mnruzhinov1992

Благодаря на всички за коментарите
 
Проблема беше решен Осъзнах, че не само е ненужно, но и невъзможно да премахна егото си Опитах се да живея без его за ден-два, беше ми доста трудно, липсваше ми мотивацията, стоях и ''зациклях'' в една точка, мислейки за нещо там си. Много ниска продуктивност и чувство на мързел. Липсваше чувство на притеснение, на тревожност. Примирение. Никакво желание да ходя на работа или на училище. Нямах голямо желание да общувам с хора, които не се интересуваха от духовното.
 
Другата противоположност - его - тайм. Чувство на радост, че отново съм при нормалните хора и си се интересувам от нормалните неща. Позитивност и мотивация. Доста по-весел съм, шегувам се, предавам и на другите хора от радостта и щастието си. Вършене на добри неща, любопитство и интерес към живота. Излизане от комфортната зона. Концентриране върху ученето, парите и жените

Благодаря ви!
 
Божидар, не се стремя да бъда добър за да ме харесат хората, поне не съзнателно. Просто знам, че това съм аз и не лицемернича. Можеш ли да ми дадеш съвети как да пусна този страх?

Здравейте!
Имам чувството, че женската енергия преобладава в мен повече отколкото мъжката. Мисля за хората, с които общувам и се стремя да бъда мил и добър с всеки от тях. Не искам да нараня никого. Това са черти, които харесвам в себе си и няма да променя. Обаче като че ли ми липсва мъжката агресия и сила. От това следва и по-плахо поведение понякога, липса на увереност в дадени ситуации и т.н. Как да проявявам по-добре тази мъжка енергия и как да я балансирам успешно с женската.

Благодаря на всички за коментарите
 
Проблема беше решен Осъзнах, че не само е ненужно, но и невъзможно да премахна егото си Опитах се да живея без его за ден-два, беше ми доста трудно, липсваше ми мотивацията, стоях и ''зациклях'' в една точка, мислейки за нещо там си. Много ниска продуктивност и чувство на мързел. Липсваше чувство на притеснение, на тревожност. Примирение. Никакво желание да ходя на работа или на училище. Нямах голямо желание да общувам с хора, които не се интересуваха от духовното.
 
Другата противоположност - его - тайм. Чувство на радост, че отново съм при нормалните хора и си се интересувам от нормалните неща. Позитивност и мотивация. Доста по-весел съм, шегувам се, предавам и на другите хора от радостта и щастието си. Вършене на добри неща, любопитство и интерес към живота. Излизане от комфортната зона. Концентриране върху ученето, парите и жените

Благодаря на всички за коментарите
 
Проблема беше решен Осъзнах, че не само е ненужно, но и невъзможно да премахна егото си Опитах се да живея без его за ден-два, беше ми доста трудно, липсваше ми мотивацията, стоях и ''зациклях'' в една точка, мислейки за нещо там си. Много ниска продуктивност и чувство на мързел. Липсваше чувство на притеснение, на тревожност. Примирение. Никакво желание да ходя на работа или на училище. Нямах голямо желание да общувам с хора, които не се интересуваха от духовното.
 
Другата противоположност - его - тайм. Чувство на радост, че отново съм при нормалните хора и си се интересувам от нормалните неща. Позитивност и мотивация. Доста по-весел съм, шегувам се, предавам и на другите хора от радостта и щастието си. Вършене на добри неща, любопитство и интерес към живота. Излизане от комфортната зона. Концентриране върху ученето, парите и жените

Мда, и ако забелязвате момчето си намери един референтен кръг от хора, които говорят най-близко до това, което той желае да чуе и не чува нищо друго

Прав си, но не е ли стремежа към любов и щастие, което ни движи нас ''обикновените'' хора

Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам".
 
Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. 
След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба.
 
Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми.
Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато.
 
Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. 
Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш.
 
Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. 
 
Желая ти от все сърце, нова и красива емоция.

Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его".
"Его" значи "аз".
Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам.
Между тези двете назрява т. н.  вътрешен конфликт.
 
Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?!
:-)
Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни.
 
Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то.
 
Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е.
Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония.
 
Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта.
 
До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.

И аз бях мълчалив, обърнат често навътре към себе си и замечтан, и когато си с хора, който не споделят твоите интереси и си говорят някакви незначителни неща, ти само стоиш и мълчиш и се получава ''тъпа'' ситуация. Мълчанието не е решението за мен. Вярно е, че например някои хора, са по-''прости'' и не толкова извисени, но ако имаш желание ще се получи разговора. Бъдете отворени към живота, опознавайте другите, изучавайте,радвайте се. Задавайте всякакви въпроси, от всеки може да се научи нещо интересно и дори от най-празноглавия разговор може да излезне нещо, което трябва да разберете, нещо което да ви мотивира. Забавлявайте се! Живота не е, да потънеш в медитация, да си насочен постоянно навътре и да говориш само за духовно-важни теми.
Е сега вече, ако някой ви е досаден, му кажете да се разкара- просто и ясно.
Когато говорите с някого, изслушвайте го, обръщайте внимание на неговите проблеми, може ли да му дадете съвет, да му помогнете? А ако не ви се отдават много много разговорите, просто се опражнявайте, опитвайте се да говорите със всеки. Заговаряйте ги вие пръв и не забравяйте най-важното... с всеки който влезнете в контакт да го накарате да се чувства по-щастлив и по-добре. : )