Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ivaivavova

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Преди време участвах в една театрална формация и това ме правеше много щастлива. Бях невероятно близка с режисьора ни. Той ми беше като баща, но почина преди 5 години. Предполагам,че това е оставило някаква празнина, защото наистина много го обичах и ми липсва. Макар, че мина много време от смъртта му, аз все още много често мисля за него... дори прекалено често. От тогава сякаш нещата коренно се промениха. Това беше нещото, което ме правеше щастлива и ме разтоварваше, а сега не мога да намеря друго, което да ме удовлетворява по такъв начин. Формацията се разпадна, защото без него нещата не бяха същите. И така вече 5 години съм в постоянно търсене на нещото, което ще ме накара пак да изпитам това уникално чувство на удовлетвотеност от себе си, както когато бях на сцената и играех. Относно търсенето на удобрение, аз винаги съм била такава. Баща ми е много критичен и никога не е доволен напълно. В редките случаи, в които съм направила нещо, което той удобрява, никога не е казвал браво или гордея се с теб. Аз донякаде съм свикнала да е така, но напоследък това много ме тревожи и подтиска. Не разбирам, защо се чувствам така. В последните дни се случиха няколко много хубави неща, които ми приповдигнаха много настроението!!! Приятелят ми най-накрая се съгласи да си вземем кученце. Винаги съм мечтала да имам куче, но никога не ми разрешаваха да си взема. Мисля, че много неща ще се променят като го получа. Най-хубавото е, че вече няма да съм сама (което се случва постоянно, защото приятелят ми много пътува). Ще си имам компания и то най-добрата. Нали все пак казват, че "кучето е най-добрият приятел на човека" и най-верният. Ще променя начина си на живот и ще имам причина да ставам сутрин (до сега ставах на обяд или дори след обяд....). Мисля, че е добра идея да се грижа за друго същество. От няколко дни се чувствам много добре, но ме притеснява само, да не е временно. Трябва да направя нещо за да продалжа да се чувствам добре и за напред. Бавно, малко по малко нещата ще се наредят, но аз трябва да поработя за да ги приемам по правилния начин. Но не знам какво да направя. От друга страна съм щастлива, защото най-накрая приятелят ми направи нещо значимо, което да ми покаже, че наистина ме обича и ще направи свичко да бъде с мен. Откакто реших да остана с него се надявам да направи нещо подобно за да разбера, че не ме обича по-малко. Може би звучи глупаво, но наистина имах нужда да разбера, че не съм взела погрешно решение. Сега вече съм напълно сигурна, че съм направила правилния избор и няма да съжалявам.
  2. Аз уча. Преди няколко месеца със сестра ми направихме дарение на един дом близо до града ни. Сега се опитвам да отворя приют за бездомни животни. Това ме удовлетворява, но не толкова, колкото си мислех.... Уважавам решенията си, но си мисля, че другите не ги уважават. Имам периоди, в които не осъзнавам как наранявам близките си и така ги отблъсвам от себе си. После съжалявам и знам, че не съм била права и съм преовеличила или дори съм си измислила даден проблем. Вече имам чувството,че не мога да вярвам на съзнанието си, защото то ме лъже. И когато съм в тези състояния не мога да понасям дори себе си, да не говорим за хората около мен. Искам да се науча да обичам себе си и жовота си, за да мога със своето щастие да направя и другите около себе си щастливи.... но незнам как...
  3. Здравейте, Аз съм момиче на 22 години, от не много голям град. Преди година се преместих да живея при приятеля ми. Всичко беше чудесно, разбирахме се, обичахме се, направо приказка. НО.... на мен ми се наложи да реша дали ще остана с него или ще отида да уча в един от най-добрите университети в страната. Реших да остана. И от тогава започнаха проблемите. Чувствах се недооценена и неразбрана през повечето време. Очаквах от него да направи нещо за мен, което да е равносилно на това, което аз съм направила за него, но знаех че това не е силната му страна. Постепенно започнах да се чувствам все по-зле и по-зле. Имам проблеми със съня. Много трудно заспивам и много трудно се сабуждам, по средата на деня. Нямам работа, но и не ми се работи. Ние нямаме финансови проблеми и за това той не ме кара да работя. Мога да правя каквото си поискам, но не намирам удовлетворение в нищо. Липсват ми моментите, в които се смеех безпричинно и не можех да спра. Вече не помня от кога не съм се чувствала щастлива. Постоянно съм раздразнителна и най-малкото нещо може да ме ядоса толкова много, че да ме държи цяла седмица. Сънувам кошмари. Сякаш целия свят ми е виновен за нещо и дори самата аз незнам за какво. Вече имам чувството, че сама си измислям причини да се ядосвам и сама се нахъсвам да съм постоянно сърдита. Просто не мога да разбера защо го правя. Не искам да е така! Надявам се някой да може да ми помогне или поне да ми даде съвет как да се справя и отново да стана веселото и общително момиче,което бях преди. Незнам дали бих могла да отида на прихолог или прихиатър, дори незнам какво ми трябва... просто имам наистина голяма нужда от помощ. Моля, ако някой знае някакви техники или трикове са излизане от тази ужасна ситуация да ми помогне, защото сама явно не се справям много добре.... Благодаря предварително!
×