ги превръщала в приятели на най-злите им врагове. Но тази сила не е само на праведниците. Тя се проявява във всяка личност в по-голяма или по-малка степен. Всеки демонстрира хармония или дисхармония в съответствие с това доколко е открит за музиката на вселената. Колкото повече човек е отворен за всичко прекрасно и хармонично, толкова по-силно неговият живот е възприемчив за вселенската хармония и той проявява дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата му същност създава около него музика... В поемата на Руми „Маснави“ четем, че земята, водата, огънят и въздухът за човека са предмети, но пред Бога са живи същества. Те действат по Негова заповед, както домашните животни работят под командата на стопанина. Какво представлява сътворението — фази на звука (вибрации на звука) проявяващи се по различен начин в цялото многообразие от форми на живот. Дори това, което наричаме материя или вещество и всичко, което ни изглежда неговорящо или незвучащо, в действителност е вибрация... В отговор на въпроса, какъв е опитът на тези, които са се потопили дълбоко в живота и са се докоснали до самите дълбини в него, Хафиз отвърнал: „Не е известно колко далеч е краят на пътя, но всичко, което аз познавам, е музиката, идваща отдалеч до моите уши“ Музиката на сферите, в съответствие с гледната точка на мистика, е подобна на маяка на пристанището, който се вижда от морето и сочи на моряка, че приближава към своята цел... В самите дълбини на човешкото същество хармонията на Вселената живее като съвършена музика. Затова музиката на сферите е музика, която е източник на творчество, музика, която обгръща пътуването към целта на творението. Умеят да я чуят и да й се наслаждават тези, които са се докоснали до най-съкровените дълбини на собствения си живот. (Хазрат Инаят Хан: "Космическият език .Мистичните учения на суфиите")
  25. "Отново и отново хората мислеха и премисляха за дълбочината на силите, които внасят доброто и злото в човешката душа. Те силно усещаха факта, че човешката душа се намира в свят, където силите на доброто и злото воюват помежду си. През първите векове на християнството в южните и централните части на Европа все още нямаше (масово) такива чувства, но през пети и шести век станаха все по-чести и по-чести. Това състояние на душата процъфтя особено сред тези, които получиха познания и учения от Изтока – а както знаем, такива учения от Изтока могат да се разпространят по много начини. Разпространението беше най-широко в онези области, които впоследствие станаха известни с името България. По чуден начин това име се наложи, въпреки че тези области се населяваха от различни народи. - И така, в по-късните векове, всъщност за много продължителен период в Европа, тези с най-силно развито такова състояние на душата бяха наричани българи. За хората от Западна и Централна Европа, живяли през по-късните векове на християнството и в първата половина на Средновековието, българите бяха човешките същества, които най-силно усещаха противодействието между космическите духовни сили на доброто и злото. По цяла Европа срещаме името българи, ползвано за хора като тези, които описах. Душите, за които говоря тук, в по-голяма или по-малка степен бяха в това състояние. Имам предвид душите, които и в по-нататъшния ход на своето развитие запазиха тези могъщи картини от свръхсетивните церемонии, в които самите те дейно участваха и които се случиха в духовния свят през първата половина на 19 век. Всичко, което тези хора преживяха, съзнавайки, че участват в битката между доброто и злото, беше пренесено от тях между смъртта им в онзи живот до новото им раждане. А в промеждутъка, докато стояха сред могъщите космически картини, тези души получиха специфичен оттенък и оцветяване." (със съкращения- Рудолф Щайнер: „Духовни състояния в еволюцията, водещи към антропософското общество“).
×