Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mmaika

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1193 посещения на профила

mmaika's Achievements

  1. д-р Първанов , ясно, благодаря Ви още веднъж, че отделяте време за всички нас !
  2. Благодаря за разбирането на всички ви ! д-р Първанов, това е начинът - всеки / аз и синът ми / да намерим по отделно своите отговори с помоща на специалисти като Вас. Чудя се само, как да го уговоря за такава среща? Добре,че не избързах с празното бращолевене, сълзи, заплахи,приемане, отхвърляне и т.н. За тези два месеца разбрах, че съм като " магаре на мост". Живея в моя свят, с моите представи и макар голямото ми любопитство / да не кажа претинции /, не се решавам да погледна, а какво остана да мина, през други мостове. Ако това не касаеше моето дете, щях да съм все така " толерантно - безучастна ". Сърдечни благодарности, приемам подсказки как да го убедя за среща с психотерапевт .
  3. Не обвинявам и не осъждам детето си. Искам подкрепата ми да е искренна, не искам да говоря едно, а да се разкъсвам от въпроси "защо той? ","защо на наго?" Нали съм неговата майка, ако аз не го приемам, как ще го приеме света? Защо допускам различието да ме терзае? Аз обичам сина си, дали с медитация, с молитва, с питане, с четене, но ще преодолея стъписването. Важно е по-бързо да съм в мир със себе си, да проведа разговора без недомлъвки и момчето ми да се успокои, да чувства, че майка му го обича. Извинявайте на размислите на глас! Благодаря ви, че ви има!
  4. didi_ts, точно така е! Ядосвам се, че позволявам условности да влиаят върху отношенията с момчето ми.
  5. Такъв въпрос ми беше зададен от малкият ми син, който е на 17 г. Отговорът ми, почти автоматичен беше "да , разбира се". Давам си сметка, че два месеца се държа като щраус-знам,че има за какво да поговорим, но не се решавам, той също. Не знам как да започна такъв разговор, не спирам да чета на тази тема, опитвам се да свикна с тази мисъл, но се оказа доста трудно за мен, а имах самочувствие на широко скроен човек. Да, обаче когато се отнася до моето момче......една скрита надеждица това да не е необходимо, глупаво оправдание от рода на " не сега ". Моля, подскажете ми как да започна такъв разговор. Благодаря Ви!
×
×
  • Добави...